№ 354
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20211000503582 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, във връзка с чл. 463 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на В. С. М. от гр. *** против решение № 242 от 17.09.2021
г. по ч.гр.д. № 8820/ 2021 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ЧЖ - І - Б
състав, с което е потвърден протокол № 2703 от 6.10.2020 г. (поправен със съобщение изх.№
28419/ 9.10.2020 г. в частта относно описанието на произхода на сумата, която се
разпределя) по изпълнително дело № 20187900400668 на ЧСИ Р. М., с който е било
извършено разпределение на постъпилата по делото сума 24 230.06 лева от осъществен
запор върху вземанията, които длъжникът В. С. М. има от В. Н. М., И. И. М., Н. В. М. и Ц.
В .М. - З., произтичащи от решение № 3830 от 29.06.2020 г. по гр.д. № 1145/2018 г. на
Софийския градски съд, гражданско отделение, 1-8 състав. влязло в сила на 30.07.2020 г.
Жалбоподателката твърди, че по време на висящността на производството по обжалване на
разпределението е възникнало ново обстоятелство - прекратяване с постановление № 2126
от 17.08.2021 г. на изпълнителното производство по отношение на взискателя В. Н. М. на
основание чл. 433,ал.1,т.2 от ГПК.
Освен това разпределението, извършено с протокол № 2701/ 6.10.2020 г., било отменено с
решение № 989 от 3.09.2021г. по ч.гр.д. № 18758/ 2021 г. на Апелативен съд - София и с
протокол № 2388 от
27.09.2021г. било извършено ново разпределение на сумата 180 069 лева, постъпила от
продажбата на недвижим имот.
1
При тези нововъзникнали обстоятелства извършеното разпределение относно сумата,
заделена в полза на В.М. била без правно основание и не кореспондирала с новата
фактическа обстановка по изп.д.№ 668/ 2018 г. на ЧСИ Р. М..
Молбата към съда е да отмени разпределението и да върне делото за извършване на ново
разпределение на сумата 24 230.06 лева, постъпила по сметката на ЧСИ Р. М..
Ответниците по частната жалба Д.Л. Т. - М., С. Е. Г., С. А. П., В. Н. М. и К. С. Д. не са
представили писмен отговор.
Съдът съобрази следното.
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от
длъжник в изпълнителното производство, който има правен интерес от обжалването на
валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
По основателността им приема следното.
Производството пред Софийския градски съд е било образувано по жалба, подадена от В. С.
М. от гр. ***, в качеството на длъжник, срещу разпределението, извършено с протокол №
2703 от 6.10.2020 г. (поправен със съобщение изх.№ 28419/ 9.10.2020 г. в частта относно
описанието на произхода на сумата, която се разпределя) по изпълнително дело №
20187900400668 на ЧСИ Р. М..
Предмет на разпределението била сумата 24 230.06 лева, постъпила от наложен запор върху
вземанията на длъжника В.М. от В. Н. М. и И. Н. М., присъдени й с решението от 29.06.2020
г. по гр.д. № 1145/ 2018 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 8 състав,
влязло в сила на 30.07.2020 г.
Сумата била разпределена между следните взискатели : 1. С. Е. Г., С. А. П. и К. С. Д. - за
вземане, по изпълнителен лист, издаден на 4.05.2018 г. на основание решенията по гр.д. №
4424/ 2006 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 19 състав, по гр.д. №
2407/ 2016 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, І2 състав и по гр.д. №
4214/ 2017 г. на Върховния касационен съд, ІІІ гражданско отделение ; 2. В. Н. М. - на
основание чл. 456 от ГПК, въз основа на писмена молба вх. № 13878/ 1.07.2019 г, и
удостоверение по изп. дело №
- 3 -
20188610401574 на ЧСИ Д. В. за вземане, както следва : 2 658.35 лева главница, ведно със
законната лихва от 21.05.2009 г. до окончателно плащане, която към 30.09.2020 г. е 3 105.41
лева ; 4 883 лева присъдени разноски и 500 лева разноски по изпълнителното дело - срещу
2
длъжника В. С. М. ; 3. В. С. М.- на основание чл. 459 от ГПК въз основа на обезпечителна
заповед, вписана с акт № 29, т. ІV, рег. № 50795/ 22.11.2004 г. на Службата по вписванията
при Районен съд - гр. София - няма вземане.
Сумата била разпределена по следния начин : 1. По чл. 136, ал.1, т. 1 от ЗЗД - 84 лева
дължими обикновени авансови такси от ТТРЗЧСИ, от които : 36 лева - т. 13 от ТТРЗЧСИ за
изготвяне на разпределение и 48лева по т.5 от ТТРЗЧСИ ; 2. По чл. 137 от ЗЗД
оставащата сума от дълга на В.М. за съразмерно разпределяне между хирографарните
взискатели - 24 1406 лева, с включената в нея такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, следвало да се
разпредели така : общо за С. Е. Г., С. А. П. и К. С. Д. - 23 494.12лева, от които 1 159.98 лева
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ ; за В. Н. М. въз основа на удостоверение вх. № 13878/ 1.07.2019
г. - 651.94 лева, от които 56.93 лева такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В съответствие с уговорките в споразумението от 6.06.2018 г. между С. Е. Г., С. А. П. и К.
С. Д., съдебният изпълнител постановил сумата 24 230.06 лева да се изплати, както следва :
на ЧСИ Р. М. - 1 300.91 лева, на С. Е. Г. - 16 683.60 лева, на С. А. П. - 2 342.85 лева, на К. С.
Д. - 3 307.69 лева. Разпределената за В. Н. М. сума 595.01 лева, заедно с таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ от 56.93 лева, била задържана с оглед постановеното по възражението на
длъжника В. С. М. спиране на изпълнението по изп.д. № 20188610401574 на ЧСИ Д. В..
С постановление № 2126 от 17.08.2021 г. изпълнителното производство било прекратено на
основание чл. 433,ал.1,т.2 от ГПК по отношение на взискателя В. Н. М..
С решение № 989 от 3.09.2021г. по ч.гр.д. № 18758/ 2021 г. на Апелативен съд - София,
търговско отделение, трети състав разпределението, извършено с протокол № 2701/
6.10.2020 г., било отменено и делото било върнато на съдебния изпълнител за извършване на
ново разпределение.
С протокол № 2388/ 27.09.2021 г. било извършено ново разпределение на сумата 180 069
лева, постъпила след извършена
публична продан на недвижим имот - собственост на длъжниците В. С. М. и Д.Л. Т. - М.,
представляващ офис № 2 на първия жилищен етаж в гр. ***, бул. „***“ № 33, със застроена
площ от 94.62 кв.м., между взискателите С. Е. Г., С. А. П., К. С. Д. и А. И. И..
При тези факти от правна страна съдът приема следното.
Правните аргументи на жалбоподателката за отмяна на атакувания акт са основани на
наличието на новооткрити обстоятелства, а съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК
съдът трябва да вземе предвид фактите, осъществили се в периода след постановяването на
обжалвания акт до произнасянето му по жалбата, които имат отношение към нейния
предмет.
За настоящия случай, с оглед конкретните оплаквания в жалбата, на първо място следва да
бъде обсъден въпроса дали прекратяването на изпълнителното производство на основание
3
чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК по отношение на взискателя В. Н. М., който според нея не следва да
участва в разпределението, е предпоставка за отмяна на разпределението.
Отговора на този въпрос трябва да се търси при съобразяване с една от специфичните
характеристики на изпълнителното производство - динамиката, с която то протича във
всичките отделни етапи на неговото развитие. От деня на образуването до приключването
му с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението, проявлението
на тази динамика намира израз в извършването на множество процесуални действия както
от страните в производството, така и от трети лица, които претендират свои собствени права
- от една страна и от действията на съдебния изпълнител, като орган на изпълнителното
производство - от друга страна.
При изпълнение на парични вземания процесуалния закон допуска през всяко време на
изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производство да се присъединят и
други кредитори на същия длъжник. Задължение на съдебния изпълнител при
конституирането на нов кредитор в производството, е да констатира наличието на
законовите предпоставки за присъединяването му като взискател в хипотезите на чл. 429, ал.
1 и чл. 456, ал. 2 от ГПК, което се установява с надлежните писмени доказателства.
Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито
има първоначалния взискател, а това означава, че той може да поиска писмено и
прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК и
преди да бъде
- 5 -
удовлетворен за своето вземане, без да е нужно да се позовава на конкретни факти или
обстоятелства. Прекратяването на производството обаче има действие за напред, което
означава, че за периода от време, в който той е участвал в производството, всички
процесуални действия, извършени по изпълнението на паричните вземания запазват своето
действие.
Следователно прекратяването на изпълнителното производство по отношение на някой от
взискателите в един по - късен момент след деня на извършването на разпределението, не се
отразява на законосъобразността на това изпълнително действие и не може да бъде
самостоятелно основание за отмяната на разпределението.
По отношение на твърдението, че В. Н. М. нямал качеството на присъединен взискател и по
тази причина съдебният изпълнител незаконосъобразно е заделил за него част от
постъпилата сума съдът приема следното.
В. Н. М. е бил присъединен като взискател по делото с разпореждане от 16.07.2018 г. по
негова молба от същата дата, към която било приложено удостоверение изх.№
4
18947/11.07.2018 г. на ЧСИ Д. В., установяващо вземания срещу жалбоподателката, както
следва : 1) по изпълнителен лист от 20.11.2013 г., издаден на основание заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 26385/ 2009 г. на
Софийския районен съд, гражданско отделение, 43 състав за сумите 14 375.35 лева
главница, ведно със законната лихва, която продължава да се начислява до деня на пълното
изплащане на главницата ; законна лихва от 13 683.23 лева за периода от 21.05.2009 г. до
11.07.2018 г.; 500 лева разноски за процесуално представителство в изпълнителното
производство ; 147 лева такси ; 2) по изпълнителен лист от 29.07.2014 г., издаден на
основание решение по гр.д. № 26385/ 2009 г. на Софийския районен съд, гражданско
отделение, 43 състав за сумите : 3 183 лева разноски в гражданското производство ; 270 лева
разноски за процесуално представителство в изпълнителното производство и 126 лева такси
в изпълнителното производство.
С постановление от 8.08.2018 г. производствата по изп.д. № 2298/2013 г. и по изп.д. № 1503/
2014 г. на ЧСИ Д. В. (образувани за събирането на посочените в удостоверението суми)
били прекратени на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
От съдебното удостоверение (т.ІІ, л. 824), издадено по гр.д. 68 713 г. на Софийския районен
съд, гражданско отделение, 30 състав се установява, че В.М. е предявила срещу В.Н.
М. иск с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване на недължимост на сумите : 1)
главница от 14 375.35 лева по изпълнителен лист от 20.11.2013 г. и лихви върху нея в
размер на 424 лева ; 2) 2 050 лева от целия размер от 3 183 лева от вземане за разноски по
изпълнителен лист от 29.07.2014 г. ; 147 лева разноски и 500 лева адвокатски хонорар по
изп.д. № 2298/2013 г. ; 126 лева разноски и 270 лева адвокатски хонорар по изп.д. № 1503/
2014 г.
От удостоверение № 33 022/ 11.12.2018 г. по изп.д. № 1574/ 2018 г. на ЧСИ Д. В. (т.ІІ, л.
825) се установява, че взискателят по делото В. Н. М. е бил уведомен на 7.12.2018 г. за
спирането на производството по делото на основание чл. 432, ал.1, във връзка с чл. 397, ал.1,
т. 3 от ГПК.
В молба с вх.№ 13878/ 1.07.2019 г., подадена по конкретното изпълнително дело, В. Н. М.
заявил, че оттегля удостоверение изх.№ 18947/11.07.2018 г. на ЧСИ Д. В. поради
прекратяването на двете изпълнителни производства. Посочил, че поради частичното
погасяване на вземанията му към длъжника В.М. е образувал ново изп.д. № 1574/ 2018 г. на
ЧСИ Д. В. за непогасения остатък и поискал да бъде считан за присъединен взискател за
вземанията, описани в удостоверение № 17 594/ 28.06.2019 г., което приложил към молбата.
Според удостоверението сумите, дължими по новообразуваното изпълнително дело към
28.06.2019 г. били : главница в размер на 2 658.35 лева ; законна лихва за периода от
21.05.2009 г. до 28.06.2019 г. - 2 790.29 лева ; законна лихва за недължима главница от
14 375.35 лева за периода от 21.05.2009 г. до 28.06.2019 г. - 8 336.87 лева ; разноски в
гражданското производство 4 883 лева; разноски за процесуално представителство в
5
изпълнителното производство 500 лева и такси в изпълнителното производство 99 лева.
От съдебното удостоверение (л.30 от делото), издадено по гр.д. 68 713 г./ 2018 г. на
Софийския районен съд, гражданско отделение, 30 състав се установява, че решението по
делото е влязло в сила на 11.09.2020г. в частта му, с която било признато за установено, че
В.М. не дължи на В.М. сумата 7 350 лева / 14 375 лева, както и част от законната лихва в
размер на 423.65 лева за периода от 21.05.2009 г. до 15.01.2018 г.
При тези факти оплакването за незаконосъобразност на решаващия извод на
първостепенния съд следва да бъде преценявано като неоснователно.
Твърдяното порочно действие на съдебния изпълнител е присъединяването на кредитора
В.М. в производството въпреки изричното възражение на длъжника, че удостоверението по
чл. 456, ал. 3
- 7 -
от ГПК било с невярно съдържание и било издадено по друго изпълнително дело,
производството по което е било спряно на основание чл. 432, ал.1, във връзка с чл. 397, ал.1,
т. 3 от ГПК. Настоящият съдебен състав не споделя аргументите, изложени от
жалбоподателката, тъй като те противоречат на разпоредбите на закона.
При присъединяването на взискателя е била спазена процедурата по чл. 456, ал. 2 от ГПК -
молителят представил на съдебния изпълнител надлежно доказателство, установяващо
наличието на частно притезание срещу длъжника В.М. - удостоверението, издадено от ЧСИ
Д. В. по установените форма и ред, съдържа реквизитите, изброени в чл. 456, ал. 3 от ГПК и
съдебният изпълнител е зачел доказателствената сила на изявленията, направени пред
длъжностното лице в кръга на службата му и извършените от него и пред него действия.
Погрешно е разбирането на жалбоподателката, че с издаването на удостоверението след като
изпълнителното производство е било спряно, е бил нарушен закона. Съобразно
разрешенията в практиката на касационната инстанция спирането на принудителното
изпълнение на паричното вземане не е забрана да се извършват действия по
изпълнителното дело. То не е пречка да бъде връчена покана за доброволно изпълнение, да
бъдат налагани запори върху вещи и вземания, както и възбрани върху недвижими вещи, да
бъдат приемани плащания от трети задължени лица и извършвани описи на движими и
недвижими вещи, както и да бъде назначаван пазач. Спирането на принудителното
изпълнение на паричното вземане е забрана за осребряване на имущество на длъжника и за
предаване на постъпилите парични суми на взискателя. (Решение № 273 от 14.12.2015 г. по
гр.д. № 3303/ 2014 г. на БКС, ІV гр.о.)
От гледна точка на правния интерес на участниците в изпълнителното производство
значението на спирането на изпълнението в конкретната хипотеза е да гарантира, че
имуществото на длъжника няма да бъде осребрено (събраните суми няма да бъдат
6
преведени на взискателя) преди приключването с окончателен съдебен акт на съдебното
производство - от една страна, но и да съхрани за взискателя възможността да реализира
изпълнението на притезанието си, в случай, че съдът приеме за неоснователно оспорването
му - от друга страна.
Независимо от това, че по делото няма нито твърдения, нито данни присъединеният
взискател да е кредитор с обезпечен иск, съдебният изпълнител е съобразил, че в случая
осребряването на имуществото на длъжника не се осъществява по спряното изпълнително
дело и правилно преценил, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.459, ал.1, пр.2 и
3 от ГПК - припадащата се по съразмерност сума за разпределяне само да бъде заделена, без
да бъде изплащана на взискателя. По този начин тя ще остане по сметката на съдебния
изпълнител и ще бъде преведена по сметката на другия съдебен изпълнител ако спряното
производство бъде възобновено, а в случай, че изпълнителният лист, по който е образувано
спряното производство, бъде обезсилен, сумата ще бъде разпределена между останалите
взискатели по настоящето дело.
Неоснователно е и възражението, че извършеното ново разпределение по протокол № 2701/
6.10.2020 г. налагало отмяната на обжалваното разпределение и извършването на ново
разпределение. То противоречи преди всичко на разясненията в т.6 на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, според които „в
изпълнителното производство може да бъдат приложени различни изпълнителни способи,
като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Възможно е също длъжникът да направи вноски в
погашение на вземанията на някои от присъединените кредитори. Следователно по
изпълнителното дело не се извършва общо разпределение на постъпленията, а
разпределение на постъпленията от отделни изпълнителни способи. Отделни вещи и
вземания може да са ипотекирани или заложени в полза на различни кредитори, както и
отделни вещи и вземания може да са несеквестируеми за едни и секвестируеми за други
кредитори. По отношение на едни постъпления някои кредитори може да са
привилегировани, а по отношения на други постъпления същите кредитори може да са
хирографарни. Предвид изложеното всяко от изследваните вземания следва да бъде
разгледано отделно.“
В конкретния случай, в съответствие с изложените съображения, съдебният изпълнител
правилно е извършил две разпределения, с оглед на факта, че по сметката му са постъпили
суми от реализирането на два различни способа, както и при съобразяване с това, че
взискателите и длъжниците са различни : новото разпределение на сумата, извършено с
протокол № 2388/ 27.09.2021 г. (респ. протокол № 2701/ 6.10.2020 г.) е между взискателите
С. Е. Г., С. А. П., К. С. Д. и А. И. И. за вземанията им срещу длъжниците В. С. М. и Д.Л. Т. -
7
М. ; обжалваното разпределение, извършено с протокол № 2703/ 6.10.2020 г. е между
взискателите С. Е. Г., С. А. П., К. С. Д. и В. Н. М. за вземанията им срещу длъжника В. С.
М..
- 9 -
По тази причина между разпределенията на сумите, постъпили от двата способа, не
съществува връзка, която да поставя едното в зависимост от другото по начин, който
обуславя нарушение на правата на длъжника в изпълнителното производство.
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с
тези на първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 242 от 17.09.2021 г. по ч.гр.д. № 8820/ 2021 г. на Софийския
градски съд, гражданско отделение, ЧЖ - І - Б състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8