Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
гр.
Велико Търново, 05.04.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря П. И. и
участието на прокурора от ВТОП С.И., разгледа докладваното от
председателя касационно НАХД № 10038/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН)
Касационното
производство е образувано по касационна жалба на председателя на Държавната
агенция за закрила на детето (ДАЗД) против Решение № 83/18.11.2022 г. по нахд № 146/2022 г. на Павликенски районен съд (ПРС), с
което е отменено Наказателно постановление № РД-17-1/13.04.2022 г. на
председателя на ДАЗД (НП). Касаторът оспорва
решението с мотива за неправилно приложение на закона и иска отмяната му и
потвърждаване на НП. Претендира разноски.
Ответника по касационната
жалба - Р.И.Х.,***, не взема становище по касационната жалба и не се явява в
съдебно заседание.
Представителят на ВТОП
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на
обжалваното решение.
Съдът, след като се
запозна с касационната жалба, представените по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира
касационната жалба за основателна по следните мотиви:
С обжалваното
решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление РД-17-1/13.04.2022
г. на председателя на ДАЗД, с което на Р.И.Х., с ЕГН **********,***, в
качеството й на вр. и.д. директор на СУ „Св. Климент
Охридски“ гр. Сухиндол, е наложено административно наказание глоба в размер на
1 000 лв. (хиляда лева) на основание чл. 45, ал. 11 от Закона за закрила на
детето (ЗЗДет) за нарушаване на разпоредбата на чл.
7, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон.
В хода на въззивното
производство са приети за установени следните факти:
Р.И.Х. към м.
октомври 2021 г. заемала длъжността вр.и.д. Директор
на СУ „Св. Климент Охридски“ гр. Сухиндол. В това си качество, на 19.10.2021 г.
била уведомена от класния ръководител В.П.за подадени 5 жалби за сексуален
тормоз по отношение на пет деца, и на същата дата психологът на училището й
съобщил за получени от детето Н.К.неприлични съобщения от учителя П.С.. Освен
незабавното уведомяване на кмета на Община Сухиндол и РУО, от нея били предприети
действия по вътрешна проверка - изискване на обяснения от учителя, заповед за
временно отстраняване от длъжност, в хода на чието връчване в директорския
кабинет влезли трима служители на РУ на МВР – Павликени, във връзка с вече
образуваното производство. Образувано е ДП срещу възпитател в училището и срещу
учителя, в рамките на което са продължили процесуално-следствените действия и
на 20-21.10.2021 г. При провеждане на тези действия са присъствали както
психолози от КСУ гр. Павликени, така и инспектор от Детска педагогическа стая,
като изготвените от тях доклади и протоколи са представени в институциите в
които работят и са довели до последващи действия на
тези институции. ПРС е приел за установено от разпита на св. П.А., инспектор от
Детска педагогическа стая, че информация в полицията за сигналите от учениците
е постъпила първо в полицейски участък гр. Сухиндол, като сигналът бил подаден от
директорката на училището Р.И., след което било информирано и РУ - Павликени и
изпратени полицаи, включително разследващ полицай и посочения свидетел като
инспектор ДПС. Съдът е кредитирал тези показания като е посочил, че същите
опровергават информацията подадена по преразказ от лице, което не е свидетел,
на комуникацията между институциите, а именно директорът на ДСП - Павликени в
писмо от 09.11.2021 г., в което твърди, че пред нея св. А. при обсъждане на
случая заявил, че сигналът до РУ Павликени е подаден до Община Сухиндол. Съдът е
дал вяра на тези показания на А. с мотив, че те отразявали непосредствено
възприето от него. Била извършена и проверка от АЗД, като констатациите
проверяващият екип от АЗД е описал в Констативен протокол с вх. №
135/27.10.2021 г. Въз основа на този КП на 27.10.2021 г. е съставен АУАН № 847
на Р.И.Х., в качеството и на вр.и.д. директор на СУ
„Св. Климент Охридски“ за това, че в периода 20-27.10.2021 г. й е станало
известно обстоятелството, че детето Н.В.К. на ***, ученичка в пети клас в
посоченото училище, е дете в риск, което се нуждае от закрила, но не е
сигнализирала органите за закрила на детето – Дирекция социално подпомагане, ДАЗД
или МВР в изпълнение на задължението си по чл. 7, ал. 2, вр.
с ал. 1 от ЗЗДет. Въз основа на акта е издадено
процесното НП, с което председателят на ДАЗД е наложил наказание на И. наказание
глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл. 46, ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет за осъществяване състава на чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет.
За да отмени НП ПРС
е приел, че в АУАН и в НП липсва каквото и да е словесно или цифрово позоваване
на някоя от хипотезите разпоредбата на т. 11 от § 1 от ДР на ЗЗДет, според които при наличие на някое от тях детето е в
риск. Съдът е посочил, че упражненото „насилие“ над лице, което в случая е
малолетно, следва да бъде подведено под някоя от хипотезите на определението за
дете в риск, за да е възможна по същество защитата срещу
административно-наказателното обвинение за нарушение на задължението по чл. 7,
ал. 2 от ЗЗДет. Ето защо съдът е приел, че констатираното
нарушение на процесуалните правила по чл. 42, т. 4 от ЗАНН и по чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН във връзка с описание на нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено, е съществено, не може да бъде санирано в
съдебната фаза и съставлява основание за отмяна на обжалваното НП.
На второ място,
съдът е приел, че административно - наказателното обвинение не е доказано по
категоричен и несъмнен начин, поради което при издаване на НП е допуснато и
неправилно приложение на материалния закон. Посочено е, че за да е налице съставомерно деяние, квалифицирано като административно
нарушение по чл. 45, ал. 11, във вр. с чл. 7, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от ЗЗДет, е
необходимо кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1 нужда от закрила
на дете, която да е станала известна на субекта на задължението и 2
неуведомяване на посочените в закона органи и институции. Въззивният
съд е приел, че в случая не е доказано неизпълнението на второто изискване, тъй
като още в деня на постъпване на устен сигнал до класния ръководител и
незабавното му предаване на директора, последната сама е мотивирала и
подпомогнала родителите на децата да изготвят писмени сигнали, които очевидно
не е имала намерение да прикрива. Сигналите са официално заведени и още преди
това Х. е уведомили началника на ПУ - гр. Сухиндол, който е сигнализирал РУ
Павликени и докато са снемани устни обяснения от засегнатите от сигнала
педагози в училището са пристигнали представители на полицията, разследващ екип
и са започнали незабавно следствени действия. Доколкото при разпита на децата е
участвал и психолог от КСУ гр. Павликени, същият в последствие е информирал
писмено и ДСП - Павликени, а от писмото става ясно, че е проведен и
координационен механизъм на 21.10.2021 г. или два дни след първоначалното
получаване на устните сигнали и в края на следствени действия и не може да се
приеме, че е налице укриване на случая. Въззивният
съд е посочил, че решаващо за този му извод са показанията на свидетеля А., които
кредитира като верни и обективни, относно информиране на полицейските органи
пряко от И., с което тя е изпълнила задължението си по чл. 7, ал. 2 от ЗЗД и не
дължи паралелно уведомяване на всички изброени в тази разпоредба държавни
органи.
На края, съдът е посочил,
че тъй като у Х. имало субективната убеденост, че присъствието на психолог от
социална институция предполага уведомяване и на другите органи свързани със
защита интересите на децата то липсва и вина от страна на санкционираното лице.
По тези мотиви за допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на закона ПРС отменил НП.
Настоящата
касационна инстанция не споделя фактическите и правните изводи на съда и за
това счита, решението за неправилно. Мотивите на съда са следните:
С процесното НП е ангажирана
административно-наказателната отговорност на Р.И.Х. на основание чл. 45, ал. 11
от ЗЗДет, според която норма се наказва всяко лице,
което в нарушение на чл. 7, ал. 1 и 2 не уведоми дирекция „Социално подпомагане“,
Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи
за нуждата от закрила на дете, ако не подлежи на по-тежко административно
наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление. Според
чл. 7, ал. 1 от същия закон лице, на което стане известно, че дете се нуждае от
закрила, е длъжно незабавно да уведоми същите институции, а според ал. 2 същото
задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с
упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с
професионална тайна.
Т.е. нарушението,
което се претендира да е извършила Х. е, че не е уведоми ДСП, ДАЗД или МВР за
нуждата от закрила на дете. Текстът на чл. 7, ал. 1 и 2 на закона обвързва
задължението за уведомяване с узнаване във връзка с дадена професионална
дейност на обстоятелства, поставящи дете в риск, като дефиницията на това
понятие се съдържа в § 1, т. 11 от ДР на ЗЗДет и съдържа четири
различни хипотези. Според цитираната норма, „Дете в риск“ е дете:
а) чиито родители
са починали, неизвестни, лишени от родителски права
или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало
без тяхната грижа;
б) което е жертва на злоупотреба,
насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително
отношение или наказание в или извън семейството му;
в) за което
съществува опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
г) (отм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от
2019 г.);
д) за което
съществува риск от отпадане от
училище или което е отпаднало от училище.
Видно е, че
предложение второ на б. „б“ от §11, т. 11 очертава като дете в риск, дете което
е жертва на насилие, без да определя нито вида и естеството, нито
продължителността или каквито и да е други характеристики към поведението,
което да се опише като насилие, както и всяко дете спрямо което е предприето всякакво друго нехуманно или унизително отношение. Напротив, всяко изброяване очевидно е неизчерпателно
предвид последното предложение на разпоредбата. В случая се твърди (в АУАН и
НП), че детето Н. (а всъщност и останалите деца, за които са подадени сигнали
на 19.10.2021 г. от техните настойници) са жертва на
насилие от страна на учителя П.С. и/или унизително отношение. Т.е. децата се
нуждаят от закрила, защото са деца в риск, защото са жертва на насилие/унижение.
Абсолютно произволно и в противоречие със съдържанието на АУАН и НП, въззивният
съд твърди, че липсвало словесно или
цифрово позоваване на някоя от хипотезите на посочената разпоредба на т. 11 от
§ 1 от ДР на ЗЗД. Според процесния АУАН детето Н. е
дете в риск, което се нуждае от закрила, поради данните за изпращани на детето
съобщения със сексуален контекст по социалните врежи от учителя по география.
Касационната инстанция намира, че в случая, е налице дори по-подробно описание
на укоримо поведение от страна на учител спрямо
ученичка от необходимото, което по своята същност представлява насилие, като
предвид подробното описание на деянието може да се направи извод дори и за
това, че се касае за сексуално такова или най-малкото унизително отношение към детето.
Достатъчно според изискванията на закона е да се посочи, че детето е субект на
насилие или унизително отношение, без да се описват обстоятелствата, от които
тези изводи се правят, защото така дефинира риска б. „б“ от §11, т. 11 от ДР на
ЗЗДет. Дали това поведение е субсумирано
към конкретна дефинитивна норма като цифрово изражение е без значение, защото
не препятства защитата на сочения за нарушител, поради ясното словесно описание
на риска. Ето защо съдът не споделя доводите на въззивния съд, е процесното нарушение
не било подробно описано - напротив, счита, че описанието на същото дори
надхвърля изискуемото от закона, което се свежда до това да посочи детето като
жертва на насилие или
всякакво друго нехуманно или унизително
отношение, без да описва в детайли естеството на това
насилие или унизително поведение, доколкото подаващият сигнала просто следва да
депозира такъв, без да го квалифицира правно, анализира, разследва или подкрепя
с доказателства.
Законът изисква уведомяването
на някои от изброените институции, като същите са посочени алтернативно. Целта
е да се вземат незабавни и адекватни мерки по отношение на дете в риск, с цел
отстраняване на риска и осигуряване на закрилата му. Ето защо релевантния и
същевременно спорен въпрос по делото е бил този кога и от кого са уведомени
тези институции. Преди всичко следва да се посочи, че субект на задължението е
всеки, комуто стани известно, че дете се нуждае от закрила и в частност лице,
на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия
или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна да сигнализира.
Задълженото е да се уведоми която и да е от посочените три институции - дирекция
„Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или
Министерството на вътрешните работи. В случая няма спор за това кога
директорката на училището е узнала са децата, вкл. Н. в риск - на 19.10.2021 г.
Въпросът е дали и кога е уведомила дирекция „Социално подпомагане“, Държавната
агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.
В тази връзка,
касационната инстанция счита за нужно да посочи, че пред въззивния съд безспорни
обективни факти по делото са били следните: 1. на 19.10.2021 г.директорът на
училището е уведомен, че на детето Н.К.са изпращани съобщения със сексуален смисъл
отстрана на учителя П.С..
2. Същият ден е образувано
досъдебно производство № 443/19.10.2021 г. и е започнало изясняване на случая
от РУ – Павликени.
2. На 20.10.2021 г.
от страна на инспектора от Детска педагогическа стая са подадени сигнали по отношение
на децата към ДСП, отдел Закрила на детето.
Първият спорен
въпрос по делото е бил този за това кой е подателят на сигнала до РУ – Павликени
и съответно до ДСП – Павликени.
Според ответницата
по касация, в депозираните от нея писмени обяснения на 27.10.2021 г. и
възражения срещу АУАН първо информирала общината (Сухиндол) и РУО, като преки
ръководители за случилото се. На нито един от етап на проверката директорът на
училището не е твърдяла, нито ангажирала доказателства за това да е уведомила на
19.10. 20221 г. или след това друг освен кмета на община Сухиндол и РУО.
Независимо от това
въззивният съд приема, че директорката изпълнила задължението си да сигнализира
МВР, като кредитира като верни и обективни единствено показанията на свидетеля А.
– инспектор в Детска педагогическа стая относно информиране на полицейските
органи от директорката лично с твърдението, че се касаело за негово пряко
възприятие. В съдебното решение липсват мотиви за това защо съдът не кредитира множеството
други доказателства – писмени, и при това изходящи от сочения за адресат на
сигнала орган - РУ – Павликени в обратния смисъл. Всъщност св. А. е инспектор в
Детска педагогическа стая, същият не е нито началник на РУ, нито друг
представител на същото. Още по-малко е пряко и непосредствено възприел
подаването на сигнала във връзка с казуса до органите на реда. В с.з. на
20.09.2022 г. (л. 149 гръб от делото) същият е посочил, че началникът на полицейския участък Сухиндол Д.В.го сигнализирал (А.)
и му казал, че директорката се свързала с него (В.) по случая. Т.е. св. А. не
дава показания за факти, които лично и непосредствено е възприел – същият не
твърди да е приел лично сигнала на директорката (което не и възможно, защото
Детска педагогическа стая не е в ПУ – Сухиндол). Същият и не твърди да е бил
пряк свидетел на подаването на сигнала от Х., а в най-добрият случай пресъздава
чужди твърдения за факти (или поне твърди така) – на Д.В., който от своя страна
нито е разпитван, нито е давал обяснения в този смисъл. Същевременно, няма
спор, че същият А. е и лицето, подало сигнала към ДСП, в който отново, по същия
начин, без каквито и да е доказателства е посочил, че директорката била подала преди
това сигнал, но към РУ – Павликени за случая. Именно по тази причина и във
Формулярите за приемане на устен сигнал от 20.10.2021 г. се сочи, че „по повод
подаден сигнал от директора на училището към РУ – Павликени“ е започнала работа
по случая. Съществено в случая обаче е, че реално липсват каквито и да е
доказателства за подаден сигнал от директора на училището към РУ – Павликени
или към участъка в Сухиндол. Във връзка с информацията на инспектора от Детска
педагогическа стая в сигнала му до ДСП съдържаща твърдение, че подател на
сигнала до РУ – Павликени, по което РУ работи е директора на училището е проведена
щателна проверка от АСП, като е изискана и получена изрична и нарочна
информация за това кой е подател на сигнала до МВР с писмо от 08.11.2021 г. Писмено
началникът на РУ – Павликени изрично е посочил като подател на устния сигнал кмета на община Сухиндол инж. Ч.(л. 29 от делото). Посоченото от
началника на РУ – Павликени не може да не се кредитира, защото изцяло
кореспондира и с писмените обяснения и възраженията на самата директорка, която
лично е признала и посочила няколкократно, че сигнализирала именно кмета първо
и РУО след това. Като има предвид това и факта, че св. А. не е пряк очевидец на
подаването на сигнала до полицията (а претендира да преразказва показания на
трето лице), настоящата инстанция кредитира изцяло именно посоченото писмо от
началника на РУ – Павликени и приема, че по делото няма никакви преки доказателства
за това, че директорът на училището е уведомила на 19.10. или когато и да е
след това МВР, а съответно обратнияя фактически извод
на въззивния съд е грешен и необоснован, подкрепен с превратно тълкувано
изолирано доказателство, при това непряко.
По делото е безспорно,
че АЗД и ДСП са сигнализирани не от директорката на училището, а от същия А., в
качеството му на инспектор в Детска педагогическа стая и след като това е така
е ясно, че няма уведомление и за тези институции от страна на директорката.
Каква субективна увереност
е имало у последната за знание от страна на която и да е от тези три институции
е без значение, защото законът не изисква умисъл от нея, доколкото по общото правило
на ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
и непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, какъвто процесният не е.
Съдът намира за неоснователно
становището на прокурора за приложението на чл. 28 от ЗАНН в случая. Мотивите в
тази насока на касационната инстанция са следните: касае се за случай с
множество пострадали деца, като в хода на административното производство са събрани
данни и за предходен устен сигнал срещу същия учител от баба на друго дете, който
е останал напълно неглижиран по една или друга
причина. Налице е пълна липса на изпълнение на задължението, доколкото изобщо
директорът не е предприел каквото и да е уведомление до който и да е от
посочените в чл. 7 институции, а вместо това е започнал някакво свое вътрешно
разследване. Касае се за типично нарушение на задължението за уведомление,
което не разкрива никакви обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и дееца. Напротив, реално се касае за
ръководителя на учебно заведение, от който се очаква в най-висока степен компетентност,
но и грижа по отношение на поверените й деца.
По изложените мотиви
съдът намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Доколкото
всички релевантни факти за делото са установени, настоящата инстанция следва да
постанови решение по същество вместо отмененото, като се потвърди процесното
НП, което е законосъобразно.
При този изход на делото
на касатора се следват разноски. ЗАНН и АПК обаче не
предвиждат правна възможност за присъждане на разноски извън тези за юк възнаграждение (вкл. командировъчни – пътни, квартирни и
дневни). Ето защо съдът присъжда само такива и само за касационната инстанция,
доколкото пред въззивния съд такава претенция не е направена своевременно от
ДАЗД. Посочените се присъждат в минимален размер съобразно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и
на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 83/18.11.2022 г. по нахд № 146/2022 г. на ПРС и ПОСТАНОВЯВА вместо него друго, с което
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
РД-17-1/13.04.2022 г. на председателя на ДАЗД.
ОСЪЖДА Р.И.Х. ***, с ЕГН **********, да плати на
ДАЗД разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.