Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 04.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3847 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 56135/13.12.2018г. по
гр.д. № 4137 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 60-ти състав на основание на чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на В.К.А., ЕГН ********** с постоянен
адрес: ***, извършено със Заповед
№ 1119/15.12.2016г. на Изпълнителния директор на „Ф.Х.” АД, ЕИК *****със
седалище и адрес на управление:***, с която на основание на чл. 330, ал.2,т. 6
вр. с чл. 190, ал.1,т. 4, предл.1 и т. 7 вр. с чл. 187, ал.1, т. 8, предл.1 от КТ е прекратено правоотношението поради наложено дисциплинарно наказание
„уволнение; като Ф.Х.” АД, ЕИК *****е
осъдено да заплати на В.К.А., ЕГН **********
сумите в размери и на основание, както следва: на основание на чл. 128, т.2 от КТ сумата от 739,53лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.01.2017г., до
изплащането й, представляващи неплатено трудово възнаграждение за периода от
01.11.2016г. до 08.12.2016г.; на основание на чл. 269, ал. 2 от КТ сумата от
120лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
23.01.2017г., до изплащането й, представляващи неплатени суми по ваучери за
храна за периода ноември 2016г.-декември 2016г.; на основание на чл. 224, ал.1 от КТ сумата от 156,51лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.01.2017г., до
изплащането й, представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 5 дни за 2016г.; на основание на чл.
78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 300лв.,
допуснато е предварително изпълнение
на решението по иска за трудово възнаграждение и за обезщетението по чл. 224 от КТ, като Ф.Х.”АД е осъдено да заплати по сметка на СРС сумата от 350лв. за държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх. № 5027837/18.02.2019г. от ответника по исковете „Ф.Х.” АД, ЕИК *****в частта, в която
искове са уважени. Изложило е
съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение
на съдопроизводствени правила, необосновано и в нарушение на материалния закон. Посочило е, че по
делото било установено, че ищец е извършил нарушенията за които е наказан, че в хода на дисциплинарното производство на
ищеца било изяснено че същото е за нарушенията, за които е наложено
наказанието, ищецът бил запознат с резултатите от изследването с полиграф,
управителят на фирмата която го извършила това изследване отразил в доклада си
, че ищецът е бил поканен да даде обяснения във връзка с резултатите от това
изследване. Неправилно процесните суми били присъдени, общият им размер от
1016,04лв. бил послужил за погасяването на ищеца към ответника за обезщетението
по чл. 221, ал.2 от КТ в размер на 550лв. и за частично погасяване до 466,04лв.
на сумата за липсващи в касата 620
евро.. Сумите за храна били начислени на ищеца не с оглед на специфичните условия на труд и организацията на труд.
Претендирал е разноски.
Възизваемият-ищец В.К.А., ЕГН ********** в
предоставения му срок е оспорил жалбата. Посочил е, че решението било
правилно. Уволнителната заповед не отговаряла
на изискванията на закона за мотивираност. Сумите за храна не му били
начислявани с оглед на специфични условия и организация на труда. Претендирал е
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2001311/23.01.2017г.
на В.К.А., ЕГН ********** срещу Ф.Х.” АД, ЕИК *****, с която е поискал
от съда на основание на чл. 344, ал.1,
т. 1 от КТ да признае за незаконно и
е отмени уволнението на В.К.А., ЕГН ********** с постоянен
адрес: ***, извършено със Заповед
№ 1119/15.12.2016г. на Изпълнителния директор на „Ф.Х.” АД, ЕИК *****със
седалище и адрес на управление:***, с която на основание на чл. 330, ал.2, т. 6
вр. с чл. 190, ал.1,т. 4, предл.1 и т. 7 вр. с чл. 187, ал.1, т. 8 предл.1 от КТ е прекратено правоотношението поради наложено дисциплинарно наказание
„уволнение; да осъди ответника да му заплати сумите в размери и на основание, както
следва: на основание на чл. 128, т.2 от КТ сумата от 739,53лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 23.01.2017г., до изплащането й, представляващи неплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.11.2016г. до 08.12.2016г.; на основание на чл. 269, ал. 2 от КТ сумата от 120лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 23.01.2017г., до изплащането й,
представляващи неплатени суми по ваучери за храна за периода ноември
2016г.-декември 2016г.; на основание на чл.
224, ал.1 от КТ сумата от 156,51лв., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 23.01.2017г., до изплащането й, представляващи обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 5 дни за 2016г. Навел е твърдения, че
работел при ответника по трудов договор от 07.09.2016г. като пиколо, на
15.12.2016г. му била връчена уволнителната заповед № 1119/15.12.2016г. за
дисциплинарно уволнение , което било незаконно . Посочил е, че съвестно си изпълнявал трудовите задължения, бил в отпуск поради болест от
07.11.2016г. до 12.11.2016г., през това време бил заместван от Й.Ц., на 12.11.2016г. ищецът работел нощна смяна ,
сменен бил от Ц.на 13.11.2016г., на 08.12.2016г. отказал да подпише документи
че са му платени суми като трудово възнаграждение и за ваучери за храна и фронт
офис – мениджър му казал, че е уволнен по нейно усмотрение и да върне униформа,
обувки и карта . Посочил е, че на 09.12.2016г.
го извикали да се яви на 12.12.2016г. за оформяне на документи, ищецът
отишъл към 10,00ч. , М.М.от човешки ресурси и адвоката на хотела му предложили
да подпише запис на заповед за 1200лв., ищецът отказал и го поканили да дойде
на 15.12.2016г., за да му връчат трудовата книжка и .другите документи, на
15.12.2016г. по искане на Маринов подписал молба за неплатен отпуск от 4 дни и
веднага му била връчена уволнителната заповед, не му били искани обяснения
предварително по чл. 193 от КТ, писменото искане получил по „Спиди” на
16.12.2016г., уволнителната заповед не била мотивирана. Претендирал е разноски.
Ответникът „Ф.Х.” АД, ЕИК *****в предоставения срок за отговор е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че уволнението е законно , ищецът бил извършил
нарушенията, за които е уволнен, заповедта била мотивирана, поискани му са
обяснения преди да се наложи наказанието.
Навел е твърдения, че във връзка с резултати от полиграфско изследване ,
проведено на 08.12.2016г. от управителя на „А.”ООД – Т.Т., са поискани
обяснения от ищеца във връзка със съпричастност на ищеца, имащ достъп до
шкафчето с банкнотите. Обяснения били поискани на 08.12.2016г., не били дадени
и затова на 12.12.2016г. било отправено писмено искане за обяснения, връчено
при му при отказ, отделно било изпратено и по пощата. Обясненията на работника
не били дадени по негова вина. Ищецът отказал да даде обяснения и на
15.12.2016г., когато се явил в
дружеството. Дисциплинарното нарушение можело да се индивидуализира и в друг
документ, различен от уволнителната заповед.В полиграфското изследване били
посочени липсващи материални ценности. Претендирало
е разноски.
По делото са приети неоспорени от
страните трудов договор № 982/07.09.-2016г., носещ подпис за страните по него,
болничен лист № Е 2016/7197974/07.11.2016г., трудова книжка на ищеца, съгласно
които на 07.09.2016г. ищецът е сключил писмен трудов договор с ответника по
което е следвало да работи по договор за неопределен срок със срок за изпитване
от 6 месеца в полза на работодателя като „пиколо” при основно месечно
възнаграждение от 550лв. на рецепцията на Хотел „Феста София” при 8 часов
работен ден по график, допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов
стаж и опит от 0,6% за всяка година и платен годишен отпуск от 20 дни, за
периода от 07.11.2016г. до 12.11.2016г.
ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, на, правоотношението е
прекратено на 15.12.2016г. едностранно от работодателя.
Прието е писмо изх. №
5112/08.12.2016г. с приложение, съгласно което управителя на „А.”ЕООД-Т., е
представил доклад за извършено полиграфско изследване на В. А.и на М.М.с цел
проверка на евентуалната им съпричастност към подмяна на банкноти евро с
фалшиви такива и с голяма степен на вероятност
може да се твърди, че В.А. е оставил фалшиви пари в касата и е взел 620
евро от нея. В доклада е посочено, че на А. са обяснени резултатите от изследването
и бил поканен от Т., да обясни същите.
Приет е документ сочещ дата на
съставяне 08.12.2017г. съгласно който управителя на Хотел Феста София”-А.Й.е
съставила писмо до ответника, с което сочи, че на 14.11.2016г. администраторът
на хотела й докладвал, че има злоупотреби на рецепция, изразяващо се в съмнение
за замяна на фалшиви банкноти от 620 евро, извършено било полиграфско
изследване от управител на „А.”ЕООД доклад за което сочел, че най-голяма
съпричастност към подмяната на банкнотите имат В.К.А. , работещ като пиколо в
хотела и имащ достъп до шкафчето, в
което се намират банкнотите, като е посочила, че следва да му се наложи
дисциплинарно наказание.
По делото е прието писмо без дата (лист 39 от делото на СРС), съгласно
което на 12.12.2016г. ответникът е
съставил писмено искане до ищеца по чл. 193 от КТ за даване на 15.12.2016г. в 13,00ч. на обяснения за извършено в периода от 04.11.2016г. до 14.11.2016г.
нарушение, представляващо липса на материални ценности, констатирано с
полиграф” по доклад от криминален експерт психофизиолог с опит. На лицевата
страна на документа след текст „искането
е връчено при отказ на служителя да го получи” са изписани имена на двама
служители на ответника- В.П.и А.П., и е
посочена дата 12.12.2016г.
Приет е неоспорен документ,
съгласно който на 12.12.2016г. ищецът е предал на М.М.от Човешки ресурси на
ответника трудовата си книжка.
По делото е прието писмо изх. № 528/12.12.2016г. , съгласно което на
12.12.2016г. ответникът е съставил
писмено искане до ищеца по чл. 193 от КТ за
даване на 15.12.2016г. в 13,00ч. на обяснения за извършено в периода от 04.11.2016г. до 14.11.2016г.
нарушение, представляващо липса на материални ценности , констатирано с
полиграф” по доклад от криминален експерт психофизиолог с опит.
По делото е прието известие за
доставяне, проследяване на пратка, фискални
бонове, съгласно които на 12.12.2016г.
ответникът е изпратил писмо на ищеца, пратката е предадена на куриер за
доставка на 15.12.2016г. и на 16.12.2016г. ищецът е получил писмо от ответника,
изпратено му по „Спиди”.
Приета е Заповед № 1119/15.12.2016г., носеща подпис за
Изпълнителния директор на ответника, с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” на основание на
чл. 330, ал.2 т. 6 от КТ вр. с чл. 190, ал.1 , т. 4 пр.1 и т. 7 и чл. 187,
ал.8, пр.1 от КТ и трудовото
правоотношение е прекратено за това, че по доклад на „А.”ЕООД ищецът е взел
участие в отнемане на материални ценности , собственост на Ф.х.”АД *** в периода от 04.11.2016г. до
14.11.2016г. и така е нарушил задължението си да спазва трудовата дисциплина и
действащите разпоредби в страната, да спазва
установените правила при ответника, да не злоупотребява с доверие на
работодателя и да не уронва авторитета и
доброто му име, като нарушенията били „злоупотреба с доверие на работодателя”,
„други тежки нарушение на трудовата дисциплина”, +злоупотреба с доверието на
работодателя и уронване на доброто му
име”. В уволнителната заповед е посочено, (че обяснения са поискани, но не са
получени, посочено е че на ищеца се дължи обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за
5 дни , но следва да му се удържи обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ.
С прието по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и справки при ответника е посочило, че на ищеца не е платено трудовото възнаграждение
за ноември и декември 2016г. съответно от по 474,84лв. и 264,57лв., не е
платено и начисленото му обезщетение за 5 дни неползван отпуск от 156,51лв.
посочило е, че за ноември и декември
2016г. са начислени ваучери за храна от по 60лв. месечно, за които нямало данни
да са платени на ищеца.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен
от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част.
Предявените искове са с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ , чл.
128, чл. 269, ал.2 и чл. 224, ал.1 от
КТ.
За да се уважат така предявените
искове в тежест на ищеца е да установи,
че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение за определена
длъжност, прекратено едностранно от работодателя, че уволнението е
незаконосъобразно поради наведените от ищеца твърдения за факти, размер на
брутно трудово възнаграждение на ищеца , полагаем платен годишен отпуск, както
и че има вземане за суми за храна, които не са зависели от специфичните условия
на труд и от организацията на работа.
В тежест на ответника при така
депозирания отговор е да докаже, че уволнението е законно, тоест че ищецът
е провел поведението, за което е
наложено наказание, че то е нарушение на трудовата дисциплина и попада в
хипотеза на чл. 190 от КТ, че е спазил процедурата и сроковете за налагане на
наказанието, че наказанието съответства на тежестта на нарушението, като
заповедта е мотивирана.
По делото не се спори и се
установява от събраните по делото доказателства-договор, уволнителна заповед,
трудова книжка, заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като вярно и задълбочено, неоспорено от страните, неопровергано от
другите доказателства, че на 07.09.2016г. между страните е възникнало валидно
трудово правоотношение по договор за неопределено време, съгласно което ищецът
е работил при ответника на длъжност „ пиколо” при основно трудово
възнаграждение от 550лв., допълнително трудово възнаграждение от 0,6% за трудов стаж и професионален опит,
при платен годишен отпуск от 20 дни, че ежемесечно за храна са начислявани
възнаграждение от 60лв., което не зависи от специфичните условия на труд и от
организацията на работа, правоотношението е прекратено на 15.12.2016г.
едностранно от ответника, към който момент ищецът е имал 5 дни неизползван
платен годишен отпуск, не са били платени 739,53лв
трудово възнаграждение за периода от 01.11.2016г. до 08.12.2016г.; 120лв., за храна за периода ноември
2016г.-декември 2016г.; от 156,51лв.,
като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
По иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
Дисциплинарните наказания се
налагат и дисциплинарната отговорност се реализира по определен ред, като се
следва определено производство, скрепено със срокове, уредено с императивни
правни норми. Това производство най-общо има четири основни фази: по
установяване на факта на нарушението; по определяне на дисциплинарното
наказание; по издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание –
писмена форма, мотивирана – посочваща конкретните факти, субективни и обективни
признаци на поведението, дата, място на извършване и т.н.; връчване на
заповедта. Съдът отменя заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание
без да разглежда спора по същество ако установи, че дисциплинарното наказание е
наложено след изтичане на сроковете по чл. 194 от КТ или без да е дадена
възможност на работника да даде обяснения по случая.
В конкретния случай по делото не се спори, а и се установява от
събрани доказателства, че
нарушенията, за които е наложено наказанието на ищеца са в периода от 04.11.2016г. до
14.11.2016г., уволнителна заповед е от
15.12.2016г., поради което и съдът приема, че наказанието е наложено в срок.
Уволнителната заповед е подписана
от изпълнителния директор на ответника, поради което и съдът приема, че
уволнението е извършено от лице с работодателска компетентност.
Съдът приема, че по делото не е
установено по несъмнен начин, че на ищеца да е дадена възможност да изложи
обяснения за нарушенията, за които му е наложено наказание, а и заповедта не е
мотивирана съгласно изискванията на чл. 195 от КТ. Това е така, защото искането
за обяснения и уволнителната заповед не съдържат индивидуализация на
поведението на ищеца по време , място на
извършване , не сочат конкретни материални
ценности (вид и стойност на същите), за които се искат обяснения, съответно е
наложено наказанието. Действително, както в искането за обяснение, така и в
уволнителната заповед е посочено, че наказанието се налага поради „....
отнемане на материални ценности”, което е констатирано чрез полиграф, за което
е съставен доклад от криминален експерт...”. По делото, обаче, не е установено
преди връчване на искането за обяснения и на уволнителната заповед този доклад
от изследването да е връчен на ищеца. Посочването в самия доклад, че
извършилият изследването е поискал от ищеца да даде обяснение за установеното с
изследването негово поведение не може да се цени като установяване на това
обстоятелство. Нито в искането за обяснения, нито в уволнителната заповед този
доклад е описан като приложение, констатациите по него не са възпроизведени в тези документи. Лицето,
което е извършило изследването с полиграф е ІІІ-то лице - управител на „А.”ЕООД, което не разполага с
право да иска обяснение от ищеца по чл. 193 от КТ, съответно отправянето на
такова искане не може да замести
искането от работодателя. Отделно, доказателства, които да установят, че това
ІІІ-то лице действително е посочило на ищеца конкретното поведение, за което се
искат обяснения и му се налага наказание, по делото не са ангажирани. Позоваването
от работодателя на доклада без да се установи, че той е бил връчен на ищеца в
хода на дисциплинарното производство не може да обоснове извод, че на ищеца е
дадена възможност да даде обяснение за конкретно негово поведение, съответно,
че тези обяснения са поискани за поведение, за което е наложено наказание, че
уволнителната заповед е мотивирана по реда на чл. 195 от КТ.
При така възприето съдът приема,
че по делото не е установено в хода на
дисциплинарното производство срещу ищеца ответникът е поискал обяснения от ищеца за нарушенията,
за които му е наложено наказание като е индивидуализирал поведението на ищеца
по начин, позволяващ организирането на защитата му. Не е установено и
уволнителната заповед да е мотивирана по
чл. 195 от КТ, уволнението е незаконно и
правилно е отменено от районния съд. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е провел
поведението, за което му е наложено наказание.
По исковете с правно основание чл. 128, чл. 269, ал.2 и чл. 224, ал.1 от КТ:
Оплакванията във въззивната
жалба срещу решението на СРС по тези
искове е обосновано с недължимост на сумите поради погасяването им с прихващане
с вземане на работодателя към ищеца по чл.
221, ал.2 от КТ за 550лв. и с вземане на
работодателя към ищеца за 466,04лв.,
представляващи част от липсващи в касата на ответника 620 евро. Такива възражения
не са направени в производството пред СРС в срока за отговор, те попадат в
приложното поле на чл. 131 вр. с чл. 133 от ГПК, поради което и съдът приема,
че и въвеждането им едва с въззивната жалба е преклудирано. При така наведените оплаквания и като съобрази
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, че при обосноваване на изводите си по тези
искове районният съд не е нарушил императивна материално-правна норма, то съдът
приема, че решението на СРС в тази част следва да бъде потвърдено. По делото се
установи възникването на вземанията за тези суми и съображения за същото съдът
изложи по горе.
При така възприето решението на
СРС в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата
от 300лв. разноски за адвокат в производство пред СГС.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
56135/13.12.2018г. по гр.д. № 4137 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 60-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Ф.Х.” АД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.К.А., ЕГН **********
с постоянен адрес: ***, на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от 300лв. ( триста лева),
представляващи съдебни разноски за възнаграждение за адвокат в производството
пред СГС.
Решението по иска по чл. 344,
ал.1,т. 1 от КТ може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
В останалата част решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.