РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Благоевград, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20211200501130 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от „Т...“
Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., район „М.“, ж.к. “М.“,
Б..., сграда *, със съдебен адрес гр.С., бул. “Б.“ № *, ет. *, ап. *, чрез адв. В.П.
Г. - САК, срещу решение № 905676/ 22.10.2021 г., постановено по
гражданско дело № 1898/ 2020 г. по описа на Pайонен съд – Благоевград.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал.
Поддържа се, че при постановяване на съдебния си акт съдът е нарушил
материалния закон, тъй като в случая, първостепенният съд погрешно е счел,
че разпоредбата на чл. 87 ЗЗД е императивна. Поддържа се, че уговорката в
чл. 19б от общите условия на оператора е класическа и е уговорка в полза на
двете страни – тя не е в полза само на оператора. За самото прекратяване на
договора законът не изисква форма нито за валидност нито за доказване, тъй
като то настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да
заплати цената на предоставените му мобилни услуги.
Оспорва се и извода на първостепенния съд, че ищецът претендирал
1
незаплатена месечна абонаментна такса за периода от 10.07.2018 - 09.10.2018,
като поради това фактът за кои период ищецът претендира незаплатена, но
дължима месечна абонаментна такса бил останал недоказан. Навежда се, че
тези изводи на съда не кореспондират с твърденията на ищеца в
производството. Навежда се, че въззивникът претендира неустойка
вследствие на предсрочно прекратяване на договор с абонамент, а не
претендира абонаметни такси.
В случай на такова нарушение, е налице основание за отмяната на
решението като неправилно.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 905676/
22.10.2021 г., постановено по гражданско дело № 1898/ 2020 г. по описа на
Pайонен съд – Благоевград, като бъдат уважени предявените искове като
основателни.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба,
като претендира разноски в производството. Поддържа се, че решението на
първата инстанция е правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството пред РС – Благоевград е образувано по иск, предявен от
„Т...“ Е., със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. М. *, Б..., сграда *,
вписано в ТРРЮЛНЦ с БИК: *, чрез пълномощник адв. В.П. Г., САК със съд.
адрес в гр. С., бул. Б. № *, вх. *, ет. * с която против Д. Г. Ц., ЕГН:
********** с адрес *, гр. Б., за признаване за установено спрямо ответника,
че дължи на ищеца сумата от 77.46 лв. (седемдесет и седем лв. и 46 ст.)
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за услуги от дата 07.06.2018 г., представляваща трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет, което
вземане е предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д.№ 890/2020 г. по описа на Районен съд Благоевград.
Твърди се от ищеца, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК,
срещу Д. Г. Ц. е образувано ч. гр. д. № 890/2020 г., по описа на Районен съд
Благоевград. Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично
2
задължение в размер на 77.46 лв. (седемдесет и седем лв. и 46 ст.) за дължима
договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти.
Сочи се, че на 07.06.2018 г., между мобилния оператор „Т...“ Е.
и ответникът Д. Г. Ц. е сключен договор за мобилни услуги и считано от тази
дата ответната страна е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги
и титуляр по мобилен номер * с избрана абонаментна програма Тотал 30.99
лв. със срок на действие 24 месеца до 07.06.2020 г.
Твърди се, че за отчетния период на потребление 10.07.2018 -
09.10.2018 абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на Т. Б.
дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в
общ размер на 121.16 лв., като неизпълнението на абоната-ответник да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 121.16
лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния
договор за услуги, като във връзка с чл. 75, във връзка с чл. 196, в) от ОУ на
мобилния оператор, Т. е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника за ползваните абонаменти и е издал Крайна фактура №
**********/10.12.2018 г. с начислена неустойка в размер на 185.06 лв., от
която за оператора интерес в настоящето производство представлява сумата в
размер на 77.46 лева- трикратния размер, взет без ДДС, на избрана
абонаментна програма Тотал 30.99 лв. по Договор от дата 07.06.2018 г.
Твърди се, че за посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е
изпълнил задължението си да заплати на Т. Б. Е. сумите за месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги, така както са
фактурирани. При наличието на неплатени месечни задължения на абоната,
Операторът го уведомява по реда на чл. 31а от Общите условия. След
изтичането на срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни
фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно
се ограничават първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите
обаждания на абоната, като операторът неколколкратно праща смс -
напомняне за налична незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано
плащане, въпреки напомнянията от страна на Оператора, ползваният
телефонен номер е двустранно спрян, за което абонатът е уведомен с поредно
смс-известяване. Предоставен е пореден шанс за плащане на дължимите
месечни суми.
След като страните са уговорили дължимите по договора плащания да
бъдат платими в определен срок, то сумата става изискуема след изтичането
на този срок. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му /чл. 84, изр. първо ЗЗД/. Сочи
се, че съгласно чл. 49 от Общите Условия, Т. има право да получава в срок
всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Съгласно чл. 75 от Общите условия при неспазване на
което и да е задължение по част XIII от Общите условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Т. има
3
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията
на т. 196 буква в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Нито законът,
нито договорените между страните условия, вменяват задължение на
кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си. При
това положение за мобилния оператор е възникнало потестативното право
едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, при това без
необходимост да волеизявява изрично пред абоната намерението си за
прекратяване, предвид неколкократните напомняния чрез смс-известяване до
този момент, т.е. за всяко събиране на суми ищецът е длъжен да извести
абоната по някакъв начин.
Посочва се, че датата на деактивация на процесния абонамент е
04.12.2018 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент. Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като
същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите, както следва:
- Тотал 30.99 за мобилен номер * до 07.06.2020 г., съгласно Договора от дата
07.06.2018 г. Поддържа се, че неизпълнението на ответника е обусловило
правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на
абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния
договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура
неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид
влизане в сила на постигната Спогодба между Т. и Комисия за защита на
потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани
при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на
абоната неустойка в размер на 77.46 лв. е формирана съобразно новите
правила за изчисление, уговорен в в т.11 от индивидуалния договор за
мобилни услуги.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е
постъпил писмен отговор. Възразява се по допустимостта на иска и
редовността на исковата молба, което възражение е неоснователно.
По същество искът се оспорва като неоснователен. Оспорва се подписа ,
положен в договора за абонаментни услуги от 07.06.2018г. и приложенията
към него, като се твърди, че и този подпис не е на ответника.
Оспорва се наличието на основание за ищеца за предсрочно
прекратяване на абонаментния договор поради неплащане на месечни
абонаменти и оттук се твърди, че няма основание за начисляване на
неустойка за предсрочно прекратяване на договор. Твърди се, че липсват
данни и за това абонатът да е бил уведомен за предсрочното прекратяване на
договора. Оспорва се крайната фактура от 10.12.2018г. Прави се възражение
за погасяване на вземането за неустойка по давност.
4
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора, както и правна страна:
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена фактическа страна на
спора такава, каквато е установена от първоинстанционния съд, тъй като не са
налице процесуални нарушения при установяването й, като препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, по аргумент от чл. 272 ГПК.
При изложеното и в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК,
преценявайки оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните в
производството, въззивната инстанция достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният установителен иск следва ищеца в
първата инстанция-въззивник в настоящата, да установи по несъмнен начин,
че през исковия период между страните е съществувало облигационно
правоотношение, с предмет доставка на мобилни услуги, че през същия
период е предоставена такава услуга, както и наличие на лизингово
правоотношение по отношение предоставен мобилен апарат на страната.
В конкретния случай се установява, а и страните не спорят, че между
тях са съществували трайни договорни правоотношения, като ищецът -
доставчик е поел задължение да предоставя на ответника мобилни телефонни
услуги за определен срок. При така създадената между страните
облигационна връзка, възникнала от Договор за услуги ищецът е
предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, по
смисъла на ЗЕС, а ответникът притежава качеството „абонат на електронни
съобщителни услуги” по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗЕС. В такива случаи,
разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ТЗ поставя допълнително изискване - за
предаване на Общите условия на насрещната страна по договора, когато за
действителността на договора има изискване за писмена форма, тъй като в
противен случай те няма да имат действие за нея. Възможно е законодателно
предвиждане и на допълнителни изисквания за валидност на Договор при
Общи условия, поради което при произнасяне по такива спорове следва да се
съобразява не само предвидените в ТЗ общи правила относно сключването на
такива търговски сделки, но и специфичните правила за регулиране на
определени отношения между търговци - доставчици на стоки или услуги и
абонати.
В настоящия случай, абонатът Д.Ц., не е заплатил няколко месечни
такси към оператора, поради което последния твърди, че е реализирал
правото си да развали договора поради неизпълнение, което е бил сторил.
В настоящият случай се претендира неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги, сключен между ответника и Б...
Е.
По делото не е спорно обстоятелството, че е сключен между ищеца и
ответника договор, в който е предвидена дължима от абоната неустойка, в
5
случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на
потребителя. В подобни хипотези, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти
за всяка една СИМ-карта до края на срока на всеки от договорите. По делото,
обаче, не са налице никакви доказателства, че процесният договор бил
прекратен от страна на „Т...“ Е.. Прекратяването на договора представлява
волеизявление от страна по договор, по силата на което се прекъсва налична
облигационна връзка. Не са налице доказателства, обективиращи подобно
волеизявление от страна на ищеца, поради което не са налице предпоставките
за възникване на задължение на абоната за плащане на претендираната
неустойка. Самият доставчик, в приетите от него общи условия е направил
разграничение между необходимите условия при прекратяване на договора по
инициатива на ответника – абонат и при едностранно прекратяване на
договора по негова инициатива.
В чл. 19а от ОУ изрично е предвидено, че при прекратяване на договора
едностранно от страна на абоната последният дължи едномесечно писмено
предизвестие. В чл.19в от ОУ самият доставчик на комуникационни услуги е
предвидил, че същият също дължи едномесечно писмено предизвестие при
едностранно прекратяване по негова инициатива на договор, но само при
наличието на конкретни хипотези. Само в случаите на неплащане на дължими
суми от абоната в ОУ ищецът не е предвидил хипотеза на предварително
уведомяване на абоната, че следва прекратяване на договора – чл. 19б. Тази
разпоредба противоречи на разпоредбата на чл. 31а от същите ОУ, според
която - В изпълнение на Решение № 1962/27.09.2012г. на КРС Т. се задължава
предварително и по подходящ начин /чрез кратко текстово съобщение – смс,
писмо с обратна разписка, записващ се телефонен разговор, писмо по
електронната поща по посочен от абоната електронен адрес за контакти , чрез
писмо, доставено чрез куриер и др./ да информира абоната, че ще предприеме
действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични
задължения, включително и когато за целта ще се ползват услугите на трети
лица. Информацията задължително трябва да съдържа данни за точния размер
на претендираните парични задължения, за основанието, от което произтичат,
както и за третото лице, което ще събира вземанията.
Следователно, във всички случай, когато се претендира вземане от
ищеца абонатът следва да бъде достатъчно информиран за размера и
основанието. В случая с чл. 19б от ОУ, с която ищецът като търговец,
представящ мобилни услуги, се въвежда едно по-облекчено правило – за
липса на предварително известяване на абоната, че ще счита договора за
прекратен и считано от коя дата, представлява неравноправна клауза. В полза
на ищеца е създадено правило, което спрямо правата на насрещната страна –
ищеца, е неравноправно по см. на чл. 145, във връзка с чл. 146 и сл. ЗЗП. В
случая няма данни клаузите на ОУ да са уговорени индивидуално. Отделно от
това – по арг. на чл.145, ал.1 ЗЗП неравноправната клауза в договор, сключен
с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или
6
услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на
договора или на друг договор, от който той зависи. Или при преценка на
клаузата на чл.19б от ОУ в съответствие с клаузите на чл.19а и чл.19в се
установява, че ищецът е уговорил клауза, изключително и само в свой
интерес, а именно за едностранно прекратяване на договор при конкретно
посочени хипотези, сред които и неизпълнение на насрещно задължение от
задължената страна – абоната.
По същество в тази клауза е уговорен начин на прекратяване
едностранно от едната страна договор при различни условия в зависимост от
основанието, при което за едната страна в правоотношението се създава
допълнителна привилегия, което прави клаузата неравноправна в
съответствие с тълкуването й с другите норми уреждащи сходни хипотези. В
същото време тази клауза противоречи на императивната норма на чл. 87, ал.
1 изречение последно от ЗЗД, а именно – при сключен писмен договор
развалянето от едната страна следва също да стане писмено. В случая и при
хипотеза на неизпълнение на едната страна за другата възниква право да
прекрати договора, което по същество представлява волеизявление за
разваляне, поради неизпълнение. По същество прекратяването представлява
настъпване на такова обективно основание /факт, обстоятелство/, което дава
основание на едната страна чрез волеизявление, отправено до другата – да
прекрати правоотношението. Прекратяването настъпва занапред и няма
обратно действие, за разлика от развалянето. Последното също е вид
основание за прекратяване съществуването на правната връзка, възникнала
между страните, но при виновно неизпълнение на задължение на една от
страните. В случая при неизпълнение на насрещно задължение от абоната за
ищеца възниква право да развали договора. В случаите на периодично
изпълнение развалянето настъпва също за напред, съобразно съдебната
практика. Но в тези случаи и при наличие на писмено възникнало материално
правоотношение, развалянето му следва да става също с писмено изявление
от изправната страна.
По делото ищецът не представи доказателства писмено по някакъв
начин да е уведомил абоната, че прекратява договора и то поради
неизпълнение. По същество това е изявление за разваляне, поради
неизпълнение, което не се установи да е направено от ищеца в изискуемата
форма.
Също така от ищецът твърди в исковата молба, че ответната страна, в
качеството на абонат, не е изплатил дължимите месечни абонаменти за
периода от 10.07.2018г. – 09.10.2018г. В експертизата вещото лице е
установило, че достъпът до услугите на Т. Б. Е. е спрян на 03.09.2018г. , а за
периода 10.09.2018г. – 09.10.2018г. няма разходвано потребление, тъй като
достъпът е бил временно спрян, поради неплатени задължения от страна на
абоната.
7
Изложеното обуславя извода, че ищецът претендира незаплатена
месечна абонаментна такса и за периода – м.09.2018г. и за периода от
м.01.10.-09.10.2018г., като експертизата установи, че за времето след
03.09.2018г. ищецът е бил спрял достъпът на абоната до мрежата си. Това
противоречи и на твърденията на ищеца в исковата молба, че датата на
деактивация на процесния абонамент е 04.12.2018 г. Следователно остана
неустановен както фактът за кой период ищецът претендира незаплатена, но
дължима месечна абонаментна такса, като и че за същият този период ищецът
е бил изправна страна, като е осигурил достъп до мрежата си, за да възникне
основание да претендира насрещното плащане на месечни абонаментни
такси. Остана неустановен от ищеца и фактът, на която точно дата е
настъпило основание за ищеца да прекрати договора на визираното
основание, за да се прецени дали към този момент абонатът е имал достъп до
мрежата и не е заплатил за този период дължимите месечни абонаментни
такси. При липса на установено настъпване на основание – неплащане на
такси за конкретен период, за който е бил изправна страна, като е
предоставил на абоната достъп до мрежата си, искът е неоснователен. Не е
ясно, считано от кога ответната страна е изпаднала в забава и е настъпило
неплащането на месечни абонаменти, както и не е ясен и техния брой, за да се
прецени дали не се касае до незначително по вид неизпълнение и оттук
липсата на основание за ищеца да прекрати договора. Данни за това не може
да се почерпи от представените от ищеца фактури. Последните са частни
документи, представени от самия ищец, които съдържат благоприятни данни
и обстоятелства за страната, която ги представя, поради които и на това
основание не разполагат с материална доказателствена сила на отразените в
тях факти и обстоятелства. Ето защо искът е неоснователен, поради което
следва да се отхвърли, а постановеното решение следва да се потвърди.
По изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводи
на въззивната инстанция и тези на районния съд атакуваното решение следва
да се потвърди изцяло.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 905676/ 22.10.2021 г. по гр.д. № 1898/
2020 г. по описа на Районен съд - Благоевград.
ОСЪЖДА „Т...“ Е., ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр.С.,
район „М.“, ж.к.“М.“, Б..., сграда 6*, със съдебен адрес гр.С., бул.“Б.“ № *,
ет.*, ап.*, чрез адв. В.П. Г. от САК, да заплати по сметка на Окръжен съд
Благоевград, сумата в размер на 300.00 (триста лева), представляваща
разноски за особен представител на ответника в настоящето производство.
Да се изплати на особения представител възнаграждение в размер на
300 лв., след представяне на доказателства, че сумата е внесена по сметка на
8
ОС – Благоевград.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9