№ 4444
гр. Варна, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Дарина Сл. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20243110104402 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано след отмяна на определение
№4379/10.04.2023 г. по описа на ВРС, с което жалба на В. Д. Т., ЕГН
**********, с адрес: ***** против Заповед № Г-ПР-34/25.03.2021 г. на кмета
на район „Аспарухово“ за ПИ № 3167 по ПНИ на местност „****, с площ на
имота 2894 кв. м, е оставена без разглеждане. С обжалваната заповед кметът
на „Район „Аспарухово" към Община Варна е наредил на основание § 4к, ал. 7
от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на Решение № 879/08.05.2002 г. на ПК - гр.
Варна, да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал.
1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследника на А.Н.С. - С. П. Л. за ПИ с идентификационен
№ 3167 по влязъл в сила ПНИ на с.о. „Боровец север", землище кв. „*****",
Варна. С Решение № 879/08.05.2002 г. ПК - гр. Варна е признала и
възстановила правото на собственост на наследниците на А.Н.С. върху 6 бр.
ниви в землището на кв. „*****". Съгласно приложеното удостоверение за
наследници А.Н.С. има един наследник - син М.А.Н.. С нотариално завещание
от 29.03.2011г. М.А.Н. е завещал на С. П. Л. цялото си движимо и недвижимо
имущество. Жалбоподателят обосновава правния си интерес от подадената
жалба с обстоятелството, че с договор от 28.01.1994 г. е закупил от М.А.Н. %
ид.ч. от наследството на баща му А.Н.С., поради което въпреки че не е
наследник, то същият е съсобственик на наследството. Счита, че като купувач
на наследството е носител на прехвърлените му наследствени права,
1
включващи и тези по чл. 151 ЗИН /отм./, доколкото с решение №
784/21.01.1994 г. ВС на РБ е отменил присъдата на А.Н. от 29.04.1945 г. по
НОХД № 10/1945 г. на Народния съд, с която е постановена конфискация на
цялото му имущество.
Според жалбоподателя оспорената заповед е нищожна, тъй като
издаването на същата не е в обхвата на компетентност на кмета. Сочи, че
същата е нищожна на основание чл.177, ал.2 АПК, доколкото противоречи на
решение на Върховния съд №784/21.01.1994 г., с което е отменена присъдата
на А.Н. от 29.04.1945 г. по НОХД №10/1945 г. на Народния съд, с която била
постановена конфискация на цялото му имущество.
Заявява, че с договор за продажба на наследствени права от 28.01.1944 г.
М.А. продал на жалбоподателя % от цялото наследство на баща си А.Н.С..
Така жалбоподателят придобил права и върху конфискуваните земеделски
земи. С решение №879/08.05.2002 г. на ПК - Варна е възстановена
собствеността, в стари реални граници върху имоти в терен по пар.4
ПЗРЗСПЗЗ, върху които жалбоподателят имал 1/4 ид.ч. С отмяната на
присъдата на А.Н. с обратна сила отпадала и постановената конфискация на и
иззетите имущества били възстановени в патримониума на собствениците на
наследството на осъдения. Претендира разноски.
Според административния орган жалбоподателят няма качеството на
наследник на А.Н.С. със закупуването на идеална част от неговото
наследство. Същият не е заинтересована страна в административното
производство. Възстановяването на имота по оспорената заповед е
осъществено по реда на пар.4 ПЗРЗСПЗЗ, като реалното възстановяване на
отделните имоти в терени следвало да бъде окончателно осъществено само по
реда на пар.4, ал.7 ПЗРЗСПЗЗ, а именно със заповед на кмета на общината или
района, в чието землище се намира имотът. Намира, че възстановяването е
извършено в полза на собствениците или техните наследници, тъй като само
те имат права върху реституираните имоти. При заявените доводи отправя
искане за потвърждаване на оспорената заповед.
Заинтересованата страна С. П. Л., чрез пълномощник, изразява
становище за недопустимост на жалбата, като намира, че жалобоподателят не
е наследник на А.Н.С. и към момента на сключване на договора за продажба
на наследство - 28.01.1994 г., процесният имот не е бил в гражданския оборот,
2
той не е съществувал като такъв, за да бъде предмет на договора за продажба
на наследство, поради което жалбоподателят не може да участва в
административното производство касаещо издаване на заповед по пар.4к, ал.7
ПЗРЗСПЗЗ.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
С определение №4379/10.04.2023 г. по гр.д. №2801/2023 г. описа на ВРС,
жалбата на В. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: ***** против заповед № Г-ПР-
34/25.03.2021 г. на кмета на район „Аспарухово“ за ПИ № 3167 по ПНИ на
местност „****, с площ на имота 2894 кв. м, е оставена без разглеждане. Като
недоволен от определението, В. Т. обжалва същото. С определение №
2061/20.07.2023 г., постановено по частно касационно административно дело
№ 1220/2023 г. от Административен съд- Варна, определението на ВРС е
оставено в сила, а с решение №3711/27.03.2024 г. по адм.д. №11650/2023 г. на
ВАС, определение №4379/10.04.2023 г. по гр.д. №2801/2023 г. е отменено и
делото е върнато на ВРС за разглеждане от друг състав.
Видно от приетото по делото решение №784/21.01.1994 г. на Върховния
съд на РБ по дело №775/1993 г., със същия съдебен акт се отменя присъдата от
29.04.1945 г. по НОХД №10/1945 г. на Народния съд, в частта, с която А.Н.С. е
признат за виновен по обвинение по чл.2, п.10, във вр. с п.1 от Наредбата-
закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане на България в
Световната война срещу съюзните народи и за злодеянията свързани с нея и с
която му е наложено наказание, както и конфискация на всичките му движими
и недвижими имоти.
Със заповед №В-08-00-0165А от 10.05.1995 г. на Министъра на
финансите е отписан от актовете за държавните имоти, имотът находящ се в
гр. Варна, представляващ земеделско стопанство от 2169 дкс ведно с
изградените двуетажна вила с гараж, казино-салон, едноетажна хижа,
паянтова постройка – краварник, одържавен с акт № 131/13.10.1949 г. на МФ –
Държавни имоти и акт №6976/1965 г. на община Варна.
Смъртта на наследодателя А.Н.С. настъпва на 28.02.1945 г., като негов
единствен наследник е М.А.Н. – обстоятелство, което се установява от
приетото по делото удостоверение за наследници №ИАО-1-788/17.08.2006 г.
3
на община Варна.
С договор за продажба на наследство, сключен на 28.01.1994 г., между
М.А.Н. и В. Д. Т., последният придобива ¼ от наследството на А.Н.С.. Именно
със сключването на този договор, жалбподателят обосновава правния си
интерес от подаване на жалбата срещу оспорената заповед, като намира, че
въпреки, че няма качестото наследник, то той е собственик на наследството.
С нотариално завещание №2, том I, рег. № 8342, дело № 2 от 2011 г.,
М.А.Н., ЕГН **********, завещава цялото си движимо и недвижимо
имущество, което притежава към момента на смъртта си, на С. П. Л.. Смъртта
на М.А.Н. настъпва на 14.04.2011 г. – обстоятелство, което се установява от
удостоверение за наследници №002130/20.04.2011 г., издадено от район
„Изгрев“, община Столична.
Със заповед № Г-ПР-34/25.03.2021 г. кметът на район „Аспарухово“,
община Варна, на основание §4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на решение №
879/08.05.2002 г. на ПК - гр. Варна, нарежда да бъде възстановено правото на
собственост при условията на §4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследника на
А.Н.С. - С. П. Л. за ПИ с идентификационен № 3167 по влязъл в сила ПНИ на
с.о. „Боровец север“, землище кв. „*****”, Варна, идентичен на ПИ
10135.5401.3167 по КККР на кв. „*****“, за площ от 2894 кв.м, при граници
имоти с идентификационни номера: 3175, 3166, 955 и 9616 – път.
С посоченото в заповедта решение № 879/08.05.2002 г. на ПК - гр. Варна
е признато и възстановено правото на собственост, на наследниците на А.Н.С.
върху 6 бр. ниви в землището на кв. „*****“.
Съдът намира, че с оспорения мълчалив отказ не се нарушават или
застрашават права, свободи или законни интереси на жалбоподателя, за него
не се пораждат задължения. Както бе посочено, със заповед Г-ПР-
34/25.03.2021 г., издадена на основание §4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и влязъл в
сила ПНИ на местност „****“, землище кв. *****, гр. Варна, кметът на район
„Аспарухово“ нарежда да бъде възстановено правото на собственост при
условията на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, на наследника на А.Н.С. - С. П. Л.,
върху новообразуван имот в урбанизирана територия, представляващ ПИ с
идентификационен № 3167, кадастрален район 5401 по ПНИ на м. „****“,
землище кв. *****, идентичен на ПИ 10135.5401.3167 по КККР на кв. „*****“,
за площ от 2894 кв.м, при граници имоти с идентификационни номера: 3175,
4
3166, 955 и 9616 – път.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС, се
извършва на собствениците или на техните наследници. Жалбоподателят не
попада в приложното поле на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, поради което за него не е
налице правен интерес от разглеждане на жалбата. Същият не е собственик на
имота, не е и наследник на собственика на имота.
Обстоятелството, че на 28.01.1994 г., въз основа сключен договор за
продажба на наследство, е придобил от М.А.Н., ¼ ид.ч. от наследството,
оставено след смъртта на наследодателя А.Н., не води до извод, че
жалбоподателят е придобил и качеството наследник на починалия.
Жалбоподателят е само купувач на наследствени права и задължения – такива,
каквито те са съществували към момента на откриване на наследството.
Същият не е легитимиран в административното реституционно производство
по възстановяване на земеделски земи, тъй като не е сред кръга лица по чл. 10,
ал. 1 ЗСПЗЗ, в т.ч. не може да оспорва издадените в това производство
административни актове и да иска прогласяване на тяхната нищожност –
така Определение № 529 от 27.12.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 366/2010 г., II
г.о.
Към датата на постановяване на решение №784/21.01.1994 г. на
Върховния съд на РБългария, поземленият имот – предмет на оспорената
заповед не се намира в граждански оборот, поради което, отмяната на
присъдата на Народния съд и постановената с него конфискация на
имущество, не може да доведе до възстановяване правото на собственост
върху имота, предмет на оспорената заповед.
Съгласно разпоредбата на чл.159, т.4 АПК, жалбата, с която се оспорва
административен акт се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно
производство, то се прекратява, когато оспорващият няма правен интерес от
оспорването. Доколкото жалбоподателят не е нито собственик на имота, нито
наследник на собственика на имота, за него не е налице правен интерес от
оспорването, поради което подадената жалба е недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото – да бъде прекратено
С оглед изхода от спора и на осн. чл.143, ал.3 и 4 АПК, на ответника и на
заинтересованата страна се дължат разноски съобразно уважената част от
5
жалбата. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., а на заинтересованата страна С. П. Л., да
се присъдят направените разноски по делото, в размер на 500 лв. – за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл.159, т.4 АПК, жалбата
на В. Д. Т. срещу мълчаливия отказ на кмета на Община Варна да се произнесе
по жалба вх. № РД22007499 ВН-007/03.08.2022 г., с която е поискано да се
обяви нищожността на заповед № Г-ПР-34/25.03.2021 г. на кмета на район
„Аспарухово“, община Варна, върху новообразуван имот в урбанизирана
територия, представляващ ПИ с идентификационен № 3167, кадастрален
район 5401 по ПНИ на м. „****“, землище кв. *****, идентичен на ПИ
10135.5401.3167 по КККР на кв. „*****“, за площ от 2894 кв.м, при граници
имоти с идентификационни номера: 3175, 3166, 955 и 9616 – път.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №4402/2024 г. по описа на ВРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – Варна,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6