№ 60
гр. Свищов, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
в присъствието на прокурора С. Н.
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Административно
наказателно дело № 20214150200314 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид:
Жалба против НП № 19-0352-001260 от 16.09.2019 г. на Началника на РУ
МВР Свищов.
Жалбоподателят ЕМ. Д. Д. от гр. Свищов обжалва наказателното
постановление № 19-0352-001260 от 16.09.2019 г. на Началника на РУ МВР Свищов., с
което са му наложени три административни наказания глоби за нарушения по Закона за
движение по пътищата. Твърди, че при издаване на наказателното постановление били
допуснати съществени процесуални нарушения – не му бил връчен препис от АУАН,
същевременно не били налице доказателства, че бил търсен за връчване на препис от АУАН,
което нарушавало правото му на защита и обуславяло незаканосъобразност на
наказателното постановление. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление. В
писмено становище по делото жалбоподателят поддържа жалбата. В хода по същество не
взема становище. В писмено становище излага съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление – допуснати груби процесуални нарушения при
съставянето на акта, невръчване на препис от съставения акт, с което се нарушавало
правото му на защита, непредявяване на акта на нарушителя; бил обективиран негов
несъществуващ отказ да подпише окта, като в случая не му бил предлаган препис от акта.
Посочва, че отказа от подпис върху акта не освобождавала актосъставителя от задължението
1
да връчи препис от акта. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Наказващият орган –Началникът на РУ на МВР гр. Свищов, редовно
призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.
ТО Свищов към Районна прокуратура Велико Търново взема
становище за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като било
установено, че жалбоподателят е отказал да подпише акта, но не се установявало по делото,
че на същия е предявен АУАН, че е узнал съдържанието му, което е ограничило правото му
на защита, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, поради което жалбата
се явявала основателна.
След като се запозна с представените по делото доказателства, становището на
жалбоподателя, разпита актосъставителя и свидетеля, съдът намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 19-0352-001260 от 16.09.2019 г. на
Началника на РУ МВР Свищов, издадено въз основа на Акт № АА59113/06.09.2019г. за
установяване на административно нарушение, на жалбоподателя ЕМ. Д. Д. са наложени
административни наказания, съответно по т. 1 на основание чл. 174 ал. 3 предл. 1 от ЗДвП
– глоба в размер на 2 000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца , по
т. 2 на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00лева и по т. 3 на
основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 леваза това, че на
06.09.2019г. около 02,00 часа в гр. Свищов, на ул. Трети март, до аптека Галеника, в посока
към магазин Космос, управлява лек автомобил „Фиат Брава“ с рег. № ******, собственост на
Й.Е.Е. от гр. Свищов, като водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в количеството издишан въздух с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ARBA 0180, като водачът заявил, че не е
употребил алкохол, издаден талон за медицинско свидетелство № 0008499, не носи СУ МПС
и контролен талон към него, с което извършил следните нарушения: 1. Отказва проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил
предписанието изследване с доказ. анализатор и за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил чл. 174 ал. 3 от ЗДвП; 2. Не носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория, с което виновно е нарушил
чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и 3. Не носи контролния талон от свидетелството за управление, с
което виновно е нарушил чл. 100 ал.1 т. 1 от ЗДвП. С наказателното постановление на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети на жалбоподателя общо 12 точки.
Наказателното постановление е връчено на 22.12.2021г., видно от разписката.
Приложен по делото е АУАН № 1295/06.09.2021г., серия АА, бл. № 059113,
2
съставен от актосъставителя В. ИВ. АНГ. против ЕМ. Д. Д., в което фактическото описание
на нарушенията е идентично с това в издаденото въз основа на акта наказателно
постановление. Посочени са като нарушени разпоредбата на чл. 174 ал. 3, пр. 1 от ЗДвП ,
чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Приложен по делото е талон за медицинско изследване от 06.09.2019г.,
издаден от В. ИВ. АНГ. на жалбоподателя, с отразяване, че същияте отказал да получи
талона за медицинско изследване, удостоверено с подпис на свидетел Г.Г.. Съгласно
разписка от 22.12.2019г. , жалбоподателят предал свидетелството за управление на МПС на
инсп. И.П.. С декларация от 23.12.2021г. жалбоподателят декларарил, че желае да получи
свидетелството за управление на МПС от сектор ПП В.Търново.
Съгласно справка за нарушител/водач ЕМ. Д. Д., същият е правоспособен
водач на МПС от 1983г., като до момента по отношение на него има влезли в сила осем
наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, последното от които през 2008 година,
по две от които глобите са платени.
С приложената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
по чл. 171 т. 1 б. б от ЗДвП от 09.09.2019г.. на жалбоподателя била наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
От разпита на актосъставителя В.А. – мл.автоконтрольор при РУ на МВР гр.
Свищов, се установи, че на посочената в акта дата бил дежурство и колегите го повикали
около 2,00 часа през нощта да изпробва водач за наличие на алкохол. Видно от показанията
му, водачът управлявал лек автомобил по ул. 3-ти март. Св. А. изнесе, че поканил водача да
му бъде извършена проба за наличие на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест, но
той отказал да му бъде извършена такава проба и затова му бил съставен акт. Допълни, че
издал на водача талон за медицинско изследване, в който описал, че водачът отказва да бъде
изпробван за употреба на алкохол. Според показанията му, жалбоподателят не носел
свидетелството за управление на МПС и контролния талон, проверили ги, били валидни към
момента на проверката , но водачът не ги представил. След предявяване на акта, св. А.
заяви, че доколкото е видял в акта, нарушителят е отказал да се подпише, за което имало
подпис на свидетел. Според показанията му, винаги се връчвал екземпляр от акта.
Св. Г.Г. заяви, че жалбоподателят се движел по ул. Трети март, видели го до
слиза от автомобила, задържали го и го завели в сградата на РУ, къзето отказал да даде
проба за алкохол. Според показанията му, нарушенията били описани в съставения му акт.
Не си спомнял дали е издаден талон за медицинско изследване , както и дали на нарушителя
е връчен екземпляр от акт. След предявяване на акт, този свидетел заяви, че жалбоподателят
отказал да подпише акта, удостоверено с подпис на свидетел. Не си спомнял дали му е
връчен екземпляр от акта, но щом е отказал да подпише, не му се връчва. Присъствал, когато
жалбоподателят отказал да подпише акта, отказал проба за алкохол, отказал и кръвна проба,
а след това отказал и да подпише. Според този свидетел, щом нарушителят е отказал да
подпише акта, не му се е връчил екземпляр от акта.
3
Св. Р.Р. заяви, че получили сигнал за отнет противозаконно автомобил Фиат,
тогава бил с колегата Г. и започнали обход в гр. Свищов, на прилежащите улици около
ресторант Версай и площад Хан Бъчва, като автомобилът бил установен. Малко по-късно
засекли автомобила в посока Студентски град по ул. Трети март , автомобилът се движел в
посока от пл. Свобода към Студентски град, подал му светлинен и звуков сигнал. Водачът
слязъл, отишъл до сградата – пункта за технически прегледи и седнал. Допълни, че водачът
нямал в себе си нито лична карта, нито свидетелство за управление, като не се сеща дали е
носел контролен талон. Според показанията му, жалбоподателят бил отведен в РУ Свищов и
задържан, като повикали другия автопатрул за съдействие. Заяви, че не си спомня кой от
колегите е поискал довачът да даде проба за алкохол, не си спомня и какво е отговорил
водача, който бил неадекватен през цялото време от самото начало пред пункта за годишни
технически прегледи, а на сутринта около 6 часа го откаравли в лудницата в Бяла или
Церова курия. Същият допълни, че не си спомня дали на нарушителя е връчен акта и дали
същият го е подписал.
Разпитан по делото беше и св. С.Ц.. Същият заяви, че си спомня за случая, бил
с колегата Р., а другият патрул били колегите им Г. Г. и И.И.. Заяви , че вечерта получили
сигнал за откраднат или изчезнал автомобил, който бил паркиран пред ресторант Версай, и
затова започнали да обикалят града в търсене на въпросния автомобил. Св. Ц. заяви, че
колегите му И. и Г. им съобщили, че установили автомобила на улица Трети март в района
на магазин Космос, тръгнали към тях с колегата Р., а колегите се опитвали да задържат
лицето, което се държало агресивно. Изнесе, че след като успели да го задържат, го отвели в
сградата на РУ Свищов, повикали колегата А. да изпробва лицето за алкохол, но той отказал
и не искал нищо да подпише, отказал да получи и екземпляр от заповед за задържане, нищо
не разписал тогава. След предявяване на акта, св. Ц. заяви, че видял, че той е станал
свидетел на отказа на жалбоподателя да подпише акта. Според неговите показания
жалбоподателят отказал да му се връчи и препис от акта.
Компетентността на административно-наказващия орган за издаване на
обжалваното наказателно постановление се установи с приложената Заповед рег. № 8121з-
515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи:
По т. 1 от НП жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от
надлежно лице (посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 7-
дневен срок (от връчване на НП) и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното
нарушение). По т. 1 от Наказателното постановление административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за нарушение на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП.
При служебната проверка на издаденото наказателно постановление в
4
обжалваната част съдът не намира да са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да нарушават правото на защита на административнонаказаното лице. Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване изискванията на ЗДвП и ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити,
визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение,
така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, са отразени датата,
мястото и часа на извършването на нарушението. Нарушението е описано подробно, както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. В издаденото въз основа на акта
наказателно постановление са посочени конкретните законови разпоредби, които са
нарушени и санкционните норми, въз основа на които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.Разгледана по същество в
тази й част жалбата се явява неоснователна. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, свързани с обстоятелството, че на нарушителя не е бил връчен препис от
съставения АУАН. От приложения по делото акт е видно, че нарушителят е отказал да го
подпише, което е удостоверено с подпис на един свидетел, съобразно разпоредбата на чл. 43
ал. 2 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, при подписване на акта на нарушителя се
връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване,
от което следва, че при отказ да бъде подписан АУАН не е налице и възможност за
удостоверяване връчването на препис от него. Целта на връчването на препис от акта е да
запознае лицето с образуваното спрямо него административнонаказателно производство, с
нарушението, в чието извършване е обвинено и да му се даде възможност да изложи своите
писмени и гласни възражения и доказателства в подкрепа на неговата защитна теза. По
делото не са събрани данни екземпляр от АУАН да е връчен на нарушителя, но това е
единствено поради отказа на него самия да подпише и да се запознае с акта, при което той
не следва да черпи права от това си поведение, включително и да се позовава на нарушени
му права по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, от което и да се следва извод, че съществено е нарушено
правото му на зищата. Установи се от показанията на св. Ц., че жалбоподателят отказал да
подпише акта и да му бъде връчен препис от акта. Той не е поискал събиране на
допълнителни доказателства от административнонаказващият орган преди издаване на НП,
оспорил е същото в срок, като при оспорването му е имал възможност да направи
доказателствени искания, с което съдът приема, че не е допуснато накърняване на правата
му.
Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП е ясна и очертава два състава на
административни нарушения – отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване на употребата на алкохол или други упойващи вещества или неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване. Водачът няма право да отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта,
поради което и отказа е въздигнат от законодателя в съставомерно деяние. Следва да се
посочи, че задължението на контролните органи за издаване на талон за медицинско
изследване, установено от чл.2 ал.2 от Наредбата, възниква когато водача откаже да му бъде
извършена проверка или не е в състояние да му бъде извършена такава. Съставянето и
5
връчването на този талон е доказателство за заявения от водача отказ, който наред с
установеното управление на МПС изпълва административно наказателния състав на чл.174
ал.3 предл. първо от ЗДвП. При словесното описание на нарушението изрично е посочено,
че Е.Д. отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер –Алкотест
което сочи именно на нарушение на първата хипотеза на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, което е и
конкретизирано в наказателното постановление при квалифициране на нарушението. По
изложените съображения съдът приема, че не е нарушено правото на нарушителя да разбере
административно-наказателното обвинение и да организира линията си на защита, още
повече и поради това, че защита се осъществява срещу фактите, а не срещу правната
квалификация, а фактите са посочени точно и еднозначно, както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП. С издаването на талон за медицинско изследване не се
елиминира възможността за осъществяване на състав на административно нарушение по
смисъла на чл.174 ал.3 от ЗДВП, изразяващо се в отказ на водач на моторно превозно
средство да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол.
Относно нарушението по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП съдът намира същото за
безспорно доказано, тъй като от разпита на свидетелите Г.Г. , Р.Р. и С.Ц. се установява, че
на посочената в акта дата в гр. Свищов, на ул. Трети март, жалбоподателят управлявал лек
автомобил Фиат Брава, след което при извършената проверка в РУ Свищов от повикания за
съдействие В.А., категорично отказал да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо
средство “Дрегер Алкотест ”. Установи се от заявеното от актосъставителя А., че бил
извикан за съдействие от колегите си, които му обяснили, че жалбоподателят управлявал
противозаконно отнет автомобил по ул. Трети март. В чл. 189 ал. 2 от ЗДвП е създадена
оборима презумция за доказателствената сила на съставените актове за установяване на
административно нарушение. В случая не бяха събрани доказателства, които да оборват
фактите, описани в него. Липсват основания да не бъдат кредитирани показанията на св.
Г.Г., св. Р., св. С.Ц., като обстоятелството, че актосъставителя не е възприел
непосредствено управлението на МПС от жалбоподателя, а единствено отказа му да бъде
извършена проверка за алкохол с техническо средство, не опорочава съставянето на акта,
тъй като безспорно се установи, че свидетелите по акта са очевидци на нарушението.
От субективна страна деянието е извършено виновно.
По отношение размера на наложеното от наказващия орган административно
наказание – глоба в размер на 2000,00 лева съдът намира, че същото е определено
съобразно фиксирания от законодателя размер, поради което и е безпредметно да се
изследва въпросът дали отговаря на тежестта на нарушението. Наказателното
постановление по т. 1 относно наложеното административно наказание глоба следва да бъде
потвърдено, като законосъобразно, както и в частта с която е наложено кумулативното
наказание лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, което наказание също е в
предвидения в закона размер. Следователно наказателното постановление по т. 1 следва да
6
бъде потвърдено, като законосъобразно.
По т. 2 от НП. По т. 2 от Наказателното постановление
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за
нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
При служебната проверка на издаденото наказателно постановление в
обжалваната част съдът не намира да са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да нарушават правото на защита на административнонаказаното лице. Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване изискванията на ЗДвП и ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити,
визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение,
така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, са отразени датата,
мястото и часа на извършването на нарушението. Нарушението е описано подробно, както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. В издаденото въз основа на акта
наказателно постановление са посочени конкретните законови разпоредби, които са
нарушени и санкционните норми, въз основа на които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. От словесното описание на
нарушението, което съответства на правната му квалификация, е ясно за какво нарушение е
санкциониран жалбоподателя. АУАН е подписан при отказ на нарушителя, удостоверено с
подпис на свидетел, като св. Ц. заяви и, че нарушителят отказал да му бъде връчен препис
от акта, но както се посочи, невръчването на препис от акта при отказа на нарушителя да го
подпише, не се явява съществено процесуално нарушение. Разгледана по същество в тази й
част жалбата се явява неоснователна.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че направения в
обжалваното наказателно постановление извод за извършено административно нарушение
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП се доказа по делото. Описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка безспорно се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели А.,
Г., Р.. Въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства,
съдът намира за безспорно установено, че на 06.09.2019г. в гр. Свищов, на ул. Трети март,
жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил Фиат Брава, собственост на Й.Е., без да
носи свидетелството за управление на МПС от съответната категория. При извършената му
проверка, не е носил свидетелство за управление на МПС от съответната категория, като с
тези си действия умишлено е нарушил разпоредбата на чл. 100 ал. 1 т. 1 предл. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДВП, вменява в задължение на водач на моторно
превозно средство да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство за
съответната категория и контролния талон към него, при управление на същото.
Релевантното в настоящият случай е, че жалбоподателят, като водач на МПС не е изпълнил
задълженията си по чл. 100 от ЗДвП.
Предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана
административно наказателната отговорност на водача на МПС съгласно нормата на чл.183,
7
ал.1, т.1 предл.1 от ЗДП, която предвижда, че се наказва с глоба от 10 лв., водач, който не
носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство
за регистрация на управляваното моторно превозно средство. С оглед на санкционната
правна норма, която предвижда твърд размер на административната санкция, наложената с
обжалваното постановление глоба в размер на 10 лева се явява законосъобразна. Предвид
гореизложеното, наказателното постановление по т. 2 от НП следва да бъде потвърдено,
като законосъобразно.
По т. 3 от НП. По т. 3 от Наказателното постановление
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за
нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване изискванията на ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити,
визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не е налице противоречие между приетите за установени
факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на
която е ангажирана отговорността на дееца, като от словесното описание на нарушението и
дадената правна квалификация нарушителят за нарушителят е ясно за какво нарушение е
санкциониран. АУАН е подписан при отказ на нарушителя, удостоверено с подпис на
свидетел, като св. Ц. заяви и, че нарушителят отказал да му бъде връчен препис от акта, но
както се посочи, невръчването на препис от акта при отказа на нарушителя да го подпише,
не се явява съществено процесуално нарушение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че направения в
обжалваното наказателно постановление извод за извършено административно нарушение
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП се доказа по делото. Описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка безспорно се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. и
А.. Въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства,
съдът намира за безспорно установено, че на 06.09.2019г. в гр. Свищов, на ул. Трети март,
жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил Фиат Брава, собственост на Й.Е. , без да
носи контролния талон към видетелството за управление на МПС. При извършената му
проверка, не е носил контролния талон към свидетелство за управление на МПС от
съответната категория, като с тези си действия умишлено е нарушил разпоредбата на чл. 100
ал. 1 т. 1 предл. 2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДВП, вменява в задължение
на водач на моторно превозно средство да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство за съответната категория и контролния талон към него, при управление
на същото
С оглед доказаността на нарушението, основателно е ангажирана
административно наказателната отговорност на водача на МПС съгласно нормата на чл.183,
ал.1, т.1 предл.2 от ЗДП, която предвижда, че се наказва с глоба от 10 лв., водач, който не
носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство
за регистрация на управляваното моторно превозно средство. С оглед на санкционната
8
правна норма, която предвижда твърд размер на административната санкция, наложената с
обжалваното постановление глоба в размер на 10 лева се явява законосъобразна. Предвид
гореизложеното, наказателното постановление по т. 3 от НП следва да бъде потвърдено,
като законосъобразно.
Съгласно чл. 6 ал. 1 т. 3 от Наредба № Iз-2539 от 27 декември 2007 г. за
определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на
моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията
на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, за отказ на водач, който
управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози (чл. 174, ал. 3 ЗДвП) -
на водачите на МПС се отнемат 12 контролни точки. Следователно правилно за
извършеното нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, за което е наложено административното
наказание на основание Чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП са отнети на нарушителя и 12 контролни
точки и наказателното постановление следва да бъде потвърдено в частта относно отнетите
общо 12 точки за първото нарушение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0352-001260 от 16.09.2019
г. на Началника на РУ МВР Свищов, издадено въз основа на Акт № АА59113/06.09.2019г.
за установяване на административно нарушение, с което на ЕМ. Д. Д. с ЕГН **********
от *********** са наложени административни наказания, съответно по т. 1 на основание
чл. 174 ал. 3 предл. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 2 000,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети на ЕМ. Д.
Д. общо 12 точки. , по т. 2 на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на
10,00лева и по т. 3 на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00
леваза това, че на 06.09.2019г. около 02,00 часа в гр. Свищов, на ул. Трети март, до аптека
Галеника, в посока към магазин Космос, управлява лек автомобил „Фиат Брава“ с рег. №
******, собственост на Й.Е.Е. от гр. Свищов, като водачът отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в количеството
издишан въздух с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ARBA 0180, като водачът
заявил, че не е употребил алкохол, издаден талон за медицинско свидетелство № 0008499, не
носи СУ МПС и контролен талон към него, с което извършил следните нарушения: 1.
Отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и
9
не е изпълнил предписанието изследване с доказ. анализатор и за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил чл. 174 ал. 3 от ЗДвП; 2.
Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, с което виновно е
нарушил чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и 3. Не носи контролния талон от свидетелството за
управление, с което виновно е нарушил чл. 100 ал.1 т. 1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщаване на страните пред Великотърновски административен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
10