№ 231
гр. П., 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20245220200497 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на И. Ц. И. с ЕГН: ********** против
Електронен фиш серия К, № 7128377 на ОД на МВР - П., с който на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.4 във връзка с ал.1, т.2 от
ЗДвП и за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДП, на жалбоподателката е наложена
глоба в размер на 100 лв. /сто лева/.
В подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална и
материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска.
Основното възражение е, че жалбоподателката не била извършила
нарушението, тъй като на посочените в ЕФ дата и час, тя не била управлявала
процесното МПС.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се
представлява. Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощен
адвокат, видно от което поддържа жалбата.
За ответника по жалбата - ОД на МВР П., редовно призована чрез
директора, не се явява представител. Постъпило е писмено становище, с
което се иска ЕФ да се потвърди.
1
И двете страни претендират разноски.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като
съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Жалбоподателката И. И. е санкционирана при условията на чл.188, ал.1
от ЗДвП, а именно като собственик на МПС ... с рег. № .... Това МПС на
01.03.2023 година, в 13,49 часа, в град П., улица „П.“ № 107 се движело с
превишена скорост от 63 км/ч, при разрешена в населено място 50 км/ч.
Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5570155. Скоростта
била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство –
мобилна радарна система ARH CAM S1, което отчело движение със скорост
66 км/ч, т.е. превишаване на скоростта със 16 км/ч, но от това превишаване
били извадени 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на
използваното техническото средство за движение в населено място, което е в
полза на жалбоподателя. Така се формирало превишаването на скоростта с 13
км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакувания ЕФ. Той бил връчен на
жалбоподателката на 11.12.2023 год. , а жалбата против ЕФ бил подадена
чрез ОДМВР П. до РС П. на 18.12.2023 г., /заедно с декларация по чл.189, ал.5
от ЗДв.П - в случай на отказ от анулиране на ЕФ/ при което е процесуално
допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства.
При така установеното е видно, че в хода на административно
наказателното производство по безспорен начин се доказа факта на
извършеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДП.
В ЕФ изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на
санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да
предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да
2
се анулира издадения фиш. В законовия срок жалбоподателката е
предоставила в съответната структура на МВР писмена декларация, но не е
представила копие на СУМПС на лицето, за което е твърдяла че е извършило
нарушението, поради което с оглед нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, същата
правилно е била привлечена към отговорност в качеството й на собственик на
процесното МПС. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на
санкционирания субект, с оглед цитираната норма, е безспорно доказано.
Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са
допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е
приложен правилно.
На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от
ЗДП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение, установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо
средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП : „Автоматизирани технически
средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган
не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство,
а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се
3
съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край
на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе
на процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което
абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва
измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишаване. При
това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на
намеса на контролния орган.
С оглед на изложеното горе не са налице никакви, дори и служебно
установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.
Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП. В
разпоредбата на чл.189 ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща
жалбата против ЕФ в съда, директорът на съответната структура на МВР или
оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в
съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на
обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение
на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението
на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка. Всичко това по настоящото дело е сторено, като в
писменото становище на Началник СПП при ОД на МВР-П., съпровождащо
преписката, горните обстоятелства са посочени, респ. писмените
доказателства са приложени. В самия ЕФ е посочено, че скоростта е била
измерена с АТСС – посочената по-горе мобилна радарна система ARH CAM
S1, мястото на нарушението – град П., улица „П.“ № 107, както и посоката
на движение, доколкото е отразено че АТСС е било насочено към кръговото
кръстовище с бул. „Ст.Стамболов“ .
Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в
рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател.
Негово съдържание съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 , изр.2-ро от
ЗДП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство,
изведени на фотос /лист 14 в АНД 526/24 год./. Описано е нарушението по
време, място и констатирано превишаване на скоростта. Разминаването
между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотосите и
4
възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид
възможността за допустима техническа грешка от 3 км./час , която е отчетена
в полза на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл. 21,
ал.1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Като се има предвид фотосите, направен от ARH CAM S1 с № 120cс9е,
придружаващи ЕФ и имащи статут на веществени доказателствени средства
по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че същите тези
фотоси, заснети от техническото средство, с което е било регистрирано
нарушението са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите
изисквания.
Визираните реквизити най-долу на фотосите, напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на
движение на МПС. Засичани са били приближаващите се и отдалечаващите
се автомобили, като процесния е бил отдалечаващ се. Установява се
въведеното ограничение на скоростта 50 км/ч, както и конкретно засечената
скорост на процесния автомобил. В средата на горния и долния, както и в
двата странични края на фотосите, се виждат малки бели стрелки, които като
се свържат хоризонтално и вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно
там, където на пътното платно е заснет процесният автомобил и по-точно в
средата на неговата задна част, в областта на регистрационния номер, което
недвусмислено сочи, че засечената скорост е именно този автомобил.
Мястото на разположение на АТСС е било отразено и съставения
протокол за използване на АТСС /лист 13 в АНД № 526/24 г./. В този
протокол, съставен на основание чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, също
подробно е отразено, че няма пътен знак, въвеждащ допълнително
ограничение на скоростта, както и че разрешената такава е била 50 км/ч.
Отразено е мястото на разположението на АТСС, както и обстоятелството, че
последното е било в режим на измерване „С” – стационарен, с посока на
действие „Д” – двете посоки.
Спазено е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а
именно направена е била снимка /лист 14 в АНД № 526/24г./, отразяваща
5
разположението на АТСС на конкретните дата, час и участък от пътя.
Освен всичко казано до тук, мястото на извършване на нарушението
може да се идентифицира и посредством посочените географски координати
в представения фотос от АТСС.
ЕФ не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен
физически издател и за дата на издаването му. Тук следва да се посочи, че
посочването на конкретното физическо лице - оператор на мобилната
система, както и датата, на която то е разпечатило на хартиен носител ЕФ не
са сред реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП. В този
смисъл има изрично произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС, а в тази му част то не е загубило своята актуалност.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване
на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било
технически изправно, което се установява от приетите като писмени
доказателства удостоверение и протокол от проверка за техническа
изправност / лист 32 - 34 в АНД № 526/24г./
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че правилно е била
ангажирана административно наказателната отговорност на
жалбоподателката като собственик на засеченото с превишена скорост МПС
на процесната дата и час, доколкото за превишаване на разрешената скорост
за движение в конкретния пътен участък, т.е. в населено място - 50 км/ч, със
скорост от порядъка на 11 – 20 км/ч., когато нарушението е повторно се
налага глоба в двоен размер на посочения в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, а
именно 100 лева.
Нарушението се явява извършено в условията на повторност, доколкото
същото е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №
5570155 /влязъл в сила на 02.07.2022 год. – 14 дни след неговото връчване на
17.06.2022 год., видно от справка АИС – АНД – л.35 в АНД № 526/24 год./, с
който жалбоподателката е била наказана с глоба за същото по вид
нарушение. Поради всичко казано до тук обжалваният ЕФ следва да се
потвърди.
При този изход на делото в полза на ОДМВР П. следва да се присъди
претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съда определя на 80
лева, вземайки предвид ниската фактическата и правна сложност на делото.
6
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН, РС - П.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 7128377 на ОД на МВР
- П., с който на И. Ц. И. с ЕГН: ********** на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП
във вр. с чл.182, ал.4 във връзка с ал.1, т.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/.
ОСЪЖДА И. Ц. И. с ЕГН: **********, адрес: град П., улица „С.“ № 30,
ет.4, ап.12, ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР-П., представлявана от директор, с
административен адрес гр.П., пл. „С.“ № 3 юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд – П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7