Решение по дело №174/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 463
Дата: 17 юли 2020 г.
Съдия: Жанета Димитрова Георгиева
Дело: 20204400500174
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

гр. Плевен, 17.07.2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Плевенски  окръжен съд, ІІІ - ти  състав, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  рени спартанска                                                                       

                                                                       ЖАНЕТА Д.                   

при секретаря п. П.

в присъствието на Прокурора

като разгледа докладваното от съдията Ж. Д. в.гр.д. N 174 по описа за 2020 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

         Производство е по чл. 258 и сл. ГПК.

         С решение № 111 от 18.10.2019 год., постановено по гр.д. № 503/2018 г., Никополският районен съд е признал за установено по отношение на ответника „***“ АД, гр. София, ЕИК ****, че ищеца П.Д.П. с посочено ЕГН и адрес *** не дължи на ответника „***“ АД, гр. София, ЕИК **** сумата от 3 052,50 лв. начислена по фактура № ****/05.06.2018 г..

         Със същото решение Никополският районен съд е осъдил „****“ АД, гр. София, ЕИК *** да заплати на П.Д.П. сумата от 1130,20 лв. за направени по делото разноски.

         Недоволно от така постановеното решение са останало въззивното дружество „****“ АД, гр. С., ЕИК ****, което чрез пълномощника си юрисконсулт С.Т. го обжалва изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че безспорно в производството по делото е установено, че корекцията по процесната фактура е извършена на основание чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ и чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ, като са посочени количествата, периода и единичните стойности, както и че констативния протокол, на базата на който е извършена корекцията е подписан от представител на полицията, който с подписа си е валидирал действията на служителите на дружеството относно отразените в същия констатации. Посочва се, че към датата на издаване на констативния протокол – 01.06. 2018 г. разпоредбите на чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР през 2013 г., са били в сила, тъй като същите са отменени с обнародваното в ДВ бр. 87/2018 г. решение на ВАС в по-късен момент, от което следва да въззивното дружество е имало нормативно установено правно основание да извърши корекцията по посочения в чл. 48 от ПИКЕЕ ред, а изводите на НРС, че към този момент ПИКЕЕ са изцяло отменени са неправилни. Позовава се на разпоредбата на чл. 195 ал. 2 от АПК, както и на цитираната практика на ВКС и ВАС и извежда извод, че отношенията между страните към процесния момент следва да се считат уредени от ПИКЕЕ, а не от ОУ на въззивното дружество. Според въззивника решенията на ВКС, на които се позовава НРС не са задължителни за съдилищата, а такива са само тълкувателните мотиви на решението, с които се дава отговор на поставения в определението за допускане на касационно обжалване правен въпрос и се позовава на ТР № 1/19.02.2010 г. и т. 2 от ТР №2/28.09.2011 г., както и на редица отхвърлени на това основание искове на потребители, като в албата въззивникът се  позовава на съдебна практика в тази насока чрез посочване на редица решения на ВКС, СГС, ПОС и други окръжни съдилища. Според въззивника неправилно НРС е приел също, че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ, тъй като не е взето предвид, че във всички случаи на неизмерване или неточно измерване на консумираното количество енергия, доставчикът е освободен от задължението да докаже реалното количество потребено енергия, а напротив в тежест на потребителя е да докаже, че с оглед монтираните в обекта електроуреди потреблението му е по-малко от определеното с формулата в чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ. В жалбата се посочват и процесуални нарушения, извършени от НРС, които според въззивника са довели до неправилни правни изводи в мотивите на решението поради необсъждане на всички събрани доказателства при отчитане на доказателствената тежест в производството. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени решението на НРС и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск и присъди на въззивното дружество направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.       

         в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемата страна П.Д.П. чрез процесуалният му представител адвокат Д.С. ***. В отговора се поддържа, че корекционната процедура е извършена в нарушение на ПИКЕЕ, тъй като от заключението на назначената по делото съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Лиляна С. по делото се установява, че изчисленията са математически верни, но неправилни поради неправилна формула несъобразена с ПИКЕЕ, тъй като в случая липсват данни за грешката, с която измерва средството за търговско измерване и не могат да се предприемат по-нататъшни действия по определяне на неизмереното количество енергия, като наред с това се касае за частично неотчитане на потребената ел. енергия от една от фазите на трифазния електромер, а не изцяло неотчитане на потребена ел. енергия от СТИ. Според въззиваемата  страна дори да се приеме, че чл. 48 от ПИКЕЕ е действал към датата на проверката, то въззивното дружество произволно, без основание и в нарушение на ПИКЕЕ е начислило и фактурирало претендираната сума, предмет на предявения отрицатен установителен иск. Моли се въззивният съд да потвърди атакуваното решение на НРС и да остави въззивната жалба без уважение. Претендира направените по делото разноски.

         В с.з. въззивната страна не се представлява, но чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. депозира писмена молба, в която поддържа подадената жалба и претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.

         Въззиваемата страна не се явява, но чрез пълномощника си адвокат С. поддържа депозирания писмен отговор срещу въззивната жалба. Претендира направените по делото разноски за въззивната инстанция и представя списък на разноските за сумата от 600 лв. – адвокатско възнаграждение за защита по делото.

         Третото лице – помагач на въззивника „*****“ АД, гр. София, ЕИК **** не се представлява по делото и не изразява становище по основателността на въззивната жалба. 

         Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено  следното:

         Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         С исковата молба ищецът П.Д.П. чрез пълномощника си адвокат Д.С. е предявил против ответника „****” АД, гр. София отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество недължимост на сумата от 3 052,50 лв. по фактура № ****/05.06.2018 г., начислена за периода от 04.03.2018 г. до 01.06.2018 г. за електрическа енергия, която не е ползвал.

         В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответника чрез пълномощника си юрисконсулт С.Т. е оспорил предявения иск. Посочено е, че на 01.06.2018 г. при извършена проверка на трифазния електромер на ищеца на адрес: с. М., потребителят, посочен като бизнес партньор с посочен клиентски номер, не е открит, но е констатирано, че липсва пломба на щита, направена е промяна на схемата на свързване, както и че поради по-късо ляво болтче на деривационната пластина първата фаза не дава верига и липсва индикация за нея на дисплея на електромера е съставен констативен протокол № ***/01.06.2018 г. в присъствието на двама независими свидетели – представители на федерацията на потребителите съгласно чл. 47 ал. 3 от ПИКЕЕ и представител на полицията и констатациите са отразени в протокола. Твърди се, че след като схемата на свързване на електромера е свързана от служителите на дружеството същият е започнал да отчита използваната ел. енергия и това е отразено в протокола и тъй като не се касае за манипулация вътре в електромера, а за промяна на схематата е преценено, че електромера не трябва да се запечатва и изпраща за метрологична проверка от независима лаборатория. Твърди се, че корекцията е извършена на основание чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ и чл. 48 ал. 2 вр. ал. 1 от ПИКЕЕ, като извършеното преизчисление е в размер на 16 628 kWh и се основава на промяна на схемата на свързване. В отговора се посочва също, че при ежемесечното отчитане на ел. енергия не се извършва проверка на целостта на промбите, тъй като това се извършва от специализиран екип, поради което ежемесечното отчитане не представлява проверка по чл. 44 ал. 2 от ПИКЕЕ. Поддържа се, че отговорността по основание чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ и чл. 48 ал. 2 вр. ал. 1 от ПИКЕЕ е обективна и не е необходимо дружеството да доказва вината на потребителя, като е достатъчно да е налице обективно състояние – неизмерване или непълно или неточно измерване на ел. енергията. Ответникът се позовава разпоредбите на чл. 17 т. 2 от ОУ на дружеството относно задължението на потребителя да заплаща консумираната ел. енергия след изготвяне на справка относно дължимите суми по корекцията и уведомяване на потребителя в 7 – дневен срок за сумите и счита, че са изпълнени изискванията на чл. 98 ал. 2 т. 6 от ЗЕ.

         Третото лице – помагач на ответника „****“ АД, гр. С., ЕИК **** изразява писмено становище пред НРС за неоснователност на предявения иск. 

         За да уважи изцяло предявявения иск Никополския районен съд е приел, че същият не е доказан по основание и размер, тъй като по делото не се е доказано стриктно спазване на процедурата, предвидена в ПИКЕЕ установено със заключение на СТЕ, изготвена от вещото лице по втората СТЕ, като констативният протокол не установява грешка при измерване от СТИ, респ. не са налице основания преизчисляване по реда на чл. 48 ал. 1 т. 1 б. „б“ от ПИКЕЕ. НРС е приел също, че към датата на проверката по-голямата част от разпоредбите на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51 вкл., са отменени с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. Дело № 2385/2016 г. на ВАС, обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г., считано от датата на обнародването им съгласно чл. 195 ал. 1 вр. чл. 194 от АПК, поради което разпоредбите на чл. 47 ал. 1 и чл. 52-56 от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия казус, респ. липсват законовите предпоставки, уредени в тези разпоредби за да възникне право на ответното дружество да коригира сметката на потребителя. НРС е приел, че след отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 от ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както и специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, като сами по себе си, четирите неотменени разпоредби на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от раздел IХ на ПИКЕЕ не дават пълната регламентация изискуема от чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ относно принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция в сметките за предоставената електроенергия. Според НРС при липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ към които препраща чл. 83 ал. 1  т. 6 от ЗЕ доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества ел.енергия по партидите на абонатите не може да бъде осъществено, общите правила за доказване на фактите, имащи значение при извършване на корекцията по неотменения чл. 48 от ПИКЕЕ са неприложими, доколкото отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специалния закон (ЗЕ) и в регулирането им участва държавата чрез своя орган КЕВР. В заключение НРС прави извод, че не е осъществено условието да са налице правила чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, реламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и част от тези за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия, като в последствие с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. ВАС, ІV о. са отменени и горепосочени четири разпоредби. НРС позовавайки се на решение 115/20.05.2015 г. по гр.д. № 4907/2014 г., IV г.о. на ВКС е приел също, че през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ до 16.11.2013 г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ обн.  ДВ, бр.98/2013 г. и в последствие отменени с цитираните две решения на ВАС не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатиране неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерното поведение от страна на потребителя и счита, че в конкретния случай хипотезата е идентична, тъй като липсват нови цялостно уреждащи процесните отношения ПИКЕЕ и тази празнота не може да бъде заместена от действащите до този момент разпоредби, доколкото такива, съответстващи на изискванията на чл. 83 ал.1  т. 6 от ЗЕ липсват.

         Не се спори между страните, че въззиваемият П.Д.П., ищец пред НРС е абонат на „*****” АД, гр. София с клиентски номер ***** и разкрита партида с абонатен номер **** за обект в с. М., ул. „****“ № ***, Плевенска област.

         Не се спори, че на 01.06.2018 г. служители на „****” АД са извършили техническа проверка на електромера /СТИ/ в горепосочения обект в с. М. с фабр. № ****, за което е съставен констативен протокол № **** от същата дата. Видно от констативния протокол, че при проверката са установени налични пломби на капака на електромера и на капачката на клемния блок, липса на пломба на щита, промяна на схемата за свързване, като пластината на първата фаза не дава верига и на дисплея липсва индикация на първага фаза L1. Установено е също, че лявото болтче на деривационната пластина за първа фаза е подменено с болтче по-малка дължина и няма връзка между токова и напреженова намотки, като по този начин консумираната по тази фаза ел. енергия не се измерва и не се заплаща от абоната. В констативния протокол е отразено, че е подменено болтчето, възстановена е нормалната схема на свързване, електромерът е измерен с еталон и е редовен по БДС. От протокола се уставяват имената на служителите на „****“АД, извършили проверката – Н. К. П., В. Л. В. и П. И. Р., като протоколът е подписан от двама свидетели Н.Д. М.и Б.А. Л., в качеството на представители на Федерацията на потребителите. Констативният протокол е подписан и от служител на МВР – Й. Б. Г..

         Не се спори, че с писмо от 04.06.2018г. въззиваемият е уведомен от „*****” АД за извършената проверка на електромера с посочен номер и че ще бъде извършена корекция на сметката съобразно ПИКЕЕ.

         Не се спори, а се установява от представеното предложение за корекция на сметка, изготвено и утвърдено от служители на „****” АД на 06.06.2018 г., което е връчено на въззиваемия с пощенска пратка на 08.06.2017 г., че в същото е посочена формулата, по която е изчислена коригираната енергия и е предложено да се доначисли използвана енергия в размер на 16628 kWh по дневна тарифа за период от 04.03.2018 г. до 01.06.2018 г..

         Не се спори, че въз основа на гореописания констативен протокол  въззивното дружество е начислило на въззиваемия допълнителна сума за консумирана, но незаплатена ел. енергия в размер общо на 3 052,50 лв. с ДДС, за която сума е съставена фактура № ****/05.06.2018 г. по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ. Установява се от приложението към фактурата, че изчисленото по констативния протокол количество енергия съгласно ПИКЕЕ е в размер на 16628 kWh.

         Не се спори, че с писмо от 06.06.2018 г. въззиваемият е уведомен от „****” ЕАД за извършената проверка, за която е съставен посочения по - горе протокол и извършената корекция на сметката му със сумата от 3 052,50 лв., която следва да се внесе по сметка на „*****” АД.

         Спори се между страните в първата и въззивната инстанция налице ли са основанията на чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ и чл. 48 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 б. „б“  от ПИКЕЕ за извършване на корекция на сметката на въззиваемия, кога и от кого е осъществено т.нар. подменяне на болтчето на електомера и дали не се дължи на техническа неизправност в резултат на некачествено монтиране на електромера, носи ли отговорност абоната, ако техническата неизправност не се се дължи на негови умишлени действия, по какъв начин е изчислена дължимата ел. енергия за периода и математически правилно ли е изчислението, следва ли да се изчислява по този ред при положение, че се касае за неотчитане на ел. енергия по една фаза на електромера.

         Установява се от заключението на приетата в първата инстанция съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. А* Й* /л. 70-74 от І инст. Дело/, че на основата на констатациите в протокола № ***/01.06.2018 г. вещото лице заключава, че консумираната електроенергия от първа фаза не се измерва от електромера поради прекъсната връзка с напреженовата намодка, а консумираната електроенергия от другите две фази се отчита от СТИ. Вещото лице е заключило, че при положение, че е прекъсната връзката между една от фазите и електромера това означава, че има промяна в схемата за свързване на електромера на потребителя, но само за едната фаза – L1. Вещото лице заключава, че нарушаването на пломбата на щита на таблото на електромера е с достъп до поле „мерене“, до което има достъп само служител на ЧЕЗ, а ползвателите имат регламентиран достъп само до поле

„потребител“. Вещото лице заключава, че клемният блок се пломбира за да нямат потребителите достъп до него, като подмяната на болт на деривационна пластина не може да бъде разглеждана като производствен дефект. Вещото лице заключава, че количеството потребена ел. енергия съгласно чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ се изчислява за период от 90 дни на основание чл. 48 ал. 1 т. 1 б. “б“ от ПИКЕЕ като една трета от пропусквателната способност на средството за търговско измерване. Вещото лице заключава, че в предложението за корекция на сметка на „*****” АД приложената формула е вярна, като крайната стойност е определена за трите фази при ежедневно 8 часово натоварване, при съобразяване, че за периода на корекцията подаваната ел. енергия към абоната не е прекъсвана, не е сменяно СТИ, не е пререгистриран, не е извършвана техническа проверка и не е издаван друг констативен протокол. Вещото лице установява, че цената на коригираните количества енергия е тази, по която *** ЕАД, в качеството на обществен доставчик продава ел. енергия на електропреносното и електроразпределителното предриятие – 70,46 лв./МWh без ДДС, в т.ч. 3,12 лв/МWh компоненента за дейността „обществена доставка на ел. енергия“, а компонентата във фактурата е  37,25 лв./МWh без ДДС, в т.ч. компонента за разходи за възобновяеми източници в размер на 23,10 лв/МWh. При разпита на вещото лице пред НРС в о.с.з. на 14.02.2019 г. същото е заявило, че изчисление за една фаза може да се направи, ако има яснота към момента на проверката какви консуматори са прикачени.

         Установява се от заключението на приетата в първата инстанция втора съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Лиляна С. /л. 131-132 от І инст. Дело/, че на основата на констатациите в протокола № ****/01.06.2018 г. вещото лице заключава, че преизчисляването на консумираната ел. енергия е извършено неправилно, тъй като процедурата по чл. 48 ал. 1 т. 1 б. „б“ от ПИКЕЕ, посочена като ползвана в предложението за корекция се отнася за случай, в който средството за търговско измерване /СТЕ/ не измерва или измерва с грешка извън допустимата, а в представения констативен протокол липсват данни за грешка, с която измерва СТЕ. В констативната част на заключението вещото лице установява, че за да стигне този извод е съобразило, че при проверката на място не е измерена и документирана грешка, с която измерва в момента СТИ и липсват данни от измерване на токовото натоварване на фази R, S и T, както на линията захранваща електромера, така и на линията след електромера. При разпита на вещото лице пред НРС в о.с.з. на 10.07.2019 г. същото е заявило, че след като клемния блок над електромера е намерен пломбиран от служителите на ЧЕЗ, то факта, че фаза L1 не мига не доказва, че е променена схемата, тъй като е възможно болтчето да е монтирано неправилно от служител на ЧЕЗ и не може да предположи умишлено въздействие от този служител. Според вещото лице в тази хипотеза е трябвало да се измери каква е грешката на този електромер, тъй като е възможно само индикатора да не свети, а електромера да работи. Според вещото лице, ако електромерът е включен, когато няма захранване във фаза L1 той няма да работи изобщо, а за грешка се говори, когато тя надхвърля 1-2 %, като в рамките на тези проценти може да се говори, че има точен измерител. Според вещото лице при наличие на грешка в измерването се прилага чл. 48 ал. 1 т. 1 б. “а“ от ПИКЕЕ, но трябва да има данни за грешката.

         Установява се от разпита на свидетелите Н* М*, В*В* и П. Ръжевски, че първият от тях е представител на Федерацията на потребителите, а вторият и третият от тях работят като техници ел. системи и контрол в „*****” АД и в това си качество участвали в извършена проверка по сигнал на електромера на потребител П. ***. Свидетелите установяват, че на място са отишли трима служители на ЧЕЗ и двама представители на Федерацията на потребителите. Свидетелите установяват, че таблото на въззиваемия се намира на стълб през улицата, извън имота на собственика, като таблото е кутия, в която е имало няколко електромера, само един от които трифазен. Установяват, че потребителят е търсен, но не е намерен, както и че са извикани представители на полицията, които извършили оглед, след което е съставен констативния протокол. Свидетелят Върбанов, чиито показания кореспондират с тези на останалите свидетели установява, че таблото е било без пломба на щита и липсвала индикация L1, след което демонтирали капака на клемовия блок и констатирали, че лявото болтче на деривационната пластина за първа фаза е подменено с по-късо, като е закрепено с моментно лепило за пластината. Установява, че напрежение е имало и на трите фази, но при подаване с товарно устройство през първата фаза индикатора не реагирал, а подавана енергия не се измервала, както и че след монтиране на по-дълъг болт индикатора се появил, започнал да измерва и през трите фази, а товара на трите фази към този момент е бил 0. Установява, че не са замерили електромера с уред, тъй като не са намерили потребителя и не са установили какво е свързано към тази фаза. Свидетелят Марков установява, че не помни дали капака на електромера има пломби, но е видял, че трифазния електромер бил с тъмен дисплей, като всичко което са констатирали е отразено в протокола.

Въззивният съд като съобрази приложимите правни норми приема, че към момента на извършване на проверката и издаване на констативния протокол - 01.06.2018 г., както и към момента на коригиране на сметката за консумирана ел. енергия за минал период с процесната фактура от 05.06.2018 г. са действали ОУ на въззивното дружество, в чл. 17 ал. 2, чл. 18 и чл. 49 ал. 2 от които е предвиден ред за уведомяване на клиентите при извършване корекция на сметките на потребителите, както и са действали разпоредбите на чл. 48-51 вкл. от ПИКЕЕ, регламентиращи правомощията на доставчика да извършва последваща  корекция на сметки на потребители в хипотезите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, респ. в случаите на неправомерна външна намеса върху СТИ само въз основа на обективния факт на констатираното неточно отчитане или неотчитане на доставяната ел. енергия, като в зависимост от това дали липсва средство за търговско измерване или съществуващото не измерва точно извън допустимата грешка или изобщо не измерва корекциите се извършват по различен начин.

         Съгласно разпоредбите на чл. 83 ал. 1 т. 6 и чл. 98а ал. 2 т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, действащи към момента на процесната проверка, доставчикът на ел. енергия има право да извършва едностранно корекция на сметките на потребителя в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия след приемане на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване и др. и след приемане на Общи условия при доставчика, при които същият продава ел. енергия, които съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83 ал. 1 т. 6.

         По силата на законовата делегация съгласно чл. 83 ал. 2 пр. 2 от ЗЕ ДКЕВР е приела Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ, бр. 98 на 12.11.2013 г.. С решение № 1500 на ВАС на РБ от 06.02.2017 г. по адм. Дело № 2385/2016 г., обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г., са отменени част от разпоредбите на ПИКЕЕ в това число разпоредбите от чл. 1 до чл. 47 вкл., чл. 52-56 вкл. и § 1 на ДР поради съществено нарушение на процедурата по тяхното приемане. С решение № 1315 на ВАС на РБ от 21.02.2018 г. по адм. Дело № 3879/2017 г., обнародвано с ДВ бр. 97/2018 г., в сила от 23.11.2018 г. са отменени и разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ. Решенията на ВАС имат действие занапред от момента на обнародването им. Съгласно разпоредбите на чл. 194 и чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, като отмяната е занапред във времето, а съдебното решение влиза в сила от деня на обнародването му. За периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици.

         Наред с това въззивният съд приема, че от страна на въззивното дружество е изпълнено задължението по чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ за приемане на Общи условия, в които е установен редът за уведомяване на потребителя за извършената корекция. В чл. 17 ал. 2 от ОУ на въззивното дружество е уредено задължението да изготви справка за дължимите суми по корекцията и да уведоми клиента в седемдневен срок за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане. В чл. 18 от ОУ е предвидено, че при грешка в отчитането на количествата електрическа енергия, установена в констативен протокол, предоставен от електроразпределителното дружество, продавачът извършва корекция на сметката и изпраща в 7 /седем/ - дневен срок съобщение на потребителя за дължимите суми и сроковете за плащане, респективно за подлежащите на възстановяване суми. Съгласно чл. 49 ал. 2 от ОУ, всякакви документи, включително съобщения, уведомления и други, свързани с тези общи условия, ще бъдат разменяни на адреса на продавача, посочен в тези общи условия и на адреса за кореспонденция, посочен в заявлението за започване на продажбата, освен съобщенията, уведомленията, предизвестията и другите документи,  за които общите условия предвиждат да бъдат правени чрез средствата за масова информация. При съобразяване на цитираните разпоредби, въззивният съд приема, че с така уредените задължения в ОУ на въззивното дружество е постигната целта на изискването на чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ клиентът да бъде уведомен за корекцията, а обстоятелството, че в същите не е уреден детайлно начина, по който това уведомяване да се извърши е без значение, като е достатъчно по делото да са налице доказателства клиентът да е бил уведомен своевременно по начин, който му позволява да се защити, които доказателства са налице по конкретния спор.

Въззивният съд приема, че за да се ангажира отговорността на потребителя по чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ не е необходимо в производството по делото доставчикът на ел. енергия да докаже кога, как и от кого е извършена намесата в електромера и да докаже умишлени действия на потребителя. Процедурата, предвидена в цитираните по-горе разпоредби освобождава доставчикът на ел. енергия да доказва периода на неточното измерване и реално потребеното количество ел. енергия, а в тежест на потребителя при оспорване на установените по този ред данни е да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество енергия с оглед съществуващите в обекта електроуреди и режима на използването им. Доставчикът на ел. енергия няма задължение да доказва доказва виновно поведение на абоната, довело до неотчитане или неправилно отчитане на ел. енергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да се ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение поради това, че не всяка от причините за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия се дължи на виновно поведение на потребителя. За извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел IХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура. В този смисъл са редица решения на ВКС, в това число решение № 115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., ТК, решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., ТК и др..

Съгласно разпоредбата на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ, когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. С разпоредбата на чл. 48 ал. 1 б. т. 1 от ПИКЕЕ, касаеща битовите клиенти са предвидени различни формули за изчисление на коригираното количество енергия в зависимост от липсата или не на точен измерител, като в хипотезата на б. „а“ при наличие на точен измерител количеството ел. енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за измерване, а в хипотезата на б. „б“ при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при ежедневно 8-часово ползване на ел. енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропусквателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.

         Към момента на извършване на проверката – 01.06.2018 г. разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ, която е уреждала изискванията за съставяне на констативен протокол при променена схема на свързване на електромера е отменена с цитираното по-горе решение на ВАС, поради което по отношение на съставянето на протокола, като основание за правомерно извършване на корекция от страна на въззивното дружество е останало само изискването визирано в чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ същият да е съставен от служителите на разпределителното дружество в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях. Протоколът е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и макар същият не е изрично оспорен от въззиваемия, ищец в първата инстанция, с оглед твърденията в исковата молба следва да се приеме, че същите съставляват по същество оспорване на истинността на документа в частта относно констатираните от длъжностните лица обстоятелства. Въз основа на събраните в първата инстанция доказателства въззивният съд приема, че  съдържанието на документа не е опровергано. Свидетелите, съставили и подписали протокола в качеството на служители на „*****” АД и на Федерацията на потребителите установяват и показанията им кореспондират помежду си относно това, че протоколът е съставен в присъствието на всички посочени в протокола лица и повикания служител на МВР, подписан е от тях след съставянето му, като отразените обстоятелства относно липсата на свързване на първата фаза и липса на пломба на щита на електромера, които са от значение за извършване на корекцията са констатирани след пристигане на представителя на полицията.

         При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази, че заключенията на приетите СТЕ не съвпадат помежду си, а липсва изготвено заключение на тройна СТЕ, въззивния съд приема, че по делото не е безспорно доказано, тежестта за което върху въззивното дружество, че в негова полза е възникнало право да извърши едностранно корекция на сметките на въззиваемият в качеството на потребител по реда на чл. 48 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 б. „б“ от ПИКЕЕ въпреки математически вярното извършване на изчислението по този ред. Въззивният съд съобрази, че заключенията на първата и втората приети в първата инстанция по делото СТЕ са противоречиви относно обстоятелствата съставлява ли констатираното несвързване на първата фаза на електромера промяна на схемата на електромера по смисъла на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ и ако е така дали при изчисляване на корекцията на ел. енергията следва да се използва формулата предвидена в чл. 48 ал. 1 т. 1 б. „а“ от ПИКЕЕ или формулата предвидена в чл. 48 ал. 1 т. 1 б. „а“ от ПИКЕЕ. Съдът не притежава специални технически знания, на базата на които да обоснове кое от заключенията на вещите лица възприема и дали е налице промяна на схемата на електромера или не, но следва да се посочи, че дори да се приеме, че е така, доколкото от показанията на разпитаните свидетели и от констативния протокол се установява, че в конкретния случай не е установено неправомерно въздействие и манипулация върху самия електромер, която да налага същият да бъде изпратен за метрологична проверка от независима лаборатория, а само неотчитане на ел. енергия по конкретна фаза на електромера, като след смяна на болт електромерът веднага е започнал да отчита ел. енергия, приема, че неправилно от въззивното дружество е прието, че липсва точен измерител и  изчисляването на ел. енергия за период от 90 дни е извършено по правилата на чл. 48 ал. 1 т. 1 б. „б“ от ПИКЕЕ, а не по формулата предвидена в чл. 48 ал. 1 т. 1 б. „а“ от ПИКЕЕ.

         При липса на доказателства относно правилното изчисляване на количеството електрическа енергия, предмет на корекция по чл. 48 ал. 1 т. 1 от ПИКЕЕ, въззивният съд приема, че в полза на въззивното дружество не е възникнало вземане в посочения във фактура № ****/05.06.2018 г., издадена от въззивното дружество размер от 3 052,50 лв..

         По изложените съображения, въззивният съд приема, че искът с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен, обжалваното решение на НРС потвърдено по изложените от въззивния съд правни изводи, а въззивната жалба оставена без уважение.

         Относно разноските във въззивното производство:

         С оглед отхвърлянето на въззивната жалба въззивното дружество дължи на въззиваемия направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства за направени разноски от въззиваемия в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Въззивното дружество чрез процесуалния си представител е направило възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, което се явява основателно. При съобразяване на разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на разпоредбата към датата на сключване на договора за правна помощ и фактическата и правна сложност на спора, съдът приема, че заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минимално предвидения в чл. 36 от ЗА размер, т.е. до размер на сумата от 444 лв..

         Цената на предявения иск е под 5 000 лв., поради което при условията на чл. 280 ал. 2 т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

         Водим от горното, Окръжният съд

 

Р е ш и:

 

         Потвърждава решение № 111 от 18.10.2019 год., постановено по гр.д. № 503/2018 г. на Никополския районен съд.

 

         осъжда на основание чл. 78 ал. 3 ГПК*****” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № *** да заплати на П.Д.П., ЕГН ********** *** от 444 лв. за направени по делото разноски във въззивното производство.

 

         Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на въззивното дружество – „****“ АД, гр. София, ЕИК ****.

 

         Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 2 т. 1 ГПК.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: