СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
10.05.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Г. Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 08.04.21г. /с участието на секретаря Д.
Цветкова/ гражданско дело № 5770/15г. и констатира следното:
Предявен е иск от „Р.“ АД против АППК с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 170
от ЗЗД - за прогласяване недействителността /нищожността/ на законна ипотека
/от 14.03.13г. с вх. № 1768, том 1, акт № 20, дело № 1060 на СП – град Шумен/
вписана по молба на АПСК върху следните недвижими имоти –
собственост на „Р.“ АД: поземлен имот с идентификатор 83510.670.55, с
площ от 6 431 кв. м., находящ се в град Шумен, ул. ******, заедно с находящите се в имота сгради както следва: с идентификатори
83510.670.55.1 с площ от 405 кв. м.; 83510.670.55.2 с площ от 896 кв .м.; 83510.670.55.3 с площ от 365 кв. м.; 83510.670.55.4
с площ от 52 кв. м.; 83510.670.55.5 с площ от 10 кв. м; 83510.670.55.6 с площ
от 124 кв. м.; 83510.670.55.7 с площ от 49 кв. м.; 83510.670.55.8 с площ от 35
кв. м.; 83510.670.55.9 с площ от
1 349 кв. м.; 83510.670.55.10 с площ от 541 кв. м.; 83510.670.55.11 с площ
от 221 кв. м.; 83510.670.55.12 с площ от 206 кв. м.; 83510.670.55.13 с площ от
298 кв. м./.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
Процесната законна ипотека е била наложена при условията на пар. 8 от ПР към ЗИД на ЗПСК във връзка с чл. 25 от ЗППДОП
/поради наличие на неизпълнени задължения по приватизационен договор от
13.08.98г./.
Искът е основателен:
Правната
квалификация на иска е направена от председателя на състава в съответствие със
съдържанието на първоначалната искова молба и на допълненията към нея от 17.03.16г.
и от 11.12.17г. /преценени в съвкупност като: изложени фактически
обстоятелства; застъпени тези; направени възражения и заявени петитуми/.
От
една страна:
Възраженията
на ищеца - заявени в контекста на твърдението за наличие на съществена
несъразмерност между вписаната в полза на ответника гаранция /процесната
законна ипотека/ и конкретните размери /или – общият размер/ на обезпечените
вземания /конкретизирани в искането за вписване от 14.03.13г./ са неотносими към /ирелевантни
за/ състава на чл. 170 от ЗЗД /тези възражения биха могли да обосноват
отговорност за вреди, но същите не опорочават формалната редовност на атакуваното
вписване; в такава принципна насока е и правилото на чл. 441, ал. 2 от ГПК, което може да бъде съобразено по
аналогия/.
Възраженията
на ищеца /досежно противоконституционността на пар. 8 от ПР към ЗИД
на ЗПСК/ не могат
да бъдат обсъдени в случая – предвид липсата на акт на КС по чл. 149, ал. 1, т.
2 от КРБ и чл. 14, ал. 2 от ЗКС във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗКС
/образуваното в тази връзка дело № 2 от 15г. на КС е било прекратено поради
законова промяна/. Независимо от това /в същата връзка – по същество/: евентуално
позитивно решение на КС /в посоченият от ищеца смисъл/ би имало само
последицата по чл. 22, ал. 2 от ЗКС /т.е. такъв съдебен акт не би могъл да
дерогира с обратна сила правния ефект на вписаното обезпечение - наложено в
съответствие с действащата към миналия момент спорна правна норма/. В
допълнение: такова решение на КС би могло /евентуално/ да породи отговорност за
вреди /при отсъствие на следващи законодателни действия в хипотезата на чл. 22,
ал. 4 от ЗКС/, но не и да обоснове – прогласяване на заявената нищожност.
Принципно
/предвид правната квалификация на иска/ обстоятелството: дали визираните в
молбата за вписване вземания са били погасени се явява – ирелевантно за
предмета на спора /този факт би имал значение; би подлежал на преценка в
рамките на друго производство - по чл. 179 от ЗЗД/. С оглед това: фактът /който
е установен надлежно с приетите в процеса счетоводни експертизи/, че и към
момента едно от вземания на кредитора /в размер на 119 533, 17 лева;
визирано в атакуваното вписване/ е останало непогасено – не може да бъде
съобразен /т.е. това обстоятелство не може да обоснове – отхвърляне на иска/.
От
друга страна /по същество/:
Атакуваното
вписване е заявено на по – късен етап /считано от момента на учредяване на
процесното правоотношение по приватизационния договор/ каквато именно е
логиката на пар. 8 от ПР към ЗИД на ЗПСК във връзка с чл. 25 от
ЗППДОП, а именно –
след провеждане на състезателен /общ исков/ съдебен процес, преминал и през
инстанционен контрол /с предмет – установяване на непогасената част от дълга по
сделката/ и след издаване на 2 бр. изпълнителни листове – от 24.03.08г. на САС.
и от 25.01.10г. на СГС /финализиращи посоченото производство/. Молбата за
вписване всъщност /на практика/ препраща /макар и непряко, но еднозначно –
категорично/ към дизпозитивите на посочените изпълнителни титули /една от
сумите по молбата е заявена дори в по-малък размер, а в такава хипотеза
принципно не може да се приеме, че правата на ищеца се явяват засегнати;
доколкото – това конкретно вписване се явява по-благоприятно за дружеството/. Поради
това /именно предвид посоченото „препращане“ към съдебно установени вземания/
следва да се приеме, че – вписването се явява заявено в съответствие с /е формално
редовно по смисъла на/ императивните изисквания на чл. 170 от ЗЗД във връзка с пар. 8 от ПР към ЗИД на ЗПСК и чл. 25 от ЗППДОП.
Възраженията
на ищеца и в горната насока се явяват – неоснователни.
Основателни
обаче се явяват възраженията на ищеца /заявени с допълнителните молби на
дружеството от 17.03.16г. и от 11.12.17г. - в контекста на правилото на чл. 63
от ДФЕС/. Посочените молби на практика съдържат – конкретизация /по смисъла на
чл. 143, ал. 2 от ГПК/ на иска за нищожност /чрез посочване на допълнително
основание за недействителност – порок на вписването/ и поради това /доколкото същите
не заявяват изменение на иска по смисъла на чл. 214 от ГПК и не въвеждат за
разглеждане нов иск – нов предмет на спора/ се явяват – процесуално допустими /т.е.
– подлежащи на разглеждане по същество/.
Процесното
вписване се явява заявено на основание на правна норма /пар. 8 от ПР към ЗИД на ЗПСК/ противоречащата на
международен акт от по-висш порядък /цитираният текст от ДФЕС, който има примат
над националното законодателство/. Това противоречие е било констатирано
/конкретно, изрично, категорично/ в 2 мотивирани становища на ЕК; същото
/преценено от ВКС в контекста и на правилата по чл. 17 от КРБ и чл. 19 от КРБ/
е било основанието /поводът/ за образуване на посоченото по-горе дело на КС/; в
крайна сметка /което е особено съществено/: именно това противоречие е
обосновало – законодателната отмяна на спорната законова разпоредба. В такава
хипотеза следва да се приеме че: процесното искане за налагане на законна
ипотека е било заявено в противоречие с общата /принципна/ логика на чл. 170 от ЗЗД - въз основа на порочна правна норма /отменена впоследствие заради тази си
природа и естество/. С оглед това – искът следва да бъде уважен /процесното
вписване следва да бъде обявено за недействително – нищожно; като противоречащо
на повелителното правило по цитираният текст от ЗЗД/. На последно място в
същата връзка:
Действително
/в такава насока са заявени конкретни възражения от страна на ответника/:
буквалното тълкуване на правилото на чл. 63 от ДФЕС налага извода, че същото е
създадено с оглед защита на чуждестранен инвестиционен интерес в хипотеза -
когато се придобива дял от приватизираното предприятие впоследствие /не по
силата на самия приватизационен договор/, а настоящата хипотеза – не е такава.
Мотивираните становища на ЕК обаче /преценени по съдържание в цялост и в
контекста на посочените по-горе разпоредби от КРБ/ налагат извода, че – международното
законово правило следва да се тълкува разширително /като защитаващо всеки
инвестиционен интерес в това число и потенциален/. На практика именно поради
това /заради такъв тип тълкуване/ порочната правна норма е била отменена не
частично, а в цялост/безусловно/.
Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /заявеният
от ищеца адвокатски хонорар превишава значително минимума по Наредба № 1,
изчислен на база цената на иска, конкретизирана до размера на сумата общо
128 721 лева - по съображенията, изложени в определението от 07.02.18г./.
С оглед това – процесното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано
до размера на сумата 4 104 лева. Посочената в списъка по чл. 80 от ГПК на
ищеца сума /в размер на 15 000 лева – парична гаранция, внесена по делото
при условията на чл. 391, ал. 2 от ГПК/ не може да бъде присъдена в настоящото
производство /редът за връщане на тази сума е регламентиран в чл. 403 от ГПК/.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО /по иска с правно основание чл. 124 от ГПК във
връзка с чл. 170 от ЗЗД/ на „Р.“ АД против Агенция за публичните предприятия и
контрол, че: законна ипотека /от 14.03.13г. с вх. № 1768, том 1, акт № 20, дело
№ 1060 на СП – град Шумен/ вписана по молба на АПСК върху
следните недвижими имоти – собственост на „Р.“ АД: поземлен имот с идентификатор 83510.670.55, с
площ от 6 431 кв. м., находящ се в град Шумен, ул. ******, заедно с находящите се в имота сгради както следва: с идентификатори
83510.670.55.1 с площ от 405 кв. м.; 83510.670.55.2 с площ от 896 кв .м.; 83510.670.55.3 с площ от 365 кв. м.; 83510.670.55.4
с площ от 52 кв. м.; 83510.670.55.5 с площ от 10 кв. м; 83510.670.55.6 с площ
от 124 кв. м.; 83510.670.55.7 с площ от 49 кв. м.; 83510.670.55.8 с площ от 35
кв. м.; 83510.670.55.9 с площ от
1 349 кв. м.; 83510.670.55.10 с площ от 541 кв. м.; 83510.670.55.11 с площ
от 221 кв. м.; 83510.670.55.12 с площ от 206 кв. м.; 83510.670.55.13 с площ от
298 кв. м./ е недействителността /нищожна/.
ОСЪЖДА Агенция за публичните предприятия и контрол да плати на „Р.“ АД общо
11 303 лева – съдебни разноски /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; при
приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: