Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2640 Година 2019, 13.12. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Второ
отделение, VІІ състав
на 30.10.2019 година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ КОЛЕВ адм. дело номер 2917 по описа за 2018 година и като обсъди :
Производството е по реда на чл.
156 и сл. от ДОПК.
Жалбоподателят
„****“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.„Санкт
Петербург“№63 е оспорил Ревизионен акт (РА) с №
Р-16001617006450-091-001 от 06.06.2018г., издаден
от В.И.– Началник сектор „Ревизии“ възложила
ревизията, и Т.К.– главен инспектор по приходите - Ръководител на ревизията, в
ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №484 от 27.08.2018г. на Директор на
Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” (Д”ОДОП”) – Пловдив, с който
на дружеството жалбоподател не е признат данъчен кредит в общ размер на
47 675,25 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 9 903,24
лв., начислени са лихви за ДДС в размер на 1 146,63лв. са определени
допълнително дължими суми за корпоративен данък за 2014г. в размер на
2 449,64лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 791,86лв., за 2015г. в
размер на 5 007,52лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 008,83лв. и за 2016г. в размер на 6 130,70лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 735,74 лв.
Жалбоподателят, чрез пълномощника адв. Й., счита, че актът е неправилен и незаконосъобразен,
като конкретни доводи са подробно изложени в жалбата. Настоява се за отмяна на
РА и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор Дирекция
“ОДОП” – Пловдив, чрез процесуалния представител юр. ****,
счита същата за неоснователна, и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора
са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Пловдивският административен съд, в
настоящия си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното.
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в
обжалваната част, предмет на настоящото съдебно производство. Така
постановеният от Директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив резултат и подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Ревизията
е предхождана от проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО),
документирана с протокол № П-16001617035105-073-001 от 25.09.2017г. Събраните
при проверката доказателства са надлежно приобщени към доказателствения
материал по ревизионното производство с протокол № 1350391 от 07.03.2018г.
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР)
№ Р-16001617006450-020-001 от 27.09.2017г., издадена от на М.Л.- Началник на
сектор при ТД на НАП – Пловдив, в качеството си на заместник на В.И.– Началник
на сектор при ТД на НАП – Пловдив, е възложена ревизия на дружеството
жалбоподател с предмет данъчни задължения по ЗДДС за периода от 05.04.2013г. до
31.08.2017г. и за корпоративен данък за периода от 01.01.2013г.
до 31.12.2016г. Първоначално определеният срок за приключване на ревизията (до
три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР – 09.10.2017г.) е удължен
последователно със ЗИЗВР №№ Р-16001617006450-020-002 от 08.01. 2018г. и
Р-16001617006450-020-003 от 06.02.2018г., като е определен краен срок до
09.03.2018г.
В срока по чл. 117 от ДОПК е изготвен
ревизионен доклад (РД) № Р-16001617006450-092-001/23.03.2018г., против
констатациите в който е подадено възражение, с приложени към него писмени
доказателства, изходящи от прекия доставчик „Риалайс“ЕООД,
без надлежен опис. Възражението е обсъдено от органите по приходите, оправомощени да издадат обжалвания РА, и е намерено за
неоснователно. Въз основа на констатациите в РД е издаден ревизионен акт №
Р-16001617006450-091-001/06.06.2018г., предмет на
настоящето производство, с който на “****“ЕООД са определени данъчни задължения
по ЗДДС, в следствие непризнат данъчен кредит от преките доставчици „Ц. 71“
ЕООД, „Маркони комерс 2015“
ЕООД, „Риалайс“ ЕООД и „ГИБ 64“ ООД, данъчни
задължения по ЗКПО в следствие преобразуването на декларирания СФР със сумите
на осчетоводените текущи разходи по доставките от първите три дружества и са
изчислени допълнително лихви за неправомерно упражнено право на приспадане на
данъчен кредит и несвоевременно начислен ДДС.
По делото е прието заверено копие на
заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с които
са делегирани правомощия за издаване на заповеди за възлагане на ревизии на
конкретно посочени органи по приходите, заемащи длъжност „началник сектор“ в
отдел „Ревизии“.
Предвид изложеното следва да се приеме, че
процесният РА е издаден от компетентен орган, при
спазени административно производствени правила и при правилно приложение на
материалния закон.
По
СЪЩЕСТВОТО на спора съдът намира следното.
По
отношение непризнатия данъчен кредит и извършеното преобразуване на декларирания
от РЛ СФР, касаещо доставките от преките доставчици „Ц.
71“ ЕООД, „Маркони комерс
2015“ ЕООД и „Риалайс“ ЕООД.
На основание чл. 68, ал. 1, т. 1; чл. 69, ал. 1, т. 1
и във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл.70 ал.5 от ЗДДС е отказано правото на приспадане
на данъчен кредит и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал.
1 от ЗКПО е увеличен декларираният СФР по фактури, издадени от следните
доставчици:
1. „Ц. 71“ ЕООД по 10бр.
фактури, изчерпателно посочени на стр. 28 и 29 от РД, издадени през данъчни
периоди мм. 06 и 10.2016г. с предмет
различни количества гипсокартон, цимент, теракол и работни ръкавици на обща стойност 75 717лв.
и начислен ДДС в общ размер на 15 143,40лв. Извършеното увеличение на СФР
за 2016г. е със сумата в размер на 44 047,71лв., представляваща стойността
на разходите, осчетоводени по счетоводна сметка 600 Разходи за материали,
вложени в СМР услуги, изчерпателно посочени в таблица на стр. 84 от РД.
При извършената насрещна проверка, след изтичане
срокът за представяне на изисканите документи и писмени обяснения доставчикът е
представил заверени копия от процесните фактури,
счетоводни документи – аналитични регистри на сметки 453, 411, 501, 304/6 и
304/7, договори за наем на недвижими имоти и МПС, свидетелство за регистрация
на ФУ, щатна ведомост за назначени 65 лица по трудови правоотношения.
Депозирани са писмени обяснения, съгласно съдържанието на които предмет на
доставките по процесните фактури са строителни
материали, транспортирани до жалбоподателя с транспорт на доставчика.
При извършена допълнителна
проверка в информационния масив на НАП е установено, че процесните
фактури с получател жалбоподателя са отразени в дневници за продажби и СД за
ДДС за съответните данъчни периоди. Дружеството е с прекратена регистрация по
ЗДДС, считано от месец март 2017г., т.е. след извършване на процесните
доставки. Основната му икономическа дейност е свързана с търговия на едро с
диворастящи гъби, билки и горски плодове, за осъществяването на която са
назначени лица по трудови правоотношения на съответните длъжности.
При анализ на представените от
доставчика документи и писмени обяснения ревизиращият екип е констатирал, че
доставчикът не е представил доказателства за транспортиране и приемо – предаване на стоките, тъй като не са представени
пътни листове за МПС и приемо – предавателни
протоколи. При анализ на представените извлечения от счетоводна сметка 304 е
констатирано, че предходен доставчик на строителните материали е „Асат“ ЕООД.
На прекия доставчик „Ц. 71“ ЕООД е
извършена ревизия с обхват данъчни задължения по ЗДДС за периода от
01.06.2016г. до 31.12.2016г., при която е констатирано, че предходният
доставчик „Асат“ ЕООД не разполага с наети лица по
трудови правоотношения, както и с материална и техническа обезпеченост за
извършване на доставките. Дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС,
считано от месец декември 2016г. В отговор на връчено ИПДПОЗЛ не са представени
съпътстващи доставката документи, с изключение на товарителници за извършен
транспорт на стоки по маршрут от гр.Пазарджик до гр.Пловдив с товарно МПС,
марка МАН, рег. № РА 2165 ВМ.
С цел установяване реалността на
доставката, на РЛ също е връчено ИПДПОЗЛ, в отговор на което са депозирани документи
и писмени обяснения. Такива са депозирани и при проверката, предхождаща
ревизията, въз основа на които информацията за доставките е обобщена в таблица
на стр. 15 и 16 от РД. Съгласно данните в представените документи, строителните
материали са вложени в СМР, изпълнявани на обектите ресторант „Хепи“ на ул.„Васил Левски“№2, „Виктория“ – Тримонциум, къща на ул. „Филип Македонски“, автосервиз „Фреш логистик“, Джъмбо в МОЛ Стара Загора, Сиенит Строителна група. В
подкрепа на твърденията са представени сключени договори за изпълнение на
конкретни видове СМР, изчерпателно изброени на стр. 17 от РД.
При анализ на изпълнените СМР по
договорите и издадените фактури, съответно актове обр.
19 органите по приходите са посочили, че доставките на строителните материали,
предназначени за обектите ресторант „Хепи“ и
„Виктория“ – Тримонциум са закупени около 3 месеца
преди подписване на договорите със съответните възложители, т.е. преди
жалбоподателят да е наясно относно обемът на изпълняваните СМР.
При ревизията е направен извод, че
жалбоподателят не е ангажирал несъмнени доказателства относно изпълнението на
доставката от издателя на фактурите „Ц. 71“ЕООД, тъй като дружеството не
представя доказателства за произход на стоките от предходния доставчик „Асат“ЕООД, за извършен транспорт до обекти, на които се
изпълняват съответните СМР именно с посоченото транспортно средство. Предвид
извършените ревизионни производства на прекия и предходния доставчик по
стоковата верига е направен извод, че не се установява прехвърляне право на
собственост върху стоките, за да бъде прието, че РЛ е извършило покупките
именно от прекия доставчик „Ц. 71“ ЕООД.
На основание разпоредбите на чл. 70,
ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС не е признато право на приспадане
на данъчен кредит в общ размер на 15 143,40лв. На основание чл. 26, т. 2
от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е извършено преобразуване на
декларирания СФР за 2016г. със стойността на фактурите, съгласно таблицата на
стр. 84 от РД, по отношение на които е установено отчитането на текущ разход за
годината. Като допълнителен аргумент в подкрепа на твърдението за неизвършена
доставка на стоки от вида и количествата на тези, посочени в процесните фактури, е обстоятелството, че предметът на
дейност на прекия доставчик е различен от доставката на строителни материали и
при неговата ревизия е установено, че е водена счетоводна отчетност именно във
връзка с дейността търговия на едро с диворастящи гъби, билки и горски плодове.
След издаване на РА, от страна на
жалбоподателя са представени констативен приемо –
предавателен протокол за безвъзмездно отговорно пазене на стоки от 21.06.2016г.
със страни „****“ ЕООД и „Виктория ринг“ ЕООД, с предмет приемане за съхранение
на собствени на „Виктория ринг“ ЕООД стоки – водоустойчив гипсокартон
на изпълнителя „****“ ЕООД за изпълнение на СМР по вътрешно преустройство на
обект и писмени обяснения от „Бар“ ЕООД, стопанисващо ресторант „Хепи“ в гр.Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 2. Направен е
извод, че посредством тези доказателства РЛ не установява по несъмнен начин, че
строителните материали са доставени именно от процесния доставчик, който не
представя доказателства за съхранението им от момента на покупката от предходен
доставчик до продажбата на жалбоподателя.
2. „МАРКОНИ КОМЕРС 2015“ ЕООД по 4 бр. фактури, посочени на стр.
36 РД, издадени през данъчен период м. 12.2015г. с предмет на доставката
различни количества алкидна боя, кофражни дъски, електроди, пирони, шперплат, гранитогрес, теракол на обща
стойност 29 720,20лв. и начислен ДДС в общ размер на 5 944,04лв.
Извършеното увеличение на СФР за 2015г. е със сумата в размер на
29 720,20лв., представляваща стойността на разходите, осчетоводени по
счетоводна сметка 600 Разходи за материали, вложени в СМР услуги, изчерпателно
посочени в таблица на стр. 76 от РД.
При
извършената насрещна проверка на доставчика е констатирано, че лицето е дерегистрирано по ЗДДС, считано от месец февруари 2016г.,
т.е. след извършване на процесните доставки. В отговор
на ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл.32 ДОПК, не са представени изисканите
документи и писмени обяснения. На доставчика е извършена ревизия с обхват
данъчни задължения по ЗДДС за периода от 01.07.2015г. до 31.12.2015г., при
която не са представени първични счетоводни документи и счетоводни регистри за
извършваната икономическа дейност. През 2015г. дружеството е имало 64 наети
лица по трудови правоотношения, но за дейности, свързани с добива на недървесни
горски продукти.
При
ревизията на „Маркони комерс
2015“ ЕООД е констатирано, че предходен доставчик през ревизирания период е
дружеството „Стефани инвест“ ЕООД, което също е дерегистрирано по ЗДДС лице в следващ период и не е
представило изисканите му документи и писмени обяснения. В дневниците за продажби
са декларирани доставки на „стоки“ към „Маркони комерс 2015“ЕООД през данъчен период м. 07.2015г.
След
извършена допълнителна проверка в информационния масив на НАП ревизиращите
органи по приходите са констатирали, че доставчикът не разполага със собствени
материални активи за осъществяване на дейността и не е представил доказателства
за наемане на активи.
С цел установяване реалността на
доставката, на РЛ също е връчено ИПДПОЗЛ, в отговор на което са депозирани
документи и писмени обяснения. Такива са депозирани и при проверката,
предхождаща ревизията, въз основа на които информацията за доставките е
обобщена в таблица на стр.31 от РД. Съгласно данните в представените документи,
строителните материали са вложени в СМР, изпълнявани на обект МОЛ Марково тепе,
като в подкрепа на твърденията е представен сключен договор за изпълнение на
конкретни видове СМР, посочен на стр. 31 от РД. Посочено е, че доставките са
изпълнени с МПС марка Мерцедес Антего 815 с рег. № СА
5359 СР, но не са представени други доказателства.
При ревизията е направен извод, че
жалбоподателят не е ангажирал несъмнени доказателства относно изпълнението на
доставката от издателя на фактурите „Маркони комерс 2015“ЕООД, тъй като дружеството не представя
доказателства за произход на стоките от предходния доставчик „Стефани инвест“ ЕООД, за извършен транспорт до обекти, на които се
изпълняват съответните СМР именно с посоченото транспортно средство. Предвид
извършеното ревизионно производство на прекия доставчик по стоковата верига е
направен извод, че не се установява прехвърляне право на собственост върху
стоките, за да бъде прието, че РЛ е извършило покупките именно от прекия
доставчик „Маркони комерс
2015“ ЕООД.
На
основание разпоредбите на чл.70 ал.5 ЗДДС, във връзка с чл.6 ал.1 от ЗДДС не е
признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 5 944,04лв.
На основание чл.26 т.2 ЗКПО, във връзка с чл.10 ал.1 от ЗКПО е извършено
преобразуване на декларирания СФР за 2015г. със стойността на фактурите,
съгласно таблицата на стр.76 от РД, по отношение на които е установено
отчитането на текущ разход за годината.
3. „РЕАЛАЙС“ ЕООД по 5 бр. фактури, посочени на стр. 36 – 37 от РД,
издадени през данъчни периоди мм. 05 и 12.2014г., с предмет на доставката
различни количества бетонно желязо и заготовка, с данъчна основа в общ размер
на 35 152,40лв. и начислен ДДС в общ размер на 7 030,48лв. При
ревизията е констатирано, че РЛ е упражнило правото си на приспадане на данъчен
кредит по издадени от същия доставчик 18бр. фактури, посочени на стр. 37 от РД,
издадени през данъчни периоди мм. 05 – 11.2015г., с предмет на доставката
различни количества бетонно желязо и заготовка и начислен ДДС в общ размер на
8 917,25лв. Посочените фактури са отразени в дневника за покупки на
жалбоподателя за данъчен период м. 12.2015г. със знак „минус“, т.е. самият
получател е извършил корекция на ползвания данъчен кредит по тях. Поради
извършената корекция, при ревизията е вменено само задължение за лихви в общ
размер на 294,47лв. за периода от упражняване правото на приспадане на данъчен
кредит до извършване на корекцията /таблица на стр. 44 от РД/.
При
ревизията е констатирано, че жалбоподателят е осчетоводил като текущ разход по
сметка 600 част от данъчната основа на фактурите, издадени от посочения доставчик,
както следва: през 2014г. – сумата от 24 496,38лв. /таблица на стр.70 от
РД/, през 2015г. – сумата в размер на 20 354,92лв. /таблица на стр.74 от
РД/ и през 2016г. – сумата в размер на 17 259,20лв. /таблица на стр. 88 от
РД/.
При извършената насрещна проверка на
този пряк доставчик, в отговор на ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл.32 ДОПК, не са
представени изисканите документи и писмени обяснения. Извършена е допълнителна
проверка в информационния масив на НАП, при която е констатирано, че
дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от
месец 01.04.2015г. Процесните фактури не са отразени
в дневник за продажби и СД за данъчния период на издаването им, тъй като след
датата на дерегистрация на доставчика отчетни
регистри по ЗДДС не са подавани.
При анализ на събраните при
насрещната проверка доказателства, ревизиращите органи по приходите са
направили извод, че доставчикът не е разполага с кадрова, техническа и
материална обезпеченост за извършване на доставки от вида на процесната. По делото не са представени доказателства за
търговски обект, включително нает, като ФУ, от което са издадени фискалните
бонове за разплащане в брой по фактурите, е регистрирано най-напред на
търговски обект – магазин, офис в гр.Пловдив, ул.„Мортагон“№5,
в последствие на „производствена база“ в с. Войводиново, общ. Марица. При
декларирано от жалбоподателя обстоятелство, че стоките са транспортирани от
доставчика, е извършена допълнителна проверка в информационния масив на НАП,
при която е констатирано, че няма регистрирани собствени товарни МПС.
След
извършена допълнителна проверка в информационния масив на НАП ревизиращите
органи по приходите са констатирали, че доставчикът не разполага със собствени
материални активи за осъществяване на дейността и не е представил доказателства
за наемане на активи.
С цел установяване реалността на
доставката, на РЛ също е връчено ИПДПОЗЛ, в отговор на което са депозирани
документи и писмени обяснения. Такива са депозирани и при проверката,
предхождаща ревизията, въз основа на които информацията за доставките е
обобщена в таблица на стр. 38 - 39 от РД. Съгласно данните в представените
документи, строителните материали са вложени в СМР, изпълнявани на обекти
„кооперация на ул. „Филип Македонски“, „40т пещ. Обект – София Мед“,
„Войводиново“, „МОЛ Марково тепе“, „обект Калистратов“,
„обект Златитрап“, а част от тях са продадени на клиенти. От РЛ са депозирани
писмени обяснения, съгласно съдържанието на които закупените през 2014г.
материали са вложени на обект „40т пещ.“, съгласно договор с възложител „Пътинженеринг“ЕООД. Закупените през 2015г. материали са
вложени на други обекти, посочени в таблицата на стр. 38 – 39 от РД.
При ревизията е направен извод, че
жалбоподателят не е ангажирал несъмнени доказателства относно изпълнението на
доставката от издателя на фактурите „Риалайс“ ЕООД,
тъй като дружеството не представя доказателства за произход на стоките от
предходен доставчик, за извършен транспорт до обекти, на които се изпълняват
съответните СМР с ползвано под наем МПС или чрез превозвач, за собствена
сметка. Направен е извод, че не се установява прехвърляне право на собственост
върху стоките, за да бъде прието, че РЛ е извършило покупките именно от прекия
доставчик „Риалайс“ ЕООД.
На
основание разпоредбите на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 7
030лв., ведно с прилежащите лихви по отношение на фактурите, издадени през
данъчни периоди мм. 05 и 12.2014г. и са изчислени лихви за неправомерно
упражненото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени през
данъчни периоди мм. 05 – 11.2015г. На основание чл.26 т.2 ЗКПО, във връзка с
чл.10 ал.1 ЗКПО е извършено преобразуване на декларирания СФР за 2014г. със
стойността от 24 496,38лв., съгласно таблица на стр. 70 от РД и за 2015г.
– със сумата в размер на 20 354,92лв., по отношение на които е установено
отчитането на текущ разход за годината, съгласно таблица на стр. 74 от РД.
С
възражението против РД жалбоподателят е представил документи и писмени обяснения,
без опис, изхождащи от посочения пряк доставчик, които не са били представени
при насрещната проверка. Съгласно същите, доставчикът упражнява дейност в наето
помещение – промишлена сграда, находяща се в с.
Войводиново, общ. Марица, ул. „Оборище“ (бивше ДЗС), съгласно договор за наем
от 05.02.2013г. с наемодател „Петкови 2004“ ЕООД. Транспортът на стоките се
осъществява също с наето МПС, съгласно договор от 14.05.2015г. с наемодател
„АТМТ“ ЕООД и предмет товарен автомобил, марка ДАФ, с рег. № РВ 1772 РН.
Представен е договор за доставка от 01.03.2013г. и анекс към него от
05.01.2015г., съгласно клаузите на който предмет на сделката са „метали и
метални изделия“, като количеството на доставяните стоки се уточняват между
страните преди доставка. Съгласно т. 13 на договора, купувачът се задължава да
приеме, претегли, разтовари и съхрани стоките, доставени по този договор, в
собствена складова база за своя сметка и на своя отговорност. За разплащанията
по доставките са представени 3бр. приходни касови ордери от 31.08.2015г. и
извлечения от банкова сметка ***ода от месец юни до месец ноември 2015г.
Представени са счетоводни регистри – оборотни ведомости за 2014г. и 2015г., помесечни хронологични ведомости за ревизираните периоди и
рекапитулация за начислени работни заплати и вноски за ЗОВ за работници.
Съгласно съдържанието на писмените обяснения, доставката на стоките се извършва
с нает транспорт или с транспорт на предходния доставчик до крайния клиент,
като натоварването на стоките се извършва в стопанисвания обект в с.
Войводиново, общ. Марица.
Представените
доказателства не са обсъдени от ревизиращите органи по приходите и горестоящия административен орган, тъй като са представени
от жалбоподателя и не са заверени от представляващо доставчика лице.
По
отношение извършените доставки от и към „ГИБ 64“ ООД
При ревизията е констатирано, че
жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит по фактура № 23/15.11.2016г.,
издадена от „ГИБ 64“ ООД, с предмет на доставката „услуга СМР на жилищна сграда на ул. „Филип
Македонски“ № 40“ с данъчна основа в размер на 97 786,64лв. и начислен ДДС в
размер на19 557, 33 лв.
Хронологичната последователност на сделките,
извършени между страните е следната: съгласно нотариален акт за прехвърляне на вещни права срещу поемане на задължение за строителство
№45 от 18.12.14г. „ГИБ - 64“ ООД
прехвърля правото
на строеж на обекти в недвижим имот на ул. „Филип
Македонски“№40 на „****“ЕООД, като вместо заплащане на продажна цена второто дружество се задължава
да финансира и
изпълни със собствени сили, материали и средства извършването на СМР по
изграждането на груб строеж на жилищна сграда съгласно скица - виза за проектиране от 27.05.2013г. За
изпълнените СМР са представени акт за приемане на конструкцията (обр. 14) от 30.03.2016г., удостоверение изх. № 7000-9436/22/14.09.2016г. за
степен на завършеност на сградата от 100%, фактура № 1/22.12.2014г. за
продажба на право на строеж на
стойност 44 737лв. и начислен ДДС - 8 947,40лв., експертно заключение
за определяне на средна пазарна стойност на право на строеж.
Ревизиращите органи по приходите са констатирали, че в конкретния
случай са налице две доставки:
прехвърляне право на строеж от страна на „ГИБ 64“ООД и извършване на строителна услуга от страна на „****“ ЕООД. Налице е сделка, по която плащането е уговорено да се извърши със стоки и услуги /бартер/,
при която, за целите на ЗДДС, се приема, че се извършват две насрещни доставки, като всеки от
доставчиците се смята за продавач
на това, което дава и за купувач на това,
което получава. Данъчното събитие и за двете доставки възниква
на датата на възникване на по-ранната
от тях. В случая по-ранна е датата на прехвърляне на вещното право на строеж данъчното събитие и
за двете доставки е 18.12.2014г. В този смисъл, за РЛ възниква данъчно събитие по повод
на облагаема доставка, свързана с предстоящи
СМР, за което е издадена фактура № 151/22.12.2014г. с данъчна основа 44 737лв. и начислен ДДС - 8 947,40лв. с получател „ГИБ 64“ ООД.
От своя страна, „ГИБ 64“ ООД е издало фактура № 1/22.12.2014г. с данъчна основа 44 737лв. и начислен ДДС-8 947,40лв.,с получател
„****“ ЕООД.
През
данъчен период м. 11.2016г. ревизираното
дружество е приспаднало данъчен кредит
по фактура № 23/15.11.2016г. на стойност 97 786,64лв. и ДДС 19 557,33лв., с
предмет на доставката услуга СМР на жилищна сграда на
ул.„Филип Македонски“№40, издадена от „ГИБ
64“ООД. При ревизията е направен извод, че с факта на издаване на
насрещните фактури през данъчен период м. 12.2014г. страните са приключили
сделката и няма основание да бъде издадена нова фактура през м. 11.2016г. и то
към изпълнителя на СМР. Същата е приета за издадена без основание и на
жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на
19 557,33лв. за данъчен период м. 11.2016г.
През същия
данъчен период, жалбоподателят е издал към „ГИБ 64“ ООД фактура №315/07.11.2016г.
с предмет на доставката СМР за изпълнение жилищна сграда на ул.„Филип
Македонски“№40. Фактурата е приета за издадена със закъснение, тъй като
данъчното събитие за изпълнение на услугата на сградата в груб строеж е
настъпило на 30.03.2016г., когато е издаден акт обр.
14 за приемане на конструкцията. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6, т. 1
от ЗДДС данъчното събитие по доставката е настъпило през данъчен период м.
03.2016г. и фактурата е следвало да бъде издадена най-късно до 04.04.2016г., съгласно разпоредбата на чл.113 ал.4 от ЗДДС.
Поради издаване на фактурата със закъснение на 07.11.2016г., при ревизията е
начислена лихва в размер на 1 146,63лв. за периода от 17.05.2016г. до
13.12.2016г.
В хода на
съдебното производство са представени писмени доказателства – касови бонове,
касов бон и квитанция, фактури, издадени от други доставчици на жалбоподателя,
аналитична ведомост на сметка 600 по обекти, аналитична ведомост на сметка 600
за 2015г., 2016г. и 2017г., писмени обяснения от „Бар“ ЕООД, констативно –
приемателен и приемо – предавателен протокол от
„Виктория ринг“ ЕООД (подробно описани в молба на л. 924). Прието е заключение
по допусната комплексна съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза
и е разпитан свидетел.
В съдебното заседание
на 08.05.2018г. е прието заключение по назначената комплексна съдебно –
техническа и съдебно – счетоводна експертиза, изпълнено от вещите лица С.Ж. и А.С.,
без направени възражения за необоснованост от страните по делото.
След анализ
на представените по делото доказателства и документи, предоставени в
счетоводството на жалбоподателя – счетоводни справки, вещите лица са дало
следните отговори на поставените задачи:
- задача 1: в
таблици на л. 891 – 892 са посочени процесните фактури,
издадени на жалбоподателя като получател от доставчиците „Ц. 71“ ЕООД, „Маркони комерс 2015“ЕООД, „ГИБ
64“ЕООД и „Риалайс“ЕООД. По отношение на доставчиците
„Ц. 71“ЕООД и „Риалайс“ЕООД са представени извлечения
от вторични счетоводни регистри, съгласно данните в които издадените от тях
фактури са осчетоводени по дебита на сметка 411 Клиенти срещу кредита на сметки
от гр. 70 Приходи от продажби с данъчната си основа и по кредита на сметка
453/2 Начислен ДДС на продажбите с начисления ДДС по първични документи.
Издадените от всички доставчици са фактури са включени в дневниците им за
продажби за съответния данъчен период.
- задача 2:
разплащанията по фактурите са посочени в таблица на л. 893 за всеки един от
преките доставчици. Съгласно данните в таблицата, издадените от доставчика „Ц.
71“ЕООД фактури са разплатени в брой и към тях са налични копия на касови
бонове. Извършеното разплащане е осчетоводено и във вторичните счетоводни
регистри по дебита на сметка 501 Каса срещу кредита на сметка 411 Клиенти,
аналитична партида **** ЕООД. По отношение издадените фактури от доставчика „Риалайс“ ЕООД 2 бр. от тях са заплатени по банков път,
съобразно данните в банково извлечение, а останалите 3бр. – в брой, но не са
представени касови бонове. Извършеното разплащане в брой е осчетоводено и във
вторичните счетоводни регистри по дебита на сметка 501 Каса срещу кредита на
сметка 411 Клиенти, партида **** ЕООД. Разплащанията по фактурите, издадени „Маркони комерс 2015“ ЕООД са
извършен в брой и към тях са налични копия на касови бонове. Не са представени
документи за осчетоводяване на извършените разплащания във вторични счетоводни
регистри. Разплащането по фактурата, издадена от „ГИБ 64“ ЕООД е извършено чрез
прихващане на насрещни вземания към жалбоподателя.
- задача 3:
по отношение влагането на закупените строителни материали в обекти, на които РЛ
изпълнява СМР, вещите лица са потвърдили констатациите на ревизиращия екип,
обобщени в таблици в РД.
- задача 4: в
таблица на л. 898 – 899 са обобщени данните от представени фактури за
закупуване на строителни материали от други доставчици, различни от „Ц.
71“ЕООД, „Маркони комерс
2015“ЕООД и „Риалайс“ ЕООД
- задача 5: В
счетоводството на РЛ са съставени счетоводни статии, които са коректни и
позволяват проследяемост на изразходването на
закупените материали. Заведена е синтетична и аналитична счетоводна отчетност
по обекти, на които дружеството извършва СМР. Заведените счетоводни регистри
позволяват да се установи къде точно са вложени процесните
материали, както и да се формира стойност на извършените строителни работи на
всеки обект по отделно. Съставените статии отразяват вярно параметрите на процесните и по съществото си не се отклоняват от
обичайните практики при такъв вид дейност. Възможен е също подход със заприхождаване на материалите по сметките за отчитане на
материални запаси, което означава всеки материал да се води по вид, количество
и стойност, като при влагането в съответния обект се изписват на разход. В конкретния
случай, закупуваните МЗ не са заприходени по
материална сметка, но са вложени в съответните обекти на база създадената
аналитична отчетност.
-задача 6: по
отношение влагането на закупените материали от тримата доставчици при
изпълнение на конкретни СМР на строителни обекти, вещите лица са посочили, че
за обектите ресторант „Хепи“, детски кът в пицария
„Виктория, хотел „Тримонциум“, МОЛ „Марково тепе“,
МОЛ Стара Загора, магазин „Джъмбо“ и автосервиз „Фреш Лоджистик“ се касае за
изпълнение на довършителни работи, за които не се изисква изготвяне и
подписване на актове и протоколи по време на строителството. Към момента на
изготвяне на заключението работите са фактически изпълнени. По отношение на
жилищните сгради с гаражи на ул.„Филип Македонски“№40 и ул.„Войнишка слава“№20
се касае за СМР за изграждане на нова жилищна сграда, като по време на
строителството се налага съставяне на съответната техническа документация за
дейностите, в които са вложени процесните материали.
Към момента на изготвяне на заключението сградите СМР работите са фактически
изпълнени.
По отношение
влагането на закупените материали от „Маркони комерс 2015“ЕООД по процесните
фактури, издадени през 2015г., вещите лица са посочили, че са вложени в обект
МОЛ „Марково тепе“, съгласно договор за СМР от 25.08.2015г. Материалите са
технологично необходими за изпълнение на договорените СМР, като се касае за
довършителни работи и за тях не се изисква съставяне на строителна
документация. Отчитането на извършената работа от изпълнителя „****“ЕООД към
възложителя „Софстрой инвест“ ЕООД е извършено чрез
двустранно подписани количествено – стойностни сметки (актове обр. 19), съставени на 10.01.2016г., 20.01.2016г. и
23.04.2016г. Независимо от това, вещите лица не могат да се произнесат
категорично за точния момент на влагане на строителните материали в обекта.
По отношение
закупените материали от „Риалайс“ ЕООД по процесните фактури, издадени през 2014г., вещото лице е
посочило, че са вложени на строителни обекти жилищна сграда с гаражи на
ул.„Филип Македонски“№40 и „40 т. Пещ София Мед“. За първия обект има съставен
акт за приемане на конструкцията(обр.14) от
30.03.2016г., а към момента на изготвяне на заключението строителството на
втория обект не е приключило. По време на строителството са съставяни актове за
достигнати нива на строителната конструкция (обр. 7)
и за скрити работи (обр. 12), от данните в които е
видно, че кофражът е изпълнен и е вложена необходимата по проект армировка.
По отношение
на закупените материали от „Ц. 71“ ЕООД по процесните
фактури, издадени през 2016г., вещото лице е посочило кои закупени МЗ към кой
строителен обект могат да се отнесат въз основа на данните от представена от
жалбоподателя справка „Аналитична ведомост по документи за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г.“. Данните са обобщени в таблица на
л. 903.
- задача 7:
при огледа на място на отделните строежи се констатира, че строителните
материали по процесните фактури са били технологично
необходими за извършване на самото строителство, а материали от същия вид са
влагани при строителството на отделните обекти.
В разпита си
в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице С. е пояснило, че
няма как закупените стоки да се препродават на клиенти, тъй като се използват
изцяло за изпълнение на СМР услуги. Има обекти, за които е заплатен само аванс,
тъй като строителството не е приключило. Вещото лице Ж. е пояснило, че
строителните материали са „стояли“ на склад за известен период и по-късно са
влагани в строителството. Не може да се направи категоричен извод за времето на
влагането им, като при оглед на място се констатира единствено, че са
използвани строителни материали от вида на закупените. Съгласно писмените
обяснения на жалбоподателя, на някои от обектите закупеният гипсокартон
„е правен с двойни стени“, т.е. плоскостите са поставяни две по две.
В съдебното
заседание на 11.03.2019г. са разпитани свидетелите Г.Й.Х.и Н.Б.Р., работещи в
дружеството – жалбоподател като строителни работници. Съгласно показанията на
свидетеля Х., през лятото и есента на 2016г. работил на обектите „Хепи“ „на хотел България“ и „Виктория“ в хотел „Тримонциум“. С още 3 – 4 работници разтоварвали картон и
лепило. Строителните материали били докарани „с малко камионче“,
на което не си спомня марката, и на което било изписано името на доставчика.
Името на фирмата предполага, че е „Цвете“ или „Ц.“.
Съгласно
показанията на свидетеля Риза, през лятото на 2016г. участвал в разтоварването
на строителни материали, които били предназначени за ресторант „Хепи“ „на хотел България“. Материалите били гипсокартон и били разтоварени основно от него. Транспортът
бил осъществен с бус „с пазарджишка регистрация“,
който имал надпис с името на фирмата – „Цвете“ или „Ц.“. Същата фирма им
доставила строителни материали за обекта в Стара Загора. През лятото се
работило по 2 – 3 строителни обекта, на които възложителите настоявали да бъдат
изпълнени довършителните СМР работи.
През времето
на доставките (лятото на 2016г.) свидетелят и други работници извършвали
строителството на „сервиз“ в с. Радиново. Управителят на фирмата им разпоредил
да помагат при извършването на СМР в „мол-а в Стара
Загора“ и ги превозвали сутрин и вечер със служебен транспорт на фирмата.
Разтоварвали и водоустойчив шперплат, който бил предназначен за МОЛ „Марково
тепе“. Шперплатът бил транспортиран с камион, малко по-голям от бус, но не може да каже името на фирмата. Фирмите са му
познати като имена, защото често им доставят стока.
При така установеното
от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна
страна.
По
отношение констатацията за непризнат данъчен кредит настоящият съдебен състав съобрази
приложимите за случая правни норми. Съгласно разпоредбата на чл.68 ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на
приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25 от ЗДДС,
към момента на възникване на данъчното събитие, и съответно като последица от
изискуемостта, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното
събитие настъпва към момента на прехвърляне
на правото собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като
собственик по дефиницията на чл.14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ (фактическото
предаване на стоката), а при доставката на услуги - към момента на извършването
им (чл.25 ал.2 ЗДДС). Съгласно ЗДДС и константната практика на Съда на
Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от
Директива 2006/112/ЕО/, възникването и надлежното упражняване на правото на
приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко на наличието на
действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От приетото по
т. 33 от Решение от 6 декември 2012г. на СЕС по дело С-285/11, следва, че по
принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, но само ако се
установи, че доставките на стоки /извършването на услуги/ са реално осъществени
и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите
облагаеми сделки.
Съобразно направеното
тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО/ от СЕС, преценката за наличие на
условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени
доставките /извършени услугите) и използван ли е техният предмет в извършваната
от лицето дейност), се осъществява от националната юрисдикция съобразно
правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка
на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (арг.
от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело 285/11). Т.е. данъчнозадълженото
лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното
осъществяване на доставките (реално извършените услуги) и използването на
техния предмет за целите на облагаемата си дейност, съгласно правилата за
доказване по чл.154 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във вр. с § 2 ДР ДОПК. Следователно, за преценката, дали е
осъществена реална доставка по конкретна данъчна фактура, е необходимо да се
изследва, дали е налице предвиденият в чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно, прехвърляне
правото на собственост върху стоката, респ. правото на разпореждане със стоката
или извършването на услугата, при чието проявление възникват и предвидените
правни последици, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е
прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а
съгласно чл.9 ал.1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга,
като услуга по смисъла на чл. 8 от закона е всичко, което има стойност и е
различно от стока, от парите в обращение и от
чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Според чл.12 ал.1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.
6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място
на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл.25 ал.1 ЗДДС
представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал.
2 от ЗДДС).
От така цитираните
законови разпоредби следва извода, че наличието на действително осъществена
доставка е предвидено като изискване за възникване правото на данъчен кредит в
разпоредбата на чл.68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и изпълнението й следва да бъде
проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да
приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка -
декларация. Следва да бъде посочено, че се касае за доставки на стоки –
строителни материали, които, според жалбоподателя се влагат при изпълнение на
СМР на конкретни строителни обекти.
По делото е спорен
въпросът дали издателите на процесните фактури са
доставили на РЛ стоките, при наличието на материална, техническа и кадрова
обезпеченост за извършване на доставките. Тук следва да бъде посочено, че
защитната теза на жалбоподателя се концентрира около обстоятелството, че
дружеството разполага със съпътстващи транспортирането на стоките документи –
товарителници и експедиционни бележки, в които са посочени конкретни данни за
вида на това, датата на натоварване и разтоварване, транспортното средство, с
което е извършен транспортът и лицата, участвали при товаро
– разтоварните работи. В този смисъл, са ангажирани
доказателства сключени договори изпълнение на СМР на конкретни строителни
обекти, актове обр. 19 за отчитане на работите към
възложителите, акт обр. 14 за етап на изпълнение на
строежа на жилищната сграда в гр.Пловдив, ул.„Филип Македонски“№40. Прекият
доставчик „Ц. 71“ ЕООД е представил доказателства за ползване под наем на
търговски обект и МПС, включително доказателства за заплащане на наемната цена.
Не е спорно по делото обстоятелството, че дружеството има наети лица по трудови
правоотношения, на длъжности, свързани с търговията на едро на диворастящи гъби
и горски плодове. Действително, на това дружество е извършена ревизия с обхват
данъчни задължения по ЗДДС, за данъчни периоди, попадащи и в обхвата на
настоящата ревизията, но дори да са налице доказателства за нереалност на
доставката, то същите касаят предходната доставка, а не пряката доставка.
Съдът намира, че по
отношение на доставките по процесните фактури от този
доставчик, в хода на ревизията и в хода на съдебното обжалване са представени
доказателства за фактическото и изпълнение именно от „Ц. 71“ ЕООД.Съгласно
данните в съпътстващите доставката документи – товарителници, транспортът е
извършен с транспортно средство товарен автомобил, марка МАН с рег. № РА 2165
ВМ, ползван по договор за наем от 08.04.2016г. с наемодател „Ивиндъстри“ ЕООД. По делото са представени регистрационният
талон на автомобила и фактури за заплащане на договорения наем, предвид на
което може да се направи извод, че посоченото МПС е предоставено за ползване на
наемателя и са налице доказателства за заплащане на наемната цена.
По делото са представени и
доказателства, че дружеството ползва под наем недвижим имот, ведно със
съоръженията в него, находящ се в гр. Пазарджик, местност „Азмълъка“
по договор за наем от 01.06.2016г. с наемодател „Аполо
13“ ООД.
Основанията на ревизиращия
екип за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя
по доставките от този доставчик са че не е доказан произходът на стоките от
предходния доставчик „Асат“ ЕООД, който не разполага
с материална, кадрова и техническа обезпеченост за изпълнение на доставки с
такъв предмет. Този извод е основан на извършена ревизия на „Ц. 71“ ЕООД, при
която, в качеството на получател, на дружеството не е признато правото на
приспадане на данъчен кредит по доставките от този доставчик. На следващо място
е посочено, че строителните материали са закупени в по-ранен етап спрямо
сключените договори за СМР с възложителите за изпълнението им на конкретни
обекти, поради което не може да се твърди категорично, че жалбоподателят е
знаел, че ще изпълнява СМР именно на тези обекти и са му необходими материали
от вида на закупените.
При така изложените от
страните твърдения, настоящият съдебен състав намира за установено следното: в
хода на съдебното обжалване са събрани доказателства, касаещи процесната доставка, а именно заключение по комплексната
съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза, показания на свидетели
и документи за приемо – предаване на материали между
единия от възложителите на СМР и жалбоподателя. Съгласно неоспореното от
страните заключение на вещото лице при така описаните в договорите за
изпълнение СМР закупените строителни материали са необходими и при огледа в
по-късен момент е констатирано влагането на тези материали. Действително, не
може да се определи конкретно времевия момент, тъй като се касае за
довършителни СМР, за които не е необходимо съставянето на съответните
документи, касаещи етапите на строителство. Вещото лице С., изготвило
заключението, в счетоводната му част, е констатирало, че са представени
доказателства за извършените разплащания по доставките, както и аналитичен
регистър на сметка 600, съгласно данните в които може да се определи на кои
строителни обекти се влагат закупените материали.
В тази връзка, настоящият
съдебен състав намира, че единственият аргумент за непризнаване правото на
приспадане на данъчен кредит при жалбоподателя е фактът, че не е доказан произход
на стоката между прекия и предходния доставчик. Следва да бъде посочено, че
фактът на по-ранното закупуване на стоките преди влагането им в изпълняваните
СМР на строителни обекти ресторанти „Хепи“ и
„Виктория“ не означава непременно, че жалбоподателят не е имал необходимост да
ги използва за други строителни обекти, още повече, че по делото не е спорно,
че в един и същ времеви момент са изпълнявани СМР няколко обекта едновременно.
Не са спорни фактите на извършени товаро – разтоварни
дейности от работници на жалбоподателя, като в този смисъл свидетелските
показания следва да се кредитират като непротиворечащи на останалите събрани по
делото доказателства.
Настоящият съдебен състав
намира, че по делото са представени безпротиворечиви
доказателства за изпълнение на доставката именно от издателя на фактурите „Ц.
71“ ЕООД, която разполага с кадрова обезпеченост – множество лица, наети по
трудови правоотношения, които могат да извършват дейности по натоварване на
стоките, материална обезпеченост – недвижим имот в землището на гр.Пазарджик, в
който е възможно складирането им, както и ползвано под наем МПС, с което е
извършен транспортът. Налице е извършено разплащане по доставките, което е
извършено в брой, документирано е с фискални бонове от ЕКАФП и е намерило
отражение в представените по делото счетоводни регистри на доставчика. Сам по
себе си, фактът на неустановен произход на стоката, не е основание за
непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя, тъй като
не неговият пряк доставчик, а негов предходен доставчик не разполага с
материална, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставки с
предмета, посочен в процесните фактури, поради което
и на прекия доставчик не е признато правото на приспадане на данъчен кредит.
Както беше изложено по-горе в настоящото решение, жалбоподателят разполага не
само с фактурите, но и със съпътстващи доставката документи – товарителници,
съдържащи достатъчно данни за индивидуализация на стоките, позволяващи му да се
разпорежда с нея като собственик – данни за МПС, маршрут на движение, лица,
предали и приели стоките. Несъмнено е установен и фактът на разтоварването и в
гр.Пловдив, като са представени и доказателства за складирането и преди
изпълнението на СМР на обектите ресторант „Хепи“ и
ресторант „Виктория“.
При така изложените
аргументи, следва несъмнен извод, че е налице фактически изпълнена доставка на
строителни материали по фактурите, издадени от доставчика „Ц. 71“ЕООД, който
разполага с кадрова, техническа и материална обезпеченост за изпълнение на
доставките. Това означава, че фактурите, издадени от него, документират реални
стопански операции и за целите на облагането с пряк данък отчетеният от РЛ
текущ разход за 2016г. е документално обоснован по смисъла на чл.26 т.2, във
връзка с чл.10 ал.1 ЗКПО.
Жалбата, в тази си част, е
основателна и обжалваният РА следва да бъде отменен, в частта му, в която на
жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер
на 15 143,40 лв. за данъчни периоди мм. 06 и 10.2016г., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 2 535,22лв., както и в частта му, в
която за 2016г. е извършено увеличение на СФР със сумата в размер на 44 047,71лв., в следствие на
което е определена дължима сума за корпоративен данък, ведно с прилежащите
лихви. Дължимата сума на корпоративния данък възлиза на 4 404,77лв., а
прилежащите лихви, изчислени посредством общодостъпен в Интернет страницата на
НАП лихвен калкулатор – на 528,57 лв.
Не така стои въпросът с доставките
от другите двама преки доставчици „Маркони комерс 2015“ ЕООД и „Риалайс“
ЕООД. Доставчикът „Риалайс“ ЕООД е представил
доказателства след приключване на ревизионното производство, които не са
обсъдени от ревизиращите органи по приходите, оправомощени
да издадат обжалвания РА и горестоящия
административен орган, тъй като са представени от РЛ и не могат да се приемат
разпечатки на данни от технически носители на мястото, където доставчикът
упражнява дейността си.
В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че
представените доказателства следва да бъдат обсъдени, тъй като е спазена
разпоредбата на чл.54 ал.2 ДОПК по отношение заверката им.
От страна на доставчика „Риалайс“ЕООД, след приключване на ревизията са представени
доказателства за ползване под наем на недвижим имот и на товарен автомобил,
както и сключен договор с предходен доставчик за доставка на метали. В писмени
обяснения са потвърдени фактите, че стоките се доставят до обекти, на които
жалбоподателят извършва СМР, като транспортирането се извършва или от доставчика
с наетото МПС, или от неговия предходен доставчик, директно до клиента.
Съпътстващите доставката документи са единствено експедиционни бележки.
Представените по делото
доказателства са предмет на анализ на вещото лице – счетоводител, част от
състава на комплексната съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза,
което е направило експертен извод за счетоводно отразяване на доставките по
счетоводните сметки от гр.40 при доставчика. Направен е извод, че част от
доставките са извършени в брой, което е намерило отражение в представените по
делото вторични счетоводни регистри, в частност сметка 501 Каса, но не са
представени касовите бонове. Съгласно представените банкови извлечения,
останалата част от фактурите е заплатена по банков път. Съдът намира за
необоснован експертният извод на вещото лице относно непредставени
доказателства за извършени разплащания в брой по доставките, тъй като след
приемане на заключението, като част от доказателствения
материал по делото са приети заверени копия на ФБ от 05.06.2014г. и ФБ от
11.07.2014г. (л. 925 – 926), за които може за да се приеме, че се отнасят за
извършени разплащания по процесните фактури №№
921/07.05.2014г. и 955/23.05.2014г.
За разлика от изложените по-горе
аргументи, касаещи реалността на доставката от прекия доставчик „Ц. 71“ ЕООД,
настоящият съдебен състав намира, че прекият доставчик „Риалайс“ЕООД
не е представил доказателства, от данните в които да се направи несъмнен извод
относно възможността жалбоподателят да се разпорежда със стоките като
собственик. Съгласно представените по делото доказателства, доставчикът ползва
под наем недвижим имот в с. Войводиново, като за изпълнението на договора за
наем не са представени фактури, а по банков път са превеждани различни по
размер суми към наемодателя, като не са издавани фактури, за да бъде подложена
на проверка коректността на счетоводните записвания в счетоводните регистри.
Аналогични са аргументите и по отношение на ползваното под наем МПС, като са
представени единствено договор и вторични счетоводни регистри, в които са
отразени извършени плащания към наемодателя.
По отношение доставката на стоки е
представен единствено договор, сключен с предходен доставчик, в който липсва конкретика за доставяните количества метали и метални
изделия като количества и стойности. Не са представени фактури за предходни
доставки, както и данни за МПС, което да е извършило транспорт, включително до
жалбоподателя, като краен клиент, както е декларирано в писмените обяснения. С
анекса към договора за доставката на стоки само е предоставена възможност на
доставчика да съхранява закупените стоки, но отново не се представят конкретни
доказателства за количествата закупени стоки, които да бъдат продадени в
последствие на жалбоподателя.
От страна на жалбоподателя са представени
единствено съпътстващи доставката документи експедиционни бележки, подписани
единствено от съставител, в които са посочени като доставени определени
количества бетонно желязо и заготовка. При преглед на попълнените в тях данни,
съдът констатира, че са попълнени единствено количествата на доставените стоки,
липсват данни за МПС, с което са транспортирани, а обектите на жалбоподателя,
до които се твърди да се доставят стоките, са посочени изключително неконкретно
– Коматево, плоча, колони, основи и др. подобни. По
делото са представени документи, наименовани
„експедиционен лист проверка с баркод четец“, в които
са посочени отново изключително неконкретни данни за обектите, до които се
отнасят. Жалбоподателят е посочил, че закупените материали се отнасят за
строителството на жилищна сграда в гр. Пловдив и обект „40т пещ София Мед“,
като от данните в съпътстващите доставката експедиционни бележки може само да
се предположи, че бетонът е вложен в изграждането на двата обекта. Следва да
бъде посочено, че са извършвани доставки на стоки не само през 2014г., но и
през 2015г., като за обектите, на които се изпълняват СМР само са посочени, със
стойности на СМР. В заключението на комплексната съдебна експертиза само е
посочено, че са изпълнени СМР на обекти през 2014г., но не и през 2015г., като
според вещото лице за тези обекти са съставяни необходимите актове обр. 7 и обр. 12. Съдът не
констатира представянето на документите, посочени от вещото лице по
техническата част на експертизата, а само акт обр.14
за жилищната сграда в гр.Пловдив, ул.„Филип Македонски“№40, издаден на
30.03.2016г.
В тази връзка, предвид посочените
по-горе непълноти и неточности в съпътстващите доставката документи, както и
противоречия между представените по делото доказателства и експертните изводи
на вещите лица по комплексната експертиза, не може да се направи извод, че
именно издателят на фактурите „Риалайс“ ЕООД е
изпълнил доставките на количествата бетонно желязо и заготовки, предмет на процесните фактури. Следва да бъде посочено, че доставки
към жалбоподателя са изпълнявани и след дерегистрацията
по ЗДДС на доставчика, като предвид извършената корекция на ползвания данъчен
кредит, следва да се третират само като опростени фактури, представляващи
първични счетоводни документи за осчетоводяване на текущ разход през 2015г.
По изложените аргументи, съдът
намира, че правилно и законосъобразно е извършено увеличението на декларирания
от РЛ СФР за 2014г. и 2015г. със сумите, посочени по-горе в настоящото решение.
По делото не са ангажирани несъмнен доказателства относно обстоятелството, че с
издаването на процесните фактури се документира точно
и коректно стопанската операция, тъй като не са представени доказателства с
непротиворечиви данни относно изпълнението на доставката именно от издателя им.
Субект на изпълнението/пряко или
чрез други лица/ следва да бъде доставчикът. Осигуряването на изпълнение от
различно лице не може да има за последица възникването на право на приспадане
на данъчен кредит. С косвени доказателства може да се проведе успешно насрещно
доказване. Това е сторено от приходната администрация и е разколебана
убедителността на главното доказване на претендиращия право на данъчен кредит.
Последицата е прилагането на
правилата на доказателствената тежест, изразени в обвързаността на съда да
приеме за несъществуващи юридическите факти, за които черпещата благоприятни
правни последици от осъществяването им страна не проведе главно пълно
доказване.
При
ревизията са подложени на съмнение именно декларираните от жалбоподателя факти
относно фактическото постъпване при него на стоките, предмет на процесните фактури, като не са представени доказателства за
наличието на собствени при доставчика ДМА, в частност МПС. Едва след
приключване на ревизионното производство са представени договори за наем на
недвижим имот и МПС, но не са представени първични счетоводни документи във
връзка с изпълнението на наемните правоотношения и талон на МПС, за което се
твърди да е ползвано под наем, каквито са представени от другия пряк доставчик
„Ц. 71“ ЕООД. Предвид липсата на първични счетоводни документи, съдържащи данни
за конкретни стопански операции, не може да се направи извод относно
коректността на извършените записвания във вторичните счетоводни регистри. По
отношение твърденията за извършени разплащания по банков път, включително на
предходните доставки, отново не са представени първични счетоводни документи,
както и документи за транспорт на стоките директно от предходния доставчик до
обект на жалбоподателя, каквито обстоятелства са декларирани от прекия
доставчик.
По така изложените аргументи,
настоящият съдебен състав намира за правилен и законосъобразен РА, в частта му
на непризнат данъчен кредит в общ размер на 7 030,48лв. по фактурите,
издадени през данъчни периоди мм. 05 и 12.2014г. от доставчика „Риалайс“ ЕООД, както и извършеното преобразуване на СФР за
2014г. със сумата от 24 496,38лв. и за 2015г. – със сумата от
20 354,92лв., в следствие на което са определени допълнително дължими суми
за корпоративен данък, ведно с прилежащите лихви.
По отношение доставките от
доставчика „Маркони комерс
2015“ ЕООД по делото са представени единствено процесните
фактури, ведно с товарителници, с вписан в тях регистрационен номер на товарно
МПС. За разлика от посочените други преки доставчици, този доставчик не е
представил изисканите му документи и писмени обяснения, включително и при
извършваното му ревизионно производство. В тази връзка, при насрещната проверка
е установено, че този доставчик разполага единствено с наети лица по трудови правоотношения,
но не и със собствени активи за извършването и.Наред с това, независимо, че не
са представени доказателства, органите по приходите са извършили проверка в
информационния масив на НАП относно придобиването на стоки от предходен
доставчик и са констатирали, че от предходен доставчик „Стефани инвест“ЕООД са закупени стоки през данъчен период м.
07.2015г., което предполага съхранението им до времевия момент на издаване на процесните фактури – м. 12.2015г.
В заключението на комплексната
експертиза се съдържа експертен извод, че липсват доказателства за счетоводното
отразяване на доставката, включително разплащането по нея, при прекия
доставчик. Налице е експертен извод, че стоки от вида на процесните,
са необходими при изпълнението на СМР на обект МОЛ „Марково тепе“, но не може
да се направи категоричен извод на времевия момент на влагането им.
Предвид липсата на доказателства за
извършения транспорт, както и такива за материална и техническа обезпеченост на
доставчика за извършване на доставки от вида на процесната,
съдът намира, че посредством ангажираните при съдебното обжалване доказателства
не се опровергава констатацията на ревизиращия екип относно неизпълнение на
доставката от издателя на фактурите. Обжалваният РА е правилен и законосъобразен,
в частта си относно непризнат данъчен кредит за данъчен период м. 12.2015г. в
размер на 5 944,04 лв., ведно с прилежащите лихви, както и в частта си на
извършеното преобразуване на декларирания СФР за 2015г. със сумата в размер на
29 720, 20 лв., в следствие на които са определени допълнително дължими
суми за корпоративен данък, ведно с прилежащите лихви.
По отношение останалите констатации
в обжалвания РА относно непризнат данъчен кредит по фактура № 23/15.11.2016г.,
издадена от „ГИБ 64“ ЕООД, както и по отношение начислените лихви за
неправомерно упражнено право на приспадане на данъчен кредит за периода от
месец 05.2015г. до м. 12.2015г. и по отношение начислените лихви за начислен
ДДС със закъснение, в следствие на късно издадената от жалбоподателя фактури №
315/07.11.2016г. за периода от 17.05.2016г. до 13.12.2016г. в жалбата не се
сочат конкретни възражения, не се ангажират доказателства, включително не е
поставена задача на комплексната експертиза, касаеща бартерната сделка между
„ГИБ 64“ ЕООД и „****“ ЕООД.
Съдът намира за правилни и
законосъобразни изводите на ревизиращия екип и горестоящия
административен орган относно естеството на бартерната сделка по смисъла на
чл.130 от ЗДДС и определяне на данъчната основа на двете насрещни доставки по
правилата на чл.25 ал.6, т.1 ЗДДС, като е съобразено заключение на вещо лице
оценител. В случай на промяна на данъчната основа на доставката, но след
изпълнението на строителната услуга на сградата на етап груб строеж, предмет на
насрещната сделка вече не е правото на строеж, а се касае за различни от
бартера насрещни доставки.
В жалбата не са посочени конкретни
възражения относно допълнително определените акцесорни
задължения за лихви, както и периодите им на дължимост,
посочени в таблица на стр. 44 от РД и лихвен лист на л. 44 по делото. Предвид
неангажирането на заключение на вещото лице с посочена задача, касаеща
времевите периоди на дължимост на лихвите, както и
размера на главниците, върху които са дължими, съдът намира, че са определени
правилно и в съответствие с разпоредбите на чл. 175 от ДОПК.
При този изход на делото и своевременно
направените искания, на страните по делото се дължат направените от тях
разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата.
За жалбоподателя разноските се
констатираха в общ размер на 6 650лв., съгласно представен списък на л.
999 по делото, в т. ч. адвокатски хонорар за разглеждане на делото, заплатено
по банков път и възнаграждения на вещи лица по съдебна експертиза. Съобразно
уважената част на жалбата, следва да бъде присъдена сумата в размер на
2 006,28 лева.
На ответника следва да бъде присъдено
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената
част на жалбата. Изчислено съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от ДОПК, във
вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения юрисконсултското възнаграждение възлиза на 1 940,21лв.
По компенсация ответникът НАП следва да
заплати на оспорващия „****“ ЕООД сумата в размер на 66,07лева.
Ето
защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав :
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ по жалба
на „****“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Санкт
Петербург“№63 Ревизионен акт (РА) с № Р-16001617006450-091-001
от 06.06.2018г., издаден от В.И.– Началник сектор „Ревизии“ възложила
ревизията, и Т.К.– главен инспектор по приходите - Ръководител на ревизията, в
ТД на НАП – Пловдив, в частта, потвърден с Решение №484 от 27.08.2018г. на
Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” (Д”ОДОП”)-
Пловдив, в ЧАСТТА на непризнат данъчен кредит в размер на 15 143,40 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 2 535,22 лв., и в ЧАСТТА на
допълнително определената дължима сума за корпоративен данък за 2016г. ЗА
РАЗЛИКАТА над сумата от 1 725,92 лв. до пълния размер от 6 130,70
лв., ведно с прилежащите лихви за РАЗЛИКАТА над сумата от 207,17 лв. до пълния
размер от 735,74 лв., като ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част, относно признат
данъчен кредит в общ размер на 32 531,85 лв., ведно с прилежащите лихви в
общ размер на 7 368,02 лв. и допълнително установени лихви в размер на
1 146,63 лв. и допълнително определени дължими
суми за корпоративен данък за 2014г. в размер на 2 449,64 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 791,86 лв. и за 2015г. в размер на 5 007,52
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 008,83 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София да заплати на „****“ ЕООД със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, бул.„Санкт Петербург“№63 сумата от
66,07лева(шестдесет и шест лева и седем стотинки) разноски по делото, изчислени
по съразмерност и компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :