МОТИВИ към присъда по НОХД №2865/2011г. по описа на Районен съд гр. Бургас.
Производството по делото е образувано по повод
обвинителен акт на прокурор при Районна прокуратура гр.Бургас, с който против Г.Е.Р. е повдигнато обвинение по чл. 209, ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата през м.март 2009г. до
31.03.2009г. в гр.Бургас, в офиса си на ул."И. Шишман" №20А ползван
от счетоводната и фирма „Р. консулт"ЕООД с Булстат *********, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудила у Е.А.И./понастоящем К./, ЕГН **********
*** заблуждение, че дължи парична сума в размер на 2100 лева за здравни и
социални осигуровки, и ще заплати от нейно име и за нейна сметка тези парични
задължения към Национален осигурителен институт и Национална агенция по
приходите, в следствие на което Е.А.И., ЕГН: ********** и предала на 31.03.2009
г. в гр.Бургас парична сума общо в размер на 2100 /две хиляди и сто/ лева,
каквото плащане Р. не е извършила и с това и причинила имотна вреда общо в
размер на 2100 /две хиляди и сто/ лева
Делото е висящо за втори
път пред настоящата съдебна инстанция. При първоначалното разглеждане на делото
БРС е признал подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл.209,
ал.1 от НК. Наложил е на подсъдимата Р. наказание от една година лишаване от
свобода, като изпълнението на така наложеното накадание на основание чл.66 от НК е отложено за срок от три години.
Решението на БРС е било
отменено с решение на БОС №24/31.01.2011г., постановено по ВНОХД №1646/2010г. и
делото е върнато за ново разглеждане на прокурор при Районнна прокуратура
гр.Бургас с указание да се отстранят допуснатите съществени нарушения на
процесуалите правила, посочени в обстоятелствената част на решението.
При новото разглеждане на делото пострадалото лице
предяви граждански иск против подсъдимата
за заплащане на сумата от 2100 лв., като обезщетение за причинени
имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата
на деянието до окончателното изплащане. Предвид на това, че искът беше
своевременно предявен и отговарящ на законовите изисквания, същият беше приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство и пострадалото лице
конституирано като граждански ищец по
делото.
Представителят на Районна прокуратура – гр.Бургас,
по време на съдебните прения, поддържа обвинението така както е повдигнато с
обвинителния акт, като счита, че от събраните гласни и писмени доказателства
безспорно се установява, че подсъдимата е осъществила състав на престъпление по чл.209,
ал.1 от НК. По отношение определяне вида и размера на наказанието, прокурорът
предлага на подсъдимата да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание
чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години. Относно гражданския
иск пледира същия да бъде уважен в пълен размер.
Повереникът
на гражданския ищец в лицето на адв. Б., по време на съдебните прения заявява,
че поддържа обвинението така както е повдигнато с обвинителния акт, като счита,
че от събраните гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че
подсъдимата е осъществила състав на престъпление по чл.209, ал.1 от НК. По
отношение определяне вида и размера на наказанието не сочи конкретен размер на
наказанието. Относно гражданския иск моли същия да бъде уважен в пълен размер.
Защитникът на подсъдимата Г.Е.Р.,
в лицето на адвокат Д.Г. от АК-Варна, по
време на съдебните прения, заявява, че не са събрани достатъчно доказателства,
които да подкрепят обвинението спрямо подзащитната му. Моли подсъдимата да бъде
призната за невинна. Излага становище,че и при второто разглеждане на делото не
е установен точния размер на имотната вреда . Относно гражданския иск пледира
същия да бъде отхвърлен.
Подсъдимата не се признава за виновна. Дава
обяснение по повдигнатото обвинение. Реализирайки правото си на последна дума,
моли да бъде призната за невинна.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по реда на
чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Г.Е.Р. е родена на *** ***, с
постоянен адрес: гр.Б, кв. „Б”, ул. „**, с настоящ адрес: град Бургас, кв. „***,
българка, българска гражданка, с висше образование, семейна, неосъждана, работи
в „Р. консулт” ЕООД, ЕГН **********.
С влязло в сила на
10.07.2009г. решение, постановено по гр.дело № 1665 по описа за 2007г., Районен
съд гр.Ямбол е прекратил гражданския брак на свидетелката Е.А.И. със съпруга й,
като съдът е постановил след преклатяване на брака И. да носи предбрачното си
фамилно име К..
Установено по делото е, че свидетелката Е.А.И. –понастоящем К. упражнявала търговска дейност като
ЕТ”** 90-Е.И.”*** и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.”Йордан
Йовков” №25. От месец януари 2007г. използвала услугите на подсъдимата Г.Е.Р., като
счетоводител. Свидетелката Е. К. познавала Р. още преди да и възложи счетоводното
обслужване, тъй като офисът на фирмата и „Р. **”ООД била в съседство с офиса на
фирмата на пострадалата. Въпреки, че нямали писмен договор, извършването на
счетоводни услуги било съобразено с търговската практика и с реда по Търговския
закон. Подсъдимата Р. била ангажирана от Е. К. да попълва годишните и данъчни декларации по ЗДДФЛ
за 2007 и 2008г.
През месец март 2009г. свидетелката К. посетила в офиса на Р.. Занесла и необходимата
счетоводна документация, необходима за попълването на декларацията.
След няколко дни свидетелката К. се срещнала отново с Р. ***. Подсъдимата казала на свидетелката, че дължи 2100 лева за здравни и
социални осигуровки, която сумата трябвало да се внесе с годишната данъчна декларация. Разбрали се подсъдимата да изготви данъчната
декларация на ЕТ”Еленица 90-Е.И.”.
Тъй като свидетелката К.
нямала сумата от 2100 лева, а срокът за подаване на декларацията до 31.03.2009
бил твърде кратък тя, изтеглила 600 лева от „Изи кредит” и 1100 лева от „Джет кредит”.
Към посочените суми прибавила и свои спестявания и така събрала общо сумата от
2100 лева, която предала подсъдимата.
Гореизложените обстоятелства кореспондират с
показанията на свидетелката С.С., която по същото време работела в „Изи кредит”
и била ангажирана с кредита на К.. Свидетелката С. предала сумата от 600 лева
на свидетелката К. в офиса на подсъдимата Р. и видяла как сумата била предадена лично на подсъдимата от К. .
Свидетелката М. Имерова носела в офиса
на Р. фактури на фирма, когато видяла как Е. К. предала на Р. сумата от 1100
лева.
Останалата част от сумата
свидетелката К. дала на подсъдимата пред
Община Бургас. Предаването на парите станало в присъствието на
свидетелката Ж.Ж., с която пострадалата имала среща. Ж. видяла как К. предала
пари на подсъдимата. К. обяснила на Ж., че това е нейната счетоводителка, както
и, че е теглила кредит, за да плати осигуровките и данъка на фирмата си.
След няколко дни К. потърсила по телефона Р.,
но същата не отговаряла. След около 10 дни успяла да се свърже с нея и я
помолила да и донесе документите, с които е внесла парите и декларацията. Една седмица
след разговора им, в магазина на пострадалата в гр.Бургас, находящ се на ул.”Калоян” № 33 дошъл съпругът на Р.,
който и занесъл попълнената годишна данъчна декларация и платежни нареждания. На вносните бележки липсвал кръгъл
печат от касата на банката, удостоверяващ, че сумите са реално внесени.
Свидетелката К. се усъмнила, че Р. е внесла парите в банката, поради което
решила да извърши проверка.
На следващият ден К. отишла
в ТД на НАП и при извършената проверка се установило, че фирмата и дължи пари и
такива не са били внесени. Данъчната служителка направила проверка и в
„Райфайзен банк”, но от банката и отговорили, че такива суми не са постъпвали.
В присъствието на свидетелката Н.К. между Р. и К. се провел
разговор. Подсъдимата казала на свидетелката К. , че не разбира нищо от
декларации. Когато К. я помолила да и върне парите, подсъдимата и отказала.
След този случай К.Ж.
станала свидетел на разправия между подсъдимата и свидетелката К. за невнесените осигуровки и данъци.
Гореизложената
фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели, а именно Е. К. , С.С., Н.К., Ж.Ж., М.И., К.Ж.,
приложените писмени доказателства и материали в досъдебното производство.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по с чл. 209, ал. 1 от НК, тъй катона неустановена дата през м.март 2009г. до
31.03.2009г. в гр.Бургас, в офиса си на ул."И. Шишман" №20А ползван
от счетоводната и фирма „Р. консулт"ЕООД с Булстат *********, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудила у Е.А. К., ЕГН ********** ***
заблуждение, че дължи парична сума в размер на 2100 лева за здравни и социални
осигуровки, и ще заплати от нейно име и за нейна сметка тези парични задължения
към Национален осигурителен институт и Национална агенция по приходите, в
следствие на което Е.А. К., ЕГН ********** и предала на 31.03.2009 г. в
гр.Бургас парична сума общо в размер на 2100 /две хиляди и сто/ лева, каквото
плащане Р. не е извършила и с това и причинила имотна вреда общо в размер на
2100 /две хиляди и сто/ лева.
Непосредственият обект на извършените деяния са
обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на
собственост.
От обективна страна изпълнителното деяние на
измамата се е осъществило чрез действие във формата – възбуждане на
заблуждение. Подсъдимата е възбудила заблуждение у Е. К., че ще дължи парична сума в размер на 2100 лева за здравни и социални осигуровки,
и ще заплати от нейно име и за нейна сметка тези парични задължения към
Национален осигурителен институт и Национална агенция по приходите.
Именно така формираната невярна представа относно
горното обстоятелство е мотивирало пострадалата Е. К. да даде на подс.Р. съответно сумата от 2100 лева. Подс.Р. с измамлива цел е встъпила и използвала отношенията със свидетелката Р., като не е имала намерение да се задължи реално по тях.
Неизпълнението на задълженията на подс. Р. е в следствие на
измамливите й действия и намерения, а не в следствие на
обективни причини.
На следващо място по делото се установи, че
вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на свидетелката К., за последната е настъпила имотна вреда, съответно в размер на 2100
лв.
Субект на престъплението е подсъдимата Г.Р. , за която по делото няма данни да страда от умствена
недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не
разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи
постъпките си, следователно е пълнолетно и вменяемо,
наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимата с пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието съдът съобрази
степента на обществена опасност на престъплението, като деяние и подсъдимата
като личност. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете факта, че към датата на извършване на
инкриминираните деяния подс.Р. е
била неосъждана, дала е обяснения в хода на съдебното следствие, с което е съдействала на
съда за изясняване на обективната истина..
Предвид горното и с оглед изпълнение целите на
наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК, съдът наложи на подсъдимата Р. за извършеното от нея престъпление по чл. 209, ал.1 НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК
ОТ ЕДНА ГОДИНА.
Съдът отчитайки наличието на предпоставките по
чл.66, ал.1 НК и като взе предвид изложените по-горе смекчаващи вината и
отговорността обстоятелства намира, че не е наложително подсъдимата да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода, поради
което съдът на основание чл.66, ал.1 НК отложи изпълнението на така наложеното
наказание за срок от три години. Така определеното наказание съответства с целите на наказанията , визирани
в чл.36 от НК и е достътатъчно за постигане на генералната и специалната
превенция.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Основанието на гражданския иск в наказателния
процес е деянието, предмет на обвинението по конкретното дело. Когато това
деяние осъществява състава на престъпление и с него са причинени имуществени
вреди, гражданският иск е доказан по основание. В случая извършеното от подсъдимата Р. деяние е съставомерно по чл. 209, ал. 1 от НК и от него К. е претърпяла имуществени вреди, съответно в размер на 2100 лв.
Предвид на това съдът осъди подсъдимата Г.Е.Р., с посочена по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на Е.А. К., ЕГН ********** сумата от 2100 /две хиляди и сто/
лева, като обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.03.2009г. до окончателното
и изплащане.
Съдът осъди подсъдимата Г.Е.Р., с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Бургас сума в
размер на 84 лева, представляваща дължима държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, на основание чл.189, ал.3 НПК
Съдът осъди подсъдимата Г.Е.Р., с ЕГН ********** да заплати на Е. К. сумата
от 500 лв., представляваща разноски по делото.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
постанови присъдата.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала:
ММ