№ 19803
гр. С., 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110128743 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД
срещу „ЗД „Б.И.““ АД, с която са предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащане
на ищеца на сумата в размер на 1451,22 лв. – главница, представляваща непогасена част от
регресно вземане на ищцовото дружество за възстановяване на платено от него
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за щети по лек
автомобил марка „О.“, модел „К.“, с рег. № ******, причинени при ПТП на 14.08.2019 г. в
гр. С..................... реализирано по вина на застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил марка „М.“, с рег. № ********, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 08.01.2024 г.,
до окончателното плащане, и сумата от 476,09 лв. – мораторна лихва за периода от
05.01.2021 г. до 05.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 1466/2024 г. по описа на СРС, 48 състав.
В исковата молба се твърди, че на 14.08.2019 г. в гр. С., около 07,30 часа, лек
автомобил „О. К.“ с рег. № ******, движейки се по ул. „Ф.К.“ по посока от бул. „Ч.В.“ към
ул. „М.“, на около 100 метра от булеварда, при спиране на кръстовище е бил ударен в задната
си част от движещия се с несъобразена скорост след описаното МПС лек автомобил „М.“ с
рег. № ********, при което са били причинени увреждания по лек автомобил „О. К.“ с рег.
№ ******. За увреденото МПС е била сключена имуществена застраховка „Каско“ по
застрахователна полица № ********** при ищцовото застрахователно дружество, валидна
1
към датата на ПТП – със срок на действие от 16.03.2019 г. до 15.03.2020 г., по която е била
образувана щета № 10019030121792 по повод настъпилото застрахователно събитие.
Ищецът твърди, че след извършена оценка на щетите по застрахования автомобил е било
определено застрахователно обезщетение в размер от 6232,57 лв., което е било изплатено на
застрахованото лице на 19.12.2019 г. Поддържа, че за лек автомобил „М.“ с рег. № ********
е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с
валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което на основание чл. 411
КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на платеното
застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за определянето му в
размер от 15 лв. Твърди, че е предявил регресната си претенция с покана до ответника с
писмо, получено на 08.01.2020 г., който обаче погасил само част от дълга - 4781,35 лв. на
07.04.2020 г., а остатъкът в размер от 1451,22 лв. останал непогасен. Ищецът поддържа, че
ответникът е изпаднал в забава за непогасената част от обезщетението, поради което
претендира и мораторна лихва за периода от 05.01.2021 г. до 05.01.2024 г. в размер на 476,09
лв. Моли за постановяване на съдебно решение, с което предявените искове да бъдат
уважени. Прави искане да му бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който
ответникът заявява, че признава основанието на претендираното вземане по регреса, както и
че е заплатил сумата от 4781,35 лв., но оспорва пълния размер на същото. Счита, че
изплатеното от ищцовото дружество застрахователно обезщетение в размер на 6232,57 лв. е
завишено и не отговаря на действителния размер на щетите. Посочва, че няма данни
процесното МПС да е било в гаранция, поради което същото не следва да се ремонтира с
оригинални части и на цени, надвишаващи средните за пазара, а с алтернативни части.
Твърди, че са надписани ремонтно - възстановителни дейности, които не са били
необходими, както и дейности и части, които не са били увредени вследствие на процесното
ПТП. Оспорва преди настъпване на ПТП увреденото МПС да е било в добро състояние и без
щети. При тези съображения счита, че с извършеното плащане по извънсъдебно предявената
му регресна претенция изцяло е възстановил подлежащите на репариране вреди. Моли за
отхвърляне на исковете и за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За възникване на регресното вземане по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск
с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: 1) сключен с
ищеца застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с
валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2) настъпване на описаното в
исковата молба вредоносно събитие, съставляващо покрит по договора застрахователен
риск; 3) плащане на застрахователно обезщетение на застрахования в изпълнение на
договора; 4) отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45
ЗЗД, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане:
2
деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите и вина
(последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД); 5) размер на причинените вреди; и 6)
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към
датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската
отговорност за вреди на виновния водач.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
е необходимо да се установят следните факти: 1) съществуването и размера на главния дълг;
2) изпадането на ответника в забава; 3) размер на обезщетението за забава.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, евентуално, че е
заплатил процесните суми.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, вр. чл.
153 ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата относно механизма на ПТП и вината за настъпилото ПТП - че
на 14.08.2019 г. в гр. С., около 07,30 часа, лек автомобил „М.“ с рег. № ********, движейки
се по ул. „Ф.К.“, с посока от бул. „Ч.В.“ към ул. „М.“, на 100 м от бул. „Ч.В.“ реализира ПТП
с намиращия се пред него, спрял лек автомобил „О. К.“ с рег. № ******, при което са били
причинени увреждания по последния (задна броня, заден капак, регистрационна табела,
задни калници); че лек автомобил „О. К.“ с рег. № ******, собственост на „Р.Л.Б.“ ЕООД е
бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица
№ **********/13.03.2019 г., със срок на действие от 16.03.2019 г. до 15.03.2020 г.; че лек
автомобил „М.“ с рег. № ******** е бил застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на застрахователно покритие от
23.06.2019 г. до 22.06.2020 г., че ПТП е реализирано в срока на застрахователното покритие;
че ищецът е определил и заплатил на 19.12.2019 г. застрахователно обезщетение по валидно
сключена имуществена застраховка за увреденото МПС „О. К.“ с рег. № ******, в размер на
6217,57 лв. на сервиза, извършил ремонта – „О.“ АД, във връзка с щета № 10019030121792,
както и че е поискал възстановяване на сумата ведно с 15 лв. – ликвидационни разноски за
обработка на щетата от ответника (общо 6232,57 лв.), а ответникът е възстановил на ищеца
сумата в размер на 4781,35 лв. на 07.04.2020 г. Посоченото се установява и от събраните по
делото писмени доказателства – протокол за ПТП № 1717592 от 14.08.2019 г., комбинирана
застрахователна полица № ********** за застраховки „Каско и злополуки“, уведомление –
декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от 16.08.2019 г., искане за оценка на
вреди, опис на щетите по претенция № 10019030121792 от 16.08.2019 г., опис – заключение
по щета от 03.09.2019 г. и от 17.09.2019 г., калкулация - ремонт № 0307-100-0 от 17.10.2019
г., фактура № **********/18.11.2019 г., издадена от „О.“ АД на стойност 6217,57 лв., доклад
по щета № 10019030121792 от 23.11.2019 г., платежно нареждане от 19.12.2019 г., експертиза
по щета от 30.05.2020 г., регресна покана с изх. № Л-93/06.01.2020 г. и вх. № ОК-
14605/08.01.2020 г., платежно нареждане от 07.04.2020 г. с основание регресни щети на
стойност 28 953,08 лв. в полза на ищеца и наредител - ответникът.
3
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по
делото протокол за ПТП от 14.08.2019 г., представените и неоспорени искане за оценка на
вреди, опис-заключение за вреди на МПС, опис на претенция, ликвидационен акт по щета,
неоспореното от страните и прието заключение на автотехническата експертиза, се
установява, че на 14.08.2019 г. в гр. С., лек автомобил „М.“ с рег. № ******** се движи по
ул. „Ф.К.“, с посока от бул. „Ч.В.“ към ул. „М.“, където на 100 метра от бул. „Ч.В.“ водачът
реализира ПТП с намиращия се пред него спрял лек автомобил „О. К.“ с рег. № ******. Така
описаният механизъм на ПТП се установява от една страна от протокола за ПТП, който като
съставен от служител на МВР в кръга на служебните му задължения в установената форма и
ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното
в него изявление на актосъставителя, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя и за извършените от него и пред него действия и изявления. В същия смисъл
относно механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното заключение на
автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и обективно
изготвено. Следва да бъде взето предвид и извършеното от ответника плащане, което по
същество съставлява признание за наличието на дълг на посоченото основание. Съгласно
заключението на вещото лице всички описани в описите на ищеца и във фактурите щети по
лек автомобил „О. К.“ с рег. № ****** се намират в причинно-следствена връзка с
настъпилото на 14.08.2019 г. в гр. С. ПТП.
Следователно въз основа на посочените доказателства, както и предвид направеното
от ответника частично плащане, се налага извод, че по делото е установено, че процесното
ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е причинена имуществена вреда, е
настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил
„М.“ с рег. № ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, който в нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата
не е съобразил скоростта си на движение със състоянието на пътя и с характера и
интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие.
С плащането на застрахователно обезщетение на собственика на увредения
автомобил ищцовото дружество се е суброгирало в правата на увредения до размера на
заплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респективно на суброгационното вземане
на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са изрично определени от
закона - чл. 410, ал. 1 КЗ, който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна
4
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените трети лица се
определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен
договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение
техническо състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в хипотеза
на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване
или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване. При нейното пълно или
частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която
вещ от същото качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на
ВКС, според която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203
КЗ (отм.) - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към
момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната
стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда (решение № 115/09.07.2009 г. по
т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.), като при определяне на обезщетението съдът, ползвайки
заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН (в
този смисъл решение № 165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II т. о.; решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. №
870/2010 г. на ВКС, I т. о. и др., които намират приложение и при сега действащия КЗ).
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза и
посоченото от вещото лице при изслушването му, стойността, необходима за възстановяване
на автомобил „О. К.“ с рег. № ****** от щетите, нанесени в резултат на процесното ПТП,
изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 6217,57
лв., а изчислена по средни пазарни цени с влагане на алтернативни части към датата на ПТП
е 4590,46 лв. Вещото лице е посочило, че към датата на застрахователното събитие –
14.08.2019 г. процесният автомобил е бил в експлоатация 2 години, 4 месеца и 25 дни от
датата на първоначална регистрация – 20.03.2017 г., а в съдебно заседание уточнява, че в
калкулацията с алтернативни части стойността на новите части е малко по-висока, като
разликата е в труда, която при официалния представител е значително по-висока, като за
изготвяне на заключението са използвани средни пазарни цени на стойността на труда.
При определяне на обезщетението следва да се съобрази, че при имуществените
застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както
следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от 3 г. и е бил
отремонтиран в официален сервиз на марката – следващото се застрахователно обезщетение
е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен
сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури, т.
е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. С оглед на обстоятелството,
че лек автомобил „О. К.“ с рег. № ****** е бил в гаранционен срок (съгласно САТЕ),
5
размерът на обезщетението следва да се определи по цени за ремонт в
официален/оторизиран сервиз. Това е така, тъй като застрахователят следва да заплати
обезщетение, което да репарира изцяло вредоносните последици. Ако лекият автомобил се е
намирал в гаранционен срок, независимо дали основен или удължен, при който условие за
запазване правата на гаранцията е ремонтът да бъде осъществен в официален сервиз, то
обезщетението следва да се определи по цени за ремонт на този сервиз. Действителните
вреди са тези, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС в
оторизирания сервиз на вносителя на автомобила, доколкото автомобилът е бил предмет на
гаранционно поддържане към датата на настъпване на ПТП (така решение №
3756/10.07.2023 г. по в. гр. д. № 8604/2022 г. на СГС, решение № 344/18.01.2024 г. по в. гр. д.
№ 2541/2023 г. на СГС, решение № 266974/15.12.2021 г. по в. гр. д. № 10997/2020 г. на СГС и
др.). В случая застрахованият автомобил е бил в експлоатация по-малко от три години,
поради което стойността на дължимото застрахователно обезщетение е в размер на 6217,57
лв. Неоснователни са възраженията на ответника, че обезщетението следва да бъде
определено по средни пазарни цени от алтернативни източници и с влагане на алтернативни
части по изложените по-горе съображения, и поради това, че обезщетение по пазарни цени
от алтернативни източници не би онагледило средните пазарни цени към датата на
процесното ПТП, тъй като би било определено само по средни пазарни цени от
алтернативни доставчици, т. е. при съобразяване на цените само от ограничен сегмент от
пазара на части, боя, материали и труд, което не било довело до възстановяване на
действително настъпилите вреди.
Вещото лице е установило, че всички увреждания са в причинна връзка с процесното
ПТП, поради което възраженията на ответника, че са надписани ремонтно - възстановителни
дейности, които не са били необходими, както и дейности и части, които не са били увредени
вследствие на процесното ПТП, за които изводи не е проведено насрещно доказване, са
неоснователни.
В случая регресното вземане на ищеца към ответника на основание чл. 411 КЗ е в
размер на 6217,57 лв. На основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение
за направените обичайни разходи във връзка с щетата, поради което към общия размер на
дължимата от ответника сума следва да се включи и претендираната сума от 15 лв. - обичаен
разход за приключване на застрахователната щета. Следователно общият дължим от
ответника размер възлиза на сумата от 6232,57 лв. От посочената сума следва да бъде
приспадната платената от ответника преди предявяване на иска сума в размер на 4781,35
лв., поради което ответникът дължи остатъка от 1451,22 лв., в какъвто размер е и
разглежданата претенция на ищеца. При това положение предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
Като законна последица от уважаването на иска за главница следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 08.01.2024 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
6
Задължението на делинквента (на застрахователя на неговата гражданска
отговорност) към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава (в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в
забава не съвпадат). Ето защо за поставяне на длъжника в забава е необходима покана.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи,
сочещи за неговата отговорност (арг. 411, ал. 2 КЗ). В случая не се твърди получената
преписка да не е съдържала всички необходими документи. Страните не спорят, а и от
представената по делото регресна покана от 06.01.2020 г., получена от ответника на
08.01.2020 г. се установява, че към 05.01.2021 г., от който момент се претендира и
обезщетението за забава, е изтекъл 30-дневният срок за плащане на задължението.
За периода от изтичане на срока по чл. 412, ал. 3 КЗ – от 05.01.2021 г. до 05.01.2024 г.
размерът на законната лихва, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 476,09
лв., в какъвто размер е и претендираната от ищеца сума, поради което и претенцията по чл.
86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважена в цялост.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото. Съобразно
дадените в ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения
настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. В
заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в размер на 38,55 лв. за
държавна такса и в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, или общо 188,55
лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.
В исковото производство ищецът е сторил разноски както следва: 100 лв. за държавна
такса, 225 лв. за депозит за САТЕ, и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване на материалния интерес, фактическата и правната
сложност на делото и извършените в хода на същото процесуални действия от
пълномощника на страната, или общо 425 лв., които следва да се възложат в тежест на
ответника.
Разноски в полза на ответника при този изход на спора не се дължат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С., район „С.“, ул. „С.К.“ № 2, срещу „ЗД „Б.И.““ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № 87, искове с правно основание чл. 411
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът „ЗД „Б.И.““ АД дължи на ищеца „Застрахователно
акционерно дружество А.“ АД сумата в размер на 1451,22 лв., представляваща
невъзстановено регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ и ликвидационни разноски по щета №
10019030121792 за вреди на МПС марка „О.“, модел „К.“, с рег. № ******, причинени при
ПТП, настъпило на 14.08.2019 г. в гр. С., на ул. „Ф.К.“, посока от бул. „Ч.В.“ към ул. „М.“, по
вина на водача на МПС марка „М.“, с рег. № *****, чиято „Гражданска отговорност“ е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 08.01.2024 г. до окончателното
плащане, и сумата в размер на 476,09 лв., представляваща мораторна лихва за период от
05.01.2021 г. до 05.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 16.01.2024 г. по ч. гр. д. № 1466/2024 г. по описа на СРС, 48 състав.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.““ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Д.Б.“ № 87, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „С.“, ул. „С.К.“ № 2, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 188,55 лв. - разноски в заповедното
производство и сумата в размер 425 лв. – разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8