№ 247
гр. Пловдив, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20245300900624 по описа за 2024 година
Искове с правно основание чл. 432 от КЗ.
Предявен е иск от Я. В. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, пл. „Позитано“ №
5, за заплащане на сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени от същия неимуществени вреди - болки и
страдания, в резултат на това, че по повод на настъпило ПТП на 01.05.2021
год., при което при управление на собствения на ищеца лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ***, при движение от Първомай към
село Градина, община Първомай, на прав участък е бил настигнат и ударен в
задна лява част на автомобила му от друг автомобил, а именно лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Е 200 ЦДИ“, с рег. № ***, управляван от А.Д.А.,
вследствие на който удар са настъпили за ищеца телесни увреждания, а
именно разкъсно-контузна рана на главата с хематом около 5 см, разкъсно-
контузна рана на лява ръка и охлузвания на дясна ръка, както и контузия на
лява глезенна става, включваща счупване на глезенния израстък на лява
малкопищялна кост; разкъсване на делтоидни връзки в ляво; частично
изкълчване на глезенна става в ляво; разкъсване на връзката между малка и
голяма пищялна кост в ляво.
По повод на така посочените телесни увреди на ищеца на 02.05.2021 год.
е била извършена операция на глезенната става, след което му е сложена
гипсова шина на левия глезен и е бил изписан от болницата. Твърди се от
ищеца, че на 17.06.2021 год. му е извършена втора операция в УМБАЛ
„Каспела“ - Пловдив за отстраняване на синдесмален винт.
1
Ищецът твърди, че в периода от първа до втората операция се е
придвижвал с патерици, не е стъпвал на крака си, изпитвал е ежедневни
неудобства при извършване на всички рутинни дейности, като е имал нужда
от помощ при къпане, преобличане, слизане по стълби и т.н. Почти две години
след втората операция ищецът твърди, че отново е получил подуване на
глезена със зачервяване, като е започнало секретиране от долния край на
оперативния белег, по повод на което му е извършена трета операция на
11.07.2023 год.
По повод на така твърдените болки и страдания ищецът претендира
обезщетение за репарация на неимуществени вреди, както и освен това
претендира заплащане на имуществени вреди, а именно изразходваните от
него средства за лечението му, както следва:
сумата от 1 080.00 лв. за закупуване на Заключваща тубуларна плака,
1/3- 3,5мм.; Заключващи винтове, самонарезни - 3,5мм, съгласно Фактура
№ ********** от 02.05.2021 год., ведно с квитанция, издадени от
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив;
сумата от 34.80 лв. за потребителска такса, съгласно Фактура №
********** от 07.05.2021 год., издадена от УМбАл „Свети Георги“ ЕАД,
гр. Пловдив, ведно с фискален бон;
сумата от 29.20 лв. за закупуване на две опаковки Клиндамицин капс.
бОО мг. х 12^ съгласно Фактура № ********** от 07.05.2021 год.,
издадена от „ЙОРДАНОВИ ФАРМА“ ЕООД, гр. Първомай, ведно с
фискален бон;
сумата от 42.89 лв. за закупуване на Клексан шпр. амп.100 мл/мл 0.4 х 6
кутия, съгласно Фактура № ********** от 07.05.2021 год., издадена от
„ФАРМАКОР 1“ ЕООД, гр. Пловдив;
сумата от 87.20 лв. за закупуване на две кутии Клексан шпр. амп. 100
мл/мл 0.4 х 6 кутия, съгласно Фактура № ********** от 21.05.2021 год.,
издадена от „АДОНИС ПС“ ООД, гр. Пловдив, ведно с фискален бон;
сумата от 220.00 лв. за закупуване на Protect ROM Walker (ботуш с
шарнир за глезенна става), съгласно фактура № ********** от 07.05.2021
год., издадена от „ОРТОПРАЙМ“ ООД, гр. София, ведно с фискален бон;
сумата от 73.20 лв. за закупуване на Калциливин капс. х 30, съгласно
Фактура № ********** от 18.05.2021 год., издадена от „ЙОРДАНОВИ
ФАРМА“ ЕООД, гр. Първомай, ведно с фискален бон;
сумата от 245 лв., заплатена за седем броя процедури за електролечение,
съгласно Фактура № ********** от 11.06.2021 год., издадена от „МЦ
ФИЗИОМЕД ПЛОВДИВ“ ООД, гр. Пловдив, ведно с фискален бон;
сумата от 88.70 лв. за закупуване на АРИКСТРА шпр.амп. 2.5 мл. Х 10
кутия, съгласно фактура № ********** от 22.06.2021 год., издадена от
„ЙОРДАНОВИ ФАРМА“ ЕООД, гр. Първомай, ведно с фискален бон;
сумата от 1 400.00 лв., заплатена за възстановителни процедури след
операция по повод фрактура на лява фибула и руптура на делтоиден
лигамент на левия глезен и прегледи, съгласно Фактура № 00000000103
2
от 22.10.2021 год., издадена от „Кинезис“ ЕООД, гр. Пловдив, ведно с
фискални бонове от 07.07.2021 год. до 22.10.2021 год.
Общият размер на претърпените от него имуществени вреди възлиза на
сумата от 3 300.99 лв. (три хиляди и триста лева и деветдесет и девет
стотинки).
Ищецът установява, че лекият автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е
200 ЦДИ“, с рег. № ***, който е бил управляван от делинквента, има валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД по
полица № BG/03/121001149516, валидна към момента на настъпване на ПТП.
С уведомление от 07.06.2021 год. се твърди ищецът да е уведомил ответното
застрахователно дружество за необходимостта от репарации на вредите, но
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е известило С., че отказва да
изплати претендираните обезщетения.
Претендират се обезщетенията ведно със законната лихва, считано от
07.06.2021 год. когато е момента на уведомяване на застрахователя от
пострадалия, до окончателното изплащане.
Ответникът изцяло оспорва иска както по основание, така и по размер.
Оспорва се фактическата обстановка, изложена в исковата молба, както и
характера на уврежданията. Също така се твърди, че уврежданията не са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Счита се, че е възможно
усложненията в глезенната става да са вследствие на нови травми и същата
също да не е в пряка причинно-следствена връзка с процеса на установяване и
лечение по повод на процесното ПТП.
На следващо място се твърди, че С. сам е създал предпоставки и се е
поставил в опасност, като с поведението си е допринесъл за случилото се, а
именно не е бил с поставен обезопасителен колан, при което се твърди, че е
налице съпричиняване на уврежданията.
Оспорват се исковете по размер, както и исковете за мораторна лихва.
Пловдивски Окръжен Съд, ТО, 18 състав, като обсъди обстоятелствата
по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Между страните е безспорно, че на посочените дата и час е настъпило
ПТП е настъпило ПТП, при което при управление на собствения на ищеца А.
В. С. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ***, при
движение от Първомай към село Градина, община Първомай, на прав участък
е бил настигнат и ударен в задна лява част на автомобила му от друг
автомобил, а именно лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 200 ЦДИ“, с
рег. № ***, управляван от А.Д.А..
Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.
3
Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки
на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този
институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно
изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена
застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно,
настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното
поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент
завършващ фактическия състав.
Установява се по делото, че е налице влязло в сила споразумение по
НОХД 1581/ 21г. по описа на ПОС, с която е прието, че обвиняемият А.Д.А. е
извършил виновно престъпление, при което е причинил по непредпазливост
средна телесна повреда на ищеца Я. С..
По принцип присъдата на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, като този извод е валиден и за споразумението
постигнато по наказателното дело.
Ето защо съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
преценени в светлината на постановеното решение на наказателния съд
несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД.
Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в
неимуществената сфера на ищцата, като съществува и причинна връзка между
активното поведение на Илиев, което е и очевидно противоправно, и
настъпилия вредоносен резултат- причинена травма на. /чл.300 от ГПК/ В тази
посока са и констатациите на вещото лице по назначената САТЕ, както и тези
на вещото лице по СМЕ, които съдът изцяло кредитира, от съдържанието на
които несъмнено може да се обоснове извод за причинно – следствена връзка
между деянието и вредоносния резултат.
На следващо място следва да се отбележи, че по делото ответникът не е
оспорил изрично наличието на валиден договор по застраховка „ГО на
автомобилистите“ касаещ управлявания от делинквента автомобил и отправно
искане от пострадалата за репарация на вредите до ответника, като би могло
поради това да се приеме, че това е безспорен факт между страните. Отделно
от това с исковата молба ищецът е представил на лист 89 и 90 писмени
доказателства относно тези правно релевантни факти.
Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по
делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
и обстоятелствата около направените от ответника възражения за
съпричиняване.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че
4
обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по
справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може
да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с
оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта
интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния
психо- емоционален статус. Освен това и чувството за болка и
неудовлетворение е субективно и строго индивидуално състояние и не може
да се разчита на някакви обективни критерии. Алюзии в тази посока се
съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им
следва да се извлече необходима информация за изпитваните от пострадалата
болки и страдания след настъпване на увреждането.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение.
По делото за установяване неимуществените вреди е разпитана
свидетелката А.Н., която обективира в своите показания обстоятелствата на
преживените от ищеца болки и страдания по повод на получените при ПТП
увреди и последвалите оперативни интервенции и оздравителни процеси.
Съдът не счита, че следва да се поставят под съмнение показанията на този
свидетел, въпреки обстоятелството, че живее на съпружески начала с
пострадалия. Това е така, тъй като данните обективирани от свидетеля са в
унисон с останалия по делото доказателствен материал, като освен това са
плод на непосредствени и лични впечатления. На следващо място следва да се
подчертае, че по принцип лицата оказващи помощ на пострадалите от
застрахователни събития при оздравителните и възстановителни процеси са от
най- близкия им родствен кръг по обясними причини. Поради това и
показанията на тези свидетели следва да се кредитират въпреки
съществуващата родствена връзка, при липсата на установени обективни
предпоставки по делото обосноваващи извод в противна посока.
На следващо място е налице подробно и компетентно изготвено
заключение на в.л. Д. Д., което съдът изцяло кредитира, установяващо правно
релевантните факти около обективното здравословно състояние на ищцата,
проведените оперативни интервенции и оздравителни и възстановителни
5
процеси. Вещото лице несъмнено изяснява настъпването на посочените от
ищеца в исковата молба телесни увреждания, като се изяснява, че са налице
три оперативни интервенции, втората и третата от които по изваждане на
метални компоненти поставени при първата операция на глезенната става.
Ето защо и при съвкупния анализ на събраните доказателства и
отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда
намира, че справедливият паричен еквивалент на претърпените от ищцата
болки и страдания, във връзка с претърпяното счупване и други съпътсващи
по – леки телесни увреди е в размер на 60 000 лева. При определяне на този
размер съдът отчита факта, че се касае до счупване на част от глезенна става,
което определено е по – тежко нараняване от счупване на кости, които не
влияят пряко на моториката на тялото. Това е така, тъй като процесния тип
счупване обосновава извод за по – висока степен на дискомфорт поради
необходимост от иницииране на движение в частта на увреждането. Това
несъмнено е съпътствано с повече болки и предполага по – висока степен на
риск от усложнения и евентуално непълно възстановяване, което от своя
страна обосновава и извод за по- висока степен на тревожност у ищеца и по –
силни по интензитет психологически проблеми. Също така съдът отчита и
обстоятелството, че се касае за увреден долен крайник, което съществено
затруднява придвижването и обслужването на пострадалия по време на
оздравителните процеси. Не на последно място съдът съобразява и наличието
на претърпени от ищцата съпътстващи увреждания, като наранявания по
главата и други. Също така се взема под внимание и факта, въпреки така
изложените мотиви, че все пак е констатирано, че към момента С. е с изцяло
възстановени движения на увредената част от тялото. Поради това и съдът не
намира, че поискания от ищцата размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 100 000 лева е справедлив.
На следващо място съдът намира за основателен изцяло искът за
репарация на имуществените вреди. По делото са представени с исковата
молба първични счетоводни документи, касови бележки и други, които
доказват извършването на разходи по лечение и възстановяване от страна на
пострадалия.
При така очертаното статукво се налага да се разгледа направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с оглед
6
евентуално намаляване на обезщетенията. По принцип, за да е налице
съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен
начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. На следващо място изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположение и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
на това основание предполага доказване по безспорен начин на конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали
увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не
беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил
нещо.
Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото
фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на
установени в нормативен акт правила за извършването на определено
действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде
квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен
вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в
случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е
причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното
поведение на пострадалия, при което същият е предприел определено
действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече
след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият
следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената
по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането.
Естествено дали поведението на участниците в настъпилия деликт е
законосъобразно има своята правна стойност, но това ще бъде разгледано
когато се установява процентното съотношение на съпричиняването.
Прави се възражение от страна на застрахователя за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. Твърди се, че ищецът не е бил с
7
поставен обезопасителен колан, при което е допринесъл за настъпване на
уврежданията.
Съдът намира възраженията на ответника по отношение поведението на
С. при настъпване на ПТП за необосновано. Това е така, тъй като по делото не
се събраха никакви доказателства доказващи тезата на застрахователя при
лежаща върху него доказателствена тежест. Нещо повече в приетите по делото
САТЕ и СМЕ изрично се установява, че най – вероятно ищецът е бил с
поставен обезопасителен колан, както и че дори и неговата липса не би
препятствала настъпване на уврежданията при изяснения механизъм на ПТП
и реалните деформации по купето на автомобила управляван от С..
Следва по принцип да се присъди и законната лихва върху главницата.
Функционалната отговорност на застрахователя е дефинирана в разпоредбата
на чл.429 ал.1 от КЗ и съгласно т.1 от цитираната разпоредба, с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да
покрие в границите на опредЕ.та в застрахователния договор застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие. В ал.2 на чл.429 от КЗ е регламентиран
обхватът на застрахователното обезщетение, а именно – в застрахователното
обезщетение се включват и: 1. пропуснати ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2. лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал.3. А ал.3 гласи: лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т.
2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. С
оглед съдържанието на цитираната разпоредба в обхвата на отговорността на
застрахователя, като отговорност – дублираща или съвпадаща с отговорността
на деликвента, е отговорността за заплащане на лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.
Единственото ограничение на тази отговорност е дадено в разпоредбата на
8
чл.429, ал.3 от КЗ и то е – лихвите за забава, ведно с дължимото обезщетение
от прекия деликвент да попадат в рамките на застрахователната сума – лимита
на отговорност и застрахователят да е уведомен за настъпването на
застрахователното събитие - по реда на чл.430 ал.1, т.2 от КЗ – от
застрахования или от увреденото лице. Именно от този момент – от по-
ранната от двете дати на уведомяване, възниква функционалната отговорност
на застрахователя за заплащане на лихвата за забава, която се дължи от самия
деликвент. По делото е установено, че застрахователната претенция от
увреденото лице е предявено пред застрахователя на 12.01.24г., а не както е
посочено в исковата молба на 07.06.21г. Съобразно съдържанието на самата
писмена застрахователна претенция на лист 84 е очевидно, че самият ищец е
посочил дата 10.01.24г., а от представеното известие за доставяне на
волеизявлението е видно, че то е било изпратено и достигнало до своя адресат
на една и съща дата 12.01.24г., което релевантния момент от който следва да се
присъди законната лихва.
Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса и разноски по повод
влезлия в сила акт на наказателния съд. Следователно по аргумент от чл. 78,
ал. 6 ГПК осъденото лице следва да понесе дължимата за производството по
уважения иск такса. Спрямо цената на уважените искове за неимуществени и
имуществени вреди ответникът следва да бъде осъден да внесе ДТ от 2532.04
лв. по сметка на ПОС. Аналогично – съобразно уважения размер на
претенциите, ответникът следва да заплати по сметка на ОС – Пловдив и
депозита за работата на вещите лица, който е бил за сметка на бюджета на съда
или сумата от 180 лв.
Ищецът следва да заплати на ответното дружество сума в размер на 474.
80 лв. направени деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Отправено е искане от ищцовата страна за присъждане на сторените
разноски в производството по реда на чл.38 от ЗА. Установява се, че е налице
изричен договор в този смисъл за правна помощ относно пълномощника на
ищеца /лист 7/. Поради това следва ответникът да бъде осъден да заплати на
адв. Д. С. сумата от 5450 лева.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-
н Триадица, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на Я. В. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** сумата от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени от същия неимуществени вреди -
болки и страдания, в резултат на това, че по повод на настъпило ПТП на
01.05.2021 год., при което при управление на собствения на ищеца лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ***, при движение от
Първомай към село Градина, община Първомай, на прав участък е бил
настигнат и ударен в задна лява част на автомобила му от друг автомобил, а
именно лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 200 ЦДИ“, с рег. № ***,
управляван от А.Д.А., вследствие на който удар са настъпили за ищеца
телесни увреждания, а именно разкъсно-контузна рана на главата с хематом
около 5 см, разкъсно-контузна рана на лява ръка и охлузвания на дясна ръка,
както и контузия на лява глезенна става, включваща счупване на глезенния
израстък на лява малкопищялна кост; разкъсване на делтоидни връзки в ляво;
частично изкълчване на глезенна става в ляво; разкъсване на връзката между
малка и голяма пищялна кост в ляво, за което деяние е налице влязло в сила
споразумение на наказателния съд по НОХД № 1581/21г. по описа на ПОС,
както и да заплати сумата от 3 300.99 лв. (три хиляди и триста лева и
деветдесет и девет стотинки) представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди съставляващи разходи за лечение и
рехабилитация, като присъдената сума се формира от както следва:
сумата от 1 080.00 лв. за закупуване на Заключваща тубуларна плака,
1/3- 3,5мм.; Заключващи винтове, самонарезни - 3,5мм, съгласно Фактура
№ ********** от 02.05.2021 год., ведно с квитанция, издадени от
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив;
сумата от 34.80 лв. за потребителска такса, съгласно Фактура №
********** от 07.05.2021 год., издадена от УМбАл „Свети Георги“ ЕАД,
гр. Пловдив, ведно с фискален бон;
сумата от 29.20 лв. за закупуване на две опаковки Клиндамицин капс.
бОО мг. х 12^ съгласно Фактура № ********** от 07.05.2021 год.,
издадена от „ЙОРДАНОВИ ФАРМА“ ЕООД, гр. Първомай, ведно с
фискален бон;
сумата от 42.89 лв. за закупуване на Клексан шпр. амп.100 мл/мл 0.4 х 6
кутия, съгласно Фактура № ********** от 07.05.2021 год., издадена от
„ФАРМАКОР 1“ ЕООД, гр. Пловдив;
сумата от 87.20 лв. за закупуване на две кутии Клексан шпр. амп. 100
мл/мл 0.4 х 6 кутия, съгласно Фактура № ********** от 21.05.2021 год.,
издадена от „АДОНИС ПС“ ООД, гр. Пловдив, ведно с фискален бон;
сумата от 220.00 лв. за закупуване на Protect ROM Walker (ботуш с
шарнир за глезенна става), съгласно фактура № ********** от 07.05.2021
год., издадена от „ОРТОПРАЙМ“ ООД, гр. София, ведно с фискален бон;
10
сумата от 73.20 лв. за закупуване на Калциливин капс. х 30, съгласно
Фактура № ********** от 18.05.2021 год., издадена от „ЙОРДАНОВИ
ФАРМА“ ЕООД, гр. Първомай, ведно с фискален бон;
сумата от 245 лв., заплатена за седем броя процедури за електролечение,
съгласно Фактура № ********** от 11.06.2021 год., издадена от „МЦ
ФИЗИОМЕД ПЛОВДИВ“ ООД, гр. Пловдив, ведно с фискален бон;
сумата от 88.70 лв. за закупуване на АРИКСТРА шпр.амп. 2.5 мл. Х 10
кутия, съгласно фактура № ********** от 22.06.2021 год., издадена от
„ЙОРДАНОВИ ФАРМА“ ЕООД, гр. Първомай, ведно с фискален бон;
сумата от 1 400.00 лв., заплатена за възстановителни процедури след
операция по повод фрактура на лява фибула и руптура на делтоиден
лигамент на левия глезен и прегледи, съгласно Фактура № 00000000103
от 22.10.2021 год., издадена от „Кинезис“ ЕООД, гр. Пловдив, ведно с
фискални бонове от 07.07.2021 год. до 22.10.2021 год., ведно със
законната лихва върху главниците начиная от 12.01.2024г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главницата за
неимуществени вреди до пълния му претендиран размер от 100 000 лева
/за разликата от 60 000 до 10 000 лелва/ и за лихвата върху двете
главници за периода от 07.0621г. до 11.01.2024г., като недоказани и
неоснователни в тази им част.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, пл. „Позитано“
№ 5 да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 2532.04 лева съразмерно на
уважената част от исковете, както и сумата от 180 лева заплатени от бюджета
на съда възнаграждения на назначените по делото експертизи.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, пл. „Позитано“
№ 5 да заплати на адвокат Д. И. С. от АК Кърджали, личен номер **********
с адрес на кантората *** на основание чл.38 от ЗА сумата от 5450 лева
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Я. В. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати
на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, пл. „Позитано“ № 5 сумата
от 474. 80 лева сторени деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
11
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12