№ 432
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000503137 по описа за 2022 година
при участието на секретар Павлина Христова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Със свое решение № 262516 от 27.07.2022 г. по гр.д.
4454/2019 г. Софийски градски съд, Първо ГО 13 състав:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. К. Д., правоприемник по чл. 227 ГПК на М. Б. В. против
„Първа инвестиционна банка“ АД, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 от
ЗЗД, за заплащане на сумата от 31 986,84 лв. – обезщетение за причинени имуществени
вреди вследствие на противоправно поведение от страна на банката, изразяващо се в
неполагане на дължимата грижа на добрия търговец, чрез проявяване на пасивност за
установяване кой е действителният кредитор на длъжника, респ. без да установи качеството
надлежен кредитор на трето лице, ползващо се от неистинско завещание, в резултат на
което неправилно и неоснователно е изплатил сумата по влога, принадлежала на
наследодателката на ищцата на лице, което няма права на наследник, ведно със сумата от
2008,07 лв. - лихва за забава от деня на неправомерното изплащане на сумата на
неоторизирано лице - 15.08.2018 г. до датата на исковата молба, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 01.04.2019 г., до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
Производството пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност и необоснованост.
Твърди неправилна правна квалификация, довела до недопускането на относими за делото
доказателства и даване на неточни указания относно подлежащите на доказване факти.
Съдът погрешно бил квалифицирал иска като такъв за непозволено увреждане (чл.49 във вр.
с чл.45 ЗЗД), докато предвид статута на ответната страна като банка, взаимоотношенията с
нея били регламентирани от приложимия за случая и по време закон - Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС, ДВ, бр.20/2018 г., в сила от 6.03.2018 г.). Отправено
е искане за разпит на двама свидетели при довеждане, че представители на ищцата са
посещавали офиси на ответната банка и са уведомявали съответните служители, че
завещанието е фалшиво и неистинско, че за това е подадено оплакване до прокуратурата, че
1
е заведено гражданско дело за нищожността на завещанието, и че съответно лицето,
претендиращо да получи сумата по влога на покойната, се опитва да осъществи документна
измама, тъй като завещанието е неистинско.
Постъпил е отговор от Първа инвестиционна банка АД, в който се твърди неоснователност
на жалбата и се възразява срещу доказателственото искане.
Оплакването за процесуални нарушения във връзка с доклада въззивният съд е намерил за
неоснователно, като е посочил с определението си за насрочване, че няма обстоятелства, за
които СГС да не е указал на ищцата, че подлежат на доказване от нея.
По повод искането за разпит на свидетели въззивният съд е изложил следните съображения.
Искането е направено още с исковата молба и поддържано в с.з. на 25.06.2020 г., когато
съдът го е оставил без уважение, тъй като става дума за обстоятелства, каквито се
установяват с писмени документи, а именно официални уведомления до държавни
институции не могат да се установяват със свидетелски показания, а с входящи номера,
отбелязвания върху документи, различни видове щемпели, не и със свидетелски показания.
Настоящият състав, като е намерил, че обстоятелствата, за които се искат свидетели, могат
да се установяват със свидетелски показания, е счел искането за допустимо и частично
основателно. На жалбоподателката е допуснат един свидетел за това, че надлежно овластени
представители на М. Б. В. преди 15.08.2018 г. са уведомили служители на банката, че
завещанието е неистинско, че е подадено оплакване до Прокуратурата, че е заведено
гражданско дело с предявен иск за нищожност на завещанието и че е искана среща с
компетентни и оторизирани отговорни банкови служители. Искането за втори свидетел за
същите обстоятелства е оставен без уважение.
В съдебно заседание от 15.02.2022 г. е разпитан В. П. М.. В съдебно заседание от 16.03.2023
г. страните, а ищцата – въззивен жалбоподател и в писмена защита от 23.03.2023 г., излагат
аргументи за уважаване, съответно за отхвърляне на въззивната жалба и претендират
разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
В исковата си молба М. В. твърди, че е единствен наследник по закон като първа
братовчедка на В. Ц. К., починала на ********** г. Преди смъртта си К. имала сметка при
ответника „Първа инвестиционна банка“ АД, наличността по която възлизала на сумата от
31 986, 84 лв. На 15.08.2018 г. банката, като не е положила изискуемата грижа на добрия
търговец, изплатила наличността по депозитната сметка на трето лице, легитимиращо се
като наследник по завещание въз основа на нищожно завещание. Твърди, че преди плащане
на сумата банката била уведомена за това, че е налице законен наследник, че завещанието е
оспорено относно автентичността му и че са образувани и висящи прокурорска проверка и
гражданско дело за това, но въпреки това ответникът, чиято грижа по изискване на чл. 302
ТЗ е завишена, не извършил проверка дали третото лице е надлежен, а не привиден
кредитор и дали има право да получи сумата от депозитната сметка. Ето защо ищцата
претендира от „Първа инвестиционна банка“ АД заплащане на сумата от 31 986.84 лв. -
обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на противоправно поведение от
страна на банката, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа на добрия търговец, чрез
проявяване на пасивност за установяване кой е действителният кредитор на длъжника,
респ., без да установи качеството надлежен кредитор на трето лице, ползващо се от
неистинско завещание, в резултат на което неправилно и неоснователно е изплатил сумата
по влога, принадлежала на наследодателката на ищцата на лице, което няма права на
наследник, ведно със сумата от 2008.07 лв. - лихва за забава от деня на неправомерното
изплащане на сумата на неоторизирано лице - 15.08.2018 г., до датата на исковата молба,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищцата
е заместена в процеса на основание чл. 227 ГПК от дъщеря си Ф. К. Д..
2
Пред въззивната инстанция не е спорно, че В. Ц. К. е била клиент на „ПИБ“ АД по договор
за дванадесетмесечен депозит на физически лица, придобили право на пенсия по
българското законодателство с капитализиране на лихвата от 17.10.2015 г. Не е спорно, че
К. е починала на ********** г. и съгласно удостоверение за наследници от Община
Столична, град София, район ***, М. В. е неин единствен наследник по закон. От справка
по партидата на В. К. от Служба по вписванията – гр. София е видно, че на 16.07.2018 г. по
партидата на починалата към този момент К. е вписан под № 33230/16.07.2018 г. препис от
обявено завещание в полза на С. К. С.. От справката от Служба по вписванията – гр. София,
извършена по партидата на заветника С., се установява, че на 05.10.2018 г. и на 15.04.2019
г., са вписани искови молби, подадени срещу него от М. В.. Исковата молба, вписана
на 05.10.2018 г., е подадена пред СРС с вх. № 2021292 от 26.07.2018 г., и с нея е предявен
иск за прогласяване нищожността на саморъчното завещание на В. К. в полза на С. С. от
12.09.2017 г. Образувано е производство по гр.д. № 49308/2018 г. на СРС, по което е
постановено решение на 17.09.2019 г., с което искът е уважен и на основание чл. 42, б.“б“ от
Закона за наследството завещанието е обявено за нищожно. Решението е обжалвано и
производството е висящо пред въззивната инстанция. По втората вписана в СВ – София
искова молба от 15. 04.2019 г. е образувано гр.д.№ 3496/2019 г. по описа на СГС, ГО, I – 29
състав, по предявени от М. В. срещу С. искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 31 986,84 лева, получена от ответника С. от сметка на
починалата К. при „ПИБ“ АД, въз основа на нищожно завещание от 12.09.2017 г. С
определение от открито съдебно заседание от 11.7.2019 производството по гр. дело №
3496/2019 г. по описа на СГС, ГО, І-29 състав е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от
ГПК до приключване на производството по гр. дело № 49308/2018 г. по описа на СРС, III
ГО, 113-ти състав.
От представени като доказателства по делото две молби, изходящи от пълномощници на
първоначалната ищца М. В. се установява, че на 21.05.2018 г. – преди плащане на исковата
сума, и на 15.10.2018 г. – след плащането й, до банката е отправено изявление, че се иска
копие от представеното завещание с цел започване на съдебна процедура от единствения
законен наследник на В. К., а с молбата от 15.10.2018 г. банката е уведомена, че при Служба
по вписванията – гр. София и по разпореждане на СРС, е вписана исковата молба срещу С.
С.. Банката е отговорила на първата молба с писмо-отговор на л. 62 от делото на СГС
(приложено към отговора на исковата молба), а на втората – с писмо-отговорна л. 14 от
делото на СГС (приложено към исковата молба). В писмото си в отговор на молбата от
21.05.2018 г. банката е отговорила на ищцата, че г-н С. е представил на банката завещание
в негова полза и протокол за обявяването му, а банката го е уведомила, че следва
завещанието и протоколът за обявяването му да бъдат вписани, както и че за да задържи
сумата по банковата сметка и да не изплати същата на С., е необходимо г-жа В. да представи
надлежни доказателства за заведен иск или влязло в сила решение по такъв. С второто
писмо банката уведомява молителката, че препис от завещанието е вписан на 16.07.2018 г.,
извършена е справка за установяване на това обстоятелство, сумата е платена, а В. не е
представила доказателства, че е завела иск срещу лицето, легитимиращ се като заветник.
Представено е и постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
27.11.2018 г. на прокурор при СРП, от чиято обстоятелствена част е видно, че М. В. е
подала жалба до СРП по повод действията на С. на 19.07.2018 г.
По делото са представени и Указания за идентифициране на физически и юридически лица
и за откриване, водене и закриване на банкови сметки в „ПИБ“ АД“ (л. 154-210 от
първоинстанционната преписка).
По делото не е спорно, че на 15.08.2018 г. на С. С., легитимиращ се като наследник по
завещание на К., е изплатена наличността по банковата й сметка в размер на сумата от
31 986,84 лв. Спорно пред настоящата инстанция е положила ли е банката дължимата грижа
при изплащане на тази сума на третото за настоящия спор лице – С. С.. Ако не е положила
дължимата грижа, това причинило ли е на ищцата претендираните от нея вреди.
Дадената правна квалификация на иска по чл. 49 ЗЗД е правилна предвид твърдените от
3
ищцата правопораждащи факти. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че СГС е дал
погрешна квалификация. Твърдението на ищцата е за противоправно поведение на
служители на ответника, довели до вреди в размер на изплатената на третото лице сума. При
преценка за наличие на противоправност съдът следва да посочи коя правна норма от
ЗПУПС, ТЗ или друг нормативен акт е нарушена. Вярно е, че ответникът е платежна
институция и дейността му е регламентирана в ЗПУПС (обн., ДВ, бр. 20 от 6.03.2018 г., в
сила от 6.03.2018 г., изм., бр. 17 от 26.02.2019 г., доп., бр. 37 от 7.05.2019 г., в сила от
7.05.2019 г., изм., бр. 42 от 28.05.2019 г., в сила от 28.05.2019 г., доп., бр. 94 от 29.11.2019 г.,
изм. и доп., бр. 13 от 14.02.2020 г., в сила от 14.02.2020 г., бр. 12 от 12.02.2021 г., в сила от
12.02.2021 г., изм., бр. 25 от 29.03.2022 г., в сила от 29.03.2022 г., изм. и доп., бр. 45 от
17.06.2022 г., изм., бр. 8 от 25.01.2023 г.), но регулация се съдържа и в ТЗ, ЗКИ, наредби на
БНБ по приложението на ЗПУС. Наред с това, за да се приложи отговорността на ответника
за неразрешена платежна операция, следва ищцата да е ползвател на платежна услуга.
Между ищцата и ответника договорни отношения не са възниквали, ето защо искът намира
правното си основание в чл. 49 ЗЗД.
Процесуалните нарушения, изразяващи се според жалбоподателя в недопускане на
свидетели, са отстранени от САС, като е допуснат свидетел за това, че надлежно овластени
представители на М. Б. В. преди 15.08.2018 г. са уведомили служители на банката, че
завещанието е неистинско, че е подадено оплакване до Прокуратурата, че е заведено
гражданско дело с предявен иск за нищожност на завещанието и че е искана среща с
компетентни и оторизирани отговорни банкови служители. При разпита съдът е
констатирал, че свидетелят В. П. М. чете записани въпроси и отговори при разпита си, като
е приложил към делото списъка с въпроси и отговори, които свидетелят предостави на съда.
Съдът приема за доказано въз основа на тези показания, че двамата заедно с Ф. Д. като
пълномощници на М. В. са посещавали повече от веднъж офиси на „Първа инвестиционна
банка“, като са уведомили служители на банката, че завещанието, което е представено, е
неистинско. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която разказва думи на
служители на банката: „достатъчно е да съобщите на фронт-офиса за тези проблеми, ние ще
вземем отношение“, но банката не е взела отношение по този въпрос. Показанията се
опровергават от представените и обсъдени по-горе писмени доказателства. Банката е
отговорила на писмото на В. от 21.05.2018 г., че за да задържи сумата по банковата сметка и
да не изплати същата на заветника, е необходимо г-жа В. да представи надлежни
доказателства за заведен иск или влязло в сила решение по такъв. Наследницата по закон е
представила такова доказателство едва на 15.10.2018 г., въпреки, че исковата молба за
обявяване на недействителност на завещанието е заведена на 26.07.2018 г.
Действията на банката след явяването на С. С. на 16.02.2018 г., когато той е представил
препис от смъртен акт, саморъчно завещание в негова полза от 12.09.2017 г., протокол за
обявяването му от 25.10.2017 г. от нотариус рег. номер 599 с район на действие РС Монтана
Б. П., удостоверение за наследници на В. К. от 12.12.2017 г., издадено от Столична община,
район *** са в рамките на дължимата грижа. Завещанието от външна страна е редовно – като
саморъчно завещание е изписано на ръка – не е написано на пишещо устройство, в който
случай би била налице небрежност, подписано е – банката няма задължение да назначи
експерт-графолог за установяване на автентичност на почерка и подписа. На следващо
място, завещанието е обявено от нотариус. От представеното удостоверение за наследници
банката е установила, че няма наследници с право на запазена част. Банката е дала указания
на С. да представи доказателство за платен данък върху наследството и вписано в Службата
по вписванията завещание и той е изпълнил указанията й – данъкът е платен на 08.03.2018
г. (л. 60 от делото), а завещанието е вписано на 16.07.2018 г. в Службата по вписванията,
както беше посочено по-горе и след тези проверки банката е изплатила сумата по влога на
легитимиралия се като заветник. Тези действия са в изпълнение на раздел III специфични
случаи буква Г. сметки на починало лице от Указания за идентифициране на физически и
юридически лица и за откриване, водене и закриване на банкови сметки в ПИБ АД от март
2018 г. (стр. 107-110 от указанията, л. 207 и 208 от делото).
4
От смъртта на К. на ********** г. до изплащането на сумата на заветника на 15.05.2018 г.
са изтекли почти единадесет месеца, през които първоначалната ищца е можела да защити
интересите си. Дори и да не е знаела за завещанието, видно е, че с отговора си на молбата от
21.05.2018 г. банката е дала информация на В. и нейните пълномощници за явилия се
заветник. В исковата молба се твърди, че писмото от банката е получено в края на юни 2018
г. Банката не е доказала по-ранно приемане, поради което следва да се приеме, че същото е
получено в края на месец юни. До 15.08.2018 г. е изминал месец и половина, в който В. не е
представила доказателства за заведено дело за оспорване на завещанието.
Банката не е била длъжна да проверява по информационните масиви в съда, а и не е могла
да го стори, тъй като не е страна по делото – доводите в жалбата в тази връзка са
неоснователни.
Доводите, свързани с въпроса дали банката може да дава указания на ищцата да представи
доказателство за предявен иск, са неотносими към спорния предмет. Без значение е как е
наречена информацията, дадена от банката, че за да задържи изплащането на сумите по
сметката на починалата, следва да й бъде представено доказателство за предявен иск.
Важното в случая е, че ответникът е уведомил писмено ищцата при какви нейни действия
може да задържи сумата за дълго. Банката е трето лице по отношение на споровете между
наследница по закон и по завещание и при редовно от външна страна завещание и при
направени проверки няма задължение да проверява автентичността на завещанието, каквито
са твърденията във въззивната жалба.
Основателни са съображенията на жалбоподателя, че обявяването и вписването не правят
завещанието автентично, но от значение за спора е дали банката е положила грижата,
очаквана от нея като търговец и професионалист, каквато според настоящия състав е
положена.
Неоснователни са доводите, че е налице неразрешена платежна операция по смисъла на чл.
70 ЗПУПС и банката следва да носи отговорността по чл.79 ЗПУПС. Съгласието за дадена
платежна операция се дава от платеца, който е титуляр на сметката ( чл. 70 вр. параграф 1, т.
34 ДР на ЗПУПС). Г-жа В. не е титуляр на сметка и не е успяла да се легитимира като
наследник на титуляр, за да се изисква нейното съгласие за платежната операция, откъдето
да се постави въпросът за отговорността за неразрешена платежна операция.
Неоснователни са и доводите, черпени от представените по делото указания за
идентифициране на физически и юридически лица и за откриване, водене и закриване на
банкови сметки в ПИБ АД от март 2018 г., действащи към 15.08.2018 г. Извършените от
банката проверки и изисканите документи са в рамките на предвиденото в тези указания,
както беше вече изложено.
Показанията на В. П. М. не могат да обосноват извод, различен от горния, тъй като от една
страна им липсва основно качество на свидетелските показания – тяхната непосредственост,
тъй като свидетелят при разпита си е чел предварително зададени въпроси и отговори. От
друга страна, безспорно е, че от писмения отговор на банката в края на юни 2018 г. до
15.08.2018 г. – изплащането на сумата ищцата е имала достатъчно време да заведе иск и да
представи доказателства за това. Банката не би могла да чака неограничено време, без да
има доказателства за наличието на спор за наследството между заветника и първата
братовчедка на починалия си клиент. Така тя би изпаднала в нарушение на задълженията си
по ЗПУПС да изпълни платежната операция, когато получи платежно нареждане. (чл. 83-89
ЗПУПС). Тези свои задължения ответникът има към заветника, тъй като той е
правоприемник на нейния клиент и съответно сам е станал ползвател на платежните услуги,
предлагани от банката.
Изводите на двете инстанции съвпадат и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид оставяне без уважение на въззивната жалба на ответника по нея се дължат
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което САС определя на 200 (двеста) лева.
С тези мотиви съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262516 от 27.07.2022 г. по гр.д. 4454/2019 г. на Софийски
градски съд, Първо ГО, 13 състав.
ОСЪЖДА Ф. К. Д. да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 200 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6