Р Е Ш Е Н И Е
№ 167
22.04.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №126 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118, ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е
по жалба от С.Н.П. ***, подадена чрез пълномощника му адв.В.Ч., с посочен по
делото съдебен адрес:***, офис ***, против Решение №Ц1012-26-524-5 от 18.01.2021
г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му
против Разпореждане №**********/Ц2144-26-14/25.09.2020 г. на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване” (ПО) при ТП на НОИ – Хасково.
Жалбоподателят
счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на
материалния закон. Твърди, че неправилно било приложено материалното право
относно приложното поле на разпоредбата на чл.99, ал.1, т.1, б.„а“ от КСО. Сочи,
че при подаване на заявление на 26.05.2020 г. до ТП на НОИ, към него били
приложени документи, удостоверяващи трудов стаж, издадени на 26 и 27.02.2020 г.
от Осигурителен архив към ТП на НОИ – Хасково. По своята същност тези документи
били нови доказателства, които до настоящия момент не били разглеждани от
пенсионния орган, и по-точно удостоверявали наличието на категоризиран труд по
чл.104, ал.3 от КСО за периодите:
от м.09.1973
г. до м.06.1975 г.;
от м.12.1979
г. до 12.06.1981 г.;
от м.02.1979
г. до м.12.1979 г. и
от м.08.1981
г. до м.06.1984 г.
Обстоятелството,
че този стаж бил наличен преди отпускане на ЛПОСВ, било ирелевантно при издадени
нови документи – УП-13, които по смисъла на закона били нови доказателства.
Твърди се, че
незаконосъобразното абдикиране на административния орган от разглеждането на подадените
нови документи по същество било незаконосъобразно кредитирано в оспореното Решение.
За жалбоподателя бил налице правен интерес от правилното зачитане на трудовия
стаж на длъжности, квалифицирани по чл.104, ал.3 от КСО.
Претендира се
обжалваното Решение и потвърденото с него Разпореждане да бъдат отменени, а
преписката да бъде върната на административния орган, с указание за правилно
прилагане на материалното право и постановяване на разпореждане за произнасяне по
същество по заявление от 26.05.2020 г. и правилна преценка относно размера на
целия трудов стаж и размера на ЛПОСВ на жалбоподателя.
Ответникът,
Директор на ТП на НОИ –
Хасково, чрез процесуален представител, излага становище за неоснователност на
жалбата и претендира отхвърлянето ѝ.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От пенсионната преписка е видно, че на 03.06.1991
г. от ПСМ-СМЕК „Марбас“, гр.Димитровград до Окръжна дирекция за пенсионно
осигуряване – Хасково е било подадено Предложение за пенсиониране
изх.№9/03.06.1991 г. на С.Н.П., съдържащо молба от последния за отпускане на
лична пенсия за изслужено време и старост. С предложението за пенсиониране са
били представени изброени под опис документи, включително Удостоверения
обр.УП-30 с изх.№1305/30.05.1991 г., с изх.№2967/08.12.1988 г. и с изх.№464/07.03.1990
г.
В Удостоверение обр.УП-30 изх.№1305/30.05.1991 г.
(л.53), издадено от СМЕК „Марбас“, рудник „Миньор“ – Димитровград, е
удостоверен трудов стаж на С.Н.П.,
начислен по реда на § 96, 97 или 99 от Правилника за прилагане на закона за
пенсиите (ППЗП), както следва: 10 м. и 9
дни – от 01.02.1979 г. до 10.12.1979 г.
и 2 г., 10 м. и 18 дни – от 29.07.1981 г. до 17.06.1984 г. за посочените
длъжности, съответно: подземен гл.инженер, подземен зам.н-к рудник; подземен
началник рудник, т.1 от ПКТП I
категория, получава допълнително възнаграждение за подземен труд.
В Удостоверение обр.УП-30 изх.№2967/08.12.1988 г.
(л.54), издадено от СМЕК „Марбас“,
рудник „Миньор“ – Димитровград, е
удостоверен трудов стаж на С.Н.П.,
начислен по реда на § 96, 97 или 99 от ППЗП, в размер на 1 г., 7 м. и 15 дни – от 10.12.1979 г. до 29.07.1981 г. на
длъжност началник на подземен рудник, със забележка: лицето е получавало
допълнително възнаграждение за подземен труд, т.1 от ПКТП I категория.
В Удостоверение обр.УП-30 изх.№464/07.03.1990 г.
(л.56), издадено от СМЕК „Марбас“, рудник „Хр.Смирненски“ – Димитровград,
е удостоверен трудов стаж на С.Н.П., начислен по реда на § 96, 97 или 99 от ППЗП,
в размер на 1 г. и 10 м. – от 01.09.1973
г. до 01.07.1975 г., на длъжност подземен завеждащ ТБ в подземен рудник,
със забележка: за посочения период лицето е получавало ДТВ за подземна работа,
съгласно т.1 от ПКТП стажа е първа категория.
Стажът на заявителя, включително този по цитираните
удостоверения, подробно е описан по длъжности и периоди в Описа към Предложение
за пенсиониране изх.№9/03.06.1991 г.
С Разпореждане №004120/21.06.1991 г. (л.6), считано
от 08.04.1991 г. на С.Н.П. е била отпусната пенсия пожизнено по чл.02 от Закона
за пенсиите (отм.) за 27 г., 11м. и 03 дни трудов стаж от 1-ва категория.
Впоследствие размерът на пенсията е бил многократно преизчисляван и
осъвременяван, видно от представените разпореждания, издадени от Районно
управление „Социално осигуряване“ – Хасково и ТП на НОИ – Хасково.
Под вх.№2121-26-4 от 26.05.2020 г. е регистрирано
подадено от С.Н.П. до Директора на ТП на НОИ – Хасково Заявление (л.66), в
което сочи, че за ЛПОСВ по чл.99, ал.1, т.1 представя нови доказателства: Уведомително
писмо от НОИ – Хасково изх.№5512.26.375 от 26.02.2020 г., изх.№5507.26.195 от
26.02.2020 г., изх.№5507.26.198 от 27.02.2020
г. и изх.№5507.26.199 от 27.02.2020 г.
и моли посоченият стаж по УП-13 от 2020 г. да бъде признат като стаж по чл.104,
ал.3 от КСО.
С Удостоверение обр.УП-13 изх.№5507.26.195 от
26.02.2020 г. (л.69), издадено от ТП на НОИ – Хасково, се удостоверява трудов
стаж на С.Н.П. в Мина „Маришки басейн“ ЕООД, гр.Димитровград, в ликвидация, по
отделни периоди – от м.02.1979 г. до м.11.1979
г., както и от м.12.1979 г. до м.06.1984
г.
С Удостоверение
обр.УП-13 изх.№5507.26.198 от 27.02.2020 г. (л.70), издадено от ТП на
НОИ – Хасково, се удостоверява трудов стаж на
С.Н.П., при същия работодател, по отделни периоди – от м.12.1979 г. до м.06.1981 г.
С Удостоверение обр.УП-13 изх.№5507.26.199 от
27.02.2020 г. (л.71), издадено от ТП
на НОИ – Хасково, се удостоверява
трудов стаж на С.Н.П., при посочения работодател, по отделни периоди – от м.09.1973 г. до м.06.1975 г.
В цитираните удостоверения от 2020 г. е посочено,
че данните са извлечени от разплащателни документи и партидни книги на Мина „Маришки
басейн“ ЕООД, в ликвидация, гр.Димитровград.
С Разпореждане №**********/Ц2144-26-14/25.09.2020
г. (л.73), издадено от
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.27,
ал.2, т.6 от АПК, във вр. с чл.99 от КСО е оставено без разглеждане подаденото от С.Н.П. Заявление вх.№2121-26-4 от 26.05.2020 г.
За да остави без разглеждане заявлението, Ръководителят
на пенсионния орган е приел, че обр.УП-13 изх.№5507.26.199 от 27.02.2020 г., обр.УП-13
изх.№5507.26.198 от 27.02.2020 г. и обр.УП-13 изх.№5507.26.195 от 26.02.2020 г.,
издадени от Осигурителния архив на ТП на НОИ – Хасково, за положен стаж към
Мина „Маришки басейн“ ЕАД, гр.Димитровград, не са нови доказателства за
изменение на пенсията, тъй като стажа за тези периоди бил зачетен при отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Разпореждането
е било изпратено на С.Н.П. с писмо (л.75), върнато като неполучено. Видно от
саморъчно вписаната разписка в Протокол Ц1036-26-1185/01.12.2020 г. (л.74),
Разпореждането е получено лично срещу подпис от адресата си на 01.12.2020 г.
С регистрирана
под вх.№Ц1012-26-524/03.12.2020 г. жалба, С.Н.П. е оспорил Разпореждането пред
Директора на ТП на НОИ – Хасково.
С писмо
изх.№Ц1012-26-521-1/08.12.2020 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е изпратил
жалбата до Административен съд – Хасково, който с Определение от 22.12.2020 г. (л.83-85),
постановено по ч.адм.дело №1124/2020 г. е прекратил производството по делото
и изпратил жалбата по компетентност на
Директора на ТП на НОИ – Хасково за произнасяне по реда на чл.117, ал.3 от КСО.
С процесното Решение №Ц1012-26-524-5/18.01.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.117, ал.3 от КСО е отхвърлена
жалба с вх.№Ц1012-26-524/03.12.2020
г., подадена от С.Н.П. срещу Разпореждане №**********/Ц2144-26-14/25.09.2020 г.
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ – Хасково.
В решението е
прието, че в случая не са налице основанията, визирани в нормата на чл.99,
ал.1, т.1, б.„а“ или б.„б“ от КСО. Изложени са мотиви, че със заявлението си жалбоподателят
не е представил нови доказателства за гражданско състояние и нови доказателства
за осигурителен стаж за периода от 01.09.1973 г. до 17.06.1984 г., с
прекъсвания. Посочено е, че приложените от него доказателства – удостоверения
за осигурителен стаж обр.УП-13 №5507-26-199/27.02.2020
г., обр.УП-13 №5507-26-198/27.02.2020 г. и обр.УП-13 №5507-26-195/26.02.2020 г.
удостоверяват същите периоди, които били вече зачетени от пенсионния орган при
условията на първа категория труд по т.1 от отм.ПКТП при отпускане на пенсията
му, по удостоверения, издадени от СМЕК „Марбас“, гр.Димитровград, а именно:
УП-30 №464/07.03.1990
г. за периода от 01.09.1973 г. до 01.07.1975 г.,
УП-30 №2967/08.12.1988
г. за периода от 10.12.1979 г. до 29.07.1981 г. и
УП-30 №1305/30.05.1991
г. за периода от 01.02.1979 г. до 10.12.1979 г. и от 29.07.1981 г. до
17.06.1984 г.,
които били
представени още със заявление от 03.06.1991 г., и въз основа на които му била
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поради това не можело да
се приеме, че представените удостоверения били „нови“ доказателства по смисъла
на чл.99, ал.1, т.1, б.„а“ от КСО. Тези документи не попадали в хипотезата на
същата норма, която му давала право да инициира административно производство по
изменение на влязлото в сила разпореждане за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Посочено е, че
правилно пенсионният орган приел, че при липсата на нови доказателства за
осигурителен стаж, осигурителен доход и за гражданското състояние,
жалбоподателят не може да инициира производство за изменение на влязло в сила
разпореждане и подаденото от него заявление е недопустимо съгласно чл.27, ал.2,
т.6 от АПК, във връзка с чл.99 от КСО.
Видно от Известие за доставяне (л.88), Решението е получено от адресата си, чрез пълномощника му, на 20.01.2021 г.
Жалбата срещу Решението е подадена в съда на 28.01.2021 г.
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в
преклузивния срок за обжалване на годен за съдебно оспорване административен
акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореният
административен акт е издаден от орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност. Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО, пред ръководителя на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби
срещу разпорежданията за
отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите,
а на основание чл.117, ал.3 и чл.118, ал.1 от КСО, Ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение, което подлежи на обжалване пред съда.
Обжалваното
решение е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни
основания за издаването си и е надлежно мотивирано. Не се твърди и не се
установява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила при
издаването му.
Няма спор по делото, че личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя С.Н.П. първоначално е отпусната от 08.04.1991 г. пожизнено, с Разпореждане №004120 от 21.06.1991 г., което е влязло в сила.
С подаденото под вх.№2121-26-4 от 26.05.2020 г. Заявление, жалбоподателят на практика прави искане за изменяне на това влязло в сила разпореждане по реда на чл.99, ал.1, т.1, буква „а“ от КСО.
Съгласно цитираната разпоредба, в приложимата ѝ редакция (изм.ДВ бр.99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.), влязлото в сила разпореждане по чл.98 (т.е. вкл. за отпускане, изменяне, осъвременяване на пенсия) може да се измени или отмени от органа, който го е издал: по заявление на пенсионера – когато същият представи нови доказателства за: осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл.70, ал.17.
Заявителят не е искал преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г., т.е. случаят не попада в хипотезата на чл.70, ал.17 от КСО. Наведените в Заявлението твърдения са, че представените с него три броя удостоверения, издадени по обр.УП-13 от ТП на НОИ – Хасково на 26.02.2020 г. и 27.02.2020 г., представляват нови доказателства за осигурителния му стаж, който следва да бъде признат като стаж по чл.104, ал.3 от КСО.
В чл.104, ал.3 от КСО е регламентирано следното: „За работниците, инженерно- техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.
Понятието „осигурителен стаж” е дефинирано в чл.37, ал.1 от НПОС, според който (ред.ДВ бр.23 от 2014 г.) за осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.1, 2 и ал.3, т.5 и 6 от КСО. Съгласно чл.40, ал.1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според ал.3, документите по ал.1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
Съгласно новата разпоредба на чл.40, ал.9 от НПОС (в сила от 01.01.2020 г.), до създаването на информационната система по чл.5, ал.12 от КСО териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход въз основа на съхраняваните от тях ведомости за заплати и други документи.
В процесния случай е безспорно, че представените от страна на жалбоподателя пред пенсионния орган три броя Удостоверения обр.УП-13 са издадени от ТП на НОИ – Хасково през м.02.2020 г. и удостоверяват осигурителен стаж на лицето за вписаните в тях периоди и длъжности. Документите обаче нямат характер на „нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането“, по смисъла на чл.99, ал.1, т.1, буква „а“ от КСО, тъй като визираните в тях периоди от време, конкретизирани в жалбата, са били изцяло зачетени от пенсионния орган при отпускане пенсията на жалбоподателя още през 1991 г., въз основа на представените от същия три броя Удостоверение обр.УП-30, съответно с изх.№1305/30.05.1991 г., с изх.№2967/08.12.1988 г. и с изх.№464/07.03.1990 г.
Събраните по делото доказателства по несъмнен начин
установяват, че стажът на С.Н.П. за спорните периоди вече е зачетен от
пенсионния орган при пенсионирането му, а не се декларира за пръв път пред него
с новоиздадените удостоверения.
Не е била налице визираната в чл.99, ал.1, т.1, буква „а“ от КСО предпоставка за изменяне на влязлото в сила разпореждане за отпускане, респ. изменяне или осъвременяване на ЛПОСВ на жалбоподателя по негово заявление, съответно правилно пенсионният орган, издал влязлото в сила разпореждане, е оставил без разглеждане така подаденото заявление, към което не са били приложени нови доказателства за осигурителен стаж.
В действителност заявената от жалбоподателя претенция е била за неправилно определяне размера на пенсията му, поради незачитане на осигурителния му стаж за спорните периоди по реда на чл.104, ал.3 от КСО – а именно една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Тази претенция обаче не подлежи на задължително разглеждане от административния орган, доколкото попада в хипотезата на чл.99, ал.1, т.2, буква „д“ от КСО, в която хипотеза изменянето на влязло в сила разпореждане става само по инициатива на органа.
Като е
потвърдил Разпореждането
на длъжностното лице – Ръководител
на „Пенсионно осигуряване”, Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил един
материално законосъобразен акт, който е в съответствие с целта на закона.
Обжалваното Решение
следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба – отхвърлена като
неоснователна.
На основание чл.143, ал.3 от АПК (изм.ДВ бр.15 от 19.02.2021 г.) основателна е своевременно заявената претенцията на ответника в негова полза да се присъдят разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, платими от жалбоподателя. На основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя юрисконсултското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника в размер на 100 лева.
Водим от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.П.,***, против Решение №Ц1012-26-524-5 от 18.01.2021 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №**********/Ц2144-26-14/25.09.2020 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА С.Н.П., ЕГН **********,*** да заплати на
НОИ, Териториално поделение – Хасково, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: