№ 2111
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Анна Кофинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100506800 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 4391 от 12.03.2024 г. по гр.д. № 2079/2022 г. Софийски
районен съд, 64 състав осъдил М. С. П., ЕГН **********, Е. Б. П., ЕГН
**********, и Р. Б. П., ЕГН **********, да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД разделно, по 1/3 част всеки един от тях, от следните
суми: сумата от 3 531.68 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода
м. 12.2018 г. – м. 04.2020 г. до имот на адрес: гр. София, ж.к. ****, ведно със
законната лихва от 17.01.2022 г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното плащане, сумата от 599.72 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 17.11.2021 г., и сумата от
44.10 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м. 11.2018 г. – м.
04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.01.2022 г. (дата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане, като отхвърлил иска за цена за
доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от
4 661.14 лева и за периода м. 05.2018 г. – м. 11.2018 г. вкл., иска за обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху цена за топлинна енергия - за
1
разликата до пълния предявен размер от 791.52 лева, както и изцяло – иска за
сумата от 9.33 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
цена за услуга дялово разпределение за период на забавата 31.12.2018 г. –
17.11.2021 г. Съобразно изхода на спора и чл. 78 ГПК са разпределени
разноските по делото. Решението е постановено при участието на „Нелбо“
АД, ЕИК *********, като трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците М. С. П.,
Е. Б. П. и Р. Б. П., които го обжалват в осъдителните му части с оплаквания за
неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът, при
направено възражение за изтекла погасителна давност, не приложил
разпоредбата на чл. 111 ЗЗД относно претендираното от ищеца вземане за
главници и лихви за целия тригодишен период преди датата на подаване на
исковата молба, а именно за периода м. 05.2018 г. - 17.01.2019 г. Съгласно чл.
84, ал. 2 ЗЗД и практиката на ВКС, изискуемостта на вземането настъпвала от
поканата за плащане, в случая с изпращането на фактура за съответния месец,
поради което и задълженията по фактурите за месеците декември 2018 г. и
януари 2019 г. били погасени по давност. По отношение на задължението за
останалия период исковете били недоказани. На плащане подлежала
единствено реално потребената топлинна енергия, а при доказателствена
тежест за ищеца същият не доказал размерът на задълженията да е формиран
въз основа на реален отчет на измервателните уреди. В нарушение на
процесуалните правила районният съд, предвид оспорването от ответниците с
отговора на исковата молба на всички представени с исковата молба
доказателства и извлечения от счетоводни книги, не открил производство на
основание чл. 193 ГПК относно „истинността и съдържанието“ на
представените частни документи. Поради това молят съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо това постанови
друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението в обжалваните части като правилно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Третото лице помагач на ищеца - „НЕЛБО“ АД, с отговор по реда на чл.
2
263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни
страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в
жалбата е правилно в обжалваните части по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно и
субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като след допуснато изменение по
реда на чл. 214 ГПК, ищецът е претендирал от всеки от тримата ответници по
1/3 част от сумата 4 661.14 лв. – главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в топлоснабден имот
на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 84986; от сумата 791.52 лв. – лихви за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. –
17.11.2021 г., от сумата 44.10 лв. – главница, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г., и от сумата 9.33
лв. – лихви за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
31.12.2018 г. – 17.11.2021 г. Претендирана е и законната лихва върху
главниците от подаване на исковата молба в съда на 17.01.2022 г. до
окончателното плащане.
Предмет на въззивна проверка е решението в частите, с които исковете
са уважени. Предвид извода за валидност, в необжалваните отхвърлителни
части първоинстанционното решение е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция не е спорно, а и от събраните в първата
инстанция писмени доказателства се установява по безспорен начин, че
3
ответниците са съсобственици при квоти от по 1/3 ид. част на процесния
топлоснабден имот, като за периода до смъртта на общия им наследодател
Б.С. П. на 23.11.2019 г. отговарят за дълга съобразно дяловете им в
наследството от по 1/3, а след тази дата и до края на исковия период – в
качеството им на съсобственици и като такива – клиенти на топлинна енергия
съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В процесния период приложими към договорните
отношения между страните са били сега действащите Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в град София, в сила на 12.08.2016 г.
Въззивният съд намира за неоснователни доводите на въззивниците във
връзка с отчитането на доставената в имота топлинна енергия и
установяването на нейното количество.
Съгласно ЗЕ в относимата му за спора редакция, разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение – чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 145 ЗЕ и в подзаконовите актове
по прилагането му. Общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на ТЕ за горещо
водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна – на ТЕ за
отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от
отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 3 ЗЕ, ТЕ,
отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно
легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема
на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по
проект.
От приетото в първата инстанция заключение на СТЕ, което не е
оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, а съдът
кредитира като обективно и компетентно се установява, че отчитането на
доставената топлинна енергия в процесната сграда – етажна собственост е
извършвано с годно средство за търговско измерване, преминавало през
изискваните от ЗИ метрологични проверки. Дяловото разпределение е
4
извършвано от третото лице помагач след реален отчет на уредите за дялово
разпределение и на водомера за топла вода в имота на ответниците, като са
начислявани суми за ТЕ за отопление – по показания на уредите на 4 бр.
радиатори, ТЕ за БГВ – по показания на узаконен водомер за топла вода, и ТЕ,
отдадена от сградна инсталация - съобразно отопляемия обем на имота по
проект от 196 куб. м. Вещото лице е посочило, че разпределението е
извършвано в съответствие с действалата в периода нормативна уредба.
Съгласно заключението, стойността на доставената в имота топлинна енергия
след изравняванията за процесния период м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. възлиза
на 4 560.46 лв.
Приети по делото и неоспорени са и документите за главен отчет за
процесните два отоплителни сезона, подписани за „клиент“, както и
изготвените от ФДР изравнителни сметки.
Поради това неоснователно в жалбата се поддържа ищецът да не бил
доказал количеството на реално доставената в имота на ответниците топлинна
енергия. Районният съд не е основал изводите си на представените две общи
фактури и извлечение от сметка, нито на счетоводни записвания, поради което
неотносимо е редовно ли е водено счетоводството на ищеца. Неоснователно е
и оплакването за допуснато от районния съд съществено процесуално
нарушение, като не открил производство по реда на чл. 193 ГПК относно
приложени към исковата молба частни документи. Както е посочил
въззивният съд и в определението си по чл. 267 ГПК, ответниците не са
изпълнили дадените им с доклада указания във връзка със заявеното с
отговора на исковата молба бланкетно оспорване на частни документи „по
истинност и съдържание“ - в дадения им двуседмичен срок или след това,
поради което правилно районният съд не е открил производство по чл. 193
ГПК – такова следва да бъде открито само при оспорване автентичността на
частен документ, каквото в случая не е направено.
С оглед изложеното, предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м.
04.2020 г. са доказани до установения от СТЕ размер от общо 4 560.46 лв., от
които всеки от ответниците дължи по 1/3.
Неоснователни са и доводите в жалбата районният съд неправилно да
приел, че вземанията за м. 12.2018 г. и м. 01.2019 г. не са погасени по давност.
5
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а съгласно ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД, давността се
прекъсва с предявяване на иск.
В случая исковете са предявени на 17.01.2022 г., от която дата
приложимата кратка тригодишна давност е прекъсната и е спряла да тече – чл.
115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД. Следователно погасени по давност биха били вземания,
станали изискуеми преди 17.01.2019 г.
Районният съд правилно е приел, че вземанията за цената на
доставената топлинна енергия, съгласно приложимите ОУ от 2016 г., стават
изискуеми с изтичане на 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, и от този момент, съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, започва да тече 3-
годишният давностен срок, при което вземанията за периода м. 12.2018 г. – м.
04.2020 г. не са погасени по давност. Съдът не е съобразил обаче, че давност
не е текла в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. вкл., или за период от 69 дни,
по силата на разпоредбата чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ бр.
28/24.03.2020 г.) и § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. ДВ бр. 44/13.05.2020
г.). При отчитане на периода, в който давност не е текла, към подаване на
исковата молба в съда не са били погасени по давност и вземанията за м.
09.2018 – м. 11.2018 г., но предвид забраната за влошаване положението на
обжалващия и влизане в сила на решението в частта, с която исковете за
главница за топлинна енергия са отхвърлени, въззивният съд няма
правомощия да отменя решението в тези части.
По изложените съображения решението в частта, с която са уважени
исковете за главница за топлинна енергия следва да бъде потвърдено. Жалбата
в частта й по акцесорните искове за лихви за забава върху главницата за
топлинна енергия и за главница за дялово разпределение е бланкетна – в нея
не са релевирани никакви конкретни оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение в тези части. Поради това и съгласно нормата
на чл. 269 ГПК въззивният съд няма правомощие да проверява правилността
на решението в посочените части, а следва да го потвърди.
6
При този изход и изричната претенция, разноски за въззивното
производство се следват на въззиваемия, който е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки
извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция,
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4391 от 12.03.2024 г., постановено по
гр.д. № 2079/2022 г. на Софийски районен съд, 64 състав в обжалваните
части, с които М. С. П., ЕГН **********, Е. Б. П., ЕГН **********, и Р. Б. П.,
ЕГН **********, са осъдени да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД разделно, по 1/3 част всеки един от тях, от следните суми: сумата
от 3 531.68 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода м. 12.2018 г.
– м. 04.2020 г. до имот на адрес: гр. София, ж.к. ****, ведно със законната
лихва от 17.01.2022 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното
плащане, сумата от 599.72 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019 г. – 17.11.2021 г., и сумата от 44.10 лева – цена за
услуга дялово разпределение за периода м. 11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва от 17.01.2022 г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. С. П., ЕГН **********, Е. Б. П., ЕГН **********, и Р. Б.
П., ЕГН **********, тримата с адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплатят на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78 ГПК
сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производство.
В необжалваните части решението по гр.д. № 2079/2022 г. на Софийски
районен съд, 64 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на
„НЕЛБО“ АД, ЕИК *********, като трето лице помагач на страната на ищеца-
7
въззиваем „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8