за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл.208 от ГПК. Обжалва се решение № 153/ 30.01.2007 год. гр.д. № 997/2006 Г. НА Кърджалийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Милка Радинова Стефанова от г. Кърджали против Руси Стефанов Русев от с.г. иск за разваляне на договор за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване , а именно апартамент № 27 , находящ се в г. Кърджали, кв. “Възрожденци” бл.62,вх.Б, ет.2 със застроена площ от 84.45 кв.м , състоящ се от три стаи, кухня, и сервизни помещения , ведно с прилежащото избено помещение № 27 , общите части на сграда и отстъпено право на строеж , за които е издаден нотариален акт № 15, том Х, дело № 2321 от 22.12.1997 г. на Нотариус при Районен съд – Кърджали, като неоснователен. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, тъй като съдът не е изпълнил задълженията си по чл.188,ал.1 от ГПК. Твърди се, че съдът не е взел предвид показанията на разпитаните свидетели, които установявали неизпълнение от страна ответника на договора за дарение. Този факт се установявал и от обясненията на самия ответник, при което било налице неизпълнението на условието на договора за дарение от страна ответника , което било равнозначно на пълно неизпълнение надоговорно задължение. Това основание било посочено в исковата молба , което съдът не бил обсъдил в мотивите си . Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и реши делото по същество. В съдебно заседание жалбата се поддържа със същите оплаквания . Против жалбата е постъпило възражение от въззиваемия Руси С. Русев, в което твърди, че жалбата е неоснователна, тъй като през 1998 г. бил принуден да напусне процесното жилище и до есента на 2004 г. нямал достъп до него. Разбрал, че ищцата от една година била в Гърция и жилището се обитавало от други лица. Помолил ги да напуснат жилището , но не му предоставили ключа и с оглед на това предприел действия по смяна на бравата на вратата. Предложил ключ от жилището на ищцата , но тя отказала да го приеме, тъй като на следващия ден отпътувала за Гърция. Наясно бил , че ищцата има право да живее в жилището, но предаването на ключа не може да стане реалност , тъй като ищцата не се явявала по делата , а се представлявала от адвокат. Желае предаването на ключа на жилището на ищцата да стане в присъствието на адвокат. В съдебно заседание заявява, че решението на съда е правилно и моли съдът да го остави в сила. Окръжния съд , след преценка на доказателствата, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна. От съдържанието на исковата молба се установява, че с договор за дарение ищцата е дарила на ответника недвижим имот – апартамент , като е запазила пожизнено вещното право на ползване върху имота . Излагат се обстоятелства , свързани с нарушаване вещното право на ползване, свързано с неизпълнение на договора за дарение , като основание за развалянето му. В тази връзка по делото са изслушани свидетелски показания на двете страни, представени са и писмени доказателства . Въз основа на тях съдът е приел, че искът е с правно основание чл.227,ал.1 във вр. с чл.87,ал.3 от ЗЗД и е допустим , но неоснователен и недоказан. Прието е, че вещното право на ползване на имота не прави сделката възмездна. Тази клауза придавала морален характер на дарението и излага съображения относно развалянето на договора за дарение с оглед разпоредбата на чл.227, ал.1 , б.”а-в” от ЗЗД, които касаят отмяна на дарение. Решението на районния съд като краен резултат е правилно, изводите на съда обаче не са в съответствие с изискванията на закона. От доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен договор за дарение на недвижим имот с тежест в полза на дарителя- запазване вещното право на ползване върху имота.Ищцата , като дарител, счита , че е нарушено вещното й право на ползване върху имота , тъй като договора за дарение не се изпълнява от ответника. С оглед на това счита , че е налице нарушение на договора и иска развалянето му на основание чл.87,ал.3 от ЗЗД. Настоящата инстанция счита , че правното основание което районния съд е извел от съдържанието на исковата молба , чл.227,ал.1 б.”а-в” от ЗЗД касае отмяна на дарение. Договора за дарение следва да се разгледа от неговата морална и икономическа страна. Моралния харакрет на договора за дарение е свързан с основанията за отмяна на дарение , а икономическата страна е свързана с еднопосочното икономическо действиена договора - дарителят дава, а надарения получава. По своето съдържание тежестта е правно задължуение на дарения и с увеличаването на неговия патримониум , той се задължава да изпълни тежестта. С оглед легалното определение по чл.225,ал.1 от ЗЗД , договора за дарение е едностранен договор , а уговорената тежест му придава известна двустранност , но не го прави двустранен договор. В тази връзка чл.87,ал.3 от ЗЗД дава възможност за разваляне на договори , с които се прехвърлят, учредяват , признават или прекратяват вещни права върху недвижим имот по съдебен ред , и законодателят е имал предвид двустранните договори . От доказателствата по делото се установява, че ответника е придобил чрез договор за дарение голата собственост върху недвижим имот, а ищцата е получила вещното право на ползване. Нарушаването на вещното право на ползване не води до неизпълнение на задължението по договора за дарение. Вещното право на ползване е абсолютно вещно право върху чужд имот и действа върху собственика на обременения имот , като го задължава да се въздържа от действия , несъвместими с вещното право на ползване . С оглед на това защитата на това право следва да се осъществи с владелеческа защита , а не чрез защита при неизпълнение на облигационни отношения, както е приел районния съд. С оглед на тези съображения искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При тези данни съдът следва да остави в сила решението на районния съд . Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 153 от 30.01.2007 год. постановено по гр.д. № 997/2006 г. на Кърджалийски районен съд . Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от съобщението на страните, че е обявено.
Председател: Членове: 1.
2.
|