№ 35387
гр. София, 23.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20211110161616 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от **********, ЕГН **********,
срещу **************, ЕГН ********** иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че декларация за припознаване на детето ************** с
нотариална заверка на подписа с рег. № *********** г. на помощник-нотариус
************, е неавтентична - не е подписана от **************.
С молба вх. № ********** ищцата е предявила и кумулативно съединено искане
за поправка на допусната в Акт за раждане № ************ грешка, изразяваща се в
невярно отбелязване в графа „Бележки“ на акта, че с нотариално заверена декларация
№ ************* ************** е припознал детето **************. Съдът приема,
че с така подадена молба по същество е направено искане по реда на чл. 547 ГПК,
което подлежи на разглеждане в охранително, а не в исково производство, поради
което и на основание чл. 210, ал. 2 ГПК молбата в тази й част следва да бъде отделена в
друго производство. Дори да се приеме, че с тази молба ищцата е предявила втори иск
с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, следва да се отбележи, че подобен способ за
последващо обективно съединяване на искове по почин на ищеца не е предвиден в
процесуалния закон. В чл. 210, ал. 1 ГПК е уредено първоначалното съединяване на
искове, като според посочената разпоредба ищецът може да предяви с една искова
молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и
подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. Формите на
последващо обективно съединяване на искове могат да се изразят в предявяване на
насрещен иск от ответника /чл. 211 ГПК/, предявяване на инцидентен установителен
иск и обратен иск както от ищеца, така и от ответника /чл.212 и чл. 219, ал. 3 ГПК/ и
служебно съединяване на искове от съда /чл. 213 ГПК/; ищецът може и да измени
първоначално предявения си иск по реда на чл. 214 ГПК, но не и да предявява нови
искове. Следва да се има предвид, че с Разпореждане № 27967/01.11.2021 г. съдът не е
дал възможност на ищеца да предявява нов иск, а му е указал да уточни искането си по
първоначално предявената претенция, като посочи дали иска да се установи
неистинността на подадената декларация, или неистинността на акта за раждане в
частта, касаеща припознаването.
Искането на ответника за спиране на настоящото производство на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК е неоснователно, тъй като същото не е с преюдициално значение по
1
отношение на висящото производството по оспорване на извършеното припознаване, в
което ще се проверява бащинството на детето. Предмет на настоящото дело е
оспорването на истинността на частен диспозитивен документ, а не оспорването на
произход, като в този смисъл са и съображенията, изложени в отменителното
определение № 6765/14.07.2022 г. по в. ч. г. д. № 2236/2022 г. по описа на СГС, ЧЖ-II-
Г състав.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими
и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Следва да бъде допуснато изслушването на съдебно-графологична експертиза,
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
Следва да се остави без уважение искането на ищеца за събирането на гласни
доказателства, чрез разпит на двама свидетели, тъй като обстоятелствата, за които е
направено, са неотносими към предмета на настоящото производство.
На ищеца следва да бъде издадено поисканото в исковата молба съдебно
удостоверение с посоченото там съдържание.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТДЕЛЯ на основание чл. 210, ал. 2 ГПК направеното от ищеца в молба с вх. №
********** искане по чл. 547 ГПК за поправка на допусната в Акт за раждане №
************ грешка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на настоящото
производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-графическа експертиза, която да отговори
на поставените въпроси в исковата молба при депозит от 400 лв., платим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ********** , което да се призове след представяне
на доказателства за внА.не на определения от съда депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събирането на гласни
доказателства, чрез разпит на двама свидетели.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение със съдържанието, посочено
в исковата молба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.02.2023 г. от 10,00 часа, за
когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на ответника, ведно с приложенията.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
2
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
В исковата молба и последващи уточнителни молби ищцата ********** твърди,
че на 07.04.2020 г. родила син, за когото бил съставен акт за раждане № ************,
в който името на детето било записано като ************** и не бил посочен баща.
Посочва, че през м.09.2020 г. след справка в служба ЕСГРАОН, Столична община,
район „Триадица“ е установила, че е подадена декларация за припознаване с
нотариална заверка на подписа № ************* на помощник-нотариус
************, в която било направено волеизявление, че ************** припознава
детето на ищцата ************** за свое. Поддържа, че това обстоятелство било
записано и в графа „Бележки“ на Акт за раждане № ************, като името на
детето било променено на *********** Поддържа, че така подадената декларация е
неавтентична – не е съставена от ответника З. и моли съда да установи това
обстоятелство. Правния си интерес от предявения иск обосновава с твърдения, че
съставената декларация създава едно привидно правно и фактическо положение, като
дава невярна информация за произхода на детето, съдържайки волеизявление, че
ответникът го припознава. Ищцовата страна счита, че има интерес да бъде прогласено,
че това волеизявление не произтича от *****, за да се пресече възможността на
последния да претендира, че е баща на детето ********** и за да е безспорно, че
процесната декларация не е подписвана от него и не той е твърдял да е такъв. Позовава
се на чл. 32 от Конституцията на Република България с твърдения, че има право на
защита от незаконна намеса в семейния й живот, като в тази връзка сочи, че е налице
опасност ответникът да твърди, че е подписал процесната декларация и да я представя
пред трети лица и пред детето й, с което да навреди на него и на семейния й живот.
Ответникът **************, в срока по чл.131 ГПК, е подал отговор на
исковата молба, като оспорва иска при твърдения, че той е автор на подадената
декларация за припознаване на дете с нотариална заверка на подписа № *************
на помощник-нотариус ************. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира
разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
По делото липсват права и обстоятелства, които на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК съдът да приеме за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
3
факти:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че декларация за
припознаване на детето ************** с нотариална заверка на подписа №
************* на помощник-нотариус ************, е неавтентична – не е подписана
от **************, ЕГН: **********.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4