№ 214
гр. В., 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В. в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.М.Л.
Членове:С.Ж.С.
В.Д.С.
при участието на секретаря А.А.Т.
като разгледа докладваното от А.М.Л. Въззивно гражданско дело №
20221300500237 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „СП“ООД, ЕИК ************* по описа
на Агенция по вписванията, Търговски регистър, със седалище и адрес на управление гр. С.,
СО - Район Л., бул. „Ч.В.“ № 73, представлявано от управителя Д.Д.В. против Решение №
337 от 29.10.2021 г. по гр.д. №632/2020 г. на РС-В., в частта в която първоинстанционният
съд е признал, че уволнението на Т. Ц. В. от гр.В., ул.“Т.В.“ 7,ЕГН**********, извършено
със заповед №180/23.01.2020г. на управителя на “СП”ООД, ЕИК ************* и седалище
и адрес на управление гр.С., ул.ОП №106В на основание чл.188, т.3, вр. с чл.190, ал.1, т.2,
вр. с чл.187, т.1, предл.3 КТ е незаконно и отменил същата заповед, както и в частта с която
са отхвърлени предявените от “ СП”ООД, ЕИК ************* против Т. Ц. В. от гр.В.,
искове за заплащане на сумата 1560.60 лева по чл.207, ал.2 КТ и по чл.221, т.2 КТ в размер
560.00 лева.
Решението в останалата част в която РС-В. е: Признал, че оспорването на 12 броя
приемо - предавателни протоколи - от 03.12.2019г., 04.12.2019г., 09.12.2019г.,
06.12.2019г.,05.12.2019г., 09.12.2019г., 11.12.2019г., 12.12.2019г., 19.12.2019г.,
20.12.2019г., 23.12.2019г., 27.12.2019г. е недоказано, както и в частта в която е
признал ,че оспорването на истинността -автентичност на подписите на ищцата върху РКО
№739/29.11.2019г., РКО 1727/13.09.2018г. и платежни фишове за м.септември и м. ноември
2019г. е недоказано и са отхвърлени предявените искове от Т. Ц. В. от гр.В. против
“СП”ООД гр.С. за заплащане на трудово възнаграждение в размер 2250.00 лева за периода
1
22.06.2018г.- 02.03.2020г., обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер
200.00 лева за периода 22.06.2018г. - 02.03.2020г., считано от падежа на всяко месечно
възнаграждение до предявяване на иска и обезщетение за неползван платен годишен отпуск
в размер 500.00 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
издължаване, като необжалвано е влязло в законна сила.
Твърди се във въззивната жалба от жалбоподателя, че обжалваното решение е
неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Излага се, че с приложената по делото разписка № 01000788654722 от 13.09.2018г. е
изпратена сума в размер на 1550 лева на Т. В.. Сумата е отразена в счетоводните регистри
на дружеството, което било установено от направената експертиза. Сумата била изпратена
по Изипей, която фирма не предоставяла допълнително уведомление за получени суми.
Посочва се, че с приетата по делото товарителница изпратена с фирма „Е“ на
домашния адрес на служителката /доказателство № 4 към отговора на исковата молба / била
изпратена заповед № 172 от 07.01.2020 /доказателство № 3 към отговора на исковата молба /
за откриване на дисциплинарно производство по повод получения сигнал за неявяване на
лицето на работа, с която на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, чл. 187, т. 1, предложение 3-то от
КТ /неявяване на работа/, било изискано писмено обяснение на служителя.
Излага се, че на товарителницата е написан адреса за получаване на пратката.
Цитираното писмо от районния съда в решението било приложено като допълнително
обяснение от фирма „Е“, с което било констатирано отсъствието на г-жа Т. В.. Посочва се,
че фирма „Е“ е лицензиран пощенски оператор, който спазва разпоредбите на Закона за
пощенските услуги и по тази причина за по-голяма яснота по делото е приложено писмото.
Твърди се, че дружеството е спазило разпоредбите на закона и е поискало обяснение от
работника и след като не е получило отговор е уволнило дисциплинарно лицето.
Твърди се още, че от „СП“ООД са предоствени копия и на двете товарителници от
фирма „Е“, на които е отбелязан адреса за получаване на пратката, а именно - гр.В. ул.Т.В.
№ 7.
Излага се, че при тези фактически обстоятелства за него, като работодател, не е
имало друга възможност, освен да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание
-„дисциплинарно уволнение“ на служителя Т. Ц. В..
Иска от съда да отмени решението на РС-В. в обжалваната част, вместо което да
постанови съдебен акт с който да отхвърли предявените искове за незаконно уволнение и
уважи предявените от „СП“ООД искове за заплащане на сумата от 1560.60 лева по чл.207,
ал.2 от КТ и по чл.221, т.2 КТ в размер на 560.00 лева.
Не представя доказателства и не прави доказателствни искания. Прави искане за
присъждане на разноски - внесената държавна такса по жалбата за въззивното производство
2
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК от ответникът по жалбата Т. Ц. В. от
гр.В., ул.Т.В. 7, ЕГН********** не е постъпил писмен отговор. В съдебно заседание
оспорва жалбата, като неоснователна.
Не представя доказателства и не прави доказателствни искания. Не е направила
искане за присъждане на разноски.
От данните по делото във връзка с направените оплаквания, съдът приема за
установено следното:
Делото е образувано по искова молба от Т. Ц. В. с ЕГН********** от гр.В., ул.
„Т.В.“№ 7, против “С”ООД, ЕИК ************* и седалище и адрес на управление
гр.С. , ул.ОП №106В с която са предявени обективно съединени искове с правно основание
чл.344, ал1, т.1, чл.128 и чл.224 КТ.
Иска да бъде постановено решение, с което да се признае за незаконно уволнението
на ищеца и неговата отмяна, както и да бъде осъдeно ответното дружество да заплати
сумата 2250.00 лева, представляваща трудово възнаграждение за периода 22.06.2018г.-
02.03.2020г., обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер 200.00 лева за
периода 22.06.2018г. - 02.03.2020г., считано от падежа на всяко месечно възнаграждение до
предявяване на иска и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер 500.00
лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното издължаване.
Представил е писмени доказателства и е направил доказателствени искания.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законния срок, с който е оспорил
исковите претенции като неоснователни. Предявени са насрещни искове с правно основание
чл.221, ал.2 КТ за сумата от 560.00 лева, и по чл.207, ал.1,т.2 КТ в размер на 1560.00 лева,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното издължаване.
Представил е писмени доказателства.
От ответника по насрещните искове – Т. В. е постъпил отговор с който се оспорват
същите като неоснователни.Прави доказателствени искания.
Между страните по делото не е спорно, че са се намирали в трудово правоотношение,
като ищецът е работил на длъжност ’’Мениджър” в офис гр.В. с месторабота гр. В., при
ответното дружество, по силата на трудов договор №158/22.06.2018г., считано от
25.06.2018г. и изменен с допълнително споразумение №158/03.01.2019г., относно размера на
трудовото възнаграждение.
Със заповед № 180/23.01.2020г. на управителя на ответното дружество на ищцата В. е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл.188, т.3, вр. с чл.190, ал.1,
т.2, вр. с чл.187, т.1,предл.3 КТ поради неявяване на работа в продължение на 36
3
последователни работни дни за времето от 02.12.2019г. до 23.01.2020г. включително и не е
представило извинителна причина за отсъствието.
Съгласно заповедта трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание
чл.330, ал.6 КТ, считано от датата на връчване на заповедта.
Със заповед № 172/07.01.2020г. на управителя на ответното дружество е открита
процедура за преценка на извършени дисциплинарни нарушения по чл.187, т.1,
предложение трето от КТ-неявяване на работа, което се изразява в неявяване на работа в
продължение на три последователни дни или за времето от 02.12.2019г. до 07.01.2020г. В
същата заповед се съдържа покана до служителя - ищцата да даде писмени обяснения в
рамките на работния ден в който е връчена заповедта. От представеното копие на
заповедта няма данни същата да е връчена на ищцата – Т.В..
По делото е приложено копие на фактура №**********/08.01.2020г. от „Е Е“ООД,
която удостоверява заплатена стойност на куриерска услуга с клиент ответното дружество
по товарителница 05300161304760/08.01.2020г. и с дестинация – С. – В..
По делото е представено копие на отрязък с писмени данни от Е за куриерска услуга
с номер 5300165541536 /баркод/, приета на 24.01.2020г. и посочен ден за разнос 27.01.2020г.
с посочен подател-„СП“ООД и получател: Т. В., без подпис и печат, което представлява
ненадлежен писмен документ и не следва да се обсъжда от съда.
По делото е приложено писмо №4213/22.02.2021г. от Е Е ЕООД –гр.Р. до ответното
дружество „СП“ООД/л.172/, съдържащо информация по движение на пратка и
товарителница №5300161304760/08.01.2020г. Писмото не е подписано и не съдържа данни
за лицето издало писмото, поради което като ненадлежен частен документ не следва да се
обсъжда от съда.
По делото е приложена разписка №01000788654722 /13.09.2018г. на Изи пей за
изпращане на пари в брой от Д.Д.В. в полза на ищцата с посочена сума от 1550.00 лева, като
в разписката не е посочено основание за превода.
По делото е назначена и приета съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от
страните и която съдът кредитира, като компетентно изготвена и обоснована. От приетото
заключение се установява, че на ищцата са изплатени всички дължими трудови
възнаграждения за исковия период и няма неизплатено трудово възнаграждение.
Дължимото обезщетение на ищцата за платен годишен отпуск е начислено и изплатено на
08.05.2020г., т.е след образуване на настоящото дело пред РС-В.. Вещото лице е
констатирало в счетоводството на ответното дружество, че
през 2018г. по партидата на ищцата са осчетоводени като получен служебен аванс общо
2100.00 лева, включително и 1560.60 лева, за която е съставен РКО № 1727/13.09.2018г. на
името на ищцата с основание „аванс ремонт на кола“, приложена е и разписка
№01000788654722/13.09.2018г. за направен превод на пари в брой чрез Изи пей. По
партидата са осчетоводени направени разходи в размер 546.00 лева или са останали
неотчетени 1554.60 лева. През 2019г. са осчетоводени като получен служебен аванс още
4
819.50 лева., отчетени като разход са 1017.43 лева , като отчетените в повече са от
неотчетените през 2018г.При прекратяване на правоотношението по партидата на ищцата
остават неотчетени 1356.67 лева.
От приетото по делото допълнително заключение се установява, че за нуждите на
офис В. е предоставен автомобил с рег.№ СА 8172 ММ. Вещото лице е посочило, че при
постъпване на всеки служител, който има достъп до ползване на служебен автомобил се
предоставя служебна карта за зареждане с гориво от бензиностанции на ЛБ. На ищцата са
предоставени 2 броя карти за дизелово гориво и бензин. С двете карти са направени
зареждания, дадени по дати и стойност за периода 01.12.2019г. до 31.01.2020г. в размер на
734.11 лева, които са осчетоводени по партидата на ищеца. В счетоводството на ответника
не са представяни пътни листове за изминати километри със служебния автомобил, нито с
личен такъв. Липсват направени писмени искания от ищцата за предоставяне на средства за
гориво за личен и служебен автомобил.
По делото пред първата инстанция са събрани и гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Д.С.П. се установява, че същата от 18.10.2019г. е
работила в ответното дружество в офиса в гр.В., като куриер, а преди 2018г е работила на
граждански договор. Заявява, че ищцата плащала възнаграждението по гражданския
договор. Помолила ищцата да звъни в С., за да изплатят парите, ищцата и казвала, че не
отговарят. Посочва, че ищцата давала от своите пари, за да работи, защото само тя била
куриер.При напускането Т. предала офиса, както и ключовете от служебния автомобил и
картата за зареждане на гориво, защото нямало други. Докато ищцата е била на работа не си
спомня на служебния автомобил да е правен ремонт. Ремонт е правен през април 2020г.,
преди да съкратят и свидетелката на 10.08.2020г. и струвал около 1000лв-1300лв.
Свидетелката не е превеждала пари за ремонта.
Свидетелят Д.А.Д. заявява, че е работил в ответното дружество, като шофьор-куриер
от февруари 2017г, после като мениджър и напуснал на 18.07.2018г. ,поради неизплатено
възнаграждение, което било платено по -късно, след подадена жалба на 13.09.2018г. до ИТ.
Ищцата му се обадила и казала, че са му пуснали парите, срещнали се и му ги дала на ръка.
Пояснява, че бланките от приемо-предавателни протоколи по делото са за пратки,
пристигнали от С. за разнасяне във В.. На бланките се пишат имената на мениджъра, който
ги е приел и датата. В края на месеца бланките се събират и изпращат в С.. Тези протоколи
се съставят от нощния куриер, който идва от С. и кара пратките , и се намират вътре в
пратките. Когато от В. се събират пратки изготвят се същия вид протоколи , запечатват се в
кашона с пратките до С. и го приемат по същия начин. Посочва, че показаните му протоколи
са за идващи пратки от С. за офиса във В., както и един протокол за пратка на МВР от В. за
С.. На самите пратки има товарителница с баркод, който после се вкарва в системата. При
всички пратки има товарителница. Регистрационния номер на пратката е баркода.
Свидетелката Д.С.М. заявява, че работи като мениджър на офиса на ответното
дружество в М. Идвала е във В., за да разнесе пратки. Не са се разнасяли в срок, имало
5
забавяне на писмата. Идвала в различно време в офиса във В., защото е била пращана от
ръководството в С.. Виждала Д. в офиса. Парите за заплати и разходи на офиса, заедно с
ордер и с платежен документ са пращани по куриер, който идва от С. в запечатан плик, за
което са уведомявани предварително.Същият ден се раздавали и оформяли документите и се
връщали с куриер до С. по същия начин. Понякога парите за офиса във В. са били
изпращани до офиса в М и тя ги изплащала срещу подпис.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският ОС намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и
на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на
чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от
10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към
нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото - само за
приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
6
процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, поради следните
съображения:
С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът
отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право.
Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които
пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване.
В процесната заповед № 180/23.01.2020г. на управителя на въззивникът –
работодател е посочено фактическо основание за налагане на въззиваемата
дисциплинарното наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение
Неявяването на работа в продължение на 36 последователни работни дни- от 02.12.2019г.
до 23.01.2020г. и от правна страна е квалифицирано като нарушение по чл.187, т.1,
предложение 3 КТ- неявяване на работа и чл.190, ал.1,т.2 КТ - неявяване на работа в течение
на два последователни работни дни.
Установява се, че въззивникът със заповед №172/07.01.2020г. е открил процедура за
преценка на дисциплинарни нарушения и е поискано обяснение за неявяване на работа на
ищцата за периода 02.12.2019г. до 07.01.2020г., доколкото в заповедта се съдържа
изявление - покана до служителя - ищцата да даде писмени обяснения в рамките на
работния ден в който е връчена заповедта. От представеното копие на заповедта няма
данни същата да е връчена лично на въззиваемата Т.В., а и няма такива твърдения по делото.
Въззивното дрежество, твърди че е връчило на ищцата посочената заповед за
депозиране на писмени обяснения чрез куриерска фирма „ЕЕ“ ЕООД.
Съгласно императивната норма на чл. 193, ал. 2 от КТ, когато работодателят
предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му
обяснения, или изобщо не му е поискал обяснения, съдът отменя дисциплинарното
наказание, без да разглежда спора по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от
КТ, разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ не се прилага, когато обясненията на работника или
служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.
Настоящата инстанция намира, че по делото няма ангажирани доказателства от
въззивното дружество, от които да се установява, че от въззиваемата са поискани обяснения
преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“.
Приложената фактура №**********/08.01.2020г. от „Е Е“ООД, единствено
удостоверява заплатена стойност на куриерска услуга с клиент въззивното дружество по
товарителница 05300161304760/08.01.2020г. и с дестинация – С. – В.. От това доказателство
не може да се направи извод, че с посочената във фактурата товарителница е изпратена и
адресирана до въззиваемата заповед №172/07.01.2020г. и са ѝ поискани писмени обяснения.
7
Ненадлежно писмено доказателство е и приложеното по делото писмо
№4213/22.02.2021г. от Е Е ЕООД – гр.Р. до ответното дружество „СП“ООД/л.172/,
съдържащо изявления по движение на пратка и товарителница
№5300161304760/08.01.2020г. Писмото не е подписано и не съдържа данни за лицето
издало писмото съгласно чл.180 ГПК, поради което и като ненадлежен частен документ не
съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него са направени от тези
лица.
Предвид изложеното извода на настоящата инстанция е, че от въззивника -
работодател „СП“ООД не са поискани обяснения от въззиваемата Т. В. преди налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“ с процесната заповед № 180/23.01.2020г. на
управителя, поради което само и единиствено на това основание и в съответствие с
разпоредбата на чл. 193,ал.2 от КТ предявеният иск за признаване на уволнението на Т. Ц.
В., извършено със заповед №180/23.01.2020г. на управителя на “ С ”ООД, за незаконно и
неговата отмяна се явява основателен и доказан и правилно е уважен от
първоинстанционния съд с обжалваното решение.
Следва да се отбележи, че по делото няма данни за виновно поведение от страна на
въззиваемата за събиране на обяснения, доколкото до нейното знание не е стигнало
искането на въззивника-работотдател, поради което в процесният случай не намира
приложение чл. 193, ал. 3 от КТ, съгласно който, разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ не се
прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени
по негова вина.
Неоснователни са и възраженията на въззивника срещу първоинстанционното
решение в частта с която е отхвърлен насрещния иск с правно основание чл.207, ал.2 от КТ
за сумата от 1550лв. за липси от отчетническа отговорност. Фактическият състав на иска по
чл.207, ал.1,т.2 за липси от отчетническа дейност включва установяване на липси, допуснати
от материално отговорно лице, причинени виновно при изпълнение на служебни
задължения. В случая липсват правила за работа на офиса, с оглед отдалечеността на
счетоводството на ответника в гр.С., за да бъде установено кои и то виновни действия на
ищцата са довели до установените липси. По делото е установено от вещото лице , че
ищцата е материално отговорно лице. От приложената разписка №01000788654722
/13.09.2018г. на Изи пей се установява изпращане на пари в брой от Д.Д.В. в полза на
въззиваемата В. с посочена сума от 1550.00 лева, която разписка не удостоверява
получаването на сумата. Следва да се отбележи, че в разписката не е посочено основание за
превода, както и че за наредител фигурира физическо лице, а не дружеството работодател.
По делото не са ангажирани доказателства от въззивника, които да установяват
получаването на сумата от въззиваемата, а от негова страна е налице признание, че няма
такива доказателства, доколкото е посочил във въззивната жалба, че Изипей не предоставя
допълнително уведомление за получените суми.
8
Настоящият състав намира, че въззивникът е имал възможност чрез процесуални
средства да се снабди с надлежни доказателства. При тези данни и при липса на
доказателства за получени парични средства от въззиваемата от дружеството работодател,
то осчетоводяването на сумата от ответното дрежество въз основа на същите доказателства-
посочената разписка не доказва получаването на сумата и не ангажира отговорността на
въззиваемата, а насрещният иск като недоказан правилно е отхвърлен от
първоинстанционния съд.
С оглед на изложените съображения оплакванията на въззивника са неоснователни.
Несъгласието на въззивника с изводите на първоинстанционния съд не се отразява върху
правилността на решението. Решението на РС-В. е постановено след обсъждане на всички
относими към предмета на спора доказателства и при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни разпоредби. Настоящият съдебен състав
споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към
тях.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решението
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на въззивната страна не се следва присъждането на разноски.
От въззиваемата страна не е направено искане за присъждане на разноски и по делото
няма доказателства за извършени такива.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №337 от 29.10.2021г. по гр.д. №632 по описа за 2020г. на
РС-В., в обжалваната част, а именно, в която първоинстанционният съд е признал, че
уволнението на Т. Ц. В. от гр.В., ул.“Т.В.“ 7,ЕГН**********, извършено със заповед
№180/23.01.2020г. на управителя на “СП”ООД, ЕИК ************* и седалище и адрес на
управление гр.С., ул.ОП №106В на основание чл.188, т.3, вр. с чл.190, ал.1, т.2, вр. с чл.187,
т.1, предл.3 КТ е незаконно и отменил същата заповед, както и в частта с която са
отхвърлени предявените от “ СП”ООД, ЕИК ************* против Т. Ц. В. от гр.В., искове
за заплащане на сумата 1560.60 лева по чл.207, ал.2 КТ и по чл.221, т.2 КТ в размер 560.00
лева.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението, може да бъде обжалвано, в частта по иска за признаване на уволнението
9
за незаконно и отмяната му, в едномесечен срок от връчването на страните пред Върховен
касационен съд.
В останалата част решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10