№ 1611
гр. София, 12.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110130711 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК .,
срещу Е. С. М., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени
искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумите по издадената на 07.02.2023 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3744/2023 г. по описа на СРС, I ГО,
41 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, чрез назначения му от съда особен представител, като в срока по чл. 131
ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
На основание чл.146, ал.1 във вр.чл.140 ГПК, съдът изготвя следния проект за
доклад на делото:
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, ., апартамент,
аб. № . за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с
оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за
забава върху това вземане. Заявява искане за конституиране на трето лице помагач
/„Директ" ЕООД/, за допускане на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна
експертизи, за задължаване на лицето, което иска да бъде привлечено като помагач по
делото да представи документите за главния отчет и изравнителните сметки за
периода, за приемане като доказателства по делото на представените от ищеца писмени
документи.
1
Ответникът оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са
недопустими и неоснователни. Счита, че българският съд не е компетентен да разгледа
спора. Позовава се на изтекла погасителна давност. Оспорва в имота да се потребява
топлинна енергия за отопление на имот, а само такава за подгряване на вода, а през
процесния период имотът не е бил обитаван. Оспорва правилното начисляване на
количеството и цената на топлинната енергия. Моли за отхвърляне на исковете и за
възлагане на разноските в тежест на ищеца.
Възраженията за недопустимост на производството, заявени от ответника с
отговора, съдът намира за неоснователни. Съобразно задължителните разяснения в т.
3б. на ТР № 4/13 от 18. 06. 2014 г. на ОСГТК на ВКС обстоятелствата по чл. 411, ал. 2,
т. 3 и т. 4 /настояща т. 5 изм. ДВ, бр. 100 от 2019 г./ ГПК –отрицателни предпоставки за
издаване на заповедта за изпълнение, по естеството си не подлежат на проверка преди
връчване на вече издадената в заповедното производство такава. Липсата им,
установима, обаче, едва при връчване на заповедта за изпълнение в хипотезата на
чл.411, ал. 2, т. 5 ГПК, не води до обезсилване на издадената заповед за изпълнение от
заповедния съд, който я е издал. Обстоятелството, че длъжникът има постоянен адрес
или седалище в Република България и издадената заповед за изпълнение може да се
връчи редовно било чрез лице от кръга на домашните на длъжника, било чрез
залепване на уведомление, изключва необходимостта от преценка дали лицето има
обичайно местопребиваване, респ. мястото на дейност в страната. С редовно от външна
страна връчване на заповедта и изтичане срока за възражение същата се стабилизира и
липсата на предпоставката по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК може да се релевира единствено
чрез възражение пред въззивния по реда на чл.423 ГПК. Безспорно е, че когато
страната, както е в разглеждания случай, е реализирала правото си на възражение и за
установяване съществуването на оспореното вземане е образувано производство по чл.
422 ГПК, необходимостта от преценка дали оспорената заповед за изпълнение е
издадена или не при спазване негативните изисквания по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК,
отпада – в този смисъл Решение № 150 от 20.03.2020 г. постановено по гр. д. №
279/2019 г. по описа на ВКС. В конкретния случай, длъжникът не е бил лишен от
възможността да защити своите интереси и да оспори вземането по надлежния ред –
подадено е възражение по чл. 414 ГПК и същото е прието от заповедния съд, на
кредитора е указано от съда, и същият е завел иск, то и защитата на длъжника срещу
вземането следва да се осъществява и изчерпва, изцяло и само в рамките на защитата
му срещу така предявения иск. С оглед на гореизложеното възражението за
недопустимост на производството се явява неоснователно, още повече в случая
ответникът има постоянен адрес на територията на страната. Липсва конкретен
настоящ адрес, за да се приложи разпоредбата на чл. 113 ГПК.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
2
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава. Ответникът следва да докаже
възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им, в това число и че
оспорените клаузи от общите условия са нищожни.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
С оглед заявеното възражение за погасяване на част от вземанията по давност в
тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, довЕ. до спиране и/или
прекъсване на давността за процесните вземания. Съдът следва да уведоми страните,
че по делото не се нуждае от доказване обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. –
21.05.2020 г. давността за вземанията е спряла по силата на закона – чл. 3 ЗМДВИП.
Не се нуждае от доказване обстоятелството, че приложими към процесния
период са общите условия от 2016 г., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, като на основание чл.155 ГПК и предвид, че съдържанието им е публично
достъпно на следния ел.адрес: Microsoft Word - OU Bitovi-Sofia_29_06_16.doc
(toplo.bg), същото не подлежи на самостоятелно установяване по делото.
Искането за привличане на трето лице помагач, направено от ищеца с исковата
молба, е основателно, доколкото ищецът обосновава правния си интерес от искането с
обстоятелството, че за отопляемия обект има въведено дялово разпределение, което е
извършвано от това дружество през исковия период.
Исканията за приобщаване на заповедното производство, за приемане на
представените с исковата молба документи като доказателства по делото, за
задължаване на третото лице помагач да представи по делото описаните в исковата
молба документи по реда на чл. 190 ГПК следва да бъдат уважени.
Съдът приема, че за изясняване на спора от фактическа следва да се допусне
изслушването на съдебно-техническа експертиза. Следва да се остави без уважение
искането за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза като ненеобходимо.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕ.:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК "Директ“ ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
ОБЯВЯВА на основание чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за общоизвестно и
ненуждаещо се от доказване в производството обстоятелството, че за времето
13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. по силата на чл. 3 ЗМДВИП давността за процесните
вземания е спряла да тече, както и съдържанието на общите условия от 2016 г.,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с
исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач в срок до
3
насроченото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи,
свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия в процесния имот през исковия
период, както и изравнителните сметки за същия период.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи,
формулирани от ищеца с исковата молба, както и на служебно поставената от съда
на осн. чл. 162 ГПК задача каква е стойността на топлинната енергия, доставена
до процесния топлоснабден имот за периода м.10.2019 г. – м. 04.2022 г. вкл. при
депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Д. Г. С., тел. ., Специалност: Промишлена
топлотехника.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за възложената задача и за датата на
откритото съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на
14.03.2023 г. от 10:00 часа, за когато да се призоват страните, в т.ч. и третото лице
помагач.
УКАЗВА на ответника, че:
съгласно чл.40, ал.1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а според ал.2 когато лицата по ал. 1 не посочат
съдебен адресат всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
Съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а според ал.2 при неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила ел.адрес за връчване, но го е
променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
насроченото ОСЗ, на ищеца да се връчи препис от отговора на ИМ, а на третото лице
помагач - препис от исковата молба, приложенията към същата и от отговора.
ДА СЕ ИЗГОТВЯТ от служба "Съдебни поръчки", Софийски районен съд,
формулярите, необходими за възлагане на съдебна поръчка за връчване на преписи
от настоящото определение и призовката за съдебното заседание на ответника Е.
С. М., гражданин на РБ и на ЕС, на посочения в отговора на исковата молба
адрес: .
ДА СЕ ПРИЗОВЕ ответникът за съдебното заседание, като му се връчи и
препис от определението по чл. 140 ГПК и призовка и на адреса на ул. ., като ОЩЕ
ПРИ ПЪРВОТО ПОСЕЩЕНИЕ се залепи уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК
съобразно предвидения в процесуалния закон ред.
4
ДА СЕ ПРИЗОВЕ ответникът за съдебното заседание и по телефона на
следния тел. № ., като се състави доклад за проведения телефонен разговор от
деловодителя на състава.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5