№ 141
гр. Дряново, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20204220100345 по описа за 2020 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК.
В исковата молба на „***” ЕАД, чрез пълномощник адв. В.Г., съдебен адрес гр.
***, ***, срещу Г. М. ИЛ. от с. ***, ул. ***, се излага, че на 18.08.2017 г. между
страните е сключен договор за мобилни услуги за мобилен номер *** и допълнително
споразумение към него от 18.06.2018 г. със срок до 18.06.2020 г. Към допълнителното
споразумение бил сключен договор за лизинг от 18.06.2018 г. за мобилно устройство
Huawei Y6 2018 Dual Black, което абонатът получил с отстъпка в размер на 228,24 лв.
На 18.06.2018 г. бил сключен и договор за мобилни услуги за мобилен номер *** със
срок на действие до 18.06.2020 г.
Твърди се, че ответникът ползвал мобилен номер *** и мобилен номер ***, но не
заплатил нито едно задължение по договорите от сключването им, поради което
ищцовото дружество прекратило едностранно договорите на ответника. При
предсрочно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на
потребителя, последният дължал за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не можел да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. Потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена
на полученото устройство без абонамент и заплатената от него при предоставянето му,
в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг, съответстваща на
1
оставащия срок на договора.
След прекратяването на договорите била издадена крайна фактура № **********/
15.11.2018 г., за отчетен период 15.10.2018 г. - 14.11.2018 г. в общ размер на 761,99 лв.,
включваща: 151,97 лв. - незаплатени лизингови вноски, 153,78 лв. - потребени и
незаплатени телекомуникационни услуги за ползваните мобилни номера и 456,24 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти. В сумата, начислена
като неустойка, била включена и неустойка по друг договор на ответника. Неустойките
по процесните три договора били в общ размер от 267 лв., както следва: 77,46 лв.
неустойка, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси, за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.08.2017 г. за мобилен
номер *** и допълнително споразумение към него от 18.06.2018 г., 162,06 лв. -
неустойка за предоставяне за ползване на устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black и
27,48 лв. – неустойка, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси,
за предсрочно прекратяване на договор от 18.06.2018 г. за мобилен номер ***.
За дължимите неустойки в полза на ищцовото дружество била издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 126/2020 г. по описа на Районен съд
Дряново, която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е
предявен настоящия иск.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено,
че Г. М. ИЛ. дължи на „***” ЕАД, сума в общ размер от 267,00 лв., включваща: 77,46
лв. - неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.08.2017 г. за мобилен номер
0896/802552 и допълнително споразумение към него от 18.06.2018 г., 162,06 лв. -
неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black и 27,48
лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 18.06.2018 г. за
мобилен номер 0896/829119. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответника е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по размер.
Твърди, че претендираният размер на неустойката е прекомерен и моли да бъде
намален.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 18.08.2017 г. между страните по делото е сключен Договор за мобилни услуги
за мобилен номер ***, със сключено към него допълнително споразумение от
18.06.2018 г., с което срокът на договора е продължен до 18.06.2020 г. Видно от
допълнителното споразумение и от сключения на 18.06.2018 г. договор за лизинг,
ищецът, като лизингодател, е предоставил на ответника устройство марка HUAWEI Y6
2018 Dual Black, чиято цена в брой или обща лизингова цена при избрания
2
абонаментен план е 171,66 лв., с отстъпка от 228,24 лв. от стандартната цена на
устройството в брой без абонамент в размер на 399,90 лв. В договора за лизинг е
посочено, че устройството се предоставя за временно и възмездно ползване, срещу
заплащане на обща лизингова цена от 166,07 лв., при първоначална вноска от 37,50 лв.,
платима при сключването на договора и двадесет и три месечни вноски в размер на
5,59 лв. с вкл. ДДС, съгласно посочен в договора погасителен план, които се
фактурират и заплащат със задълженията за ползвани мобилни услуги, съгласно
договора за мобилни услуги. С подписване на договора, ответникът е декларирал, че е
получил устройството.
На 18.08.2018 г. между същите страни е сключен Договор за мобилни услуги за
мобилен номер *** със срок на действие до 18.06.2020 г.
По силата на договорите за мобилни услуги ищецът е предоставял
далекосъобщителни услуги на ответника, срещу задължението на последния да
заплаща месечни абонаментни такси и стойността на предоставените му през
съответния месец услуги. Във всеки от сключените договори за далекосъобщителни
услуги е уговорено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока
по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи
условия последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора, и (б) в случаите,
в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в
договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
без абонамент), съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора.
По делото са представени фактури, издадени за отчетен период 15.07.2018 г. –
14.09.2018 г., в които са начислени месечни и еднократни такси (абонаменти,
допълнителни пакети) и лизингови вноски, дължими от ответника. От приложените
към всяка от фактурите извлечения – детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер, се установява, че във фактурите, освен задълженията по процесните
договори за мобилни услуги за мобилни номера *** и ***, са включени и задължения
3
за мобилен номер **********, който договор не е предмет на настоящия иск.
Процесните договори са били прекратени едностранно от ищеца преди
изтичането на срока им, поради неплащане в срок на потребените от ответника
мобилни услуги и абонаментни такси. В резултат на предсрочното прекратяване на
договорите за далекосъобщителни услуги ищецът начислил на ответника следните
суми: 77,46 лв. неустойка, представляваща стойността на три месечни абонаментни
такси, за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.08.2017 г. за
мобилен номер *** и допълнително споразумение към него от 18.06.2018 г.; 27,48 лв. –
неустойка, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси, за
предсрочно прекратяване на договор от 18.06.2018 г. за мобилен номер *** и 162,06
лв. - неустойка по договор за лизинг от 18.06.2018 г. за предоставяне за ползване на
устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black с отстъпка от стандартната цена. Ищецът
издал крайна фактура № **********/15.11.2018 г. общо за сумата от 761,99 лв.,
включваща освен неплатени задължения и лизингови вноски и сумата от 456,24 лв. –
общо начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, в
която освен неустойките по процесните три договора в общ размер от 267 лв. е
включена и неустойка по друг договор на ответника.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 126/2020 г. по описа на ДРС в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № 42/04.06.2020 г. за следните
суми: 77,46 лв. - неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.08.2017 г. за мобилен номер *** и
допълнително споразумение към него от 18.06.2018 г.; 162,06 лв. - неустойка по
договор за лизинг от 18.06.2018 г., с който е предоставено за ползване устройство
HUAWEI Y6 2018 Dual Black; 27,48 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 18.06.2018 г. за мобилен номер ***, както и разноски в общ
размер от 205 лв. С оглед връчването на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК е
предявен настоящият иск.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сума в общ размер от 267 лв., включваща неустойки за предсрочно прекратяване
на договори за мобилни услуги, както следва: 77,46 лв. - неустойка, представляваща
стойността на три месечни абонаментни такси, за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги от 18.08.2017 г. за мобилен номер *** и допълнително
споразумение към него от 18.06.2018 г.; 27,48 лв. – неустойка, представляваща
стойността на три месечни абонаментни такси, за предсрочно прекратяване на договор
от 18.06.2018 г. за мобилен номер *** и 162,06 лв. - неустойка за предоставяне за
4
ползване на устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black с отстъпка от стандартната цена.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че между
страните са съществували валидни облигационни правоотношения по два договора за
предоставяне на мобилни услуги, сключени на 18.08.2017 г. и 18.06.2018 г., с
предпочетени мобилни номера *** и ***, по които ответникът има качеството абонат и
потребител на мобилни услуги. Във всеки един от процесните договори, първият
изменен с допълнително споразумение от 18.06.2018 г., се съдържа описание на
абонаментните планове, ценовите условия, като са посочени задълженията на
потребителя и последиците от неизпълнението им. Договорите откъм съдържание
отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те
включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите.
Между страните е възникнало ивалидно облигационно правоотношение и по
договор за лизинг от 18.06.2018 г., по силата на който ищецът е изпълнил основното си
задължение и е предоставил на ответника фактически ползването на лизинговата вещ –
устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black, което е породило задължението на ответника
да заплаща дължимото от него възнаграждение под формата на лизингови вноски в
уговорените срокове и размери.
Ответникът не твърди и не представя доказателства, които да установят, че е
заплащал задълженията си по процесните договори.
Претендирани от ищеца вземания в общ размер на 267 лв. имат неустоечен
характер и представляват форма на договорна отговорност на абоната, поради
неизпълнение на задълженията му по договорите за мобилни услуги и договора за
лизинг. По своята същност неустойката е акцесорно съглашение, с предмет
задължението на неизправна страна да престира определена или определяема парична
сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение,
без да е необходимо същите да бъдат доказвани. В конкретния случай и в двата
договора за мобилни услуги е уговорена неустойка в максимален размер на три
месечни абонаментни такси при предсрочно прекратяване на договора по вина на
ответника.
Съгласно Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на
двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ
на разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в
случай на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за
онази част от сделката, чието действие се запазва, т. е. до развалянето. Съответно
кредиторът ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради
настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за другата част от
сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена. В рамките на настоящия спор
се претендира именно компенсаторна неустойка - за частта от договорите, която се
5
прекратява.
Съдът следи служебно за валидността на неустоечната клауза. В случая не би
могло да се приеме, че предвидената компенсаторна неустойка в максимален размер от
три месечни абонаментни такси за разваляне на срочните договори, поради
неизпълнението им от страна на потребителя, противоречи на закона и/или добрите
нрави. Предпоставките и случаите, при които уговорена в договор неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с
решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на
добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави
(чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В конкретния случай размерът на неустойките е отнапред зададен и съставлява
санкция за неизправната страна при виновно неизпълнение на договорите.
Потребителят се е съгласил да ползва мобилни услуги, предоставени му срещу цена,
намалена със съответните отстъпки, именно поради дългосрочния характер на
правоотношението. Прекратяването му по вина на потребителя, следва да бъде
санкционирано с дължимост на неустойка, уговарянето на която не може да се приеме
за нищожно, тъй като трикратният размер на абонаментните такси не сочи на
надхвърляне на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции по конкретните договори, които са със срок на действие от две
години. В тази връзка неоснователно се явява направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за намаляване на уговорената неустойка поради
прекомерност на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД, доколкото същата е уговорена в
максимален размер от три стандартните месечни абонаментни такси, за обезщетяване
на вредите поради настъпилото за в бъдеще предсрочно разваляне на срочните
договори. Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното
му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на номера в рамките на
уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на договора, операторът
би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и вероятно суми над техния
размер за допълнително потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната
страна, поради виновното поведение на която договорното правоотношение е било
прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до
оставащия срок на договора, ненадхвърляща трикратния размер на дължимите
стандартни месечни такси, не може да бъде определена като прекомерна в сравнение с
претърпените вреди.
Не е нищожна клаузата, която предвижда, че при прекратяване на договора
6
потребителят дължи разликата между стандартната цена на устройството в брой, без
абонамент и заплатената от него при предоставянето му в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответства на оставащия срок на
договора. Съдът намира, че посочената клауза отговаря на изискването за
добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя. Договорът, с оглед на същественото си съдържание, има
правната характеристика на договор за оперативен лизинг по смисъла на чл. 342, ал. 1
ТЗ, при който лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу
възнаграждение. Ищецът е изправна страна по този договор, тъй като е изпълнил
основното си задължение да предостави ползването на лизинговата вещ – устройство
HUAWEI Y6 2018 Dual Black за уговорения между страните период. Фактическото
предаване на лизинговата вещ от лизингодателя е удостоверено с полагането на
подпис от лизингополучателя и за него е възникнало задължението да заплаща
дължимото възнаграждение под формата на лизингови вноски в уговорените между
страните срокове и размери.
В случая, видно от допълнителното споразумение от 18.06.2018 г. към договора за
мобилни услуги от 18.08.2017 г., потребителят е получил устройството на лизинг на
преференциална цена, поради това, че се ангажирал в рамките на нов двугодишен
период да ползва предоставените от оператора мобилни услуги. Операторът е
предоставил устройството на по-ниска цена от стандартната към момента на
сключване на договора за лизинг, тъй като е очаквал печалба за договорения период по
договора за предоставяне на мобилни услуги. В случая потребителят е неизправна
страна, както по договора за предоставяне на мобилни услуги, така и по договора за
лизинг. Получил е устройството на лизингова цена, по-ниска цена от тази, която би
заплатил без да сключи договор за предоставяне на мобилни услуги за определен срок,
като не е изпълнил задълженията си и по двата договора. Липсват доказателства, а и не
се твърди, потребителят да е върнал устройството на лизингодателя. Поради
изложеното съдът приема, че договорената неустойка в размер на разликата между
стандартната цена на устройството без абонамент и уговорената лизингова цена е
валидна и не е прекомерна. Поради изложеното предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в общ размер от 505 лв., от които 25 лв. държавна
такса, 300 лв. за особен представител и 180 лв. адвокатско възнаграждение, което
видно от представения договор за правна защита и съдействие от 02.11.2020 г. е
изплатено в брой. С оглед направеното искане и изхода на делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ
размер на 505 лв. С оглед изхода на делото по установителния иск ответникът дължи и
7
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски по заповедното
производство по ч. гр. д. № 126/2020 г. на ДРС в общ размер от 205 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.М. И., с ЕГН **********, от
с. ***, ул. ***, че дължи на „***” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр.
***, ж.к. *** ***, ***, съдебен адрес гр. ***, ***, следните суми: СУМАТА от 77,46
лв. (седемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща
неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 18.08.2017 г. за мобилен номер *** и допълнително
споразумение към него от 18.06.2018 г.; СУМАТА от 27,48 лв. (двадесет и седем лева и
четиридесет и осем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги от 18.06.2018 г. за мобилен номер *** и СУМАТА от
162,06 лв. (сто шестдесет и два лева и шест стотинки) - неустойка, представляваща
разликата между цената на предоставеното за ползване устройство HUAWEI Y6 2018
Dual Black без абонамент и лизингова цена по договор за лизинг, сключен на
18.06.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 42/04.06.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. дело № 126/2020 г. по
описа на Районен съд Дряново
ОСЪЖДА Г.М. И., с ЕГН **********, от с. ***, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***”
ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр. ***, ж.к. *** ***, ***, съдебен
адрес гр. ***, ***, СУМАТА от 505,00 лв. (петстотин и пет лева), представляваща
направените в исковото производство разноски, както и СУМАТА от 205,00 лв. (двеста
и пет лева), разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 126/2020 г. по описа
на ДРС.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва във връзка с ч.гр.д. №
126/2020 г. по описа на ДРС.
Решението може да се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
8