Определение по дело №768/2017 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 764
Дата: 10 ноември 2017 г.
Съдия: Йорданка Георгиева Майска-Иванова
Дело: 20172150100768
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2017 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                 10.11.2017г.                             Град Несебър

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                        граждански състав

На десети ноември                             през две хиляди и седемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                       Председател: Йорданка Майска-Иванова

Като разгледа докладваното от съдия Майска

Гражданско дело №  768 по описа на 2017г.

 

Производството е образувано по повод исковата молба на “Д.Т.” ЕООД, ЕИК-*********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Георги Вълканов, чрез пълномощник адв.П. *** против „Симпето 1” ЕООД с ЕИК-*********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Мирослав Христов Голев.

По заявление на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК Заповед № 277/23.05.2017г. по ч.гр.д. № 381/2017г. по описа на РС-Несебър с която  е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 7200лв. с включен ДДС, представляваща неизплатено задължение по договор за превоз от 21.12.2016г., по който е издадена фактура № 18008/12.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 21.02.2017г. до окончателното изплащане, сумата от 136,27лв., представляваща мораторна лихва за периода от 12.02.2017г. до 20.04.2017г. и съдебни разноски от 144лв. по заповедното производство. Против заповедта е подадено от ответника възражение и в изпълнение на разпореждане на съда по чл.415 ГПК ищецът е предявил претенцията по исков ред, за което е образувано и настоящото гр.д. № 768/2014г.. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът сочи, че след получаване на заповедта по чл.410 ГПК ответникът е изплатил на ищеца част от задължението си по договора за превод в размер на 3000лв., като са останали неизплатени 4200лв., които се претендират с исковата молба, ведно с обезщетението за забавено плащане и законните лихви, посочени по-горе. Представя доказателства.

Ищецът моли да бъде постановено решение по силата на което на осн.чл.422 ГПК да бъде прието по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца по Заповед за изпълнение на парично задължение № 277/23.05.2017г., постановена по ч.гр.д. № 381/2017г. по описа на РС-Несебър за сумата от 4200лева с ДДС,  представляващи незаплатен остатък от парично задължение по договор за превоз от 21.12.2016г., по който е издадена ф-ра № 18008/12.01.2017г., сумата от 136лв. представляващи обезщетение за забавено плащане за периода от 12.02.2017г. до 20.04.2017г., както и законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със сторените в заповедното производство разноски от 144лв., както и сторените в исковото производство разноски. Представя доказателства. Моли за допушане на гласни доказателства и съдебно-счетоводна експертиза.

Предявеният иск е с правно основание 422, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, вр.чл.86 от ЗЗД.

  В месечния срок  е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който претенцията се счита неоснователна на няколко основания – на първо място е направено възражение за неточно изпълнение от страна на ищеца и в частност на забавено изпълнение, тъй като се е отклонил от изискванията за време. Така ответникът не оспорва сключването на договор между страните, по силата т.5 от който ответникът е следвало на 21.12.2016г. да натовари стоката от конкретно посочен от ответника товарен адрес и да я разтовари най-късно на 29.12.2016г. до друг посочен от ответника адрес. Твърди се в писмения отговор, че ищецът в разрез с постигнатите договорености е натоварил стоката на 30.12.2016г. или 8 дни по-късно и е разтоварил стоката на 10.01.2017г. или 12 дни по-късно, като в нито един момент не е изпълнил задължението си да уведоми ответника местонахождението на товара. Ответникът сочи, че в договора е постигнато съгласие за неустойка в размер на 150евро на забавен ден, както за забавено натоварване на стоката, така и за забавяне на доставката, така и за непредставяне на информация за местонахождението на стоката. Поради забавяне общо на 20дни по натоварване и доставка на стоката се претендира неустойка от ищеца в размер на 3000евро или 5867,49лв.. Отделно се сочи че от датата на товарене 30.12.2016г. до датата на разтоварване 10.01.2017г. ищецът дължи неустойка от 50евро на ден или 500евро равняващи се на 977,92лв.. Така с общата сума от 6845,41лв. ответникът прави възражение за прихващане до размера на по-малкото задължение, като се посочва, че остатъкът ответникът възнамерява да е предмет на бъдеща искова претенция против ищеца.

На второ място ответникът заявява, че процесната фактура № 18008/12.01.2017г. не му е връчвана, съгласно т.7 от договора, като не му е връчен и т.нар. ЧМР-международни товарителници, поради което и оспорва твърдяната от ищеца настъпила изискуемост към датата на завеждане на иска. Оспорва се претенцията за лихви преди образуване на делото на това основание, а и по размер.

На следващо место се оспорва и представената фактура№ 18008/12.01.2017г. с насрещно твърдение, че тя не отразява извършения превоз, а именно налична е разлика в превозното средство и по-точно има разминаване между посочения ДК № на превозното средство в представената от ищеца фактура и посочения такъв в заявката-договор и ЧМР-тата. По-нататък твърди се и разминаване в начина на изчисляване на възнаграждението, като определеното във фактурата е на километър, което се различавало от заявката-договор. Сочи се в отговора и че липсва конкретна дестинация, която според ЗДДС била абсолютно задължителна. Възоснова на посоченото ответникът счита, че фактурата не отговаря на изискванията на ЗСч и ЗДДС, поради което и не е редовен счетоводен документи. Не се представят писмени доказателства. Отправено е искане  ищецът да бъде задължен да представи процесния заявка-договор в превод на български език, съобразно чл.185 ГПК, както и да представи в оригинал и превод на български език CMR – SH 283053 и CMR18008. Претендират се разноски.

Предвид изложеното и съобразно чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, да съобщи на страните проекта си за доклад по делото и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Съдът счита, че така уточнената исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че през исковия период страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет извършване на транспортна услуга – превоз на товар от и до  конкретни адреси, от България до Франция, че ищецът е изправна страна, тъй като е изпълнил задължението си съгласно клаузите на договора, че ответникът е в забава в плащането на полученото от него, което вземане е ликвидно и изискуемо, поради което е дължима и лихва за забава, като изцяло в тежест на ищеца е да докаже както основанието, така и размера на вземането си. В резюме в тежест на ищеца е да докаже съществуването на твърдяното вземане, а ответникът, съответно своите възражения за липсата на такова.

Отправеното с исковата молба искане за допущане на гласни доказателства е своевременно извършено, но в отклонение с изискванията на чл.156, ал.2 ГПК, поради което и на ищеца следва да бъде даден срок до първо по делото с.з. да съобрази това си доказателствено искане с посочената разпоредба, в противен случай същото подлежи на отхвърляне.

Искането за съдебно-счетоводна експертиза е своевременно извършено с исковата молба, поставените въпроси са относими към предмета на делото, поради което и подлежи на уважаване.

Представените с исковата молба документи на чужд език, следва да бъдат представени ведно с превод на български език, съобразно правилата на чл.185 ГПК. С писмения отговор е отправено искане по чл.183 ГПК ищецът да представи в оригинал процесния заявка-договор, CMR – SH 283053 и CMR18008, с посочване на основанията за това, поради което и искането подлежи на уважаване.

Предвид изложеното, на основание чл.140 от ГПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ВНАСЯ гр.д. № 768/2017г. по описа на Районен съд-гр.Несебър за разглеждане в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 28.11.2017г. от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и право за това.

                ПРИКАНВА страните към спогодба, или ги напътва към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ДОПУСКА представените с исковата молба заверени преписи на фактура № 18008/12.01.2017г. и показа на доброволно изпълнение изх.№ 397/04.04.2017г.

ПРИЛАГА към дело ч.гр.д. № 381/2017г. по описа на НРС.

УКАЗВА на осн.чл.101 ГПК ищецът в срок до първо по делото с.з. да съобрази отправеното с исковата молба искане за допущане на гласни доказателства с разпоредбата на чл.156, ал.2 ГПК, като посочи конкретните факти за които ще бъде разпитван всеки от свидетелите, в противен случай  доказателственото искане ще се счита за неизвършено съобразно чл.101, ал.3 ГПК.

УКАЗВА на осн.чл.101 ГПК ищецът да представи точен превод на представените с исковата молба документи на чужд език  съобразно изискването на чл.185 ГПК, в портивен случай същите не подлежат на приобщаване към доказателствения материал по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на осн.чл.183 ГПК ищецът в срок до първо по делото с.з. да представи в оригинал процесния заявка-договор, CMR – SH 283053 и CMR18008, като му УКАЗВА че при непредставяне в посочени срок представените преписи подлежат на изключване от доказателствата по делото.

ДОПУСКА  извършването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, след внасяне на депозит в размер на 150лв. по депозитна с/ка на РС-Несебър в 5-дневен срок от съобщаването, като в същия срок се представи и платежно нареждане за това от ищеца, като  ПОСОЧВА на ищеца, че платежното нареждане с оглед процесуална икономия може да бъде представено и по електронната поща на съда, като бъде за яснота придружено от писмена молба от страната с посочване на делото.

НАЗНАЧАВА  за вещо лице по допуснатата ССчЕ  Петя Новакова Няколова.

УКАЗВА на деловодство Граждански дела, вещото лице да бъде уведомено за изготвяне на експертизата след представяне на платежен документ за внесен депозит.

  СЪОБЩАВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивировъчната част на настоящото определение: Претендира се да бъде признато съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 381/2017г. на НРС, като поради настъпило плащане след издаване на заповедта се търсят следните суми: сумата от 4200лева с ДДС,  представляващи незаплатен остатък от парично задължение по договор за превоз от 21.12.2016г., по който е издадена ф-ра № 18008/12.01.2017г., сумата от 136лв. представляващи обезщетение за забавено плащане за периода от 12.02.2017г. до 20.04.2017г., както и законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със сторените в заповедното производство разноски от 144лв., както и сторените в исковото производство разноски.  

Така предявената претенция  се квалифицира като такава по чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка от страните трябва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, както следва: Претендираните права от ищеца произтичат от облигационна връзка, поради което по този иск в тежест на ищеца е да докаже, че през исковия период страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет извършване на транспортна услуга – превоз на товар от и до  конкретни адреси, от България до Франция, че ищецът е изправна страна, тъй като е изпълнил задължението си съгласно клаузите на договора, че ответникът е в забава в плащането на полученото от него, което вземане е ликвидно и изискуемо, поради което е дължима и лихва за забава, като изцяло в тежест на ищеца е да докаже както основанието, така и размера на вземането си.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест ищецът следва да докаже освен възникването на валидна облигационна връзка между страните и че е изправна страна по нея, предвид възраженията на ответника за забавено изпълнение, както и че претендираното от ответника задължение е валидно, ликвидно и изискуемо/с оглед наведените в отговора възражения и в тази насока/, а ответника следва да  обори доводите на ищеца и да докаже, че е изпълнил задължението си по въведеното от ищеца основание, или да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, въведени в отговора на исковата молба, въз основа на които твърди, че не дължи плащане.

    УКАЗВА на страните на основание чл.146, ал.3 от ГПК, че в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение могат да вземат становище във връзка с направения проекто-доклад и дадените указания от съда, да предприемат съответните процесуални действия. Указва на страните, че ако не изпълнят указанията на съда в посочения срок, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

                   УКАЗВА на осн.чл.147 от ГПК на страните, че до приключване на съдебното дирене могат: 1) да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно и 2) да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.

Не е извършено признание на факти и обстоятелства  по делото.

Липсват ненуждаещи се от доказване обстоятелства.

УКАЗВА на страните възможността за доброволно уреждане на спора- чрез медиация или друг, избран от страните, способ, с оглед постигане на благоприятен за спорещите субекти краен резултат.

НАПЪТВА страните към процедура по медиация. Структурираният диалог от специално обучен за целта медиатор обезпечава възможност за преодоляване на противопоставяне на емоционално натоварени позиции и концентриране вниманието на спорещите върху техните интересите. В тази процедура страните непосредствено участват при определяне изхода от спора, като са свободни да определят решението на всички или част от проблемите помежду си, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в отношенията им. Страните могат да спестят време – окончателното решение в тази процедура не зависи от ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние да определят момента на решението – своевременно приключеният спор и удовлетворено вземане ограничава отговорността за лихва. Страните могат да спестят и средства – при одобрена спогодба, за ищеца възниква право да поиска и получи половината от внесената държавна такса за съдебното производство – чл.78 ал.5 ГПК. Осъзнатият взаимен интерес и основаното на него решение на спора е и допълнителен стимул и за доброволно изпълнение, а това спестява неудобство за страните и влагане на допълнителни средства. Процедурата е доброволна – по всяко време страните могат да напуснат процедурата, ако преценят, че продължаването й не е в техен интерес и поверителна – никой друг, освен медиатора, не узнава споделеното от страните по време на провеждането й.

Към Районен съд - гр.Несебър действа Съдебна програма за медиация, от която страните могат да се възползват. Повече информация за това може да се получи всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от съдебния координатор г-жа Елена Павлова – деловодител в „Гражданско деловодство” при Районен съд-гр.Несебър, стая № 4, тел: 0554/4-41-97. Повече за Съдебната програма за медиация можете да се научи и на уеб-страницата на Районен съд-гр.Несебър: www.rs-nesebar.org, раздел „Медиация”.

Съдът Ви уведомява, че при нужда от съдействие за организиране на среща по медиация или за одобряване на спогодба, постигната чрез медиация, можете да уведомите съдията чрез съдебния координатор - деловодител, като посочите електронен адрес или телефон. Заседанието за одобряване на постигната спогодба ще бъде насрочено във възможно най-кратък срок.

Определението е окончателно.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, а на ищеца ведно с препис от отговора на ответника.    

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: