Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.Плевен, 30.05.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети
май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ………… Вергиния Петкова ...……… и в
присъствието на прокурора
………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков
…………. в.гр. дело № 311 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
570/25.03.2019г. по гр.д. № 8884/2018г. на ПлРС на основание чл.150 от СК е изменен размера
на издръжката определена по гр.д.№6695/2012г.
по описа на Плевенски районен съд, като е ОСЪДЕН
Ц.С.И. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на детето В.Ц.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана
от своята майка и законен представител И.К.Г. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180 лв.,
считано от 10.12.2018г. – датата на ИМ до настъпване на причини за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, като е ОТХВЪРЛЕН иска в останалата част до пълния претендиран размер
месечна издръжка от 200лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪДЕН е на основание чл.78
ал.1 от ГПК, Ц.С.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.К.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, действаща като майка и
законен представител на детето В.Ц.И.,
сумата от 240лв., представляваща
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, по компенсация, а на основание чл.78 ал.6 от ГПК - ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 86,40лв.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК ДОПУСНАЛ предварително изпълнение на
решението.
Недоволен от решението е останал Ц.С.И., който чрез адв.Д. Ц. от ПлАК го
обжалва в законния срок в осъдителната му Част относно увеличения размер на
месечната издръжка за детето от 120лв. на 180лв., като се иска неговата отмяна и
отхвърлянето на иска за изменение на месечната издръжка, както и направените по
делото разноски. Навежда доводи, че решението е неправилно и в нарушение на
материалния закон. Твърди, че от влизане в сила на решението за развода до сега
не са се променили обстоятелствата относно определената издръжка, а нейния
размер се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи.
Излага съображения, че без представени доказателства ПлРС е приел, че
майката И.К.Г. имала кредит в размер на 4 000лв., както и че е направила
завишени разходи за детето, защото не е установила увеличение на нуждите му.
Това, че има и друго дете твърди, че не го задължава.
Не оспорва, че се занимава с автомонтьорска дейност в собствен сервиз, но
няма доходи – в ЕООД е трудово ангажиран с месечно БТВ в размер на 510лв.
Поради финансовите си затруднения се е задължил с бърз потребителски кредит, за
което е представил Договор, както и договор за потребителскки кредит, с който
изплаща стока закупена на лизинг.
Поради тези оплаквания счита, че не са доказани изводите на ПлРС, че на
детето В. се дължи издръжка общо в размер на 280лв., от които той следва да
плаща 180лв., както поради неустановяване на промяна в нуждите на детето, така
и поради неустановяване на възможностите му да плаща такава сума месечно.
Въззиваемата и ищца по делото пред ПлОС И.К.Г. с ЕГН **********,***, действаща като майка и законен представител на детето В.Ц.И.,
родена на ***г. чрез адв.В. П. от ПлАК твърди, че жалбата на ответника е неоснователна
и да се остави без уважение, а решението да се потвърди, като й присъди разноски
за въззивната инстанция. Навежда доводи, че детето е пораснало, таксата месечно
за градина е в размер на 50лв., такса за танци – 20лв., след три месеца е в
първи клас, за което са нужни средства, желае да посещава спортни занятия по
плуване, но е необходима месечна такса от 73лв., а освен всички тези нужди има
обичайните разходи съобразно възрастта си за дрехи, обувки, развлечения и
почивки, разходи при заболявания и за участие в детски мероприятия. Има друго
дете, с което в момента е по майчинство и получава месечен доход в размер на
380лв. Отделно от това има потребителски кредит от ЦКБ АД в размер на
4 000лв. от 28.06.2017г. и овърдрафт от ***АД в размер на 500лв., които
също са нови обстоятелства.
ОЗД към ДСП при Община гр.Плевен, редовно призовани за съдебно заседание, представят
Социален доклад от 15.05.2019г.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е неоснователна.
Безспорно по делото е и това се установява от приложеното гр.д. № 6695/2012г.
на ПлРС, че с влязло в сила решение от 21.12.2012г. съдът е утвърдил
споразумението между съпрузите, с което бащата – ответникът Ц.С.И. се е
задължил да заплаща месечна издръжка на детето В. чрез нейната майка и законна
представителка И.К.Г. в размер на 120лв., считано
от 21.12.2012г. до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
заплащане, но тогава В. е била само на девет месечна възраст.
Безспорно по делото е и това се установява от представения заверен препис
от удостоверение за раждане – л.5 от делото на ПлРС, че Ц.С.И. е баща на детето
В. – родена на ***г.
Спорни по делото са въпросите изменили ли са се условията, при които е
определена издръжката на детето, каква част от необходимата му издръжка следва
да поеме всеки от двамата родители и увеличили ли са се възможностите на ответника
да дава по-висока издръжка, съответно може ли Ц.И. да дава такава издръжка без
особени затруднения.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Разбирането на понятието изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл.150 СК е изяснено от т.19 на ППВС № 5/16.11.1970г. – трайно съществено изменение в
нуждите на издържания или трайна и съществена промяна във възможностите на
задълженото лице, а траен характер има онова ново фактическо състояние, което
изключва възможността да се възвърне състоянието преди изменението на
обстоятелствата.
Оплакването
за липса на предпоставките за изменение на издръжката чрез нейното увеличение
обаче е неоснователно
Съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка
може да бъде изменена или прекратена.
В конкретния случай от 21.12.2012г., от когато е определена издръжката, до
подаване на исковата молба – 10.12.2018г., са изминали седем години, а до
настоящият момент почти седем години и пет месеца, през който период съдът
приема, че при динамиката на обществено-икономическите условия е настъпила
промяна в обстоятелствата, при които е определена издръжката за малолетното
дете. Увеличението на нуждите на детето от храна, облекло и издръжка налага
извод за изменяване на необходимата издръжка чрез нейното увеличаване.
По принцип размерът на
издръжката, която родителят дължи на детето се определя в зависимост от нуждите
на детето и възможностите на родителя, като минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата /МРЗ/ – арг. от чл.142 СК. Досежно максимална издръжка липсва регламентация в СК. Понастоящем МРЗ за
страната от 01.01.2019г. е в размер на 560лв. – ПМС № 320/20.12.2018г., обн.
Д.в. бр.108/28.12.2018г. или законово
определената минимална издръжка възлиза на 140лв. от 01.01.2019г.
Към датата на постановяване на настоящото решение,
детето В. е на седем години и два месеца, посещава ЦДГ Трети март гр.Плевен –
л.7 от делото на ПлРС - и съдът приема, че нуждите на детето, предвид възрастта
му и конкретните обществено-икономически условия са обичайните за всяко дете на
нейната възраст - храна, отопление, осветление, дрехи, обувки, пособия.
Разходите за детето и неговите потребности са
установени с писмени доказателства, а наличието на задължение на майката по
Договор за кредит в размер на 4 000лв. – с показанията на св.З.Ю. Г.. Същата макар и съпруга на брата на ищцата
установява безпротиворечиво с останалите доказателства фактите, за които са й
зададени въпроси.
Промените в потребностите на детето и
възможностите на майката се установяват и от двата Социални доклада на ДСП
гр.Плевен.
Видно от представените писмени доказателства от страна на ответника - л.18
и л.32 – л.33 от делото на ПлРС, Ц.С.И. получава средно месечно ТВ в размер на 510лв.,
а за текущата 2018г. не е подавал декларации, установяващи доходи от дивиденти
като Едноличен собственик на капитала на ЕООД – л.43 от делото на ПлРС.
От показанията на свидетелката Ц.В.Д. се установява, че бащата ответник има друго
семейство – живее със свидетелката от 2013г. на съпружески начала и нейната
дъщеря, която е на 18г. Има финансови проблеми и от фирмата няма доходи.
Видно от Социалния доклад пред ПлОС – л.36 – л.37 от настоящото дело – ИМ за
увеличаване на издръжката на детето В. е основателна.
Настоящата инстанция приема, че оплакването на жалбоподателя досежно
необходимостта от отмяна на увеличение на дължимата издръжка за сумата от 120лв.
до 180лв. месечно е неоснователно. Както се изясни законово определения минимум
в момента е 140лв.
За да се задоволят максимално нуждите на детето за един бъдещ период,
следва да се преценят и възможностите на родителите, но съобразно константната
съдебна практика приоритетът при извършване на преценката е интересът на
детето.
Така съвкупната преценка на горните факти води до изводи, че няма
представени доказателства за заболявания на Ц.И., които да са довели до
намаляване на работоспособността му. Същият е в трудоспособна възраст и следва
да е в състояние да реализира доходи в размер на средностатистическите за
страната. Още повече, че предвид ал.2 на чл.143 СК родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си – издръжката на децата до навършване на
пълнолетие е безусловна.
Обстоятелството, че той има ново семейство не го освобождава от осигуряване
на издръжката за детето В..
При тези данни и след отчитане по силата на чл.235 ал.3 ГПК на фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право - за
увеличените нужди на детето при конкретните обществено-икономически условия към
м.май 2019г., съдът приема че необходимата за малолетната В. издръжка, която
родителите следва да осигурят, е в размер на 280лв. месечно.
Като е преценил, че от тази месечна
издръжка ответникът следва да поеме сумата от 180лв. за детето, при данните по
делото съдът е приложил правилно Закона.
Дължимата за детето издръжка при определените размери месечно е в
съответствие с възможностите на ответника – работоспособен мъж на 41-годишна
възраст.
Разликата до 280лв. месечна издръжка за детето В. следва да се поеме от
майката, като се отчита, че тя полага непосредствените грижи за отглеждането и
възпитанието му.
При тези данни съдът приема, че оплакванията за липса на трайно изменение
на обстоятелствата – нуждите на детето – и несъобразяване на определената
издръжка за детето с възможностите на родителя са неоснователни, а решението
като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
След като жалбата
се явява неоснователна, а жалбоподателят претендира разноски за настоящата
инстанция, то предвид чл.81 ГПК и задължението на съда да се произнесе, искането
му за разноски следва да се отхвърли като неоснователно.
Разноски се търсят и от ищцата – предвид изхода на делото пред настоящата
инстанция и на осн. чл.78 ал.1 ГПК Ц.С.И. следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата сумата от 200лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществената пред ПлОС защита.
Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1 във вр. с чл.272 ГПК
Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 570 от 25.03.2019г., постановено по гр.д. № 8884/2018г. на Районен съд гр.Плевен – четвърти граждански
състав, като правилно и законосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на Ц.С.И. от гр.Плевен за заплащане на деловодните
разноски за настоящата инстанция, като неоснователно.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 ГПК Ц.С.И. с ЕГН **********,*** да заплати на И.К.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***,
действаща като майка и законен представител на детето В.Ц.И. сумата от 200лв.,
представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.