№ 4273
гр. София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Й.Н.С.
при участието на секретаря Д.Б.П.
като разгледа докладваното от Й.Н.С. Гражданско дело № 20211110125797
по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от фирма срещу ЕМ. Д. Г. и Й. П. Г. с искане да се
признае за установено, че ЕМ. Д. Г. и Й. П. Г. дължат солидарно следните суми: сумата от
691,03 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. в имот- адрес, аб.№ ..., ведно със законна лихва от
01.03.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 125,11 лв. за периода
от 15.09.2018г. до 18.02.2021г., сумата от 21,54 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законна
лихва от 01.03.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение в размер на 4,74 лв. за периода от 03.03.2018г. до 18.02.2021г. , за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 12278/2021г. по
описа на СРС, 31-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са потребители на топлинна
енергия за битови нужди на топлоснабдения имот, като за процесния период са консумирали
топлинна енергия на процесната стойност, но не са я заплатили. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците, с които се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че
оспорват основанието за дължимост на сумите и погасителната давност, както и
основанието за дялово разпределение, в другата част не оспорват размера. Правят
възражение за изтекла погасителна давност. Сочат, че неоснователно се претендира
солидарно осъждане на ответниците, като по делото нямало никакви доказателства за
основанието да се претендира солидарно сумата. Твърдят, че потребител на топлинна
енергия е лицето, което е влязло в договорни отношения след като е подало молба
декларация за откриване на партида. Оспорват да са собственици или носители на вещно
право върху имота. Позовават се на чл. 62 ЗЗП. Относно сумите за дялово разпределение
намират предявения иск за неоснователен, доколкото ищецът се позовавал на извършен
реален отчет на действително потребена енергия и били представени доказателства, че
такова се извършвало от фирма. Поддържат, че по делото ищецът не бил представил
1
доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на
услугата дялово разпределение, каквото било изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ. Относно
претендираните суми за лихви ищецът не бил ангажирал доказателства относно датата на
публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не бил установил
изпадането в забава на ответниците. Твърдят, че искът е неоснователен и поради факта, че с
Решение № 15147 от 08.12.2020г. по адм. дело № 172/2019г. на Трето отделение на ВАС
цените за топлинна енергия, считано от 07.04.2017г. били обявени за незаконни. Искането
към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Третото лице-помагач фирма не е взел становище по основателността на предявените
искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия
период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на
длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени
общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150,
ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на
топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на правото на
собственост или на вещното право на ползване.
В конкретния случай от приетия като доказателство по делото нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № .... на нотариус К.Б. се установява, че на 10.03.1993г.
Б.Н.Р. чрез пълномощника си Д.Х.С е дал в заем на събирателно дружество .... чрез
представителите му Р.Г.П. и П.П., регистрирано по ф.д. № ... на СГС сумата от 450000 лева
със 7 % сложна капитализираща се месечна лихва, която сума ще се изплати на заемодателя
в десет месечен срок, считано от сделката изцяло и в брой заедно с лихвите и разноските,
като погасяването ще стане на шест равни вноски на месец, всяка от които на стойност
94403 лева, като неплащането на която и да е вноска прави изискуемо цялото вземане, а след
изтичането на срока лихвата ще бъде 40 % до окончателното удовлетворяване на
заемодателя. В т. 2 от нотариалния акт е посочено, че за обезпечаване на дадената в заем
сума заедно с лихвите и разноските ЕМ. Д. Г. и съпругата му Й. П. Г. учредяват в полза на
заемодателя Б.Н.Р. чрез пълномощника си Д.Х.С ипотека на следния свой собствен
недвижим имот, придобит по време на брака, а именно- апартамент № 27, находящ се на 2-
ри етаж в блок № 3, вх. Б, ж.к. Христо Смирненски, гр. София.
Договорът за ипотека е сключен в изискуемата от закона форма по чл. 167, ал. 1 от
ЗЗД. Наред с това с оглед чл. 586 от ГПК при издаването на нотариален акт, с който се
учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот,
нотариусът при условията на обвързана компетентност прави преценка дали праводателят е
собственик на имота и дали са налице условията за извършване на сделката. С оглед на това,
че законодателят е предоставил компетентност на нотариуса да преценява дали едно лице е
2
собственик на недвижим имот, именно нотариалният акт обективира констатациите на
нотариуса от извършената проверка на собствеността, изискуема за учредяване на ипотека,
съгласно чл. 167, ал. 3 от ЗЗД. Горните констатации се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила по арг. от чл. 179, ал. 1 ГПК. Поради което съдът приема,
че от цитирания нотариален акт се установява собствеността на ответниците върху
процесния имот, както и че същите са го придобили по време на брака им. Именно Е.Г. е
подписал и списъка към Протокола от 25.09.2002г. на Етажната собственост срещу номера
на процесния апартамент- л. 20 от делото. В допълнение следва да бъде посочено, че двата
формуляра за отчет съответно от 25.06.2018г. и от 01.07.2019г., издадени на ЕМ. Д. Г. носят
подпис на клиента, неоспорен от ответниците.
С оглед на което ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по предявените
искове за заплащане на топлинна енергия в качеството им на собственици на процесния
имот, респ. страна в облигационното правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия за битови нужди. В който смисъл е и Решение от 26.10.2020г., постановено по в.гр.
дело № 8972/2019г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговорят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нуждите на семейството. Ето защо ответниците
отговарят солидарно за задълженията си към ищеца за доставената в техния имот топлинна
енергия. По делото не са ангажирани своевременно доказателства, които да установяват, че
преди исковия период бракът между ответниците е прекратен с влязло в сила съдебно
решение и съответно е отпаднало основанието за солидарната им отговорност към ищеца.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самият имот, това обстоятелство е безспорно между
страните, като с определението от 23.09.2021г., в което е обективиран проектът за доклад,
обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 08.11.2021г., съдът на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните,
че за процесния имот и период е доставена топлинна енергия на стойностите, посочени в
исковата молба. Относно цитираното от ответниците Решение № 15147 от 08.12.2020г.,
постановено по адм. дело № 172/2019г. на ВАС, на съда му е служебно известно, че със
същото е отменено решение № 6511/08.11.2018г. по адм. дело № 4607/2017г. по описа на
АССГ, като вместо това е отменено Решение № Ц-6/07.04.2017г. на КЕВР. Решението е
постановено на 08.12.2020г. /след процесния период/ и по арг. от чл. 195, ал. 1 АПК има
действие за напред, поради което е неотносимо към процесния случай.
Следователно предявения иск за главница за цена на доставена топлинна енергия се
явява доказан по своето основание, а неговият размер е 691,03 лева.
От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че няма данни за извършени
от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесната сума. Експертът е
посочил, че за процесния период прогнозно начислените от фирмата за дялово
разпределение суми са 683,50 лева с ДДС, като резултатът от изравнителните сметки е сума
за доплащане в размер на 2,13 лева. Т.е. общо начислените и незаплатени суми възлизали на
691,03 лева /683,50 лева +2,13 лева – изравнение на равни вноски/. Били начислени и
незаплатени суми за 16 броя фактури за услугата дялово разпределение в размер на 21,54
лева.
Съдът счита, че легитимацията на ищеца да получи стойността на услугата дялово
разпределение следва от сключения договор между ЕС и третото лице ФДР, както и от
съдържанието на ОУ на ищцовото дружество, които обвързват ответника. Така уредената
суброгация овластява ищеца да получи стойността на извършената услуга от третото лице-
помагач. Според чл. 22, ал. 2 от общите условия на ищцовото дружество от 2014г.
купувачите заплащат таксата за дялово разпределение на топлинната енергия на продавача,
тоест на ищеца. Аналогична е и клаузата на чл. 22, ал. 2 от общите условия от 2016г.
3
Следователно потребителите на топлинна енергия са задължени да заплащат на ФИРМА
възнаграждението за услугата дялово разпределение на топлинната енергия, независимо че
услугата се извършва от трето лице.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на
фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, както и от документите, представени от третото лице-помагач, се
установява, че дяловото разпределение в имота е извършвано от фирма.
По делото не е оспорен размера на предявения иск за цена на услугата дялово
разпределение, като от заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че същият е
21,54 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
„дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до длъжника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените искове за сумата от 4,74 лева за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до
18.02.2021г. следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С Решение по Протокол 7/ 23.10.2014г. на Съвета на директорите на ФИРМА са приети
нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/ 27.06.2016г. на КЕВР на основание
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016г. и следователно са влезли в
сила м. 08.2016г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл.
150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна
енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечна стойност
на топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).
Т.е по ОУ от 2016г. ищцовото дружество не е необходимо да доказва датата на която е
публикувало общите фактури.
На последно място, по релевираното от ответниците възражение за изтекла
погасителна давност, съдът намира следното.
4
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ищецът, който
носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства водещи до спиране
или прекъсване на давността.
По отношение на процесните вземания действа редакцията на общите условия на
ищцовото дружество – ОУ в сила от 11.08.2016г., доколкото процесният период е от
01.05.2017г. до 30.04.2019г. При Общите условия от 2016г. давността за всяко месечно
задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на
месеца, за който се отнася, в който смисъл са и разпоредбите на чл. 33 от ОУ. Съгласно чл.
33, ал. 1 от цитираните Общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а съгласно ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изчислена по посочения ред, към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.03.2021г.,
погасени по давност се явяват вземанията за периода от м.05.2017г. до 12.2017г.
включително. Давността за вземането за м.01.2018г. е започнала да тече на 15.03.2018г.,
поради което тригодишният срок за вземането изтича на 15.03.2021г., и към 01.03.2021г.
/датата на подаване на заявлението/ давностният срок за него и за всички следващи месеци
до края на процесния период не е изтекъл.
От приетото по делото експертно заключение по ССчЕ се установява, че вземанията
за цена на топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.12.2017г. включително, се
равняват на 186,79 лева. След приспадане на погасената по давност част предявените искове
се явяват основателни за сумата от 504,24 лева /691,03 лева – 186,79 лева/ и за периода от
м.01.2018г. до 04.2019г., а за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
691,03 лева и за периода от 01.05.2017г. до 31.12.2017г. следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно нормата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла,
поради което от претенцията за мораторна лихва в общ размер на 125,11 лева следва да бъде
приспадната начислената лихва върху погасената по давност част от главницата, макар за
самата лихва /начислена за периода от 15.09.2018г. до 18.02.2021г./ давността да не е
изтекла. Съдът, като взе предвид направените изчисления от вещото лице по ССчЕ,
определи по реда на чл. 162 ГПК размера на дължимата мораторна лихва върху
непогасената част от главницата на 91,29 лева, до който размер предявените искове са
основателни, а за разликата до пълния предявен размер от 125,11 лева следва да бъдат
отхвърлени.
Относно претенцията за цена на услугата дялово разпределение, клаузата на чл. 32, ал.
3 от ОУ от 11.08.2016г. не намира приложение за това вземане, следователно при липса на
друга уговорка относно неговия падеж, давността тече съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД от датата,
5
на която е възникнало. Съобразно посочената норма, месечното вземане за м.01.2018г. е
възникнало на 01.02.2018г., поради което към датата на заявлението- 01.03.2021г., давността
за него е изтекла. Съгласно експертното заключение по ССчЕ, размерът на вземането за цена
на тази услуга за м.01.2018г. е 1,25 лева, следователно след приспадане на погасената по
давност част, предявените искове са основателни за сумата от 20,29 лева и за периода от
м.02.2018г. до м.04.2019г., а за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
21,54 лева и за м. 01.2018г. исковете следва да бъдат отхвърлени.
По гореизложените съображения предявените искове за мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство по ч.гр. дело № 12278/2021г. по описа на СРС, 31-ви състав, ищецът /заявител/
е сторил разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 75
лева, като с оглед уважената част от исковете му се дължат разноски в размер на 54,82 лева.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 75 лева,
депозит за ССчЕ в размер на 250 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, което
съдът на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП определи с оглед обичайното ниво на фактическа и
правна сложност на делото на сумата от 100 лева, тоест общо сторените разноски са в
размер на 425 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер от 310,68 лева.
Ответникът Й.Г. е била представлявана безплатно в заповедното производство от адв.
Илия Н., а ЕМ. Д. Г. е бил представляван безплатно от адв. С.К.. Съдът определи
възнаграждението им на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ с оглед размера на предявените
искове в размер на 300 лева. С оглед отхвърлената част от исковете на адв. Н. и на адв. К.
следва да се присъди възнаграждение в заповедното производство на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. в размер на по 80,70 лева.
Ответникът Й.Г. е била представлявана безплатно в исковото производство от адв.
Илия Н., а ЕМ. Д. Г. е бил представляван безплатно от адв. С.К.. Съдът определи
възнаграждението им на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ с оглед размера на предявените
искове в размер на 300 лева. С оглед отхвърлената част от исковете на адв. Н. и на адв. К.
следва да се присъди възнаграждение в исковото производство на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. в размер на по 80,70 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че ЕМ. Д. Г., ЕГН ********** и Й.
П. Г., ЕГН **********, и двамата с адрес: ...., дължат при условията на солидарност на
6
ФИРМА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ..., следните суми: 504,24
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.01.2018г. до 30.04.2019г. в имот- адрес, аб.№ ..., ведно със законна лихва от 01.03.2021г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 91,29 лева за периода от
15.09.2018г. до 18.02.2021г., сумата от 20,29 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.02.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва
от 01.03.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 12278/2021г. по описа на СРС, 31-ви състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 691,03 лева и за периода от 01.05.2017г. до
31.12.2017г., исковете за мораторна лихва за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 125,11 лева, исковете за цена на услугата дялово разпределение за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 21,54 лева и за м. 01.2018г.,
исковете за мораторна лихва върху дяловото разпределение в размер на 4,74 лв. за периода
от 03.03.2018г. до 18.02.2021г.
ОСЪЖДА ЕМ. Д. Г., ЕГН ********** и Й. П. Г., ЕГН ********** да заплатят на
ФИРМА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 54,82 лева, представляваща разноски в
заповедното производство и сумата от 310,68 лева, представляваща разноски в исковото
производство съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ФИРМА да заплати на адв. И.А.Н.., САК с адрес на упражняване на
дейността: ..., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 80,70 лева, представляваща
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в заповедното
производство на Й. П. Г., както и сумата от 80,70 лева, представляваща възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в исковото производство на Й. П. Г..
ОСЪЖДА ФИРМА да заплати на адв. СН. К. К., САК с адрес на упражняване на
дейността: ...., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 80,70 лева, представляваща
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в заповедното
производство на ЕМ. Д. Г., както и сумата от 80,70 лева, представляваща възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в исковото производство на ЕМ. Д.
Г..
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца-
фирма.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7