№ 833
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20251000500399 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 125 от 12.11.2024г., постановено по т.д. № 69/2024г. по описа на СОС,
ТО, І търговски състав, са уважени частично субективно съединени искове с правно
основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, е осъдена да заплати на М. М.
М. сумата 60 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, както и сумата 13812,10лв. представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, разходи за лечение, причинени при ПТП, възникнало на
13.09.2023г. на път II-16, км. 64+800, причинено от водача В. Т. Д. на микробус марка
„Ивеко“, peг. № ********, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2023г. до
окончателното им изплащане.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 60
000 лв. до пълния предявен размер в размер на 80 000лв. като неоснователен.
Присъдени са разноски, като на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е
осъден да заплати по сметка на СОС сумата от 3552,48лв. (три хиляди петстотин петдесет и
два лева и четиридесет и осем стотинки), дължима държавна такса и разноски от бюджета на
съда. В полза на адв. Т. М. е присъдена сумата от 6968,71лв. (шест хиляди деветстотин
шестдесет и осем лева и седемдесет и една стотинки), представляващи разноски по делото,
съобразно уважената част от исковете.
По компенсация на основание чл.78 ал.3 ГПК, М. М. М. е осъден да заплати на ЗК
1
„ЛЕВ ИНС” АД, сумата 264,36лв. (двеста шестдесет и четири лева и тридесет и шест
стотинки), деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
В срока по чл.263 ал.2 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от ищеца.
Жалбоподателят-ищец М. М. М. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
за разликата над 60 000 лв. до 70 000 лв. и моли съда да увеличи размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди с още 10 000 лв. Изтъква факта, че не е преценен
твърде продължителният период на възстановяване (7-8 месеца), в които е бил изцяло лишен
от възможността за нормално придвижване и осигуряване на прехрана за семейството си.
СОС не е отчел и безспорно установеният факт, че е претърпял две операции, всяка от които
води след себе си болезнени етапи и възстановителни процеси, не само от физическа страна,
но и от психо-емоционална, не е съобразил, отражението на увредата върху общото
състояние, а именно факта, че се касае за съвкупност от фрактури, предстоящата трета
операция за отстраняване на винтовете и плаките, както и обстоятелството, че до живот ще
изпитва болезненост в увредения крайник. Твърди, че СГС не е обсъдил влошеното му
психо-емоционално състояние, не е отчел болезнените емоционални спомени и
регресивните тенденции, както и обстоятелството, че невъзможността в ежедневието си да
се придвижваш с нормална походка създава затруднения във всеки един аспект на живота, а
към днешна дата все още е активно работещ. Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник ЗК „ЛЕВ ИНС” АД оспорва решението в неговата
осъдителна част и моли съда да го отмени и отхвърли исковете изцяло, а в условие на
евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение. Изтъква факта, че решението
е в противоречие с разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД поради съпричиняване от страна на
ищеца за настъпилия вредоносен резултата, предвид извършени от него нарушения на
разпоредбите на чл.15, ал.1, чл.41, ал.2, чл. 42, ал.1, т.1, чл.42, ал.2, т.1 ЗДвП, чл.91, ал.1
ППЗДвП, които са допринесли за настъпилия вредоносен резултат. Твърди, че е допуснато и
процесуално нарушение, тъй като не е уважено своевремнно направеното доказателствено
искане за назначаване на повторна автотехническа експертиза. Посочва, че основната
причина за процесното ПТП е неправомерното и необмислено поведение на пострадалия,
който не е спазил задължението си да се съобрази с подадения светлинен сигнал от водача на
застрахования при ответното дружество автомобил, с който ясно е било указано намерението
за изменение на посоката на движение. Това нарушение демонстрира не само пренебрегване
на изискванията за поведение на пътя, но и липса на адекватна преценка на пътната
обстановка, която е била видима и разбираема. На следващо място посочва, ищецът не е
спазил разпоредбата на чл.15 ЗДвП, която изисква двуколесните МПС /мотори/ да се движат
в най- дясната част на пътната лента. Вместо това, той е извършил изпреварване, което не
само е забранено, но и е осъществено в разрез с изискването на чл.41, ал.2 ЗДвП за
преминаване в съседната пътна лента при подобни маневри, изпреварвайки в дясната пътна
лента, без навлизане в съседната. Този механизъм е възприет от съда за реално осъществен,
2
но той противоречи на събраните по делото доказателства. Дори и да се приеме, че това е
механизма на настъпване на ПТП, това поведение не само представлява нарушение на
нормативните изисквания, но създава и реална опасност за всички останали участници в
движението. Ако се приеме, че действията му могат да се квалифицират като маневра, те
противоречат на чл.91 ал.1 ППЗДвП, според който заобикалянето на участник в движението
е позволено единствено когато същият е в спряло положение. В случая, такова
обстоятелство не е налице, а извършваната маневра от ищеца е била очевидно опасна. В
хода на първоинстанционното производство е оспорено заключението на вещото лице в
частта, в която е посочено, че причината за настъпването на процесното ПТП са единствено
субективните действия на водача на товарния автомобил. Посочва още, че е налице сериозно
и съществено противоречие между заключението на вещото лице, изготвено в рамките на
наказателното производство, и оспорваното заключение по настоящото дело. В хода на
наказателното производство е установено, че широчината на т.а. е 2,7 метра. Това
обстоятелство е от ключово значение за анализа на механизма на произшествието и е
описано в контекста на сблъсъка, който е настъпил в лентата за насрещно движение. На
базата на събраните доказателства и експертното заключение в наказателното производство,
е прието, че причините за ПТП са многопластови и включват както действията на водача на
т.а., така и тези на водача на мотоциклета. Водачът на мотоциклета, предприемайки
изпреварване при пресичане на непрекъсната осева линия, не е осигурил необходимото
странично разстояние от изпреварвания т.а. Това действие е в пряко нарушение на правилата
за движение по пътищата и представлява съществен фактор за настъпване на
произшествието. Същевременно, заключението в наказателното производство сочи, че
действията на водача на т.а. също са допринесли за инцидента, което предполага комплексен
анализ на обективната и субективната страна на поведението на двамата участници. Тези
изводи, направени в наказателното производство, противоречат на настоящото заключение,
което пренебрегва съществените действия на водача на мотоциклета, позовавайки се на
правни изводи, които са погрешни. Допълнително акцентира върху същественото
разминаване в заключенията относно мястото на съприкосновение между двете МПС.
Според едното заключение ударът е настъпил в лентата за насрещно движение, докато
според другото се твърди, че сблъсъкът е станал в лентата, в която са се движели
участниците в инцидента. Това различие е от изключителна важност, тъй като има пряко
отношение към приложението на конкретното нарушение, извършено от ищеца. В случай че
съприкосновението е настъпило в лентата за насрещно движение, това потвърждава факта,
че ищецът е предприел изпреварване при наличие на непрекъсната осева линия, което
представлява грубо нарушение на правилата за движение. От друга страна, ако сблъсъкът е
настъпил в същата лента, в която са се движели участниците, то поведението на ищеца може
да се квалифицира като заобикаляне на движещо се МПС отново в нарушение на правилата
за движение. Във втората хипотеза е налице и нарушение, изразяващо се в движението на
ищеца в най-лявата част на пътната лента вместо в най-дясна част, както изискват
законовите разпоредби. Независимо от това къде точно е настъпил сблъсъкът, ищецът
остава в нарушение, тъй като не е осигурил необходимото отстояние от т.а. Този пропуск не
3
само е създал предпоставки за произшествието, но е и в пряко противоречие с изискванията
за безопасност и внимателно поведение на пътя. Освен това, ищецът не се е съобразил със
светлинните показатели на товарния автомобил, което е допълнително доказателство за
неговото небрежно и опасно поведение. Тези действия на ищеца са извършени в нарушение
на чл.42, ал.1, т.1 чл.42 ал.2, т.1 ЗДвП. Изтъква факта, че е налице конкретно проявление на
поведение на пострадалия, което е пряка и непосредствена причина за настъпване на
вредоносния резултат, без който принос не би се стигнало до него, поради което и
определения от първостепенния съд размер е неправилен. При определяне размера на
обезщетението за неимуществените вреди, съдът не е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, което е довело и до неправилно разрешаване на правния спор и присъждане на
обезщетение, което не се следва на ищеца в присъдения размер. Становището на ответното
дружество е, че с оглед на доминиращите нарушения на ЗДвП от страна на ищеца, които са
основна причина за настъпване на инцидента и обема травми, справедливото съотношение
на отговорността е 80% към 20% в полза на водача на микробус ..Ивеко“, поради което искът
следва да бъде отхвърлен за сумата над 12,000 лв. до 60 000 лв. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищецът М. М. М. твърди, че на 13.09.2023г., около 17:40 часа на по път II-16 микробус
марка „Ивеко“, модел „Дейли 35у 12“ peг.№ ********, управляван от В. Т. Д., с посока на
движение от гр. София към гр. Своге, в района на км. 64+800 нарушил правилата за
движение, предприел маневра ляв завой към заведение „Тера“, без да се убеди в
безопасността на маневрата и отнел предимството на вече изпреварващият го мотоциклет
марка „Априлия“, модел „РСВ- 4“ peг.№ ********, управляван от него. Твърди, че причина
за това ПТП са неправомерните действия на водача на микробус марка „Ивеко“, който не е
съобразил поведението си на пътя и грубо нарушил правилата визирани в чл.5, ал.1 и чл.25,
ал.1 на ЗДвП. След произшествието бил откаран и настанен в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
ЕАД, с оплаквания от силни болки и невъзможност за движения в областта на таза и десен
долен крайник. Там е установено, че е получил следните телесни увреждания: Фрактура на
шийката на дясна бедрена кост; Фрактури в дисталните краища на тибията и фибулата;
Повърхностна травма на окосмената част на главата. За травмата на тазобедрената става се
наложило извършване на оперативна намеса, на 14.09.2023г. - пълна смяна на бедрената
става, а на 24.09.2023г. оперативна интервенция – втора операция - репониране на
фрактурата на дясната тибия и фибула с плака и винтове. Претендира сумата от 80 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди, болки, страдания и сумата от 13 812,10 лв.
обезщетение за претърпени имуществени вреди – сторени разходи за лечение, ведно с
лихвата за забава, считано от 04.12.2023г. – датата, на която е предявена извънсъдебно пред
ответника претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение до окончателното
4
изплащане на присъдената сума.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма
на ПТП; твърдението, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на микробус
марка „Ивеко“, модел „Дейли 35у 12“ peг.№ ********, управляван от В. Т. Д., като счита, че
той въобще няма вина. Алтернативно, прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, поради факта че е управлявал мотоциклета по двупосочен път с две пътни
ленти, преминава от дясната пътна лента в лявата, предназначена за насрещно движещи се
автомобили, пресичайки единична непрекъсната линия М1; движил се с несъобразена
скорост превишаваща 90 km/h, поради което не е имал възможност да спре или да намали
скоростта си на движение и да предотврати ПТП; възприел подадения от водача на МПС -
„Ивеко” сигнал за изменение на посоката му на движение - ляв мигач, но въпреки това е
предприел изпреварването му, без да осигури достатъчно странично разстояние между двете
превозни средства, с което при приближаване до мястото на удара е създал опасност и
пречка за намиращия се вече към този момент в лентата за насрещно движение л.а. „Део” и
реализирал ПТП с него. Оспорва размера на предявения иск като изключително завишен и
заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД. Претендира
разноски.
От фактическа страна се установява, че на 13.09.2023г., към 17,40 ч. - светлата част от
денонощието, при сухо асфалтово покритие, нормална видимост, по път II-16, в землището
на село Реброво, община Своге, със скорост около 50 км/ч. се е движил мотоциклет
„Априлия” РСВ 4 peг.№ ********, управляван от М. М. М. който извършвал маневра за
изпреварване на движещият се пред него товарен автомобил „Ивеко Дейли”, с рег.№
******** с водач В. Т. Д..
От заключението на депозираната на л.143 авто-техническа експертиза, прието от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че товарният
автомобил, е предприел маневра за придвижване вляво, по отношение първоначалната си
посока на движение, при което мотоциклетът с дясната си странична част се е ударил в
предната част на товарния отсег на т.а., приплъзнал се е в лявата му предна странична част,
следствие на което мотоциклетът е изведен от равновесие и е паднал върху лявата си
странична част върху платното за движение и така е преминал през лентата за насрещно
движение и се е установил в мястото, където е описан в протокола за оглед на
местопроизшествие. Мотоциклетът е имал възможност да извърши безопасно маневра за
изпреварване в зоната на ПТП, като спази минималната безопасна странична дистанция, без
да навлиза в лентата за насрещно движение. От техническа гледна точка, според вещото
лице, причина за настъпване на ПТП са единствено субективните действия на водача на т.а.
„Ивеко Дейли”, В. Г. Д., който при предприемане на маневра за отклоняване наляво, по
отношение първоначалната си посока, не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Пред САС бе допусната повторна АТЕ, въз основа на която бе установено, че разстоянието
5
между долния ръб на външното огледало на т.а. и върха на каската в конкретната ситуация
не са имали значение за механизма на произшествието, до толкова, че траекториите им на
движение не са имали пресечни точки в напречна и надлъжна равнина. Според вещото лице
водачът на т.а. “ИВЕКО” е могъл да възприеме приближаващият се зад него в лява пътна
лента мотоциклет, чрез ляво странично огледало от разстояние не по-малко от 30,00 м.
Минималната странична дистанция, която е следвало да осигури мотоциклетистът при
изпреварването, мерено спрямо осовата линия, тъй като около 20-30 м. преди да настъпи
удара, т.а. “ИВЕКО” се е движил по дясна пътна лента в близост до осовата линия е 0.94м.
Стойността на страничната дистанция от ZP = 0,94 м. е валидна при попътно движение на
двете МПС. Ширината на дясна пътна лента, по която са се движили мотоциклет
“АПРИЛИЯ” и т.а. “ИВЕКО” преди настъпване на произшествието е била около 3,50 м.,
ширината на процесния т.а. “ИВЕКО ДЕЙЛИ с отворени огледала е била 2,50 м. При
ширината на мотоциклета 0,735 м., разположение на първоначалното място на удара на
нивото на осовата линия (на 3,50 м. в ляво от ДРПП.), разположение на последното място на
удара на около 1,00 м. в ляво от осовата линия (на 4,50 м. в ляво от ДРПП), движение на
мотоциклета по траектория успоредно на непрекъсната осова линия, разположена на около
0,63 м. в ляво от осовата линия и на 4,13 м. в ляво от ДРПП. Затова прави извод, че
мотоциклетистът е извършил навлизане в лентата за насрещно движение и изпреварване
на т.а. “ИВЕКО”, движейки се изцяло в лява пътна лента, явяваща се насрещна за него,
включително до мястото на удара и след това.
В заключение посочва, че виновни за това ПТП са и двамата водачи, като поведението на
водача на т.а. “ИВЕКО” при извършване на маневра “завой на ляво” в участък обозначен с
непрекъсната осова линия (Ml- забраняваща пресичането й) в съчетание с НЕ осигурен
постоянен зрителен контрол преди и по време на маневрата, чрез ляво странично огледало,
въпреки неговата изправност и достатъчна зона на видимост, определя причината за
настъпване на ПТП да е субективна. Поведението на мотоциклетиста при извършване на
маневрата “изпреварване” в участък обозначен с непрекъсната осова линия (Ml-
забраняваща пресичането й) в съчетание с НЕ осигурен, постоянен зрителен контрол към
включения ляв пътепоказател на т.а. “ИВЕКО” и сравнително недостатъчната странична
дистанция между двете МПС също е субективна причина за настъпване на процесното
произшествие.
С оглед горното съдът намира за основателно възражението на ответното дружество за
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, поради факта, че е предприел
изпреварване на т.а./и не само/, като е преминал непрекъсната осова линия, без да осигури
достатъчно странична дистанция и без да забележи вече включен ляв пътепоказател на т.а. за
предстоаящата маневра „завой наляво“ към магазин за хранителни стоки, намиращ се вляво
на пътното платно. За разлика от извода на първа инстанция, съдът намира, че поведението
на моториста се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като за
него ударът е бил предотвратим, ако не бе предприел изпреварване при наличието на двойна
непрекъсната линия.
6
От заключението на депозираната на л.146 медицинска експертиза, прието от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че в резултат на
ПТП на пострадалия ищец са били причинени следните травматични увреждания: Счупване
на шийката на дясната бедрена кост. Счупване на външния малеол/фибуларния/на дясната
подбедрица. Счупване на вътрешния малеол /тибиалния/ на дясната подбедрица.
Счупването на шийката на дясната бедрена кост е довело до ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА
ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 7- 8месеца. Счупването
на външния малеол/фибуларния/на дясната подбедрица е причинило на пострадалия
ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от
около 1.5-2 месеца. Счупването на вътрешния малеол/тибиалния/на дясната подбедрица е
причинило на пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ
ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 2-3 месеца. По повод фрактурите на костите на десния
долен крайник пострадалият е бил подложен на двуетапно оперативно лечение.
Понастоящем при физическо натоваране на крайника и промяна на времето ще изпитва
болезненост в различна степен, която ще се наблюдава доживот. Състоянието на увредения
крайник е добро, като не се очаква пълно възстановяване. Доживот ще се наблюдават
болезненост в зоните на фрактурите. Всички приложени счетоводни документи са свързани
със закупуване на медицински изделия и медикаменти, свързани с лечението на
причинените травматични увреждания, а именно фактури за заплатени медицински услуги,
изделия и лекарствени средства на стойност 13812,10лв.
Досежно обема неимществени вреди са ангажирани и гласни доказателствени средства, а
именно показанията на св. П. /фактическа съпруга/, разпитана о.с.з. на 01.12.2024г., които
настоящата инстанция кредитира напълно като логично обосновани и вътрешно
непротиворечиви,
Когато го видяла в Пирогов, казал, че го боли крака, вече му продупчили една част от крака,
защото му бил счупен глезена и шийката на тазобедрената става и трябвало да се смени,
което и направили след това. Носел шина за глезена, тъй като претърпял две операции и
след втората му сложили шина на глезена, която носел около месец, месец и половина.
Сменяла превръзки през няколко дни, ползвал патерици, проходилки. За извършването на
двете операции останал в болницата около 2 седмици. След изписването му се прибрали в с.
Церово, където живеят в къща на втория етаж. В продължение на месец около него винаги
имало човек, защото не можел да се изправи сам, да отиде до тоалетна, да извършва
елементарни неща. Около месец след изписването започнал да ходи съвсем сам без
патерицата и то спокойно, без да се притеснява, че може да падне и да се случи него. През
този процес на лечение в домашни условия всеки ден му слагали инжекции за разреждане на
кръвта, пиел обезболяващи. Не е ходил на рехабилитационни процедури. Сам вкъщи си
правел упражнения, които му казали докторите и постепенно започнал да се движи. Имал
лекарски предписания по премахване на винтовете в една от епикризите. Отнело му доста
време да се възстанови, за да може да се качи отново да шофира. Качил се отново да шофира
първо на автомобил, а на мотоциклет се качил за пръв път лятото. Към днешна дата вече се е
7
възстановил физически и емоционално. За нормалното му придвижване бил необходим
доста дълъг период от време. Започнал да ходи нормално началото на пролетта, някъде към
месец март/април. Към днешна дата понякога се оплаква от болки. Има промяна в самото му
поведение. Занимава се с изграждането на интернет мрежи. Той се върнал към трудовите си
задължения пролетта, след като започнал да се придвижва нормално без никакви
затруднения, тъй като работата му е физическа. Може би около 6 или 7 месеца след самата
катастрофа.
С молба, заведена пред застрахователя ЗК „Лев Инс“, ищецът заявил извънсъдебна
претенция за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“за претърпени на 04.12.2023г.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на
пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2./противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди и 4./наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл.45 ал.2
ЗЗД законова презумпция се предполага.
Установи се, че ищецът е пострадал при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който е
нарушил правилата за движение по пътищата. Водачът на т.а. Ивеко е причинил настъпване
на произшествието, като е предприел маневра „завой наляво“ в нарушение на правилата на
чл.25 ал.1 и ал.2 ЗДвП, а именно, не се е убедил предварително, че няма да създаде опасност
за движещите се зад него.
От техническа гледна точка, причината за настъпване на ПТП следва да се търси в
субективните действия на водачът на микробус марка „Ивеко“, модел „Дейли 35у 12“ с peг.
№ ********- В. Г. Д., който при предприемане на маневра за отклоняване наляво, по
отношение първоначалната си посока, не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него или минават покрай него и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Водачът е могъл да предотврати възникването на ПТП, ако, преди да предприеме маневрата
се е убедил, че може да я извърши, без да създава опасност за движещите се зад него
участници в движение, вкл. моториста.
Въпросът за съпричиняването по чл.51 ал.2 ЗЗД е решен в противоречие със съдебната
практика. По въпроса, освен принципните постановки в т.7 от ППВС № 17/63г., според
8
които съпричиняване е налице, когато пострадалият е допринесъл с поведението си за
противоправния резултат, е формирана задължителна практика на ВКС - решение по т.д. №
525/2008 г., ТК, ІІ т.о., решение по т.д. № 35/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 1117/2009 г., ІІ
т.о., в която е застъпено становище, че само по себе си нарушението на установени в ЗДвП и
ППЗДвП правила не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, водещо до намаляване на обезщетението, тъй като е необходимо нарушението
да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
ОС е приел, че съпричиняване няма, тъй като водачът на мотоциклет марка „Априлия“, М.
М. М. е имал възможност да извърши безопасно маневра за изпреварване в зоната на ПТП,
като спази минималната безопасна странична дистанция, без да навлиза в лентата за
насрещно движение.
Настоящата инстанция не споделя този извод на ОС, тъй като от техническа гледна точка
при извършване на маневрата “изпреварване” в участък обозначен с непрекъсната осова
линия (Ml- забраняваща пресичането й) в съчетание с НЕ осигурен, постоянен зрителен
контрол към включения ляв пътепоказател на т.а. “ИВЕКО” и сравнително
недостатъчната странична дистанция между двете МПС също е субективна причина
за настъпване на процесното произшествие. Затова САС намира, че и двамата са допринесли
за механизма на процесното ПТП, като приносът на пострадалия е в по-малък обем и се
определя на 1/3.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи с в
болки и страдания от факта на обездвижване за период от около 7-8 месеца.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалият е бил в млада и
трудоспособна възраст - към момента на ПТП през 2023г. е бил на 46 години. Същият е
получил три средни телесни повреди в една зона и една лека: Счупване на шийката на
дясната бедрена кост. Счупване на външния малеол/фибуларния/на дясната подбедрица.
Счупване на вътрешния малеол /тибиалния/ на дясната подбедрица и контузия -
повърхностна травма на окосмената част на главата. За травмата на тазобедрената става се
наложило извършване на оперативна намеса, като на 14.09.2023г. е направена пълна смяна
на бедрената става, а на 24.09.2023г. втора операция за репониране на фрактурата на
дясната тибия и фибула с плака и винтове. Съдът отчита че целият възстановителен процес е
продължил в период по-дълъг от половин година, а именно 7-8 месеца. През това време
ищецът е бил в невъзможност да се грижи сам за своите битови и физиологични нужди. Той
е бил зависим от грижите на св. П., с която живее на съпружески начала, дори за
елементарни физически дейности като хранене, физиологични нужди, къпане и обличане.
Безспорно този период е бил тежък за преживяване от лице, което до този момент е било
физически активно и самостоятелно. Обичайната продължителност на пълно възстановяване
от този вид травми според вещото лице е от порядъка на 7-8 месеца максимално, като съдът
приема, че за период от около 3 месеца ищецът е чувствал болки в крака и затруднения в
движението. Търпял е физически и битов дискомфорт в дейности от ежедневието, свързан с
9
функциите и намаленото движение на долния крайник. Неминуемо е изпитвал притеснение
и стрес от претърпяното произшествие, но към момента отново управлява л.а. и мотоциклет.
Състоянието на увредения крайник е добро, като не се очаква пълно възстановяване.
Доживот ще се наблюдават болезненост в зоните на фрактурите.
Ето защо съдът намира, че следва да се определи обезщетение в размер на общо 90 000лв. от
които следва да се приспаднат 1/3 за съпричиняване т.е. 30 000 лв. Така остават дължими
60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
04.12.2023г. /поканата/
Що се отнася до имуществените вреди – те са доказани по размер, тъй като всички
приложени счетоводни документи са свързани със закупуване на медицински изделия и
медикаменти, свързани с лечението на причинените травматични увреждания, а именно
фактури за заплатени медицински услуги, изделия и лекарствени средства на стойност
13812,10лв. От тях дължими са само 6906.05 лв., ведно със законната лихва, считано от
04.12.2023г. /поканата/
С оглед гореизложеното и въпреки частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ: С оглед факта, че и двете жалби са неоснователни по същество,
разноски изобщо не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 125 от 12.11.2024г., постановено по т.д. № 69/2024г. по описа
на СОС, ТО, І търговски състав в обжалваните му части.
В осъдителната част до 12 000 лв., както и в отхвърлителната над 70 000 лв. за
неимуществени вреди, решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10