№ 419
гр. Пловдив, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Грета Ил. Чакалова
като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело №
20225300900624 по описа за 2022 година
Образувано е по жалба, подадена от П.П.П., ЕГН ********** в качеството и на
Едноличен търговец с фирма „ВЕСО – П.П.“, ЕИК ********* чрез процесуалния и
представител адв. К. против Отказ № 20221031131454/31.10.2022 г. на АВп.
Жалбоподателят иска отмяна на обжалвания отказ като незаконосъобразен и
постановяване на вписване на заявените обстоятелства, като се мотивира с това, че с
Договора за прехвърляне на търговско предприятие с нотариално удостоверяване на
подписите и съдържанието се установява, че предмет е прехвърлянето на търговско
предприятие и фирмата на Едноличния търговец и затова е отбелязано, че Едноличният
търговец ще продължи дейността си с фирма „ВЕСО – П.П. – С.Г.“. Длъжностното лице не е
съобразило обстоятелството, че когато се прехвърля предприятието и фирмата на Едноличен
търговец, не се прилага разпоредбата на чл.52а, ал.1 от Наредба № 1/14.02.2007 г., тъй като
при прехвърляне на фирмата си Едноличният търговец губи качеството на търговец.
Постъпил е и отговор от АВп, с който се дава становище за неоснователност на
жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доказателствата Съдът приема следното:
Подадената жалба е допустима, тъй като:
- изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в
производството по вписване пред Агенцията по вписване);
- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал.4
ЗТРРЮЛНЦ);
- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал.1
1
ЗТРРЮЛНЦ.
Предвид доказателствата Съдът намира за установено:
Със Заявление 20221031131454/31.10.2022 г. на АВп г. е поискано вписване на
прехвърляне на търговското предприятие по партидата на „ВЕСО – П.П.“, ЕИК *********.
За да откаже вписване на посочените обстоятелства, Длъжностното лице се
мотивира с това, че е подадено заявление по обр. В1 от Наредба № 1/14.02.2007 г., но освен
това заявление, е необходимо подаването на допълнително заявление обр.А1 по Наредба №
1/14.02.2007 г. , доколкото правоприемникът е физическо лице.
Търговският закон дава възможност за прехвърляне на фирмата на Едноличен
търговец, като освен фирмата се прехвърля и предприятието на Едноличния търговец, както
в случая е видно с оглед представения договор, като в наименованието на търговеца се
включва името и на правоприемника.
Следва да се отбележи, че в случая правоприемникът е физическо лице и е
необходимо с искането за вписване на прехвърляне на фирмата и предприятието на
Едноличен търговец да се подаде заявление за първоначална регистрация и на
правоприемника. Това е така, тъй като съобразно нормата на чл. 16, ал. 1 ТЗ, която е
императивна, се изисква отразяване на обстоятелството едновременно по партидата и на
отчуждителя, и на правоприемника. За целта е необходимо изготвянето на документи,
необходими за първоначална регистрация на правоприемника като търговец.
В конкретния случай длъжностното лице при извършената проверка по
подаденото заявление и приложените с него документи е установило, че заявителят е
следвало да подаде заявление обр. А1 за първоначална регистрация на правоприемника,
като приложи изискуемите се документи в тази връзка, а е подадено единствено заявление
обр. В1 за вписване на прехвърляне на търговско предприятие със съответните документи,
поради което правилно е постановил отказ за вписване на заявените обстоятелства.
Регистърното производство по чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ има характера на
охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК и Агенцията по вписванията няма
качеството на страна в производството. Нормата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, която
постановява, че се присъждат разноски по реда на ГПК, не е съобразена с едностранния
характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като отговорността за разноски се
прилага само в спорните съдебни производства, при които право на разноски има страната, в
чиято полза е разрешен правният спор. Тъй като едностранният характер на производството
по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25,
ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за
всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на
единствената страна в производството - молителя. Ето защо на АВп не следва да се
присъждат разноски.
Предвид изложеното Съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената от П.П.П., ЕГН ********** в качеството и на
Едноличен търговец с фирма „ВЕСО – П.П.“, ЕИК ********* чрез процесуалния и
представител адв. К. против Отказ № 20221031131454/31.10.2022 г. на АВп
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в седмичен срок
от съобщаването му на страните
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3