РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Царево, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20222180100325 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
В. В. П., ЕГН: **********, адрес: *** чрез адвокат Л. Д. К., вписан при
Бургаска Адвокатска Колегия с личен №*******, с адрес за съобщения и
призовки:******, електронна поща: *****, телефон: *****, против „******“
ЕАД гр. *****, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******,
представлявано от Изпълнителния директор - инж. Г. Т., с която се иска от
съда, да постанови решение, с което да отмени изцяло Заповед № ****** г. на
Изпълнителния директор на ******, за налагане на дисциплинарно наказание
„забележка“ на служителя В. В. П.. Да присъди на ищеца разноските,
направени по водене на делото.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и доказателствата на ответника.
Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в
срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за
допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства. Прави искане
за допускане и на гласни такива.
1
Ищецът твърди, че е в трудово правоотношение с ответника, като по
силата на Трудов договор №****** г. както и длъжностна характеристика към
него, е бил назначен на длъжност „*******“. Сочи се, че впоследствие между
страните е подписано Допълнително споразумение към горепосочения трудов
договор с № ******г. както и длъжностна характеристика към него, с които
ищецът е бил назначен на длъжност „******“, като е променен размера на
трудовото възнаграждение. Твърди се, че на ***** г. между страните е
подписано ново допълнително споразумение към трудовия договор с №
****** г. с което без да се променя длъжността на служителя, е било
увеличено трудовото му възнаграждение. Ищеца оспорва горепосочената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание като незаконосъобразна,
като твърди, че не е спазен процесуалният ред за издаването й. Излага
съображения, че е нарушена процедурата по чл. 193 КТ, както и че не са
спазени сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който
оспорва основателността на иска. Не оспорва факта, че между страните
съществува твърдяното в исковата молба трудово правоотношение.
Поддържа, че процесната заповед е законосъобразна и съдържа всички
изискуеми от закона реквизити. Твърди, че дисциплинарното наказание е
наложено на основание чл. 188, т. 1 от КТ, предвид извършените от ищеца на
три, отделни самостоятелни, алтернативни и независими едно от друго
дисциплинарни нарушения, всяко едно от които обосновава налагането на
процесното наказание. Сочи, че са извършени от ищеца дисциплинарните
нарушения: „неизпълнение на възложената работа“ по смисъла на чл. 187, ал.
1, т. 3 от КТ, „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“
съгласно чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ, както и „неизпълнение на други трудови
задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение с
длъжностната характеристика“ съгласно чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ. Твърди, че
във връзка със случая е била извършена проверка, съставени протоколи и
доклади от проверяващите и са поискани писмени обяснения от ищеца.
Твърди, че е спазен срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, тъй като процесната заповед
за налагане на дисциплинарно наказание, е издадена в рамките на
двумесечния срок, съгласно същата разпоредба и същата не е издадена по-
късно от 1 година от извършване на нарушенията. Счита, че при определяне
на наказанието е съобразена тежестта на извършеното дисциплинарно
2
нарушение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните доказателства намира за установено следното:
По делото не е спорно между страните, че към момента на налагане на
наказанието е съществувало трудово правоотношение, по силата на Трудов
договор № ****** г. както и длъжностна характеристика към него, е бил
назначен на длъжност „******“. Сочи се, че впоследствие между страните е
подписано Допълнително споразумение към горепосочения трудов договор с
№ ***** г. както и длъжностна характеристика към него, с които ищецът е
бил назначен на длъжност „*****“, като е променен размера на трудовото
възнаграждение. Твърди се, че на *****г. между страните е подписано ново
допълнително споразумение към трудовия договор с № ***** г. с което без да
се променя длъжността на служителя, е било увеличено трудовото му
възнаграждение.
По делото не е спорен и не се отрича от ищеца, факта на извършените
от него нарушения. По делото не е спорно, че същите са били констатирани
при извършена проверка ***** г. Няма спор също така, че проверката от
страна на работодателя, е извършена по силата на Заповед № ****** г. на
Изпълнителния директор за назначаването на Комисия от длъжностни лица за
извършването на цялостна комплексна проверка на работата на технически-
експлоатационен район „Царево“. Не се спори, че назначената комисия е била
в състав: Председател: Ж. Х. Х.- *****на *****- *******: Д. Б. З.- ****отдел
„*****“, инж. П. Г. П.- инспектор отдел „*****“ и Д. В. П.- длъжностно лице
по защита на данните- ******. Няма спор също така, че от проверяващата
комисия се били изготвени три броя доклади- Доклад с вх. № ******г. от Д.
З.- ****** и инж. П. П., на длъжност *****отдел „****“; Доклад вх. № **** г.
от Д. П., на длъжностно лице *****; Доклад вх. № ***** г. от ***** Ж. Х. Х.,
на длъжност ****на ****- ******* ******* район *****във връзка със
Заповед № **** г. на изпълнителния *****- които доклади, описват подробно
констатираните нарушения, за които е наложено процесното дисциплинарно
наказание, като и посочващи подробно и изчерпателно, всички факти и
обстоятелства, свързани с осъществяването на констатираните
дисциплинарни нарушения при извършената на ******г. проверка.
В атакуваната Заповед е посочено, че Дисциплинарното наказание е
3
наложено на основание чл. 188, т. 1 от КТ, за извършени от ищеца на три,
отделни самостоятелни, алтернативни и независими едно от друго
дисциплинарни нарушения, всяко едно от които обосновава налагането на
процесното наказание. Посочени са следните дисциплинарните нарушения:
„неизпълнение на възложената работа“ по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ,
„неизпълнение на законните нареждания на работодателя“ съгласно чл. 187,
ал. 1, т. 7 от КТ, както и „неизпълнение на други трудови задължения,
определени при възникването на трудовото правоотношение с длъжностната
характеристика“ съгласно чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ.
По делото са приложени Трудов договор № ******* г. както и
длъжностна характеристика към него, Допълнително споразумение към
горепосочения трудов договор с №******* г. както и длъжностна
характеристика към него, допълнително споразумение към трудовия договор
с №*******г.
Представени са и сочените в атакуваната заповед три броя доклади-
Доклад с вх. № *****г. от Д. З.- ***** и инж. П. П., на длъжност *****отдел
„*****“; Доклад вх. № ***** г. от Д. П., на длъжностно лице *******; Доклад
вх. № ******г. от ****на ****Ж. Х. Х., на длъжност ****на ****- ********
във връзка със Заповед №****** г.
За изясняване на фактическата обстановка около твърдяното
нарушение по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетели, които съдът кредитира като безпристрастни и кореспондиращи
с останалия доказателствен материал по делото. От същите се изяснява, че
при извършените проверки, са констатирани описаните в оспорената заповед
нарушения и същите са надлежно документирани, в представените по делото
доклади.
Събраните по делото доказателства съдът намира за еднопосочни и
безпротиворечиви. Въз основа на същите се установява че ищеца е извършил
вменените му нарушения.
Съгласно чл. 186 от КТ, виновното неизпълнение на трудовите
задължения, е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с
предвидените в КТ дисциплинарни наказания, независимо от имуществената,
административно наказателната или наказателната отговорност, ако такава
отговорност се предвижда.
4
Съгласно чл. 188 от КТ, дисциплинарните наказания са: 1. Забележка,
2. предупреждение за уволнение, 3. уволнение. Съобразно чл. 194, ал. 1 от КТ,
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването,
като съгласно ал. 3 от същия член, тези срокове не текат през времето, когато
работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка.
В разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ се предвижда, че дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която следва да се
посочат нарушителят, нарушението- кога е извършено и в какво се изразява-
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, а съгласно ал. 3
от същата разпоредба, дисциплинарно наказание се смята за наложено от
деня на връчване на заповедта или от деня на нейното получаване, когато е
изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. За наличието на
изискуемите от закона реквизити на заповедта съдът следи служебно.
На първо място, съда намира за безспорно доказан- от събраните по
делото писмени и гласни доказателства- факта на извършване на сочените в
атакуваната заповед нарушения. Извършването им, не се спори от ищеца нито
в исковата молба, нито в съдебно заседание. Доказателства в тази насока не се
ангажирани от ищеца.
Настоящия състав намира, че атакуваната Заповед № ****** г. на
Изпълнителния директор на ****, за налагане на дисциплинарно наказание
„забележка“, на първо място отговаря на изискванията за мотивиране по чл.
195, ал. 1 от КТ. В нея е посочено времето, в който работодателят твърди, че
са извършени нарушенията, описани са обстоятелствата, при които те са
извършени и в какво точно се изразява всяко едно от нарушенията.
Работодателят е посочил и текстовете, които счита, че осъществяват
описаното нарушение, а именно „неизпълнение на възложената работа“ по
смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ, „неизпълнение на законните нареждания
на работодателя“ съгласно чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ, както и „неизпълнение на
други трудови задължения, определени при възникването на трудовото
правоотношение с длъжностната характеристика“ съгласно чл. 187, ал. 1, т. 10
от КТ. Тук следва да се посочи, че евентуалното несъответствие между
описанието и правната му квалификация, само по себе си не води до
незаконност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а е от
значение за това дали визираното като факти деяние, принципно представлява
5
нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагането на
дисциплинарно наказание.
Изпълнени са и изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ, доколкото по
делото несъмнено се установи- а и не се спори от ищеца- че преди издаване
на процесната заповед, от него са били поискани обяснения в разумен срок,
във връзка с процесното дисциплинарно нарушение- чрез посочване на
начина и момента на извършването му, като още към него момент, ищецът е
бил запознат със съдържанието на посочените по- горе доклади на членовете
на Комисията. Трите посочени в заповедта доклада, са били предявени на
ищеца за запознаване, като в същите са отразени подробни констатации за
резултатите от извършена проверка на дейността на район „*****“ от
длъжностни лица, т.е. ищеца е имал възможност да разбере, какво точно
нарушение му се вменява.
Съда намира, че е спазен и срока по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ.
Според настоящия състав, процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание, е издадена в рамките на двумесечния срок, съгласно същата
разпоредба, не по-късно от 1 година от извършване на нарушенията.
Безспорно, описаните в заповедта нарушения, са от категорията на
продължаваните дисциплинарни нарушения, като същите са продължавали да
се осъществяват и към момента на извършване на проверката. Съгласно
нормата на чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-
късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му. В случая, нарушенията на трудовата дисциплина са
открити към момента на проверката на ***** г. когато същите са били
констатирани, в рамките на законоустановения двумесечен срок.
Предвид горното, съда намира, че при налагане на оспореното
дисциплинарно нарушение, стриктно е спазена регламентираната в КТ
процедура.
Съдът намира, че доколкото наложеното наказание, се явява най-
лекото предвидено, за съответно извършено нарушение и с оглед
възможността същото да окаже превантивно и възпиращо въздействие на
ищеца при изпълнение на задълженията му, то наказанието е правилно и
законосъобразно определено.
С оглед на изложеното съдът намира, че процесното наказание е
6
наложено законосъобразно, съответно предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Право на разноски при този изход на спора има ответникът, който е
направил искане в тази насока, съответно следва да му бъде присъдена сумата
100,00 лева за разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В. В. П., ЕГН: **********, против
„******“ ЕАД гр. *****, ЕИК: ****, с който се иска от съда, да постанови
решение, с което да отмени изцяло Заповед №***** г. на Изпълнителния
директор на*****, за налагане на дисциплинарно наказание „******“ на В. В.
П..
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН: **********, да заплати на „*****“ ЕАД гр.
****, ЕИК: *****, сумата 100,00 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
7