РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Карлово, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20255320100032 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с
чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район
„Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А,
представлявано от изпълнителния директор И. К., действащ чрез
пълномощника си ст. юрк. Т. Б. против Е. М. Д., ЕГН: **********, с настоящ
адрес: гр. К., обл. П., ул. „***“ №***, съдебен адрес: гр. Т., ул. ***, ет. ***,
офис №***, чрез адв. Д. Г..
В исковата молба се твърди, че на 09.02.2024 г. Е. М. Д.
кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски кредит от „Кредисимо“
ЕАД. На посочения от нея електронен адрес, а именно: ***, били изпратени
автоматично Договор № 2918992/09.02.2024 г., ведно с Приложение 1 към
него, Общи условия и Стандартен европейски формуляр. Освен това, на сайта
на дружеството гореизброените документи били налични и преди сключване
на договора, съдържащи цялата необходима преддоговорна информация за
желания кредит, предоставени в ясен и четим вид, на български език и при
съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. На ответницата бил
1
предоставен достъп до проект на договора за кредит и приложението към
него, в които били посочени дължимите от нея суми – заявеният размер на
главницата и размерът на възнаградителната лихва при заявения период на
погасяване.
Така, между „Кредисимо“, в качеството на кредитор, от една страна,
и Е. М. Д., в качеството на кредитополучател – от друга, на 09.02.2024 г. бил
сключен във формата на електронен документ Договор за кредит № 2918992 с
краен срок на погасяване на предоставената заемна сума – 20.02.2026 г.
Неразделна част от Договора представлявали СЕФ, ОУ и Приложение № 1
„Условия на кредита“, съдържащо погасителен план.
„Кредисимо“ изпълнило своето задължение и предоставило на
ответницата заем в размер на 6789.08 лева, при лихва и други условия,
подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ.
Поради неизпълнението на основните договорни задължения,
ответницата била търсена многократно с цел извънсъдебно уреждане на
отношенията. Тя не погасила в срок шест погасителни вноски по Договора за
кредит, което съгласно Раздел X, чл.3.1 от ОУ, било основание за обявяване на
Договора за кредит за предсрочно изискуем. В изпълнение на чл. 12 от Раздел
IV на общите условия, на 11.10.2024 г. кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем от „Кредисимо“, посредством изпращане на e-mail на посочения в
Договора за кредит от нея електронен адрес за кореспонденция.
Предвид липсата на доброволно изпълнение от страна на
ответницата, ответното дружество подало заявление по чл. 410 ГПК, въз
основа на което било образувано ч. гр. д. № 1856/2024 г., по описа на Районен
съд - Карлово. В тази връзка била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която било разпоредено длъжникът Е. М. Д. да
заплати на „Кредисимо“ следните суми: 6789,08 лева /главница/; 1073,55 лева
/договорна лихва/ и 67,77 лева /наказателна лихва/, както и 158,61 лева –
държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като срещу заповедта в срок било депозирано възражение от
длъжника, за кредитора бил налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи следните
2
суми, за които по ч. гр. д. № 1856/2024 г. по описа на РС Карлово е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
6789,08 лева – главница по договор за кредит № 2918992/09.02.2024г.; 1073,55
лева – договорна лихва за периода от 21.03.2024 г. до 09.10.2024г.; 67,77 лева –
наказателна лихва за периода от 21.04.2024 г. до 09.10.2024 г.; законна лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 17.10.2024 г.,
до окончателното изплащане на главницата.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез адв. Д. Г., оспорва
иска.
Твърди, че искът е неоснователен, поради недействителност на
договора за заем. В процесния случай едновременно със сключването на
договора за заем, ответницата сключила и Договор за предоставяне на
поръчителство с посочено от Кредитора дружество – „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК
*********, за което дължала допълнително възнаграждение. То по същество
съставлявало разход по кредита, но не било отразено в него.
Освен това, към договора била сключена и застраховка в размер на
789.09 лв., която също не била отразена в ГПР, както трябвало да бъде,
съобразно решение С714/22 на СЕС. Това влечало недействителност на
договора за заем на самостоятелно основание.
Процесният договор за заем бил недействителен на основание
неточно посочен ГПР.
Нищожен бил чл. 4 от Договора за заем, съгласно който
кредитополучателят се задължава да предостави обезпечение при крайно
завишено изискване – предоставяне на банкова гаранция или да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с дружество, избрано от кредитора.
Тези условия били създадени във вид да изглежда, че кредитополучателят има
избор, но всъщност първото условие било на практика невъзможно за
изпълнение, второто условие било формулирано по начин, който да придаде
вид, че съвсем друго лице поема задължение да е поръчител на
кредитополучателя пред кредитора и че този поръчител предоставя някаква
реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се плати
възнаграждение. Всъщност кредитополучателят по този начин плащал
огромна възнаградителна лихва на кредитора, на която бил придаден вид, че
представлява възнаграждение за поръчителство. Нещо повече, при
3
обезпечаването на кредита с поръчителство, кредитополучателят бил
ограничен от изискването на чл. 4 от договора за потребителски кредит в
правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да
бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице. От анализа
на чл. 4 от Договора за заем се налагал изводът, че се касае за „скрито“
възнаграждение за кредитора, уговорено в противоречие с принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения, като целта била
пределно ясна – заобикаляне на ограниченията в разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, което водело до оскъпяване на кредита за потребителя отвъд
законоустановения максимум. Нещо повече, непредставянето на обезпечение,
при положение, че потребителят избере тази опция, водело като последица
непораждане на действие на договора за потребителски кредит (чл. 4, ал. 2).
Въпреки „свободния избор“ на потребителя да поиска или да не поиска
обезпечение, кредиторът поставял приоритетното разглеждане на заявлението
на кредитополучателя в зависимост от предоставянето на обезпечението – в
рамките на 24 часа от предоставяне на обезпечението, пред значително по-
дълъг срок от 14 календарни дни в случай, че такова не бъде представено. По
този начин, без сключването на договора за предоставяне на поръчителство да
бъде постановено като условие за сключването на договора за кредит,
потребителят се принуждавал да го сключи, ако иска да получи заем в кратък
срок, което правело клаузата неравноправна.
Задължението за заплащане на възнаграждение на дружеството -
гарант, което задължение възниква непосредствено след възникване на
задължението за връщане на паричната сума, и което задължение има
определен размер, без да се отчита дали страната кредитополучател би
изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите
договорни задължения по договора за заем, представлявало уговорка, която
нарушава добрите нрави.
Предвид горното, ответницата счита, че клаузата на чл. 4 от
Договора за заем е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, както и
целият договор за заем – на основание чл. 22 вр. чл. 11. ал. 1. т. 10 ЗПК.
На отделно основание, видно от Приложение №1, приложено от
ищеца-заявител в заповедното производство, към кредита била сключена и
застраховка с размер 789.08 лв., която съгласно VII., т. 11 от ОУ не е включен в
4
ГПР, а следвало да бъде, съгласно решение на СЕС по дело С714/22.
Предвид недействителността на договора за заем, ответницата моли
съда да отхвърли претенцията на ищеца като неоснователна. Претендира
разноски.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното ч. гр. д. № 1856/2024 г. по описа на Районен съд –
Карлово е видно, че по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед
за парично изпълнение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Е. М.
Д. да заплати на „Кредисимо“ EАД следните суми: 6789,08 лева – главница по
договор за кредит № 2918992/09.02.2024г.; 1073,55 лева – договорна лихва за
периода от 21.03.2024 г. до 09.10.2024г.; 67,77 лева – наказателна лихва за
периода от 21.04.2024 г. до 09.10.2024 г.; законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда – 17.10.2024 г., до окончателното
изплащане на главницата; 158.61 лева – разноски по делото за внесена
държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Срещу заповедта в срок е постъпило възражение и след дадени от
съда указания ищцовото дружество е предявило настоящия иск в срока по
чл.415, ал.4 ГПК.
Не се спори между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 09.02.2024 г., между „Кредисимо“ ЕАД и Е.
М. Д. е сключен по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит № №
2918992 /приложен по заповедното производство/, по силата на който
„Кредисимо“ ЕАД се задължава да предостави на ответницата потребителски
кредит в размер на 6789.09 лева, при условия посочени в договора, след
одобряване на подаденото от кредитополучателя заявление. В чл. 4, ал. 1 от
договора е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване
на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще
представи обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24 часа
след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1 са определени и видовете
обезпечения, които кредитоискателят следва да представи, а в ал. 2 на чл. 4 е
предвидена санкция, ако той не представи обезпечение, изразяваща се в
неодобряване на заявлението от „Кредисимо“ ЕАД и непораждане на действие
5
на договора между „Кредисимо“ ЕАД и кредитополучателя. В ал.3 на чл.4 е
предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението, а ако
заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда
действие. В чл. 6 е посочено, че задължението се погасява съгласно
Приложение № 1 – Условия на кредита, представляващо неразделна част от
договора. В условията на кредита по Приложение №1 е посочено, че се
отпуска потребителски кредит в размер на 6789.09 лева за срок от 24 месеца,
фиксиран лихвен процент по кредита от 27,66 %, годишен процент на
разходите /ГПР/ от 31,45 % и общ размер на плащанията от 8971,36 лв.
На същата дата – 09.02.2024 г., е сключен и договор за предоставяне
на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и Е. М. Д. /л.73/, в който е
посочено, че „Кредисимо“ ЕАД се задължава да предостави сумата по договор
за потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение на задълженията
на потребителя под формата на поръчителство. Съгласно договора,
поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“
ЕАД, за да отговаря пред дружеството солидарно с потребителя за изпълнение
на всички негови задължения /чл.1, ал.1/ по договора за потребителски кредит,
както и за всички последици от неизпълнението му а именно – връщане на
предоставената сума по кредита, възнаградителна лихва, всички дължими
разноски по сключването и изпълнението на договора, задължение за плащане
на забава при просрочие на плащанията по договора /чл.2, ал.1/. Предвидено е,
че за поемане на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на
поръчителя в размер и при условия, съгласно Приложение 1, а именно –
5893,50 лв., дължимо 24 вноски за целия период на действие на договора за
кредит. В чл.8, ал. 5 от Договора за поръчителство е предвидено „Кредисимо“
ЕАД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички
вземания на поръчителя по този договор. В случай, че платената по този начин
сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя
към „Кредисимо“ ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по
този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към
поръчителя, тоест най-обременителното и най-тежко задължение на
потребителя, явяващо се това по договора за потребителски кредит се
определя като вторично и погасявано последно по време, за сметка на
6
възнаграждението на поръчителя, като всички плащания се извършват в полза
кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД.
Съдържанието на Договор № 2918992 /09.02.2024 г. безусловно
налага извод, че се касае за сключен договор за потребителски кредит.
Кредитополучателят има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2
ЗПК, а именно – физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. По отношение на действителността на договорите за
потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22
ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване
обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК,
във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на
ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се
даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно
знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно
условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да
бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да
обмислят. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност
на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит,
този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се
приеме, че нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до
недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в
договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и
ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова
посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните.
7
По делото не е спорно, че възнаграждението за поръчителство не е
включено при изчисляване на ГПР по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В този смисъл е и
съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи по
кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително
лихва, комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит, с изключение на нотариални разходи. В чл. 19, ал.3 ЗПК е
посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита
не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при
покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се
извършва в брой или чрез кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с
договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен
инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването
или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването
на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в
друг договор, сключен с потребителя. Съгласно чл.4, ал.1 от процесния
Договор за потребителски кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в
заявлението за отпускане на кредита, че ще предостави обезпечение
посредством сключване на договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на
заявлението, срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредита е 24
часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно чл.4, ал.2, ако в
уговорения срок не се предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението
не е одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда действие между
страните. В случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение,
срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението, като в случай, че
заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока, договорът не поражда
8
действие между страните. От така постигнатите уговорки между страните
следва, че предоставянето на обезпечение на кредита от длъжника му дава
„привилегия“ досежно срочността на одобрение на заявлението за отпускане
на кредит, а неизпълнение в срок на поетото задължение за сключване на
договора за предоставяне на поръчителство с одобреното от кредитора ЮЛ
влече след себе си отказ за предоставяне на заемната сума. От друга страна,
ако длъжникът избере да не обезпечи вземането на кредитора по един от
посочените в договора начини, то той бива поставен в ситуация да чака
разглеждане на заявлението му за отпускане на „бърз кредит“ в рамките на 14
дни, като при липса на воля от кредитора в този срок, то ще се счита, че заемът
не е отпуснат. Така уговорените клаузи създават абсолютна неяснота и
несигурност за кредитополучателя, който предпочете да не предостави
обезпечение. По отношение на ответника, който е сключил договор за
предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, възниква допълнително
парично задължение – заплащане на възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал.1 и
ал.4 от договора предоставяне на поръчителство потребителят заплаща
възнаграждение по един от следните начини: 1) по банкова сметка на
поръчителя /която не е посочена/ и 2) по банкова сметка на „Кредисимо“ ЕАД
/описана в договора/ или по начините, установени в договора за
потребителски кредит, за плащане на задълженията на потребителя по
договора за потребителски кредит. Съгласно чл.8, ал.5 от договора за
предоставяне на поръчителство, „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема
вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждението по този договор. Видно от приложението към този договор,
възнаграждението се заплаща на месечни вноски за периода на действие на
договора, на датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно
погасителния план. Всички тези уговорки водят до извода, че
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство всъщност
представлява скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит,
което следва да се включи в размера на ГПР. В посочения в договора за кредит
ГПР не е включен размерът на плащането по договора за предоставяне на
поръчителство, така че в процесния случай е налице разминаване между
посочения в Договора ГПР и действителния размер на ГПР, което
представлява нарушение по чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, водеща
до неговата недействителност.
9
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, какъвто е настоящия случай, съгласно чл.23 от ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Поради изложеното, предявеният иск се явява основателен и доказан
и следва да бъде уважен до размера от 6789.08 лева – чистата стойност на
кредита, като за разликата до претендирания размер от 7930.40 лева следва да
бъде отхвърлен.
Приетата за дължима от ответницата сума от 6789.08 лева, следва да
се заплати заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК-– 17.10.2024 г., до
окончателното изплащане на главницата.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на направените по делото разноски
и на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК такива му се следват съразмерно с уважената
част от исковата претенция. Ищецът е доказал разноски в исковото
производство в размер на 158.60 лева за заплатена държавна такса и 360 лева
за заплатено юрисконсултско възнаграждение или общо 518.60 лева, от които
му се дължат 443.96 лева. Разноските му в заповедното производство възлизат
на общо 183.61 лева, от които 158.61 лева за заплатена държавна такса и 50.00
лева за възнаграждение на юрисконсулт, от които му се дължат 157.19 лева.
Разноските, които следва да бъдат присъдени на ищеца съразмерно с
уважената част от иска се равняват на общо 601.15 лева.
Ответникът също претендира разноски и на осн. чл.78, ал.3 такива
му се полагат съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая съдът,
вземайки за ориентир Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения намира, че на адв. Г. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 400 лева в исковото
производство и 100 лева в заповедното или общо 500 лева. Съразмерно с
отхвърлената част от иска му се дължат 57.57 лева исковото производство и
14.39 лева в заповедното или общо 71.96 лева. Съдът намира, че така
определеното възнаграждение за процесуалния представител на ответницата
съответства на фактическата и правна сложност на делото и обема на обема на
оказаната правна помощ.
10
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. М. Д., ЕГН: **********, с
настоящ адрес: гр. К., обл. П., ул. „***“ №***дължи на „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район
„Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А,
представлявано от изпълнителния директор И. К. сумата от 6789.08 лева –
главница по договор за кредит № 2918992/09.02.2024г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 17.10.2024 г., до
окончателното изплащане на главницата, за което по ч. гр. д. № 1856/2024 г. по
описа на РС Карлово е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, като за разликата от 1141.32 лева до пълния
претендиран размер от 7930.40 лева, включваща 1073.55 лева – договорна
лихва за периода от 21.03.2024 г. до 09.10.2024г. и 67.77 лева –наказателна
лихва за периода от 21.04.2024 г. до 09.10.2024 г., ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Е. М. Д., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. К., обл.
П., ул. „Ц.“ №** да заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район „Триадица“, бул.
„Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, представлявано от
изпълнителния директор И. К. сумата от общо 601.15 лева, представляваща
разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, от които 443.96 лева
в исковото производство и 157.19 лева заповедното производство по ч. гр. д.
№ 1856/2024 г. по описа на РС Карлово.
ОСЪЖДА КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1463, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №
146, Бизнес център „България“, сграда А, представлявано от изпълнителния
директор И. К. да заплати на Д. Д. Г., адрес: гр. Т., ул. „З. С.“ №**, офис **
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ГПК съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер на общо 71.96 лева, от които 57.57 лева исковото
производство и 14.39 лева в заповедното производство по ч. гр. д. №
1856/2024 г. по описа на РС Карлово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
11
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
ЦЧ
12