Определение по дело №286/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството се развива по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана въззивна жалба /имаща характер на частна жалба/ от адв. К Б. А, в качеството му на пълномощник на С. З. К., с ЕГН: * и адрес: Г. Б., У.”Х. Т.” № 38, вх.А, .1, ап.1, против Решение № 8394 от 08.11.2013 г. по Г.д.№ 3190/2009 г. на РС – Б. в частта, с която е отменено протоколно определение от 19.09.2013 г., с което е даден ход на устните състезания относно претенцията по сметки по чл.346 от ГПК и протоколно определение от 01.03.2012 г., с което е прието за съвместно разглеждане искането на С. З. К. за присъждане на сумата от 12 000 лв., представляващи стойността на извършените от нея подобрения в допуснатия до делба имот и е прекратено образуваното производство по Г.д.№ 3190/2009 г. по описа на РС – Б. в тази му част.

В частната жалба се сочи, че в атакуваната част горепосоченото решение е незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

Навеждат се съображения, че по отношение на редовността на исканията по сметки по чл.346 от ГПК се прилагат разпоредбите относно редовността на исковата молба и по – конкретно чл.129 от ГПК, като с не предоставянето на срок за отстраняване на констатираните от съда недостатъци на искането по сметките съдът е допуснал съществено процесуално нарушение.

Излагат се и аргументи в подкрепа на твърдението, че изводите на съда относно наличието на нередовност в предявените искания по сметки са необосновани. На първо място се посочва, че не е предвидено в чл.346 от ГПК искането по сметки да е персонализирано. Второ, в самата молба е описан подробно вида на извършените подобрения. Трети аргумент е, че от събраните по делото доказателства се установява кога, от кого и в какво са се изразили подобренията.

С оглед гореизложените твърдения се иска от съда да отмени решението в атакуваната част и да постанови друго, с което да уважи исканията на съделителите по сметки както са предявени, както и да присъди тяхното заплащане от съделителите съобразно притежаваните от тях дялове.

По реда на чл.276, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор по жалбата от ответната страна. В последният се излага теза, че подадената жалба е недопустима. В подкрепа на това твърдение се сочи, че в обжалваната част постановеното първоинстанционно решение има характер на определение, което обаче не подлежи на обжалване, защото не е нито от определенията, посочени в чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, нито от тези посочени в чл.274, ал.1, т.2 от ГПК. Алтернативно се застъпва, че жалбата е неоснователна.

На база доказателствата в производството съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С Решение № 471/18.01.2011 г. постановено по настоящото дело, по първа фаза на делбата, Благоевградски районен съд е допуснал извършването на съдебна делба между А. Б. Д., с ЕГН *, М. Г. Д., с ЕГН * , двамата от Г. Б., У. “С. К.” № 20, С. З. К., с ЕГН *, В. С. К., с ЕГН * и Д. С. К., с ЕГН *, тримата с адрес Б., У. П. № 54а, .1 на следния недвижим имот:първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в квартал 149, парцел VІ, пл. № 3440у целият със застроена площ 127,07 кв.м., при съседи: от север – имот с пл. № 3438 и имот с пл. № 3439; от юг – имот с пл. № 3441; от запад – имот с пл. №3427 и имот с пл. № 3428, съгласно кадастралната карта на Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра и представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 04279.622.228.1.2, с предназначение – жилище, апартамент, вписан с административен адрес: Б., У. П. № 54, вх.А, ., със застроена площ 77,00 кв.м. при съседи - на същия етаж имот № 04279.622.228.1.1; над обекта – имот № 04279.622.228.1.4, съгласно издадената от СГКК – Б. схема № 7163/09.06.2009 г. при квоти /части/ за съделителите, както следва : за А. Б. Д., с ЕГН * и М. Г. Д., с ЕГН *-общо 1/6 /една шеста/ идеална част ,за С. З. К., с ЕГН *- 4/6 ид.ч./четири шести идеални части/ и за Д. С. К., с ЕГН *-1/6 /една шеста/ идеална част, като е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен иска за делба на гореописания имот, предявен от А. Б. Д., с ЕГН *, М. Г. Д., с ЕГН *, двамата от Г. Б., У. “С. К.” № 20 по отношение на В. С. К., с ЕГН *,с адрес: Б., У. П. № 54а, .1.

След влизане в сила на цитираният по – горе съдебен акт с разпореждане № 1151/07.02.2012г. по Г.д.3190/2009 г. РС – Б. е насрочил открито съдебно заседание за продължаване на делбата във фазата по извършването й.

С молба /на л.88 от първоинстанционното дело/, депозирана от процесуалния представител на С. З. К. на основание чл. 346 ГПК ответницата е направила искания по сметки. В същата е посочено, че след придобиване на 1/6 идеална част от процесния имот от съделителите А. Б. Д. и М. Г. Д. на 24.10.2006г. ответницата в първоинстанционното производство С. З. К. е извършила ремонт в жилището, който се изразява в: Подмяна на старата дървена дограма с пластмасова дограма със стъклопакет – три четирикрилни прозореца във всяка една от стаите и отдушник в банята-тоалетна; Монтиране на пластмасова дограма на терасата и остъкляването й със стъклопакет; Полагане на теракот 10 кв. м. на терасата; Ремонт на баня и тоалетна и налепване на нови плочки; Монтиране на моноблок – тоалетна чиния и казанче; Монтиране на нов бойлер; Подмяна на амортизираната дървена врата с врата от пластмаса; Пълна подмяна на ел.инсталацията в жилището; Монтиране на врата от пластмаса към терасата; Цялостно боядисване на жилището със специална декоративна боя; Циклене и лакиране на дюшеме; Зазиждане на прозорец към стълбище, измазването и боядисването му; Подмяна на кухненско обзавеждане в кухненски бокс – горен и долен ред с монтаж на абсорбатор; Полагане на 8 кв. м. теракот в кухненския бокс; Монтиране на климатик в трапезарията и стаята от югоизточната страна на жилището; Подмяна на осветителни тела в трапезарията. Сочи се, че стойността на направените подобрения за труд, материали и стоки възлиза на 12 000, 00 лв.

С горепосочената молба е направено и искане на основание чл. 349, ал. 1 и 3 от ГПК допуснатия до делба недвижим имот да бъде възложен на С. К..

В съдебно заседание от 01.03.2012 г. /на л.90 от първоинстанционното дело е протокола/ процесуалният представител на ответницата С. К. поддържа направените с депозираната молба искания по сметки по чл.346 от ГПК, като конкретизира, че претенцията за сметки е за сумата от 12 000, 00 лв.

С изрично определение от 01.03.2013 г. съдът е приел за съвместно разглеждане направеното от съделителя С. К. искане по чл.346 от ГПК, като със същото протоколно определение е допуснал назначаването на съдебно-техническа и оценителна експертиза, изпълнима от вещо лице – строителен инженер с правоспособност в областта на оценка на недвижими имоти и строително-монтажни работи, което след като се запознае с материалите поделото, извърши оглед на място на допуснатия до делба жилищен имот да отговори, да даде заключение относно пазарната стойност на допуснатия до делба жилищен имот, да даде заключение за евентуланата поделяемост на имота, да отговори на въпроса: На каква стойност възлизат извършените в имота подобрения по пера, както са изброени в молбата на адв. А като пълномощник на съделителя С. З. К. и с колко се е увеличила стойността на имота след извършване на всяко от подобренията, както и кои от извършените подобрения имат траен и постоянен характер.

В т.3 на приетата като доказателство експертиза /на л.149 от първоинстанционното дело/ е прието, че увеличената стойност на имота вследствие на извършените подобрения към момента на изготвяне на експертизата е в размер на 12 563, 00 лв., като с изключение на позиции № № 9, 15, 16 и част от позиция 19, касаещи циклене на дюшеме, доставка и монтаж на осветително тяло, доставка и монтаж на климатик в трапезарията и 35, 57 кв.м. боядисване вътрешно по тавани с вододисперсни бои, всички останали позиции в Приложение № 2 имат траен и постоянен характер. В допълнителното заключение /на л.183 от първоинстанционното дело/, прието по делото вещото лице е извадило посочените в основното позиции за подобрения, които нямат траен, като е заключило, че остатъчната стойност на подобренията в този случай е 7 876, 75 лв., а в този случай справедливата стойност на процесния имот след ремонта е в размер на 36079 лв. , а крайната увеличена стойност на имота е в размер на 8241 лв. Вещото лице е дало заключение и за увеличената стойност на имота с подобрения, включващи и ремонт на ВИК инсталация – 9096 лв.

В първоинстанционното производство са разпитани и свидетелите Д и Г, които сочат за извършени през лятото на 2008г. от съделителката С. К. ремонтни дейности и подобрения в процесния имот.

С протоколно определение от 19.09.2013г. /на л.209 от първоинстанционното дело/ е даден ход на устните състезания относно претенцията по сметки по чл. 346 ГПК.

С Решение № 8394 от 08.11.2013 г. по Г.д.№ 3190/2009 г. на РС – Б. е отменено протоколно определение от 19.09.2013г., с което е даден ход на устните състезания относно претенцията по сметки по чл. 346 ГПК и протоколно определение от 01.03.2012г., с което е прието за съвместно разглеждане искането на С. З. К. за присъждане на сумата от 12 хиляди лева, представляваща стойността на извършените в допуснатия до делба имот подобрения, включващ труд, материали и стоки, за подмяна на старата дървена дограма с пластмасова дограма със стъклопакет – три четирикрилни прозореца във всяка една от стаите и отдушник в банята-тоалетна; монтиране на пластмасова дограма на терасата и остъкляването й със стъклопакет; полагане на теракот 10 кв. м. на терасата; Ремонт на баня и тоалетна и налепване на нови плочки; Монтиране на моноблок – тоалетна чиния и казанче; Монтиране на нов бойлер; Подмяна на амортизираната дървена врата с врата от пластмаса; Пълна подмяна на ел.инсталацията в жилището; Монтиране на врата от пластмаса към терасата; Цялостно боядисване на жилището със специална декоративна боя; Циклене и лакиране на дюшеме; Зазиждане на прозорец към стълбище, измазването и боядисването му; Подмяна на кухненско обзавеждане в кухненски бокс – горен и долен ред с монтаж на абсорбатор; Полагане на 8 кв. м. теракот в кухненския бокс; Монтиране на климатик в трапезарията и стаята от югоизточната страна на жилището; Подмяна на осветителни тела в трапезария, като прекратява производството по Г.д. № 3190/2009г. по описа на РС-Б. в тази му част.

В мотивите на РС – Б. се сочи като основание за прекратяване на производството в тази му част е, че искането по чл.346 от ГПК е ненадлежно предявено. Мотивите на първоинстанционния съд се изразяват в следното: липсва каквато и да е конкретизация на периода, в който са извършени подобренията, като молителката се е задоволила да посочи единствено, че са извършени след 2006г.: липсват конкретни характеристики на подобренията. Така не е посочено в какво се изразява посочения ремонт на баня и тоалетна, не е ясно каква е претенцията за климатик, доколкото е претендирано: монтиране на климатик в трапезарията и стаята от югоизточната страна на жилището, като не става ясна дали се касае до един или до два климатика. Сочи се още, че не е посочено и в какво се изразява претенцията за подмяна на осветителни тела в трапезарията-дали се касае до едно или няколко и колко осветителни тела. Не е посочена и конкретна стойност на всяко от претендираните подобрения. Отделно от това липсва посочване и срещу кого се предявява посочената претенция-срещу всички останали съделители или само срещу ищците по делото. Не става ясно нито от молбата, нито от изявлението на процесуалния представител на С. К. в съдебно заседание дали така посочените подобрения се претендират, че са извършени със знанието и съгласието на останалите съделители или без тяхното знание и съгласие, или при изрично противопоставяне от тях, за да може и съответната претенция да бъде подведена под относимата правна норма.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прима за установено следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу част от съдебно решение, имащо характер на определение по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради което е допустима. Същата отговаря на изискванията за редовност, установени от чл.272, ал.2 във вр. с чл.260 и чл.261 от ГПК.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЧАСТНАТА ЖАЛБА.

Съгласно Определение № 362 от 04.06.2013 г. на ВКС, Гражданска колегия, III г.о., определението по чл.346 от ГПК прегражда пътя за защита пред сезирания съд, въпреки че липсва изрична процесуалноправна разпоредба, която да регламентира неговата обжалваемост. В него се сочи още, че с отказа да се приемат за съвместно разглеждане с иска за делба претенции на ответника по т.нар. “сметки между тях” се преустановява възможността в едно съдебно производство да се разрешат със сила на пресъдено нещо всички спорове между съделителите, отнасящи се до облигационни притезания, възникнали по повод на имуществена общност чрез обективно съединяване на тези искове с иска за съдебна делба. Посочва се, че в този смисъл определението по чл.346 от ГПК прегражда пътя за защита пред сезирания съд. В горния смисъл е също и Определение 260 от 23.03.2011 г. на ВКС по ч.Г.д.№ 974/2010 г., I г.о., ГК. Следователно след като определението по чл.346 от ГПК е преграждащо по своя характер, то същото подлежи на обжалване по аргумент от чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. В този смисъл твърденията застъпени от ответната страна в отговора на частната жалба за недопустимост на частната жалба поради отсъствие на обжалваемо определение в настоящия случай са изцяло неоснователни и не се споделят от настоящият съдебен състав.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЧАСТНАТА ЖАЛБА.

Претенциите по сметките по своята правна същност имат облигационен характер. Те се предявяват с осъдителни искове, които осъдителни искове се съединяват обективно и субективно с конститутивния иск за делба. Съгласно чл.346 от ГПК в първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. В цитираната законова разпоредба не са посочени критериите на които това искане следва да отговаря. Не са посочени формални изисквания за редовност на исканията по чл.346 от ГПК. От цитираната разпоредба следва, че тези искания могат да бъдат заявени устно, което се отбелязва в протокола от съдебното заседание. Може да бъдат предявени и писмено, както е в настоящият случай. Няма причина изискванията за редовност на исковата молба по чл.127 и чл.128 от ГПК да не се прилагат относно искането по сметки по чл.346 от ГПК. В случая се касае за иск с предмет посоченото в него вземане, поради което на основание чл.212 и чл.211 от ГПК исковата молба трябва да отговаря на всички изисквания на закона /в този смисъл Гражданско процесуално право, девето преработено и допълнено издание, първо по действащия ГПК, авторски колектив, Сиела, 2012 г., с. 739/. Съделителят, който е предявил претенцията на основание чл.346 от ГПК трябва задължително да определи нейните рамки, защото не може да му се присъди нещо, което не е искал. Той задължително следва да посочи основанието на искането си, размера на искането си, от кого го иска /ответникът или ответниците, към които искането е насочено/, периода в който са извършени подобренията. Трябва да се посочат вида на подобренията и стойността на всяко едно от тях и т.н.

В конкретния казус с оглед гореизложените съображения, първоинстанционният съд е приел за разглеждане с протоколно определение от 01.03.2013 г. нередовно предявено искане по сметки с правно основание чл.346 от ГПК. Както бе изложено, същото следва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба по чл.127 и чл.128 от ГПК. В този смисъл редовността на искането за сметки включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава. Това означава, че съделителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на претенцията му. В настоящият случай, както правилно е констатирал първоинстанционният съд в мотивите си, в молбата по чл.346 от ГПК липсва каквато и да е конкретизация на периода, в който са извършени подобренията, като се е молителя се е задоволил да посочи единствено, че са извършени след 2006г., както и на конкретните им характеристики. Така не е посочено в какво се изразява посочения ремонт на баня и тоалетна, не е ясно каква е претенцията за климатик, доколкото е претендирано: монтиране на климатик в трапезарията и стаята от югоизточната страна на жилището, като не става ясна дали се касае до един или до два климатика. Не е посочено и в какво се изразява претенцията за подмяна на осветителни тела в трапезарията-дали се касае до едно или няколко и колко осветителни тела. Не е посочена и конкретна стойност на всяко от претендираните подобрения. Отделно от това липсва посочване и срещу кого се предявява посочената претенция-срещу всички останали съделители или само срещу ищците по делото. Не става ясно нито от молбата, нито от изявлението на процесуалния представител на С. К. в съдебно заседание дали така посочените подобрения се претендират, че са извършени със знанието и съгласието на останалите съделители или без тяхното знание и съгласие, или при изрично противопоставяне от тях, за да може и съответната претенция да бъде подведена под относимата правна норма. Не става ясно срещу кого е претенцията както и конкретната стойност на всяко от подобренията.

Съдът обаче неправилно с Решение № 8394 от 08.11.2013 г. по Г.д.№ 3190/2009 г. на РС – Б. е отменил протоколно определение от 19.09.2013г., с което е даден ход на устните състезания относно претенцията по сметки по чл. 346 ГПК и протоколно определение от 01.03.2012г., с което е прието за съвместно разглеждане искането по чл.346 от ГПК и е прекратил производството по делото. Същият е следвало на основание чл.129, ал.4 от ГПК да остави без движение молбата по чл.346 от ГПК с указания да се отстранят констатираните недостатъци. Съгласно чл.129, ал.4 от ГПК по същия начин /има се предвид начина по чл.129, ал.1 – 3 от ГПК/ се постъпва, когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството.

От горното следва, че подадената въззивна жалба, имаща характер на частна жалба, се явява основателна. Районният съд с атакуваното определение неправилно е прекратил производството по делото по депозираното искане по чл.346 от ГПК. Това налага отмяна на решението в атакуваната част, имаща характер на определение. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото спорното право-предмет на претенциите по сметки следва да бъде въведено в делбения процес в съответствие с изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК, като за целта първоинстанционният съд изпълни правомощията си по чл.129 от ГПК.

Водим от горните съображения, СЪДЪТ

O П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Решение № 8394 от 08.11.2013 г. по Г.д.№ 3190/2009 г. на РС – Б. в частта, с която е отменено протоколно определение от 19.09.2013 г., с което е даден ход на устните състезания относно претенцията по сметки по чл.346 от ГПК и протоколно определение от 01.03.2012 г., с което е прието за съвместно разглеждане искането на С. З. К. за присъждане на сумата от 12 000 лв., представляващи стойността на извършените в допуснатия до делба имот и е прекратено образуваното производство по Г.д.№ 3190/2009 г. по описа на РС – Б. в тази му част, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на РС – Б., за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на същия съд, съобразно мотивите на настоящето определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: