№ 248
гр. Разград, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330101866 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Депозирана е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С. чрез
процесуалния им представител юрк. Р.И., срещу Д. П. П. с ЕГН: ********** и
адрес: п.к. 7200, гр. ***, с която се моли да бъде установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество: главница в размер на 2358,33
лева (две хиляди триста петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки);
договорно възнаграждение в размер на 749,21 лева (седемстотин четиридесет
и девет лева и двадесет и една ст.); лихва за забава в размер на 584,53 лв.
(петстотин осемдесет и четири лева и петдесет и три ст.), дължима за периода
11.08.2019 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 03.04.2021 г. (дата на
предсрочна изискуемост); законна лихва в размер на 127,25 лева (сто двадесет
и седем лева и двадесет и пет стотинки), дължима от 03.04.2021 г. – датата на
предсрочна изискуемост до 23.06.2021 г. ведно със закони лихва от датата на
входиране до окончателното изплащане на задължението по Договор за
потребителски кредит № 30037845113. Претендира и разноските в двете
производства. Отделно ищцовото дружество предявява осъдителни искове
срещу ответницата и моли същата да бъде осъдена да им заплати
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 636,15 лева (шестстотин
тридесет и шест лева и петнадесет стотинки) и възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 1912,50 лева (хиляда деветстотин и дванадесет
лева и петдесет стотинки), по които съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение.
Твърди, че на 02.07.2019 г. е сключен Договор за потребителски кредит
№ 30037845113 между страните при следните параметри: сума на кредита:
3000 лв.; срок на кредита 24 месеца; размер на вноската: 185,19 лв.; годишен
1
процент на разходите (ГПР): 48.18 %; годишен лихвен процент: 41.00 %;
лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 4444,42 лв. По
поискана и закупена допълнителна услуга: възнаграждение за закупена услуга
Фаст в размер на 900,00 лв., възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 2700,00 лв., размер на вноска по закупени допълнителни услуги:
150,00 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
общо
задължение: 8044,42 лв.; общ размер на вноска: 335,19 лв.; Дата на
погасяване: 10-ти ден от месеца.
Съгласно Декларации т. А към Договора за потребителски кредит
(ДПК) неразделна част от него са ОУ, които са предадени при подписване на
договора и с които длъжниците внимателно са се запознали, преди
подписване на договора приемат и нямат забележки към тях и се задължават
да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т. Г на клиента се предоставя безвъзмездно на
хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация
във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя
доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово
състояние. Правят се разяснения и за допълнителните услуги, които предлага
дружеството.
От своя страна длъжника поема задължение по Договор за
потребителски кредит № 30037845113, като го сключва за срок от 24 месеца,
с месечна вноска по погасителен план в размер на 335,19 лв. и падежна дата
всяко 10-то число на месеца. Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило
точно и в срок задълженията си по договора, като на 03.07.2019 г. е превело на
ответницата парична сума в размер на 3000,00 (три хиляди) лв. по посочена
от длъжника сметка
Съгласно чл. 4 от ОУ ответникът дължи на ищеца договорно
възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема
е предварително определено в погасителния план. Страните по този ДПК
(договора за потребителски кредит) се споразумяват договорното
възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на
отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в
рамките на погасителния план. Предвид основанието, на което се търси
неизплатеното вземане, към датата на предсрочната изискуемост
неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е
в размер на 749,21 лв. Договорното възнаграждение се претендира от падежа
на първата неизплатена вноска на 10.03.2020 г. до датата на обявяване на
предсрочна изискуемост на 03.04.2021 г.
Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от ОУ по ДПК №
30037845113 клиентът може да избере да закупи една или повече
допълнителни услуги към договора. Изборът е на клиента, като закупуваното
на същите не е задължително условие за сключване на договора, а е
опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената възможност,
към датата на сключване на договора възниква задължение да заплати
дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се
разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една
погасителна вноска. Сочи се, че основание за договарянето при тези условия е
залегналия в чл. 9 от ЗЗД принцип на свободно договаряне, включително
2
относно описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Твърди се, че
съгласно ОУ закупуването на услугите „Фаст“ и „Флекси“ и изцяло по
желание на длъжника. Последният се е съгласил с определеното между
страните възнаграждение предоставянето на услугите - „Фаст“ сума в размер
на 900,00 лв. и „Флекси“ сума в размер на 2700,00 лв., от които са заплатени
съответно 263,85 лева и 787,50 лева.
Сочи се, че закупените от длъжника допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ съдържат следните възможности: приоритетно разглеждане на
искането на длъжника за отпускане на кредит; отлагане на определен брой
погасителни вноски; смяна на падежната дата на вноските, като длъжника
въпреки предоставената възможност със закупената от тях услуга „Флекси“
не се е възползвал от същата.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни
задължения и е направил само седем пълни погасителни вноски пълни и една
непълна погасителни вноски, видно от приложеното извлечение по сметка
към ДПК № 30037845113, като след изпадането в забава и съгласно
уговореното и прието от страните в чл. 12.3 от ОУ („Кредиторът може да
обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление когато Клиентът,
съответно неговите наследници, настойници или попечители просрочат две
или повече последователни месечни вноски в пълен размер.“), на 03.04.2021
г. ДПК № 30037845113 е обявен за предсрочно изискуем от страна на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. На длъжника е изпратено уведомително
писмо, с което е информиран, че задължението по заема е обявено за
предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост е настъпила преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което
длъжникът е бил уведомен.
Твърди се, че към настоящия момент размерът на погасеното от
ответницата задължение по ДПК № 30037845113 е в общ размер на 2374,32
лв. С плащанията си длъжникът е погасил част от задълженията по договора,
от които номинал в размер на 2347,68 лв. Сочи се, че сумата от 16,64 лв. е
отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита на основание т.12.1 от
ОУ.
Изтъква се, че съгласно уговорените ОУ ответницата е дължала и такси
съгласно действащата тарифа, които са заплатени от нея.
Сочи се, че за периода от изпадане на длъжника в забава 11.08.2019 г.
до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 03.04.2021 г. длъжникът
дължи и лихва за забава, която е в остатъчен непогасен размер от 584,53 лева.
Дружеството претендира и законна лихва в размер на 127,25 лева, дължима за
периода от 03.04.2021 г. до 23.06.2021 г. и законна лихва от входиране на
заявлението до изплащане на вземането.
Ищецът представя: ДПК № 30037845113, ОУ, погасителен план,
преводно нареждане, искане за отпускане на потребителски кредит,
стандартен европейски формуляр, извлечение от сметка, уведомително писмо
с обратна разписка. Прави искане за прилагане на ч. гр. дело № 1361 по описа
за 2021 г. на Районен съд – Разград.
Ответницата Д. П. П. оспорва исковете. На първо място, оспорва да е
налице валидно облигационно правоотношение между страните, тъй като
ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по процесния договор
за кредит. Оспорва кредитора да е предоставил на ответника сумата от 3000
3
лв. Не оспорва, че подписа по договор за потребителски кредит е на
ответника. Твърди обаче, че същия е пренесен посредством специални
технически средства, поради което прави искане ищецът да бъде задължен да
представи документите в оригинал, а в случай, че не го стори оспореният
документ да бъде изключен от доказателствата по делото. Доколкото
ищцовото дружество поддържа твърдение, че доверителката му е заплатила
част от сумите по процесния договор и с оглед представените за това
доказателства, както и предвид нищожните клаузи в процесния договор,
посочва че следва да се определи дали действително има непогасена
главница. Оспорва ищецът да я обявил за предсрочно изискуем процесния
договор и сочи, че не се доказва доверителката му да е била уведомявана за
настъпилата предсрочна изискуемост. Посочва, че дори допълнително да
бъде представено доказателство за уведомяването на доверителката му за
предсрочната изискуемост, то това уведомление представлява частен
свидетелстващ документ, който е доказателство за изявленията на автора, но
не и че то е отправено и достигнало до доверителката му. На трето място
изтъква, че договора за кредит е нищожен в частта, в която са уредени
лихвите, поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД) и
поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от
ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от
ЗПК, а именно, че ако договорът за потребителски кредит е недействителен
на основание чл. 22 от ЗПК, то потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на паричния заем, но не дължи лихва или други разходи по заема, и
то ако е предявил изричен иск с правно основание чл. 55 от 33Д. Оспорва
начисления лихвен процент по договора като твърди, че той е неправомерно
завишен и е в противоречие с добрите нрави. Максималният размер на
договорната лихва (била възнаградителна или за забава) е ограничен винаги
от чл. 9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.
Съгласно установената съдебна практика за противоречащи на добрите нрави
се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг субект, в частност възприето е, че
уговорка за лихва многократно превишаваща размера на законната лихва е
нищожна като нарушава принципа за справедливост и добрите нрави, тъй
като с такъв уговорен размер се създават условия за неоснователно
обогатяване. Критерият за преценка дали уговореният размер е прекомерен е
в каква степен уговорените вреди надхвърлят действителните. Когато
уговореният размер надвишава значително този по законната лихва, без да е
установено от неизпълнението да са предвиждани или настъпили
необичайни, то уговорената неустойка е прекомерна. Застъпено е виждането,
че уговорка за лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва е
противна на добрите нрави. Счита, че в случая поради накърняването на
принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се е
достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договора за кредит и до злепоставяне на интересите на ответника с цел
извличане на собствена изгода на кредитора. Сочи, че размер на договорната
лихва, определен едностранно от кредитора и неподлежащ на предоговаряне
от доверителя му, (който е икономически слабата страна по ДПК), нарушава
добрите нрави и наред с това представлява злоупотреба с право по смисъла на
чл. 289 от ТЗ. Изтъква, че когато е налице явна нееквивалентност между
4
предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципа на
добросъвестност при участие в облигационните отношения, а тази
нищожност влече след себе си недействителност на целия договор, доколкото
същият не би бил сключен без тази клауза. Твърди също, че договора за
кредит е сключен в нарушение на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, регламентиращи
задължителните реквизити на договорите за потребителски кредит, доколкото
размера на шрифта е по-малко от 12. Отделно посочва, че е не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗПК, тъй като няма срок на договора,
който е задължителен реквизит по закон. Твърди, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, тъй като в договора не са изчерпателно посочени всички разходи,
които длъжника ще направи и които са отчетени при формирането на
годишния процент на разходите, тъй като именно той е икономически слабата
страна по процесния договор и следва да бъде запознат и максимално
информиран за разходите, които следва да направи във връзка с кредита.
Счита, че в процесния договор не са взети предвид всички допускания и не са
посочени компонентите, включени в годишния процент на разходите.
Отделно от това не е посочена методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент. Сочи, че е грубо нарушена и императивната разпоредба на
чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, доколкото не може да се извлече информацията за
размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно колко
лихва, колко главница и колко такса се погасява с всяка вноска. Изтъква, че в
случая е ирелевантен факта, че лихвения процент и ГПР са определени като
фиксиран процент от общата сума, тъй като от таза уговорка не може да се
извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна
вноска суми за главница, лихва и такса за обслужване на кредита. Не е ясно
също дали сумите по погасителния план са с фиксиран размер във всяка
погасителна вноска или първо се заплащат таксата за обслужване на кредита
и лишава и едва тогава се изплаща главницата. Посочва, че тези данни имат
съществено значение за изчисляване на дължимите лихви и разноски по
обслужване на кредита, тъй като за база за изчислението им ще служи
неизплатената част от главницата. Дори и да се приеме, че за доверителя му е
изначално ясно какъв е процента на оскъпяване на кредита, това не
освобождава ищцовото дружество от задължението, вменено му с
императивна правна норма от ЗПК, да информира своя съконтрагент за
условията за заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква част
от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и каква част
представлява т.нар. "оскъпяване" на кредита. Сочи още като нарушени
разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 20, т. 23 и т. 24 от ЗПК, тъй като процесният
договор не съдържа клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ
на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден, липса на реда за прекратяване на договора (т.23), както и
наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски
кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24). Оспорва
дължимостта на претендираните допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Посочва, че въпросните допълнителни услуги не представляват допълнителни
права, чието закупуване е по желанието на кредитополучателя, а
представляват обикновени действия по управлението на кредита. Счита
5
споразумението за допълнителни услуги за нищожно като противоречащо на
добрите нрави, тъй като е нарушен принципа на еквивалентност на
престациите. При отпуснат кредит от 3000 лева, възнаграждението за
допълнителните услуги е 3600 лева. Прави възражение за изтекла давност за
претендираните суми за главници и лихви, тъй като същите касаят период,
надхвърлящ законовоустановения общ петгодишен давностен срок, през
който не са предприети действия по събиране на вземането. Претендира
разноски.
Ответницата не прави искания по доказателствата.
Исковата молба е редовна и допустима.
Преди с.з. страните подробно излагат становищата си, изразени
съответно в ИМ и отговора.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 02.07.2019 г. ответницата подала искане до ответника за отпускане
на сумата от 3000,00 лева. На 02.07.2019 г. между ищеца и ответника е
сключен представения по делото Договор за потребителски кредит „Профи
Кредит Стандарт“ № 30038745133, по силата на който е предоставен на
клиента кредит в размер на 3000,00 лева, срещу задължението да изплати
общо дължимата сума от 4444,42 лв. до 10.07.2021 г. на 24 месечни вноски,
всяка от 185,19 лева, при ГПР 48,18% и ГЛП 41,00%. Страните договорили
закупуването на допълнителни услуги „Флекси“ на стойност 2700,00 лв. и
„Фаст“ на стойност 900,00 лв. Уговорили заплащане на възнаграждение за
закупения пакет от допълнителни услуги в размер на 150,00 лева месечно,
което се изплаща по начина и в сроковете, съобразно цитирания горе
погасителен план. Общо всяка погасителна вноска е в размер от 335,19 лв.
Ответницата подписала декларация, че са запозната и приема
приложените към процесния договор Общи условия (ОУ), както и че и е
предоставена информация във формата на Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити и разяснения на
преддоговорна информация по договора и споразумението за закупуване на
пакет от допълнителни услуги.
Съгласно чл. 12.1 от Общите условия на “ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД към договора за потребителски кредит, в случай че клиентът просрочи
плащане на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер
на ОЛП + 10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на
просроченото плащане, като задължението за лихва става изискуемо към
датата на начисляването му (чл. 12.2 от ОУ). В случай на просрочие на две
или повече последователни месечни вноски в пълен размер кредиторът може
да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление (чл. 12.3.1 от ОУ).
В този случай, съгласно чл. 12.4 от ОУ клиентът дължи остатъчните и
непогасени вноски по погасителния план, включващи и възнаграждението
при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава, както и таксите,
дължими по реда на чл. 17.4. Ищецът превел на ответницата сумата по
договора (видно от приложените банкови документи за транзакции). Видно
от приложените документи, ответницата заплатила седем погасителни вноски
и частично осмата погасителна вноска, погасявайки общо 2374,32 лв.
Последната погасителна вноска е направената от ответницата на 21.02.2020 г.
На 05.04.2021 г. ищецът уведомил ответницата за обявяване на кредита за
6
предсрочно изискуем, считано от 03.04.2021 г., поради нарушаване на
задълженията и. Писмото е получено от ответницата на 104.2021 г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Ответницата оспорва исковете.
Съдът намира предявените искове за процесуално допустими.
Разгледани по същество установителните искове са частично
основателни, а осъдителните - изцяло неоснователни.
Процесният договор е сключен при действието на ЗПК, като същият
отговаря по форма и относно реквизитите, изискеуми от закона. На ответника
е предоставен Стандартен европейски формуляр относно съдържанието на
договора за кредит, който ответникът е получил срещу подпис. Посочен е
размера на задължението, размера на месечните погасителни вноски, ГПР и
фиксиран ГЛП, размера на общото задължение, условията при които
длъжникът изпада в забава. Същите параметри страните са приели и
възпроизвели и по договора за кредит. Искането за отпускане за кредит,
Стандартния европейски формуляр, договора за кредит, погасителния план и
ОУ са подписани от ответника Същият е положил общо подписи, като се
забелязват разлики в големината и в изписването, според мястото на което
следва да се положат. В тази връзка съдът намира за необосновано
твърдението на ответника, че неговият личен подпис е пренесен
посредством специални технически средства в документите, съдържащи се в
кредитното му досие. С оглед събраните доказателства е неоснователно
твърдението на ответника, че процесната сума не му е предоставена.
Уговореният лихвен процент е фиксиран на 41%, т.е. не е необходимо да се
съдържа методика за определянето или изменението му, тъй като същият е
изначално известен по размер, който не се променя за срока на договора. Като
дължима сума по договора е посочена сумата 4444,42 лв., т.е. дължима
главница и договорна лихва. Уговорената договорна лихва правилно ищецът
претендира за срока на действие на договора, т.е. до 03.04.2021 г.
Ответницата счита, че уговорената с договора лихва е нищожна, поради
противоречието и с добрите нрави. Последните са морални норми, на които
законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона.
Понятието „добрите нрави” по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е обща
правна категория, приложима към конкретни граждански респективно
търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи
тези правоотношения, понятие свързано с относително определени правни
норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на
обстоятелствата. Добрите нрави са коректив, целящ да осуетят злоупотребата
с принципа за свободата на договарянето, която не е неограничена.
Посредством тях законодателят ограничава приложното поле на автономията
на волята и свободата на договарянето, като целта е да се защитя от
неравноправно третиране икономически слабите участници в гражданския
оборот. Неспазването на добрите нрави е основание за нищожност на
съответната клауза. Добрите нрави са неписани правила и норми, но в
определени случаи законодателят може да включи същите в действащото
законодателство. С изменението на ЗПК (обн. в ДВ бр.35 от 22.04.2014 г.) е
въведена разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
7
задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ.
Видно от мотивите за това изменение, законодателят си е поставил за цел
постигане именно на справедлив баланс между интересите на потребители на
„бързи” небанкови кредити, изолирани от банковите услуги поради ниска
кредитоспособност (влошено имуществено състояние, нестабилни или
неустановими доходи, налична вече задлъжнялост) или ниска информираност
и на професионалните заемодатели, опериращи на същия този рисков пазар,
понасящи загуби от неплатежоспособност на висок брой свои клиенти.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на
ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От двете разпоредби
се установява, че ГПР включва и размера на възнаградителната лихва по
конкретния кредитен договор. С чл. 19 ал. 4 от ЗКП законодателят
императивно е определил лимит на лихвата по потребителските кредити, като
е определил максималния размер на годишния процент от разходите, който
защитава интересите и двете страни по договора и с оглед на това не е в
противоречие с добрите нрави. Предвид размера на законната лихва
определена с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г. в сила от 01.01.2015 г. - ОЛП
на БНБ плюс 10 процентни пункта, договорения с процесния договор ГПР не
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
лева и валута. Следователно клаузата, уговаряща размера на лихвата, не е
нищожна поради накърняване на добрите нрави. Налице са предпоставките за
възникване и съществуване на задължения за заплащане на лихвата в
уговорения размер, предвид наличието изрична клауза в процесни договор за
потребителски кредит. Неоснователно е твърдението на ответника, че не е
имал информация за включените в размера на месечната погасителна вноска
суми. По делото е приложен погасителен план, от който са видни датите, на
които се дължат месечните вноски, техния размер, както и каква част от тях
погасява задължението за главница, каква част за възнаградителна лихва и
каква част за допълнителните услуги.
Претендираното обезщетение за забава обхваща периодите на забава на
първите платени три вноски и целия остатък по договора и се дължи от
ответника.
Ответникът се позовава и на разпоредбата на чл.10, ал. 1 от ЗПК
относно размера на шрифта на договора. Размерът на шрифта по делото
остана неустановен. Договорът е изготвен на хартиен носител, формат А4,
като размерът на използвания шрифт позволява необезпокоявано запознаване
с договорните клаузи. Директива 2008/48/ЕО не съдържа изискване за
размера на шрифта на договорите за кредит. Българският законодател е въвел
допълнително изискване към договора за потребителски кредит, което води
8
до значителна санкция на кредитора – загубване правото да получи лихви и
разноски по кредита. Ответникът е информиран за правото му на отказ от
договора, изрично упоменато както в предоставения Стандартен европейски
формуляр, така и в Общите условия към договора за кредит. Тъй като
договорът за потребителски кредит е сключен на 02.07.2019 г., а заявлението
е подадено на 24.06.2021 г., то твърдението на ответницата за изтекла в нейна
полза погасителна давност, както за главница, така и за лихви, също е
неоснователно.
Основателни са и доводите относно недължимост на сумите,
уговорените като възнаграждения за допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“. Съдът приема, че клаузите за заплащането им са неравноправно
договорени от ищеца, в качеството му на доставчик на финансова услуга в
нарушение на добросъвестността. Според доказателствата услугата „Фаст“
представлява приоритетно становище на искането за кредит и изплащане на
кредита преди останалите клиенти, на които тази услуга не е предоставена.
Услугата „Флекси“ предоставя право на едностранна промяна на
погасителния план за целия срок на договора. Съдът счита, че такива
опционални клаузи са нищожни поради противоречието им с добрите нрави,
произтичащо от особено високия размер на възнагражденията за тях на фона
на размера на заетата от кредитополучателя парична сума, съответно лихвата,
която се дължи за нейното ползване. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД позволява
на страните да определят свободно съдържанието на сключваните от тях
договори, като единственото ограничение на свободата на договаряне
произтича от необходимостта от спазване на повелителните норми на закона
и съблюдаване на добрите нрави. В конкретния случай се налага представата,
че кредитополучател, който при сключването на договора за кредит не е
разполагал с паричен ресурс от 3000 лв., си е позволил да договори
предоставянето на услуги на стойност, надвишаващи в пъти общия размер на
дължимата за ползването на кредита възнаградителна лихва, надвишаващи и
размера на предоставения кредит. Това непонятно за икономическата и
житейска логика поведение повдига съмнения доколко сключването на
договора за тези пакети допълнителни услуги е било на практика
задължително условие за получаване на кредита и оттам доколко
възнагражденията за такива услуги следва да се включат в размера на ГПР по
кредита, в който случай клаузата за нейното заплащане би се оказала
нищожна на основание чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК във вр. §1, т. 1 от ДР към
същия закон. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Както бе посочено вече според §1, т. 1 от ЗПК "общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Обвързаността на
9
уговорените в договора допълнителни услуги с получаването на кредита,
обуславя включването на възнаграждението за предоставянето им в размера
на годишния процент на разходите и следователно е от значение за
съобразяването на този размер с ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Според съдържанието на договора услугите са били доброволно избрани от
длъжника. Финансовото изражение обаче на подобни услуги е до такава
степен несъразмерно с интереса на другата страна, че не позволява друго
обяснение на решението да поиска тяхното предоставяне, освен обвързването
им с отпускането на самия кредит. Стойността на тези услуги представлява
над 100% от отпуснатия кредит и самостоятелно надхвърля максимално
допустимия размер на ГПР, с което се обосновава нищожност на клаузата за
нейното заплащане на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Освен това
допълнителните услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) са такива услуги, които са свързани с договора
за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните. Например, издаването на различни референции,
удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на
текущото задължение и др. Дейностите, за които се претендират
възнаграждения, са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по
договора. По естеството си те са свързани с усвояване и управление на
кредита, а съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
кредиторът не може да изисква за тях заплащане на възнаграждение. Освен
това се сочи, че заплащането на възнаграждението от потребителя на
услугата „Флекси“ е предварително, т.е. то е дължимо само за "възможността
за предоставянето" на услугата, като е без значение дали някоя от тези услуги
ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните
договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не хипотетично ползване на такава. Следователно налице са
неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит по смисъла на чл.
143, т. 19 от Закона защита на потребителите (ЗЗП) във връзка с
препращащата разпоредба на чл. 24 от Закона за потребителския кредит, с
която потребителят се е задължил да заплати възнаграждения на кредитора за
предоставянето на тези пакети за допълнителни услуги. Ето защо следва да
бъде отречено обвързването на длъжника с каквито и да е задължения,
произтичащи от обсъдените горе неравноправни клаузи. По отношение на
претендираните вземания „Флекси“ и „Фаст“, поради което предявените
осъдителни искове за присъждане на възнаграждение за закупена услуга
"Фаст" в размер на 636,15 лева (шестстотин тридесет и шест лева и
петнадесет стотинки) и възнаграждение за закупена услуга "Флекси" в размер
на 1912,50 лева (хиляда деветстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки),
съдът прецени като неоснователни.
По отношение на претендираното обезщетение за забава:
Доколкото са отхвърлени вземанията по осъдителните искове,
неоснователно е искането за присъждане на обезщетение за забава върху тези
суми.
Предвид горното, съдът ще уважи претенцията за обезщетение за забава
по установителния иск в размер на законната лихва, начислено от периода от
изпадане в забава на 22.02.2020 г. (каквито са твърденията в ИМ – обратно л.
4) до обявяване на предсрочната изискуемост на 03.04.2021 г. върху
10
дължимите суми за главница и договорно възнаграждение общо в размер на
297,82 лева (вземайки предвид и посоченото в чл. 6 от ЗМДВИППП), както и
претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена
от периода от 04.04.2021 г. до 23.06.2021 г. върху дължимите суми за
главница и договорно възнаграждение общо в размер на 69,93 лева, както и
претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
дължимите суми за главница (съгласно заповедта) от подаване на заявлението
до окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
Разноските на ищеца: Отново съобразно изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени направените и
претендирани от ищеца съдебни и деловодни разноски в настоящото
производство, включително и тези по заповедното производство – аргумент
от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, т. 12, съразмерно на уважената част от иска. Същите са
доказани в общия размер от 770,83 лв., от които: 320,83 лева – за държавна
такса, от които по заповедното 127,36 лв.; 450,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, от които 150,00 лева по заповедното, а останалите – по
исковото. Съразмерно на уважения иск са дължими от ответницата 174,30
лева за ДТ и 245,59 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Тези разноски
съразмерно на уважения иск следва да бъдат разграничени, както следва:
общо 169,01 лв. по заповедното производство и общо 250,88 лв. по исковото
производство.
Ответникът също претендира разноски на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата в размер на 650 лв. в исковото, което според ищеца се
явява прекомерно, поради което прави искане за намаляването му.
Минималното дължимо адвокатско възнаграждение при материален интерес
от 6367,94 лв. е 648,40 лева, което е близко до минималното, поради което не
се налага намаляване на уговореното възнаграждение. Същото се дължи
частично до размера на отхвърлените искове, а именно до размера от 295,26
лв. Разноските следва да бъдат предоставени на процесуалния представител,
тъй като именно адвоката, а не страната, която е упълномощила е
легитимирана на сезира съда с искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че
ответницата Д. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: п.к. 7200, гр. ***, че дължи
на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В, представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С., следните суми, произтичащи от
сключения между страните на 02.07.2019 г. Договор за потребителски кредит
„Профи Кредит Стандарт“ № 30038745133 и във връзка с издадената срещу
ответника Заповед № 854 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК по Частно гражданско дело № 20213330101361 по описа на за 2021 г.
Районен съд - Разград: 2358,33 лева (две хиляди триста петдесет и осем лева и
11
тридесет и три стотинки), представляваща дължима главница ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от
24.06.2021 г. до окончателното заплащане; договорно възнаграждение
(договорна лихва) в размер на 749,21 лева (седемстотин четиридесет и девет
лева и двадесет и една ст.) за периода от 10.03.2020 г. до 03.04.2021 г.;
обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху
дължимите суми за главница и договорно възнаграждение за периода от
22.02.2020 г. до обявяване на предсрочната изискуемост на 03.04.2021 г. общо
в размер на 297,82 лв. (двеста деветдесет и седем лева и 82 стотинки);
обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху
дължимите суми за главница и договорно възнаграждение за периода от
05.04.2021 г. до 23.06.2021 г. общо в размер на 69,93 лв. (шестдесет и девет
лева и 93 стотинки).
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените осъдителни искове от
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
от С.Н.Н. и Ц.Г.С., срещу Д. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: п.к. 7200, гр.
***, за присъждане на възнаграждение за закупена услуга "Фаст" в размер на
636,15 лева (шестстотин тридесет и шест лева и петнадесет стотинки) и
възнаграждение за закупена услуга "Флекси" в размер на 1912,50 лева
(хиляда деветстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки).
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен
от ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В, представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С., срещу Д. П. П. с ЕГН: ********** и
адрес: п.к. 7200, гр. ***, за обезщетение за забава за периода от 11.08.2019 г.
до 03.04.2021 г. за горницата над уважения размер от 297,82 лв. (двеста
деветдесет и седем лева и 82 стотинки) до претендирания размер от 584,53
лв. (петстотин осемдесет и четири лева и петдесет и три ст.), както и
претенцията за обезщетение за забава периода от 05.04.2021 г. до 23.06.2021
г. върху дължимите суми в размер над уважения размер 69,93 лв. (шестдесет
и девет лева и 93 стотинки) до претендирания размер от 127,25 лева (сто
двадесет и седем лева и двадесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. П. П. с ЕГН:
********** и адрес: п.к. 7200, гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С.:
- сумата от 169,01 лв. (сто шестдесет и девет лева и една стотинка) за
направени разноски по заповедното производство по Частно гражданско дело
№ 20213330101361 по описа на за 2020 г. Районен съд – Разград и
- сумата от 250,88 лв. (двеста и петдесет лева и 88 стотинки) за
направени разноски по настоящото исково производство.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В, представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С., да заплати на адв. Н.И. И. сумата от
295,26 лв. (двеста деветдесет и пет лева и 26 стотинки) за осъщественото
процесуално представител по настоящото исково производство.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към Частно
12
гражданско дело № 20213330101361 по описа на за 2021 г. Районен съд –
Разград с оглед на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
13