Р Е Ш Е Н И Е
Номер ........ 23.02.2021
г. Град Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд V-ти
наказателен състав
На осми февруари
Година 2021
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Деян ИЛИЕВ
Секретар: Радиан.Грозева
като разгледа докладваното от съдия-докладчика
Деян Илиев
АН дело № 1270 по описа за 2020 годин.за да се произнесе съобрази:
Обжалвано е Наказателно
постановление № 116 от
19.08.2019 г. на К.з.р.на с. ***. Жалбоподателят "ВИЛ
ТАКСИ - С" ООД, Казанлък чрез управителя си С. Н. Ст., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Излага
оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В с.з. жалбата се поддържа от адв. Н.Т., която моли съда да
отмени НП. В писмена защита са изложени подробни съображения за
незаконосъобразността на НП. Претендира за разноски по делото.
Въззиваемата страна,
редовно призована в с.з. чрез гл.
юрисконсулт Степан Химук намира жалбата за неоснователна и моли съда да
потвърди НП. В писмена защита са изложени подробни съображения. Претендира за
юрисконсултско възнаграждение и прекомерност на претендираните от жалбоподателя
разноски.
Съдът, като извърши
цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление
(НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Административно-наказващият
орган (АНО) е приел за установено, че на
02.05.2019 г. в гр. К. жалбоподателят осъществявал електронни съобщения за
собствени нужди - таксиметров превоз на пътници чрез използване на возима
радиостанция в автомобил с рег. № ****, работеща на честота 56,075 МНz без да е му било издадено разрешение по чл. 79 от ЗЕС за ползване на
индивидуално определен ресурс, с което е било извършено нарушение на чл. 324,
ал. 2 вр. чл. 79 от ЗЕС.
Описаната фактическа
обстановка се установява от АУАН № на НПБ-127 от 25.06.2019 г., констативен
протокол № Б-РЗ-018 от 02.05.2019 г., заявление за прехвърляне н.разрешение от
25.06.2019 г., писмо н.КРС с изх. № 12-01-1802 от 30.07.2019 г., решение № 269
от 18.07.2019 г. на К.з.р.на с. справка от Търговски регистър, копие на лична
карта, актуално състояние, констативен протокол № Б-РЗ-015 от 23.04.2019 г.,
регистър на издадените разрешения № 16 за извършване на таксиметров превоз,
констативен протокол № Б-РЗ-016 от 24.04.2019 г., списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз № 10748 от 14.05.2013 г.,
договор № 100, констативен протокол № Б-РЗ-019 от 02.05.2019 г., заявление,
копие от регистрационен талон, удостоверение за техническа изправност,
удостоверение за психическа годност, у-е за таксиметров превоз, удостоверение
изх. № 240201800348694 от 22.11.2018 г., разрешение за извършване на
таксиметров превоз, констативен протокол № Б-РЗ-080 от 14.11.2019 г.,
констативен протокол № Б-РЗ-008 от 26.02.2020 г., констативен протокол №
Б-РЗ-З010 от 10.04.2019 г., ведно с 4 бр. приложения и показанията на св. Р.З..
Фактическата обстановка не се оспорва в с.з., жалбата и писмената
защита.
От показанията на св. З. и писмените доказателства се установява
безспорно, че разрешението за ползване на индивидуално определен честотен
ресурс е била издадено на ЕТ "С. - С. С.", а на 02.05.2019 г.
честотния ресурс се ползвал от дружеството-жалбоподател. Едва с Решение № 269
от 18.07.19 г. на КРС по заявление на ЕТ, Разрешение № 01336 от 23.12.2008 г.,
е било прехвърлено на дружеството с Разрешение № 01336-02 от 18.07.2019 г.
Тези обстоятелства също не се оспорват.
При правилно установената от АНО фактическа обстановка, изводът му, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 324, ал. 2 вр. чл. 79 от ЗЕС, е
правилен.
Според разпоредбата на чл. 324, ал. 2, пр. 1 от ЗЕС, който осъществява
електронни съобщения за собствени нужди, за които е необходимо издаване на
разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, без да му е
издадено такова разрешение, в случай че деянието не съставлява престъпление, се
наказва с глоба в размер от 5000 до 50 000 лв.
Съгласно чл. 336 за нарушенията по чл. 324, ал. 1 - 6, чл. 325, чл.
326а, чл. 327, ал. 1, чл. 328, 330, чл. 331, ал. 1 - 5, чл. 334а, 335, 338, 340
и 343, извършени от юридически лица или от еднолични търговци, се налагат
имуществени санкции в размерите на предвидените глоби.
Следователно налице е законоустановено наказание имуществена санкция,
което е съответно на нарушението и е било наложено на жалбоподателя в минимален
размер.
Принцип в наказателното правораздаване е, че наказателната отговорност
се определя към момента на извършване на деянието, а не към по-късен момент,
когато са настъпили условия, която да я изключат или смекчат.
ЮЛ-а са самостоятелни правни субекти - носители на права и задължения
(чл. 131 от ЗЛС), от което следва, че без правно значение за отговорността е,
вкл. и за чл. 28 от ЗАНН, че ЕТ и управителя на дружеството са едно и също
физическо лице.
Отделно следва да се посочи, че дружеството не е еднолична собственост
на управителя, а е в съдружие с др. лице, което се установява от справката от
Търговския регистър, за да се приеме, че актът на прехвърляне на разрешението е
само формален.
Не се споделят възраженията в жалбата и писмената защита.
Отговорността на дружествата е обективна (чл. 83 от ЗАНН) и съдът не е
длъжен да разследва въпросите по вината.
Разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ЗЕС би била приложима ако е налице
промяна на правната форма на дружество, на което вече е било дадено разрешение
за ползване на индивидуален честотен ресурс, а преди прехвърлянето на
разрешението дружеството-жалбоподател, не е имало такова и не се констатира и
промяна на правна форма, тъй като ЕТ не е дружество.
Не се установяват съществени нарушения на процесуалните правила на чл.
40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН относно отбелязването, че свидетелите по АУАН не са
тези при съставянето на КП. На практика НП е било издадено само въз основа на
документи. От КП № Б-РЗ-018 от 02.05.2019 г. се установява, че управителят е
присъствал на техническото замерване на ползвания от дружеството без разрешение
честотен ресурс и е подписал протокола без възражения. Тези констатации и
липсата на разрешение са идентични и в АУАН и не води до промяна в правните и
фактически изводи, което е основен критерий са същественост при нарушения на
процедурата (Стефан Павлов "Наказателен процес", ОсЧ, стр. 243, абзац
II, "Сиби", 1996).
Неспазването на срока по чл. 52, ал. 1 от НПК, който е инструктивен за
издаване на НП, води само до дисциплинарна отговорност на АНО за бавен процес,
но и до нередовността на НП.
Не се установява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН -
нарушението е индивидуализирано по време, място и начин на извършване, а разпоредбата
на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН касае обективността на разследването и вътрешното
убеждение на АНО върху достатъчността на доказателствата, което не подлежи на
съдебен контрол. В НП нарушителят е достатъчно индивидуализиран чрез
наименование и ЕИК, а грешки в адреса му не са от характера на съществените
нарушения.
При извършената служебна проверка не се установиха съществени
нарушения на процесуалните правила, непосочени от жалбоподателя.
Следователно съдът счита, че НП е законосъобразно и обосновано и
следва да се потвърди изцяло. Това прави претенцията за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение основателно. То следва да се определи в размер на
120 лв. по правилата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, чл. 27е от Наредба за заплащане н.правната
помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от Закон.за правната помощ и съобразно размера на
санкцията.
Водим от горните мотиви
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 116 от 19.08.2019 г. на К.з.р.н.с. ***, с което н."ВИЛ
ТАКСИ - С" ООД, ЕИК ******, Казанлък е било наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5 000 лв.
ОСЪЖДА "ВИЛ ТАКСИ -
С" ООД ЕИК ***** да заплати на К.з.р.на с. ***, ЕИК ******, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд
гр. Стара Загора.
Районен
съдия,