Решение по дело №325/2021 на Районен съд - Русе

За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на глава XXVІІІ от НПК.
Районна прокуратура - Русе е обвинила Д. В. В. от гр. Русе в това, че на
11.11.2017 г. в гр.Русе, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Ауди 80“ с рег. № Р 5519 РР нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 20, ал. 2 от 3ДвП и по непредпазливост причинил на пешеходеца
Н. Б. М. на 79г., бивш жител на гр.Русе, средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затрудняване движенията на ляв долен крайник, за срок повече от тридесет
дни, в резултат на счупване на шийката на лява бедрена кост.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият В. е роден на 17.08.1995 г. в гр. Русе. Български гражданин е.
Има завършено висше образование. Не е женен и не е осъждан. Обвиняемият е
правоспособен водач на МПС, категория „С, ТКТ, В, М, АМ, В1” и към края на
2017г. няма налагани административни наказания за нарушения на ЗДвП.
Обв. В. живее в гр. Русе. Ползва лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № Р 5519
РР, негова собственост.
На 11.11.2017 г. следобед обв. В. привежда в движение лекия автомобил и
го управлява по улиците на гр. Русе в тъмната част на денонощието. Времето е
ясно, пътната настилка - суха. Движи се по ул. „Петрохан” посока стадион Дунав
и около 17,30 ч. приближава пресечката с ул. „Юндола” като в този момент се
движи със скорост от 47.5км.ч.. Пред него се движи друг неустановен по делото
автомобил.Пътното платно на ул. „Петрохан” е с ширина 7,10 м, движението по
него е двупосочно. Видимостта намалява поради здрачаване.Заедно с обвиняемия
в автомобила пътуват и свид. К. П. на предна дясна седалка и две техни
приятелки, които се намират на задната седалка.
По същото време свид. Н. М. пресича пътното платно на ул. „Петрохан ”, в
посока към магазин на необозначено и неразрешено за пресичане място. Пътното
платно в този пътен участък е гладко, без неравности и деформации на
настилката, няма очертана маркировка. М. предприема пресичане на платното
отляво надясно по посока на движение на лекия автомобил, управляван от В..
Преднодвижещия се автомобил не спира,а заобикаля пешеходеца. Обвиняемият не
възприема М. и не наблюдава движението му. Не успява да разбере защо предния
автомобил променя посоката на движение.Не намалява и не променя посоката на
движение. Свид. П. също не го възприема. Пострадалият се намира на 1,8 метра
наляво от десния край на платното за движение и на 50м. от приближаващия го
автомобил и едва тогава обвиняемият го забелязва и предприема спиране,но
автомобилът не успява да спре и удря М. с предната дясна част и той попада на
капака на автомобила, удря се в предното обзорно стъкло, а след това пада на
земята. След удара подсъдимият спира автомобила и отива при пострадалия.
Свид. М., който излиза от магазина към който се е бил насочил пострадалия след
1

като чува шум от спирачки и удар, подава сигнал на тел.112. На място пристига
екип на Бърза помощ и откарва пострадалия в МБАЛ Русе, а по – късно е изпратен
и екип на Сектор ПП.
Свидетел на инцидента става И. К., който живее в близост до мястото на
произшествието.
При прегледа на пострадалия се установява, че в следствие на
произшествието е получил нараняване на лява тазобедрена става, а от изготвеното
рентгеново изследване и от заключението на назначената по делото СМЕ на свид.
Н. М., се установило, че вследствие на настъпилото ПТП е получил следното
увреждане – счупване на шийката на лява бедрена кост, наложило алопластика на
лява тазобедрена става, охлузване на ляво коляно, кръвонасядания на лява
подбедрица и дясно коляно, довели до трайно затрудняване на движенията на ляв
долен крайник за срок повече от тридесет дни - средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
Приетата за установена фактическа обстановка се установява от следните
доказателства: събраните в хода на досъдебното производство показания на
свидетелите К. П., И. К., П. М., както и от приложените към делото писмени
доказателства и доказателствени средства – свидетелство за съдимост, декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние, автобиография.Факти от
предмета на доказване се установяват и от заключенията на назначените
съдебномедицински експертизи и автотехническа експертиза.
Приетата за установена фактическа обстановка се налага от следните
доказателствени средства:
Свидетелството за съдимост дава основание да се приеме,че обвиняемият не
е осъждан и освобождаван от наказателна отговорност.
От справката за нарушител се установява обстоятелството,че обвиняемият е
правоспособен водач на МПС, квалификацията и липсата на извършени
нарушения по ЗДвП.
От показанията на свид. П., К. и М. се установява времето на
произшествието.
Показанията на същите свидетели и обясненията на обвиняемия дават
отговор на въпроса относно посоката на движение на обвиняемия. От същите
доказателствени средства се установява,че ударът между автомобила, управляван
от обвиняемия и пострадалия е станал в дясната лента за движение на платното на
ул. „Петрохан” в посока стадион Дунав.
От обясненията на обв. В. е видно, че той е управлявал лекия автомобил
Ауди и посоката на движението му.
От заключението на автотехническата експертиза се установява скоростта на
движение на автомобила, управляван от обвиняемия непосредствено преди
2

възникване на инцидента.
От заключенията на съдебния медик се установява получените от
пострадалия наранявания и техните медико-биологични признаци.
Всички ценени по делото доказателства сочен единствения категоричен и
несъмнен извод относно деяние и вина:
От обективна страна обв. В. е осъществил признаците на състава на
престъплението по чл. 343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК, тъй като на
11.11.2017 г. в гр.Русе, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Ауди 80“ с рег. № Р 5519 РР нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 20, ал. 2 от 3ДвП и по непредпазливост причинил на пешеходеца
Н. Б. М. на 79г., бивш жител на гр.Русе, средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затрудняване движенията на ляв долен крайник, за срок повече от тридесет
дни, в резултат на счупване на шийката на лява бедрена кост.
В. е нарушил задължението, вменено му от разпоредбите на чл.20 ал.2 от
ЗДвП,тъй като безспорно се установява,че обвиняемият не е изпълнил
задълженията си да намали скоростта и да спре при възникнала опасност за
движението.Не е избрал скорост на движение,която да му позволи при възникване
на предвидима опасност в рамките на намаляващата видимост да намали и
спре.Възникналата опасност е предвидима,тъй като произшествието е възникнало
в градска час с жилищни блокове от едната и от другата страна на пътното платно.
В такъв участък обичайно се движат пешеходци и пресичат пътното платно.
Избраната от обвиняемия скорост малко под границата на максимално
разрешената в този пътен участък при намаляваща видимост и близкото движение
зад друг автомобил не са дали възможност на обвиняемия при възприемане на
опасността възникнала в рамките на видимостта да спре и по този начин да я
предотврати. Опасността е възникнала извън опасната за спиране зона на
автомобила и при съобразена скорост обвиняемият би могъл да предотврати
опасността чрез спиране.
Допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение стои в
пряка причинноследствена връзка с настъпилия резултат и е довело до
причиняването по непредпазливост на телесна повреда на пострадалия.
Полученото от М. увреждане – счупване на шийката на лява бедрена кост, довело
до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник – са
медикобиологични признаци за средна телесна повреда съобразно разпоредбата
на чл.129 ал.2 от НК.
Безспорно се установява,че нарушението на правилата за движение по чл.20
ал.2 от ЗДвП стои в пряка причинноследствмена връзка с настъпилия резултат.
Тази норма е специална като конкретно регламентира поведението на водачите на
ППС при избиране на скоростта.Точно с тази разпоредба подсъдимият не е
съобразил поведението си. Останалите нарушения на ЗДвП ,в извършването на
които е обвинен представляват нарушения на общи правила за движение и те не
3

могат да стоят в пряка причинноследствена връзка с настъпването на
противоправен резултат.Предвид на това, при наличие на допуснати нарушения на
специални правила за движение, неприложими се явяват общите правила за
движение по пътищата, дори и да са нарушени и те. Предвид на това, подс.В.
следва да бъде оправдан по обвинението да е нарушил и правилата за движение на
чл.116 от ЗДвП и относно обективния признак тези нарушения да стоят в пряка
причинноследствена връзка с настъпилия резултат.
От субективна страна деянието е осъществено при непредпазливост.
Обвиняемият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,но
с оглед правоспособността и квалификацията си на водач на МПС е бил длъжен и
е могъл да го стори.
Съдът след като взема предвид, че за извършеното престъпление се
предвижда наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок до ТРИ ГОДИНИ”
или „ПРОБАЦИЯ”, деянието е непредпазливо, деецът не представлява голяма
обществена опасност, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава VIII от НК, съставът на престъплението,което е извършил не е свързан с
причиняване на имуществени вреди, подлежащи на възстановяване,деецът не е
бил в пияно състояние и не се касае за множество деяния,както и че целите на
наказанието могат да се постигнат по този начин, прие, че са налице формалните
предпоставки на чл.78а от НК за освобождаване на обв. В. от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание.
При индивидуализацията на наложеното наказание, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало и оказаните
действия по оказване на помощ на пострадалия,които не водят до промяна в
квалификацията на деянието.Отегчаващи липсват. При наличието на само
смекчаващи обстоятелства, наказанието следва да се определи на минимума на
предвиденото, за да съответства на извършеното, а именно глоба в размер на 1000
лв.
Липсата на административни нарушения по ЗДвП по които не е настъпила
реабилитация и изпълнението на задълженията на участник в ПТП по оказване на
помощ дават основание на съда да намери,че за постигане на целите на
наказанието не е необходимо налагането на наказание лишаване от право да се
управлява МПС.
Предвид обстоятелството,че обвиняемият е признат за виновен следва да
заплати и направените в хода на досъдебното производство разноски възлизащи
на сумата от 1219,90 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 378 ал.4 от НПК съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
4

Номер на акта:	54
Дата:	28 април 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия:	Пламен Георгиев Ченджиев

Дело:	20214520200325
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 февруари 2021 г.

Решение по дело №325/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите