Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1465
17.04.2019г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На седемнадесети април две хиляди и
деветнадесета година
В открито заседание на двадесет и осми март 2019г. в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя
Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 19977 по описа
за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с
чл.537 вр. с чл.493 от ТЗ вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
В
исковата молба ищецът заявява, че е поемател по запис на заповед, издаден на *****
г. от ответника - издател на ценната книга, за сумата 6750лв. Твърди, че
ответникът издал записа на заповед като обезпечение на договор за заем в размер
на посочената сума. Твърди, че на **** г. ответникът дошъл в гр.К., като се
разбрали, че в бъдеще ще осъществяват общ бизнес във връзка с осъществявана от
ответника земеделска дейност. Дал на ответника сумата, като се разбрали заемът
да бъде върнат до 31.08.2013 г. Подписан бил запис на заповед с нотариална
заверка на подписите. След настъпване на падежа длъжникът не изпълнил
задължението си. Поемателят се снабдил
със заповед по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 13479/ 2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, но длъжникът възразил срещу вземането. С оглед
изложеното, моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 6750лв. по запис на заповед от **** г. с падеж 31.08.2013 г., ведно с
лихвата за забава от подаване на заявлението. Претендира направените в
заповедното и настоящото производство разноски. Направил е доказателствени
искания.
Ответникът
е депозирал отговор на исковата молба в предоставения му срок. Счита иска за
допустим, но неоснователен. Заявява, че получил в заем процесната сума на два
пъти – първия път 3000лв. и втория път – 3750лв. Твърди, че върнал изцяло
сочената сума, като плащането ставало на части. Ищецът не му давал разписки за
върнатите суми, но и не предявявал до момента претенции за тези суми. Оспорва
искането за установяването на вземане за разноски, като се позовава на т.10в от
ТР № 4/ 2013 г. на ВКС. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за
установено следното:
По силата на заповед № **** от 29.08.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 13479/2018 г. по описа на І бр. състав при ПРС,
било разпоредено длъжникът И.И.Д.,
ЕГН **********,*** – ответник в настоящото производство, да заплати на заявителя К.А.К., ЕГН **********,***, сумата
от 6750лв., представляваща главница съгласно запис на заповед от 01.03.2013г., платим на падежа
31.08.2013г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
в съда- 17.08.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, както и съдебно
разноски в размер на 815лв. В двуседмичния срок за възражения, уреден в
разпоредбата на чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение срещу
вземането по заповедта. Ищецът е предявил настоящия установителен иск по
чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, като заявява, че длъжникът е
заемополучател по Договор за заем, като издадената ценна книга обезпечава
вземанията на заемодателя по този договор. Ответникът е навел възражение, че
записът на заповед обезпечава вземането по два договора за заем, както и че е
върнал изцяло заемната сума.
Признава обстоятелството, че е получил процесната сума
в собственост. За изпълнение на задължението за връщане на сумата същият не е
ангажирал допустими от Гражданско – процесуалния кодекс доказателствени
средства.
След като ищцовата страна първа е
навела твърдение за наличие на конкретно каузално правоотношение между
страните, то доказателствената тежест по отношение на факта, че страните са
сключили договор за заем, предоставената сума за заема, съдържанието и
условията на договора за заем, факта, че записа на заповед е редовен от външна
страна и е предявен за плащане на ответника, е негова - на ищеца. В този смисъл
е и Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
Върховен касационен съд: „При предявен иск по чл.422 ГПК за установяване
съществуването на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена
заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, каузалното правоотношение подлежи на
изследване, като съдът разпределя доказателствената тежест съобразно с нормата
на чл.154, ал.1 ГПК, възлагайки на всяка от страните доказването на фактите, на
които са основани твърденията и възраженията й и са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. за
несъществуването на вземането по записа на заповед. При доказана връзка между
записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна
е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни
възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на
заповед.” Както е упоменато по-горе процесният запис на заповед е издаден с цел
обезпечение по посочен от ищеца договор за заем. Касае се за конкретно каузално
правоотношение между страните и сключването на договора е породило издаването
на дълговия документ. Именно в тази насока се навеждат личните менителнични
възражения, като в тази хипотеза съдът освен проверка за редовността на
дълговия документ, следва да провери и вземането, предмет на процесния запис на
заповед, с оглед връзката на менителничния ефект и каузалното правоотношение. В
конкретния случай записът на заповед има обезпечителна функция, поради което
при отсъствие на каузално правоотношение, последният не би могъл да породи
присъщите за ценната книга правни последици за своя издател.
При така събраните доказателства съдът намира, че се
установи, при лежаща върху ищеца доказателствена тежест, че същият е предал в
собственост заемната сума на ответника, като процесната ценна книга е издадена
за обезпечаване на вземането му по договора за заем. Без правно значение се
явява обстоятелството дали посочената в записа на заповед сума обезпечава
вземане по един или два договора за заем, при условие, че липсва спор между
страните, че общият размер на получените заемни средства е този, посочен в
ценната книга и че изпълнението на задължението на заемополучателя е обезпечено
именно със записа на заповед, издаден от ответника на ***** г.
Ценната книга е редовна от външна страна. При лежаща
върху ответника доказателствена тежест да установи, че е изпълнил задължението
си да върне заемната сума, същият не е ангажирал доказателства в тази насока.
С оглед изложеното, съдът намира, че исковете се
явяват основателни, като ще се уважат изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които се
констатираха в размер на 815лв. – държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, както и сумата от 1037,34лв. –
разноски в настоящото производство, от които 137,34лв. – държавна такса, и
900лв. – адвокатско възнаграждение.
Ответникът претендира разноски, но предвид изхода на
делото, такива не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
Признава за
установено в отношенията между страните, на основание чл.422, ал.1 вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, че ответникът И.И.Д., ЕГН **********,*** дължи на
ищеца К.А.К., ЕГН **********,***, сумата от 6750лв., представляваща
главница, дължима по запис на заповед, издаден на **** г. с издател И.И.Д. и
поемател К.А.К., съдържащ клаузата „без протест“,
платим на падежа 31.08.2013г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда - 17.08.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата, за които вземания на ищеца е била издадена заповед № **** от
29.08.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда
на чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 13479/2018 г. по описа на І бр.
състав при Районен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА И.И.Д., ЕГН **********,***, да заплати на К.А.К., ЕГН **********,***, сумата от 815лв./осемстотин
и петнадесет лева/ – разноски по ч. гр. д. № 13479/2018 г. по описа на І бр.
състав при Районен съд - Пловдив, както и сумата от 1037,34лв./хиляда тридесет и седем лева и 34ст./ – разноски в
настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него
на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ