О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ ………………….., гр. Варна
Варненски
районен съд, XLVІІІ-ми състав в закрито заседание на 14.06.2019 год., в състав:
Районен съдия: ДОБРИНА П.
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13405 по описа за 2018 год. по описа на
ВРС, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от И.Х.Д., ЕГН **********,***
и Х.П.Ц., ЕГН **********,***
против "Ю.Б."АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** искове за признаване за нищожни, като
противоречащи на закона и добрите нрави, на основание чл.
26, ал. 1 пр. 1 и пр.
3 от ЗЗД, вр. чл.
146, вр. чл.
143 от ЗЗП на следните клаузи от Договор от 08.08.2008г. за кредит
за покупка на недвижим имот №HL 41758, а именно:
1. чл.1, т.1 „Банката предоставя на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 140130 лева...."
2. чл.1, т. 3 „В деня на усвояване
на кредита страните подписват приложение №1 към настоящият договор,
представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата
дата курс „купува" за шв.франк на Юробанк И Еф Джи България, както и
конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в шв.франкове;
3. чл.2, т. 4 „Усвоеният кредит в
шв.франкове по сметката по ал.1 се превалутира служебно от банката по търговски
курс "купува" шв.франк към евро на банката за съответната валута в
деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на
Кредитополучателя .... в лева. С подписването на настоящият договор,
Кредитополучателя дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава
банката за служебното извършване на горните действия." (от Договора);
4. чл. 6, т.
2 „Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен
и усвоен - шв.франкове... „ ;
5. чл. 24,
т.2 „Кредитополучателя декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическият
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл. 22- 24 от този
договор и че е съгласен с настъпването им."Oтправено е искане съдът да замести отречните и неприложими
поради неравноправния им характер клаузи с друга диспозитивна уредба от
националното право, така че да бъде възстановено равновесието на правата на
страните при съхраняване на действието на договора като цяло - в конкретният
случай за договор усвоен в ЛЕВА.
В
едномесечния срок за отговор ответникът по делото "Ю.Б."АД прави възражение за недопустимост на така предявения
иск по предявената претенция по чл.24 от процесния договор, тъй като е
постановено влязло в сила решение №І-34-146/21.07.2014г. по гр.д.№ 2166/2012г.
на СРС.
Видно
от представените по делото доказателства от ответника, пред СРС са разгледани
предявени от ищците искове с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. с чл.143,т.3
от ЗЗП и чл.55 от ЗЗД по отношение на процесния Договор от 08.08.2008г. за
кредит за покупка на недвижим имот №HL 41758, като е
постановено решение №І-34-146/21.07.2014г. по гр.д.№ 2166/2012г. на СРС,
изменено с Решение от 14.04.2015г. на
СГС, което е окончателно.
С
оглед момента на сключване на договора, същият е извън приложното поле на
специалния Закон за
потребителския кредит/отм/, поради специалната цел на кредитирането /чл.
3, ал. 5 от ЗПК/отм/. Към този договор, обаче, е приложима общата
императивна закрила от ДР на ЗЗП, вр чл. 143
и сл. от ЗЗП.
Нормите
на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи от
потребителски договори, са повелителни, поради което по отношение на тях
намират приложение дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
които съдът е длъжен да следи служебно за правилното приложение на императивни
правни норми.
По
отношение на института на неравноправните клаузи задължението на съда да
извърши служебно проверка е вменено и с преюдициални заключения на Съда на ЕС,
имащи задължителен характер по приложението на Директива 93/13/ЕИО.
Съгласно
чл.
146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни и не пораждат правни
последици в отношенията между страните. За да бъде квалифицирана, като
неравноправна, конкретна клауза в потребителски договор, е необходимо да са
налице общите материалноправни предпоставки на чл. 143,
чл.
145, ал. 2 и чл.
146, ал. 1 ЗЗП. В случая такава проверка е извършена в инициираното
производство от ищците по гр.д.
№21666/2012г. на СРС, с оглед на което е недопустимо предявяване на същата
претенция по отношение на същия договор Договор от 08.08.2008г. за кредит за
покупка на недвижим имот №HL 41758, макар и да се
сочат други разпоредби, тъй като решаващият съд вече е извършил цялостна
проверка относно действителността на клаузите на договора по ЗЗП. Още повече, по отношение на чл.6 и чл.24 от
Договор от 08.08.2008г. за кредит за покупка на недвижим имот №HL 41758 има изрично формиран диспозитив от СРС.
Поради което, при изначално недопустим иск
производството
по делото следва да се прекрати.
По гореизложените съображения,
съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 13405/2018г.
по описа на ВРС и връща искова молба вх.№ 57675/03.09.2018г.,
на осн.чл.130 от ГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се
обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: