Р Е Ш Е Н И Е
№ 76
гр. Перник, 10.05.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от
Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров
КАНД № 58 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник, адрес: гр. Перник, площад „Кракра
Пернишки“ № 1, Синдикален дом, ет. 6 срещу
Решение № 111/07.02.2022г., постановено по АНД № 20211720200865/2021г. по описа на Районен съд – Перник. С обжалваното решение е отменено
наказателно постановление (НП) № 14-0000787 от 22.03.2021г., издадено от директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, с което на ****ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ****,****,****,****, представлявано
от управителя Д.С.И.на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса
на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение
на чл. 403а, ал. 1 от КТ.
Касаторът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност
на постановеното съдебно решение. Счита
, че в хода на административното производство са спазени процесуалните правила
и материалния закон. Иска от касационния съд да отмени решението на районния
съд и да постанови съдебен акт, с който да потвърди НП № 14-0000787 от 22.03.2021г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник. Касационната жалба е връчена на ответника – ****ЕООД. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил
отговор.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от ст. юрисконсулт М.. Поддържа
жалбата и иска същата да се уважи, счита че районният съд не е оценил
правилно свидетелските показния, поради което е постановил неправилен акт.
Прави възражение за прекомерност по представения от ответната страна списък на
разноски по чл. 80 от ГПК. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по Наредба за заплащане на правната
помощ.
В съдебно
заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител . Представя молба вх. на Административен съд – Перник рег.
№ 1328/19.04.2022г. , в която моли да бъде оставено в сила решението на
районния съд, прилага списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за
основателност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да отмени решението на Районен съд –
Перник и потвърди
наказателното постановление.
Административен съд – Перник, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваният
съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 19.11.2020г. при извършена
проверка в обект на контрол – ресторант, находящ се в с. Б., община Перник,
стопанисван от ****ЕООД е установено, че в качеството си на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, не държи на
разположение на контролните органи , в горепосочения обект, екземпляр от
правилника за вътрешен трудов ред и документи свързани с разпределението на
работното време. Резултатите от извършената проверка са отразени в акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 14-0000787 от 27.01.2021г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна
на ****ЕООД е депозирано писмено възражение, с което констатацията в АУАН е
оспорена. Въз
основа на АУАН, събраните по преписката доказателства и след извършена
проверка, директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник издава НП № 14-0000787
от 22.03.2021г. г., с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал.
1 от КТ, на ****ЕООД, ЕИК **** е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева за извършено нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ.
За да постанови
решението си първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото
свидетелски показания и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност е извел правни изводи с мотиви за
недоказаност на вмененото нарушение и процесуални пропуски свързани с
ограничаване правото на защита на санкционирания субект, като на това основание
е отменил НП № 14-0000787 от
22.03.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, като
незаконосъобразно.
Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови
доказателства.
При извършената
касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа
на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, от АПК, не се установи наличие на основанията
за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато
посока се прецениха доводите в касационната жалба.
Съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК настоящият състав споделя изцяло възприетата от районния съд фактическа
обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщените по делото
доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета
на доказване. Първоинстанционният
съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен
анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да
разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в
хода на административното производство. При
субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело. Не е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила при събиране, проверка и анализ на доказателствата по делото. Районният
съд е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и
въз основа на последните е направил правни изводи, които настоящият касационен
състав споделя и счита, че не следва да повтаря.
Мотивиран така,
настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство
решение на Районен съд Перник за законосъобразно, правилно и обосновано.
По доводите в
касационната жалба:
Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения за
неправилност и незаконосъобразност на постановеното от Районен
съд - Перник решение. Съгласно разпоредбата на чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ
контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да изискват от
работодателя, обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи,
книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола. В
конкретния случай контролните органи са упражнили правомощието си по чл. 402,
ал. 1, т. 2 от КТ, като са изискали по реда на чл. 45, ал. 1 от АПК, от
работодателя, допълнителни документи, книжа и заверени копия за изясняване на
казуса. От доказателствата по делото се установява, по
безспорен начин, че с призовка по реда на чл. 45 ал. 1 от АПК изготвена от
инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Перник, (лист 17-18 и лист 29 от АНД) от ****ЕООД
са изискани конкретни документи описани в шест точки. В призовката изрично е
записано, че описаните документи се изискват, поради факта, че не са били
представени на контролния орган по време на проверката извършена на място в
обекта на контрол - ресторант, находящ се в с. Б., община Перник. В описаните шест
точки липсва индикация, че Правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР), не е
представен на контролните органи при извършване на проверката на място, което
на практика означава, че същите или са пропуснали да посочат документа като
липсващ или ПВТР е бил представен, но и в двете хипотези установяването на
факта, от съда, лежи на предположение. Липсата на прецизност в констатациите на
контролните органи, съответно обективирането им води до недоказаност на нарушението.
Отразеното във втората част на
призовката по реда на чл. 45 ал. 1 от АПК, настоящата инстанция не
кредитира, тъй като по делото са представени два екземпляра от същата с
различно съдържание, неоспорено от страните в производството пред районния съд.
На
следващо място, настоящата инстанция приема по
категоричен начин, с оглед приобщените доказателства и доказателствени
средства, че проверката по реда на чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ не е осъществена,
с което е ограничено правото на защита на санкционирания субект. При доказано
съдействие от страна на ****ЕООД на контролните органи, приключването на
проверката, в отсъствието на представител на работодателя и без анализ и
преглед на допълнително изисканите документи, е ограничило правото му на защита
включително правото му да обоснове приложимостта на привилегирования състав на
административно нарушение по чл. 415в от КТ.
С оглед изложеното,
касационните основания се явяват неоснователни, тьй като след преценка на
събраните по делото доказателства, се установява по безспорен начин, че
отговорността на касатора е неправилно и незаконосъобразно ангажирана.
В тази връзка решението на Районен съд – Перник да отмени процесното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на съдебни
разноски в полза на касатора се явява неоснователна. В тази връзка на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК, касаторът - в
лицето на Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник, следва да бъде
осъден да заплати на ****ЕООД,
ЕИК ****
съдебни разноски в размер на 335 лева. Размерът на присъдените разноски е съобразен с
разпоредбите на чл. 36, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА и чл. 18, ал. 2 от Наредба
№
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, правната
и фактическа сложност на делото и направеното от насрещната страна оспорване за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 111/07.02.2022г., постановено по АНД № 20211720200865/2021г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда “, да заплати на ****ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ****,****,****,****,
представлявано от управителя Д.С.И.сума в размер на 335 /триста тридесет и пет
/лева, представляваща направени съдебни разноски за заплатено възнаграждение на
един адвокат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/