РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е Н И Е
№
388
гр.Пловдив, 12 . 02 . 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на двадесет
и трети януари през две хиляди и двадесета година в състав :
Административен съдия: Здравка Диева
С участието на
секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№ 2347/2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производство по реда на чл.215 от
Закона за устройство на територията.
Н.Н.П. ***,
ЕГН **********, с пълномощник адв.Е.Г., обжалва
Заповед № 17 ОА - 2200/05.09.2017г. на Кмета на Община Пловдив, в частта й
относно застрояването – като нищожна, в качеството на собственик на недвижим
имот в гр.Пловдив : ПИ с идентификатор 56784.537.62 по КККР на гр.Пловдив,
одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г., съгл. нот.акт
от 1994г.
С оспорената като нищожна заповед е
одобрен : Проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ 100291, жилищно строителство,
представляващ ПИ 56784.537.62 по КК на гр.Пловдив и нов ПУП-ПРЗ за ПИ
56784.537.63 по КК на гр.Пловдив, район Западен, местност Терзиите, за жилищно
застрояване, като „Изменя УПИ 100291, жилищно строителство и Урегулира ПИ
56784.537.63 и от тях се образуват следните УПИ : - УПИ 537.9509 – жилищно
застрояване със запазване на жилищна сграда с идентификатор 56784.537.62.1 и ново
основно и допълващо застрояване, свързано
с ПИ 537.58, ПИ 537.59, УПИ I-65, производствена и складова дейност и УПИ
537.9510 – жилищно застрояване ; - УПИ 537.9510 – жилищно застрояване с ново
основно и допълващо застрояване, свързано с УПИ 537.9509 – жилищно застрояване
и УПИ I-65, производствена и складова дейност; по червените и сините линии,
надписи със син и зелен цвят, зачертавания със зелен цвят, щрихи със зелен цвят
за регулацията, червените ограничителни и задължителни линии, черни плътни
линии, зачертавания със зелен цвят, Кинт със зелен
цвят и котировки с черен цвят за застрояването и матрица с устройствени
показатели за зона Жм – жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване, височина до 10 м., до 3 етажа,
плътност на застрояването до 50%, Кинт до 1,2,
озеленяване повече от 40%, паркиране 100%, указани със син цвят”.
Становища на страните :
- В жалбата е
заявено, че с Предварителен договор от 23.08.2016г., сключен на основание чл.15
ал.3 ЗУТ, с М. П.Д. – собственик на съседен ПИ с идентификатор 56784.537.63, е
договорено да се променят границите между съседните урегулирани имоти със
съгласие за замяна на реални части от имотите. Към предварителния договор има
скица-предложение, която е неразделна част от договора. В предварителния
договор липсва съгласие за изменение начина на застрояването на имотите, както
и за одобряване и съгласие за свързано застрояване – видно от
скицата-предложение към предварителния договор, са отбелязани съществуващите
сгради, без да има изменение в застроителната част.
С Декларация за писмено съгласие във
вр. с чл.21 ал.4 и ал.5 ЗУТ, нотариално заверена на
26.10.2016г., е дадено взаимно съгласие между съседите да бъде допуснато и да
бъдат изградени постройки с характер на свързано допълващо застрояване на един
етаж, на общата вътрешна граница на трите имота, съгласно чл.41 ал.1, ал.3 и
чл.42 ал.1 и ал.2 ЗУТ. Към декларацията има нотариално заверена скица с
одобреното застрояване от собствениците на съседните имоти. Видно от скицата, в
имот 63 в североизточната част има малки едноетажни сгради, които не се
променят, а се променя застрояването единствено в западната част на имот 63, в
непосредствено съседство с имот 62. Поддържа се, че по този начин е внесено
предложението в Община Пловдив, да бъде извършено на основание чл.15 ал.3 ЗУТ,
изменение на ПУП-ПРЗ за имотите. Без знанието на жалбоподателката,
в одобрения проект е налице триетажно свързано застрояване на границата между
двата имота, за каквото оспорващото лице не е давало съгласие. За това изрично
е направено възражение пред ЕСУТ. Посочено
е, че при преглед на преписката в община Пловдив е забелязано, че внесеният
проект е с линия по средата, което означава, че допълнително е прибавен още
един лист или е подменен такъв.
При съобщаване на заповедта през
септември 2017г., Н.П. е била на лечение в гр.Наречен – в много лошо
здравословно състояние, което не и позволило да се запознае с одобрения проект.
Наскоро установила, че всъщност за изменението на ПУП-ПРЗ относно застрояването
на калкан между двата съседни имота, не е давала съгласие и не е одобрявала
подобно свързано застрояване. Твърди се, че „Изключително тежкото здравословно
състояние на доверителката ми и невъзможността да осъзнае грешката в
предложението, водят до липса на съгласие с така направеното изменение”. Липсата на съгласие води до нищожност
на договорките – въпреки, че измененията на застрояването се появяват без нейно
съгласие едва в проекта, внесен в общината. „Доверителката ми е сигурна, че в
първоначалното предложение, внесено със заявление в общината, подобно
застрояване на калкан не е било предвидено”.
При изложените данни, в жалбата е
отразено, че за изменение на ПУП-ПРЗ с промяна на границите между съседни
урегулирани имоти, е необходимо да бъде сключен предварителен договор по чл.15
ал.3 ЗУТ и с изрично нотариално заверено съгласие се допуска свързано /калканно застрояване между съседни имоти. Жалбоподателката не е давала съгласие за това. С нотариална
покана от 17.05.2019г. е уведомен М.Д., че поради липса на съгласие и грешка в
предмета, Н.П. прекратява действието на предварителен договор по чл.15 ал.3 ЗУТ
от 23.08.2016г. и жалбоподателката няма да сключи
окончателен такъв.
Поискано е да бъде обявена
нищожността на Заповед № 17 ОА - 2200/05.09.2017г. на Кмета на Община Пловдив, поради
липса на съгласие от Н.П. за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ 100291, жил. строителство, ПИ 56784.537.62 и 56784.537.63. Заявено
е искане за присъждане на направените разноски при уважаване на жалбата.
- В първото редовно съдебно заседание
на 17.10.2019г. /л.137 и сл./, адв.Г. конкретизира
обхватът на оспорването – „искане за обявяване нищожност на заповедта в частта
относно застрояването, тъй като липсва съгласие на страните по отношение
застрояването, което е описано в процесната заповед”.
Според съдържанието на жалбата оспорването касае основното застрояване /ниско/
по предвиденият със заповедта начин – свързано със съседен имот.
- Ответникът Кмет на Община Пловдив се
представляват от гл.юрисконсулт Ал.А.. Жалбата е оспорена по допустимост и
алтернативно по основателност. В съдебно заседание с ход по същество са претендирани за присъждане направените от ответника съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В писмено становище се поддържа
недопустимост на жалбата и неоснователност, с препратка към изразената теза на
ответника в хода на делото /л.122 и сл./ : По отношение недопустимост е
заявено, че административното производство по издаване на оспорената заповед е
започнало по заявление от 10.09.2016г. от Н.П. и М.Д. – за разрешаване
изработване изменение на ПУП – ПРЗ на ПИ 56784.537.62 и ПИ 56784.537.63, с
приложени към заявлението документи за собственост, пълномощно /пълномощник за
М.Д. /, предварителен договор по чл.15 ал.3 ЗУТ, декларация за свързано
застрояване, скица-извлечение от действащ ПУП, скици на ПИ от КК,
скица-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ. Заявлението било разгледано от ЕСУТ
и в т.3 от протокол № 38/05.10.2016г. били констатирани недостатъци на
предложението. Последвало допълнително заявление от 16.11.2016г. – във вр. със забележките на ЕСУТ с представени : нова
скица-предложение за изменение на ПУП, технико-икономическо задание – подписано
от двамата заявители, декларация за свързано застрояване, удостоверение от
13.09.2011г. за въвеждане в експлоатация на едноетажна сглобяема дървена жилищна
сграда в УПИ 100290 жил.стр. Последвало решение на
ЕСУТ от 30.11.2016г., с което е прието да бъде предложено на Кмета на общината
да одобри представеното задание, след извършване на служебна корекция относно
интензивността на застрояването /Кинт/ - за издаване
на заповед за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ.
Издадена е заповед по чл.135 ал.3 вр. с чл.134 ал.2
т.6 ЗУТ – на 23.12.2016г. Със заявление от 30.01.2017г. Н.П. и М.Д. внесли
изработения проект, допуснат с цитираната заповед. С последващо
заявление от 18.05.2017г. били внесени – допълнително съгласуван от СГКК проект
за изменение на ПУП – оригинал и копие, както и удостоверение по чл.65 ал.5 от
Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. ЕСУТ разгледал проекта и приложените
документи и с Протокол № 20/31.05.2017г. /т.5/, изпратил същия за съобщаване по
чл.128 ал.3 ЗУТ. Обявлението за изработения проект е съобщено на
заинтересованите лица и жалбоподателката се е
подписала лично на 30.06.2017г. в разписния лист. На 14.07.2017г. Н.П. подала
уточняващо обяснение, в което заявила, че не възразява срещу застроителния режим и устройствената
зона, като е изразено несъгласие и нежелание с предвиденото по проект
надстрояване с два етажа на съществуващата дървена жилищна сграда – нейна
собственост. Искането на П. било уважено изцяло и в решение на ЕСУТ от
09.08.2017г. е прието да се извърши служебна корекция в графичната част на
проекта – със зачертаване със зелен цвят на предвиденото застрояване с два
етажа на съществуващата едноетажна жилищна сграда. След това е издадена
оспорената заповед на 05.09.2017г., съобщена редовно на жалбоподателката
– подписала се е лично на 20.09.2017г. В разписния лист за съобщаване на
административния акт било отразено от страна на жалбоподателката
„ОМ”, по отношение съседен имот 59 – „…не искаме да се строи на калкан, тъй
като ние не сме строили на гр.линия”, като с допълнително отбелязване от
09.10.2017г. е оттеглено особеното мнение. При тези данни се счита, за
заповедта е влязла в законна сила.
Възражението в жалбата е квалифицирано
на противоречие с материалния закон, изразяващо се в липса на съгласие.
Ответникът счита жалбата за недопустима не поради пропускане на срок за
оспорване, тъй като касае нищожност, а поради липса на правен интерес у жалбоподателката. Подчертано е, че основанията за нищожност
на административния акт са идентични с основанията за унищожаемост,
но при нищожност – юридическите факти, свързани с нарушение изискванията за
законосъобразност на акта – изключват въобще възникването на целените с акта
правни последици. В случая заповедта е издадена от компетентен материално административен орган при спазване на
необходимата форма, с волеизявление, в достатъчна степен индивидуализиращо разпоредените с акта права и задължения, при ясно посочени
фактически и правни основания, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочено е
наличието на нотариално заверена декларация от собствениците на ПИ 62, ПИ 63 и
ПИ 65 – за установяване на свързано допълващо застрояване в трите имота, съгл.
чл.21 ал.4 и ал.5 ЗУТ, като „Следва да се има предвид още това, че установяването
на свързано основно застрояване, каквото има в конкретния случай, е допустимо и
одобрено поради обстоятелството, че жалбоподателката
е заявителка в конкретното административно производство. Не следва
административния орган да иска от страните каквито и да било допълнителни
изявления и декларации, неследващи се от нормативните актове, при положение, че
страните изявяват волята си пред органа с подписано от същите изрично заявление”.
Според ответника цялото административно производство се е развило със знанието
и съгласието на жалбоподателката, която е била
осведомявана лично за всички актове и действия, поради което и с оглед
уваженото й възражение относно свързано застрояване с ПИ 59 и предвидено
надстрояване на жилищна сграда в имота на П., следва, че не може да бъде приета
липса на съгласието й с предвижданията на проекта. Оспорва се като
противоречащо на действителността – твърдението в жалбата за подмяна на внесения
проект, тъй като същият се състои от един лист
и липсват отбелязвания или зачертавания.
Счита се, че евентуалната липса на
съгласие за процесното изменение, каквато в случая не
е налице, би била с последици – отсъствие на материалноправна
предпоставка за изменение на плана, която касае законосъобразност на заповедта,
а не нищожност. Посочено е, че противоречието с материалноправните
разпоредби не следва да се определя като „особено тежко”, доколкото такова би
било, ако актът не е издаден въобще въз основа на закон или подзаконов
нормативен акт и последиците от издадения акт са напълно нетърпими от правовия
ред. Счита се, че в случая не се
установява пълна липса на предпоставките за издаване на оспорения акт – същият
не е лишен от законова опора и е издаден въз основа на предвидена за това възможност
в ЗУТ. Не е налице превратно упражняване на власт. В случая се поддържа, че
оспорения акт съответства на волята на жалбоподателката,
поради което тя няма правен интерес да го оспорва.
- Заинтересованите страни Филкаб АД, З.
В.М. и Н. В.Г. – не изразяват становище по жалбата.-
- Заинтересованата страна М.П.Д. се
представлява от адв.Кр.Д. и
оспорва жалбата, считайки я за недопустима и алтернативно – неоснователна. В
съдебно заседание с ход по същество е заявено искане за присъждане на
направените от Д. съдебни разноски.
В писмени съображения по същество е
посочено, че правното основание е липса на съгласие, което следва да произтича
от документацията от преписката. С позоваване на Т.Р. № 3/16.04.2013г. на ВАС
по т.д.№ 1/2012г. е изтъкнато, че в жалбата не е посочено нарушение на материалноправна норма, което води до нищожност на
заповедта. В случая твърдяната липса на съгласие не представлява нарушение на материолнопрвна норма, поради обстоятелството, че исканото
и допуснатото изменение на ПУП-ПРЗ, е въз основа на заявление, изходящо и обективиращо волята на жалбоподателката
за допускането му. В тази хипотеза жалбата не е допустима и следва да бъде
оставена без разглеждане.
Посочено е, че заявителите – М.Д.,
собственик на ПИ 63 и жалбопоадтелката, собственик на
ПИ 62, са постигнали договореност за изменение на имотните граници между двата
имота, в което изменение е следвало да се предвиди и допълващо застрояване,
като е сключен предварителен договор по чл.15 ал.3 ЗУТ, ведно с приложена към
същия декларация и съгласие по реда на чл.21 ал.4 и ал.5 ЗУТ, като е бил
включен и представител на ПИ 65 – Филкаб АД. В хода на процедурата е
представено искане – поради открити от ЕСУТ пропуски, с приложена
скица-предложение и технико-икономическо задание, което е подписано от жалбоподателката. Съгласно това технико-икономическо
задание, което е неразделна част от скицата-предложение и заявлението на двете
лица, се предвижда основно свързано застрояване между имотите на Н.П. и М.Д. и допълващо
свързано застрояване, което засяга имота на Филкаб АД. Счита се, че според
графичната част към Заповед № ОА – 357/16.02.2006г. е определено калканно застрояване между имотите на Н.П. и собствениците
на ПИ 100290 и ПИ 100065, като към основното застрояване с имота на Н.П. със
заявлението и технико-икономическото задание и скица-предложение, се предвижда калканно застрояване с имота на М.Д., поради което не се
променят линиите на застрояване, както и регулационните линии на ПИ 100290 и ПИ
100065, поради което те не се явяват заинтересовани лица.
Поддържа се, че със заявлението от
30.01.2017г. жалбоподателката е манифестирала знание,
съгласие и желание за издаването на оспорената заповед, която да отразява и
начина на застрояване в имотите – основно сключено застрояване и допълващо
свързано застрояване. Според СТЕ –
всички документи в процедурата са подписани от жалбоподателката,
като само скицата-предложение не е подписана от нито един от заявителите, касаеща основното сключено застрояване. Счита се, че
„Съгласно разпоредбите на ЗУТ не се изисква заверка на скица-предложение, след
като тя представлява графична част от технико-икономическото задание, подписано
от двамата заявители”. По отношение правния
въпрос – дали следва да има от страните по преписката отделно категорично
заявено писмено съгласие по реда на чл.21 ал.4 и ал.5 ЗУТ, според
заинтересованата страна – отговорът е в текста на чл.21 ал.2 ЗУТ. Тоест, в
случай, че исканото изменение на ПУП-ПРЗ засяга имотите само на двамата
заявители, то разпоредбите на чл.21 ал.4 и ал.5 ЗУТ са неприложими що се отнася
до основното застрояване. В хипотезата на допълващо застрояване и свързано
ниско застрояване се изисква съгласието на съседните поземлени имоти, съгласно
чл.21 ал.4 и ал.5 ЗУТ. Жалбоподателката и М.Д. за
заявители и въз основа на тяхно общо искане е издадена Заповед № 17
ОА-2200/05.09.2017г. за допускане изменение на ПУП-ПРЗ, засягащо собствените им
недвижими имоти. Не е налице нарушение на материалноправна
норма, засягаща по отрицателен начин някой от заявителите и не е налице
основание за нищожност по см. на Т.Р.№3/28.06.2016г. на ОСГК на ВКС по т.д.№
3/2014г. По същество жалбата не е основателна, поради което следва да бъде
оставена без уважение с присъждане на съдебните разноски по представения списък
по чл.80 ГПК.
Окръжна прокуратура-Пловдив не е
встъпила по делото.
I. По отношение обхват на оспорването и
допустимост на жалбата, е необходимо съпоставяне на твърденията в жалбата с
данните от административната преписка.
Обхватът на спора според жалбата е Заповед № 17 ОА-2200/05.09.2017г., която е
посочена в жалбата като оспорен административен акт във вр.
с искането за обявяването й за нищожна. Съдържанието на жалбата ориентира към
оспорване на заповедта в частта й за допуснатото изменение на застрояването и в
частност – основното застрояване в имота на жалбоподателката
– ПИ 62 и съседен ПИ 63. В съдебно заседание от 17.10.2019г. /първо/, адв.Г. заяви уточнение в обхвата на оспорването – „…в
частта относно застрояването, тъй като липсва съгласие на страните по отношение
застрояването, което е описано в процесната заповед”.
Изрично не бе заявено, че жалбата касае допуснатото изменение в частта на
основното застрояване. Доказателственото искане за
СТЕ също не съдържа еднозначно заявен обхват на оспорване – в частта на
изменението за основното застрояване. Независимо от това, твърденията на жалбоподателката се отнасят за основното свързано застрояване,
допуснато с одобреното изменение на ПУП и обхватът на спора се възприема в
посочената част.
Твърденията за здравословното състояние
на жалбоподателката в периодът, в който е текъл срока
за оспорване на заповедта, не бяха обвързани с искане за възстановяване срок за
обжалване. Искането в жалбата и в хода на съдебното производство е само за
нищожност в обхвата на оспорването.
1. Заявено е в жалбата, че без знанието на
оспорващото лице, в одобрения проект е налице триетажно свързано застрояване на
границата между двата имота, за каквото П. не е давала съгласие и за това
изрично е направено възражение пред ЕСУТ. Триетажното свързано застрояване е
основно застрояване, за което според данните от преписката не е дадено изрично
съгласие в предвидената форма от чл.21 ал.5 ЗУТ. Фактът не е преодолим
посредством взаимно подписване на заявленията от П. и Д. в хода на
административната фаза. Отсъствието на „нотариално заверено писмено съгласие”
не е заместимо и с подписа на Н.П. в технико-икономическо
задание, което е неразделна част от скицата-предложение и предвижда основно
свързано застрояване между имотите на Н.П. и М. Д.. Текстът на чл.21 ал.5 ЗУТ
се отнася до основното ниско свързано застрояване и яснотата му не позволява разширително тълкуване.
Извън посоченото и с оглед
твърдението в жалбата : „Изключително тежкото здравословно състояние на
доверителката ми и невъзможността да осъзнае грешката в предложението, водят до
липса на съгласие с така направеното изменение”, следва извод за недействително
съгласие, респект. отпаднало съгласие.
Вярно е, че според данните от
преписката са удовлетворени исканията на Н.П., но твърдението, че не е дала
съгласие за допуснатото основно свързано ниско застрояване следва да бъдат
обсъдени във вр. с действителни благоприятни правни
последици от издаването на заповедта, а не привидни такива /съставът се
позовава на Определение № 4672/2010г., постановено по адм.дело
№ 4330/2010г., ВАС : „…правният интерес от обжалване на едно строително
разрешение не се отрича само от факта, че разрешението е издадено на името на
обжалващото го лице. В този смисъл благоприятните последици са налице само ако
са действителни такива, а не привидни, както се твърди в случая поради изтичане
срока на действието на пълномощното, послужило за издаване на оспореното
разрешение за строеж. …/. Освен това, твърдението за отсъствие на дадено
съгласие за свързано ниско основно застрояване със съседен имот или отпаднало в
хода на административното производство дадено съгласие за това – поради „грешка
в предложението”, следва да бъдат разгледани в производство по основателност на
жалбата, а не по допустимостта й. Последиците от несключване на окончателен
договор по чл.15 ал.3 ЗУТ, не отричат правото на оспорване на заповедта в
посочената й част, въз основа на твърденията в жалбата /чл.15 ал.7 ЗУТ : „/Нова
- ДВ, бр. 65 от 2003г./ - „Строителство в урегулирани поземлени имоти, чиито
граници се променят с плана за регулация по реда на ал. 3, се разрешава след
представяне на окончателен договор по ал. 3, 4 или 5.”/.
2. Със заявление от 10.09.2016г. /л.128
и сл./ - подписано от Н.П. и от М.Д. и приложени към него документи, Н.П., като
собственик на ПИ 56784.537.62 /ПИ 62/, съставляващ УПИ 100291-жил.строителство,
м.Терзиите, землище Пловдив-запад /нот.акт от 1994г.,
л.74/ и М.Д., като собственик на ПИ 56784.537.63 /ПИ 63/, м.Терзиите, землище
Пловдив – запад /нот.актове, л.76 – 81/, чрез
упълномощено лице арх.Д.Ф. /вр. с чл.18 ал.2 АПК/, са
поискали разрешение за изменение на ПУП-ПРЗ в съответствие с приложени
документи за собственост, предварителен договор по чл.15 ал.3 ЗУТ, скици от КК
и скица-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ. В скицата-предложение, която не е
подписана от заявителите, са представени съществуващото положение – извлечение
от ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № ОА-357/16.12.2005г., извлечение от КК /л.129/
и изменението, поискано от заявителите - границите на двата ПИ 62 и 63 се
променят по означенията със зелен щрих; в ПИ 62 има отразена съществуваща
едноетажна сграда с плътен черен контур; устройствената
зона в съответствие с предложеното е Жм, като за ПИ
62 отреждането е УПИ 537.9509-жил.застрояване, а за ПИ 63 – 537.9510 – жил.застрояване; предвидено е свързано между двата ПИ
едноетажно допълващо застрояване, ведно с увеличена етажност
/височина/ на съществуващата сграда в ПИ 62 – 1+2. В скицата-предложение за
допускане изработване на ПУП-ПРЗ за двата ПИ 62 и 63 – от м.09.16г., има
зачертавания с молив и в ограничителната линия на застрояване, в обхвата на
която попада съществуващата сграда в ПИ 62, е показано свързано застрояване между
ПИ 62 и ПИ 63 в източната част на ПИ 62 – без цифрово обозначение, а в
западната част на границата между двата ПИ – свързано застрояване със сигнатура
1 /допълващо/, поради което тази скица-предложени се съпостави със
скицата-предложение от 11.16г. /л.133/, във вр. с
решение на ЕСУТ от 05.10.2016г. по заявлението от 10.09.2016г. /л.130/. Съпоставката
обхваща относимата информация във вр.
с твърдението за отсъствие на съгласие за основно ниско свързано застрояване : ПИ
62 на жалбоподателката е бил урегулиран със Заповед №
ОА-357/16.12.2005г. ЕСУТ приел в решението си, че : в част застрояване се
предлага ново основно и допълващо свързано застрояване между двата поземлени
имота, като няма сигнатура за етажите на всички нови застроявания; предлага се
запазване и надстрояване на съществуващата жилищна сграда; предлага се
допълващото застрояване да се долепи до съществуващата плътна ограда на Филкаб
– без да са представени строителни книжа за оградата и без да е представена
нотариално заверена декларация от собственика за дълбочината и височината на
свързаното застрояване по чл.21 ал.5 от ЗУТ; предлага се допълващо застрояване
към съседа от север без да е представена нотариално заверена декларация за
дълбочината и височината на свързаното застрояване по чл.21 ал.5 от ЗУТ; Кинта за зона Жм е завишен до
1.3; не е представено техническо задание съгласно изискванията на чл.125 от ЗУТ, тъй като за поземлен имот 56784.537.63 се предлага „първо урегулиране”. Въз основа на отразените констатации,
скицата-предложение не е приета и
изрично е указано да се допълни със задание за ПИ 63, л.131. Последвало е
решение на ЕСУТ от 30.11.2016г. /л.134/, преценката от което е отразена
посредством служебни корекции в скицата-предложение от 11.2016г. – л.133. Тази
скица-предложение също не е подписана от заявителите. ЕСУТ не приел
представеното задание и скица-предложение в частта относно завишен Кинт 1,3, като служебно е зачертал със зелен цвят и изписал
със зелен цвят Кинт 1,2 /л.133/ и с корекциите на
основание чл.124б ал.1 ЗУТ вр. с чл.125 ЗУТ,
предложил на Кмета на община Пловдив да одобри представеното задание. Заданието
е от 30.11.2016г., от която дата е и решението на ЕСУТ и същото е одобрено от
кмета на общината, л.173 и сл. Заданието е подписано от Н.П. и от М.Д., л.175.
В заданието относно част „Застроителна” е вписано : „
Да се предвиди ново основно и допълващо свързано застрояване между двата УПИ,
със запазване и надстрояване на съществуващата жилищна сгради, определено с
ограничителни и задължителни линии.”.
- Текстовата част на заданието би могла
да се приеме, че касае свързано допълващо застрояване, а основното – е ново. Отговор
на въпроса дали е предвидено ново основно свързано ниско застрояване между
двата ПИ, за които са отредени съответните УПИ, се съдържа в съпоставка между
текстова и графична част на заповедта, като краен административен акт в процедурата.
Според графичната част е предвидено свързано ниско основно застрояване между ПИ
62 и ПИ 63, обозначено с червен цвят и сигнатура за височина /етажност/ - 3.
При промяна на предвиденото застрояване
на ПИ 62 – УПИ 537.9509, собствениците на съседните ПИ стават заинтересовани
страни по см. на чл.131 ал.2 т.2 ЗУТ. Заинтересованите лица са посочени от
ответника вр. с данни от КР /л.67 и сл./. Същите са
собствениците на имоти в контактната зона – обяснителна записка, л.54.
В скицата-предложение за допускане
изработване на ПУП-ПРЗ от м.11.2016г., е коригиран със зелен цвят Кинта – зачертано 1.3 и отразено 1.2. Освен това, спрямо
скицата-предложение от 09.16г. /л.129/ - в източната част на двата ПИ – е
отразена сигнатура 3 за свързано застрояване.
- Следователно, ако в текстовата част
на заданието може да бъде прието, че е налице недостатъчна яснота по отношение
свързаното застрояване, то на скицата-предложение цифрата 3 при свързаното застрояване
е безсъмнена и касае основното застрояване. Според Заповед № ОА-357/16.12.2005г.
– графична част /л.119/ и текстова /л.118/ - ПИ 100291 е урегулиран за УПИ
100291 – жил.строителство, с ново и за узаконяване на
съществуваща жилищна сграда, свободно стоящо и свързано с ПИ 100065 и ПИ
100291, като свързаното ниско застрояване е в частта за жилищната сграда в ПИ
100291 и за допълващо застрояване с ПИ 100065. В тази си част свързаността на
застрояването не се променя с оспорената заповед.
След м.09.2016г. и преди м.11.2016г. –
на 26.10.2016г. /л.82/ е заверена нотариално декларация за писмено съгласие във
вр. с чл.21 ал.4 и ал.5 ЗУТ : деклараторите – Филкаб
АД, Н.П. и М.Д. са заявили текстово взаимното си съгласие „да бъде допуснато и
да бъдат изградени постройки с характер на допълващо застрояване на един етаж
на общата вътрешна граница на трите имота, съгласно действащите нормативи и
разпоредбите на чл.41 ал.1, ал.3 и чл.42 ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Застрояването е
показано на приложената скица-предложение, неразделна част от настоящото
съгласие”.
- Следователно, един път в текста на
декларацията е конкретизирано, че взаимното съгласие касае свързано допълващо
застрояване и втори път – изрично е препратено към скицата-предложение, като
неразделна част от декларацията, л.83. Според графичната част, отразяваща
съгласието, описано в текстовата част, с червен цвят е означено допълващото
свързано застрояване – на един етаж, в плътни и пунктирни
линии. Тази скица-предложение е подписана от всички лица – Филкаб АД, Н.П. и М.Д..
Отбелязва се, че пълномощно пред общинската администрация е налице само от М.Д.
към арх.Д.Ф. – от 15.08.2016г., л.45. Н.П. е подписвала лично описаните
заявления и скицата-предложение от 26.10.2016г.
Предвид трите скици-предложение, става
ясно, че единствено скицата-предложение от 26.10.2016г. е подписана от деклараторите.
Извън това, факт е наличието на подписи на М.Д. и Н.П. на
технико-икономическото задание от 30.11.2016г. /л.60 и сл.; л.173 и сл./,
възприето от ЕСУТ, ведно със служебните корекции в скицата-предложение от
11.2016г. /л.133/.
- В хронологичен порядък
скицата-предложение от 11.2016г. е последваща тази от
26.10.2016г., и спорът възниква от данните в подписана скица-предложение от
26.10.2016г. – неразделна част от декларация-съгласие спрямо подписано от
заявителите технико-икономическо задание и неподписана скица-предложение от 11.2016г.
Заданието не препраща пряко към скица-предложение или към конкретна графична
част. Тъй като в ЗУТ не е предвидено изрично скица-предложение да бъде
подписана от заявителите, тъй като необходимо е заявлението да бъде взаимно
подписано, след като скица-предложение се представя със заявлението и предвид
редовно уведомяване на Н.П. в административната фаза – ЕСУТ възприел последната
в хронология скица-предложение.
Предварителният договор от 23.08.2016г.
е представен графично в схема-предложение за промяна на границите между ПИ 62 и
ПИ 63 /л.65, 66/, като спорът не касае заповедта в частта й за допуснатото
изменение на ПУП – план за регулация.
На 23.12.2016г. е издадена заповедта по
чл.135 ал.3 ЗУТ - № 16ОА3489 /л.58/ и няма твърдения да е обжалвана.
В обяснителната записка от м.01.17г.
/л.56/ в част „Застроителна” ясно е посочено, че : За
УПИ 537.9509 – жилищно застрояване /ПИ 62/ - „Предвижда се към УПИ
537.9510-жилищно застрояване /ПИ 56784.537.63/ основното застрояване да бъде свързано с дълбочина 16м.”; За УПИ
537.9510 – жилищно застрояване /от ПИ 56784.537.63/ -„Основното застрояване се
предвижда да бъде свързано с дълбочина
16 м. към УПИ 537.9509 – жилищно строителство /ПИ 56784.537.62/”. За допълващото застрояване е посочено,
че ще бъде на един етаж и свързано със допълващо застрояване към УПИ 537.9509 и
към УПИ I-65 /в дъното на УПИ 537.9510/. А за УПИ 537.9509 /ПИ
62/ е отразено, че се запазва съществуващата жилищна сграда с надстрояване и пристрояване
до 3 етажа /отпаднало впоследствие/, вкл. застроителната
линия към ПИ 58, 59, 60 и 192 – се запазва, както е зададена със заповед №
ОА-357/16.12.2005г. за ПУП-ПРЗ.
Със заявление от 30.01.2017г. ,
подписано от заявителите М.Д. и Н.П. /л.51/, е внесен проектът за изменение на
ПУП-ПРЗ, към което са приложени челен лист и обяснителна записка, проект в два
екземпляра – оригинал и копие, декларация за свързано застрояване и др. Видно
от графична част /л.57/ от м.01.2017г., допуснатото изменение на ПУП-ПРЗ
съдържа свързано основно застрояване
със сигнатура 3.
- След като това заявление е подписано
от двете лица, подразбира се, че същите са запознати с приложенията към
заявлението - проектът на л.57, съдържащ свързано основно застрояване.
На 18.05.2017г. е внесен допълнително
за одобряване – съгласуван от СГКК проект за изменение на ПУП-ПРЗ и с Решение
на ЕСУТ от 31.05.2017г. е прието проектът да се съобщи по реда на чл.128 ал.3 ЗУТ. В решението на ЕСУТ са описани документите към проекта, като в част
застрояване е посочено, че се предвижда ново основно и допълващо свързано
застрояване между трите ПИ - 62, 63 и 65.
-
Според тази част от текста следва, че свързаното застрояване е допълващо
между трите имота, в която насока е и отразеното от ЕСУТ – представена е
нотариално заверена декларация за съгласие за дълбочината и височината на
свързаното застрояване от собствениците на ПИ 62, 63 и 65. Както бе посочено,
собствениците на тези три ПИ са изразили съгласие, към което има неразделна
част скица-предложение, но само за допълващо застрояване. Независимо от това, в
текста на решението на ЕСУТ е посочено още, че има сигнатура за етажите на
всички нови застроявания, което пък е в обвръзка с
проекта в графичната му част и обяснителната записка, които отразяват основно
свързано застрояване между ПИ 62 и 63, със сигнатура 3.
Проектът е съобщен редовно, като в
уточняващо обяснение от 14.07.2017г. /л.36/, подписано от Н.П. лично, е
посочено, че „Не възразявам срещу застроителния режим
и УЗ на засегнатите имоти”. Уточнено е, че изразеното несъгласие и нежелание
касаят надстрояването с два етажа на съществуващата дървена жилищна сграда
/собственост на П./.
- ЕСУТ приел, че на практика няма
възражение от страна на Н.П. по отношение предвижданията на проекта в част
Застрояване. Не е подложено на преценка отсъствието на декларация-съгласие по
см. на чл.21 ал.5 ЗУТ за предвиденото основно ниско свързано застрояване.
Предвид последователността на действията на заявителите, е прието, че в
действителност няма възражение против предвиденото застрояване според
документацията от преписката. Поради това, с решение от 09.08.2017г. /л.31 и
сл./, е прието служебно да се коригира Кинта със
запис 1.2, съгласно устройствените показатели,
одобрени за зона Жм към ОУП-гр.Пловдив; уважено е
уточняващото обяснение от 14.07.2017г. / с предложение да се зачертае в
графиката на ПУП-ПРЗ със зелен цвят надстрояването с два етажа на
съществуващата едноетажна жилищна сграда в ПИ 62, с идентификатор 62.1. /и
проекта е приет.
Заповедта е съобщена на Н.П. на
25.09.2017г., лично /л.27/. В разписен лист за обява на заповедта /л.29 гръб/ е
отразено с подпис на Н.П. – „Оттеглям особеното си мнение, 09.10.2017г.”.
Особеното мнение е вписано в листа за обява на оспорената заповед – касаело е
съседен имот 59, по отношение на който не е искано да се строи на калкан, тъй
като „ние не сме строили на гр.линия”. Графичната част към заповедта /л.34,
л.117-на паус/ отразява свързано основно застрояване между ПИ 62 и ПИ 63, със
сигнатура за височина 3 – ниско.
- Предвид описаните данни в хронология
следва, че административният орган е имал основание да приеме, че възражение
против проекта и заповедта не е направено от страна на Н.П. – в част
Застрояване, но е отрекъл необходимостта от нотариално заверено писмено
съгласие на собствениците на съседните УПИ по см. на чл.21 ал.5 ЗУТ, по
отношение предвиденото основно ниско свързано застрояване в ПИ 62 и в ПИ 63. Наличието
на нотариално заверено писмено съгласие има единствено по отношение на
допълващото застрояване.
II. Към страните са отправени указания по доказателствената
тежест и във вр. с доказателствата /л.96/, като жалбоподателката следваше да уточни обхвата на оспорването
във вр. и със заявеното доказателствено
искане за СТЕ /уважено/.
Конкретизирано бе обжалване на
заповедта в част Застрояване, а според съдържанието на жалбата и документацията
от преписката – основно свързано застрояване между ПИ 62 и ПИ 63.
1. СТЕ /л.156 и сл./ потвърди
фактическите изводи, отразени по-горе относно съдържанието на административната
преписка. Проследени са плановете за урегулиране на имотите в обхвата на
оспорената заповед /в случая ПИ 62, тъй като за ПИ 63 ПУП – ПРЗ е нов/ и в
контактната зона. За УПИ 537.9509 /ПИ 62/ е предвидено ново основно и допълващо
застрояване, което потвърждава участието на съответните заинтересовани страни в
административната фаза и по делото. Описани
са в хронология заявленията и представяните документи в хода на
административното производство, л.160 и сл. Отбелязано е, че заявлението от 10.09.2016г.
е подписано от Н.П. лично и от М.Д. – чрез пълномощник, като приложената към
това заявление Скица-предложение не е подписана от Н.П.. Изтъкнато е, че
декларацията-съгласие по чл.21 ал.4 и ал.5 ЗУТ, подписана от Филкаб АД, Н.П. и
М.Д. се отнася за свързано допълващо застрояване, като неразделна част от
съгласието е скица-предложение. Посочено е, че със заявление от 16.11.2016г. е
приложена скицата-предложение на л.133. Същата не е подписана от Н.П., а
заявлението е подписано от нея.
Експертът изтъква, че проектът
/графична част/ не е подписан от жалбоподателя Н.П., но се съобрази, че
изискване за това не се съдържа в Наредба № 8 / 2001г. за обема и съдържанието
на устройствените планове. Наредба № 4 / 2001г. за
обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти е поставила посоченото
изискване в чл.8 ал.2, но изискването не е приложимо за проект за изменение на
ПУП-ПРЗ и нов ПУП-ПРЗ.
С основание СТЕ е посочила, че във вр. със декларацията-съгласие от Филкаб АД, М.Д. и Н.П. и
проекта, в заповедта изменението в застроителната
част не е отразено относно УПИ I-65, който не е
включен в текстовата част на заповедта и същата е непълна в тази си част. В
тази вр. се отбелязва, че няма данни заповедта да е
обжалвана от Филкаб АД – със самостоятелни права в защита на собствените си
интереси и пропускът не влияе на преценката на настоящия спор.
Еднозначно СТЕ потвърждава данните от
преписката – в проектната разработка е предвидено ново основно свързано
застрояване /Н до 10м и респект. до 3 етажа/ - ниско, на границата между УПИ
537.9509 и УПИ 537.9510. Изрично съгласие е дадено за едноетажно допълващо
застрояване. В реда на изложеното, в.л. счита, че е налице съществена разлика
между скицата-предложение за ново допълващо застрояване и проектната
разработка, въз основа на която е издадена оспорената заповед в част - ново
основно застрояване на границата между УПИ 537.9509 и УПИ 537.9510.
СТЕ се цени като обективно изготвена с
приложени специални знания.
2. Както бе посочено, в случая не е
поискано възстановяване на срок за обжалване на оспорената заповед и
административният акт е обжалван като нищожен в конкретна част. Жалбоподателката е собственик на имот – предмет на
изменение на ПУП и в това качество има право на жалба с твърдение за нищожност.
По отношение съгласието по чл.21 ал.5 ЗУТ-
дадено, респект. оттеглено ли е, спорът касае основателност на жалбата /в тази
насока Определение № 1336/2020г., ВАС, Второ. О/.
При спор за унищожаемост,
липсата на предпоставка от фактическия състав на одобреното изменение на ПУП –
каквато представлява отсъствие на съгласие във формата, установена в чл.21 ал.5 ЗУТ, в частта за предвиденото ново основно ниско свързано застроявануе,
би била достатъчно основание за отмяна на заповедта в частта й за изменение на
ПУП-ПЗ и в частност – относно основното ниско свързано застрояване. При спор за
нищожност, основанията са различни и подлежат на преценка според конкретните
факти.
Основанията за обявяване нищожност на
административния акт са: нарушаване изискванията за компетентност, липса на
форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет и др. според
спецификата на случая.
Безпротиворечиво се приема, че
липсата на компетентност води до нищожност на административния акт. Оспорената
като нищожна заповед в конкретната й част е издадена от компетентен орган –
кмет на община Пловдив. От нарушенията на формата на административния акт до
нищожност водят само пълното й неспазване и неиндивидуализирането или
недостатъчното индивидуализиране на разпоредените
права и/или задължения, така че да липсва разбираемо изразена воля. Изискванията
за форма на административния акт са съобразени с ясно изразена воля. Противоречието
на акта с материалния закон е основание за нищожността му само тогава, когато
правните му последици са напълно несъвместими с правовия ред така, че по
никакъв начин, включително ако би бил необжалваем, не
биха могли да бъдат признати. Грешки в преценката на фактите и приложението на
закона са основание не за нищожност, а за унищожаемост
на акта /Решение № 8035 от 01.07.2008г. на ВАС по адм.
д. № 3988/2008 г., Второ О./. Заповедта не е нищожна и според критерия –особено
съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически
до липса на волеизявление. Актовете и действията на администрацията са
съобщавани редовно на жалбоподателката.
Критерият за нищожност на административния
акт при порока материална незаконосъобразност е налице, когато нарушението на
материалния закон е такова, че нарушава особено съществени изисквания на
приложимата норма. Съществените
изисквания могат да бъдат относими както до правното
основание за издаване на акта, така и до съществените елементи или изисквания
на същата норма. Преценката за същественост е конкретна и в случая отсъствието
на еднозначно изразено съгласие за изменение на ПУП в част застрояване, с
допускане на свързано основно ниско застрояване - според описаните факти, не е
основание за нищожност, а за унищожаемост на
заповедта. Не е осъществен елемент от фактическия състав на норма, приложима за
предвиденото основно застрояване. Свързаното основно ниско застрояване
принципно е допустимо и както бе посочено, Кинта е
коригиран служебно с намаляването му, като не е налице противоречие с устройствената зона според данните от преписката.
Следователно, не е допуснато „особено тежко” нарушение, каквото би било в
хипотеза - актът не е издаден въобще въз основа на закон или подзаконов
нормативен акт и последиците от издадения акт са напълно нетърпими от правовия
ред.
Липсата на съгласие по чл.21 ал.5 ЗУТ представлява
отсъствие на една от предпоставките за издаване на заповедта в оспорената й
част, обосноваваща незаконосъобразност на заповедта - „Липсата на една от няколкото нормирани предпоставки в материалния закон за
издаването на акта, обосновава незаконосъобразност /унищожаемост/
на акта, но не и нищожност.” – Решение №3812/2019г., ВАС, Второ О. Възприето е,
че противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност на
административен акт, когато е налице пълна липса на предпоставките на
приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово
основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа
на никакъв закон или от никой орган. Посочените условия не са изпълнени, поради
което не следва да се приема, че заповедта е нищожна в конкретно оспорената
част /вкл. с аргумент от мотивите на Решение № 529/2020г., ВАС, Второ О.,
постановено при сходен случай на липса на съгласие при издаване на заповед на
основание чл.134 ал.2 т.6 ЗУТ/.
Съображения за нарушение целта на
закона също не биха били основателни, тъй като нарушението на материалния закон
не обосновава извод за това, че одобреното изменение на ПУП в част Застрояване
е недопустимо и невъзможно на посоченото
в акта правно основание /чл. 136 ал.1, чл.59, чл.60, чл.110
ал.1 т.1, чл.112 ал.2 т.3 ЗУТ/. Както бе посочено, отсъствието
на съгласие или отпаднало такова, касае основателност на жалбата, която по
заявеното основание - нищожност на заповедта в оспорената й част, се приема за
неоснователна.
Според изхода от спора, на ответника и
на заинтересованата страна М.Д. следва да бъдат присъдени направените съдебни
разноски – юрисконсултско възнаграждение за ответника
и адвокатско възнаграждение за заинтересованата страна /списък на разноските,
л.177 и договор за правна помощ, л.112/.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата против Заповед № 17 ОА
- 2200/05.09.2017г. на Кмета на Община Пловдив, в частта й относно одобреното
изменение на ПУП – ПЗ за ПИ 62 и в частта за нов ПУП – ПЗ за ПИ 63, по
отношение предвиденото основно ниско свързано застрояване между ПИ 62 и ПИ 63,
за които са отредени УПИ 537.9509 и УПИ 537.9510.
Осъжда Н.Н.П.
***, ЕГН **********,*** – 100лв. юрисконсултско
възнаграждение и на М.П.Д.,***, ЕГН ********** – 700 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :