Решение по дело №1176/2019 на Районен съд - Дупница

 

Р Е Ш Е Н И Е

			10.01.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	05 декември		2019

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Кечева

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		1176		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година  и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

С.И.С., с ЕГН **********,*** е предявил жалба против Наказателно постановление (НП)  № 6438/25.09.2019  г., издадено от Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция  „Пътна инфраструктура”- гр. София, с което му е наложена административна санкция – „глоба“ в размер на 1 000.00 (хиляда) лв., на основание чл. 53, ал.1от Закон за пътищата (ЗП) за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ във вр. с чл. 37, ал. 1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, чрез ю.к. Л. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила.

Дупнишкият районен съд, в настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 03.09.2019 г. в 12:19 ч., на път I-1, км. 322+150 дясно на 300 м след разклона за с. Дяково в посока гр. Перник- гр. Дупница актосъставителят С.П., на длъжност „гл. инспектор“ при АПИ, гр. София и свидетелят при констатиране на нарушението, съставяне и предявяване на АУАН – Е.С., установили, че жалбоподателят управлявал МПС с две оси марка „Зърнокомбайн“, модел „Claas Lehion 450 Evolusion“, с рег. № Е 03385, като при извършената проверка направили измерване, при което е констатирано че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: Измерената широчина е 3.50 м. при допустима максимална широчина на ППС 2.55 м. съгласно  чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредбата.

Измерването е  извършено с техническо средство ролетка № 1305/18 (5м).

Приложени са: разписка от  03.09.2019 г. подписана от жалбоподателя, в която последният отбелязал, че е получил препис от АУАН. В разписката е отбелязано,  становище на актосъставителя, че след съставяне на акта не са спазени условията на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ; квитанция № 101010126005993/05.09.2019 г. в 11.45 ч. за 210 лв. и кв. № 101010120005994/05.09.2019 г. в 12.50 ч. за 2.25 лв.  Прието е, че е нарушен чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ от ЗП във вр. с чл.37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 на МРРБ; снимка на комбайна и технически характеристики на ППС.

Административнонаказващият орган е възприел същата фактическа обстановка и правна квалификация, като е допълнил, че водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДПР на Наредба  № 11/03.07.2001 г. на РРБ, респ. извънгабаритно по чл. 2 от Наредбата, като същият е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишава максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност за специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата. АНО е възприел като утежняващо вината обстоятелство, че водачът е нарушил разпоредбата на чл.  37, ал. 1, т.1  от Наредбата след съставяне на АУАН, като е продължил движението на ППС след въведената забрана – нарушение на чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ от ЗП.

Като доказателство по делото са приложени още: Свидетелство за калибриране № 839А-Д-15 на средство за измерване ролетка, с дата на калибриране 17.09.2015 г., декларация за съответствие, сертификат за съответствие.

В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта, показанията на които са последователни и взаимодопълващи в подкрепа на установената и описана в АУАН фактическа обстановка.

Жалбоподателят в съдебно заседание  е дал обяснение,  като прави възражение че машината не е  била извънгабаритна и е трябвало да пресече главен път Е-79, за да отиде от другата страна на пътя, тъй като от двете страни  на пътя е имало слънчогледови ниви за жънене. След направената проверка е заплатил сума от 2.50 лв., но въпреки това АУАН му бил съставен.

Приетата фактическа обстановка се установява от показанията на  разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства.

На първо място относно наведените в жалбата и пледоарията доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до незаконосъобразност на атакуваното НП настоящият състав намира от правна страна следното:

Според състава на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, който е посочен от наказващият орган, се наказват с глоба физически лица, които извършват, респ. наредят да се извършват следните дейности, а именно: движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. По принцип субект на това нарушение е физическо лице, като не се изисква особено негово качество, като например да бъде водач на ППС или МПС в първата алтернативно предложена диспозиция, като изпълнителното деяние на втората предвидена диспозиция е волевото поведение на субекта, който нарежда – очевидно на подчинен му по различни причини друг субект – да извърши именно такива дейности. Извън това обективната страна на това нарушение изисква самите дейности да съставляват движение на ППС, което следва да е едновременно и тежко, и извънгабаритно. Изнвънгабаритните средства винаги включват в понятието си тежкото ППС – арг. от § 1, т. 1 от ДР на Наредбата. При това положение е следвало в обстоятелствената част на постановлението да се посочи изрично, че става въпрос за извършено от жалбоподателя деяние в качеството му на пряк извършител на дейността движение на извънгабаритно и едновременно тежко ППС без конкретно разрешение от конкретна администрация, която разрешава такова движение на самото ППС в обхвата на конкретния път, под които факти и констатации би се субсумирал приложения от наказващият орган състав. Процесното постановление не съдържа тези изисквания от формална страна – арг. от чл. 57, ал1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Според обстоятелствената му част жалбоподателят управлява МПС с две оси, което – предвид направените и неоспорени измервания – се явява извънгабаритно по смисъла на НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредбата за лаконичност). Посочено е, че не било представено валидно разрешително или квитанция за пътна такса по смисъла на същата Наредба. Това е квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП. Именно тази квалификация на наказващият орган е неправилна и компрометира правото на защита на жалбоподателя. Всъщност при това описание на противоправното поведение от наказващият орган се поддържа, че водачът нарушава императивната забрана на тази именно разпоредба на ЗП. Очевидно е, че наказващият орган визира някое от разрешенията, които са предвидени в чл. 26, ал. 3 от закона, тъй като те биха били относими към дейностите от специалното ползване на пътя.

Задължението по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП обаче касае ползването на пътя единствено за целите на специалното му ползване по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на закона. Съответно забраната се отнася до случай, когато единствено за целите на това специално ползване в обхвата на пътя се движат извънгабаритни и тежки ППС. Според разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на ЗП "Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица. ". Внимателният анализ на нормата сочи, че специалното ползване не е самото движение по пътя, а използването му или за превозване на тежки/извънгабаритни товари или ползването, употребата му за определени конкретни дейности, които не представляват във функционален аспект превоз. Логиката на закона е, че именно това превозване прави съответното ППС тежко или извънгабаритно. Т. е. движението по пътя, което има предвид нормата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" касае не движение на ППС, което е извънгабаритно или тежко по смисъла на § 1, т. 1 от Наредбата, а превозването от страна на ППС на тежък или извънгабаритен товар, което превозване води до превръщането на превозващото такъв товар ППС в извънгабаритно.

На тази плоскост следва да се отбележи, че изпълнителното деяние на такова нарушение, което представлява управление на тежко или извънгабаритно ППС, което не превозва тежък/извънгабаритен товар, и е относимо именно към физическо лице – водач на това извънгабаритно и тежко ППС, се извежда и от разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредбата. При това именно такова изпълнително деяние - което не винаги изисква субекта му да е конкретният водач на съответното ППС - е предвидено в разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. Този конкретен състав обаче не предвижда в признаците си посочване на нарушена правна норма от същия закон, тъй като самият той съдържа всички съставомерни признаци.

Изложените по-горе несъответствия между обстоятелствената част на наказателното постановление досежно квалифицирането на поведението на водача като нарушаване на неприложима към съответният административно наказателен състав правна норма е израз на неспазена от наказващият орган форма на наказателното постановление, при което несъобразяването на това нарушение от страна на съда е форма на неправилно приложен закон.

Следва да се отбележи, че не случайно в Наредбата, в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от нея е предвидено спирането и проверките в хипотезите на т. 1 от разпоредбата да се правят съвместно с органите от МВР, тъй като при констатирането на конкретно поведение е възможно да се установи наличен състав на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, когато не става въпрос за специално ползване на пътя, изискващо определено разрешение и нарушението е извършено от самия водач и обратното. Тази възможност е предвидена както с оглед различните нарушения, предвидени в ЗДвП и ЗП, така и с оглед компетентността на актосъставителите при констатирането им – арг. от чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 56, ал. 2 от ЗП.

И накрая, извън дотук изложеното и независимо от него, настоящия съдебен състав състав намира, че конкретното деяние е несъставомерно по текста на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, на който в крайна сметка е основано постановлението. Квалификацията за извънгарабитност на конкретният зърнокомбайн е направена въз основа на измерване, касаещи размерите /габаритите/ му, без да е направено измерване на допустимата му маса или натоварване на ос, т. е. не е констатирано дали това превозно средство е и тежко по чл. 3 от Наредбата. Това означава, че конкретното деяние е несъставомерно, тъй като констатацията не касае реципрочният случай, при който се констатира наличие на тежко ППС, което винаги е приравнено на извънгабаритно. Както се отбеляза, изискването на чл. 53, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗП е за движение на ППС, които са едновременно извънгабаритни и тежки, като втората предпоставка не се установява. Кумулативното наличие на тези предпоставки следва от изричния израз "тежки", като с оглед характера на производството е неприемливо да се счита, че изискването касае винаги извънгабаритните ППС по § 1, т. 1 от ДР на Наредбата, тъй като това би обезсмислило законовата норма, предвиждаща административно-наказателната отговорност.

Мотивиран от изложеното и основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът намира, че вмененото нарушение на жалбоподателя се явява недоказано по категоричен начин, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено

Р   Е    Ш   И   :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 6438/25.09.2019  г., издадено от Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция  „Пътна инфраструктура”- гр. София, с което на С.И.С., с ЕГН **********,***, му е наложена административна санкция – „глоба“ в размер на 1 000.00 (хиляда) лв., на основание чл. 53, ал.1 от Закон за пътищата (ЗП) за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване и протест, в 14-дневен срок, считано от датата на връчването на страните, пред Кюстендилски административен съд на основанията предвидени в НПК и по  реда на гл. ХІІ от АПК.

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: