Решение по НАХД №86/2025 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 33
Дата: 1 август 2025 г.
Съдия: Никола Петров Римпопов
Дело: 20254150200086
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Свищов, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Никола П. Римпопов
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Административно
наказателно дело № 20254150200086 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на „Е.М." ООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *********
седалище и адрес на управление гр.Свищов, ул.“С.г., №5, вх.“В“, ет.3, ап.9,
представлявано от Е.В.Х. против НП № *************/08.04.2025г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание
чл. 185, ал.2 , вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание-
имуществена санкция в размер на 1100 лева, за нарушение на чл.8, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.8, ал.2 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с § 75. Ал.6 от ПЗР към наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006г., на МФ вр. с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС. Жалбоподателят сочи, че не оспорва така въведената в НП
фактическа обстановка и направените констатации, а именно че към момента
на проверката от служителите на НАП – 16.03.2025г., фискалното устройство
модел „ELTRADE” PRP250F KL с идентификационен №ED275084 и фискална
памет 44382908 в търговския обект на дружеството – ресторант „Б.“
гр.Свищов, ул.Ц.Церковски“ №10 не е подавало данни за издадените касови
бележки в сървъра на НАП. Не оспорва и факта, че едва след справка в
информационните масиви се е установило, че такива данни не са подавани от
фискалното устройство към сървъра на НАП за периода от 00:00:01 часа на
26.11.2024г. до 18:00:00 часа на 16.03.2025г. Не спори установеното по време
на проверката обстоятелство, че дружеството редовно издава фискални
бонове и че за тези констатации, служителите на НАП са съставили 2 на броя
протоколи за извършена проверка, АУАН от 25.03.2025г. Като спорен момент
изтъква мотивите на АНО в издаденото НП по отношение на подаденото
1
възражение срещу съответния АУАН. Според жалбоподателя, спорните изводи
са, че е ангажирана в случая безвиновна отговорност на ЮЛ, че не са спазени
функционалните изисквания по приложение №1, IIIб, т.1, б.“е“ от наредбата
към ФУ, с изключение на данни от фискален бон. Възразява срещу
изложеното, че в подаденото възражение не се съдържали конкретни доводи
обосноваващи маловажност на извършеното нарушение, че липсвали
приложени договор за абонаментно обслужване на ФУ и протокол от
последващия му ремонт, въпреки че били посочени и че макар и нарушението
да не е довело до неотразяване на приходи, засегнатите обществени
отношения били значими. По същите жалбоподателя взема становище, както
следва: че в нормативната уредба на Р.България няма понятие или регламент
за „безвиновна“ отговорност., цитира определението за административно
нарушение описано в чл.6 от ЗАНН, обсъжда конструкцията на ЮЛ,
коментира значението на за ангажиране на отговорността на
административно отговорните лица и техните действия. Обсъжда дали
представляващ дружеството или друго оправомощено лице са знаели за
прекъснатата връзка на ФУ със сървъра на НАП, дали техни действия са
допринесли за това. Коментира липса на мотив от същите предвид факта, че
няма неотразени доходи. Акцентира върху липса на субективна страна за
твърдяното извършено административно нарушение. Оспорва, че нормата по
която е наложено наказанието се отнася за техническите и функционални
изисквания, ред на одобряване и регистриране на типовете фискални
устройства. Въвеждат твърдение, че търговското дружество не произвежда и
не разпространява фискални устройства. Навежда, че процесното ФУ, към
момента на въвеждане в експлоатация е надлежно регистрирано в НАП, както
и, че след извършената констатация от служителите на НАП за наличие на
технически проблем, ФУ е ремонтирано и се използва отново в обекта. Сочи
че става въпрос за едно и също устройство, за което е издадена санкция.
Възразява че устройството не отговаря на функционалните изисквания, тъй
като дистанционната връзка е изградена, фискалното устройство е свързано
със системата на НАП, при въвеждането му в експлоатация е подавало данни и
винаги надлежно са отразявани касовите бележки във фискалния отчет.
Посочва, че процесното фискално устройство модел „ELTRADE PRP250F KL
е от удобрен тип, има свидетелство за това и е вписано в списъка по чл.10, ал.9
от Наредба Н-18/2006 воден от БИМ, с което били изпълнени изискванията на
чл.8, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2 от Наредба Н-18/2006. Твърди, че търговския
обект е нает и ФУ е регистрирано в НАП и въведено в експлоатация през
2024г. с което е изпълнено и изискването на §75 ал.6 от Наредба Н-18/2006,
като я цитира, като налага извод, че фискалното устройство е закупено и
ползвано като такова, отговарящо на нормативните изисквания. По довода, че
не се обосновава маловажност, жалбоподателя твърди, че служителите на
приходната агенция в съставените от тях ПИП , АУАН, както и АНО сочат, че
няма неотразени приходи, водещи до щета за държавния бюджет, няма
констатирано виновно поведение на лице или лица от кръга на чл.24, ал.2 от
ЗАНН, но споменава и че изложеното във възражението касае липса на
административно нарушение, възприемането на което изключва
приложимостта на „маловажност“ за случая. По довода за засегнатите
обществени интереси, жалбоподателя излага, че появата на грешка от
хардуерно или софтуерно естество в техническо устройство не може да се
2
приема като засягане на обществени отношения, тъй като същите касаят
хората, а не машините. По довода на АНО за непредставени документи за ФУ,
жалбоподателя навежда твърдение, че във възражението единствено е
указано, че след проверка и преди съставяне на АУАН, фирмата извършваща
поддръжка е отстранила проблема с прекъсване на връзката с НАП и всички
данни са постъпили в сървъра, като е нямало твърдение за прилагане на
документи, като паспорт или протокол за извършен ремонт. Сочи че ако АНО
е считал за необходимо прилагането им, е имал възможността да разпореди
разследване по чл. 52, ал.4 от ЗАНН в хода на което, документите да бъдат
изискани и представени, като след това да издаде НП, а не в НП да коментира
липсата им.
Жалбоподателя моли съда да констатира, че дружеството не е знаело за
прекъснатата връзка на фискалното устройство със сървъра на НАП, като с
това не е било налице недобросъвестно поведение, с оглед на което моли да
бъде отменено НП № *************/08.04.2025г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ В.Търново, Главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, като неправилно и незаконосъобразно и претендира разноски
Наказващият орган – Началник на Отдел „Оперативни дейности“
Велико Търново в ГД „Фискален контрол“, чрез своя представител – старши
юрисконсулт П.К., навежда твърдение, че административното нарушение е
установено по съответния ред. Моли да се отхвърли жалбата на дружеството.
Счита че е точно описано нарушението и че дружеството е длъжно да
организира по собствен ред и начин, това как ще изпълни наредбата. Това че в
случая имало технически проблем, за това имало сключен договор, да може да
изпълни изискванията. Допуска че не всички са технически лица, но твърди че
изискването по закон е дружеството за своя сметка да организира начина, за да
работи по закон, поради което била наложена имуществена санкция на
дружеството, а не глоба на физическо лице
След като се запозна с представените по делото доказателства,
становището на жалбоподателя, разпита на актосъставителя и свидетелите,
съдът намери за установено следното:
С наказателно постановление № *************/08.04.2025 г. на
Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, издадено въз основа на
АУАН № *******/25.03.2025 г. на дружеството жалбоподател на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1100 лева, за това, че на
16.03.2025г. в 13:15 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла
на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС - ресторант „Б.", находящ се в гр. Свищов,
ул. „Ц.Ц." № 10, стопанисван и експлоатиран от „Е.М." ООД, с ЕИК по
БУЛСТАТ ********* като в хода на проверката е установено, че дружеството,
в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба H-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
на МФ, е извършило нарушение на разпоредбите на същата като е използвало
фискално устройство /ФУ/, което не изпраща данни по установената
дистанционната връзка към НАП на всеки 5 минути от всички фискални
3
касови бележки, регистриращи продажби/сторно операции.
Съставен бил протокол за извършената проверка серия АА №
0013033/16.03.2025г., в присъствието на служител на дружеството -
жалбоподател. Съставен е и протокол №*******/16.03.2025г. за извършена
справка в ИС на НАП. С оглед установеното и така съставените протоколи,
бил съставен и АУАН № ******* от 25.03.2025г., въз основа на който било
издадено и атакуваното наказателно постановление.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства - НП № *************/08.04.2025г. , ведно с разписка за
връчване, протокол за извършена проверка серия АА № 0013033/16.03.2025г.,
ведно с Опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката; Протокол № *******/16.03.2025 г., ведно със справки данни от
документ за продажба от ФУ за периода от 26.11.2024 до 16.03.2025 г. и от
16.03.2025 г. до 16.03.2025 г.; АУАН ******* от 25.03.2025г., детайлен отчет
на фискална памет, фискален бон № 0030986/16.03.2025 г., фискален бон №
0030978/16.03.2025 г., съкратен отчет на фискална памет, дневен отчет;
свидетелство за регистрация на фискално устройство, договор за абонаментно
сервизно обслужване на електронни касови апарати, протокол за ремонт №
241664; Възражение вх. № 55-04- 2106/28.03.2025 г. справка за лицата,
работещи по трудови/нетрудови правоотношения, справка актуално състояние
на всички действащи трудови договори, платежно нареждане от „БАНКА
ДСК“ АД от 30.04.2025 г., Протокол за демонтаж на фискална памет от
31.03.2025 г., Искане от „Е.М.“ ООД; Заповед № ЗЦУ-884/27.02.2024г.,
Разпореждане №1422/05.05.2025г. на АС-Велико Търново. По делото се
събраха гласни доказателствени средства, посредством проведения в съдебно
заседание разпит на актосъставителката Г. Х. Ю. и свидетелите И. С. Е., Д. К.
Ц., М.а Иванова К. и Михаела Тодорова Тодорова
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в
законоустановения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното
нарушение е съставен от длъжностно лице по чл. 193, ал. 2, пр.1 от ЗДДС.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 193, ал.2, пр.2
от ЗДДС, каквото се явява и Началника на Отдел "Оперативни дейности" –
Велико Търново в Централно управление на НАП, оправомощен със Заповед
№ ЗЦУ-884/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП. Предвид
изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
Съгласно разпоредбата на Чл. 8 Ал.1, т.1 Наредба Н-18/2006
Фискалните устройства трябва да отговарят на: функционалните изисквания
съгласно приложение № 1. В същото приложение №1 , IIIб, т.1, буква „е“ има
разпоредба, съгласно която фискалните устройства подават по установената
дистанционна връзка: данни на всеки 5 минути, считано от часа на
регистрация на ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи
4
продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН, в този времеви
интервал, с изключение на данни от фискален бон, визуализиран само на
дисплей, при работа с ФУВАС; данните се подават в хронологичен ред на
издаването на фискалните бонове;Съгласно § 75. Ал.6 от ПЗР към Наредба Н-
18/2006, Лицата по ал. 1 - 5 привеждат дейността си с всички изисквания на
наредбата по отношение на фискалните устройства в срок до 31 декември
2020 г. Според разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т.1 от ЗДДС, " Министърът на
финансите издава наредба, с която се определят: условията, редът и начинът за
одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност".
Така по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, във вр.
чл.8, ал.2, вр §75, ал.6 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, във вр. чл 118, ал.4, т.1 от ЗДДС е посочена
правната квалификация на база на която е наложено наказанието и е
повдигнато окончателното административно обвинение с издаденото
наказателно постановление с № НП № *************/08.04.2025г. Това
следва да се отбележи, понеже в АУАН № ******* от 25.03.2025г. на база на
който е издадено горецитираното наказателно постановление сочи друга
правна квалификация, а именно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на
МФ, във вр. чл 118, ал.4, т.3 от ЗДДС.
В АУАН за разлика от НП се сочи т.3, а не т.1 на ал.4 на чл.118 от
ЗДДС. Същата гласи „Министърът на финансите издава наредба, с която се
определят: изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна
връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите.“
Така повдигнатото обвинение с НП, което се различава от това в
АУАН неминуемо нарушава правото на защита на санкционираното лице.

Задължението на лицето по чл. 3, от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ е такова за поведение, а не за резултат. Търговецът е длъжен да подаде
посочените в НП данни към НАП чрез ФУ без за него да съществува
задължение да гарантира, че така изпратените данни са и получени от
приходната администрация. Следователно, ако те са надлежно подадени към
НАП, но не са получени поради технически причини, които не могат да бъдат
вменени във вина на лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ, то посоченото задължение следва да се счита изпълнено, а редът за
подаване на данните - спазен. В случая наредбата задължава търговеца да
осигури устройство, което отговаря на посочените в нея критерии. Няма
вменено задължение по наредбата, след като се осигури фискално устройство
одобрено от Български институт по метрология, да се определи отговорник,
проверяващ периодичното изпращане на информация. Ангажимента на
дружеството се изпълнява в тази част с осигуряването именно на такова
одобрено от БИМ устройство, което означава, че същото изпълнява
посочените в Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ изисквания и функционалности.
Процесното фискално устройство е одобрено със свидетелство на БИМ
№770.01/27.04.2020г. Според нормата, както споменава и свидетел К. в
5
разпита си, фискалното устройство трябва да има функционалност, която да
изпраща данни от покупките към информационните масиви на НАП, като
процесното устройство, както се удостовери, е одобрено и има такава
функционалност. Отделен е въпроса дали е пращало и поради каква причина
такива данни. На санкционираното юридически лице не може да се вмени
отговорност, която е извън неговата сфера на дейност и компетентност, а
именно на въпроси изискващи специални технически познания и умения. Този
ангажимент от страна на „Е.М.“ ООД е напълно и изцяло изпълнен със
сключването на договора за абонаментно обслужване, приложен на лист 11 от
делото.
При случаи на техническа повреда и авария, както се установи от
разпита на техника, който по договор обслужва фискалното устройство – М.
М., има механизъм фискалното устройство да спре до 72 часа, който
механизъм в случая не е сработил. Същото е регламентирано в Приложение №
1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, чл. 26, ал. 1 - Функционални изисквания; IIIб.
Дистанционна връзка, данъчен терминал (ДТ) и предаване на данни; т.1
Дистанционна връзка, бук.“м“: „при неизправност на връзката и
невъзможност за предаване от ФУ/ИАСУТД на данни от фискален/системен
бон, до 72 часа от издаването му, работата на ФУ/ИАСУТД се блокира,
като не се допуска извършване на никакви операции, с изключение на печат на
съдържанието на КЛЕН; при възстановяване на връзката работата на
ФУ/ИАСУТД се възстановява автоматично и се предават неизпратените
данни; блокирането на устройството/системата се реализира с помощта на
производствен параметър с първоначално зададена стойност от 72 часа,
която подлежи на промяна в определените в наредбата случаи“. В разпита си
техника, а и не само в неговия разпит е посочено, че по никакъв начин не е
възможно да се разбере от опериращите с устройството, дали изпълнява
всичките си функции. След като дружеството е осигурило фискално
устройство, което отговаря на всички функционални изисквания, то е
изпълнило законовите си задължения, спрямо наредбата. Противното би
създало правна несигурност и всяко дружество в това положение може да
бъде санкционирано неограничен брой пъти поради технически причини, без
да може да коригира това с правилно поведение и правомерни действия,
каквато е целта на предвидената санкцията. От задължено лице по чл. 3 от
Наредба H-18/13.12.2006 г. на МФ зависи, дали ще осигури отговарящо на
изискванията фискално устройство, дали ще оперира с него съобразно закона
и ако поведението му се отклонява от преписаното, би следвало да се
санкционира, за да се избегнат за напред нарушения. Но дали ще се случи
извънредно обстоятелство, техническа повреда или друго форсмажорно
обстоятелство, не може да се предвиди и не зависи от поведението на лицето
което би могло да бъде санкционирано, без значение дали става въпрос за
физическо или юридическо такова. Доказателство именно за такова събитие е
приложеното на лист 12 от делото копие на Протокол за ремонт №241664 в
който е посочено че устройството е ремонтирано на 19.03.2025г.,
непосредствено, в много близък срок, след констатиране на неизправността,
имайки предвид, че същата е констатирана на 16.03.2025г., в неделен ден и
ремонта е осъществен в сервиз на производител, извън гр.Свищов, далеч от
обекта в който е било инсталирано. Следва да се спомене и че установеното
6
нарушение от органите на НАП не е ощетило фиска, не променя резултата за
който е осъществена проверката. Също така, видно от разпита на свидетел М.а
К. на лист 60 от делото, при извършената проверка, след извеждане на дневен
отчет от фискалното устройство, който съдържа оборотите от деня,
плащанията в брой и плащанията с карта, ако има такива, както и след
установяване на фактическата касова наличност са установили, че дневния
финансов отчет и касовата наличност са в съответствие. Включително и по
време на проверката, след извършената контролна покупка е издаден
фискален бон. Всичко така изложено обосновава извода за добросъвестност. В
тази връзка следва да се коментира и посоченото в мотивната част,
изключване на приложението на чл.28 от ЗАНН, което се аргументира със
значимостта на нарушените обществени отношения преценени в контекста на
основната цел на ЗДДС – осигуряване на финансова дисциплина на
юридическите лица. С изложената добросъвестност и поради липсата, ако не
на вина, то поне на възможност за информираност относно временно
нарушената функционалност на изначало отговарящото на нормативните
изисквания фискално устройство, представляваща процесното нарушение са
налице условия при които АНО би могъл да приложи разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН
На следващо място, следва да се отбележи, че от справка
предоставена от ТД НАП – Велико Търново, на лист 66, се установява, че за
издадено НП № 822529-******* от 08.04.2025г. е постановена ЗНПАМ
№12359/08.04.2025г. Видно от приложеното копие на разпореждане
№1422/0505.2025г. на АС-Велико Търново, е че същата ЗНПАМ
№12359/08.04.2025г е издадена на основание чл.186, ал.1, т.2 и чл.187, ал.1 от
ЗДДС на ‚Е.М.“ ООД и с нея са наложени принудителни административни
мерки „запечатване на обект за срок 10 дни“ и „забраняване на достъпа“ до
стопанисвания от дружеството търговски обект ресторант „Б.“, като
заповедта е придобила стабилитет /влязла е в сила/ на 24.04.2025г. От
Разпореждането на АС-Велико Търново също се установява и че с протокол на
30.04.2025г. служители на НАП са извършили запечатване на търговски обект
ресторант „Б.“ в гр.Свищов, ул.“Ц.Ц“ №10 с позоваване на
ЗНПАМ№12359/08.04.2025г. издадена от началника на отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново. От цитираното в Разпореждането на АС-Велико
Търново постановление №12384/02.05.2025г. става ясно, че същото е на
основание чл.187, ал.4, и с него са били прекратени принудителните
административни мерки. За постановление №12384/02.05.2025г., управителя
на „Е.М.“ООД е бил уведомен на 02.05.2025г., когато е станало и
отпечатването на обекта, за което бил изготвен протокол.
В Решение на СЕС от 4 май 2023 година по дело С‑97/21, е посочено,
че чл.273 от Директивата за ДДС и чл.50 от Хартата трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и
също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и
самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде
наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски
обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото
посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата,
позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от
7
кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че
тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на
разглежданото нарушение." Точно такъв се явява и конкретния случай, като
следва да се отбележи, че според събраните доказателства,
ЗНПАМ№12359/08.04.2025г. издадена от началника на отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново е влязла в сила на 24.04.2025г. Българското
законодателство не позволява резултата от едно производство да бъдат зачетен
в друго, нито общите факти установени в едното производство да се съобразят
в другото, като във всяко едно от тях следва да се провежда пълно и главно
доказване на едни и същи обстоятелства. По-важното, обаче е, че българското
законодателство не позволява санкцията в едното производство да бъде
съобразена при индивидуализация на санкцията във второто, така че
съвкупния им размер и тежест да е пропорционален на конкретната тежест на
нарушението.
От това следва, че санкционирането на жалбоподателя с НП №
*************/08.04.2025г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
В.Търново, е нетърпимо според имащото примат право на ЕС., като това
правно нетърпимо положение може и следва задължително да бъде
отстранено от съда, чрез отмяна на санкцията по посоченото НП.
Наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да се
отмени като такова.
В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което е минималния размер,
съобразно размера на санкцията, поради което и следва да се остави без
уважение наоравеното искане от представляващия АНО възражение относно
разноските на жалбоподателя
С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП №
*************/08.04.2025г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
Велико Търново, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
което на „Е.М." ООД, с ЕИК по БУЛСТАТ ********* седалище и адрес на
управление гр.Свищов, ул.“С.г., №5, вх.“В“, ет.3, ап.9 представлявано от
Е.В.Х., ЕГН ********** на основание чл. 185, ал.2 , вр. с ал.1 от ЗДДС е
наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 1100
лева, за нарушение на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ
във вр. с чл.8, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с §
75. Ал.6 от ПЗР към наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-
18/13.12.2006г., на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Е.М."
ООД, с ЕИК по БУЛСТАТ ********* седалище и адрес на управление
гр.Свищов, ул.“С.г., №5, вх.“В“, ет.3, ап.9, представлявано от Е.В.Х., ЕГН
8
**********, сумата в размер на 400 (четиристотин) лева - разноски за
адвокатско възнаграждение.


Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Велико
Търново в 14 дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
9