№ 1290
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20211110211417 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Застрахователно дружество ”БУЛ ИНС”
АД, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., срещу наказателно постановление №
Р-10-614/21.07.2021г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор“, с което за нарушение на чл.108, ал.1
КЗ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 500 лв., на основание чл.83, чл.53 и чл.27 ЗАНН, чл.16,
ал.1, т.19 ЗКФН вр. чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2 вр. ал.1, т.2 и чл.648, ал.1 КЗ вр.
§1, т.51 от ДР на КЗ. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно
постановление след извършена проверка по жалба на Н.Т.Н. срещу
застрахователното дружество по заведена застрахователна претенция,
удостоверена с № ********** по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, било установено, че застрахователят не изпълнил
задължението си да се произнесе по предявена щета вследствие претърпяно
пътно-транспортно произшествие на лек автомобил „Субару Трибека”с рег.№
СВ4213МХ, съгласно алтернативно посочените начини в разпоредбата на
чл.108, ал.1 КЗ – в срок до 15 работни дни от представяне на всички
1
доказателства по чл.106 КЗ - изплатил застрахователното обезщетение извън
срока по чл.108, ал.1 КЗ. Този факт обосновал издаването на обжалвания
административен акт.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди,
че в случая административнонаказващият орган приложил неправилно
материалния закон – в АУАН липсвали данни за повторност на нарушението,
което обстоятелство било въведено за пръв път с обжалваното наказателно
постановление, неправилно била определена правната квалификация, както и
датата на нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателно постановление № Р-10-614/21.07.2021г. на заместник-
председателя на КФН като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно –
да приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН като приеме, че в случая е налице
„маловажен случай“.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по делото.
Въззиваемият Комисията за финансов надзор се явява в съдебно
заседание, поддържа обжалваното наказателно постановление и моли съда да
остави въззивната жалба без уважение. Претендира да му бъдат присъдени
направените по делото разноски. Представя писмени бележки.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Наказателно постановление № Р-10-614/21.07.2021г. на заместник-
председателя на КФН е връчено на 26.07.2021г. Жалбата срещу наказателното
постановление е депозирана в Комисията за финансов надзор на 28.07.2021г. -
в законния срок от връчването му, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана.
По фактическата обстановка
По повод постъпила жалба в КФН от Н.Т.Н. срещу ЗД ”БУЛ ИНС”
АД била извършена проверка във връзка с настъпило застрахователно
събитие, по което била заведена застрахователна претенция, удостоверена с
№ ********** по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на лек автомобил „Субару Трибека”с рег.№ СВ4213МХ. След
представяне на всички документи, необходими за изплащане на
застрахователното обезщетение – на 01.02.2021г., застрахователят изплатил
2
застрахователно обезщетение с платежно нареждане на 15.06.2021г. - вместо в
рамките на законния срок от 15 работни дни /не по-късно от 22.02.2021г.
включително/ - извън срока по чл.108, ал.1 КЗ. Констатирайки извършеното
нарушение свидетелката Д. СТ. Н. – младши експерт в отдел
„Правоприлагане“, дирекция „Застрахователен надзор“ при КФН, съставила
акт за административно нарушение № Р-06-564/18.06.2021г., връчен на
нарушителя на същата дата. Жалбоподателят не се възползвал от правото по
чл.44, ал.1 ЗАНН и не депозирал в законния срок възражение срещу
констатациите по АУАН. Въз основа на АУАН било издадено наказателно
постановление № Р-10-614/21.07.2021г. на заместник-председател на КФН,
ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което за нарушение по
чл.108, ал.1 КЗ на ЗД ”БУЛ ИНС” АД била наложена „имуществена санкция“
в размер на 2 500лв.
Съдът приема:
Акт за административно нарушение № Р-06-564/18.06.2021г. съдържа
реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН, от
компетентен орган, съгласно Заповед № З-2/08.01.2021г. на Зам.председателя
на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен
надзор“, и е предявен на нарушителя. Наказателно постановление № Р-10-
614/21.07.2021г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“, е издадено в 6 месечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН,
от компетентен орган. При издаването на акт за административно нарушение
№ Р-06-564 /18.06.2021г. и наказателно постановление № Р-10-
614/21.07.2021г. не са нарушени изискванията на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, които
гарантират както правото на защита на нарушителя, така и съдебния контрол
за законосъобразност.
Поради тези причини съдът приема, че при издаване на наказателно
постановление № Р-10-614/21.07.2021г. на заместник-председателя на КФН,
ръководещ управление „Застрахователен надзор“, не са извършени
процесуални нарушения.
По отношение на материалната законосъобразност съдът намира:
Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.1 КЗ в срок от 15 работни дни от
представяне на необходимите доказателства по чл.106 КЗ застрахователят
следва: 1/Да определи и изплати размера на обезщетението или
3
застрахователната сума; или 2/Мотивирано да откаже изплащането й.
Видно от доказателствата по административната преписка на
01.02.2021г. са представени всички документи, необходими за изплащане на
застрахователното обезщетение на застрахования лек автомобил. След тази
дата застрахователят не е изисквал допълнителни доказателства по
настъпилото застрахователно събитие, поради което обемът на релевантните
доказателства, изискуеми по смисъла на чл.106, ал.1 КЗ, е реализиран.
Съобразено с императивната разпоредба на чл.108, ал.1 КЗ, като е
изплатил застрахователното обезщетение на 15.06.2021г. вместо до
22.02.2021г. включително, жалбоподателят е изплатил същото извън законния
срок от 15 работни дни, с което несъмнено е реализирал административно
нарушение по текста на чл.108, ал.1 КЗ.
С оглед възражението на жалбоподателя за посочване на съществен
елемент от обстоятелствата по нарушението едва с издаване на НП –
обстоятелството „повторност“ на нарушението, съдът намира за
неоснователно – разпоредбата на чл.42 ЗАНН не поставя изискване към
реквизитите на АУАН за посочване на санкционната норма, респ. определяне
размера на наказанието. Логично видът и размерът на наказанието се
определят за пръв път от административнонаказващия орган, съгласно чл.57,
ал.1, т.7 ЗАНН /Решение № 5921/31.09.2013г. по КНАД № 6779/2013г. по
описа на Административен съд София-град, II кас.състав/. Поради тази
причина възражението на жалбоподателя е неоснователно – непосочване на
обстоятелството за повторност на нарушението по смисъла на §1, т.51 ДР на
КЗ е относимо към размера на административната санкция и неотносимо –
към съставомерността на нарушението по чл.108, ал.1 КЗ.
Видно от обжалваното наказателно постановление № Р-10-614
/21.07.2021г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“, нарушението е извършено в рамките на
едногодишния срок от влизане в сила на наказателно постановление № Р-10-
12/02.01.2020г. /влязло в сила на 12.12.2020г./.
По отношение на възражението за неправилното му подвеждане под
хипотезата на чл.108, ал.1 КЗ съдът намира:
Съгласно разпоредбата на чл.496 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
4
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-
дълъг от 15 работни дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е
изпълнил задълженията си по чл.496 и сл. КЗ.
Отношението на чл.496 от КЗ към чл.108, ал.1 КЗ - като на специална
към обща норма - би било правно значимо в случай, че те уреждат по
различен начин идентични хипотези. Тогава би се проявило и дерогиращото
действие на специалната норма. В случая разпоредбата на чл.496 КЗ
представлява гаранция за защита правата на потребителите на
застрахователните услуги, тъй като въвежда краен, пределен срок, в рамките
на който застрахователят е длъжен да се произнесе по предявената претенция.
Разпоредбата е израз на засилена законодателна закрила и се отнася само за
претенции по имуществените застраховки. Обратно, разпоредбата на чл.108,
ал.1 КЗ се прилага при уреждане на претенции по всички видове застраховки.
И в разпоредбата на чл.496 КЗ е посочен ограничителен срок от работни 15
дни, поради което двете разпоредби са допълващи, като чл.496 КЗ не
съдържа специални правила, които да дерогират общите правила по чл.108,
ал.1 КЗ /арг., Решение № 8067 /16.12.2016г. по адм.д.№ 6513/2016г. на
Административен съд София-град/.
В случая не е налице и институтът на „маловажен случай“, съгласно
разпоредбата на чл.28 ЗАНН, поради следните причини:
Разпоредбата на чл.28 ЗАНН урежда хипотезата на освобождаване от
административнонаказателна отговорност при маловажни случаи,
предоставяйки на наказващия орган възможността да не наложи наказание
/по арг. на чл.83, ал.2 ЗАНН/, като предупреди нарушителя, че при повторно
нарушение наказанието ще бъде наложено. Преценката на административния
орган, обаче, не е по целесъобразност, а представлява израз на възлагане на
компетентност и подлежи на общо основание на съдебен контрол за
законосъобразност.
Съгласно разпоредбата на чл.11 ЗАНН вр. чл.93, т.9 НК, за да се
определи един случай като „маловажен“, следва да се вземе предвид липсата
или незначителността на настъпилите вредни последици, или по-ниската
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените
случаи на престъпление /в случая – на нарушение/ от съответния вид. В
настоящия случай предвид обстоятелството, че нарушението по чл.108, ал.1
5
КЗ е формално такова – неспазване на срок за произнасяне – са неотносими
факти, свързани с настъпили или – не вредни последици поради факта, че
законодателят не е предвидил в състава на нарушението настъпването на
такива и вземането им предвид. При преценката на характера на извършеното
административно нарушение и неговите конкретни проявления не може да се
приеме, че се касае за по-ниска степен на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Касае се за значими
обществени отношения в сферата на застраховането и презастраховането, а
чрез установяването на сроковете за произнасяне по застрахователните
претенции, в контекста на целите на КЗ, се цели осигуряване защита на
интересите на потребителите на застрахователните услуги и създаване на
условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен
пазар. Поради това неизпълнението на задължението по чл.108, ал.1 КЗ засяга
в значителна степен обществените отношения, обект на защита /Решение №
6108/15.10.2015г. по д.№ 1972/2015г. на Административен съд София-град,
XIII касационен състав/.
Независимо от това повторността на деянието изключва по
презумпция релевираната маловажност на нарушението по смисъла на чл.28
ЗАНН.
С оглед констатираното нарушение, което от обективна страна е
строго формално, за административния орган е следвало корелативното
задължение за налагане на административно наказание „имуществена
санкция”.
По отношение на размера на наказанието, определен от
административнонаказващия орган, съдът намира:
Санкционната разпоредба на чл.644, ал.1, т.2 КЗ предвижда налагане
на административно наказание имуществена санкция на виновните
юридически лица в интервала от 1 000 лв. до 20 000 лв.
Съгласно ал.2 на чл.644 КЗ при повторно нарушение имуществената
санкция за юридическите лица е в размер от 2 000 лв. до 40 000 лв. Съдът
намира, че административнонаказващият орган е приложил правилно закона
като е наложил предвиденото административно наказание към неговия
минимален размер.
С оглед отхвърлянето на въззивната жалба и претенцията за
6
присъждане на разноски съдът намира, че такива са дължими.
Жалбоподателят следва да заплати разноски по делото в размер на 100 лв., на
основание чл.63, ал.3-5 ЗАНН /изм., ДВ, бр.94/29.11.2019г./вр. чл.37 от Закона
за правната помощ вр. чл.24 и чл.25, ал.1 от Наредбата за правна помощ /обн.,
ДВ, бр.5/17.01.2006г./.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-614
/21.07.2021г. на заместник-председател на КФН,ръководещ управление
„Застрахователен надзор“, с което за нарушение на чл.108, ал.1 КЗ, на ЗД
”БУЛ ИНС” АД, представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К., със седалище и
адрес на управление: гр.София, ... е наложена имуществена санкция в размер
на 2 500 лв.
ОСЪЖДА ЗД ”БУЛ ИНС” АД, представлявано заедно от С.С.П. и
К.Д.К., със седалище и адрес на управление: гр.София, ... да заплати на
Комисията за финансов надзор разноски по делото в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7