Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………….., 09.12.2019 г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на пети декември две хиляди и деветнадесета
година, в
публично заседание, в следния състав:
Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар маргарита
николова,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова гр. дело № 777 по описа за 2018 г.,:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за
установяване съществуване на вземане в размер на 551.32 лв. – главница, 59.16
лв. – договорна лихва, 413.98 лв. – неустойка, 71.47 лв. – мораторна лихва за
забава.
В исковата молба, ищеца сочи, че между
„Изи Асет Мениджмънт” АД – заемодател и ответника Т.Д.Т. – заемополучател, е
сключен Договор за паричен заем № 2659287 от 12.10.2016 г., по силата на който
заемодателя е предоставил на заемателя паричен заем в размер на 700 лв.
Заемодателят е превел на заемателя сумата, с което е изпълнил задълженията си
по договора. От своя страна, заемателя се е задължил да върне сумата от 798.32
лв. Твърди се, че заемателят – ответник е извършил плащане по договора в размер
на 370 лв. Ищецът твърди, че към момента на депозиране на исковата молба,
дължимата от ответника сума е 551.32 лв. Поради забава в плащанията, е
начислена и договорна лихва в размер на 59.16 лв. за периода 20.10.2016 г. –
датата на първата вноска до 08.06.2017 г. – датата на падежа на договора. Ищецът
твърди, че се ответника дължи и неустойка в размер на 413.98 лв. Начислени и са
и мораторни лихви за забава в размер на 71.47 лв. за периода 09.06.2017 г. –
датата на последната погасителна вноска до
19.07.2018 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В исковата
молба се твърди, че дължимият заем е следвало да бъде заплатен на падеж –
08.06.2017 г., но плащане от ответника не е извършено. Сочи се, че по силата на
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения – договор за цесия от
30.01.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ищеца, вземането спрямо
ответника е прехвърлено на ищцовото дружество „Агенция за контрол за просрочени
задължения” – гр. София.
Поради
допуснатото неизпълнение от страна на ответника, ищеца е подал заявление по
реда на чл. 410 ГПК, по което е образувано по ч. гр.д. № 505/ 2018 г. на РС –
Белоградчик, и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу
кредитополучателя. Тъй като заповедта е връчена на длъжника в усл. на чл. 47,
ал. 5 ГПК, е указано на заявителя и същия е предявил настоящия иск за
установяване съществуване на вземането си.
Предвид
гореизложеното ищеца моли, съдът да приеме за установено по отношение на
ответника, че вземането им съществува за следните суми: 551.32 лв. – главница
по Договор за паричен заем № 2659287 от 12.10.2016 г., 59.16 лв. – договорна
лихва за периода 20.10.2016 г. – 08.06.2017 г., 413.98 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, 71.47 лв. – мораторна лихва за забава за
периода 09.06.2017 г. – датата на последната погасителна вноска до 19.07.2018 г. – датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, ведно със законните лихви върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане.
В
подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
Към делото е приложено ч. гр. д.
№ 505/ 2018 г. по описа на РС – Белоградчик.
Тъй
като ответникът не е намерен за връчване на съдебните книжа по делото и след
проведена процедура по призоваване чрез залепване на уведомление, на същия е
назначен особен представител – адв. В. К. от ВАК.
В срока
по чл. 131 ГПК, отговор от страна на особения представител на ответницата не е
постъпил. В първото проведено по делото съдебно заседание, особения
представител на ответника се явява. Представено е становище за хода по
същество, в което особения представител на ответника не оспорва така предявения
иск.
След
издаване на заповедта за изпълнение по ч. гр.д. № 505/ 2018 г. на РС –
Белоградчик, е сключен последващ Договор за прехвърляне на вземания от
03.05.2019 г., по силата на което вземането спрямо ответника е прехвърлено на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Цесионерът по договор за цесия от
03.05.2019 г. - „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, е депозирал Молба по делото, с
искане да заместят ищеца „Агенция за контрол за просрочени задължения” ЕАД. С така
депозираната молба е представен Договора за цесия от 03.05.19 г., който е
сключен след образуване на настоящото дело на 28.12.2018 г. Именно на основание
този Договор за цесия, се иска от новия кредитор цесионера – „Агенция за
събиране на вземания” първоначалния ищец или да бъде привлечен по делото като
трето лице помагач. Съгласно разп. на чл. 226, ал. 1 от ГПК, ако в течение на
производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва
своя ход между първоначалните страни. Съгл. ал. 2 на същия законов текст,
приобретателя може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице
помагач. Той може да замести своя праводател само при усл. на чл. 222 ГПК при
съгласие на двете страни.
Поради това,
в о.с.з. на 25.06.2019 г., съдът е дал възможност на особения представител на
ответника да изрази становище – съгласен ли е да бъде извършена замяна на
първоначалния ищец „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕАД – гр.
София с цесионера „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр. София. Особеният
представител на ответника изрази становище, че е съгласна да бъде допусната
исканата замяна на ищеца, поради което и съдът остави без уважение Молбата на
новия кредитор – „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за стъпването им като
ищец в процеса на мястото на първоначалния ищец.
Поради
това не допусна замяна на страните – ищеца, а привлече цесионера „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, като трето лице помагач на ищеца „Агенция за контрол за просрочени
задължения” ЕАД – цедент.
По искане на ищеца, по делото е
допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на вещото
лице не е оспорено от страните и е приобщено към останалия доказателствен
материал.
Съдът, предвид събраните по
делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна :
Съдът приема, че от страна на
ищеца, съобразно разпределената му с доклада доказателствена тежест, са
доказани всички обстоятелства, поради което са налице основания за
постановяване на положителен за ищеца съдебен акт.
Видно
от представения по делото Договор за паричен заем № 2659287 от 12.10.2016 г.,
сключен между
„Изи Асет Мениджмънт” АД – заемодател и ответника Т.Д.Т. – заемополучател,
заемодателя е предоставил на заемателя паричен заем в размер на 700 лв.
Заемодателят е превел на ответника сумата, с което е изпълнил задълженията си
по договора. От своя страна, заемателя се е задължил да върне сумата от 798.32
лв. на 34 седмични погасителни вноски до 08.06.2017 г. По договора, ответника е
извършил плащане в размер на 370 лв., като останалата част от сумата не е
върната. Поради това, е налице доказано неизпълнение на договорно задължение от
страна на ответника по така сключения договор. Същият не е изпълнил
задължението да върне на падежа, нито след това получения от него кредит. В
потвърждение на горното е и заключението на изготвената и приета по делото съдебно
– счетоводна експертиза. От същата се установява, че ответника е извършил
плащания по договора до 29.11.2017 г., след което е преустановил плащането на
вноските. Видно от заключението, размерът на неизплатената главница е 551.32
лв., каквато е и исковата претенция. Същият дължи и договорна лихва в размер на
59.16 лв. – за периода 20.10.2016 г. – 08.06.2017 г. – датата на падежа,
уговорена в договора, както и мораторна лихва в размер на 71.47 лв. – мораторна
лихва за периода 09.06.2017 г. – 19.07.2018 г., и неустойка в размер на 413.98
лв., уговорена в чл. 4 от Договор за
паричен заем № 2659287 от 12.10.2016 г. Вещото лице, след справка в
счетоводството на ищеца е посочило размерите на дължимите суми, които изцяло
съответстват на претендираните искови претенции.
Вземането
спрямо ответника по Договор за паричен заем № 2659287 от 12.10.2016 г., е
прехвърлено /цедирано/ на ищеца по делото „АКПЗ” ЕООД, по силата на Рамков
договор от 30.01.2017 г. Рамковият договор е приложен с Исковата молба.
Приложено е Пълномощно рег. № 16499, 16450 от 20.12.2016 г., по силата на което
цедента „Изи асет мениджмънт” АД, е упълномощил цесионера ищец – „Агенция за
контрол за просрочени задължения” ООД, да уведоми длъжниците за прехвърленото
вземане с Рамков договор от 30.01.2017 г.
От
определящо значение за изхода на делото е, че за извършената цесия на вземането
срещу ответника, същия е бил уведомен от цедента по договорите за цесия /от
стария кредитор или надлежно упълномощен от него представител/. Поради това,
съдът е вменил в доказателствена тежест на ищеца това обстоятелство.
Съдът приема, че е налице
надлежно уведомяване на ответника за цедиране на вземането му. За да стигне до
този правен извод, съдът се съобрази с
установената по този въпрос съдебна практика. По смисъла на Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/ 2013 г., I т. уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр.
първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК.
Както бе посочено по – горе, с
Исковата молба е представен Рамковия договор от 30.01.2017 г. Същият е надлежно
връчен с исковата молба на особения представител на ответника. В този смисъл е
и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/ 2009 г. ТК, постановяващо,
че доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва
да бъде извършено уведомяването за цесията, то получаване на същото в рамките
на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане, не може да
бъде игнорирано /чл. 235, ал. 3 ГПК/. Представено е пълномощно, с което на
ищеца – цесионер са делегирани права да уведоми длъжниците за прехвърляне на
вземането.
След проведеното заповедно
производство по ч.гр.д. № 505/ 2018 г. на РС – Белоградчик, вземането срещу
ответника е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 03.05.2019 г. на третото лице – помагач „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД. Поради това, съдът счете, че цесионера има интерес да участва в процеса и
ги конституира като трето лице – помагач на ищеца, тъй като има интерес
решението да бъде постановено в полза на ищеца. Договорът е представен по
делото и е връчен на особения представител на ответника.
От всичко изложено, съдът приема,
че е налице е доказано неизпълнение на договорно задължение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД от страна на ответника. Ищецът в условията на пълно и главно доказване,
успешно доказа исковата си претенция, поради което са налице основанията за
постановяване на едно положително решение в полза на ищеца и съдът приема, че
вземането на ищеца спрямо ответника съществува в претендираните размери.
Съдът приема, че съществува и вземане на ищеца спрямо
ответника и за законни лихви за забава върху главницата, считано от датата на
депозиране на Заявлението по реда на чл. 410 ГПК – на 27.07.2018 г., по което е
образувано ч.гр.д. № 505/ 2018 г. на РС – Белоградчик. С депозирането му, от
страна на ищеца е отправена покана към ответника за плащане на главницата,
поради което и от този момент същия изпада в забава и дължи законни лихви до
окончателното й изплащане.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът
уважи изцяло предявения иск, то ответника е страната в процеса, която следва да
понесе в своя тежест направените от ищеца разноски по заповедното производство
и в настоящия процес, а именно: 25.00 лв. – държавна такса по заповедното
производство, 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение – по заповедното
производство, 25.00 лв. – държавна такса по настоящото исково производство, 360.00
лв. – адвокатско възнаграждение в настоящото производство, 250.00 лв. –
възнаграждение за вещо лице, както и 306.72 лв. – възнаграждение за особен
представител на ответницата, внесени от ищцовата страна. Налице са
доказателства, че същите са реално направени и е представен Списък на
разноските съгл. чл. 80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по предявения от
„Агенция
за контрол за просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3,
представлявано от Т. К., против Т.Д.Т., с постоянен адрес ***, с
ЕГН **********, ИСК по чл. 422 ГПК, че вземанеТО на „Агенция
за контрол за просрочени задължения” ЕООД, СЪЩЕСТВУВА за сумите: 551.32 лв. – главница по Договор за паричен
заем № 2659287 от 12.10.2016 г., 59.16
лв. – договорна лихва за периода 20.10.2016 г. – 08.06.2017 г., 413.98 лв. – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, 71.47 лв. –
мораторна лихва за забава за периода 09.06.2017 г. – датата на последната
погасителна вноска до 19.07.2018 г. –
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, ведно със законните лихви
върху главницата, считано от 27.07.2018 г. – датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /по ч.гр.д. № 505/ 2018 г. / до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т.Д.Т., с постоянен
адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол за просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от Т. К., направените по делото разноски: 25.00 лв. – държавна такса по заповедното производство, 150.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение – по заповедното производство, 25.00 лв. – държавна такса по настоящото исково производство, 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение
в настоящото производство, 250.00 лв.
– възнаграждение за вещо лице, както и 306.72
лв. – възнаграждение за особен представител на ответницата, внесени от
ищцовата страна.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Видински Окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :