Р Е Ш
Е Н И Е
№ 633/16.10.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Девети граждански състав
на седми октомври две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело № 177 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД срещу Й.А.С..
Ищецът твърди, че на 24.07.2017 г. ответникът като кредитополучател сключил с „Банка ДСК” ЕАД като кредитодател договор
за стоков кредит № 279585 /договора/,
по силата на който му била предоставена сума в размер на 1 749,26
лв. за закупуването
от „Технополис
България“ ЕАД
/търговец/ на: хладилник/фризер Beko RCSA 365 - 1 /един/ брой с цена 719,00 лв.; удължена
гаранция - 1 /един/ брой с цена 70,00 лв.; климатик Haier AS12GB3 HRA/1V12 - 1
/един/ брой с цена 759,00 лв.; удължена гаранция - 1 /един/ брой с цена 91,00
лв.; сключване на застраховка „Стандарт +" за лица от 18 до 64 с
еднократна застрахователна премия в размер на 110,26 лв. В т. 3 от договора
кредитополучателят се съгласил предоставената му от страна на кредитора сума за
закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на
сумата по банковата сметка на търговеца, а сумата на кредита, предоставена за
финансирането на застраховката - да бъде усвоена еднократно, безкасово по
сметка на застрахователя. За сключения договор за кредит „Банка ДСК“ издала уведомително писмо - 3 /три/ броя до
търговеца, в които било посочено, че бил сключен договор за кредит за закупуването на стоките и на двете
удължени гаранции, а ответникът декларирал, че получил от търговеца стоката, описана във
фактурите, чиято стойност била финансирана с процесния договор за кредит. Страните по договора постигнали
съгласие за срока му кредитът да се олихвява с годишен фиксиран лихвен процент в размер
на 40,32 %, като лихвата се начислявала върху усвоената и непогасена част от кредита и
се заплащала
месечно. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 405,13 лв. Кредитополучателят
се задължил да върне сумата по кредита в срок от 12 месеца или до 24.07.2018 г.
на 12 бр. месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план, неразделна
част от договора, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 11
вноски били в
размер на 179,53 лв. всяка, а последната погасителна вноска била изравнителна и била в размер на 179,56
лв. Съгласно раздел 6, т. 12 от ОУ към Договора, при забава в плащането
на месечна погасителна вноска от деня следващ падежната й дата, частта от
вноската представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. На посоченото основание на
кредитополучателя била начислена лихва за забава в размер на 135,12 лв., дължима от
24.09.2017 г. до 02.10.2018 г. Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем, като погасена до момента сума била в размер на
120,75 лв. На 24.04.2018 г. било подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г.,
сключен между „Банка ДСК" ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по
силата на които вземанията на „Банка ДСК" ЕАД от Й.А.С. по Договор за стоков кредит № 279585 от 24.07.2017
г. били
прехвърлени на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството -
кредитор, като вземанията били индивидуализирани в Приемо-предавателен протокол от 24.04.2018 г. Съгласно чл. 6.5.
от рамковия договор за цесия “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството на цесионер се задължило от името на цедента и за
своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което имало изрично пълномощно от
„Банка ДСК" ЕАД. В изпълнение на поетите договорни задължения и на
изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомление за извършената
цесия с изх. № УПЦ-П-ДСК/279585 от 23.05.2018 г. на посочения от него адрес посредством „Български
пощи" ЕАД с известие за доставяне, което писмо се върнало в цялост с
отбелязване „непотърсена". На ответника било изпратено и второ такова уведомление с изх.
№ УПЦ-С-ДСК/279585 от 02.01.2019 г. посредством куриерска фирма Лео Експрес с
товарителница № 68163781 и известие за доставяне, което писмо отново се е
върнало в цялост с отбелязване „грешен телефон." Поради неизпълнение от
страна на ответника на договорните му задължения, ищецът
в качеството си на цесионер по договора за стоков кредит, подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което било образуваното ч.
гр. д. № 2323/2018 г. по описа на PC – Хасково и била издадена заповед
за изпълнение, но тя била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска от съда да постанови
решение, с което да се
признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумите 1 628,51 лв. -
главницата от непогасените месечни погасителни вноски
по договор за стоков кредит № 279585 от 24.07.2017 г. между Й.А.С. и „Банка
ДСК" ЕАД за периода от 24.09.2017 г. до 24.07.2018 г.; 405,13 лв. -
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
24.08.2017 г. до 24.07.2018 г.; 135,12 лв. - обезщетение за забава за периода от 24.09.2017 г. до 02.10.2018 г., прехвърлени на 24.04.2018 г. с
Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.04.2018 г. между „Банка
ДСК" ЕАД и „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2323/2018 г. по описа на Районен съд - Хасково, до окончателното й
изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в
настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
Ответникът, чрез назначения му особен
представител, счита предявените искове за допустими, но
неоснователни. Признава се, че сключил с
„Банка ДСК" ЕАД договор за стоков кредит № 279585 от 24.07.2017 г., но прехвърлянето на този договор на ищеца не породило действие
спрямо длъжника, тъй като последният
не бил надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.07.2017 г. ответникът е сключил
с „Банка ДСК" ЕАД договор
за стоков кредит № 279585, който наред с молбата за сключването му, погасителния план към договора, Общите
условия по договори за стоков кредит, както и съгласие
за присъединяване към група за застрахованите лица по групов договор за застраховка на
кредитополучатели по стокови кредити със сертификат към него, 3 бр. уведомителни писма и 3 бр. служебни бонове
са представени по делото и от тях е видно,
че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което
същото не следва да се излага отново текстуално, като при
необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни
доводи, основани на тях.
С рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия)
от 11.04.2018 г. и допълнително
споразумение към него от 24.04.2018 г. „Банка ДСК"
ЕАД е прехвърлило на ищцовото дружество
свои вземания, подробно описани в Приложение № 1, сред които и спрямо ответника.
С писмо към същия договор „Банка
ДСК" ЕАД
е потвърдило извършената цесия
съгласно горепосочения договор.
С пълномощно „Банка ДСК" ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с правото да уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия.
С писма изх. № УПЦ-П-ДСК/279585 от 23.05.2018 г. и от 02.01.2019 г. ищецът, в качеството си на пълномощник на „Банка ДСК"
ЕАД, е уведомил ответника за
извършената цесия и го е поканил в
5-дневен срок от получаването да погаси задължението.
Според представените обратни разписки към
известията за доставяне писмата са непотърсени от получателя.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2323/2018
г. по описа на РС - Хасково, приложено по
настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 18244/02.10.2018 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена
Заповед № 1015/03.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите
от: 1 628,51 лв. - главницата от непогасените 11 бр. месечни погасителни вноски за периода от 24.09.2017 г. до 24.07.2018
г. по договор за стоков кредит № 279585 от 24.07.2017 г.; 405,13 лв. -
договорна лихва за периода от 24.08.2017 г. до
24.07.2018 г.; 135,12
лв. - обезщетение за забава за периода от 24.09.2017
г. до 02.10.2018 г., и законната
лихва върху главницата от 02.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 43,38 лв., платена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение - разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 05.12.2018 г., връчено на
ищеца на 20.12.2018 г., е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземанията си в едномесечен срок от съобщението и последният е сторил това.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 , които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по
образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за
връчването на издадената заповед за
изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете
са неоснователни, като съображенията за това са следните:
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че между
ответника и „Банка ДСК" ЕАД е бил сключен валиден договор за стоков кредит. Съдържанието на това
правоотношение е подробно регламентирано в представените договор № 279585 от
24.07.2017 г., молбата за сключването му, погасителния план към договора,
Общите условия по договори за стоков кредит. Тези документи са подписани и от ответника, като автентичността им не е
оспорена от него. Ето защо следва да се приеме, че са
породили
уговорените с тях правни последици, а именно дружеството му е отпуснало кредит, който е трябвало да се погаси чрез
изплащането на определени вноски в предвидените срокове и размери. На следващо
място не се спори, че ответникът не е погасявал текущите си задължения
съобразно уговореното, както и размерът на непогасения остатък на дължимите от
него вноски. По делото не се твърди, а и не са ангажирани доказателства за
изплащането им. От приетите и неоспорени рамков договор
за покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.04.2018 г. и допълнително споразумение към него от
24.04.2018 г. и Приложение № 1 към него се установява, че процесните вземания са прехвърлени валидно
на ищеца. Направеното от
особения представител на ответника
възражение, основаващо се на нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
според която прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, обаче се явява основателно. От представените по делото доказателства се
установява, че ищецът-цесионер по силата на изрично пълномощно, дадено
му от цедента е изпратил две съобщения за извършената цесия, но същите не са били получени от ответника-длъжник. Обстоятелството, че пратката не е била потърсена от получателя не е автаматично свързано с
настъпването на неблагоприятни за него последици, а именно, че е налице редовно
връчване на съобщението. Оставянето на известие в пощенската кутия от пощенския
оператор не е равнозначно на връчване, предвид липсата на законодателно предвидена
фикция, че непотърсената пратка е връчена. Макар в т. 15 от Общите условия да е
предвидено всички уведомления, покани и друго съобщения, изпратени от на кредитора до кредитополучателя на последния му посочен адрес да се считат за връчени, освен ако в същите ОУ е предвиден друг
ред за уведомяване, с оглед липсата на ясно разписани в договора правила относно
предпоставките, при които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване
представлява полагане на дължимата грижа и при липса на изрично обвързване на
неуспешния опит за връчване с конкретни последици за получаващата страна,
следва да се приеме, че тази
договорната клауза не предвижда
фингирано връчване на съобщения /в този
смисъл е и Решение № 148 от 02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС/. Предвид наличието на
допълнителни данни за местоработата
на ответника, ищецът е следвало да положи дължимата грижа, чрез
предприемане на ново връчване на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
доказателства за извършването на което не са представени, включително и такива,
от които да се установи, че е бил уведомен за извършената цесия по телефона,
посочен в искането за заем. Отделно от това е уместно да се отбележи, че процесният договор за кредит е сключен между цедента и длъжника, а цесионерът се явява
трето лице по отношение на постигнатото съглашение, поради което уредените в същия права и задължения не
произвеждат действие спрямо него. Що се отнася до задължението, регламентирано
в чл. 99, ал. 1, вр. чл. 90, ал. 1 ЗГР, неговото неизпълнение съобразно чл.
116, ал. 2 от същия закон е обвързано единствено с административнонаказателна
отговорност, а и в случая
липсват доказателства ответникът да е променил адреса си. Съобщаване
за извършеното прехвърляне на вземането не може да се приеме, че е осъществено
нито чрез връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение, нито с
получаване на преписа от исковата молба и приложенията към нея, сред които и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, доколкото и в двете производства то е извършено при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Действително в посочената разпоредбата
е предвидено, че съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаване му от канцеларията на съда, но следва да се има предвид, че тази
законна фикция е уредена единствено за да обслужва нуждите на гражданския
процес във връзка с призоваването. От друга страна уведомлението за цесията
съставлява материалноправно изявление, което има ефект само ако бъде доведено
до знанието на длъжника. При това положение, след като не се е стигнало до фактическо
връчване на книжата, не може да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за
цесията. По същите съображения предаването на исковата молба и приложените към
нея доказателства на назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител не може да се приравни на правновалидно уведомление, което да има
обвързващо длъжника действие, предвид характера на представителството и обема
на правомощията. В този смисъл е и формиралата се трайна практика на Окръжен съд -
Хасково, който в случая се явява и последна инстанция предвид цената на
предявените искове - Решение № 475/05.12.2018 г. по в. гр. д. № 736/2018 г., Решение № 4 от 11.01.2019 г. по в. гр. д. № 763/2018 г., Решение № 32 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 818/2018 г., Решение № 35 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 800/2018 г. и много др. Ето защо съдът
намира, че ответникът не е бил надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на процесните вземания от ищеца-цесионер, в качеството му на пълномощник на цедента, което обуславя извод, че цесията не е произвела действие
спрямо него. При това
положение е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на страните.
По тези съображения съдът счита, че предявените искове следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани,
тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването
им.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Й.А.С., ЕГН ********** ***, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 за установяване
по отношение на Й.А.С., че дължи на "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД следните суми: 1 628,51 лв. - главницата от непогасените месечни погасителни вноски по договор за стоков
кредит № 279585 от 24.07.2017 г. между Й.А.С. и „Банка ДСК" ЕАД за периода
от 24.09.2017 г. до 24.07.2018 г.; 405,13 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 24.08.2017 г. до 24.07.2018 г.; 135,12 лв. - обезщетение
за забава за периода от 24.09.2017 г. до 02.10.2018 г.,
прехвърлени на 24.04.2018 г. с Допълнително споразумение за цедиране на
вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
11.04.2018 г. между „Банка ДСК" ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2323/2018 г. по описа на РС – Хасково до
окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:М.С.