Решение по дело №263/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 184
Дата: 18 октомври 2024 г.
Съдия: Румяна Иванова Панайотова-Станчева
Дело: 20245000500263
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Пловдив, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20245000500263 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх.№
2178/05.03.2024г. от П. против решение № 57 / 27.02.2024г., постановено по
гр.д. 579/2023г.. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, в която
жалбоподателят е осъден да заплати на Д. И. Д. обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т3 от ЗОДОВ в размер на 8 000
лв. Развиват се съображения за неправилност и необоснованост на решението
в неговата обжалвана част и се заявява искане същото да бъде отменено и
предявеният от Д. иск да бъде отхвърлен изцяло или размерът на присъденото
обезщетение да бъде намален.
Предмет на въззивно разглеждане е и въззивна жалба вх.№ 2536 /
15.03.2024г. от Д. И. Д. против същото решение в частта, в която предявеният
от него против П. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над уважения
размер от 8 000 лв. до пълния предявен размер. Развиват се съображения за
неправилност на решението в тази му обжалвана част и се заявява искане
същото да бъде отменено и искът на Д. да бъде уважен изцяло.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивните жалби са допустими ,постъпили са в срок,изхождат от
1
легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и са против подлежащ на
въззивно обжалване акт ,а решението е валидно и допустимо като
постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим
предмет на иска.
Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от Д. И. Д. против П.
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ в размер на 30 000лв.,ведно с лихва за забава,считано от датата
на влизане в сила на присъдата ,с която ищеца е бил оправдан.
Ищецът е твърдял ,че срещу него било образувано ДП№511/2019 по
описа на Р - В,по което бил привлечен като обвиняем за извършване на
престъпление по чл.144 ал.3 във вр.с ал.1 от НК като с решение по ВНОХД
№320/2021г.по описа на Пазарджишкия окръжен съд била потвръдена
оправдателната присъда ,постатовена по по НОХД 393 /2020 г. по описа на
РС-Велинград.Твърдял е повдигнатото му обвинението да е било незаконно
и с него за продължителен период от време да са му били нанесени морални
вреди.На изпитание били подложени човешката му чест ,репутация и престиж
, а в продължение на месеци са намирал в състояние на стрес.
При тези твръдения е заявил претенци за репариране на посочените
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.
Ответникът ,от своя страна , е оспорил иска . Поддържал е ,че липсват
доказателства за реално претърпени неимуществени вреди от ищеца и за
връзката им с обвинението,а в случай,че такива бъдат установени ,то
следвало да се има предвид предишното осъждане на ищеца за тежко
умишлено престъпление от общ характер.Оспорва да му е накърнен престижа
като се позовава на негативни характеристични данни за личността на
ищеца,предишните му осъждания,данни за регистрирани девет заявителски
материала и поддържани контакти с криминално проявени лица,които
обосновават извод по-скоро за лоша репутация и нисък престиж на ищеца в
обществото преди повдигане на процесното обвинение.Искът е оспорен и по
размер като ответникът настоява претендираният такъв да е твърде завишен.
Съдът , с решението ,обажалвно тук е приел да е безспорно ,а и да се
установява от приложеното като доказателство НОХД №393/2020г.по описа
на РС гр.Велинград и находящото се в кориците му ДП №ЗМ 284/2019г.по
описа на РУ Велинград,прокурорска преписка №511/2019г.на Районна
прокуратура Велинград,че досъдебното производство е било образувано на
31.05.2019г. по сигнал за извършено престъпление по чл.144 ал.3 от НК във
вр.с чл.144 ал.1 от НК като по същото досъдебно производство на 10.09.2020
г.ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем и е взета мярка за
неотклонение „Подписка“ като в това качеството е бил разпитан на
16.09.2020г.Досъдебното производство е приключило на 29.09.2020г. с
изготвянето на мнение по чл. 235 от НПК като на 03.11.2020г. делото е било
внесено в Районен съд Велинград с обвинителен акт по обвинението на Д. Д.
2
за престъпление по чл. 144,ал.З вр. ал.1 НК и е било образувано НОХД №
339/2020г. и проведени две съдебни заседания с участието на ищеца в
качеството му на обвиняем като с присъда от 26.02.2021г. Д. е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.За безспорно е приел съдът
и това ,че оправдателната първоинстанционна присъда е влязла в сила на
08.07.2021г. след решение ,постановено по ВНОХД № 320/2021г. по описа на
Окръжен съд Пазарджик.
На база изложеното и във връзка със събраните доказателства за
установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди - показанията
на един свидетел, съдът е приел да е налице фактическия състав на
разпоредбата на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,а именно повдигнато е обвинение за
престъпление и впоследствие постановена оправдателна присъда, при което
положение отговорността на Държавата да репарира нанесените на ищеца
неимуществени вреди следва да бъде ангажирана .
За определяне размера на обезщетението съдът е съобразил
негативните последици върху личността и психиката на лицето, срещу което е
упражнена наказателната репресия, отражението, което същата е дала върху
семейния и приятелския му кръг и в обществото, продължителността на
воденето производство, постановените ограничения в хода на същото, взетите
мерки за неотклонение.На тази база и съобразно икономическия стандарт в
страната съдът е приел ,че дължимото обезщетение за неимуществени вреди-
негативни психически изживявания като притеснение от наказателното
преследване за престъпление,за което е предвидено наказание лишаване от
свобода до шест години следва да е в размер на 8 000лв.,до който размер е
уважил така предявения иск ,а за разликата над 8 000 лв. до претедираните
30 000 лв. искът е отхвърлен.
Решението е обжалвано в неговата цялост като релевираните
оплаквания касаят размера на присъденото обезщетение ,който според ищеца
е занижен ,а според ответника силно завишен.
Приетата за безспорна фактическа обстановка във връзка с
образуваното досъдебно производство против ищеца за престъпление по
чл.144 ал.3 от НК във вр.с чл.144 ал.1 от НК ,за което му е било повдигнато
обвинение и последвалата оправдателна присъда ,потвърдена с окончателно
решение на въззивния съд ,не е оспорена с въззивните жалби.
Държавата отговаря за вреди ,претърпени от лицата от незаконно
воденото против тях наказателно производство ,приключило с оправдателна
присъда ,какъвто е настоящия случай.
За претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани
гласни доказателства - разпитан е свидетеля К Г З.Същият установява ,че е
съсед на ищеца, познават се от години ,понякога пият кафе.Знае за
наказателното производство,в началото на което Д. бил много притеснен
,споделял, че след като го обвинява кмета сигурно ще бъде осъден.
3
От предствената справка за съдимост е видно ,че ищецът с присъда
,влязла в законна сила на 08.02.2007г. е осъден за престъпление от общ
характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10
месеца като изпълнениено на наказанието е отложена за срок от три години
,считано от визане в сила на присъдата,а полицейската справка ,представена в
досъделното производство сочи ищецът да има контакти с криминално
проявени лица ,както и да има данни да учавства в престъпления от общ
характер.
С оглед изложеното ,на първо място следва да се каже ,че по делото са
налице т.нар. обичайни вреди за лице ,по отношение на което е предприета
наказателна репресия като стрес ,притеснесия ,страх от осъждане , накърнена
репутация и престиж в обществото и пр., които вреди се предполагат и дори
не се нуждаят от пълно и главно доказване доколкото са налице във всеки един
случай на незаконно водено наказателно производство ,приключило с
оправдателна присъда и са в безспорна причинно следствена връзка със
същото.
Не се твърди ищецът да е понесъл по специфични неимуществени
вреди ,предвид което и като съобрази обичайните ниемиуществени вреди ,
продължителността на наказателното производство - 2 години и 2 месеца от
образуване на досъдебното производство до приключването му с влязла в сила
оправдателна присъда , и 10 месеца от привличането на ищеца като обвиняем
до влизане в сила на оправдателната присъда и произтичащия от това факт
,че макар и да се е развило в досъдебна и съдебна фаза на две инстанции
,наказателното производство е приключило в разумен срок ,взетата най-лека
мярка за неотклонение „подписка „ , тежестта на обвинението ,което е за
тежко умишлено престъпление ,обстоятелството ,че макар и реабилитиран
,ищецът е осъждан за престъпление от общ характер ,както и наличните данни
за контакти с криминално проявени лица и участие в даяния със съмнителен
характер , съдът намира ,че обезщетение в размер на 4 000 лв. е адекватна
компенсация на претърпените от Д. неимущствени вреди в резултат на
незаконно воденото против него наказателно производство ,приключило с
оправдателна присъда.
Изложеното сочи ,че решението ,в частта ,в която е присъдено
обезщетение в размер над 4 000 лв. до 8 000 лв. е неправилно и като такова
следа да се отмени като искът на Д. за тази разлика следва да се отхвърли.
Като правилно решението следва да се потвърди в частта, в която ответникът
е осъден да заплати на ищеца обезщетеие в размер на 4 000 лв. ,както и в
частта ,в която искът на Д. е отхвърлен за разликата над 8 000лв. до 30 000 лв.
Ето защо ,съдът ,


РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 57 / 27.02.2024г., постановено по гр.д. 579/2023г.. по
описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, в която П е осъдена да заплати на Д. И. Д.
сумата 4 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл.144 ал.3 във вр.с
ал.1 от НК ,за което е бил оправдан с присъда, постановена от Велинградския районен съд
на 26.02.2021г.по НОХД №393/2020г.,потвърдена с Решение от 08.07.2021г.на
Пазарджишкия окръжен съд по ВНОХД №320/2021г.,неподлежаща на обжалване,ведно с
лихва за забава,считано от 09.07.2021г.до окончателното изплащане на сумата, КАКТО И в
частта ,в която искът на Д. И. Д. против П. за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди ,резултат от горното,за разликата над 8 000лв.. до пълния предявен
размер от 30 000лв. е отхвърлен.
ОТМЕНЯ решение № 57 / 27.02.2024г., постановено по гр.д. 579/2023г.. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик, в частта, в която П е осъдена да заплати на Д. И. Д. сумата над
4 000 лв. до 8 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл.144 ал.3 във вр.с
ал.1 от НК ,за което е бил оправдан с присъда постановена от Велинградския районен съд на
26.02.2021г.по НОХД №393/2020г.,потвърдена с Решение от 08.07.2021г.на Пазарджишкия
окръжен съд по ВНОХД №320/2021г.,неподлежаща на обжалване,ведно с лихва за
забава,считано от 09.07.2021г.до окончателното изплащане на сумата,ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. Д.,ЕГН********** от гр.Р. ******* против П. иск за
заплащане сумата над 4 000 лв до 8 000 лв. , представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на
престъпление по чл.144 ал.3 във вр.с ал.1 от НК ,за което е бил оправдан с присъда,
постановена от Велинградския районен съд на 26.02.2021г.по НОХД
№393/2020г.,потвърдена с Решение от 08.07.2021г.на Пазарджишкия окръжен съд по
ВНОХД №320/2021г.,неподлежаща на обжалване,ведно с лихва за забава,считано от
09.07.2021г.до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5