№ 71
гр. Пазарджик, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500639 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд Панагюрище , постановено по гр.д.№41 по
описа за 2020 година е осъден, на основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и
чл. 86 ЗЗД, А. Н. С., с ЕГН: ********** с адрес: гр. С., ул. „Г.Р.“ № 3 да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на
управление: град С. ул. „М.“ № 19 сума в размер на 9997,51 лв.,
представляващи непогА.а главница по договор за кредит за текущо
потребление от 12.03.2018 г. сключен между страните, ведно със законната
лихва от дата на подаване на исковата молба- 24.01.2020 . до окончателното
изплащане на сумата; 1970,37 лв. - възнаградителна (договорна) лихва за
периода от 05.04.2018 г. до 11.11.2019 г.;204,52 лв. -санкционна лихва за
периода от 05.04.2018 г. до 11.11.2019 г., 202,73 лв. законна лихва за периода
от 12.11.2019 г. до 22.01.2020 г., които суми са платими по банкова сметка:
IBAN: BG14STSA93000010011111 или касово в териториалните поделения на
„Банка ДСК“ ЕАД.
Отхвърлен е предявения от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616 срещу,
А. Н. С., с ЕГН: ********** за заплащане на сума в размер на 120 лева -
представляваща еднократна такса разходи по договор за кредит за текущо
потребление от 12.03.2018 г. сключен между страните.
1
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от А. С. , чрез
назначения му особен представител адв. Ч..
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на решението.
Счита , че съдът е показал явно пристрастие към тезата на ищеца.
Пристрастието на съда ясно проличало в решението му, където въпреки
обстойното описание на твърденията на ищеца, постановил друго -
идентично с искането.
Решението било нeразбираемо и волята на съда не могла да се извлече и
чрез тълкуване.
Нарушено било правото на защита на страната.
Моли да се прогласи нищожността на решението или се обезсили, и
делото върне за разглеждането му от друг състав на първоинстанционния съд
.
Ако се приеме, че е валидно и допустимо , то моли да бъде отменено
като неправилно в осъдителната му част.
Ищецът твърдял , че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита,
поради неплащането на дължимата месечна погасителна вноска от 11.11.2019
г. при наличието на „вече 20 непогА.и изцяло дължими месечни вноски по
кредита. Не ставало ясно , на кое основание кредиторът се позовава ,за да
упражни правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем и кога точно
е сторил това.
Освен това, в ИМ се твърдяло, че „поканата-уведомление” „се счита
връчена на длъжника на 29.10.2019 г, като съдът неправилно приел ,че
връчването е законосъобразно. Не намирало опора в закона и „твърдението”
на съда за „алтернативния” способ за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем с предявяване на исковата молба на процесуалния представител на
ответника , защото подобно изявление липсва в нея, а и защото се създава
ново противоречие между твърдените обстоятелства, предявените искове и
съответно про изнасянето по тях.
Не ставало ясно от твърденията в исковата молба какви погашения са
извършени и кога. Посочената в исковата молба сметка на клиента, по която
кредита е усвоен и е следвало да се погасява, била различна от посочената в
поканата-уведомление.
Неоснователна и недоказана била претенцията и за договорна лихва ,
като се има предвид начина на уговарянето и възможността за едностранно
променяне.
Не било ясно кой е източника на претенцията за санкционна лихва
.Потребителят бил поставен в неравностойно положение. Още повече, едва на
12.11.2019 г. банката „трансформирала кредита в предсрочно изискуем в
размер на пълния му остатък” (от ИМ) и следва да се приеме, че противно на
2
морала, произволно, само за своя изгода, е „удължила” срока за начисляване
на по-висока лихва по чл. 18.2. ОУ, а не по последната негова хипотеза -
само със законната лихва и то само върху остатъка от главницата;
Излагат се доводи за неправилност на решението и в частта , с която е
присъдена законна лихва за изтекъл период от време.
Моли решението да бъде отменено и исковете – отхвърлени.
В срок е постъпил писмен отговор от Банка ДСК АД.
Считат, че решението е правилно и законосъобразно и молят да бъде
потвърдено.
Съдът не бил допуснал процесуални нарушения и съответно не било
нарушено правото на защита на ответника.
За да настъпят правните последици от обявяването на кредита за
предсрочно изискуем следвало да са налице предпоставки за настъпване на
предсрочната изискуемост на дадено задължение, като обявяването е
възможно да бъде претендирано с исковата молба, като е без значение дали
волеизявлението за упражняването на потестативното право на Банката, да
обяви кредита за предсрочно изискуем, е направено преди подаване на
исковата молба в съда в отделна покана или е заявено в исковата молба. В
настоящия случай, поканата-уведомление за настъпване на предсрочната
изискуемост била връчена преди подаване на исковата молба, но дори да се
приеме, че същата не е редовно връчена, то към датата на постановяване на
решението, предпоставките, обуславящи предсрочната изискуемост
(неплащане на определен брой вноски по кредита и уведомяване от страна на
Банката) са настъпили и съда съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК е
постановил решението си правилно и законосъобразно.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, направено с връчването на препис от исковата молба
има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са
налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. В
този смисъл Решение 161 от 08.02.2016 г., постановено по реда на чл. 290
ГПК по т.д. № 1153/2014 г. на ВКС, II ТО; Решение 114 от 07.09.2016 г. по т.д.
№ 362/2015 на ВКС, II ТО; Решение № 129/09.11.2015 г. т.д. № 1977/2014 г.
на ВКС, II ТО; Решение № 123 от 09.11.2015 г., постановено по т.д. №
2561/2014 г. на ВКС II ТО.
Законодателят специално предвидил процедурата, регламентирана в
чл. 47 ГПК, за да се въведе ред, по който след изпълнение на точно
определени процедури, едно съобщение да се счита за връчено, както и да се
избегне умишлено укриване и безотговорно неполучаване на съдебни книжа.
Съдът се занимал служебно с наличието или липсата на неравноправни
клаузи.
Претенциите били установени и по размер ,тъй като по делото било
прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, като вещото лице е
3
отговорил подробно и точно на всички поставени и релевантни за спора
въпроси.
Съдът се произнесъл с решението с по исковете , с които бил сезиран.
Обжалвано е с частна жалба от адв.Ч. и определение от 26.09.2022
година, постановено по същото дело.Оплакванията за незаконосъобразност ,
неясни и противоречиви мотиви.
Съдът допълнил постановеното по същество решение ,като оставил без
уважение искане , обективирано в исковата молба ,касаещо размера на
възнаграждението ,определено на особен представител.
В срока за обжалване било депозирано искане по чл.248 от ГПК за
изменение на решението в частта относно разноските .От съда били дадени
указания да се посочи ,дали се подържа искане за изменение на акта в частта
относно разноските или подадената молба има характер на частна жалба.
Жалбоподателят уточнил ,че се касае за искане по чл.248 от ГПК и като
такова съдът го оставил без разглеждане
Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на
първоинстанционния съд за произнасяне.
В срок е постъпил отговор от Банка ДСК АД , като в него се излагат
доводи по същество – относно размера на определеното възнаграждение на
особен представител ,а не по процесуалния въпрос , мотивирал съдът да
постанови определението.
Поради нередовности на исковата молба тя е оставена без движение с
указания. Въззивният съд е констатирал ,че в обстоятелствената чат на
исковата молба е посочен договора ,който е представен ,но параметрите на
договора и останалите обстоятелства , обосноваващи претенцията на ищеца
не са относими към него.
В изпълнение на указанията е постъпила „поправена“ искова молба.
Молбата е връчена на ответната страна и адв. Ч. е изразила становище,
като счита ,че всъщност исковата молба е останала нередовна. Излага доводи
и по същество.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе, взе предвид следното:
Изложени са доводи относно пристрастност на съда и неразбираемост
на постановеното решение.
Първите твърдения биха могли да обосноват искане от страна на
жалбоподателя за отвод на съдебния състав. Такова искане е направено, но е
мотивирано с напълно обоснованите и законосъобразни действия на съда ,
които са оценявани превратно. Правилно първоинстационният съдия е
оставил без уважение това искане и е разгледал спора по същество.
Не се касае и за нищожно съдебно решение , тъй като съдът е изразил
ясно волята си.
4
Следователно, съдебното решение е валидно .
Доводите ,че на жалбоподателя е нарушено правото да участва в
процеса , биха могли да бъдат обсъждани единствено и само във връзка с
доказателствени искания , ако такива имаше.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба против А. С. Банка ДСК ЕАД твърди ,че на
12.03.2018 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и А. Н. С. е сключен Договор за кредит
за текущо потребление. Кредитът е в размер на 35 000 лева със срок на
издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване. Падежната дата за
издължаване на месечните вноски е 5 - то число на месеца. Сочи се, че
кредитът се олихвява е променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора, е в размер на 7, 35 % годишно. Кредитът е усвоен на
12.03.2018 г. Кредитът се погасява чрез разплащателна сметка с IBAN №
BG51STSA93000025136722 с месечни погасителни вноски, състоящи се от
различни части главница и договорна (възнаградителна) лихва.
На 11.11.2019 г. г. кредитополучателят по договора за кредит за текущо
потребление не е заплатил дължимата месечна погасителна вноска, като след
тази дата окончателно е преустановено заплащането на месечните вноски и по
заема не са извършвани никакви погашения. На основание чл. 18, ал. 1 от
Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление за „Банка
ДСК“ ЕАД частта от всяка падежирала и непогА.а вноска, представляваща
главница, започва да се олихвява със санкционираща лихва, равняваща се на
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размера на 10
(десет) процентни пункта. Към 05.11.2019 г. непогА.ите изцяло дължими
месечни вноски по кредита вече са 20.
Вследствие на гореизложеното поради наличие на забава в плащанията
над 90 дни и на основание чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от
Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление за „Банка
ДСК ЕАД възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем в
размер на пълния му остатък. На 01.08.2019 г. „Банка ДСК“ ЕАД е изпратила
чрез частен съдебен изпълнител с peг. № 886 покана уведомление до
длъжника, с която го е известила, че упражнила правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем - връчена на 29.10.2019 г. Като на 12.11.2019 г. въз
основа на допуснатата забава в плащанията и изпратеното уведомление
кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем.
Предявените искове са осъдителни.
Молят ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9997,51
лв., представляващи непогА.а главница по договор за кредит за текущо
потребление от 12.03.2018 г., ведно със законната лихва от дата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 1970,37 лв. -
възнаградителна (договорна) лихва за периода от 05.04.2018 г. до
2019. г., 204,52 лв. -санкционна лихва за периода от 05.04.2018 г. до 11.11.2019
5
г., 202,73 лв. законна лихва за периода от 12.11.2019 г. до 22.01.2020 г. и
120 лева - еднократна такса разходи. За последната претендирана сума
иска е отхвърлен и решенето е влязло в сила.
В изпълнение укзанията на съда е постъпила „поправена“ искова молба.
В нея се сочи ,е по силата на договор от същата дата ,като посочения в
първоначалната искова молба , без да е индивидуализиран по друг начин
Банка ДСК е отпуснала на кредитополучателя сума в размер на 10 000 лв.
/десет хиляди лева/.
Срокът за издължаване на кредита бил 60 /шестдесет/ месеца, считано
от датата на неговото усвояване, с крайна падежна дата 12.03.2023 г.
Кредитът е усвоен еднократно на 12.03.2018г.
Съгласно т.8 от сключения договор, страните са уговорили, че кредитът
се олихвява с преференциален променлив лихвен процент, определен за А. С.
в размер на 9,10% годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на 6-
месечен SOFIBOR 0,163 %, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8,937 %,
предоставен при изпълнение на Условията по програма ДСК Партньори плюс
/Условията/. Изрично било посочено в т. 8. от Договора, че при нарушаване
на Условията Кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите
изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез
увеличаване на надбавката, съгласно Условията. Максималният размер, който
може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на
Условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити, в размер на 6-месечния SOFIBOR към съответната
дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,287 %.
Съгласно т.18.1 от Общите условия при забава на плащането на месечна
вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от
вноската, представляваща главница се олихвява с договорената лихва,
увеличена с надбавка в размер на 10 процентни пункта. Ако
Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след
падежната дата, надбавката за забава не се прилага.
По силата на сключения договор и подписан от страните Погасителен
план, издължаването на кредита е следвало да започне с ежемесечни
погасителни вноски в размер на 212,57 лв. /двеста и дванадесет лева и
петдесет и седем стотинки/. Следва да се има предвид, че съгласно чл.84, ал.1,
изр. 1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, тоест, срокът кани вместо
кредитора. Поради преустановените плащания по кредита и изгубената
привилегия на преференциалния лихвен процент, съгласно т. 7 от Договора, и
е начислена наказателна надбавка в размер на 10/песът/ процентни пункта.
Към датата на подаване на исковата молба били налице 20 /двадесет/
непогА.и/частично погА.и месечни вноски по лихва и/или главница, подробно
6
посочени в т. 2.12. от приложеното към исковата молба извлечение от
счетоводните книга на Банка ДСК по сметката на кредита към 24.01.2020 г. в
общ размер на 4 397,50 лв.
Неизпълнението на задължението за плащане от страна на
кредитополучателя представлява основание за Банка ДСК АД да упражнила
правото си да превърне целия кредит в предсрочно изискуем. До същия е
изпратена Покана-уведомление с изх. № 10- 20-01527/01.08.2019 г., връчена
по реда на чл. 47 от ГПК на 29.10.2019 г.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника , чрез назначен му по
реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител. Изложени са доводи за
нередовности на исковата молба, поради наличие на неяснота относно
вземанията ,размера и падежа им.
Оспорва основателността на исковете и счита ,че следва да бъдат
отхвърлени. Твърди, че договора е нищожен , поради противоречие със
закона и добрите нрави. Банката се възползавала от неравноправното
положение на С. като потребител, а вземанията не били ликвидни и
изискуеми.
Постъпил е отговор и на молбата , постъпила пред въззивната
инстанция.
Изложени са подробни доводи за наличие на несъответствия в
изложените обстоятелства , подържа се ,че договора е нищожен , поради
наличие на неравноправни клаузи , както и че чрез исковата молба банката
не може да упражни правото си да обви кредита за предсрочно изискуем
,поради това ,че тя се връчва на особен представител.
Съдът , като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено следното:
Между страните е сключен договор за текущо потребление на
12.03.2018 година.
На ответника е отпуснат кредит за текущо потребление в размер на
10 000 лева/а не 35 000 лева ,както се твърди в исковата молба/. Срокът за
издължаване на кредита е 60 месеца /а не 120 месеца , също според
твърденията в исковата молба/от датата на усвояването му, като е уговорено
погасяването му на месечни вноски , включващи главница и лихва ,според
погасителен план до 5 число на месеца.
Уговорения лихвен процент е променлив-9,10% формиран от
стойността на шестмесечен SOFIBOR 0,163% ,който при отрицателна
стойност се приема за нула и преференциална надбавка 8,973%.Такава е
надбавката при изпълнение условията на съответната програма.При
нарушаване се увеличава този процент чрез увеличаване на надбавката.
Максималния му размер,който може да достигне лихвения процент при
неизпълнение на условията е променливия прцент , приложим при
стандартните потребителски кредити в размер на шестмесечния SOFIBOR
7
към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,287%
ГПР по кредита е 10,74%.
В ОУ на договора са предвидени конкретните действия на страните във
връзка с определяне на променливия лихвен процент, както и отговорностите
и санкциите.
Съгласно чл.18.1 от ОУ при забава ,от деня следващ падежната дата
главницата се олихвява с договорения лихвен процент , увеличен с надбавка
за забава 10%.
При забава над 90 дни е предвидено настъпване на предсрочна
изискуемост и целия неплатен остатък от главницата се олихвява с надбавка
10%.
Изявлението на банката за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита е връчвано чрез ЧСИ , като това е станало чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като до 28.10.2019 година е текъл срока
,в който ответникът е могъл да получи книжата. Търсен ответникът не е
намерен на адреса , който е посочил при сключване на договора , напуснал го
е и новия адрес е неизвестен.Към момента на предприемане на тези действия
е била допусната забава повече от 90 дни , поради което и банката е
разполагала с възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем.
По делото е прието и заключение на експерт , което не е оспорено от
страните.
При така установената фактическа обстановка , съдът намира ,че
предявените искове са основателни.
Правилно първоинстанционния съд е приел,че надлежно е извършено
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Съдът съобрази приетото в решение по т.д.№2072/2015г. на ВКС, , че
връчването на документа и начинът на удостоверяването му е поставено в
зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, който може да е
уговорен в договора или по възлагане да е предоставен на нотариус или на
ЧСИ. В хипотезата на възлагане се прилагат разпоредбите на чл.37-58 от
ГПК, като отказът от получаване на съобщението или отсъствието на адресата
по чл.47 от ГПК се удостоверяват от длъжностното лице, а съобщенията се
считат за връчени.
При преценка обстоятелството дали ЧСИ може да връчва изявлението
на кредитора за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем,
съдът съобразява и разпоредбите на законите уреждащи неговите
правомощия, а именно- чл.18, ал.5 от ЗЧСИ /след изменението й с ДВ,
бр.86/2017г./ ЧСИ може да връчва всякакви покани и отговори във връзка с
8
гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и
призовки по граждански дела; чл.43 от ЗЧСИ в който текст е предвидено, че
ЧСИ може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва
призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от
Гражданския процесуален кодекс.
Видно от представените писмени доказателства ЧСИ Бараков е
предприел надлежни действия и тъй като ответника е променил адреса си ,
въпреки ,че се е задължил да уведомява за такова действие кредитора в
чл.13.5 от ОУ , приемайки ги, връзването е извършено чрез залепване на
уведомление. Такова поведение на ответник-кредитополучател не бива да
бъде толерирано.
Спецификата на конкретния договор според въззивната инстанция ,
налагаща преценка за наличие на неравноправна клауза е начина , по който е
уговорена лихвата.
Последователно в съдебната практика се приема , че една договорна
клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1/ клаузата
да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа
на добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между
страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена
във вреда на потребителя. Основният критерий за приложимост на
изключението по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП е изменението на цената да се дължи
на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на
финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или
от държавния регулатор, тъй като само тогава търговецът/доставчикът на
финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на
общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143, ал.1 от
ЗЗП, доколкото увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи
пряко от неговата воля. За да се прецени дали конкретните договорни клаузи
отговарят на този критерий за изключване на общия принцип, въведен с чл.
143, ал. 1 ЗЗП, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен
начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът на финансови услуги може
едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най–
9
уместния начин. Посочената разпоредбата изключва неравноправността при
клаузи със смисъла по чл.143, т.7, 10 и 12 ЗЗП, съдържащи се в посочени
видове сделки, чиято цена е обвързана с обективни фактори, които са извън
волята и контрола на търговеца, но когато кредиторът се позовава на такива
фактори /колебания на борсов курс, индекс, размер на лихвения процент на
финансовия пазар/, тяхното влияние по отношение необходимостта от
промяна на цената /лихвата/ не може да е поставено под негов контрол,
защото това отнема характеристиката им на независещи от волята му. Именно
външните причини, които могат да обусловят изменението на цената
/лихвата/, а не субективна власт на търговеца и или доставчика на финансови
услуги, са основанието законодателят да допусне запазването на сделката и
на обвързаността на страните от нея, независимо че ощетената при
увеличение на цената страна, винаги е по-слабата - потребителят, чиито права
са предмет на закрила. Посочването като част от съдържанието на договора на
ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите парични средства
може да бъде променена е законово задължение на банката, произтичащо и от
текста на чл.147, ал.1 от ЗЗП. То е гаранция за възможността
кредитополучателят да предвиди както точните промени, които търговецът би
могъл да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така и да има
предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна
вноска.
В конкретния случай това задължение е изпълнено.
Следователно не се касае за неравноправна клауза.
При преценката на останалите клаузи , съдът също не счете ,че е налице
неравноправност на конкретна клауза или пък основание за приемане
нищожност на договора.
Размера ,в който се дължат суми от ответника е установен от
заключението на експерта. Видно от него ответникът е усвоил сумата, като е
извършил едно единствено плащане – при сключване на договора в размер на
60,63 лева. Повече плащания по кредита не са извършени.
Експерта след проверка в банката е посочил размера на дължимите
суми ,като видно от заключението му, което съдът приема за обосновано и
законосъобразно , сумите претендирани като главница и санкционна лихва
са такива , каквито са заявени в исковата молба.
10
Претендирания размер на договорната лихва е по-малък от дължимия ,
според експерта.
Незначително по-малък е размера на законната лихва – според експерта
– 199,95 за претендирания период, а не 202,73, както е заявен.По тази
претенция, съдът неправилно е присъдил претендирания размер,а не
установения от експерта.Над размера от 199,95 лева до размер 202,73 лева
решението следва да бъде отменено и иска отхвърлен.
В останалата част решението е правилно и следва да бъде потвърдено
при условията на чл.272 от ГПК.
По частната жалба:
С разпореждане от 14.07.2020 година съдът е задължил ищеца при
условията на чл.47 ал.6 от ГПК да внесе депозит за особен представител в
размер на 455 лева. Сумата е внесена от ищеца по нарочната сметка на съда.
В писмения отговор адвоката , определен за особен представител, е
изложил становище ,че възнаграждението е неправилно определено и се
дължи такова в размер на 2060 лева.
В доклада си съдът е счел ,че по това възражение ще се произнесе с
решението си ,като се е мотивирал, че искането на особения представител за
определяне на допълнително възнаграждение, представлява такова по чл.248
от ГПК. Тоест – съдът е приел ,че има искане по чл.248 от ГПК , което е
преждевременно и е указал кога ще се произнесе.
Едновременно с постановяване на решението по спора , съдът е
постановил определение № 260160 от 5.04.2020 година , с което е изложил
съображенията си за определяне размера на възнаграждението на особения
представител и е оставил без уважение искането на адв.Ч. за изменение на
разпореждането от 14.07.2020 година, с което е определен размера на
възнаграждението на особения представител.
Определението е връчено на адв.Ч. на 8.04.2020 година.
На 12.04.2020 година е подадено искане за изменение на решението в
частта относно разноските, като отново се подържа ,че размера на
възнаграждението на особения представител не е определено съобразно
правилата.
Съдът е дал указания да се уточни ,при наличие на постановено
11
определение дали се подържа искането или се цели обжалване на
определението с частна жалба.
Адв. Ч. изрично е уточнила ,е искането и е за изменение на решението в
частта относно разноските.
При тези данни правилно първоинстанционният съд е счел ,че реда за
изменение на акт в частта относно разноските е изчерпан и повторното искане
следва да бъде оставено без разглеждане, тоест – обжалваното определение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат сторени разноски пред
въззивната инстанция.
Направено е искане и е представен списък на разноски само за
претендирано юрисконсултско възнаграждение. Такова се дължи но
съобразно чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и съдът го определя в
размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното ,Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд Панагюрище , постановено по гр.д.
№41 по описа за 2020 година, в частта , с която е осъден, на основание чл. 79
ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, А. Н. С., с ЕГН: ********** с адрес: гр.
С., ул. „Г.Р.“ № 3 да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616, със
седалище и адрес на управление: град С. ул. „М.“ № 19 сумата 202,73 лв.
законна лихва за периода от 12.11.2019 г. до 22.01.2020 г., над размера от
199,95 лева до размер 202,73 лева и отхвърля иска в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Панагюрище , постановено
по гр.д.№41 по описа за 2020 година ,в частта , с която е осъден, на
основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, А. Н. С., с ЕГН:
********** с адрес: гр. С., ул. „Г.Р.“ № 3 да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление: град С. ул. „М.“ № 19
сума в размер на 9997,51 лв., представляващи непогА.а главница по договор
за кредит за текущо потребление от 12.03.2018 г. сключен между страните,
ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба- 24.01.2020 .
до окончателното изплащане на сумата; 1970,37 лв. - възнаградителна
12
(договорна) лихва за периода от 05.04.2018 г. до 11.11.2019 г.;204,52 лв. -
санкционна лихва за периода от 05.04.2018 г. до 11.11.2019 г., законна лихва
за периода от 12.11.2019 г. до 22.01.2020 г., в размер на 199,95 лева.
ПОТВЪРЖДАВА определение 260071/26.09.2022 година, постановено
по гр.д.№41 по описа на Районен съд Панагюрище за 2020 година , с което е
оставена без разглеждане молбата на адв.Ч. ,като особен представител на
ответника за изменение на решението в частта относно разноските.
Осъжда А. Н. С., с ЕГН: ********** с адрес: гр. С., ул. „Г.Р.“ № 3 да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на
управление: град С. ул. „М.“ № 19 ,разноски пред въззивната инстанция – 100
лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13