№ 2106
гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100511240 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №20**467 от 28.07.2021год., постановено по гр.дело №32939/2020г. по
описа на СРС, ГО, 68 с-в са отхвърлени предявените от М. Г. ИВ. с EГH********** против
Детска градина №** „****” с БУЛСТАТ****, обективно съединени искове с правно
основание: чл.71,ал.1 ,т.1 ЗЗДискр. за установяване осъществяване на пряка/непряка
множествена дискриминация по признаците пол, възраст и лично положение, при
извършеното на основание чл.328,ал.1,т.10 КТ във връзка с чл.69в КСО уволнение със
заповед № СОА20-РД157217/ 21.05.2020г. на Кмета на Столична община спрямо ищцата;
чл.344, ал.1 , т.1 КТ за отмяна на заповед № СОА20-РД157217/21.05.2020г. на Кмета на
Столична община , с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание
чл.328,ал.1,т.10 КТ и чл.344,ал.1, т.2 КТ за възстановяване ищцата на заеманата от нея преди
уволнението й длъжност „директор” на Детска градина №** „****”.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца М. Г. ИВ.. Жалбоподателката поддържа, че неправилно е
разпределена доказателствената тежест и съдът не се е съобразил с практиката на ВКС и
СЕС по идентични казуси. Твърди, че е налице дискриминация, тъй като е единственият
директор на детска градина, който е придобил право на пенсиониране и чието трудово
правоотношение е прекратено на това основанието, при 25 сходни случаи в рамките на
Столична община към момента на издаване на процесната заповед. Към момента на
уволнението възрастта за пенсиониране при жените била 58г. и 6м., а за мъжете 61г. и 6м.,
поради което мъжете- учители могат да бъдат уволнени през 2020г. на възраст 61 г. и 6 м, а
жените - учители на 58 г. и 6 м и при наличието на съответния учителски стаж, което
нарушава разпоредбите относно забраната за дискриминация съгласно практиката на СЕС.
Вследствие на извършената дискриминация жалбоподателката придобила право на ранно
пенсиониране, но с намален размер на пенсията съгласно чл.69в, ал.3 от КСО. Неправилно
съдът приел, че разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10 КТ включва правото на работодателя да
1
уволни лица, придобили право на т.нар. „ранна“ пенсия, тъй като предвид предишните
редакции на нормата през годините, същата визирала единствено придобиването на право на
пенсия по чл.68 от КСО, съответно по чл.2 от Закона за пенсиите (отм.). волята на
законодателя в този смисъл била потвърдена от последващото и действащо към настоящия
момент изменение на нормата (ДВ бр.107/18.12.2020г.). Неправилно съдът приел, че
упражняването на правото по чл.328, ал.1, т.10 от КТ не подлежи на съдебен контрол, а в
случая въпреки наличието на обективно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, последното било продиктувано от конфликтното поведение на
представители на горестоящия на работодателя орган в лицето на кмета и заместник- кмета
на Столична Община, както и подчинените им служители спрямо ищцата. Моли
обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове- уважени. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции по реда на чл.38 от
ЗАдв.
Въззиваемият ответник в подадения в срок отговор на въззивната жалба излага, че
съгласно чл.328, ал.1, т.10 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като
отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 от
КТ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а съгласно чл.69в от
КСО учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване
на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски
осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете, поради
което прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата с процесната заповед е
законосъобразно. При настъпване на посочените в разпоредбата на чл.69в от КСО условия
за стаж и възраст, учителите автоматично придобивали право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, без да е необходимо каквото и да било волеизявление от тяхна страна.
Твърди, че при прекратяване на трудовия договор от работодателя, при наличие на право на
пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст, в кръга на тези работници и служители, които
могат да бъдат уволнявани по разпоредбата на чл.328,ал,.1т.10 от КТ са включени и
придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст категория
служители, каквито са учителите, като едностранното прекратяване на трудовия договор се
извършва по преценка на работодателя и тази преценка не подлежи на съдебен контрол.
Моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
По правилността на решението настоящият състав намира следното:
По иска с правно основание чл.71,ал.1 ,т.1 Закона за защита от дискриминация:
В тази част решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 от ЗЗДискр., не представлява дискриминация
различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по
чл.4, ал.1 от същия закон (пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна),
2
когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или
условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално
изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането .
Ищцата твърди, че е дискриминирана по признаците пол, възраст и лично положение.
Конкретният случай обаче попада изцяло в хипотезата на чл.7, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. Ищцата
е директор на детска градина и безспорно относно занятието (дейността) си е в категорията
„учител“ по смисъла на КСО, което е и съществено и определящо професионално изискване
съобразно длъжностната и характеристика. В този смисъл прилагането по отношение на нея
на разпоредбата на чл.69в от КСО относно придобиването право на пенсия от учителите, не
може да бъде окачествено като пряка или непряка дискриминация по смисъла на чл.4 от
ЗЗДискр, още повече че се касае за по-благоприятно, а не по-неблагоприятно или по-малко
благоприятно третиране. Критериите касаещи законност на целта и пропорционалност на
различното третиране касаят не процесната заповед, а законовата разпоредба на чл.69в от
КСО и безспорно са съобразени от законодателя, предвид и изложените към законопроекта с
който се въвежда нормата мотиви.
Предвид изложеното в тази част въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По исковете с правно основание чл.344, ал.1 , т.1 и 2 от КТ:
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи съществуването на
трудово правоотношение между него и ответника- работодател, както и че трудовото
правоотношение е било прекратено. В тежест на ответника е да установи законността на
уволнението съобразно основанието, на което е извършено и спазване на процедурата за
прекратяване, а именно- с писмена заповед с посочено конкретно основание за уволнение,
която е подписана от надлежно упълномощен представител на ответника и в съответствие с
разпоредбата на чл.328,ал.1,т.10 КТ във връзка с чл.69в КСО.
Между страните не се спори относно съществуването на трудово правоотношение
между тях въз основа на представения по делото трудов договор от 11.04.2012г. и заповед на
кмета на СО от 20.01.2020г., както и че това трудово правоотношение е прекратено с
представената по делото заповед № СОА20-РД157217/ 21.05.2020г. на Кмета на Столична
община, на основание чл.328,ал.1,т.10 КТ, вр.чл.69в КСО- с писмено предизвестие от
работодателя до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, които за учителите съгласно
чл.69в от КСО са съответно 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от
мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8
месеца за мъжете, като от 31.12.2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година, както следва: до 31 декември 2029г. възрастта за жените се
увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. - с по 3 месеца за
всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст; до 31 декември 2017 г.
възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари
2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст.
Както е посочено и по-горе, фактите и обстоятелствата, които следва да установи
ищцата, са безспорни между страните. В тежест на ответника е да установи при условията
на пълно и главно доказване законността на уволнението съобразно основанието, на което е
извършено и спазване на процедурата за прекратяване. Настоящият състав намира, че в
случая не се установява законността на уволнението, предвид посоченото в процесната
заповед основание. Между страните не се спори, че към момента на прекратяването на
трудовото правоотношение ищцата е отговаряла на изискванията за придобиване на право
на т.нар. "ранно пенсиониране" в хипотезата на чл.69в от КСО, както и че в същото време
не е била придобила право на пенсия по общия ред (чл.68 от КСО) и не й е била отпусната
пенсия по нито един от двата реда. След въвеждането на новата разпоредба на чл.328, ал.1,
т.10а. (обн.ДВ, бр. 98 от 2015г., в сила от 01.01.2016г.), съгласно която работодателят може
да прекрати трудовия договор с писмено предизвестие и когато на работника или служителя
е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а от КСО (по
3
изрично подадено заявление от лицето, което има изискуемия осигурителен стаж по чл.68,
ал.2 КСО), въведена с чл.69в КСО (ДВ, бр. 61 от 2015г., в сила от 01.01.2016г.) разпоредба, е
специална както спрямо общата норма за пълна пенсия по чл.68 КСО, така и спрямо общата
такава за ранно пенсиониране (чл.68а КСО). При това положение работодателят може да
прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ само в случай на
придобиване право на пълна пенсия (общата хипотеза на чл.68 КСО), но не и в хипотезите
на т.нар."ранно пенсиониране", включително по чл.69в от КСО, какъвто е конкретният
случай. Съгласно чл.328, ал.1, т.10а от КТ работодателят може да прекрати трудовото
правоотношение при вече отпусната пенсия по реда на чл.68а и чл.69в КСО- когато лицето е
упражнило правото си на пенсия. В случая обаче не само че това право не е упражнено, но и
ищцата изрично е отбелязала това обстоятелство при връчването на процесната заповед.
Предвид гореизложеното, независимо от отхвърлянето на иска с правно основание
чл.71,ал.1 ,т.1 Закона за защита от дискриминация, процесната заповед следва да бъде
отменена поради незаконност на уволнението съобразно основанието, на което е извършено-
работодателят няма право да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение в
хипотезата на ранно пенсиониране по смисъла на чл.69в КСО, без да е налице упражняване
от страна на служителя на правото му на пенсия. Ето защо обжалваното решение следва да
бъде отменено в тази му част, а искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ, както и акцесорният иск по
чл.344, ал.1, т.2 КТ- уважени като основателни и доказани.
При този изход на спора на адв.А.В. С. следва да бъде определено и присъдено
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на общо 2520 лева, от които 1220
лева за първата инстанция и 1300 лева за въззивната инстанция, предвид броя на уважените
искове, разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от НМРАВ и размера на минималната работна заплата
към момента на сключване на договорите за правна защита и съдействие. Ответникът по
жалбата и в производството пред първата инстанция има право на разноски в размер на 400
лева, съобразно отхвърлената част от исковете (респективно- въззивната жалба). Съдът
намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
неоснователно, тъй като макар делото да не се отличава с фактическа сложност и да е
проведено само едно открито съдебно заседание, правната сложност надвишава средната по
сходни казуси, а възнаграждението в размер на 400 лева е близо до минималното такова
съгласно НМРАВ.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20**467 от 28.07.2021год., постановено по гр.дело
№32939/2020г. по описа на СРС, ГО, 68 с-в В ЧАСТТА С КОЯТО са отхвърлени
предявените от М. Г. ИВ. с EГH********** против Детска градина №** „****” с
БУЛСТАТ****, искове с правно основание чл.344, ал.1 , т.1 КТ за отмяна на заповед №
СОА20-РД157217/21.05.2020г. на Кмета на Столична община , с която е прекратено
трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328,ал.1,т.10 КТ и с правно основание
чл.344,ал.1, т.2 КТ за възстановяване ищцата на заеманата от нея преди уволнението й
длъжност „директор” на Детска градина №** „****”, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
уволнението на М. Г. ИВ. с EГH**********, извършено със заповед № СОА20-
РД157217/21.05.2020г. на Кмета на Столична община, на основание чл.328,ал.1,т.10 КТ,
вр.чл.69в КСО- с писмено предизвестие от работодателя до работника или служителя в
сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, М. Г. ИВ. с EГH**********
на длъжността "Директор" с код по НКПД:1345-6004 на Детска градина №** „****”, СО,
4
район „Овча купел“.
ПОТВЪРЖДАВА решение №20**467 от 28.07.2021год., постановено по гр.дело
№32939/2020г. по описа на СРС, ГО, 68 с-в в останалата обжалвана част, с която е
отхвърлен предявения от М. Г. ИВ. с EГH********** против Детска градина №** „****” с
БУЛСТАТ****, иск с правно основание чл.71,ал.1 ,т.1 ЗЗДискр. за установяване
осъществяване на дискриминация по признаците пол, възраст и лично положение, при
извършеното уволнение със заповед №СОА20-РД157217/21.05.2020г. на Кмета на СО.
ОСЪЖДА Детска градина №** „****” с БУЛСТАТ**** да заплати на адв.А.В. С., на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв сумата от общо 2520 лева (две хиляди петстотин и двадесет
лева)- възнаграждение за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА М. Г. ИВ. с EГH********** да заплати на Детска градина №** „****” с
БУЛСТАТ****, на основание чл.78 от ГПК сумата от 400 лева (четиристотин лева)-
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5