Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 08.12.2021 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……... в публично заседание ………...….
на шестнадесети
ноември ..............................................................………..…….……………..…..….
през
2021/две хиляди двадесет
и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………………….
Мариана Кадиева, …..……....……….…..........
като
разгледа докладваното от .....……………... съдията Виктор Атанасов ...........................
административно
дело №218 .. по
описа за ...................... 2021 година ...........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка
с чл.118, ал.1 и във връзка с чл.117, ал.3 от КСО.
Образувано е по жалба от С.С.Т. от ***,
с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - адв.Д.И.
от АК - ***, с адрес за призоваване и
връчване на книжа: ***, против
Решение №2153-08-164 от 28.07.2021 год., издадено от директора на ТП
на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против
Разпореждане №2113-08-437#8 от 09.06.2021 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя
С.С.Т. е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят С.Т. заявява в жалбата си, че на основание чл.118, ал.1
от КСО, във вр. чл.145, ал.1, във вр.
с чл.147, ал.1, във вр. с чл.149, ал.1 от АПК, в законоустановения 14-дневен срок обжалва изцяло
постановеното Решение №2153-08-164 от 28.07.2021 год., издадено от директора на
ТП на НОИ - град Кърджали, като счита, че издаденият административен акт е
неправилен и незаконосъобразен, постановен е в противоречие с материалноправни разпоредби, както и с константната съдебна
практика на Върховния административен съд. Излага съображенията за това, като
сочи най-напред, че неправилно и незаконосъобразно административният орган,
издал решението, е приел, че не следва да се зачита за осигурителен стаж и
времето, през което е бил самоосигуряващо се лице -
регистриран земеделски стопанин, а именно периода от 09.11.2017 год. -
31.12.2019 год. Твърди се, че в обжалваното решение административният орган не
се е съобразил с издаденото от контролен орган на ТП на НОИ - Кърджали
Удостоверение №*** от *** год., с което, компетентният орган на ТП на НОИ е
удостоверил, че жалбоподателят има „Общ осигурителен стаж” от 2 години, 1 месец
и 16 работни дни като самоосигуряващо се лице -
земеделски стопанин и че неправилно е приел, че това удостоверение не
удостоверява осигурителен стаж на самоосигуряващото
се лице, с цел ползване на осигурителни права и не служи за ползване пред НОИ,
тъй като за целите на пенсиониране, документа, с който се установява
осигурителен стаж и осигурителен доход на самоосигуряващо
се лице, е служебна бележка, издадена по реда на чл.41, ал.1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж. В жалбата са изложени подробни доводи и
аргументи в тази насока, като в крайна сметка се излага довод, че именно, с
издаденото удостоверение осигуреното лице доказва осигурителен стаж и/или
осигурителен доход при ползване на пенсионни права и обезщетения и че това
удостоверение е издадено от длъжностно лице, в кръга на службата му, по
установените форма и ред, поради което представлява официален документ по
чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. Твърди се на
следващо място, че това удостоверение за осигурителен стаж
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК,
като се сочи, че нормата на чл.117, ал.1, т.4 от КСО изрично установява
правната възможност, пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт да се подават жалби срещу откази за издаване
на удостоверения за осигурителен стаж и доход от органите на Националния осигурителен
институт, откази за издаване на удостоверения за ползване на парична помощ за
профилактика и рехабилитация и откази за заверяване на осигурителен стаж и
доход в осигурителни книжки и че в текстовете на чл.118 от КСО и чл.119 от КСО
е установен редът за обжалване на решението на ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт и съответно решението на
административния съд.
С оглед цитираните разпоредби, жалбоподателят
счита, че отказът за издаване на удостоверение за осигурителен стаж,
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1, предл. последно от АПК и по аргумент за по-силното
основание, щом отказът за издаване на удостоверение за осигурителен стаж е
административен акт, то и удостоверението за осигурителен стаж представлява
индивидуален административен акт.
В жалбата се излага довод, че след като органите
на НОИ вече са установили осигурителният стаж на жалбоподателя като земеделски
стопанин, то е недопустимо същите тези органи, в последващ
момент да констатират други обстоятелства, различни от тези, отразени в
издадения от тях индивидуален административен акт. Сочи се, че за да издаде
това удостоверение, контролният орган на ТП на НОИ е бил сезиран с искане за
издаване на удостоверение за осигурителен стаж, по подаденото искане е било
образувано административно производство и ако са били налице основания за отказ
за удостоверяване на осигурителния стаж на жалбоподателя, контролният орган не
е следвало да издава удостоверението, а да постанови отказ за издаването му,
т.к. преди да издаде удостоверението, административният орган е могъл и е бил
длъжен да извърши проверка, дали лицето е упражнявало дейността, за която е
било регистрирано като земеделски стопанин и в случай, че това обстоятелство не
е било налице, контролният орган нямало да издаде това удостоверение. Развиват
се и съображения, че въпросът за осигурителния стаж на жалбоподателя като
земеделски стопанин вече е решен с влезлия в сила административен акт, а именно
- с издаденото Удостоверение №4030-08-18/15.10.2020 год. на ТП на НОИ –
Кърджали и този въпрос не може впоследствие да бъде преразгледан от
административния орган,
тъй като предпоставка за преразглеждането на
административният акт е подаването на жалба срещу него. Сочи се, че съгласно
разпоредбата на чл.91, ал.1 от АПК, административният орган може да преразгледа
въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени в 7-дневен
срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на
жалбата или протеста, а в настоящия случай такава не е налице, поради което е
недопустимо административният орган да преразглежда издаденият от него административен
акт.
На следващо място, в жалбата се твърди, че неправилно и
незаконосъобразно административният орган, издал решението, приема, че времето
на отбиване на наборна военна служба от жалбоподателя, за периода от 10.10.1971
год. до 10.10.1973 год., съгласно Удостоверение, обр.1,
с Изх.№02-231 от 20.04.2021 год., издадено от Дирекция „Държавен
военноисторически архив”, не следва да се зачете като действителен осигурителен
стаж. Сочи се, че в обжалваното решение, административният орган е приел, че периодът
от 10.10.1971 год. до 10.10.1973 год., през който жалбоподателят е бил на
наборна военна служба, не се зачита за действителен осигурителен стаж по
смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, а се зачита само за осигурителен такъв.
Излага се довод, че административният орган не оспорва обстоятелството, че
жалбоподателят е отбивал редовна наборна военна служба за периода от 10.10.1971
год. до 10.10.1973 год. и така, спорен оставал единствено въпросът, дали
времето за отбиване на тази редовна наборна военна служба за посочения период
се е признавало за трудов стаж по действащото към този момент законодателство.
Счита, че отговорът на този въпрос е категорично положителен и в тази връзка,
на първо място намира, че следва да се посочи, че съгласно чл.81 от Правилника
за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год. (отм., ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год.), се зачита за трудов стаж от III категория изслужената наборна военна
служба или приравнената към нея на курсанти и школници, след навършване на
пълнолетие, до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно
действащото законодателство и че срокът на наборната военна служба за периода
24.07.1959 год. до 24.08.1990 год., във всички родове и видове войски, е бил 24
месеца. Сочи, че по силата на разпоредбата на §9, ал.1 (изм., ДВ, бр.102 от 2005 год.) от
Преходните и Заключителните разпоредби на КСО, времето, което се зачита за
трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 год.,
съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по
този кодекс, от което следва, че изслужената наборна военна служба или
приравнената към нея на курсанти и школници, се зачита за осигурителен стаж по
КСО и че отбиването на наборна военна служба е било правно регламентирано
задължение по силата на Закона за всеобщата военна служба (обн., Изв., бр.13 от
14.02.1958 год., отм., ДВ, бр.112 от 27.12. 1995 год.). Сочи също така, че съгласно чл.1 и чл.3 от същия закон, военната
служба е била задължителна за всички мъже, граждани на НРБ, които са били
длъжни да отбият военната си служба в състава на Въоръжените сили и че това
задължение е изключвало правото на избор на лицата, дали да отбият наборна
военна служба или да упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото
законодателство. В жалбата са развити подробни доводи в тази насока, като счита,
че при така наличната и действаща нормативна уредба към момента на подаването
на заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ - 07.05.2021 год., липсва правно
основание за приложение на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и
тълкуване във връзка с последната, каквото е направено в мотивите към
оспореното решение на директора на ТП на НОИ - град Кърджали, като в тази
връзка намира, че следва да бъде упоменато, че със създаването на новата т.12
от §1 на ал.1 от ДР на КСО, не отпада правото на зачитане на наборната военна
служба за трудов и осигурителен стаж, поради което, наборната военна служба следва
да се зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл сочи
последователна и непротиворечива съдебна практика, вкл. и такава на Върховния
административен съд. В крайна сметка жалбоподателят счита, че след като не е
зачел редовната му наборна военна служба за времето от от
10.10.1971 год. до 10.10.1973 год., за действителен осигурителен стаж,
пенсионният орган при ТП на НОИ - град Кърджали и горестоящият
му административен орган - директорът на ТП на НОИ - Кърджали, са приложили
неправилно закона.
С оглед на изложеното, жалбоподателят моли в жалбата
съдът да отмени Решение №2153-08-164 от 28.07.2021 год., издадено от директора
на ТП на НОИ - град Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане
№2113-08-437#8 от 09.06.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП
на НОИ - град Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно и да задължи
административния орган да издаде друго разпореждане, с което на жалбоподателя
да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли
също така, да му бъдат присъдени и направените в хода на настоящото
производство съдебни разноски, включително адвокатското възнаграждение.
Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят С.С.Т. от ***, не се
явява, представлява се от редовно упълномощения му процесуален представител – адв.Д.И. от АК - ***, който заявява, че поддържа изцяло
депозираната жалба по изложените в нея съображения. Моли съда да
уважи подадената жалба и да отмени обжалваното решение на директора на ТП на
НОИ – Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно, както и потвърденото с
него разпореждане на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – гр. Кърджали. Предвид
изложеното в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение на директора на
ТП на НОИ – Кърджали, както и потвърденото с него разпореждане на ръководителя
„ПО” при ТП на НОИ – Кърджали и да върне преписката на административния орган
за ново произнасяне в законоустановения срок, със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Моли да бъдат
присъдени на жалбоподателя направените по делото разноски, за които представя
списък на разноските, ведно с Договор за правна защита и съдействие от 14.09.2021
год., както и пълномощно.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно
призован за съдебното заседание, явява се лично директорът С. Я., която
заявява, че
счита жалбата за неоснователна. Сочи, че издаденото удостоверение – обр.КРД – 13, на С.С.Т., се
издава от НОИ на самоосигуряващите се лица, по тяхно
искане и че целта на тези удостоверения е да послужат на лицата там, където им
е необходимо, като тези документи не удостоверяват осигурителен стаж и доход на
самоосигуряващите се лица, с цел ползване на
осигурителни права. Твърди, че осигурителният стаж и доход за ползване на
осигурителни права се потвърждава със служебна бележка, издадена по реда на
чл.41 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, като тези служебни бележки
се издават по искане на пенсионния орган в рамките на едно вътрешно
производство, започнало със служебното начало и че именно, по такова искане на
началника на отдел „Пенсии”, е издаден констативен протокол, в който е
посочено, че осигурителният стаж и доход на С.С.Т. за
периода от 09.11.2017 год. до 07.10.2020 год., не следва да се зачита, а
причината за това е, че лицето не е пребивавало на територията на Република
България, не е упражнявало трудова дейност като земеделски стопанин и не попада
в кръга на осигурените лица. Сочи, че в края на констативния протокол, приложен
на л.16 от делото, е посочено, че за заличаване на подадените данни за
осигуряването на С.С.Т., ще бъде връчено задължително
предписание, като твърди, че такова задължително предписание в действителност е
издадено и връчено на лицето, не е обжалвано в законоустановения
срок и е влязло в законна сила, т.е. към момента не би трябвало да има данни в Информационната
система на НОИ за стаж и доход на С.Т.. Относно военната служба ответникът
сочи, че съгласно разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се
признава за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране до 31.12.1999 год.,
съгласно действащите за тогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж и
по този кодекс и че безспорно, никъде в разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО
не се говори за действителен осигурителен стаж, както и че е вярно, че
наборната военна служба се зачита за трудов стаж от ІІІ-та категория, на
основание чл.81 от ПП на Закона за пенсиите, но трудовият стаж до 31.12.1999
год. се зачита за осигурителен стаж. Сочи също, че няма спор, че осигурителният
стаж включва периодите на изслужена военна служба, получаване на парично
обезщетение за безработица, за незаконно уволнение и майчинство, за
неработещите майки т.н. и дотук никъде не се визирала понятието „действителен
осигурителен стаж” и че това понятието било въведено в КЗОО и представлявало
по-стеснително тълкуване на осигурителния стаж, както се посочвало в
определението действителен осигурителен стаж. Сочи също, че съгласно
разпоредбата на §1, т.12 от ДР на КСО, „действителен осигурителен стаж”
представлява действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за пенсия, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски и както се виждало, при понятието „действителен
осигурителен стаж” императивно се поставяло изискването за полагане на труд, от
който възниква основание за осигуряване, а както било посочено в жалбата, при
отбиване на наборна военна служба не се е полагал труд. Ответникът твърди, че
представителят на жалбоподателя неправилно квалифицира отслуженото време във
войските на Българската армия като положен действителен труд и приравнява
осигурителния стаж на действителен такъв, като сочи, че е вярно, че наборната
военна служба е осигурителен стаж, но че не е вярно, че тя е действителен
осигурителен стаж и че ако това било така, законодателят нямало да въведе
понятието „действителен осигурителен стаж” и нямало да съществува разпоредбата
на чл.68, ал.3 от КСО, според която, едно от двете кумулативни изисквания е
придобит 15 години действителен осигурителен стаж. По тези съображения моли
съда да отхвърли жалбата, като неоснователна.
Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на
териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен
срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез
ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е
длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
В настоящия
случай, оспореното решение е изпратено на пълномощника на жалбоподателя със
съпроводително писмо с Изх.№1012-08-361#1/28.07.2021
год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.6/, като е
получено от този пълномощник – адв.Д.И., лично и срещу
подпис, на датата 04.08.2021 год., видно от изисканото и представено по делото заверено
копие от известие за доставяне/обратна разписка/, обр.243,
с баркод *** на „Български
пощи” ЕАД ***/л.46/. Жалбата е
подадена в деловодството на административния орган, до Административен съд –
Кърджали, на датата 12.08.2021 год., като е регистрирана в деловодството на ТП
на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-164#1
от
12.08.2021 год., видно от положения и попълнен щемпел върху същата/л.3/, т.е. следва
да се приеме, че жалбата е подадена по установения ред, на 8-ия/осмия/ ден след
получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО,
респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на
акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в
срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по
установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който
се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното,
има право и интерес от оспорването.
От фактическа
страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Със заявление,
постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№2113-08-437 от 07.05.2021 год./л.19-л.20/,
жалбоподателят С.С.Т. е поискал отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, като за към заявлението същият е приложил
и набор от документи, респ. доказателства,
удостоверяващи придобития
осигурителен стаж и осигурителен доход/л.23-л.31/.
Едно от тези доказателства, приложени към заявлението, е и
Удостоверение /приложение обр.1/ с №02-231 от 20.04.2021
год., издадено от Дирекция „Държавен военноисторически архив” – *** към
Държавна агенция „Архиви”/л.24/, в което е удостоверено, че С.С.Т., роден ***
год., от ***, ***, е бил на наборна военна служба от 10.10.1971 год.
до 10.10.1973 год. или, изслужил е всичко 2 години и 01 ден.
Към
заявлението е приложено и Удостоверение №*** от *** год., издадено от контролен
орган на ТП на НОИ – Кърджали, за осигурителен стаж на самоосигуряващо
се лице – земеделски стопанин, на жалбоподателя С.С.Т./л.25/, в което е
удостоверен осигурителен стаж от 09.11.2017 год. до 31.12.2019 год. или общ
осигурителен стаж като земеделски стопанин – 2/две/ години, 1/един/ месец и 16
отработени дни. Най-отдолу в удостоверението е вписано, че за неверни
вписвания, длъжностното лице, издало удостоверението, носи наказателна
отговорност по Наказателния кодекс.
По
повод това заявление е издадено Разпореждане №2113-08-437#8 от 09.06.2021 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.12/, с което, на
жалбоподателя С.Т. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че лицето не отговаря на условията за
придобиване на право на пенсия по горецитираната
разпоредба, поради липсата на 15 години действителен осигурителен стаж. В
разпореждането е отразено, че въз основа на представените официално
удостоверителни документи, длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на
НОИ - град Кърджали е зачело осигурителен стаж, както следва: 00 год., 00 мес., 00 дни - I-ва категория; 00 год., 00 мес., 00
дни – ІІ-ра категория; 13 год., 02 мес., 12 дни - III-та категория;
- по чл.104, ал.3, 5 и 7 от КСО - 00 год., 00 мес.,
00 дни или общ осигурителен стаж без превръщане - 13 год., 02 мес. и 12 дни, от които действителен осигурителен стаж - 11
год., 02 мес. и 11 дни, при навършена възраст към 07.05.2021
год./датата на подаване на заявлението/ - 67 год., 11 мес.
и 29 дни. В мотивите към това разпореждане е посочено,
че лицата, които за 2021 год. нямат изискуемия се осигурителен стаж по
чл.68, ал.2 от КСО - 39 години за мъжете, придобиват право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години и 08 месеца за
мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен, стаж, съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване.
В мотивите е посочено, че периодът на наборна
служба, с продължителност 2 год. и 01 ден, въпреки, че се зачита за
осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на
§1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО и тъй като С.С.Т. няма 15 години действителен осигурителен стаж, то
исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да бъде отказана. Най-отдолу
в това разпореждане, след постановения отказ за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст е вписано също, че не е зачетен осигурителен стаж
като самоосигуряващо се лице за периода от 09.11.2017
год. до 08.10.2020 год., тъй като не е възникнало осигуряване по смисъла на
чл.10 от КСО, съгласно Констативен протокол №КВ-5-08-00930452 от 02.06.2021
год. на контролните органи при ТП на НОИ – Кърджали.
Цитираният Констативен протокол
№КВ-5-08-00930452 от 02.06.2021 год., съставен от контролен орган при ТП на НОИ
– Кърджали – ***, е представен по преписката и е приет като доказателство по
делото/л.15/. В протокола са отразени факти и обстоятелства, свързани с
регистрацията на С.Т. като земеделски стопанин, пререгистрациите му и
отписването му от регистъра на земеделските стопани, както и с излизанията и
влизанията му от и в страната през периода, през който е бил регистриран като
земеделски стопанин. В този констативен протокол е прието, че периодът от
09.11.2017 год. до 07.10.2020 год. вкл. не следва да се зачита за осигурителен
стаж /и доход/ на С.С.Т., с ЕГН **********, като самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин. Посочено е,
че за заличаване на регистрацията на С.С.Т. като самоосигуряващо се лице - земеделски производител и
подадените данни с декларация обр.1 за периода от
09.11.2017 год. до 31.12.2019 год. вкл., на основание чл.108, ал.1, т.З от КСО,
ще му бъде връчено ЗП/вероятно
се има предвид задължително предписание/.
Това
Разпореждане №2113-08-437#8 от 09.06.2021
год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, е
било получено от пълномощник на жалбоподателя С.С.Т.
– адв.Д.И., на
датата 17.06.2021 год., видно от приложеното по преписката известие за
доставяне, обр.243, с баркод
*** на
„Български пощи” ЕАД ***/л.13/, като против същото е била подадена в срок жалба, до директора на ТП на НОИ –
град Кърджали, с Вх.№1012-08-361 от 28.06.2021 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.10/, в която
същият са изложени доводи и съображения, касаещи размера на зачетения в негова
полза осигурителен стаж и по-конкретно относно размера на зачетения
действителен осигурителен стаж, като според жалбоподателя, неправилно с
обжалваното разпореждане не му е зачетен за действителен осигурителен стаж
времето на наборна военна служба. В тази връзка жалбоподателят се е позовавал
на разпоредбите на чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите/отм./
и чл.44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, както и на
разпоредбите на §9, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за
социално осигуряване. Изложени са и доводи, че неправилно не му е зачетен и
осигурителния стаж като самоосигуряващо се лице, за
периода от 09.11.2017 год. до 08.10.2020 год. и че не е взето под внимание
представеното Удостоверение
№*** от *** год., издадено от контролен орган на ТП на НОИ – Кърджали, с което
е удостоверено, че заявителят С.Т. има общ осигурителен стаж 2/две/ години,
1/един/ месец и 16 отработени дни, в
качеството му на самоосигуряващо се лице. С жалбата С.Т.
е поискал от горестоящия административен орган да
постанови акт, с който обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно.
Така, по повод този жалба е издадено и оспореното
Решение №2153-08-164 от 28.07.2021 год. на директора на ТП на НОИ – град
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на С.С.Т. против
Разпореждане №2113-08-437#8 от 09.06.2021 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – град Кърджали, като
неоснователна, като по представената преписка няма данни административният
орган да е извършил някаква допълнителна проверка или да е потърсил или изискал
допълнителни доказателства във връзка с изложеното в жалбата.
По отношение периода на наборната военна
служба, в мотивите към това решение, административният орган е посочил, че в
хипотезата на чл.68, ал.3 от КСО, в която попада и настоящия случай,
законодателят предвидил да е налице действителен стаж, а не просто
осигурителен, както било при чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, като дал определение на
използваното понятие „действителен стаж” в разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, съгласно която,
„Действителен стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски. В мотивите към решението е прието, че предвид
така посочената легална дефиниция на понятието „действителен стаж” било
очевидно, че законодателят прави разграничение между понятията „осигурителен
стаж” и „действителен стаж”, регламентирайки ги по различен начин, като е
посочено, че в момента, в §1 от ДР на КСО няма легална дефиниция на понятието
„осигурителен стаж”, тъй като не може да бъде дадена такава, която да е точна и
изчерпателна. В тази връзка, в мотивите е посочено, че такава дефиниция се е
съдържала в КЗОО - §1, т.3 от ДР на КЗОО (обн., ДВ,
бр.100 от 1999 г.), която гласяла, че това е времето, за което има внесена или
дължима осигурителна вноска, но разпоредбата била изменена с ДВ, бр.1 от 2002 год.
и към настоящия момент, с нея било дадено определението за „осигурено лице”
(§1, ал.1, т.3 от ДР на КСО). По-нататък, в мотивите към решението е посочено,
че времето, което се зачита за осигурителен стаж, е
регламентирано в чл.9 от КСО, като от съдържанието на тази норма било видно, че
като „осигурителен стаж” се зачита както времето, през което лицата са
упражнявали трудова дейност, за която са подлежали на осигуряване, независимо от
вида на осигуряването, така и определени периоди, в които лицата не са
упражнявали трудова дейност, но по силата на закона са подлежали на
осигуряване, а дори и отделни хипотези, в които за съответните периоди не се
дължат осигурителни вноски и че от изложеното можело да се обобщи, че
осигурителният стаж обхваща както същинския такъв, така и периоди, приравнени
по силата на закона на същински осигурителен стаж.
В тази връзка, в мотивите е посочено, че в
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се съдържали текстове, които имат
пояснителен характер, както по отношение на основните текстове на чл.9 от КСО,
а други от тях били свързани и с разпоредби от други закони. Сочи се, че така
например, в текстовете на чл.38 от Наредбата се съдържат основните правила,
съгласно които се зачита осигурителния стаж, като се отчитат различните
условия, при които работят осигурените лица и че те се отнасят за лицата,
работещи по трудови и служебни правоотношения, за работещите без трудово
правоотношения и за лица, които се осигуряват изцяло за своя сметка – условия,
припокриващи се в понятието „действителен стаж”. Сочи се, че в Наредбата също
така съществували и някои специални разпоредби, свързани с особени случаи на
зачитане на осигурителен стаж - чл.43 - 45а от НПОС и именно това били тези
периоди (в това число и наборната военна служба), които се зачитат
(приравняват) на осигурителен стаж, но същите не представлявали „действителен
стаж”, както и се сочи, че посочените разпоредби от НПОС били структурирани
така от законодателя, че ясно може да се направи разграничение, кой
осигурителен стаж е действителен и кой не е. В мотивите на следващо място е
посочено, че понятието „действителен стаж” е по-тясно понятие
от „осигурителен стаж”, доколкото обхващало единствено периоди, в които лицата
са извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за инвалидност,
старост и смърт и че действителният стаж не включва в себе си останалите
периоди, в които лицата не са работили, но по силата на закона им се признава
осигурителен стаж. В мотивите е прието, че в контекста на изложеното и предвид
легалната дефиниция на понятието, дадено от законодателя §1, ал.1, т.12 от ДР
на КСО, не може да се зачете за действителен стаж: периода на наборна или
мирновременна алтернативна служба; времето, през което неработеща майка е
гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лице е получавало
обезщетение за безработица; времето, през което лице е било незаконно
репресирано; времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл.9а,
ал.1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011 год., ал.2 и 3 на §9 от
ПЗР на КСО и др.
В
мотивите към решението е посочено, че с оглед всичко изложеното по-горе било
пределно ясно, че наборната военна служба, каквато жалбоподателят безспорно
отбил за времето 10.10.1971 год. - 10.10.1973 год., видно от съдържащото се в
пенсионното досие Удостоверение/приложение обр.1/
с №02-231 от 20.04.2021 год., издадено от Дирекция „Държавен военноисторически
архив” – ***,
не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР
на КСО за правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, с оглед изискването заложено
в разпоредбата. Посочено е, че естествено, при евентуално придобиване на право
на такава пенсия и отпускането й, цитираният период щял да се зачете за
осигурителен стаж при изчисляването на нейния размер, тъй като изискването за
действителен стаж важи само и единствено за правото на пенсия, но не и за
изчисляването на нейния размер. Посочено е също, че продължителността на действителния
стаж на С.С.Т. е определена, като от общия
осигурителен стаж без превръщане, за който е прието, че е в размер на 13 год.,
02 мес. и 12 дни, се извади периодът на наборната
военна служба от 2 год., 00 мес. и 01 ден, за да се
получи 11 год., 02 мес. и 11 дни „действителен стаж”.
По отношение незачитането за осигурителен стаж на
времето, през което С. С. Т. е бил самоосигуряващо се
лице - регистриран земеделски стопанин, а именно периода 09.11.2017 год. -
08.10.2020 год., в мотивите е посочено, че за да не зачете този период за
осигурителен стаж, длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ -
Кърджали е взело предвид констатациите от извършена от контролен орган при ТП
на НОИ - Кърджали проверка по разходите на ДОО на самоосигуряващото
се лице – С.С.Т., при която е установено, че за
лицето не е възникнало осигуряване по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО и същото не се счита за осигурено лице по смисъла §1, ал.1,
т.3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване за
посочения процесен период.
В
мотивите е посочено, че зачитането на осигурителен стаж и осигурителен доход на
самоосигуряващите се лица е уредено в разпоредбата на
чл.41, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, според която,
осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите
се лица, на лицата, работещи без трудово правоотношение, на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на
лицата, посочени в чл.19 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в
чужбина и морските лица, приета с Постановление №30 на Министерския съвет от
2000 гос., се установява с осигурителни книжки, в
които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху
който са внесени или дължими осигурителни вноски и че за времето след 31
декември 2006 год., самоосигуряващите се лица могат
да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните
за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната
система/регистри на НОИ, а за времето след 1 януари 2016 год., самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен
доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи
се в информационната система/регистри на НОИ.
В
мотивите към решението е възпроизведено съдържанието на редица разпоредби от
КСО, като е посочено, че от анализа на цитираните разпоредби следва, че
законодателят приема за осигурено лице, това което реално извършва трудова дейност
и че правопораждащият факт за възникване на
осигуряването е упражняването на трудова дейност, както и че регистрацията на С.С.Т. като земеделски стопанин, сама по себе си не може да
обуслови възникването на осигурителното правоотношение, ако реално не бъде
упражнявана трудовата дейност, за която лицето е регистрирано, и за която
подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Посочено е, че осигурено е
това лице, по отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряването
възниква от деня, в който лицето започва да упражнява трудова дейност на някое
от основанията за задължително осигуряване по чл.4 от КСО. На следващо място, в
мотивите е посочено, че от събраните доказателства безспорно се установява, че
през значително по-голямата част от периода, за който лицето е било
регистрирано като земеделски стопанин и е заявило упражняване на дейност в това
му качество, същото се е намирало извън територията на страната (над 2 години),
поради което няма как да се приеме, че реално е упражнявало дейността, за която
е било регистрирано и че това безспорно е установено с писмени доказателства, а
именно - с официалните данни, предоставени от ОДМВР – Кърджали, за
преминаването на жалбоподателя през ГКПП на страната (Справка с peг.№292000-6978 от 25.05.2021 год. на ОДМВР – Кърджали),
установяващи отсъствието на С.С.Т. от страната, което
от своя страна обосновава липсата на упражнявана дейност от лицето като
земеделски стопанин. Сочи се в мотивите, че от цитираната справка на ОДМВР се
установява, че за спорния процесен период са
регистрирани 7 (седем) излизания и 6 (шест) влизания на жалбоподателя от и на
територията на Република България, както същите са изброени по дати, като
според административния орган, анализът на изнесените данни сочи на многократни
и продължителни пребивания на С.С.Т. извън страната,
респ. на кратки периоди от време пребиваване на територията на Република
България, което обосновавало и налагало извода, че няма как жалбоподателят
реално да е упражнявал трудова дейност като регистриран земеделски стопанин и след
като не е налице реално упражняване на трудова дейност от страна на самоосигуряващото се лице, за него не е възникнало
осигуряване и същото няма качество на „осигурено лице” по смисъла на КСО, като
без значение било обстоятелството дали през този период за него са подавани
данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и са внасяне осигурителни вноски. В мотивите е
прието, че след като с нарочна проверка от контролните органи на ТП на НОИ -
Кърджали е установено, че осигурителен стаж за времето от 09.11.2017 год. до
08.10.2020 год. на С.С.Т. не следва да се зачита по
реда на чл.41, ал.1 от НПОС, правилно и
в съответствие с материалния закон, с обжалваното разпореждане за отказ
за отпускане на пенсия този период не е зачетен за осигурителен стаж от
длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали, като е
посочено, че в тази връзка и с оглед твърденията на жалбоподателя, че
пенсионният орган не се е съобразил с издаденото от контролен орган на ТП на
НОИ - Кърджали Удостоверение № 4030-08-18/15.10.2020 год. за удостоверяване на
осигурителен стаж на самоосигуряващо се лице, за
периода от 09.11.2017 год. до 31.12.2019 год., в размер на 02 год., 01 мес. и 16 дни, следва да се има предвид, че процесното удостоверение не удостоверява осигурителен стаж
на самоосигуряващо се лице с цел ползване на
осигурителни права, т.е. същото не служи за ползване пред НОИ, защото, както било
посочи по-горе, за целите на пенсиониране, документът, с който се установява
осигурителен стаж и осигурителен доход на самоосигуряващо
се лице, бил служебна бележка, издадена по реда на чл.41, ал.1 от НПОС, а освен
това било очевидно, че въпросното удостоверение било издадено само въз основа
на данните, съдържащи се в информационната система на НОИ, а именно - данните
са внесени осигурителни вноски и подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за самоосигуряващото се лице, докато при проверката, извършена
в хода на производството по издаване на служебна бележка по чл.41, ал.1 от
НПОС, са били установени и други факти и обстоятелства, имащи значение за
придобиването на осигурителни права от жалбоподателя.
В
крайна сметка, предвид всичко изложено по-горе, директорът на ТП на НОИ –
Кърджали е приел, че се налага изводът, че общият осигурителен стаж на
жалбоподателя правилно е зачетен в размер на 13 год., 02 мес.
и 12 дни, от който, действителният такъв възлиза на 11 год., 02 мес. и 11 дни и че при липсата на някоя от установените в
условията на кумулативност предпоставки за отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, в случая - наличието
на действителен стаж от 15 години, е налице основание за постановяване на отказ
за отпускане на пенсия, както било сторено и в случая.
По
тези съображения директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане №2140-08-437#8 от 09.06.2021 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, постановено при стриктно спазване на материалния закон и на
база наличните писмени доказателства, а жалбата срещу него да бъде отхвърлена,
като неоснователна.
При
така установената фактическа обстановка и като обсъди, поотделно и в тяхната съвкупност,
събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните,
Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на
служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в
законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие с целта на закона.
По
отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на
настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се
подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или
изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната
разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя
разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният
административният акт е издаден от компетентен орган – директорът на ТП на НОИ
– Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на
неговата материална и териториална компетентност, като следва да се добави, че
от материално и териториално компетентен орган е издадено и обжалваното пред
него Разпореждане №2113-08-437#8 от 09.06.2021
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали.
Решението
е издадено в посочения едномесечен срок, като следва да се посочи, че жалбата
против Разпореждане №2113-08-437#8 от 09.06.2021
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, е подадена
в ТП на НОИ – Кърджали на 28.06.2021 год., а обжалваното решение на директора
на ТП на НОИ – Кърджали е издадено на 28.07.2021 год. Същото, освен това, е
издадено при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити,
съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В
изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред
по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО.
По
отношение материалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът
намира, че оспореното решение на директора на ТД на НАП – Кърджали, а и разпореждането
на пенсионния орган при ТД на НАП – Кърджали, са постановени при неправилно
приложение на материалния закон.
Както
бе упоменато и по-горе, от фактическа страна по делото е установено, а не се и
спори между страните, че видно от Удостоверение
/приложение обр.1/ с №02-231 от 20.04.2021 год.,
издадено от Дирекция „Държавен военноисторически архив” – *** към Държавна
агенция „Архиви”/л.24/, в периода от 10.10.1971 год. до 10.10.1973 год., т.е. за период от
всичко 2 години и 01 ден, жалбоподателят С.С.Т. е отбивал
редовна наборна военна служба. Така, единият спорен по делото въпрос е,
дали времето за отбиване на тази редовна наборна военна
служба за посочения период се е
признавало за трудов стаж по действащото към този момент законодателство.
Отговорът на този въпрос е категорично положителен.
Следва
в тази връзка, най-напред да се посочи, че съгласно чл.81 от Правилника за
прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год., отменен –
ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год., се зачита за трудов стаж от ІІІ категория
изслужената наборна военна служба
или приравнената към нея на курсанти и школници, след навършване на пълнолетие,
до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно
действащото законодателство. Срокът на наборната
военна служба
за периода 24 юли 1959 год. до 24 август 1990 год., във всички родове и видове
войски, е бил 24/двадесет и четири/ месеца.
По
силата на разпоредбата на §9, ал.1 (Изм., ДВ, бр.102 от 29.12.2005
г., в сила от 01.01.2006 г.) от ПЗР на КСО, времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември
1999 год., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс, от което следва, че този стаж изслужена наборна военна
служба или приравнената към нея на
курсанти и школници, се зачита за осигурителен стаж по КСО. Отбиването на наборна военна
служба е било правно регламентирано задължение
по силата на Закона за всеобщата военна служба (Обн., Изв., бр.13 от 14.02.1958 год.,
отм., ДВ, бр.112 от 27.12. 1995 год.). Съгласно чл.1 и чл.3 от с.з., военната служба
е задължителна за всички мъже, граждани на НРБ, които са длъжни да отбият военната си служба
в състава на въоръжените сили. Редовната наборна
военна служба не е създавала трудово
правоотношение, но тя е била законово задължение по силата на цитирания Закон
за всеобщата военна служба, като е пределно
ясно, че това задължение категорично изключва правото на избор на лицата дали
да отбият наборна военна служба или да
упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото законодателство, а
точно напротив - при получаване на повиквателна, работниците и служителите са
били длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока на службата, или да прекратят трудовото си
правоотношение.
Понятието
„действителен осигурителен стаж” се съдържа към момента единствено в нормите на
чл.68, ал.3,
чл.74, ал.3 от КСО и в §6б (Нов – ДВ,
бр.106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 год.), ал.1 (Предишен текст на §6б – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015
г.)
и ал.2 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от
01.01.2015 г.)
от ПЗР на КСО, като легална дефиниция на това понятие „действителен стаж” е
дадена в нормата на §1, т.12 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г.,
в сила от 01.01.2015 г.) от ДР на КСО. Съгласно тази норма, „Действителен стаж” е
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски. Преди влизането в сила на тази норма от КСО, легално
определение на това понятие законодателят беше дал с разпоредбата на §2
(Отм., бр.19
от 2015 г.,
в сила от 13.03.2015 г.) от ДР на Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж/НПОС/, съгласно което, „Действителен стаж” е действително
изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през
което лицето се е осигурявало за своя сметка.”. Безспорно е, както бе
отбелязано и по-горе, че редовната наборна военна
служба не създава трудово правоотношение,
но тя е била законово задължение за всички лица, подлежащи на наборна военна
служба. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборната военна
служба не може да бъде зачетено за
действителен стаж, е лишена от правно основание. Както бе посочено и по-горе в
настоящото изложение, по делото не е спорно, че за времето от 10.10.1971 год. до 10.10.1973 год./2 години и 1 ден/, жалбоподателят С.С.Т. е
отбивал задължителната наборна военна служба. В разпоредбата на чл.9, ал.7 (Изм.,
ДВ, бр.15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) от КСО, в
първото й предложение, изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна служба или мирновременна
алтернативна служба, а според чл.44, ал.1, предл.І/първо/
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, за осигурителен стаж от
трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на
обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство
и то независимо кога са положени.
При
така наличната и действаща нормативна уредба към момента на подаването на
заявлението от жалбоподателя С.Т. за отпускане на лична пенсия за ОСВ – 07.05.2021
год., която нормативна уредба е пределно ясна и специална по отношение на
осигурителния стаж, придобит по време на отбиване на наборната военна служба, то липсва правно основание за приложение
на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и тълкуването във връзка с
последната, такова, каквото то е направено в мотивите към оспореното решение на
директора на ТП на НОИ – град Кърджали. В тази връзка следва само да бъде
упоменато, че със създаването на новата т.12 от §1 на ал.1 от ДР на КСО - ДВ,
бр.107 от 2014 год., в сила от 01.01.2015 год., не отпада правото на зачитане
на наборната военна служба за трудов и
осигурителен стаж, поради което, наборната военна
служба следва да се зачете за
действителен трудов стаж, като в този смисъл действително е и последователната
и непротиворечива съдебна практика, вкл. и тази на Върховния административен
съд/в
т.см. - решение №6611 от 02.06.2021 г. на ВАС по адм.
дело №4442/2021 г., VI отд.; решение №14517 от
24.11.2020 г. на ВАС по адм. дело №6444/2020 г., VI отд.; решение №12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. дело №6255/2020 г., VI отд.;
решение №8978 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. дело
№11473/2018 г., VI отд.; решение №266 от 08.01.2019
г. на ВАС по адм. дело №2856/2018 г., VI отд.; решение №15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. дело №6749/2018 г., VI отд.,
с подробно цитирана съдебна практика; решение №15587 от 13.12.2018 г. на ВАС по
адм. дело №13944/2017 г., VI отд.;
Решение №9933 от 01.10.2021 г. на ВАС по адм. дело
№4479/2021 г., VI отд. и др./, с която последователна
и непротиворечива съдебна практика обаче, директорът на ТП на НОИ – Кърджали, а
и пенсионният орган - ръководителят „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –
Кърджали, явно отказват да се съобразят.
След
като не е зачел редовната наборна военна служба на жалбоподателя С.С.Т., за
времето от 10.10.1971 год. до 10.10.1973 год./2 години
и 1 ден/,
за действителен осигурителен стаж, в тази им част на обжалваните
административни актове, пенсионният орган при ТП на НОИ – град Кърджали и горестоящият му административен орган – директорът на ТП на
НОИ – Кърджали, са приложили неправилно закона.
Относно
незачитане на времето от 09.11.2017 год. до 08.10.2020 год., т.е. периода, през
който жалбоподателят С. Т. е бил регистриран като самоосигуряващо
се лице - земеделски стопанин, за
осигурителен стаж и за който период му е издадено цитираното по-горе Удостоверение
№*** от *** год. на контролен орган п и ТП на НОИ – Кърджали, за осигурителен
стаж на самоосигуряващо се лице – земеделски
стопанин, съдът намира следното:
По
делото, от представения и приет като доказателство Констативен протокол №КВ-5-08-00930452/02.06.2021
год. на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали/***/л.15/, като
официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице, в кръга на
установената му компетентност, се установява, че жалбоподателят С.С.Т. е регистриран като самоосигуряващо
се лице – земеделски стопанин, с начална дата на дейност, считано от 09.11.2017
год.,като е заявил, че от същата дата ще се осигурява за фонд „инвалидност
поради общо заболяване, старост и смърт” и прекъсва дейността си от 08.10.2020
год. и че съгласно направената справка за регистрация на С.С.Т.
като земеделски стопанин - физическо лице, е установено, че същият е
регистриран като земеделски стопанин на 09.11.2017 год., има пререгистрации от
08.11.2018 год. и от 05.11.2019 год. и е отписан от Регистъра на земеделските
стопани на 08.10.2020 год. Същевременно, в приложената по административната
преписка Справка 22А – Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи
се лица, за С.С.Т., ЕГН **********, изготвена на
07.05.2021 год./л.18/, изрично в графата „съответен вид осигуряване”, е вписан
код 1, като видно от поясненията под справката, Код 1 означава Фонд „Пенсии”,
докато осигуряването за „инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт” е
с код 5. В мотивите към оспореното Решение №2153-08-164 от 28.07.2021 год. на
директора на ТП на НОИ – Кърджали също е посочено/л.8, стр.2/, че от
данните, съдържащи се в информационната система на НОИ, е установено, че за
времето от 09.11.2017 год. до 08.10.2020 год., С.С.Т.
е заявил, че ще упражнява трудова дейност като регистриран земеделски стопанин,
с деклариран вид осигуряване - за фонд „Пенсии”. По административната преписка
е представена и Справка от Регистъра на осигурените лица на НОИ при
пенсиониране – обобщени суми по осигурители и години, към дата 07.05.2021 год.,
за С.С.Т./л.17/, в която е
посочен осигурителния доход, върху който са внесени дължимите осигурителни
вноски от самоосигуряващото се лице за периода от
09.11.2017 год. до 08.11.2020 год., както следва: за 2017 год. – върху осигурителен доход от *** лева; за
2018 год. – върху осигурителен доход от *** лева и за 2019 год. – върху
осигурителен доход от *** лева.
Ясно
е, че „осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски, а по силата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО, задължително
осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, са
регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, като съгласно чл.4,
ал.4 от КСО, по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и
майчинство. От горното следва, че като регистриран земеделски стопанин, който е
внасял осигурителни вноски за посочения период, жалбоподателят С.С.Т. е имал качеството самоосигуряващо
се лице през същия този период.
Зачитането
на осигурителния стаж и осигурителния доход на самоосигуряващите
се лица е уредено в разпоредбата на чл.41, ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж/НПОС/, според която, осигурителният стаж и осигурителният
доход на самоосигуряващите се лица, на лицата,
работещи без трудово правоотношение, и на управителите, прокуристите
и контрольорите на търговски дружества и на лицата, посочени в чл.19 от
Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с
Постановление №30 на Министерския съвет от 2000 год., се установява с
осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били
осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а
за времето след 31 декември 2006 год., самоосигуряващите
се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз
основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в
информационната система/регистри на НОИ. За времето след 1 януари 2016 год. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и
осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни
вноски, съдържащи се в информационната система/регистри на НОИ.
В
настоящия случай, осигурителният стаж на жалбоподателя С.Т. е придобит след 1
януари 2016 год., а именно - в периода от 09.11.2017 год. до 31.12.2019 година.
От това следва, че осигурителният стаж на жалбоподателя може да се установи въз
основа на данните в информационната система на НОИ, като законодателят не е
предвидил специално производство по издаване на служебна бележка по чл.41, ал.1
от НПОС, както твърди административният орган в мотивите към обжалваното
решение, дори нещо повече – в цитираната разпоредба на чл.41, ал.1 от НПОС въобще
не е предвидено издаването на нарочни или специални служебни бележки, по
някакъв утвърден образец, с които да се установява осигурителния стаж и
осигурителния доход на тази категория самоосигуряващи
се лица. В случая, производството, с което се установява осигурителен стаж, е производството по
издаване на удостоверение за осигурителен стаж и именно с издаденото
удостоверение, самоосигуряващото се лице доказва
осигурителен стаж и/или осигурителен доход при ползване на пенсионни права и
обезщетения. Приложеното към заявлението на жалбоподателя С.Т. Удостоверение №***
от *** год. на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали е издадено от
длъжностно лице, в кръга на службата му, по установената форма и ред, поради
което представлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, приложим
на основание препращащата норма на чл.144 от АПК.
На
следващо място, представеното от жалбоподателя Т. удостоверение за осигурителен
стаж на самоосигуряващо се лице представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.2 от АПК, тъй като
представлява волеизявление на компетентен административен орган, с което се
декларират или констатират вече възникнали права и това волеизявление е от
значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения.
Аргумент за това може да се изведе и от нормата на чл.117, ал.1, т.4, предл.I /първо/ от КСО, която изрично установява правната
възможност, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт да се подават жалби срещу откази за издаване на такива удостоверения
за осигурителен стаж и доход от органите на Националния осигурителен институт,
като тази норма не прави разграничение, дали се отнася за отказ за издаване на
удостоверения за осигурителен стаж и доход на самоосигуряващи
се лица или за други категории осигурени лица. Съответно, в текстовете на чл.118
от КСО и чл.119 от КСО е установен редът за обжалване на решението на
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и
съответно решението на административния съд, постановени в производства по
повод такива жалби. Предвид това и по аргумент за по-силното основание, щом
отказът за издаване на такова удостоверение за осигурителен стаж и осигурителен
доход е административен акт, то и самото и удостоверение за осигурителен стаж
представлява индивидуален административен акт. Ясно е, че индивидуалните
административни актове могат да бъдат оспорени по административен ред пред
непосредствено по-горестоящия административен орган
или пред компетентният административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването им,
по предвидения в АПК или в съответния специален закон ред. В настоящия случай,
издаденото удостоверение №*** от *** год. на контролен орган при ТП на НОИ –
Кърджали, за осигурителен стаж на самоосигуряващо се
лице – земеделски стопанин, не е било обжалвано и е влязло в сила. След като компетентните
органи при ТП на НОИ – Кърджали вече е установил осигурителният стаж на жалбоподателя
С. Т. като земеделски стопанин, съдът
намира, че е недопустимо същите тези органи, в един последващ
момент да констатират други обстоятелства, различни от тези, отразени в
издадения от тях индивидуален административен акт и да не съобразят с него. За
да издаде посоченото удостоверение, контролният орган на ТП на НОИ – Кърджали е
бил сезиран с искане за издаване на удостоверение за осигурителен стаж, по
подаденото искане е било образувано административно производство и ако са били
налице основания за отказ за удостоверяване на осигурителния стаж на жалбоподателя
Т., то контролният орган не е следвало да издава това удостоверение, а да
постанови отказ за издаването му. Ясно е също така, че преди да издаде
удостоверението, административният орган е могъл, а и е бил длъжен, да извърши
проверка, дали лицето е упражнявало дейността, за която е било регистрирано
като земеделски стопанин и в случай, че прецени, че това обстоятелство не е
било налице, контролният орган е следвало да постанови отказ за издаване на
такова удостоверение, респ. е нямало да издаде посоченото удостоверение за
осигурителен стаж на самоосигуряващо се лице –
земеделски стопанин. Следователно, въпросът за осигурителния стаж на жалбоподателя
Т. като самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин,
вече е решен с влезлия в сила административен акт, а именно с издаденото
Удостоверение №4030-08-18/15.10.2020 год. на ТП на НОИ - Кърджали. Този въпрос
не може впоследствие да бъде преразгледан от административния орган, тъй като предпоставка за
преразглеждането на административният акт е подаването на жалба или протест срещу
него, като следва да се добави, че съгласно разпоредбата на чл.91, ал.1 от АПК,
административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения
акт, да го отмени или измени в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в
14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста, но в процесния
случай, такава жалба или протест не са налице, поради което не са налице
основания за преразглеждане на издадения административен акт, респ., недопустимо
е административният орган да преразглежда издаденият от него и влязъл в сила административен
акт и да не се зачита признатия с него осигурителен стаж на жалбоподателя С.Т. като
самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, за
посочения в удостоверението период – 09.11.2017 год. до 31.12.2019 година.
При
така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че жалбата,
подадена от С.С.Т., с инвокираните в нея оплаквания, се явява основателна,
като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че
оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен
орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби, т.е. съдът намира, че по отношение на оспореното решение е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК. На това
основание, Решение №2153-08-164 от 28.07.2021 год., издадено от директора на ТП
на НОИ – Кърджали и Разпореждане №2113-08-437#8
от 09.06.2021 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ
– Кърджали, са незаконосъобразни и като такива, следва с решението по
настоящото дело да бъдат отменени.
Доколкото
съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да замести административния
орган, то преписката следва да се върне на административния орган, който следва,
от своя страна, да се произнесе по същество по заявлението за отпускане на
лична пенсия за ОСВ, подадено от С.С.Т.,
при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, като при
новото произнасяне по заявлението, пенсионният орган към ТП на НОИ – Кърджали
следва да зачете за действителен осигурителен стаж на жалбоподателя С.С.Т., целия период, през който същият е отбивал редовната
наборна военна служба/от 10.10.1971 год. до 10.101973 год. - 2 години и 1 ден/,
както и периодът, през който на същия е удостоверен осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, с
Удостоверение №*** от *** год., издадено от контролен орган при ТП на НОИ –
Кърджали, а именно - от 09.11.2017 год. до 31.12.2019 год., след което да
направи нова обоснована преценка за това, дали са налице условията за
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на същия, при
условията на чл.68, ал.3 от КСО.
С
оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на
жалбоподателя С.С.Т.,
изразена
в подадената жалба против административния акт и поддържана в хода по същество от
процесуалния му представител молба, за присъждане на направените по делото
разноски, представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер
на 500.00/петстотин/ лева, за осъществена правна защита и съдействие от един
адвокат, платими от ответника, съгласно представения и приложен по делото списък
на разноските по чл.80 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК/л.48/ и Договор за
правна защита и съдействие от 14.09.2021 год./л.47/. За дължимите
на жалбоподателя С.С.Т.
деловодни
разноски, сторени в настоящото съдебно производство, следва да бъде осъдена териториалната
административна структура на НОИ – в случая ТП на НОИ – град Кърджали, към която
принадлежи административния орган, издал оспорения незаконосъобразен административен
акт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във връзка с чл.172, ал.1 и чл.173, ал.2
от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-08-164
от 28.07.2021 год., издадено
от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на С.С.Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********, против Разпореждане №2113-08-437#8 от 09.06.2021
год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя С.С.Т. е отказано
отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст И
ОТМЕНЯ
Разпореждане №2113-08-437#8 от 09.06.2021
год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - град Кърджали.
ВРЪЩА
преписката на административния орган - ръководител „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ - град Кърджали, за ново
произнасяне по нея, В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от получаването й, при съобразяване с
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на НОИ – град Кърджали, с адрес – ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, направените
деловодни разноски, възлизащи в размер на 500.00/петстотин/ лева.
Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят
или връчат на страните по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/ – дневен срок от съобщаването
или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: