Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 25.04.2016 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-14 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9234 по описа на съда за
2012 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от „Т.Т.“ ЕООД срещу НС на РБ, ВАС и НАП искова молба
за солидарното им осъждане да му заплатят сумата от 841 813.50 лева, ведно
със законната лихва от 09.07.2007 г. до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че е длъжник по изпълнително дело № 20077920400001 по описа на ЧСИ Г.К..
Принудителното изпълнение било насочено върху собствен на дружеството – длъжник
имот: масивна сграда – хотел „Ч.“ в к.к. „Б.“, Община Самоков. След извършена
публична продан сградата била възложена на „Ф.Х.“ АД. Продажната цена била
4 209 067.50 лева, 5 050 881 лева с ДДС.
За
извършената публична продан съдебният изпълнител съставил документ по чл. 131,
ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 83, ал. 1 от ППЗДДС на 11.07.2007 г. Изготвил и
уведомление за извършена продажба по чл. 131 от ЗДДС до ТД на НАП, в които било
отразено, че общата продажна цена възлизала на 5 050 881 лева,
данъчна основа 4 209 067.50 лева и 841 813.50 лева ДДС.ЧСИ
превел на ТД на НАП – С. определения от него ДДС.
Ищецът
подал молба до ТД на НАП да му бъде възстановен недължимо платения ДДС, тъй
като продажбата представлявала необлагаема доставка по смисъла на чл. 45 от ЗДДС. С акт за прихващане или възстановяване № 1015553/13.04.2010 г., потвърден
с решение № 1782/22.11.2010 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление
*** било отказано възстановяване на недължимо платено ДДС за извършената публична
продан на недвижимия имот.
С
решение на АССГ – отказът за възстановяване на данъка бил потвърден. ВАС
оставил без уважение и жалбата на „Т.Т.“ ЕООД срещу решението на АССГ.
Ищецът
твърди, че първият от ответниците – Н.С. на РБ не приел процедура за
възстановяване на недължимо платен данък в случай като настоящия, с което
нарушил принципите на данъчен неутралитет, законност и правна сигурност
Законодателят на РБ не изпълнил задължението си да предвиди необходимите
инструменти и процесуален ред и условия, за да може данъчно задълженото лице да
си възстанови факТ.ирания данък, който не следвало да бъде начислен. Поради
това първият от ответниците носел отговорност от неприети от него процедурни
правила за възстановяване на недължимо платен ДДС.
Вторият
от ответниците – Върховен административен съд не приложил принципите на правото
на ЕС – приел, че е внесен данък по необлагаема доставка, но липсвал ред за
възстановяването му на „Т.Т.“ ЕООД. ВАС неоснователно отказал и отправяне на
преюдициално запитване по спорните въпроси по делото.
Третият
ответник Н.А.ПО П. също нарушила принципа на данъчния неутралитет и примата на
правото на ЕС пред националния закон, като отказал възстановяване на недължимо
платения ДДС.
Ответниците
са подали отговори, в които оспорват предявения срещу тях иск като недопустим.
Излагат и доводи срещу неговата основателност.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Относно
допустимостта на исковете и компетентния да ги разгледа съд е постановено определение
№ 2427/04.11.2013 г. по ч.гр.д. № 4012/2013 г. по описа на САС, с което
определението от 04.07.2013 г. за прекратяване на производството по настоящото
дело и изпращането му по компетентност на АССГ е отменено. В същото, както и в
определение № 269/08.05.2015 г. по гр.д. № 1867/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
постановено по чл. 274, ал. 3 от ГПК, относно предмета, основанието и
характеристиките на предявения иск, е застъпено становището, че се касае за
обективна отговорност, а основанието е чл. 4, § 3 от ДЕС.
Фактическият
състав на отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право
включва установяване на наличието и вида на нарушението, в причинна връзка с
което се намират претърпените от ищеца вреди.
В чл. 4,
§ 3, изр. 2 от ДЕС е вменено в задължение на държавите членки да вземат всички
общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на
задълженията, произтичащи от договорите или актовете на институциите на Съюза.
В
изпълнение на задълженията си да регламентира установяване, обезпечаване и
събиране на данъците като публични вземания като част от фискалната политика на
държавата, законодателят е приел нормативен акт от най-висш ранг -
Данъчно–осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Разпоредбите му са
предназначени да гарантират на данъчно задължените субекти, че при определяне и
събиране на публичните вземания органите по приходите и публичните изпълнители
ще действат съобразно принципите, на които е изградено производството -
законност, обективност, добросъвестност и право на защита.
Видовете
данъчни задължения, обектите на облагане и данъчно задължените лица са предмет
на правна уредба в отделни закони с материално правен характер.
В случая
се сочи, че липсва приет от законодателя регламент, според който на длъжника в
изпълнителното производство да се осигури правото да получи неправилно начислен
и внесен ДДС.
Установява
се от приложеното по делото заверено копие на изпълнително дело №
20077920400001 по описа на ЧСИ рег. № 792 на Камарата на ЧСИ, че собственият на
длъжника „Т.Т.“ ЕООД недвижим имот, представляващ масивна сграда – хотел „Ч.“,
находящ се в к.к. „Б.“, община Самоков е бил изнесен на публична продан и за
купувач е обявен „Ф.Х.“ АД. Продажната цена е 5 050 881 лева, като
обявената начална такава е 5 050 880 лева, представляваща 80% от
стойността на цената, при която предходната публична продан е обявена за
нестанала.
Дали доставката
е била облагаема или не е въпрос, неотносим към настоящото производство по
следните съображения:
В
случай, че доставката е била неправилно счетена за облагаема такава,
задълженото за внасяне на данъка лице е в правото си да се възползва от процедурата
за прихващане или възстановяване по глава ХVІ, раздел І от ДОПК. Законосъобразността
на акта на административния орган, съдържащ неблагоприятен за молителя резултат
подлежи на проверка по реда на инстанционния контрол.
При
необлагаемост на доставката, в какъвто смисъл са мотивите на административните
съдилища, данъкът се връща на лицето, което го е внесло. Ищецът нито твърди,
нито представя доказателства, че е превело ДДС върху необлагаема доставка.
Напротив, безспорно се установява, че вносител е купувачът „Ф.Х.“ АД. При
неправилно начислен и внесен ДДС той е легитимираното да иска и получи
връщането на данъка лице.
Обстоятелството,
че при начисляването на данъка се е стигнало до по-висока цена, в резултат на
което, след удовлетворяването на кредиторите на длъжника в изпълнителното
производство, е намален остатъка, който длъжникът следва да получи, не
легитимира последният като лице от кръга на правоимащите да иска възстановяване
на неправилно начисления и внесен ДДС.
Не е
налице нарушение на правото на ЕС, тъй като ощетеното лице разполага със
законово гарантирани процедури да реституира неравновесието в имущественото си
състояние.
Видно е
от приложеното по делото копие на изпълнителното дело, че длъжникът е бил
надлежно уведомен за цената, по която имотът е възложен на купувача. При
условията на чл. 332 и сл. от ГПК (отм.), действащ към момента на определянето
на началната цена, от която да започне наддаването, длъжникът по изпълнението е
разполагал с процесуалното право да обжалва действието на съдебния изпълнител
по приемане на оценката, съставляваща началната цена на имота, подлежащ на
публична продан.
На
следващо място, неправилно начисленият и преведен ДДС легитимира ощетеното лице
да ангажира имуществената отговорност на съдебния изпълнител по чл. 74, ал. 1
от ЗЧСИ, при наличие на предвидените в закона предпоставки.
Отделно
от това, доколкото се касае за претърпени от ищеца вреди, възлизащи на
определена стойност, на общо основание обеднилото се лице може да предяви иск
срещу неправомерно обогатилия се, в хипотезите на чл. 55, ал. 1 и чл. 59 от ЗЗД.
Обстоятелството,
че ищецът желае да получи сумата в размер на внесения ДДС по реда на административното
производство не обосновава нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в липса на
предвидена процедура по възстановяване на неправилно внесен данък. Нещо повече,
редът по раздел І на глава ХVІ на ДОПК е специален, а процедурата се развива с
участието на орган на власт, който не е оправомощен да преценява обстоятелства,
свързани с ощетяване на молителя със сумата на данъка от действия на трети
лица. Характерът на административното производство не разкрива нарушения на
правото на ЕС. Такова би било налице при празнота в националното
законодателство, допускаща необосновано неравенство в имуществото на правните
субекти, без възможност то да бъде отстранено.
Конкретният
случай не е такъв. Българският законодател е предвидил редица гаранции за
упражняване на материалните и процесуални права на страните, независимо дали
накърняването им произтича от незаконосъобразно развитие на публични или
граждански правоотношения.
Правото
на иск и правото на жалба принадлежат на гражданите и юридическите лица, като
упражняването им е подчинено на строги процесуални правила, уредени в
значителната си част от императивни правни норми. Това предполага упражняването
на правото на иск, съответно на жалба, да се извършва от легитимирани лица.
Доводите за нарушение на правото на ЕС поради невъзможност ищецът, по една или
друга причина, да се ползва от предпочитана от него процедура не могат да бъдат
споделени. Недоволството от резултата от искането за възстановяване на ДДС –
проверен по административен и по съдебен ред (от две съдебни инстанции) акт за
прихващане и възстановяване, с който е отказано възстановяване на ДДС на ищеца,
не обосновава извод за основателност на иск за обезщетение от нарушение на
правото на ЕС в размер на искания данък на стойност 841 813.50 лева. Това
е така, по гореизложените съображения за възможността сумата да бъде получена
от лицето, което се е обогатило с нея за сметка на ищеца. Нарушение на правото
на ЕС поради непредвидена от българския законодател процедура, каквато според
ищеца следва да бъде регламентирана в нормативен акт, не е налице.
Що се
отнася до нарушението, изразяващо се в отклоняване на искането на ищеца,
жалбоподател в производството по адм.д. № 6299/2011 г. по описа на ВАС с
определение № 1082/23.01.2012 г. да отправи преюдициално запитване по
поставения въпрос, следва да се има предвид, че определението е окончателно и
националните съдилища не са компетентни да проверяват правилността на съдебния
акт.
Безспорно
принципът на данъчния неутралитет би бил нарушен, ако държава членка откаже да
възстанови недължимо платен ДДС заради липса на установена национална процедура
за възстановяването му. Този въпрос не е обуславящ изхода на настоящия спор.
Действително, Р.Б., чрез компетентните си органи, е отказала (потвърдила
отказа) да възстанови недължимо платен ДДС. Причината обаче не е в липсата на
национална процедура, а в липса на легитимация на лицето, направило искането за
възстановяване на данъка.
При така
установените факти в настоящото производство, не се доказа да е налице
нарушение на правото на ЕС, в причинна връзка с което за ищеца да са настъпили
подлежащи на обезщетяване вреди в претендирания размер.
С оглед
изхода на спора разноски се дължат на ответниците, на основание чл. 78, ал. 8
вр. ал. 3 от ГПК в размер, определен в съответствие с нормата на чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1/2004 г. – по 25 784.41 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Т.“
ЕООД, ЕИК ******** срещу Н.С. на Р.Б., Върховен административен съд и
Национална агенция за приходите иск за осъждането им да заплатят солидарно на
ищеца сумата от 841 813.50 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, произтичащи от липса на процесуален регламент за
възстановяване на недължимо платен ДДС, ведно със законната лихва от 09.07.2007
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8
вр. ал. 3 от ГПК, „Т.ТУР“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Н.С. на Р.Б., с адрес гр. С., пл. „Н.С.“ № *,
Върховен административен съд, с адрес гр. С., бул. „********* ********* и на
Национална агенция за приходите, с адрес гр. С., бул. „********* разноски в
размер на 25 784.41 лева на всеки от тях.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: