РЕШЕНИЕ № 2995
гр. П.., 05.07.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П..СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІІ
гр. състав, в съдебно заседание на тринадесети май 2013 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
При секретаря Мария Христова, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 9157 по описа на
съда за 2011 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делба – във фазата по извършването.
С влязло в сила решение по делото, съдът е допуснал извършването
на съдебна делба на следния недвижим имот- апартамент в гр. П..:
– самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.518.683.1.23 по кад. карта и кад. регистри
на гр. П.., одобрена със заповед РД 18-48/03.06.2009г. на изпълнителния
директор на АГКК - гр. София, който се
намира в сграда №1, разположена в имот с идентификатор 56784.518.683, с адм. адрес
гр. П.., ....., ул.”З...К..”№..... ет...., ап..., с предназначение –
апартамент, жилище, с площ по документи – 86,10 кв.м, при граници:
56784.518.683.1.22, над обекта – няма,
под обекта – 56784.518.683.1.20 и 56784.518.683.1.19, ведно с 3,545% ид.
части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място,
която да бъде извършена при равни дялове между М.Д.П.,
ЕГН:********** и Г.Й.Ш., ЕГН:**********
Съответно, съдът пристъпи към реалното извършване на
делбата и произнасяне по претенциите по
сметките между съделителите, каквито има предявени в първото съдебно заседание
по делото ; в него страните са направили и възлагателни претенции по отношение
на имота.
Вещото лице Й. по първоначалната оценъчна експертиза на
имота дава заключение за неподеляемост на имота и обща стойност от 72 800 лева.; при
назначената повторна експертиза стойността, дадена от ВЛ А., е 69 100
лева.
ВЛ В.Р. по назначената първоначално строително –
техническа експертиза за оценка на извършените в имота подобрения дава
заключение, че стойността на претендираните като подобрения строително –
монтажни работи към 2003 г са на себестойност от 20244.00 лева и са увеличили
стойността на имота със сумата от 18 250 лева с ДДС. Повторната експертиза
коригира тези стойности съответно на 19770 лева и 16100 лева с ДДС.
І . По способа за
реално извършване на делбата.
Апартаментът е
реално неподеляем и това е така не само защото страните не са ангажирали
одобрен за целта инвестиционен проект, но и защото подялбата му не може да бъде
извършена в съответствие със действащите към момента й строителни правила и
норми, закрепени в Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони ( в частност : чл. 110 от същия
нормативен акт, който предвижда изискване за обособяване на отделно санитарно
помещение ). Възлагателните претенции на всяка от страните са неоснователни:
имотът не е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като
страните по делото не са били съпрузи: имотът е придобит от страните при равни
права, с договор за покупко-продажба от 10.05.2002г., по време на фактическото
им съжителство. В тази ситуация е без значение, че само ищецът упражнява
родителските права върху непълнолетната дъщеря на страните, както и обстоятелството,
че ищеца няма друго собствено жилище, макар последния факт да се базира само на
изходящ от него частен документ: декларация на л. 62 от делото.
Следователно имотът е неподеляем, не
може да бъде възложен в самостоятелен дял на някоя от страните, поради което
следва да бъде изнесен на публична продан.
ІІ. По претенциите по сметките между съделителите:
1. Най- напред, ищецът П. е предявила претенция по
сметките, изразяваща се в искане да се осъди ответника да й заплати сумата от 4800
лева, представляваща обезщетение за времето, през което тя е била лишена от ползването на общото жилище
– от 20.04.2011 г до датата на първото заседание по извършването, в размер от
250 лева месечно за месеците от април 2011 до ноември 2012.
Ответната страна оспорва претенцията като неоснователна с
мотива, че ищеца не е била лишена от ползването
като резултат от негово поведение , напротив, сама е избрала да не
ползва жилището, а и била канена да
ползва жилището, като й бил предоставен
ключ от него, но тя отказала. Моли
искането да се отхвърли.
Такава претенция е
допустима, намира правното си основание в чл. 31 ал. 2 от Закона за
собствеността и съдът я намира за основателна, но до размера, посочен от вещото
лице като действителна стойност на пазарния наем. Няма спор между страните, че апартамента
се ползва изцяло от ответника и че П. не го ползвала, като на дата 20.04.2011 г
на ответника е връчена покана от нея да
й заплаща наем за нейната ½ идеална част в размер от 500 лева месечно; съсобственикът, до когото
е отправено писмено поискване, има право да предложи на този, който му го е
отправил, да му предостави възможността да ползва общата вещ. Няма право на
обезщетение този, който отказва да приеме такава възможност, и ако ползуващият
съсобственик отговори, че предоставя ползуването на общата част в съответствие
с правата на съсобственика, който не я ползува и той откаже, обезщетение не се
дължи. Този отговор може да бъде и устен и да бъде доказван със
свидетелски показания, тъй като по отношение на ези обстоятелства забрана по смисъла на чл. 164 от ГПК няма.
Представеното на л. 124 от делото уведомление от
ответника до ищеца не може да служи като годно доказателство за обстоятелството
дали П. е разполагала с ключ от апартамента, тъй като съставлява изходящ от
страна по делото частен документ, и
макар доведен до знанието на насрещната страна , твърденията в него са
оспорени с насрещното писмо на л. 125 от делото. Протоколът на л. 126 не
установява П. да е отказала да получи
ключ като покана за реалното ползване на жилището, тъй като от съдържанието му
става ясно само неявяването й, но не и дали е била канена да получи такъв ключ,
следователно е неоснователно възражението на ответника Ш. да е имало отказ за
ползване на жилището. Няма значение на чие поведение се дължи това неползване – дали е по вина на
ищеца или ответника, или пък на обективни причини, при което претенцията е
основателна. Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение,
че месечния наем на апартамента е в размер от 150.67 лева ( за ½ ид. част ) за периода от
20.04.2011 – 31.12.2011 , и в размер от 148.52 лева месечно за същата идеална
част за периода от 01.01.2012 до 26.11.2012г. Общия размер на дължимия наем за
процесния период бил 2870 лв., като над този размер до пълния предявен размер
от 4800 искането е недоказано и следва да се отхвърли.
ІІ. Ответникът Ш. е предявил- и е приета за разглеждане –
претенция по сметките между него и ищеца, изразяваща се в искане за присъждане
на равностойност на извършени от него подобрения в имота през 2003г., за сумата
от 12000 лева, представляваща половината
от увеличената стойност на имота. Твърди, че всички описани в приложената към
молбата таблица строително монтажни работи са извършени и заплатени от него със
лични средства, и че извършването им е увеличило стойността на имота
значително. Насрещната страна оспорва основателността на това искане с мотива,
че част от парите, които са вложени в извършването, са били и нейна
собственост, оспорва извършените СМР да съставляват подобрения в имота по смисъла
на ЗС. Възразява да е изтекла погасителна давност по отношение на вземането на
ответника за подобренията. Сочи доказателства.
Тъй като към момента на
извършването страните са били във фактическо съжителство в процесния имот, то
съдът приема , че всички подобрения са били извършени със знанието и съгласието
на ищеца. Тоест претенцията е с правно
основание в чл. 72 от Закона за собствеността, допустима е и съдът, за да се
произнесе по нея , взе следното предвид:
Най- напред, съдът приема реалното
извършване на сочените от ответника подобрения. Всички ВЛ по проведените експертизи
дават заключение, че те са реално извършени, ищецът като насрещна страна не
оспорва извършването им. Остава въпросът за характера на тези подобрения, т.е.,
дали те са били необходими за запазването на вещта, дали са извършени само за
да увеличат нейната стойност или пък са от категорията на т. нар. „луксозни
подобрения”, доколкото всяка от изброените категории има различен правен режим.
По делото е представено издадено от „....„ ООД, продавач по договора за
придобиването на имота, удостоверение, от което е видно, че последният е предаден в минимален стандарт –
под: изравнителна замазка, стени и таван – гипсова шпакловка, алуминиева
дограма, тухлен парапет с мозайка, стените в банята и тоалетната – хоросан; ВиК
– вертикали до водомерна шахта , по един водомер за топла и студена вода, 5
броя обикновени врати, телефонна и кабелна инсталации, домофонна уредба, ел. инсталация
с контакти и ключове. Това удостоверение се кредитира от съда като обективно,
тъй като кореспондира изцяло с показанията на свид. Х........... Или всички
извършени извън тези СМР съставляват
подобрения в имота, които увеличават неговата стойност, включително тези от тях, които не са
необходими за нормалното функциониране на
жилището като такова – изрисуването на детско пано и положения за
целта труд от художник. Дори това
подобрение, ако и да е луксозно, е
извършено със знанието и съгласието на насрещната страна , увеличава стойността
на имота и подлежи на репариране съобразно чл. 72 от ЗС. Свидетелските
показания установяват извършване на плащанията по възложените монтажни работи
от страна на ответника Ш. и съдът ги кредитира , тъй като кореспондират помежду
си. Така , свидетелят И... Д...., комуто ремонта е бил възложен, твърди : „ ...Г. ми плащаше за всичко...... „ и съдът
няма основание да постави показанията му под съмнение при липса на данни за евентуална
заинтересованост по смисъла на чл.172 от ГПК. Нещо повече, в тази насока са и показанията на останалите свидетели,
например, свид.
К....
твърди дословно „.... за всичко Ш. ми плати......”, аналогични са
показанията на свид. Л.... на л. 132 от делото. Обратно , не са събрани
надеждни данни за извършени от ищцата плащания по ремонта и обзавеждането, при
което възражението й да са извършени частично с нейни средства се явява
недоказано .
По отношение на възражението на П.
за погасяване на вземането на Ш. за подобренията по давност:
Всъщност тук основният спорен
въпрос между страните е датата, от която тече такава: фактологията по спора,
включваща установеното от съда по допускането на делбата, сочи на две възможни
начални дати на тази давност – датата на извършването на подобренията
(приблизително 2003 г.) или датата на прекратяването на владението върху имота от страна на ищеца –
приблизително през месец август 2009г. И в двата случая обаче П. не може да се
позовава на кратката погасителна давност ( не се касае за вземане, установено
със съдебно решение към началния си момент),
и срокът и е този по по чл. 110 от
ЗЗД.
Според незагубилите сила тълкувателно
решение № 88 от 26.VI.1964 г. по гр. д. № 66/64 г., ОСГК, и Постановление
№ 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС) погасителната
давност за вземания, произхождащи от извършени подобрения в чужд имот както от
добросъвестен, така и от недобросъвестен подобрител, започва да тече от момента
на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на
собственика или от момента, когато бъде смутено от същия с предявяването на иск
за имота. Независимо че ищецът е съсобственик, нейното владение върху имота
е прекратено по обективни причини едва
през 2009 г и едва от този момента нататък спрямо Ш. тече погасителна давност
по отношение на вземането му за подобренията. Поради изложеното съдът не
кредитира възражението на ищеца за настъпила погасителна давност.
В тази светлина, претенцията
по сметките е основателна до размера, посочен от ВЛ Р. по извършената съдебно –
техническа експертиза за оценка на подобренията, която дава заключение, че сумата
, с която стойността на имота е увеличена към датата на оценката, е 16100 лева.
Съдът кредитира заключението на ВЛ Р., прието в откритото съдебно заседание на
дата четвърти април 2913г., като актуално и компетентно изготвено. Или на
ответника Ш. се дължат 8050 лева равностойност на увеличението, като над тази
сума искът е недоказан и следва да се отхвърли.
ІІІ. Държавни такси и разноски: Спорно по делото е каква
е реалната пазарна стойност на процесното жилище, и съдът
в това отношение кредитира заключението на ВЛ Й. от дата 13.11.2012 г на
л. 59 от делото, като приема че страните дължат по 1456 лева държавна такса и
това е така, тъй като това заключение кореспондира по – логично с представеното
по делото удостоверение от Община П.. за данъчна оценка на имота, което дава
стойност от 82907 лева за целите на облагането по ЗМДТ. Разноските за
необходимите експертизи се понасят от
страните съобразно дяловете им, а тези за процесуално представителство остават
така, както са направени: хонорарът на ВЛ за първоначалната оценъчна експертиза
е внесен изцяло от ищцата и подлежи на възстановяване от ответника ( в размер
от 60 лева ), а разноските за повторната оценъчна експертиза остават за сметка
на ищеца, по чието искане е назначена. Разноските за доказване на претенциите
по сметките се разпределят по общото правило на чл. 355 във връзка с чл. 78 от ГПК – пропорционално на уважената / отхвърлената част от предявените искания по
сметките. така Ш. дължи на П. сумата общо от 89.90 лева разноски, а П. – на Ш.
сумата от 134.16 лева разноски. Отделно страните дължат и държавни такси при
същата пропорция.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля възлагателните претенции на М.Д.П., ЕГН:**********
и Г.Й.Ш., ЕГН:**********, да им бъде възложен в самостоятелен дял следния
недвижим имот:
-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.518.683.1.23 по кад.карта и кад.регистри на гр.П.., одобрена със заповед
РД 18-48/03.06.2009г. на Ид на АГКК-гр.София, който се намира в сграда №1,
разположена в имот с идентификатор 56784.518.683, с адм.адрес гр.П.., .......
ул.”З...К..”№..... ет...., ап..., с предназначение – апартамент, жилище, с площ
по документи – 86,10 кв.м, при граници: 56784.518.683.1.22, над обекта –
няма, под обекта – 56784.518.683.1.20 и
56784.518.683.1.19, ведно с 3,545% ид.части от общите части на сградата и
правото на строеж върху дворното място.
и постановява същия недвижим имот да бъде изнесен на публична продан, като
получените при проданта суми се разпределят по равно между двамата съделители.
Осъжда Г.Й.Ш., ЕГН:**********, да заплати на М.Д.П.,
ЕГН:**********, сумата от 2870 лева обезщетение за периода от 20.04.2011г до 26.11.2012г., през който П. е била лишена от ползването на съсобствения
имот , ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяването на претенцията - до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКАНЕТО над размера от 2870 лева до
пълния предявен размер от 4800 лева, като недоказан.
Осъжда М.Д.П., ЕГН:**********, да заплати по
сметка на бюджета на съдебната власт, чрез РС П.., сумата от 77.20 лева държавна такса върху
отхвърлената част от претенцията й по сметките.
Осъжда Г.Й.Ш., ЕГН:**********, да заплати по
сметка на бюджета на съдебната власт, чрез РС П.., сумата от 114.80 лева държавна такса върху уважената част от
претенцията по сметките.
Осъжда
М.Д.П., ЕГН:**********, да заплати на Г.Й.Ш., ЕГН:**********, сумата от 8050
( осем хиляди и петдесет) лева
стойност на извършените в имота
подобрения съобразно дела на ответника в съсобствеността, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКАНЕТО над размера от 8050 лева до
пълния предявен размер от 12000 лева, като недоказано.
Осъжда М.Д.П., ЕГН:**********, да заплати по сметка
на бюджета на съдебната власт, чрез РС П..,
сумата от 322 лева държавна такса
върху уважената част от претенцията по
сметките.
Осъжда Г.Й.Ш., ЕГН:**********, да
заплати по сметка на бюджета на съдебната власт, чрез РС П.., сумата от 158
лева държавна такса върху отхвърлената част от претенцията му по
сметките.
Осъжда М.Д.П., ЕГН:********** и Г.Й.Ш., ЕГН:**********,
да заплатят всеки един от тях по 1456 лева държавна такса по извършването на
делбата.
Осъжда Г.Й.Ш., ЕГН:**********, да заплати на М.Д.П.,
ЕГН:**********, сумата от 89.90 лева лева разноски п о производството.
Осъжда М.Д.П., ЕГН:********** да заплати на Г.Й.Ш.,
ЕГН:**********, сумата от 134.16 лева разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред П..ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:/п/ Владимир Руменов
Вярно с оригинала
М.Х.