гр.
София, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ -
9 СЪСТАВ
в открито заседание на деветнадесети
декември.
две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Славка Димитрова, като изслуша докладваното от съдия КОМИТОВА търг. дело № 2571 по описа за 2017 г., И ЗА ДА СЕ
ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕН Е
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 61 ОТ ЗЗД.
Ищецът „Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя В.Д..С., със съдебен адрес:***, с искова молба от 22.08.2017 г. и с молба уточнение от
29.09.2017 г., твърди, че във връзка с
инвестиционно намерение да се изгради вилно селище в имот № 32261 гр. Сапарева
баня, още през 2008 г. възниква идеята да се изгради далекопровод 20 KV с възлова станция 20/0.4 kV в района
на гробищен парк „Сапарева баня“, като целта на този проект е довеждане на
достатъчна
електрическа мощност в района на гр. Сапарева баня, която да обслужва за бъдещо
строителство в района на гр. Сапарева баня, село Паничище и местност „Езерата“.
Участници в този мащабен проект са „Г.“ ЕООД „Феърплей пропъртис“ АД, „Ю.С.“
ЕООД „А.А.“, Община Сапарева баня и др. След като е отправено искане за
проучване от страна на един от участниците в инвестиционния проект, а именно „Ю.С.”
ЕООД, между последния и ответника е подписан Предварителен договор за
присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа
(ПДПЕРМ) 698296/29.09.2008 г. между „ЧЕЗ Разпределение България” АД и „Ю.С.” ЕООД. В този договор е
предвидено в раздел II, чл. 2, ал. 1, т. 7, че изграждането на ел. проводните
връзки на страна 20
kV от В.Л. 20 kV „Яхиново” (2 тройки АС 95 кв. мм.) са дадени за изпълнение на фирма „Г.” ЕООД. В следващата точка е
посочено, че изпълнението на точки от 1 до 6 ще може да се осъществи едва след
изпълнението на т. 7 и прехвърлянето на собствеността в полза на дружеството.
Вследствие на това,
между „Г.” ЕООД и ответника по делото, е
подписан договор № ДПЕРМ Р2
00007094/07.11.2008 г. за присъединяване на
обекти на потребители към разпределителната електрическа мрежа по реда на чл. 20, ап. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ. В раздел II, чл. 2
от договора е уговорено да бъдат изградени посочените в него електрически
съоръжения, като част от тях са: кабелни линии Ср.Н. 20 kV 2 броя от стълб № 45 на ВЕЛ 20 kV, Яхиново “ до нов стълб /до ТП
„Младост"/ с дължина на трасето 1268 м. С оглед осъществяване на
проекта, са предприети действия от ищеца свързани с реализация, като са
извадени съответните разрешения за строеж, заплатено е проектирането и изграждането на участъка на ищеца от далекопровода от с.
Яхиново до гробищен парк Сапарева баня с дължина 1 268м.
Ищецът е сключил в тази връзка Договор на 16.10.2008 г. за извършване на
строителството с дружество „П.“ ЕООД, като
страните по този договор са се уговорили да се извърши ремонт и строеж на 1. въздушна ел. проводна а
линия 20 KV „Яхиново“ от ГО „Младост“ с. Яхиново, общ Дупница, до бъдеща
възлова станция гр. Сапарева Баня; 2. Кабелна линия 20 KV 2 бр. от стълб № 45
на BEJI 20 KV „Яхиново“ до бъдещ стълб № 1 до ТП „Младост“ с. Яхиново, общ
Дупница /видно от протокол за установяване на годността на това трасе на стр. 5
т. 1.1е
че то е предвидено да бъде кабелно, за да не минава въздушно през с Яхиново/; 3. Демонтажни
работи свързани с горните две точки. Неразделна част от договора са Приложение
№ 1 (количествено стойностна сметка) и Приложение № 2 (график на строително
монтажните работи на ВЛ 20 KV ,Дхиново“ Сапарева баня). За изпълнение на този
сроеж е издадено РАЗРЕШЕНИЕ № 14/12.02.2009 г. от Областния управител на Област
Кюстендил, като с него се разрешава на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „Г.“
ЕООД в качеството им на възложители да извършат строителните работи по
рехабилитация, ремонт и реконструкция на съществуващ енергиен обект за
разпределение на електрическа енергия Кабелни линии 20 KV 2 бр. — от стълб № 45 на BE/120 KV „Яхиново“ до
нов стълб до ТП „Младост“ , с дължина на трасето 1 268 м.
След извършване на СМР по договора
между страните и съгласно издаденото разрешение за строеж, е съставен АКТ обр. 19 на 08.03.2010 г., с който се
установява завършването на Кабелна линия 20 KV 2 бр. от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV
„Яхиново“ до бъдещ стълб № 1 до ТП ,.Младост“ с. Яхиново, общ. Дупница, гр.
Сапарева баня и СМР подлежат на заплащане.
Впоследствие е назначена Държавна
приемателна комисия за строежа от Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, като е издадена Заповед № ДК—08—КН— 02/06.02.2013 г. МРРБ с
писмо изх. № ДК—06—112—00—177/08.02.2013
г. е уведомило за сведение и изпълнение страните, имащи отношение към нея, в
това число ищеца и ответника до настоящото дело, както и кмета на Община
Дупница.
На
14.02.2013 г. „Г.“ ЕООД е подало заявление с вх. №
**********/14.02.2013 г. до „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с което се иска
изграденото енергийно съоръжение да бъде поставено под напрежение съгласно
Наредба № 6 и ЗУТ. На това заявление от ответника са изготвили отговор изх. № 12010007203/26.02.2013 г., с
който сочат, че следва представител на „Г.“ ЕООД да посети Център за обслужване
на клиенти за сключване на споразумение към договора за присъединяване на
исканата етапност на строителството.
На
15.03.2013 г. е съставен Образец 16
представляващ протокол за установяване годността за ползване на строежа Кабелни
линии 20 KV 2 бр. — от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново до нов стълб до ТП
„Младост“ с Яхиново, общ Дупница, с дължина на трасето 1 268 м. Този протокол,
с който се приема строежът е съставен при участието на представител на
ответника, а именно инжЛ.Велинов С..
ДНСК е издала РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ № ДК—07—КН—02/21.03.201Зг„ с което разрешава ползването на Кабелни линии 20 KV 2 бр. — от стълб №
45 на ВЕЛ 20 KV ,Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“ , с дължина на трасето 1
268 м. Това трасе е въведено в
експлоатация и присъединено към разпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД - дружество притежаващо лицензия за тази дейност съгласно ЗЕ на територията
на югозападна България.
Останалата част от огромния проект не е реализирана, като по този начин възложителят, заплатил изграждането на това трасе „Г.“
ЕООД не е постигнал собствените си намерения, а на практика е изградил мрежа,
която се ползва от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД - дружество, което захранва
свои клиенти посредством обекта изграден от ищеца, като дори е присъединил и
„ФЕЦ“ на дружество „Е.—СБ“ ЕООД. Поради това е отправено заявление
до разпределителното дружество с вх. № **********/14.05.2013 г., с което е
предложено да се сключи договор за покупко продажба на Кабелни линии 20 KV 2 бр. — от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов
стълб до ТП ,,Младост“ , с дължина на трасето 1 268 м. Към
заявлението са приложени 11 бр. документи, включително и счетоводна справка.
Отговорът на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД обективиран в писмо изх. № **********/22.05.2013
г., по своето същество е отказващ, с мотива, че било
установено несъответствие между изградените съоръжения и указаните условия за
присъединяване на инвеститора съгласно сключения договор за присъединяване от
07.11.2008 г. Следва да се отбележи, че съществуващото въздушно трасе, е почти
унищожено и разпределителното дружество използва еднолично за свои цели по
пренос и разпределение на електрическа енергия, новоизградените от ищеца
кабелни линии.
С оглед на гореизложеното, счита, че
за ищеца е налице правна възможност, предвидена в разпоредбите на чл. 61 ал. 1 и ал. 2 и евентуално във връзка
с чл. 59 от ЗЗД, т.е., че се касае за обезщетение при гестия в хипотезата на
интерес на гестора — чл.61, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, доколкото ищецът с предприетите
СМР по разпределителната мрежа на ответника е изпълнил задължения на доминуса, свързани с
осъвременяване, поддържане и експлоатация на разпределителната мрежа, чието
задължение е на дружеството ответник, съгласно притежаваната от него Лицензия №
Л—135—07/13.08.2004 г., а именно дейността „разпределение на електрическа
енергия“, съгласно
чл. 88 от ЗЕ. Предвид елементите от фактическия състав на гестията: доброволно
извършване на действия по управление на чужда работа, без надлежно натоварване
от доминуса, последиците от която настъпват в чужда правна сфера, както и
регламентираните в чл. 61 ал. 1 от ЗЗД задължения на заинтересования при
предприети действия от гестора само в чужд интерес, а именно изготвянето на проект съгласно чл. 6, ал. I от Договора за
присъединяване, за който проект ищецът е заплатил сумата от 35 280 лв., макар
и проектирането да е в тежест на разпределителното дружество съгласно чл. 20,
ал. 1 от Наредба № 6. Наличието на интерес за заинтересования от предприетата
от гестора чужда работа, произтича и от ЗЕ, който вменява на разпределителното
дружество задължения за изграждане на елементи на техническата инфраструктура.
Налице е
един сложен фактически състав и поведение на страните, водещо до съответните
юридически последици, тъй като от една страна има сключване на договор за
присъединяване — този от 2008 г., но за изпълнението му е предвидено, че е по
реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от Наредба № 6. Т.е. все пак тази дейност, свързана
с изграждане на разпределителна мрежа, както е посочено по -горе, е предоставена
на ответника.
След като гесторът е поел управлението на чуждата работа, без да е натоварен,
той е длъжен да продължи нейното извършване с грижата на добър стопанин и това
задължение трае до тогава, докато заинтересованото лице е в състояние да я
поеме — чл. 60, ал. 1 от ЗЗД. Гесторът е задължен да положи дължимата грижа,
която поначало би се изисквала, ако той беше натоварен и беше поел задължението
да я извърши по силата на договор. В този
смисъл чл. 60, ал. 2 от ЗЗД го задължава да се грижи за работата, както ако би
бил упълномощен. Гесторът е длъжен да извърши работата така, както изискват
интересите на доминуса, като се вземе предвид действителната или
предполагаемата му воля. Доколкото е известна действителната воля на доминуса,
гесторът е длъжен да се ръководи от нея при осъществяването на работата Законът
обаче смекчава неговата отговорност, която може да бъде намалена с оглед на
особените обстоятелства, при които гесторът е поел грижата за чуждата работа —
чл. 60, ал. 3 ЗЗД — например, ако се е намирал в опасност, ако е трябвало да
действа много бързо и не е могъл да узнае за действителната воля на доминуса.
След като заинтересованият е одобрил управлението на работата, важат правилата
за пълномощието — чл. 62 от ЗЗД . Тази разпоредба трябва да се тълкува съвместно с чл. 42, ал. 2 от ЗЗД —
след като лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт,
го потвърди, настъпват правните последици на пълномощието. Ответникът в тази
хипотеза също има задължения. Доминусът е длъжен да обезщети разноските,
направени от гестора. Той дължи
обезщетение не само до размера на това, с което се е обогатил, но трябва да
понесе всички разноски, които са били поначало необходими за извършване на
съответните действия. Съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗЗД заинтересованият е длъжен да обезщети управителя на работата за личните
задължения, които е поел и да му върне необходимите и полезни разноски, заедно
с лихвите от деня на изразходването им. Направени са и разноски за проектиране
на строежа от страна на гестора, но такива биха били направени и от страна на
доминуса, в случай, че сам беше извършил същата работа Доминусът е задължен да
изпълни задълженията по сделки, сключени от негово име от гестора Това е
възможно само при основателното, оправдано гестио. Според чл. 61, ал. 1 от ЗЗД
посочената правна последица настъпва, ако работата е била предприета уместно и
е била добре управлявана в чужд интерес. Очевидно това е факт след като има
въвеждане по надлежен ред в експлоатация на обекта и използване от ответника на
същия по предназначение.
Твърди се, че ответникът отказва да
изкупи въведеното в експлоатация с разрешение за ползване трасе, макар да е предвидено
такова задължение в чл. 11 и чл. 16 от Договор № ДПЕРМ Р2 00007094/07.11.2008
г. Едновременно с това в цитирания договор е предвидено в чл. 19, ал. 5
задължение собствеността върху изграденото ел. съоръжение да бъде прехвърлена в
срок от един месец, след като за това съоръжение бъде издадено „Разрешение за
ползване“, което е факт от 21.03.2013г. От друга страна, по това трасе се осъществява пренос и разпределение на
електрическа енергия от ответника в нарушение на чл. 7, ал. 1 от Договора за
присъединяване от 07.11.2008 г. Реално ответникът е приел
извършените работи, за които има и надлежно издадено разрешение за ползване, но
предвид факта, че отказва да заплати цената за изграждането на кабелното трасе
с дължина 1 268 м. и с оглед на факта, че извънсъдебната му претенция не е била
уважена, за ищеца възниква правен интерес от водене на настоящото дело с искане
до съда да постанови окончателен съдебен акт, с който да осъди ответника да
заплати стойността на изграденото съоръжение.
С оглед на
изложеното, моли съда да осъди на основание чл. 61 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД
ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да заплати на ищеца „Г.“ ЕООД сумата
323 667,00лв. /триста двадесет и три хиляди шестстотин шестдесет и седем лева/,
представляваща
действително платените от „Г.“ ЕООД средства за проектиране, изграждане и
въвеждане в експлоатация на трасе представляващо Кабелни линии 20 KV 2 бр. - от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб до ТП
„Младост“, с дължина на трасето 1 268 м.
Моли съда, в случай че не уважи главния иск, при
условията на евентуалност на основание чл. 59 от ЗЗД да осъди ответника да
заплати на ищеца претендираната сумата 323 667,00лв. /триста двадесет и три
хиляди шестстотин шестдесет и седем лева. Също
така, моли да му бъде присъдена законна лихва за забава от завеждане на
исковата молба до окончателното плащане. Моли да му бъдат присъдени и
сторените деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение съгласно
представения договор за правна защита и съдействие. Прилага писмени
доказателства по опис.
С молба
от 29.09.2017 г., подадена във връзка
с Разпореждане от 12.09.2017 г. на СГС, VI 9 състав, с което исковата молба е
оставена без движение, ищецът „Г.“ ЕООД, с
ЕИК ********, на първо място, моли съда да приеме, че оттегля предявения евентуален иск по
чл. 59 от ЗЗД, на основание чл. 232 от ГПК. На
второ място, във връзка с указанията на съда, за уточняване как е формирана
исковата сума от 323 667 лв. по отделни пера заявява, че тя е
сбор от стойността на монтираните съоръжения и заплатена сума за техния монтаж.
Суми за проектиране и въвеждане в
експлоатация са заплатени, но не са включени в исковата претенция, тъй
като тези суми са свързани
с целия проект, като искът е предявен само за конкретна част от него. Представя
и моли да се приеме счетоводна справка по чл. 366 от ГПК.
С
Определение № 826 от 12.02.2018 г. СГС, TO, VI 9
състав, постановено по т.д. № 2571/2017
г., е прекратил производството
по отношение на предявения при условията на евентуалност по отношение на
главния иск с правно основание чл.61 ал.1 от ЗЗД от „Г.“
ЕООД, с ЕИК ******** против „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК ********,
на
иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 323 667,00 лв., представляващи
сумата за действително платени от „Г.“ ЕООД средства за проектиране, изграждане
и въвеждане в експлоатация на трасе представляващо Кабелни линии 20 KV 2 бр. —
от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“
до нов стълб до ТП „Младост“, с дължина на трасето 1 268
м. Оставил
е без уважение искането на
ответника „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК ********,
фд. № 11733/2017 г. СГС I -3
с-в. да бъде
присъединено към настоящото дело, а в случай, че не се уважи това искане, да се
присъедини настоящото дело към гр.д. № 11733/2017г. СГС, I -3 с-в, като
неоснователно. Постановил е настоящото дело,
образувано по искова молба, предявена от „Г.“ ЕООД, с
ЕИК ******** против „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД с
ЕИК ********, с правно основание чл. 61 от ЗЗД в
размер на 323 667 лв. (триста двадесет и три хиляди шестстотин шестдесет и
седем лева), представляващи сумата за действително платени от „Г.“ЕООД средства
за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на трасе представляващо
Кабелни линии 20 KV 2 бр. — от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб
до ТП „Младост“, с дължина на трасето 1 268 м, ДА БЪДЕ РАЗГЛЕДАНО ПО ОБЩИЯ РЕД. Съдът
е отменил
на осн. чл, 253 от ГПК Разпореждане от
04.10.2017 г., Разпореждане от 02.11.2017 г. и 12.12.2017 г. и е ПОСТАНОВИЛ
преповтаряне на действията във връзка с размяната на книжа.
Ответникът
"Е.М.З." АД, (с предишно наименование - „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД), с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес Център,
чрез адв. Х.К., с отговор на искова молба от 26.03.2018 г., оспорва иска изцяло по
основание и размер. Според
ответникът, на
стр. 2, горе в исковата си молба, ищецът твърди, че във връзка с негово
инвестиционно намерение да изгради вилно селище в имот № 32261 в гр. Сапарева
баня, още през 2008 год. е възникнала идеята му да се изгради далекопровод 20/
0.4 kV в района на гробищен парк Сапарева баня. Ищецът твърди, че целта на този
проект е довеждане на достатъчна електрическа мощност в района на гр. Сапарева
баня, село Паничище и местност „Езерата“, в който район е насочено
инвестиционното му намерение - изграждане на собствено вилно селище. Именно
водено от собствения си интерес „Г.“ ЕООД сключва договор с "ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, по силата на който договор и действащата към този
момент нормативна уредба в Република България изгражда процесните „Кабелни
линии 20 kV 2 броя - от стълб № 45 на ВЕЛ 20 Kv „Яхиново“ до нов стълб (до ТП
„Младост“) с дължина на трасето 1 268 м“, предмет на договора. С оглед на така
изложените твърдения на ищеца, според ответнъка следва
да се приеме за безспорно, че работата е извършена изцяло в интерес на „Г.“
ЕООД по силата на сключения между страните договор. Ищецът признава, че между
него и "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД съществува договорно
правоотношение, уреждащо изграждането на процесните електрически съоръжения. В
исковата молба „Г.“ ЕООД твърди, че между него и ответника е подписан договор
ДПЕРМ № Р200007094/ 07.11.2008 г. за присъединяване на обекти на потребители
към разпределителната мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от Наредба № 6 от
09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.)
/НПППЕЕПРЕМ/, действаща към датата на подписване на договора. Законът за
енергетиката - чл. 116 и чл. 117- урежда
изискванията и условията за присъединяване на производители и клиенти към
мрежите, и достъпа до мрежите, която уредба е доразвита с Наредба № 6 от
09.06.2004 г.
Според ответникът, съгласно чл. 20, ал.
5 от Наредба № 6 лицето, с което се сключва договорът за присъединяване (в
случая „Г.“ ЕООД), със съгласието на преносното или съответното разпределително предприятие може да поеме задължение за: проектирането на
съоръженията за присъединяване; изпълнение на определен вид строителни и
монтажни работи по присъединяването по работния проект; изграждане на
съоръженията. Такъв е и настоящият случай, доколкото по силата на чл. 14 от подписания
между страните ДПЕРМ № Р200007094/07.11.2008 год.
на осн. чл. 20, ал. 5 от Наредба № 6 "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД се е съгласило ищецът „Г.“ ЕООД да
извърши необходимите строителни и монтажни работи за изграждане на съоръженията
за присъединяване, сред които е и процесното съоръжение, представляващо
„Кабелни линии 20 KV 2 бр. - от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб
до ТП „Младост“, с дължина на трасето 1 268 метра“. Сочи, че в чл. 2 от договора е
уговорено, че присъединяването на обекта ще се извърши чрез изграждане на
множество съоръжения за присъединяване, както и че според уговореното в чл.
14 от договора страните са се съгласили изграждането на съоръженията, описани в
т. 2.2. да се извърши от страна на присъединяваното лице - „Г.“ ЕООД в срок от
12 месеца от подписване на договора. Това не е изпълнено от ищеца. Твърди, че "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД не е
съгласувало поетапно изграждане на съоръженията с ищеца. В ДПЕРМ №
Р200007094/ 07.11.2008 год. също не е договорено поетапно изграждане. Заявява, че за представения
от ищеца
актуализиран работен проект през юни 2012 год, няма данни от съгласуване на същия с "ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД. Независимо от така
изложеното, ответникът сочи, че с писмо свой изх. № **********/26.02.2013
год. е
предложил сключване на споразумение с ищеца по отношение на етапността, от
което същият не се е възползвал. Съгласно чл. 24 от ДПЕРМ №
Р200007094/07.11.2008год. страните имат право да изменят или прекратят
договора
по взаимно съгласие, изразено в писмен вид, съобразно
действащото законодателство. В случая не е подписван писмен анекс на договора,
с който да е договаряна етапност на изграждане на съоръженията за
присъединяване, т. е. в сила е уговорката между страните същите да се изградят
в срок от 12 месеца от датата на подписване на договора.
Твърди се, че „Г.“ ЕООД не
само не доказва изпълнение на своите насрещни задължения по договора за
изграждане на всички,
включени в предмета му съоръжения в срок, а заявява, че няма намерения да
изпълни договора, поради отпадане на инвестиционните му намерения. Съгласно чл.
73, ал. 1 от ЗУТ, когато във връзка със строителството е необходимо да се
измени положението или устройството на изградени улични подземни и надземни
мрежи и съоръжения, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка след
одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества,
чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за строеж.
Наличието на тези обстоятелства се установява от заповед № 9/ 29.08.2012 год.
за изменение на разрешение за строеж на Главния архитект на община Дупница,
копие от която представя. Със същата се изменя издаденото разрешение за строеж,
поради нужда от преместване на трасето на кабелните линии. В заповедта като
възложител е посочен именно ищецът, а не ответника. Съгласно чл. 13, т. 5 на
ДПЕРМ № Р200007094/ 07.11.2008 год. в случай, че обектът засяга съществуващи
електрически съоръжения изместването е за сметка на присъединеното лице.
Видно от
представения договор за извършена работа от 16.10.2008 год. „Г.“ ЕООД като
възложител е възложил на изпълнителя „П.“ ЕООД изработката на „Кабелни линии 20
KV 2 бр. - от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV
„Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“. Ищецът твърди, че след извършване на
СМР по договора между страните и съгласно издаденото разрешение за строеж е
съставен АКТ обр. 19 на 08.03.2010 год., с който се установява завършването на
процесната кабелна линия. Това не отговаря на действителното фактическо
положение. Според ответникът правното
значение на процесния акт обр. 19 е съвсем друго,
тъй като в практиката той се използва за възлагане допълнителни работи, които
не са включени в договора за
извършване на СМР. Не е ясно кой е този инвеститор, доколкото „Г.“ ЕООД е
възложител по договора, а не инвеститор. Освен това, липсват доказателства,
които да потвърждават посоченото в акт обр. 19. В него не е посочен подробно
вида, количеството и средна пазарна стойност на допълнително вложените в обекта
СМР, в това число труд, качеството на извършената работа и вложените материали,
наличие на недостатъци, спазване на срока за съответния етап и т. н. Не е
спазена и изричната форма, в която се възлагат допълнителните работи, съгласно
договора, а именно след одобряване от страна на инвеститора. В представените
платежни нареждания и фактури са посочени лица в неясно какво качество, като
например ЕТ „ЕЛВИ- Румен Киров“. Като основание за плащанията във фактурите не
е посочен договорът за извършена работа, сключен между ищеца и „П.“ ЕООД на
16.10.2008г., а различни като дата на сключване и вид договори - договор за
реконструкция, договор № 5/ 07.11.2008 год., договор за извършени СМР и др.
Част от плащанията предхождат датата на сключване на договора. Част от
плащанията изобщо не са на договорно основание, не е ясно на какво основание са
заплатени същите. Заплатените суми не кореспондират с количествено-
стойностната сметка и с представения Акт обр. 19. С оглед на всичко
гореизложено съставените от „П.“ ЕООД частни свидетелстващи документи по
никакъв начин не доказват стойността на изработката на „Кабелни линии 20 KV 2
бр. - от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“. Не е
ясно и каква част от всички плащания на ищеца в полза на „П.“ ЕООД е покрила
стойността на това съоръжение за присъединяване.
Според ответника, с
цитираното в искова молба заявление вх. № **********/ 14.02.2013 год.,
представено по делото, ..Г.“ ЕООД на практика признава, че
иска да бъдат поставени под напрежение енергийни съоръжения, изградени по силата на договор ДПЕРМ № Р200007094/07.11.2008 год., сключен с "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ”
АД, т. е. Съоръженията са изградени на договорно основание. В
това заявление ищецът потвърждава още, че съоръженията са изградени в
терен, върху който възложителят „Г.“ ЕООД има учредено право на строеж от
община Дупница.
Ищецът
обаче не
е изпълнил задълженията си да изгради и въведе в експлоатация всички съоръжения
така, както е предвидено в договора за присъединяване - изцяло и без етапност.
Той не е поискал и не се е съгласил с неговото предложение за подписване на
споразумение, свързано с преуреждане на условията, по отношение на поетите
задължения за изграждане, въвеждане в експлоатация и съответно изкупуване на
съоръженията от ответника. Ползването на процесните съоръжения е въпрос
неотносим към към спора. Освен това съгласно чл. 12 от ДПЕРМ № Р200007094/07.11.2008г. ответникът
има право да ползва съоръженията безвъзмездно. Спород ответникът, твърденията, че
"ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ” АД използва съоръженията са неоснователни.
Оспорват се твърденията, че
съоръженията са изпълнени съгласно
представените проекти и нормативни изисквания. Оспорен е и размера на иска. Счита, че в настоящия случай е налице
неизпълнение на договорни задължения от страна на ищеца, което е пречка да бъде
сключен договор за покупко продажба на изградените от него съоръжения за
присъединяване. Твърди се също така, че
ищецът не посочва какъв е правният интерес на
"ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД от твърдяната за извършена работа, а и
реално такъв няма,
доколкото поради отказа от изграждане вилното селище на практика съоръженията
за присъединяване са неизползваеми. Излагат се доводи, че извършената работа не
е настъпила в патримониума на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД. Анализилрайки конкретни разпоредби от ЗУТ, ответникът
заявявя, че ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД изобщо
не е било участник в строителството, за да се приеме, че ищецът е управлявал
чужда работа тази на ответника.
Счита, че „Г.“ ЕООД на
законово основание е извършвало работа в свой собствен интерес. Налице е
договорно овластяване за извършване на работата от страна на доминуса. При наличие на
подобно договорно правоотношение, което не се отрича от ищеца, въпреки че
същото не се въвежда като основание на предявените искове, следва да се приеме,
че обективно не може да съществува материално право, основано на неоснователно
обогатяване или на гестия.
Във връзка с неоснователността на исковата претенция,
ответникът навежда и доводи за изтекла
погасителна давност. В ттози смисъл се твърди, че вземането
по чл. 61 от ЗЗД е възникнало от момента на
извършване на съответния разход за СМР, а не от въвеждане в експлоатация на
съоръженията.
Оспорва
като неверни следните представени от ищеца частни свидетелстващи документи, а именно: Количествено
стойностна сметка за
ремонт на Вел 20 кв. „Яхиново“, с. Яхиново, община Дупница гр. Сапарева баня; График
за строително монтажните работи на ВЛ 220 KV „Яхинова“ Сапарева баня; Акт обр.
19. за обект „Ремонт 20 KV „Яхиново“, с. Яхиново, община Дупница; Всички
фактури, издадени на получателя „Г.“ ЕООД, а именно: фактура № **********/ 04.08.2008 год., фактура № **********/
01.12.2008 год., фактура № **********/ 16.04.2009 год., фактура №
**********/06.06.2009 год., фактура №
**********/ 22.02.2012 год., фактура № **********/ 15.03.2011 год., както и
всички платежни нареждания за заплащане на суми по тези фактури, доколкото те
не са издадени във връзка с процесното съоръжение; Счетоводна справка, документът
не кореспондира с другите представени по делото доказателства, няма дата
на издаването му както и автор. Описаните
по горе в т. от 1.2.1. до 1.2.5. доказателства не отразяват вярно фактите от
действителността, същите се отнасят за ремонт, а не за твърдяното изграждане на
процесиите съоръжения. Моли да не бъдат ценени като доказателства по делото.
Счита останалите представени от ищеца доказателства за неотносими към спора
поради което моли да не бъдат приемани като доказателства по делото.
В случай, че съдът прецени предявения
иск за основателен и доказан по размер, ответникът е направил възражение за
прихващане на процесното вземане с вземането му
в размер на 42 270.00 лева с включен ДДС за цена присъединяване, уговорено в чл. 19,
ал.2 от сключения договор за присъединяване
между страните ДПЕРМ № Р2 00007094/07.11.2008 год. В случай, че съдът прецени
предявения иск за основателен и доказан по размер, прави и възражение
за прихващане на процесното вземане с вземането му за неустойка, уговорена в
чл. 21 от ДПЕРМ № Р2 00007094/ 07.11.2008 год., в размер на 3 % от стойността
на незавършените работи, възлизаща на размера на исковата претенция, за периода
от 07.11.2009 г. /датата, до която съоръженията е следвало да бъдат изградени/,
до 31 дни след тази дата, доколкото към нея, съоръженията все още не са били
изградени. /0.1 % на ден по 30 дни = 3 %/.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от Договор за извършена работа с дата 16.10.2008 г., сключен
в с. Борово, общ. Гоце Делчев между “П.” ЕООД, с.
Борово, общ. Гоце Делчев, ЕИК по
БУЛСТАТ ********, представлявано от Г. Павлов П. – Управител (изпълнител) и
„Г.” ЕООД гр.Сапарава баня, представлявано от А.М.– управител (възложител), възложителят възлага,
а изпълнителят приема да извърши следното: 1. Ремонт
на Въздушна ел. проводна линия 20 KV
„Яхиново" от ГО „Младост” с.Яхиново, общ. Дупница, до бъдеща възлова
станция гр.Сапарева баня. 2. Кабелна
линия 20 KV 2 бр. от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново" до бъдещ сълб № 1
/до ТП „Младост” с.Яхиново, общ. Дупница. 3. Демонтажни
работи. Договореният според раздел ІV срок за изпълнение е 05.05.2009 г.
По делото са представени и представляващите неразделна
част от Договора Приложения № № 1 и 2, а именно: СКК,
на обща стойност 2 300 608, 27 лв., както и График за СМР на ВЛ 20 KV
„Яхиново"Сапарева баня.
На 07.11.2008 г. между ищеца и ответното дружество - „ЧЕЗ Разпределение България АД (понастоящем
"Е.м.З." АД), е сключен. Договор за присъединяване на обекти на потребители към
разпределителната мрежа по реда на чл. 20, ал.5, т.2 от НПППЕЕПРЕМ (ДПЕРМ №
Р200007094/07.11.2008 г.), в който са определени условията за
присъединяване към електроразпределителната
мрежа на обект „Вилно селище в имот № 032261, гр. Сапарева баня“. В
чл.2 от договора е уговорено, че за присъединяването на обекта
е необходимо да се изгради нова възлова станция, нов двоен трансформаторен пост
и електропроводни линии средно и ниско напрежение, както и нова възлова станция
и реконструкция на собствен на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
въздушен електропровод 20kV с диспечерско
наименование „Яхиново“, част от което е и кабелни линии СрН
20kV от стълб
№45 на гръбнака на ВЕЛ Яхиново до нов стълб до ТП „Младост“. Утоволено в договора е, че за
присъединяването на обекта е необходимо на имотната граница в имота на ищеца да
се изгради нов трафопост с две трафокилии до 800 kVA и да се монтират
два трансформатора по 630 kV. Предвидено е още
от МВЕЦ „Яхиново“ да се изгради линия за две тройки АС 95 кв. м„ като се
използва трасето на ВЛ /въздушна линия/ 20 kV .Яхиново“ в посока
с. „Крайници“ р. Сапарева баня до нова възлова станция, която трябва да бъде
изградена в района на гробищата на гр. Сапарева баня. В чл. 3 на същия
договор е уговорена предоставената мощност -982 kW и присъединената мощност
-1178 kW. По смисъла на
член 6 ал.1 присъединяваното лице проектира, съгласува в
съответствие с действащата нормативна уредба и изгражда съоръженията за
присъединяване (ал.1). Срокът за изграждане
на съоръженията за присъединяване е 12 месеца от
подписването на договора (ал.2). Изградените
съоръжения за присъединяване се поставят под напрежение след сключване на
договор между присъединяваното лице и дружеството за
прехвърляне на собствеността им (чл.7 ал.1). Съоръженията
за присъединяване на обекта към разпределителната електрическа мрежа се
поставят под напрежение до границата на собственост само от дружеството или от
упълномощени от него лица в седем дневен срок след датата на сключване на
договор за продажба на електрическа енергия с потребителя и при наличие на: Документ
за въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване, издаден при
условията и по реда на ЗУТ; Документ за въвеждане
в експлоатация на обекта по чл. 1, издаден при условията и по реда на ЗУТ; Декларация от потребителя за съответствие на
неговите електрически инсталации с изискванията за безопасност и техническите
норми.(чл.7, ал.2) Присъединяваното лице поставя под
напрежение инсталациите си след границата на собственост на електрическите
съоръжения на своя отговорност, при спазване на техническите изисквания за
безопасност и сигурност на електропроводните линии и качество на електрическата
енергия (чл.8). Правата и задълженията
на страните са уговорени в раздели ІV и V от договора. Така, съгласно член 9 - Дружеството съгласува изготвените от присъединяваното
лице проекти на съоръженията за присъединяване. По смисъла на чл. 10 същото извършва контрол по изпълнението на строителните и
монтажните работи съгласно действащите технически изисквания и
работните проекти, като актовете и протоколите по време на
строителството за дружеството се подписват от упълномощено по надлежния ред
лице. Според уговореното в член 11дружеството се
задължава да изплати изградените от присъединяваното лице, съоръжения
за присъединяване на обекта към разпределителната електрическа мрежа,
след представяне от присъединяваното лице на
Изискуемите от дружеството документи. Присъединяваното лице се задължава да
представи виза за проектиране на трансформаторния пост; да
учреди в полза на дружеството право на строеж или да прехвърли правото на
собственост на съответната част от имота за изграждането на трансформаторния
пост, сьгласно чл. 10, ал. 1 от НПППЕЕПРЕМ, в случай, че постът
ще се изгражда в неговия имот.; Да осигури писмено
съгласие на собствениците с нотариална заверка на подписите им ако
трансформаторния пост трябва да бъде изграден в жилищната сграда (чл.13). Присъединяваното лице
в съответствие с чл. 20,
ал. 5, т. 2 от НППЕЕПРЕМ поема и задължението
за извършване на необходимите строителни и монтажни работи за изграждане на
съоръженията за присъединяване в срок от 12 месеца от подписването на договора (чл.14). Електрическите
съоръжения НН, след границата на собственост се изграждат от и за сметка на присъединяваното
лице и са негова собственост (чл.15). Присъединяваното лице се задължава да
прехвърли възмездно на дружеството собствеността на съоръженията за
присъединяване на обекта (чл.16).
Цените и плащанията по договора за предмет на раздел VІ от договора. Според
уговореното в чл. 21 при неизпълнение на строително-монтажните
работи в договорените срокове, неизправната страна
дължи неустойка в размер на 0,1 % на ден върху стойността на неизвършените
работи, но не повече от 3 %, както и разликата до пълния размер на претърпените
вреди и пропуснати ползи. Страните
имат право да изменят или прекратят договора по взаимно съгласие, изразено в
писмен вид, съобразно действащото законодателство. (чл.24). Промяна на
техническите характеристики на обекта, посочени в чл. 3 от настоящия договор се извършва, след подаване от присъединяваното
лице на ново искане за проучване на условията за присъединяване на
обект и след издадено писмено становище от дружеството (чл.25). Присъединяваното
лице може да прекрати договора, когато отпадне необходимостта от присъединяване
на обекта, както и в случай на осуетяване или забавяне точното изпълнение на
договора. Всички фактически извършени до момента
на прекратяването работи са за сметка на присъединяваното лице (чл.26). Когато
една от страните не изпълни договорените си задължения поради причина, за която
отговаря, другата страна може да развали договора, като даде на неизправната
страна подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му ще
се счита договора за развален (чл.27). Договорът за присъединяване към
електрическата мрежа се прекратява след сключване на договор между присъединяваното
лице и дружеството за прехвърляне собствеността на съоръженията за
присъединяване на обекта (чл.28).
Със Заповед № 239/12.02.2009 г. на Кмета
на община Дупница, в полза на „Г.“ ЕООД,
е било учредено право на прокарване за процесните
„Кабелни линии 20 KV 2 бр. от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб до
ТП .Младост“, с дължина на трасето 1 268 метра“ върху общински имоти, съгласно
разрешение за строеж №14/12.02.2009 г. на Главния архитект на община Дупница.
Заповедта е издадена на осн. Чл. 44, ал.1, т.13 и ал.2
от ЗМСМА и чл. 193, ал.4 от ЗУТ.
За
изпълнение на сроежа е било издадено РАЗРЕШЕНИЕ № 14/12.02.2009 г. от
Областния управител на Област Кюстендил.
Приет като доказателство е и Акт
обр. 19/08.03.2010г., касаещ Договор за
извършена работа с дата 16.10.2008
г., съдържащ констации на
ивеститора „Г. " ЕООД, гр.
Сапарева баня и изпълнителя "П." ЕООД, с. Борово за
изпълнените и подлежащи на
заплащане видове СМР от стълб № 1 до стълб № 48 вкл. на ВЛ 20 KV "ЯХИНОВО.
Със Заповед № 9 от 29.08.2012 г. на Кмета на община
Дупница, на основание чл.99, т.2, връзка чл.102, ал.2 от АПК и
предвид открити нови обстоятелства, е изменено Разрешение
за строеж № 14/12.02.2009 г., влязло в сила на
27.02.2009 г. с възложител “Г."
ЕООД, ЕИК ******** съгласно
Предварителен договор ПДПЕРМ № 79581/2008г. за присъединяване на обекти на
потребители към електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение
България” АД, за строеж втора категория КАБЕЛНИ ЛИНИИ 20 kV 2бр.-от стълб № 4з
на ВЕЛ 20 kV “Яхиново” до бъдещ стълб № 1 (до ТП "Младост”), с.Яхиново,
общ.Дупница, с дължина 1256м”, по улица "В. Левски“ с
ол\70-:-71-:-72-:-73-:-74-:-9з- :-93-:-90-:-86, ул."В. ***с о.т.84-:-85 по
регулационния план на с.Яхиново, одобрен със Заповед № 1105/29.06.1965г. на Кмета
на община Дупница, предвид наличие на обстоятелство - не са извършени
отчуждителни мероприятия по реда на ЗОС за прокарване на
улица с о.т. 84-:-85 по регулационния план на с.Яхиново, поради което трасето
на кабелните линии трябва да бъде преместено откъм коритото на р.Джубрена в
рамките на същата улица, с промяна на дължината им. В Заповедта е посочено също, че, на ред 15,16. 17 и 18 вместо “КАБЕЛНИ
ЛИНИИ 20 kV 2бр.-от стълб № 45 на ВЕЛ 20 kV "Яхиново" до бъдещ стълб
№ 1 (до ТП "Младост”), с.Яхиново, общ.Дуппнца. с дължина 1256м”. по улица
"В. Левски” с о.т.70-:-71-:-72-:-73-:-74-:-95-;-93-:-90-:-86. ул.”В. ***с
о.т.84-:-85’, следва да се впише:
“КАБЕЛНИ ЛИНИИ 20 kV 2бр.-от стълб № 45 на ВЕЛ 20 kV “Яхиново” до бъдещ стълб 1
(до ТП “Младост”), с.Яхиново, обш.Дупница, с дължина 1268м”, по улица "В.
Левски” с о.т.70-:-71-:-72-:-73-:-74-:-95-:-93-:-90-:-86, ул.”В. *** (откъм
коритото на р.Джубрена). с о.т.84-:-85”. Мотивите за изменението
са формирани на основание Писмо вх.№
26-00-1294/26.07.2012г. от “К.А." ЕООД - строителен
надзор на строежа. Заповедта № 9 от 29.08.2012 г.
представлява неразделна част от Разрешение за
строеж №14/12.02.2009 г.
Видно
от Декларация от 15.10.2012 г., изходяща от „П.“ ЕООД, във връзка с
провеждането на 72 часови проби на обект:
Кабелни
линии 20 kV 2бр. - от стълб № 45 на ВЕЛ 20 kV
“Яхиново” до бъдещ стълб №1 (до ТП “Младост”), с.Яхнново, община Дупница, с дължина
1268 м. по
улица ”В. Левски“ с о.т
70-:-71-:-72-:-73-:-74-:-95-;-93-:-90-:-86, улица “В. ***брена” (откъм коритото на
р.Джубрена) с о.т. 84+85 по регулационния
план на с.Яхиново, одобрен със Заповед
№1105/29.06.1965г. на Кмета
на Община Дупница Административен адрес: с.Яхнново, общ. Дупница,
област Кюстендил, Изпълнителят на СМР е уведомил всички
служители и работници, че съоръжението ще бъде поставено под напрежение за 72
часови проби по реда на Наредба №6 от 09.06.2004 г. и ЗУТ.
Със Заповед № 5899/24.10.2012 г. на
Директора на Дирекция „Обновяване, проучване и предоставяне на режим“ към ЧЕЗ
Разпределение България АД, издадена във връзка с получено заявление с нотификация №
********** от „Гасткаус" ЕООД - (инвеститор) за завършени СМР на обект
„Кабелна линия 20 kV от стълб N45 (до ВЕЛ
Яхиново) до нов стълб N1 (до ТП
Младост)“ с. Яхиново Общ. Дупница и необходимостта от проверка на количеството
и качеството на извършените видове работи, е била
назначена специална Комисия със следните задачи: 1. Да
изиска и провери наличната документация относно изпълнението на обекта:
съгласувани работни проекти, протоколи от изпитания на силовите трансформатори,
за контрол на съпротивлението на изолацията и контрол с повишено напрежение на
събирателни шини на КРУ и табло НН, за контрол на съпротивлението на изолацията
и хонтрол на изолацията с повишено напрежение на кабели до и над 1000V, за контрол
на преходното съпротивлението на заземителите на заземителните уредби; годност
за монтиране на средства за търговско измерване; сертификати за качество на
монтираните енергийни съоръжения; становища за пожарна безопасност и др.; 2. да
извърши проверка на място качеството и количеството на действително извършените
работи на обекта; 3. в срок от 10 работни дни от датата на
настоящата заповед, да състави и подпише протокол удостоверяващ годността на
обекта с цел съставяне на последващи документи за приемане по реда на Наредба №
2 от ЗУТ и за включване в експлоатация на електросъоръженията. Комисията
е следвало да започне работа на 25.10.2012 г. от 11 часа и да приключи до
02.11.2012 г, Контрол по изпълнение
на заповедта е възложен на
Ръководител отдел „София Област“.
Във връзка с горната Заповед, по
делото е представен Протокол от 02.11.2012г., за констатиране
годността за приемане - на електрически съоръжения преди издаване на акт
образец 15 по ЗУТ, за ОБЕКТ: „Кабелна линия 20 kV от стълб №45
(до BEЦ Яхиново) до
нов стълб №1 (до ТП Младост)“, находящи се в с. Яхиново Общ. Дупница, ИНВЕСТИТОР:
„Г.” ЕООД и ИЗПЪЛНИТЕЛ: „П.” ЕООД, видно от които: Надначената Комисията е извършила
основен преглед на обекта и представената строителна документация, същата е констатира,
че съоръженията са изпълнени съгласно. представените проекти и
нормативни изисквания и са годни за приемане за въвеждане в експлоатация.
ЗА КОНСТАТИРАНЕ ГОДНОСТТА ЗА ПРИЕМАНЕ НА
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ ПРЕДИ ИЗДАВАНЕ НА АКТ ОБРАЗЕЦ 15 ПО ЗУТ, за ОБЕКТ:
„Кабелна линия 20 kV от стълб №45 (до BEЛ
Яхнново) до нов стълб №1 (до ТП Младост)“, находящи се в с. Яхнново Общ.
Дупница, по делото е
представен, респ. приет като доказателство, Протокол с дата 13.11.2012 г.
На 14.02.2013г. „Г.“ ЕООД е подало Заявление
с вх. № **********/14.02.2013 г. до „ЧЕЗ Разпределение България“ АД,
с което се иска изграденото енергийно съоръжение да бъде поставено под
напрежение съгласно Наредба № 6 и ЗУТ.
На 26.02.2013 г. ответникът е изпратил писмо на
ищеца, в което съобразявайки, че той иска предприемане на действия във връзка с
изградена част от процесните съоръжения, е дал
указания, че за да постави под напрежение само част
от всички предвидени за изграждане съоръженията, предписани за захранване на
обекта мy, е необходимо да бъде сключено споразумение към договора, в което да
уредят отношенията си във връзка с исканата етапност на строежа.
По делото е представен Протокол за
установяване на годността за ползване на строежа, подписан на 15.03.2013 г. от представител на
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД - инж.Л.С..
Процесният строеж като подобект на обект „Реконструкция на ВЕЛ
Яхиново“ е приет от ДНСК и е издадено
Разрешение за ползване № ДК-07-КН-02/21.03.2013 г. на Началника на РДНСК -
Кюстендил.
На 14.05.2013 г. ищецът е подал
ново заявление до ответното дружество с искане за сключване на договор за
покупко-продажба на енергийни съоръжения кабелни линии 20 kV 2 бр. от стълб №45
на ВЕЛ „Яхиново“ до нов стълб; до ТП „Младост“, с дължина на трасето 1 268 м.
На това
заявление е изпратен отговор от
ответника (негов изх.№
**********/22.05.2013 г.), че след извършена провека
от компетентни слежители и на база изготвено становище е било установено
несъответствие между изградените съоръжения и указаните условия за
присъединяване, съгласно сключения между страните договор за присъединяване.
Към
доказателствения материал, в производството са приети още: Количествена
сметка; Работен
проект/екзекутивна документация; Обяснителна записка, обект: Ремонт на ВЕЛ 20
кв. „Яхиново”, с приложение - чертеж; Актуализиран
проект обект ВЕЛ, част геодезия, от 2012г. с приложение чертеж; Документ
за собственост на имот № 032261, гр. Сапарева баня, ведно с осемнадесет броя издадени разрешения за
строеж върху собствен терен, за изграждане на вилно селище в имот № 032261; Писмо
до кмета на Община Сапарева баня; Предварителен
договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната
мрежа (ПДПЕРМ) 698296/29.09.2008г. между „ЧЕЗ Разпределение България” АД и „Ю.С.”
ЕООД;
Във връзка със заплащане стойността
на извършените СМР от страна на „Г.” ЕООД по делото са представени: Фактура
№**********/04.08.2008 г. заедно
с Преводно нареждане 31.07.2008 г.; Фактура
№**********/01.12.2008 г. заедно
с Преводно нареждане 02.12.2008 г.; Фактура
№**********/16.04.2009 г. заедно
с Преводно нареждане 16.04.2009 г.; Фактура
№ **********/05.06.2009 г. заедно
с Преводно нареждане 05.06.2009 г.; Фактура
№*********/22.02.2010 г. заедно с преводно нареждане 22.02.2010 г.; Фактура
№**********/15.03.2011 г. заедно с преводно нареждане 18.03.2011 г.
За установяване размерът на действително платените суми от “Г.” ЕООД във връзка с проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на
трасе прадставляващо Кабелни линии 20 KV 2 бр. - от стълб №45 на ВЕЛ 20 KV
“Яхиново” до нов стълб до ТГГМладост”, с дължина на трасето 1268 м. по делото е допусната,
изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза.
Според експертното заключение, осчетоводените в счетоводството на “Г.”
ЕООД фактури за извършените СМР възложени от “Г.” ЕООД на фирма “П.” ЕООД,
възлизат на обща стойност 748 000 лева с включен ДДС
(623 333.33 лева без ДДС). Частта от претендираните
разходи за извършени и платени дейности на Обект, Външно електрозахранване -
Кабелни линии 20 KV 2 бр. — от стълб №45 на ВЕЛ 20 KV “Яхиново” до нов стълб до
ТП „Младост”, с дължина на трасето 1 268 м., е посочена в справка по чл.366 от ГПК
на “Г.” ЕООД. Същата представлява сбор от стойността на монтираните съоръжения, като заплатената сума за
техния монтаж е на стойност 323 667 лв.
без включен ДДС.
За изясняване на спорни въпроси по делото, е допусната,
изслушана и приета е съдебно – техническа експертиза, съгласно заключението на
която Кабелни
линии 20 KV - 2 бр. от стълб №45 ВЕЛ - 20 KV "Яхиново" до нов стълб
(до ТП „Младост") с дължина на трасето 1 268м
е присъединено към ЕРМ на
“ЧЕЗ Разпределение България" - АД и е
снабдено с необходимите надлежно оформени документи, както следва: Разрешение
за ползване Образец 16 за въвеждане на трасето в техническа експлоатация и е
присъединено към ЕРМ на "ЧЕЗ Разпределение България" - АД и е
поставено под напрежение. Според експерта – процесните кабелни линии са присъединени към
ЕРМ на "ЧЕЗ Разпределение България" - АД и се осъществява пренос и
разпределение на ел.енергия към други потребители на "ЧЕЗ Разпределение
България" – АД.
По делото е допусната, изслушана и приета и допълнителна съдебно – техническа експертиза.
При отговора на
въпроса дали представеният по делото актуализиран проект от юни 2012 г., въвеждащ етапност, вследствие на промяна на инвестиционните
намерения
на възложителя при условията на чл. 152, ал. 2 и чл.
154, ал. 5 от ЗУТ на първоначалният проект, одобрен с разрешение № 2 от 25.06.2009 г. от Областният управител на Област Кюстендил, е внесен
за одобрение в
Областна управа Кюстендил със съответното искане,
от кого и на коя дата, експертизата е посочила следното:
Етапността в
строителството е точно описано в ЗУТ в чл. 152 ал.1- „Разрешението за строеж се издава за целия
строеж. Според ал.2 от цитираната разпоредла - Разрешението
за строеж може да се издава и за отделни етапи (части) на строежите, които
могат да се изпълняват и използват самостоятелно, а за жилищните сгради и за
отделни етажи от сградата - при условие, че се завършва
архитектурно-пространственото и фасадното оформяне на всеки етап от
строителството.“ Според изложеното от експерта - по негово запитване
до Областен Управител на Област Кюстендил е получен
отговор (приложен към заключението) според, който в областна администрация няма данни
за постъпили искания или заявления от фирма Г.“ ЕООД, касаещи промени по време на
строителството към PC № 2 от 25.06.2009 г.
Посочено е също така в експертизата, че за периода
07.2009 г. до 07.2014 г. няма регистрирана заповед за допълване на Разрешението
за строеж.
Според експертния анализ описаните
в чл. 2 от ДПЕРМ № Р200007094/07.11.2008 г. съоръжения не са били изпълнени до 07.12.2009 г.
Освен процесното съоръжение, към 08.12.2009 г. и до 31 дни след тази дата,
не са били изградени още и:
- Нова възлова станция, изградена в района на гробището на град Сапарева баня
с четири въздушни въвода, 10 кабелни извода 20 kV, трафокилия, оразмерена за трансформатор до 800 kVA и килия
„Охрана трафо“ , възловата станция следва да е оборудвана с КРУ и с възможност за телеуправление;
- Нов двоен
трансформаторен пост с две трафокилии до 800 kVA, с два трансформатора по 630 kVA, с предвидени четири
кабелни входа и две килии „Охрана трафо“. Всички килии следва да са оборудвани с мощностни разединители. Новият трафопост следва да бъде
захранен с две слепи отклонения към всяка
тройка на новоизградената въздушна линия;
- Електропроводни линии
средно и ниско напрежение - от МВЕЦ „Яхиново“, проектиране и изграждане на линия за две тройки АС
95 кв.мм, като се използва трасето на ВД
20 kV „Яхиново“ в посока с. Крайници-гр. Сапарева баня до нова възлова станция, с изключение на
процесното съоръжение;
В производството, предмет на изследване е и въпросът относно размера на
неустойката при наличие на договорно неизпълнение.
В тази връзка е допусната, изслушана
и приета по делото е съдебно-оценителска
експертиза. Според различните хипотези и във връзка с поставените му задачи, вещото лице е дало три
самостоятелни отговора.
При хипотеза, свързана с установени неизвършени работи по изграждане
на описаните съоръжения за присъединяване в ДПЕРМ№Р200007094/07.11.2008 г.
за нова възлова станция, нов двоен трансформаторен пост и електропроводни
линии, експертизата е дала заключение,че за неизвършените работи по изграждане на нова възлова станция,
размерът на неустойката по чл.21 от ДПЕРМ№Р200007094/07.11.2008 г.
е изчислен въз основа на приложената на стр. 22-24 от делото КСС, възлизаща на
3%, т.е. в размер на 13 230,00 лв. без ДДС или
15 876,00 лв. с ДДС.
При хопотеза на неизвършените работи по изграждане на нов двоен трансформаторен пост, размерът на
неустойката по чл.21 от ДПЕРМ№Р200007094/07.11.2008 г.
е изчислен въз основа на ценово предложение за обект, сходен на процесния,
посочен в приетата СТЕ в о.с.з. от 04.11,2020 г.
при определена цена 45 747,20лв. с ДДС или 38 122,67 лв. без ДДС, възлизаща на
3%, т.е.
в размер на 1 143,68 лв. без ДДС или 1 372,42лв с ДДС.
За
неизвършените работи по изграждане на
електропроводни линии, размерът
на неустойката по чл.21 от ДПЕРМ № Р200007094/ 07.11.2008 г.
е изчислен въз основа на посочената дължина 6 202м.
на III -ти етап: въздушна електропроводна линия 20 Kv, в участък от нов
стълб №59 до нов стълб №124 /до бъдеща възлова станция/ от обяснителната
записка към актуализирания проект от 2012 г., приложен по делото.
Видно от експертното заключение, на база направеното проучване за
проектирани и остойностени, както и изградени въздушни линии в
периода 2008-2009 г. в региони със
същата категория и с параметри, е било установено, че
стойността на такива съоръжения възлиза средно между 65 000,00 лв./км
и 70 000,00 лв./км в зависимост от релефа на трасето и
вида на използваните стълбове. За конкретния случаи, експертизата е приела
средна пазарна цена 67 500,00 лв./км., т.е.
за изграждане на процесната въздушна линия с дължина 6 202 м. общата стойност би
била 418
635 лв. с ДДС или 348 862,50 лв. без ДДС. В тази връзка, за неизвършените
работи по изграждане на електропроводни
линии, в експертизата е
посочено, че размерът
на неустойката по чл. 21 от ДПЕРМ№Р200007094/07.11.2008г., възлиза на 3%, т.е. в размер на 10 465,88 лв. без ДДС или 12 559,05 лв. с ДДС.
В свое обобщение експертизата сочи, че размерът на неустойката по чл. 21 от
ДПЕРМ№Р200007094/07.11.2008г. за неизвръшените работи по изграждане на нова
възлова станция, нов двоен трасфоматорен пост и електропроводни линии,
възлиза на 24 839,56 лв. без ДДС или 29 807,47 лв. с ДДС.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Изложената в исковата молба фактическа
обстановка, уточненията,
направени от ищеца с молба от 29.09.2017 г.
и изрично в съдебно заседание
от 24.10.2018 г., обуславят извода, че е предявен иск с правно основание чл. 61 ал.1
от ЗЗД.
Правната
уредба на гесцията се
съдържа в текстовете на чл.60-62 ЗЗД. Съгласно
чл.60 ЗЗД, който
предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е
натоварен, е длъжен
да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме. Той е длъжен да се грижи за
работата, както ако би бил упълномощен. Неговата отговорност може да бъде намалена с оглед на
особените обстоятелства, при които той е поел грижата за чужда работа. В чл.61, ал.1 ЗЗД е посочено, че ако
работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни
задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за
личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни
разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.
Съгласно ал.2 от цитираната разпоредба ако работата е била предприета
и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването
му.
Според ал.3 на чл.
61 ЗЗД ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на
заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното
обогатяване.
В текста на чл.62.ЗЗД е предвидено, че ако заинтересуваният е
одобрил управлението на работата, важат правилата за пълномощието.
Гесцията урежда вътрешните
отношения между гестора (управителят на чужда работа без възлагане) и
доминуса (заинтересованият,
собственикът на работата). Тя
е различна от хипотезата на чл.42 от ЗЗД, който урежда отношенията между мнимия представител и третото лице досежно дължимостта на обезщетението
или отношенията между третото лице и мнимо представлявания, когато сделката,
сключена без представителна власт е била потвърдена. Гесцията няма отношение към връзката на
гестора с трети лица или тази на
доминуса с трети лица.
Гесцията наподобява договор
за мандат, тъй като гесторът действа като
мандатар, без всъщност да е такъв и без да му е била възложена работата. Липсва и упълномощаване по смисъла на чл.36 или
чл.43 ЗЗД.
Макар че причината
на гесцията е извъндоговорна, възникналите отношения се уреждат като договорни. От нея възниква задължение на
гестора към доминуса (да се грижи за работата, докато той може да я поеме с
грижата на добрия стопанин) и от ако от неизпълнението на това задължение
последват вреди, тяхното обезщетяване става със средствата на договорната отговорност. Това е следствие на обстоятелството, че законът приравнява основанието за настъпване на вредите
с
неосъществяването на дължимия резултат по договорно правоотношение – т.е. неосъществяването на престацията
на гестора, която е такава, каквато би била ако той беше натоварен да свърши тази работа ( т.е. ако би бил мандатар). Налице са правомерни действия в чужд интерес – арг.
от чл. 60, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното следва да се приемае, че воденето на чужда работа без поръчка е законово облигационно
отношение, което възниква в случаите, когато едно лице, наречено управител на
работата или гестор съзнателно предприема извършване на чужда работа.
Правоотношението се поражда между гестора и лицето, в чиято правна сфера са
извършени действията, като гесторът,
който навлиза и засяга чужд кръг от права и интереси, поради което следва да
положи дължимата грижа и да извърши съответните действия, които тя налага, като заинтересованото лице се
задължава да плати направените разноски.
Фактическият състав на
воденето на чужда работа без поръчка по смисъла на чл. 61, ал.1 от ЗЗД, включва следните елементите 1. гесторът да извърши фактически или правни
действия – не
някаква работа; 2. работата се извършва за
едно друго лице, така че последиците от нея настъпват в чужда правна сфера; 3. работата се извършва
само в чужд, но не и в собствен интерес и гесторът знае, че извършва чужда
работа и иска това; 4. гесторът не трябва да е
овластен или натоварен за нейното извършване; 5. следва да е налице оправдание за осъществяване на дейност в чужд
интерес; 6. поемането на чуждата
работа следва да отговаря на интересите и на действителната или предполагаемата
воля на доминуса.
Така изложеното,
отнесено към твърденията, обстоятелствата и доказателствата по делото, сочи
неоснователност на исковата претецията, предвид следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че на 07.11.2008г. между ищеца
и ответника е бил сключен
Договор за присъединяване на обекти на потребители към
разпределителната мрежа (ДПЕРМ № Р200007094/07.11.2008г.), както и че с него са били
определени условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на
обект „Вилно селище в имот № 032261, гр. Сапарева баня“, като за
присъединяването на обекта е прието за необходимо
изграждането на нова
възлова станция, нов двоен трансформаторен пост и електропроводни линии средно
и ниско напрежение, както и нова възлова станция и реконструкция на собствен на
„ЧЕЗ Разпределение България“АД въздушен електропровод 20kV с диспечерско наименование .Яхиново“, част от
което е и кабелни линии СрН 20kV от стълб
№45 на гръбнака на ВЕЛ Яхиново до нов стълб до ТП „Младост“. Видно от взаимните уговорки, страните са предвидили,
че за присъединяването на обекта е
необходимо на имотната граница в имота на ищеца да се изгради нов трафопост
с две трафокилии до 800 kVA и да
се монтират два трансформатора по 630 kV. Уговорено е още от
МВЕЦ „Яхиново“ да се изгради линия за две тройки АС 95 кв. м„ като се използва
трасето на ВЛ /въздушна линия/ 20 kV .Яхиново“ в посока с. „Крайници“ р.
Сапарева баня до нова възлова станция, която трябва да бъде изградена в района
на гробищата на гр. Сапарева баня. По смисъла на ДПЕРМ № Р200007094/07.11.2008 г., ищецът в качеството му
на присъединявано лице е поел задължението да проектира, съгласува в съответствие с
действащата нормативна уредба и да изгради
съоръженията за присъединяване, като срокът за изграждане
на съоръженията за присъединяване е 12 месеца от
подписването на конкретния договор. Договорено е също така, че електрическите съоръжения НН, след границата
на собственост също се изграждат от и за
сметка на присъединяваното лице и
са негова собственост (чл.15), като ищецът се е задължил да
прехвърли възмездно на електроразпределителното дружество собствеността
на съоръженията за присъединяване на обект
По смисъла на чл. 26 от ДПЕРМ № Р200007094/07.11.2008г., присъединяваното лице може да прекрати
договора, когато отпадне необходимостта от присъединяване на обекта, както и в
случай на осуетяване или забавяне точното изпълнение на договора. В тези случаи, всички фактически извършени до момента на
прекратяването работи са за сметка на присъединяваното лице. В чл. 27 от ДПЕРМ №
Р200007094/07.11.2008г. е предвидена и възможност за разваляне на
договора, когато
една от страните не изпълни договорените си задължения поради причина, за която
отговаря. Договорът
за присъединяване към електрическата мрежа се прекратява след сключване на
договор между присъединяваното лице и дружеството за прехвърляне собствеността
на съоръженията за присъединяване на обекта (чл.28).
Възникналата по-горе между страните облигационна обвързаност има
особености, произтичащи от спецификата на правната уредба като редът и
условията за присъединяване на потребители на ел.енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи са регламентирани в Закона за енергетиката и Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните ел. мрежи.
Видно от разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗЕ
преносното, съответно разпределителното предприятие, е длъжно да присъедини
всеки обект на потребител на ел.енергия, разположен на съответната територия,
който има изградени ел.уредби в границите на имота си, отговарящи на
техническите норми и на изискванията за безопасна работа; изпълнил е
условията за присъединяване към преносната, съответно разпределителната мрежа и
е сключил писмен договор с преносното, съответно разпределителното
предприятие, по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба
по чл.36, ал.З.
От своя страна, етапите за присъединяване
са посочени в чл.2, ал.1 от Наредба № 6 и включват проучване на условията и
начина на присъединяване, извършвано от преносното или съответното
разпределително предприятие, към чиято мрежа ще се осъществи
присъединяването; сключване на предварителен договор между преносното
или разпределителното предприятие и възложителя на присъединявания обект и сключване
на договор за присъединяване между преносното и разпределителното предприятие и
лицето, поискало присъединяването на обекта.
Предвид специфичния характер на
електропреносната мрежа и съоръженията, правото на собственост е ограничено от
законодателя, като собствениците на електрически уредби и съоръжения са длъжни
да предоставят достъп на преносното съответно на разпределителното, предприятие
през собствените си уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса
на електрическа енергия до други потребители. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ 6 преносното или съответното разпределително предприятие може безвъзмездно
да ползва части от присъединявания обект за монтиране, поддържане и експлоатация
на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на
електрическа енергия. Когато за осъществяване на присъединяването се налага в
имота, където е разположен обектът за присъединяване, да се изгради
електрическа уредба с високо или средно напрежение, съответното предприятие
договаря със собственика на имота да прехвърли в негова полза правото на
собственост и съответна част от имота или да учреди право на строеж /чл. 10 ал.
1 от Наредба №6/.
В разпоредбата на чл.20 ал.1 от Наредбата е предвидено, че след сключването на договора
за присъединяване, преносното,респ. разпределителното предприятие /т.е. ЕПП
и ЕРП / изготвя и съгласува с потребителя работните проекти за изграждане на
съоръженията за присъединяване. Съгласно чл.20 ал.5 от
Наредбата, лицето с което се сключва договор за присъединяване по реда на
НПППЕЕПРЕМ, със съгласието на ЕПП,респ. ЕРП, може „да поеме задължение„:
т.1 – за проектиране съоръженията по чл.20 ал.1 от Наредбата ; т.2 – за
изпълнение на определен вид строително монтажни работи по присъединяването, по
изготвените от ЕПП / ЕРП работни проекти „; т.3 – за изграждане съоръженията по
ал.1.Чл.20 ал.7 от Наредбата сочи, че изградените съоръжения за присъединяване
по чл.20 ал.5 от Наредбата „ се прехвърлят възмездно ” на ЕПП / ЕРП , на база
„взаимно признати разходи”, като разпоредбата не конкретизира основанието на прехвърлянето, каквото за собствеността
върху вещ настъпва и в хипотеза на прехвърляне резултата от договор за
изработка на движима вещ, а и на недвижима, ако възложителят е собственик на терена или носител на съответно
ограничено вещно право на строеж /надстрояване,пристрояване/, реализиращо се чрез
изпълнението по договора за изработка.
Разпоредбата на чл.23 от Наредба изрично предвижда, че когато съоръженията са
изградени по реда на чл.20 ал.5, те се поставят под напрежение след сключване на договор между
собственика на имота, респ. на съоръженията и съответното ЕПП/ЕРП, за прехвърляне право на
собственост върху съоръженията, право на собственост или право на строеж върху съответна част на имота
и учредяване на сервитутни права. Според чл.4 ал.2 от Наредбата присъединяваното
лице може да бъде „възложител„ /т.1/ - при изграждане на нов обект,
преустройство на съществуващ обект или при нужда от временно електроснабдяване
на строителен обект, без да е собственик, ползвател или наемател, последните посочени отделно в т.2 на
разпоредбата като възможни присъединявани към електроразпределителната мрежа
субекти, а
може и да е лице с временно разрешение за поставяне на преместваем обект по
реда на ЗУТ / т.3 /. От разпоредбите на
чл.23 вр. с чл.20 ал.5 вр. с чл.4 ал.2 от Наредбата следва, че предмет на възлагане по
реда на чл.20 ал.5 може да бъдат както конкретни съоръжения, в смисъл на завършени, функционално обособими
самостоятелно обекти, така и само видове СМР /т.2/, а така също както с
характеристиката на движими /преместваеми/ съоръжения, така и с характеристика
на съоръжения, инкорпорирани в недвижими вещи /напр. уредбите за високо и
средно напрежение – виж чл.10 ал.1 от Наредбата/.
С оглед горното законодателят
изрично е уговорил уреждането на вещните права на собственост, респ. строеж и сервитутни права, когато се касае за
инкорпорирани в недвижима вещ съоръжения, респ. съоръжения, ограничаващи
ползването на имоти – чужда собственост. Видно от чл.23 вр. с чл.4 ал.2 на Наредбата, изпълнителят –
присъединяващо се към електроразпределителната мрежа лице, поело задължение по реда
на чл.20 ал.5 от същата, може да е, но може и да не е собственик на терена, в който се извършва
изграждането.
Когато предметът на
възложеното не предпоставя прехвърляне на вещни права, респ. учредяване на сервитути, с оглед задължителните
клаузи на договора за присъединяване /чл.18 и чл.20 ал.7 от Наредбата, уреждаща задължителна
възмездност/, с договора за
присъединяване се сключва и договор за изработка на съоръженията, в хипотезата на чл.20 ал.5
от Наредбата, тъй като в клаузите му се съдържат необходимите насрещни
волеизявления на страните за сключването му и достатъчна индивидуализация на
предмета на възложеното. В случай на отказ за доброволно определяне възнаграждението на база
„взаимно признати разходи „съгласно отчетени такива, в съответствие с работния
проект за изграждането, същото следва да бъде определено по аналогия на чл.326 ал.2 ТЗ вр. с
чл.20 ал.7 от Наредбата /последната разпоредба изключваща право на печалба за
присъединяваното лице / - средна
пазарна стойност на разходи за изработка на съоръженията, съобразно утвърдения
от ЕПП/ЕРП работен проект, чиято изработка по начало дължи самото ЕПП/ЕРП /чл.20 ал.1 от
Наредбата /.
От направения анализ на нормативната уредба, съобразен с
процесната хипотеза и аналогично възпроизводен в ДПЕРМ № Р200007094/07.11.2008
г. следва извод, че по смисъла на чл. 20,
ал.5 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните ел. мрежи, действията, предприетите от страна
на ищеца не са лишени от овластяване, съответно - натоварване за нейното извършване. В рамките на съдебното дирене не се установи, че
облигационната връзка между страните е прекратена на някое от основанията,
уговорени с нея (в този смисъл са чл. 26 и чл. 28). Не се твърди и наличие на
предпоставки за нейното разваляне. При това положение, реализираното от „Г.” ЕООД се явява изпълнение на конкретни негови договорни задължения,
поради което изграденото
процесно трасе е част от предвидената по договора работа, т.е. в случая не е извършено нещо извън предмета на договора.
По делото
е установено също така, а и не се спори между страните, че
дейностите по изграждане на съоръженията за присъединяване не са напълно
изпълнени и същите са частично изградени. Констатира се също, че
собствеността върху частично изградените съобръжения не е прехвърлена на
ответника. Резултатът
от изпълнението има веществен елемент, но той не се
е проявил в правната сфера на ответника (доколкото последният не е
носител на учреденото право на строеж, не е и собственик на имотите, в които са изградени процесните съобръжения), поради което имуществените последици между страните в
процеса, дори и при установена нищожност на облигационната връзка помежду им,
обективирана в ДПЕРМ № Р200007094/07.11.2008г., не биха могли
да се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие съгласно
разпоредбите на чл.60 – чл.62 от ЗЗД,
Що се касае до доводите на ищеца, че изградените към момента по негово
възлагане съоръжения са ползват от страна на разпредителното дружество, следва
да бъде отбелязано, че извън хипотезата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 6 това би могло да
доведе до неоснователно разместване на блага, но правната регламентация и редът
за предявяване на евентуална претенция за обещетение не попада в предметния обхват
на предявения иск.
Ищецът твърди също така, че във връзка с негово инвестиционно намерение да
изгради вилно селище в собствен имот № 32261 в гр. Сапарева баня, през 2008
год. е възникнала идеята да се изгради далекопровод 20/ 0.4 kV в района на гробищен парк Сапарева баня, като целта е била довеждане на
достатъчна електрическа мощност в района на гр. Сапарева баня, село Паничище и
местност „Езерата“. На това основанание „Г.“ ЕООД е сключил Договор с
ответника "Е.м.З." АД, чиито
предмет е свързан с изграждането на процесните „Кабелни линии 20 kV 2 броя- от стълб № 45 на ВЕЛ 20 Kv „Яхиново“ до нов стълб
(до ТП „Младост“) с дължина на трасето 1 268 м.
Същевременно от представените по делото, в частност Заповед № 239/
12.02.2009 г.. на Кмета на община Дупница, издадена на основание Разрешение
застроеж № 14/12.02.2009 г. на Главния
архитект на община Дупница и
Заповед № 9/ 29.08.2012 г. за изменение на разрешение за строеж на Главния
архитект на община Дупница, се установява, че за процесните „Кабелни линии 20 KV 2 бр,- от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб
до ТП „Младост, с дължина на трасето 1 268 метра“, титуляр
на правото на прокарване и възложител на строителството
е „Г.“ ЕООД.
Обстоятелството
се потвърждава и от представения по делото Протокол за установяване на
годността за ползване на строеж „Кабелни линии 20 KV 2 бр.- от
стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб
до ТП „Младост“, с. Яхиново, община Дупница, с дължина на трасето 1 268 метра, видно от съдържанието на които като участници
в строителството са посочени: община Дупница, като
собственик на терена и „Г.“ ЕООД, в качеството му на възложител на строежа, на осн. Заповед № 239/ 12.02.2009 г. на Кмета на община Дупница за
учредяване на право на преминаване на кабелна линия 20 kV по трасе, преминаващо през имоти публична общинска собственост и съгласно ДПЕРМ
№ Р200007094/ 07.11.2008 г..
Предвид всичко изложено, отнесено към разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ,
следва да се направи извод, че действията във връзка с реализацията на
процесните СМР са предприети от ищеца в
качеството му на възложител, тъй като именно същият се легитимира като носител на учреденото правото на строеж.
Предвид горното и поради липсата на доказателства за издаване на надлежно разрешение
за строителството на процесните съоръжения в полза на ответника,
недоказани в процеса остават твърденията на ищеца за предприети действия
единствено в интерес на ЧЕЗ „РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД. Извод в
обратен смисъл не може да бъде изведен от установени в процеса действия на
ответника по одобряването на работа. Това е така, тъй като същите са във връзка с подписания от страните ДПЕРМ и в съответствие с правомощията на ответното дружество по Наредба № 6, което обаче
не ги приравнява с действия по одобрението на
работа, поета в чужд интерес в хипотезата на гесция.
Не може да бъде споделена и тезата на ищеца, че продължилото
изпълнение на договорните му задължения при наличие на отпаднал негов стопански
интерес от инвестицията по изграждане на обекта за присъединяване, а
следователно и от договора за присъединяване, обуславя извод, че е поета работа
в чужд интерес по смисъла на чл. 60 и следв. от ЗДД. Това е така предвид факта,
че основанието за поемането на тази работа е в изпълнението на негово
задължение по договорно правоотношение, последното възникнало именно по силата
на подписания от
страните ДПЕРМ. Освен това по смисъла на договореното от
страните (чл.26), когато отпадне необходимостта от присъединяване на обект,
както и в случай на осуетяване или забавяне точното изпълнение на договора, е предвидена възможност в полза на присъединяваното лице за прекратяване на облигационната връзка. Въпреки наличието
й, ищецът е продължил действията си по изграждане, без обаче резултатът от
същите да е настъпил в правната сфера на ответника. При това положение,
продължилото изпълнение, обосновано с поети финансови ангажименти към
изпълнителите на проекта и с правни очаквания, че ЧЕЗ ще изкупи съоръженията,
не е достатъчно основание, за да изгради се извод, в посока, че същите са реализирани
конкретно и в интерес на ответника.
В съответствие с изложеното и като счита, че в случая не са налице изискуемите елементи от
фактическия състав на чл. 61, ал.1 от ЗЗД, съдът намира исковата претенция за
неоснователна, поради която същата подлежи на отхвърляне.
Неоснователността
на главния иск, обосновава неоснователност и акцесорната претенция, заявена в
условията на чл. 86 ЗЗД.
При този изход от спора, съдът не
дължи произнасяне и по направените от ответната страна възражения за
прихващане, съответно - за погасяване на вземането поради изтекла погасителна
давност.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сторените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
В процеса ответникът претендира разноски общо в размер
на 17 450лв., от които: 1.) 16 200 с ДДС – възнаграждение за процесуално
представителство; 2.) 1 000 лв. – депозит за СТОЕ; 3.) 250 лв. – депозит за
СТОЕ;
За основателността и размерът на разноските, по делото
са представени платежни документи и Списък, изготвен по реда на чл.80 от ГПК.
Налице е направено от ищцовата страна възражение за прекомерност на разноските, във връзка с което съдът,
намира следното:
Първоинстанционнато
производство е образувано въз основа на искова молба от 2017г., като сключеният
от ищцовото дружество договор за процесуално представителство от 2018 г. е част от
приложенията към същата. Разпоредбите на Наредба №1/2004 г. имат материалноправен
характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за
съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт
изрично не е придадено
обратно действие. В тази насока е и задължителната практика, постановена по
реда на чл.274, ал.3 ГПК -
определение № 782/ 12.12.2014 г. по ч.т.д. № 3545/ 2014 г. на II ТО на ВКС,
определение № 189/ 29.05.2014 г. по гр.д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС
и определение № 270/ 24.07.2014 г. по гр.д. № 7159/2013 г. на IV ГО на
ВКС. В настоящия случай, договорът за правна защита
и съдействие за представителство е сключен при действието на Наредба № 1/ 2004 г., обн. в ДВ, бр. 84 от 2016 г., поради и което
минималният размер на адвокатското възнаграждение за първата инстанция следва
да се определи по Наредба № 1/ 2004 г. в редакцията й към този момент.
Предвид
така изложеното, при
съобразяване цената на иска, разпоредбата на чл. 7, ал. 9 Наредба
№ 1/ 2004 г. и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира
направено от ответната страна възражение за прекомерност на разноските за
основателно, поради което размерът на възнаграждението за процесуално
представителство следва да бъде определно на 10 805 лв. с ДДС.
Предвид горното, общият размер на разноските,
присъдени в тежест на ищеца възлиза на 12 055 лв.
Водим
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В.Д..С., със съдебен адрес:***, чрез адв. В. С.и
адв. С.Р.
против "Е.М.З." АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес Център, чрез адв. Х.К. ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 61 ОТ ЗЗД за заплащане на сумата 323 667 лв. (триста
двадесет и три хиляди шестстотин шестдесет и седем лева), представляваща
заплатените от „Г.“ ЕООД средства за изграждане монтиране на съоръжение, представляващо Кабелни линии 20 KV 2 бр. - от
стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“ , с дължина на
трасето 1 268 м., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.Д..С., със
съдебен адрес:***, чрез адв. В. С.и адв. С.Р. на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК да заплати
на "Е.М.З." АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, Бенч
Марк Бизнес Център, чрез адв. Х.К. на сумата от 12 055 (дванадесет хиляди, петдесет и
пет) лева, представляваща
сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: