Р Е
Ш Е Н И Е
№ 267/14.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А*** Л*** разгледа
Адм.дело
№163/2018г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.73, ал.4 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във вр. с чл.145 и сл. от
Административно-процесуален кодекс (АПК)
Образувано е по жалба на Община Вършец,
представлявана от инж. И*** Л*** в качеството му на Кмета на Община Вършец,
подадена чрез пълномощника му адвокат В. срещу Решение №01-0800/1055 от
06.02.2018г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” гр.София, с
което на основание чл.20а, ал.2 от Закон за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП), чл.166, ал.1 и 2 във вр. с чл.162, ал.2, т.8 от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ, чл.13, ал.1, т.3 от
Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения,
установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори
по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на ЕС,
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за
рибарство и фондовете от Общата програма „Солидарност и управление на
миграционните потоци” във вр. с §1, ал.2 от ПМС №57/28.03.2017г. на оспорващия
са наложени финансови корекции и е установено, както следва: 1. Наложена е
финансова корекция в размер 5% от стойността на финансовата помощ, изплатена за
заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка
с предмет „Изграждане на многофункционален спортен център. Реконструкция на
съществуващ стадион и изграждане на спортна зала с покрит басейн в УПИ IV,
кв.90, гр.Вършец и избран изпълнител за изпълнение на одобрен проект с ИД по
Договор №12/321/01357 за отпускане на финансова помощ, сключен между ДФ
„Земеделие”-РА и Община Вършец с УРН :400974; 2. Установено е възникнало
публично задължение по отношение на Община Вършец, представляващо недължимо
платена финансова помощ по Договор №12/321/01357 от 27.11.2012г. за отпускане
на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги за населението и
икономиката в селските райони” от Програма за развитие на селските райони за
периода 2007-2013г. подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони в размер на 280426, 30 лева без ДДС, като стойността на ДДС е
56085, 26 лева, или общ размер на задължението 336511,56 лева. В жалбата се
излагат доводи, че оспорения административен акт е нищожен и незаконосъобразен
и се иска неговата отмяна при развити мотиви за всички отменителни основания. В
съдебно заседание оспорващия, чрез пълномощника си адвокат Т*** , поддържа
жалбата си и моли да бъде уважена, при доводи който развива в писмена защита
постъпила по делото, като претендира да се присъдят разноски по воденото
производство.
Ответника
по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт З*** със становище постъпило с
вх.№925/02.05.2018г. оспорва жалбата и развива доводи, че административния акт
е законосъобразен, като прави възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение на ответната страна.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Това е така, тъй като видно от приетото на л.31 по делото
извлечение от статус на куриерска пратка, връчването на оспорения
административен акт е станало чрез куриер на 08.02.2018г., а видно клеймото от
приетия на л.19 по делото пощенски плик, жалбата е била подадена по пощата на
22.02.2018г., тоест в рамките на преклузивния 14-дневен срок тя е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Решение №01-0800/1055 от 06.02.2018г. на Изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие” гр.София, с което на основание чл.20а, ал.2 от
Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл.166, ал.1 и 2 във
вр. с чл.162, ал.2, т.8 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във
вр. с чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ, чл.13, ал.1, т.3 от Методология за определяне на
финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и
изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от
Структурните фондове, Кохезионния фонд на ЕС, Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от
Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци” във вр. с
§1, ал.2 от ПМС №57/28.03.2017г. на оспорващия са наложени финансови корекции и
е установено, както следва: 1. Наложена е финансова корекция в размер 5% от
стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи
по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изграждане на
многофункционален спортен център. Реконструкция на съществуващ стадион и
изграждане на спортна зала с покрит басейн в УПИ IV, кв.90, гр.Вършец и избран
изпълнител за изпълнение на одобрен проект с ИД по Договор №12/321/01357 за
отпускане на финансова помощ, сключен между ДФ „Земеделие”-РА и Община Вършец с
УРН :400974; 2. Установено е възникнало публично задължение по отношение на
Община Вършец, представляващо недължимо платена финансова помощ по Договор
№12/321/01357 от 27.11.2012г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” от
Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в размер на 280426,
30 лева без ДДС, като стойността на ДДС е 56085, 26 лева, или общ размер на
задължението 336511,56 лева. Административния орган е посочил в мотивите на
оспорения административен акт, че с доклад на Сертифициращия орган за периода
16.10.2015-31.12.2015г. нарушение на законодателството в областта на
обществените поръчки свързано с нарушение на разпоредбите на чл.28 ЗОП (омт),
което го е мотивирало с писмо изх.№01-0800/1055 от 20.06.2017г. да открие
производство по налагане на финансова корекция на основание чл.73, ал.2 ЗУСЕСИФ.
В мотивите на оспорения административен акт са изложени мотиви относно подадено
от възложителя възражение с писмо вх.№01-0800/1055 от 06.07.2017г., като е
прието, че е неоснователно.
Между страните по делото не се
спори по отношение на следното:
Държавен фонд „Земеделие” и
Община Вършец са сключили Договор №12/321/01357 от 27.11.2012г. (приет на
л.146-182 по делото), като условията по така сключения договор са изменяни с анекси
приети по делото. С Решение №352/24.09.2014г. на Кмета на Община Вършец (прието на л.59-71 от
том II по делото) е открита процедура по възлагане на обществена поръчка
„открита процедура” по ЗОХ с предмет „Изграждане на многофункционален спортен
център. Реконструкция на съществуващ стадион и изграждане на спортна зала с
покрит басейн в УПИ IV, кв.90, гр.Вършец”. С Протокол №3/04.12.2014г. на
комисия определена от Кмета на Община Вършец (приет на л.289-291 от том V по
делото) са класирани участниците в проведената обществена поръчка, като въз
основа на него с Решение №450/05.12.2014г. на Кмета на Община Вършец (прието на
л.293 от том V по делото) е обявено класирането на участниците в обществената
поръчка. С класирания на първо място участник е сключен Договор №7/14.01.2015г.
(приет на л.306-309 от том V по делото).
След получен доклад на
Сертифициращия орган за периода 16.10.2015-31.12.2015г. с констатации за
нарушение на законодателството в областта на обществените поръчки свързано с
нарушение на разпоредбите на чл.28 ЗОП (омт), с писмо изх.№01-0800/1055 от
20.06.2017г. (л.49,50) е открито производство по налагане на финансова корекция
на основание чл.73, ал.2 ЗУСЕСИФ, което е връчено на оспорващия който е подал
възражение вх.№01-0800/1055 от 06.07.2017г. (л.32-38 по делото). С оспорения
административен акт след съобразяване на възраженията на оспорващия е определен
общ размер на финансовата корекция от 336511,56 лева.
От събраните по делото писмени доказателства,
съдът, стига до следните правни изводи:
Основателно
в оспорващия поддържа, че оспорения административен акт е нищожен, макар и не
на сочените от него основания. Съгласно
разпоредбата на
чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ финансовата
корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя
на управляващия орган, одобрил проекта. По
силата на чл.2б, ал.2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/, Разплащателната агенция извършва всички
плащания на територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на
земеделието, от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от
Европейския фонд за рибарство. Съгласно
чл.20а от ЗПЗП изпълнителния директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на РА. Съгласно чл.20а, ал.5 ЗПЗП изпълнителният директор издава решение за
финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на
глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, като в настоящия случай се установява, че оспорения
административен акт е издаден от лице, което не е овластено надлежно с
компетентност.
Това
е така, тъй като в административния акт е посочено, че е издаден от И*** М*** ,
която при отсъствие на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” в периода
06.02-09.02.2018г. е овластена с правомощия да го замества със Заповед
№03-РД/204 от 05.02.2018г. (приета на л.204 по делото). Настоящият съдебен
състав отбелязва, че в случаите на отсъствие на титуляра на длъжността не е
налице пречка с конкретна заповед той да делегира правомощия на определен държавен
служител, но в случая тази хипотеза не е налице, тъй като с посочената Заповед
№03-РД/204 от 05.02.2018г. (приета на л.204 по делото) е налице делегиране на
правомощия не от титуляра, а от лице което делегира само на себе си правомощия
(това обстоятелство се установява по безспорен начин от сравнение на подписа положен
на оспорения административен акт и подписа положен на Заповед №03-РД/204 от
05.02.2018г) . Това е така, тъй като видно от приетата на л.203 по делото
Заповед №03-РД/189 от 02.02.2018г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”,
при отсъствие на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” в периода
05.02.2018г. И*** М*** е овластена с правомощия да го замества в съответствие с
действащото в страната законодателство и вътрешноустройствени актове на ДФ
„Земеделие” при осъществяване на всички правомощия на Изпълнителния директор,
свързани с дейността на фонда. Обстоятелството, че на 05.02.2018г. И*** М*** е
била овластена с правомощия осъществява правомощията на Изпълнителния директор не
и дава правомощие със Заповед №03-РД/204 от 05.02.2018г. да възлага сама на
себе си в периода 06.02.09.02.2018г. да осъществява правомощията на
Изпълнителен директор, тъй като това е изключително правомощие само на титуляра
на длъжността. По разбиране на настоящият съдебен състав, в случая
административния акт е издаден от некомпетентен орган, който не е бил надлежно
овластен от титуляра на длъжността с правомощия, което налага да се приеме, че
е нищожен. Следва да се отбележи, че в случая издателя на акта не е имал
правомощия да си делегира сам компетентност, тъй като в рамките на служебното
заместване не е имал правомощие да изземва правомощията на титуляра на
длъжността сам да определи кой ще е овластен с правомощия да го замести. С
оглед така установения порок, който е съществен и води до нищожност на
оспорения административен акт, не следва да се обсъждат доводите на оспорващия
свързани с посочените основания досежно незаконосъобразността на оспорения
административен акт.
С
оглед постъпилата по делото молба вх.№930/03.05.2018г., с която от оспорващия е
заявено искане за възстановяване на недължимо внесена държавна такса в размер
на 1700 лева, при съобразяване на обстоятелството, че Община Вършец е
организация, която попада в описаните на §1, т.5 ДР ЗУСЕСИФ и не дължи внасяне
на държавна такса по аргумента на чл.73, ал.4 във вр. с чл.27, ал.7 ЗУСЕСИФ, следва да бъде искането
да бъде уважено и да бъде възстановена на Община Вършец недължимо внесената
държавна такса в размер на 1700 лева.
Предвид изхода на делото и направеното
искане от пълномощника
на оспорващия адвокат Т*** , за
присъждане разноски по водене на съдебното производство и предвид основателността, с
оглед характера на делото и процесуалните действия на пълномощника, на
постъпилото възражение от юрисконсулт З*** с вх.№925/02.05.2018г. (л.239 по
делото) за прекомерност на възнаграждението, ответника ДФ „Земеделие” гр.София”, следва да бъде осъден да заплати в полза на Община Вършец разноски по делото изразяващите се в
разноски за адвокатско
възнаграждение, който следва да бъдат определени в съответствие в разпоредбата
на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения приложим във вр. с чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.144
АПКК. в размер на 5895, 12 лева.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение №01-0800/1055 от 06.02.2018г.
на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” гр.София следва да бъде обявено
за нищожно, а жалбата да се уважи като основателна, като ответника се осъди да
заплати разноски по делото предвид, което на основание чл.172, ал.2 и чл.143,
ал.1 АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА за нищожно Решение
№01-0800/1055 от 06.02.2018г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие” гр.София.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” гр.София да заплати на Община Вършец разноски по воденото съдебно производство в
размер на 5895,12 лева.
Да се възстанови на Община Вършец
сумата от 1700 лева, която представлява недължимо внесена такса за образуване
на делото.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: