МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НЧХД № 755/2018г. ПО ОПИСА НА  ДнРС

          В.Н.  П. ***, е повдигнал обвинение срещу  Д.М.М., за престъпление по чл.130,ал.1  НК.

 В тъжбата се сочи,че на 28.03.2018г. в гр.Р. подсъдимият му е  причинил  лека телесна повреда изразяваща се наранявания на главата, мозъчно сътресение  и контузия на лявата ръка.

Преди даване ход на съдебното следствие ,тъжителят е предявил граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 4000лв.,представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на престъплението, изразяващи се в претърпени болки и страдания.

 Същият е приет от съда за съвместно разглеждане.

          Повереника на частния тъжител поддържа обвинението.Излага доводи,че същото е доказано и предлага на подсъдимия да се наложи справедливо наказание, като  гражданския иск да бъде уважен изцяло.

          Подсъдимия се признава за виновен, като дава обяснения,че е ударил тъжителя под въздействие на алкохолно опиянение, вземайки го за друг човек, като непосредствено след като той го ударил, подсъдимия също му е нанесъл побой..Защитника  излага доводи за приложение на реторсия ,  и предлага гражданския  иск  да се отхвърли като неоснователен.

          Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия показанията на разпитания свидетел,съдебно-медицинските експертизи   и писмените такива,преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

          Тъжителят и подсъдимия били познати и поддържали добри отношения.     На 28.03.2018г. подсъдимият М. било в двора на къщата си в гр.Р.. Покрай него минал тъжителя П., двамата се заговорили и подсъдимият го поканил у дома си, където употребили значително количество алкохол.Тъжителят решил да си тръгва и докато обувал обувките си, подсъдимият М. , под въздействието на алкохола, му нанесъл два удара с метална тръба по главата, причинявайки му нараняване на главата и мозъчно сътресение. В резултат на ударите, тъжителя паднал,загубвайки за кратко съзнание, като при падането контузил лявата си ръка. След като се окопитил от удара, тъжителя се изправил и нанесъл множество удари по лицето и главата на подсъдимия, причинявайки му нараняване на  главата, сътресение на мозъка и множество травматични увреждания/ хематоми/ по лицето,след което си тръгнал.

          На следващия ден, 29.03.2018г.тъжителят потърсил лекарска помощ, поради болките, които изпитвал и бил приет за лечение в хирургичното отделение на МБАЛ“Благоевград“АД гр.Благоевград.

          Подсъдимият също потърсил лекарска помощ СПО гр.Благоевград на 28.032018г., където установили нараняванията по лицето и му била оказана първа помощ, като същия отказал да бъде хоспитализиран.

          От изготвените  съдебно медицински  експертизи,приети от съда и неоспорени от страните, се установи,че в резултат от нанесените удари в областта на тила ,тъжителят е получил наранявания на главата, мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието и контузия на лявата ръка.. Уврежданията са получени от удар с  или върху твърд  тъп предмет, причинявайки   болки и страдания на тъжителя, като възстановяването е било пълно за около 20-30 дни.

          Подсъдимият също е получил увреждания, в резултат на нанесените от подсъдимия удари - нараняване на  главата, сътресение на мозъка и множество травматични увреждания/ хематоми/ по лицето.Механизма на причиняване на уврежданията са удари с или върху твърд тъп предмет, а подсъдимия е търпял болки и страдания също за около 20-30 дни.

          Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на обясненията на подсъдимия и свид.З.. Същите не си противоречат и се подкрепят от писмените доказателства и съдебномедицинските експертизи. Подсъдимият установи,времето,начина и подбудите за осъществяване на деянието от негова страна, както и последващите действия на тъжителя, а свид.З. установи видимите наранявания на последния.

          С оглед на така установеното, съдът счете,че подсъдимият М.  е осъществил състава на престъплението по чл.130,ал.1  НК от обективна и субективна страна.

          ОБЕКТИВНА СТРАНА

          Обект на престъплението са обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност на гражданите. От събраните по делото доказателства се установи,че подсъдимият е  осъществил изпълнителното деяние на престъплението чрез действие –като е нанесъл удари с метална тръба по главата на тъжителя, причинявайки му посочените по-горе травматични увреждания. Същите представляват лека телесна повреда  по см. на чл.130,ал.1 НК и извън случаите на чл.128 и чл.129 НК и  са пряка и непосредствена последица от действията по осъществяване на изпълнителното деяние.

          Писмените доказателства и съдебномедицинската експертиза установи,че непосредствено след причиняване на телесната повреда от подсъдимия на тъжителя, последния също му е отвърнал, нанасяйки му удари по лицето, като му е причинил също лека телесна повреда, изразяваща се  в нараняване на  главата, сътресение на мозъка и множество травматични увреждания/ хематоми/ по лицето.

          СУБЕКТИВНА СТРАНА

          От субективна страна всяко деянието е  извършено при пряк умисъл. Подсъдимият   е   съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искали тяхното настъпване.Както бе посочено по-горе, начина  на извършване на деянието- удари с метална тръба по главата обективира   умисъл да се причинят такива увреждания,  от които да настъпят  болки и страдания в посочения по-горе интензитет.

          С оглед гореизложеното, съдът счете,че  подсъдимият М.  е осъществил   състава на престъплението по чл.130, ал.1 НК, както от обективна, така и от субективна страна, призна го за виновен, и на осн.чл.130, ал.3 НК го освободи от наказание.

          За да приложи горната разпоредба, съдът прие, че са налице всички предвидени  в тази текст предпоставки.Тъжителят е отвърнал на подсъдимия веднага, причинявайки му увреждания с характер и интензитет, идентични на тези, които подсъдимия му е причинил.

          Доколкото подсъдимият не е предявявал насрещна тъжба, съдът се произнесе само по отношение неговата отговорност.

          ПО ГРАЖДАНСКИЯ  ИСК

          Предявеният   граждански иск  за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания , е с правно  основание чл.45 ЗЗД - в задължението да се репарират виновно причинените вреди. В тази връзка, независимо,че по отношение наказателната отговорност, съдът приложи принципа на реторсията,  подсъдимият дължи обезщетяване на тъжителя за конкретно причинените вреди / каквато реципрочна  възможност съществува и за подсъдимия/.

От изложеното по-горе, безспорно се установи,че подсъдимия М. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.130, ал.1 НК -същият е нанесъл удари по главата на  тъжителя , което е довело до настъпване на противоправния резултат и именно от  виновното му   поведение са настъпили неимуществени вреди ,изразяващи се в претърпени болки и страдания.

С оглед изложеното, предвид характера и степента  на уврежданията,  и съобразно чл.52 ЗЗД, съдът счете,че сумата от 2000лв. ще репарира вредите, причинени от нанесената лека телесна повреда, като в частта до 4000лв.  отхвърли като неоснователно завишен. Съдът не присъди лихва за забавата, тъй като такава не е претендирана.

          Съдът осъди подсъдимият да заплати държавна такса от 50лв. върху уважения размер на гражданския иск.

          По горните съображения, съдът постанови присъдата си.           

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: